Решение № 27 от 19.1.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 1858/2024 г.

Жалбоподателят, „Е.“ ЕООД с ЕИК:....................... оспорва Заповед №РД 04-400-15 от 29.08.2023 г. на Директора на ОД „З.“ Сс. Твърди, че при издаването на оспорвания административен акт са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Също така твърди, че дружеството не стопанисва и не обработва посочения в Заповедта имот с идентификатор 57577.23.38 в землището на с.П.. Ответникът, Директора на ОД „З.“ Сс, счита, че обжалваната Заповед и законосъобразна. Също така твърди, че при издаването и са спазени всички процесуални правила и същата е съобразена с материалния закон. СРС, като прецени доводите на страните и провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и правна страна: Производството е по реда на чл.34, ал.8 от ЗСППЗ във връзка с чл.145 и следващите от АПК. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства средства се установи, че административния орган е започнал проверка за състоянието и ползването на земеделските земи от Държавния поземлен фонд, за което е издал Заповед №РД-07-19 от 10.05.2023 година. Проверката е завършила с констативен протокол №1 от назначената комисия, която е констатирала, че част от имот с идентификатор № 57577.23.38 в землището на с.П. /0,100 декара/ се използва неправомерно. Също така е посочено, че имота се използва от жалбоподателя „Е.“ ЕООД. Последния е бил уведомен за резултатите от проверката, както и, че е започнало административно производство по изземването имота. Тогава жалбоподателя подал възражения до административния орган, в който оспорил констатациите в цитирания протокол. В последствие, за проверка на подадените възражения, е била издадена Заповед №РД07-25 от 03.07.2023 година. Назначената комисия е съставила констативен протокол от 28.08.2023 година, в който е посочила, че от имота с идентификатор 57577.23.38 се ползва от жалбоподателя неправомерно. Заключението на комисията е било, че възражението е неоснователно и имота се ползва неправомерно от жалбоподателя. Въз основа на тези доказателства, административния орган е издал и оспорения административен акт. Извършвайки контрол за законосъобразност на обжалваната Заповед, съдът е длъжен да провери дали тя отговаря на основанията за оспорване посочени в чл.146 от АПК. Извършвайки тази проверка съдът стигна до извода, че същата е издадена от компетентен орган/ Директора на ОД „З.“ Сс съгласно чл.38, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Спазена е била и писмената форма. При издаването на оспорената заповед, административния орган е спазил и предвидените в АПК процедури и е съобразил съдържанието и с целта на закона, а именно да се преустанови ползването на земя от Държавния поземлен фонд без основание. Следва да се отбележи, че административния орган се е позовал на извършени проверки, назначени в хода на административната процедура, които са завършили с констативен протокол и протокол. Тези протоколи са годни доказателствени средства и имат доказателствена сила в административното производство. Същата сила имат те и пред съда в хода на оспорването на заповедта /чл.171, ал.1 от АПК/. Отделно от това от административния орган са представени допълнителни доказателства, скица и извадка от кадастралноадминистративна информационна система, от които става ясно, че имота се намира в масив от земеделски земи и в по-голямата си част е обрасъл с храсти и дървета, като обработваемата част граничи и с обработваеми земи. Тези факти обаче не могат да доведат до извода, че именно жалбоподателя обработва имота с идентификатор 7577.23.38, тъй като не е налице нито едно доказателство за извършени от него действия в тази насока. От всички представени писмени доказателства от административния орган не се установи и твърдението му, че жалбоподателя обработва съседните на имота земеделски земи, за да може да се направи извода, че друг стопанин не би могъл да има достъп до този имот. Въз основа на обсъдените доказателства и на мотивите на комисията, изложени в протокола, съдът стига до извода, че административния орган не успя да докаже твърдението си, че имота се ползва именно от жалбоподателя. В оспорената заповед, административния орган не е изложил никакви съображения защо приема цитираните по-горе протоколи от извършените проверки, без в тях да се съдържат конкретни констатации. Отделно от това, разпоредбата на чл.59 от АПК, задължава административния орган да издаде акта с мотивирано решение, като т.4 на ал.2 от същия текст е предвидено, че той/акта/ следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В настоящия случай бяха установени правните основания. За фактическите такива, в оспорената заповед е направена препратка към протокола на комисията от 22.05.2023 година, но както стана ясно по-горе, тези фактически основания не бяха установени. Съгласно разпоредбата на чл.170 от АПК, тежестта за доказване на фактическите основания за издаването на оспорения акт е на административния орган и след като той не успя да ги установи, съдът приема, че оспорената Заповед е незаконосъобразна и нейното оспорване следва да бъде уважено. В производството не е било направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не може да се произнесе по тяхното възлагане. По изложените съображения и на основание чл.172 от АПК, СРС,