Решение № 7835 от 30.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1160/2024 г.

Производството е образувано е по жалбата на Д. Г. П., от [населено място], чрез адв. Х., против отказ на Директора на Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна от 18.07.2023 г., мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна за извършване на административна услуга, обработка и заверка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 5305019058/25.05.2023 г., подадена на основание давност от 1995 г. Жалбоподателят твърди, че на 25.05.2023 г. е подал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за [ПИ] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. за имот, находящ се в [населено място], СО „•••••••“, с площ от 579 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план ••••. Декларацията е подадена на основание давност от 1995 г., без представен документ за собственост с оглед снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Н. 31.07.2023 г. е получено писмо от Община Варна, с което П. е уведомен, че за 576 кв.м. ид.ч. от имота е подадена декларация от лице, индивидуализирало се като собственик, има активна данъчна партида, поради което декларацията е оставена без последствие. Постановения отказ за извършване на административна услуга от 18.07.2023 г. е обжалван с искане за неговата отмяна. Образувано е адм.д. № 2626/2023 г., което с определение от 7.02.2024 г. е прекратено и жалбата е върната като преписка на 20.02.2024 г. на Кмета на Община Варна за провеждане на задължително обжалване по реда на чл. 83, ал.4 от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 152 от ДОПК, като предпоставка за допустимостта на жалбата по съдебен ред по чл. 156, ал.1 вр. ал.2 от ДОПК. В предвидения 60 дневен срок по чл. 155, ал.1 от ДОПК не е налице произнасяне по жалбата, поради което поддържа, че е налице мълчалив отказ. Прави искане отказа да бъде отменен, с указания за извършване на услугата. Поддържа, че П. е поискал процедиране на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с оглед целите на производството по чл. 587, ал.2 от ГПК за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, представена е молба-декларация за имота. В писмо от 18.07.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна се излагат доводи, че са налице данни, че друго лице е собственик на имота, чийто права ще бъдат засегнати. Директора не е компетентен да се произнася по правото на собственост за имот, изложените доводи не дават основание да се остави подадената декларация без заверка. По същество това е отказ да се открие партида за декларирания имот, т.е. отказ деклараторът да бъде вписан в база данни на задължените лица. Това е необходимо с оглед снабдяването с последващи удостоверения от община Варна и Областната администрация, във връзка с издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. От 3.08.2022 г. е отпаднал мораториума за придобиване по давност на земя частна и държавна собственост. Дори и да е вписан друг собственик, това не следва да се взема предвид, тъй като е неотносимо към исканата административна услуга – обработка и заверка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ. По изложените доводи моли да се отказа на Директора на Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна от 18.07.2023 г., мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна за извършване на административна услуга, обработка и заверка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В с.з. адв. Х. поддържа депозираната жалба, като след направени уточнения моли да се отмени отказа на Директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Ответника – Кмета на община Варна, чрез юриск. Х. оспорва жалбата. Счита, че целта на жалбоподателят е да се снабди с нотариален акт, като няма норма, за да се пристъпи към процедурата, че следва да се представи декларация пред общинската администрация, да се плати по партидата, за да се издаде такъв констативен нотариален акт. Общинската администрация може да издаде удостоверение за данъчна оценка, без да е открита партида на осн. чл. 2 от ЗМДТ. Поддържа, че делото е без предмет. В случая предмет на делото не е заверка на молби-декларации, по услуга 2071. Сочи, че в случая П. не е поискал извършването на административна услуга. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В депозирани писмени бележки сочи, че производството е трябвало да бъде образувано по жалба на П. срещу мълчалив отказ на орган по приходите при община Варна да обработи декларация от 25.05.2023 г., мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна, в качеството му на решаващ орган. Писмо на директора на Дирекция „Местни данъци“ не поражда права, нито вменява задължения на П., а има информативен характер. Счита, че предметът на делото се определя от страните, като незаконосъобразно е направено искане да се отмени отказа на Кмета на община Варна потвърждаващ отказа на Директора на Дирекция „Местни данъци“ и да се задължи ответника да обработи подадена декларация. По изложените доводи счита, че жалбата е недопустима. В алтернативност поддържа неоснователност на жалбата. П. цели да бъде попълнена молба-декларация за процесния имот, при необработка на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, съдържанието на удостоверението издадено от общинската администрация би имало един текст, а при обработка на декларацията друг. Ако декларацията бъде обработена, това би довело до отразяване, че имота е с партиден №, съответно би се отразило има ли неплатени задължения. Подобно удостоверение в охранително производство би било „убедително“ доказателство за издаване на констативен нотариален акт. В случая органът по приходите, при спазване на правомощията си по чл. 18, ал.1 от ЗМДТ следва да провери подадената декларация, което е направил. Преценил е, че искането за обработка на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не съответства на материалния закон. Н. осн. чл. 83, ал.1 от ДОПК, вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт. Съгласно ал.2 на същия член, вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите служебни или по искане лицето, след извършване на проверка за наличието на основанията за вписване. В случая, липсва основание за вписване, а именно представен титул за собственост за придобиване на имота. Счита, че не е необходимото продаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за издаване на удостоверение за данъчна оценка, липсата на открита партида не е пречка за издаване на удостоверение за данъчна оценка. Това тълкуване се извежда от разпоредбата на чл.3, ал.3 от Приложение № 2 на ЗМДТ. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното: Н. 25.05.2023 г. е депозирана декларация вх. № 5305019058 от Д. Г. П., по чл. 14 от ЗМДТ. В декларацията е отразено, следния имот земя, находяща се в [населено място], СО „••••••“, [УПИ], начин на придобиване – по давност от 1995 г., приложена е и скица за имота. Отразено е, че УПИ е 579 кв.м. След извършена справка от Директора на дирекция „Местни данъци“ е установено, че 576 кв.м. от имота са собственост на община Варна, съгласно АОС № 8170/19.03.2015 г. Извършена е проверка и от Директора на дирекция ОСИСД, който с писмо от 3.07.2023 г. е уведомил Директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, че 576 кв.м. от имот с площ от 579 кв.м. е общинска собственост. Н. 18.07.2023 г. е изготвено писмо от Директора на дирекция „Местни данъци“ до П., с което е уведомен, че във връзка с постъпила декларация от 25.05.2023 г. е извършена проверка в информационната система на община Варна и е установено, че за 576 кв.м. ид.ч. от имота е подадена декларация от лице, което се индивидуализира като собственост с документ за собственост. Налице е активна данъчна партида, по която задълженото лице заплаща данъчните си задължения. Предвид изложеното, декларацията на П. ще бъде оставена без последствие. От приложена по делото скица от СККК, издадена на 26.03.2023 г. е видно, че като собственици на ПИ с [идентификатор] са вписани И. И. К. и Община Варна. Постановения отказ на Директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е обжалван от П.. Образувано е адм.д. № 2626/2023 г. по описа на АС – Варна. С определение № 1464/7.02.2024 г. жалбата на П. е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено, като делото е изпратено като преписка на кмета на община Варна за произнасяне по подадената жалба против отказ на Директора на дирекция „Местни данъци“, за обработка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 25.05.2023 г. Преписката е получена от кмета на община Варна на 20.02.2024 г. По делото е представена молба-декларация от П. за издаване на нотариален ред в производство по чл. 587 от ГПК, както и искане до община Варна от П. за издаване на удостоверение за данъчна оценка. За двата документа няма данни да са депозирани пред общинската администрация. Н. 4.04.2012 г. е депозирана декларация от кмета на община Варна за 615/618 ид.ч. от имот [ПИ], като е отразено, че общината е собственик, съгласно АОС № 6872/23.03.2012 г. Приложен е и АОС №6872/2012 г. По делото е представена и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, депозирана от кмета на община Варна, за имот ПИ •••••, посочен е документ за собственост – АОС № 8170/2015 г. за [имот номер]/••• ид.ч. от УПИ от 576 кв.м. Приложен е и АОС № 8179/2015 г., съгласно който част ПИ •••••••• е частна общинска собственост. От писмо вх. № 8616/14.06.2024 г. е видно, че няма произнасяне по жалбата от Кмета на община Варна. По делото са приложени заповеди за компетентност на органи по приходите с № 4107/30.09.2019 г., №К-056/19.09.2019 г, № 2888/15.07.2019 г. и № К-045/12.07.2019 г. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна - лице, подало искане за откриване на данъчна партида, в срока по чл.156, ал.5, вр. чл.156, ал.4 от ДОПК вр. чл. 83, ал.1 ДОПК отказ за откриване на данъчна партида по подадена декларация по чл. 14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ с вх. № 5305019058/25.05.2023 г., мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна. Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че с оглед наведените факти в жалбата предмета на производството е ясно очертан. Съдът приема, че жалбата има предмет и е допустима. Не е спорно, че за целите на облагане с данък върху недвижимите имоти в общината се води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл. 80 от ДОПК. За лицето е налице правен интерес да оспори отказа на административния орган да открие партида за декларирания от него недвижим имот, което по същността си представлява отказ да го впише в базата данни на задължените лица. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Облагането с данък върху недвижимите имоти и задължените за него лица, са регламентирани в Глава втора, Раздел I на ЗМДТ. Съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл.11 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Съгласно чл.14, ал.1 ЗМДТ, за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Данъчни декларации за облагане с годишен данък не се подават за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл.4, ал.1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж – чл.14, ал.2 ЗМДТ. При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно, данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл.14, ал.1 - чл.16, ал.1 ЗМДТ. Компетентността на органите по отношение на установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци е уредена в разпоредбата на чл.4 ЗМДТ и съгласно първа алинея от същата, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината - чл.4, ал.4 ЗМДТ. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите - чл.4, ал.5 ЗМДТ. Регистрацията на задължените лица е регламентирана в Глава 11 на ДОПК. Съгласно чл.82, ал.1 ДОПК, регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра. Съгласно ал.2 на същия член данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт - чл.83, ал.1. Актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове - чл.82, ал.4. От тълкуването на разпоредбите на чл.82, ал.2, вр. чл.4, ал.1 и чл.14, ал.1 ЗМДТ следва, че задължените лица по чл.11 ЗМДТ за ДНИ се регистрират от съответната данъчна администрация /звеното за местни данъци и такси на съответната община/. В тази връзка и за целите на облагане с ДНИ/ТБО в съответната община се открива и води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл.80 ДОПК, съдържанието на който се формира от декларираните от задълженото лице факти и обстоятелства, както и от тези, вписани служебно. Отговорността за поддържане на регистъра е на данъчната служба към съответната община. По арг. от чл.4, ал.1 и ал.3 ЗМДТ, проверката следва да се извърши и по искането следва да се произнесе служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ от Кмета на общината. Актът на органа по приходите за вписване в регистъра/откриване на партидата/ или отказа да бъде открита партида, подлежат на обжалване по реда на чл.83, ал.4 ДОПК, вр. чл.4, ал.1 ЗМДТ - т.е. по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. След като съдебното обжалване е по реда на чл.83, ал.4 ДОПК, то задължителна процесуална предпоставка за допустимостта му е обжалването по административен ред и постановяване по жалбата на акт на решаващия орган, който по арг. от чл.4, ал.5 ЗМДТ и чл.152, ал.2 ДОПК е кметът на съответната община. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че в срока по чл. 155 от ДОПК не е налице произнасяне на кмета на община Варна, поради което изричния отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ е мълчаливо потвърден от кмета на община Варна. В случая е подадена данъчна декларация, която не е обработена, а е налице произнасяне на директора на дирекция „Местни данъци“, в която е отразено, че декларацията ще бъде оставена без последствие, т.е. по същество е налице отказ за обработка на приетата на 25.05.2023 г. декларация. Настоящия съдебен състав приема, че недопустимо се е произнесъл директора на дирекция „Месни данъци“, а не служител определен по реда на чл. 4, ал.4 от ЗМДТ. От приложените по делото заповеди за компетентност на органи по приходите на осн.чл. 4 ал.3 и ал.4 от ЗМДТ е видно, че директорът на дирекция „Местни данъци“ не е определен за орган по приходите. Разпоредбите на чл.4, ал.1, ал.3 и ал.5 ЗМДТ, тълкувани и прилагани в съответствие с разпоредбите на ДОПК, ясно разграничават правомощията на органите по приходите (служителите, определени със заповедта по чл.4, ал.4 ЗМДТ), на ръководителя на звеното за местни приходи и на кмета на общината в различните производства по ЗМДТ/ДОПК, и всяко отклонение от тези императивни правила има за последица постановяването на нищожен акт. Различната компетентност в отделните производства и сроковете, в които същите следва да приключат (вж. чл.146 и чл.155 ДОПК), от своя страна изискват и отделно администриране на преписките, разглеждането на които е от компетентността на органите по приходите/ръководителят на звеното за местни приходи, от тези, които попадат в обхвата на компетентността на кмета, като решават орган. Съгласно ЗМДТ депозираната декларация следва да се обработи от служител от дирекцията, на който със заповедта по чл.4, ал.4 ЗМДТ са му възложени функции и правомощия на орган по приходите, а не директора на дирекция „Местни данъци“. Доколкото липсват доказателства искането на жалбоподателя да е било надлежно заведено в Дирекция „Местни данъци“, респ. да е било разпределено за извършване на проверка и произнасяне от орган по приходите в дирекцията, не е налице хипотезата на мълчалив отказ по чл.83, ал.5 ДОПК. По изложените съображения обективираният в писмо изх. №М.-Т23006546ВН от 18.07.2023 г. изричен отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ да открие партида по депозирана декларация на 25.05.2023 г. е постановен от некомпетентен орган и следва да се обяви за нищожен, а преписката следва да се върне за ново разглеждане и произнасяне по декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5305019058 25.05.2023 г., депозирана от Д. Г. П.. При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски в размер на 10 лв. От адв. Х. е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който П. е заплатил и възнаграждение в размер [рег. номер]. за депозиране на жалба и процесуално представителство по делото. Договорът не е подписан от клиента – П., поради което съдът приема, че не са ангажирани надлежни доказателства за извършено плащане в размер [рег. номер]. Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав