Решение № 114 от 29.7.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 32/2026 г.

Грд № 32/26г. по описа на ВдОс е образувано по искова молба от Л. Г. Й. , ЕГН : •••••••••• против „••• „АД ЕИК ••••••••• с правно основание чл.439 във вр. С чл.124 ГПк, за постановяване на решение, че не дължи на ответната страна сумите -6048,19 евро –главница, -законна лихва върху главницата, считано от 20.08.2010, 328.66 евро, договорни, наказателни лихви, 499,36лв-юрисконсултско възнаграждение, 254,36 лв-д.т в заповедното производство.., обект на изпълнение по изп. Дело 72/2018г. по описа на ЧСи В.Т., поради погасяването им на основание чл. 739, ал. 2 от ТЗ Твърди, че е извършвала търговска дейност като ЕТ „•••••. „ като с решение № 5/05.08.2011 на СГС е открито производство по несъстоятелност, а с решение от 17.09.2018г по т.д № 239 /2011г на ОС-В., производството е прекратено по реда на чл.632 ал.4 Тз и ЕТ е заличен . Поддържа, че съгласно чл.739 ал.1 ТЗ и ТР № 2/13.07.2020г по тълк. Д № 2 / 2018г на ОСГТК на ВКС , непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632 ал.4 ТЗ, без да се развива фаза на предявяване и приемане на вземанията. Моли съда да постанови решение, с което установи, че Л. Г. Й. не дължи на ••• „АД ЕИК ••••••••• сумите-6048,19 евро –главница, -законна лихва върху главницата, считано от 20.08.2010, 328.66 евро, договорни, наказателни лихви, 499,36лв-юрисконсултско възнаграждение, 254,36 лв-д.т в заповедното производство, заявени с уточняваща молба, обект на изпълнение по изп. Дело 72/2018г. по описа на ЧСи В.Т., тъй като задължението за което е издаден изпълнителния лист е погасено. Постъпил е писмен отговор от ••• „АД ЕИК ••••••••• „•••“ АД, ЕИК•••••••••, с който молят д а се отхвърли предявения от Л. Г. Й. иск, с който се иска да се установи, че същият не дължи на ••• АД сумите, посочени в исковата му молба. Смятат същия за неоснователен. Правят възражение за местна неподсъдност на настоящото дело пред Окръжен съд – В. на основание чл.119, ал.3 от ГПК. Позовават се на разпоредбата на чл. 105 от ГПК , която императивно определя общата местна подсъдност по граждански искове - а именно - съдът, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а текстът на чл.108, ал.1 от ГПК прецизира разпоредбата за общата местна подсъдност с изричната законова норма, че искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. В процесния случай искът е предявен срещу „•••“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., като делото следва да се изпрати по компетентност на СГС. Твърди се, че не е налице компетентност по чл.113 от ГПК, тъй като настоящият иск не е от или срещу потребители по смисъла на Закона за защита на потребителите, а се претендира погасяване на задължение поради заличаването от търговския регистър на едноличен търговец. Твърди се и , че искът е изцяло неоснователен основателността на предявения иск, тъй като ••• АД никога не е претендирало от ищеца заплащане на сума в размер на 134993,18 лева/69020,92 евро. В полза на банката има издаден изпълнителен лист за следните суми: 6048,19 евро - главница, ведно със законната лихва от 20.08.2010 г., 328,66 евро - лихви, 499,36 лева - юрисконсултско възнаграждение и 254,36 лева - държавна такса за заповедното производство. Твърди се, че Л. Й. се позовава на хипотезата на чл.739, ал.1 от ТЗ, която казва, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват по давност. Твърди се, че ••• АД е предявило своите вземания по т.д.239/2011 г. на ОС- В. (това е делото по несъстоятелност), като за това обстоятелство прилагат списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност, като под номер 3 са описани приети вземанията на ••• АД.Следователно, хипотезата на чл.739, ал.1 от ТЗ е неприложима в настоящия случай. В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба и приложените към същата доказателства, становището на ответната по делото страна намира за установено следното : Производството по делото е образувано по искова молба от Л. Г. Й. , ЕГН : •••••••••• против „••• „АД ЕИК ••••••••• с правно основание чл.124 ГПк, за постановяване на решение, че не дължи на ответната страна сумата -6048,19 евро –главница -законна лихва върху главницата, считано от 20.08.2010 328.66 евро, договорни, наказателни лихви 499,36лв-юрисконсултско възнаграждение 254,36 лв-д.т в заповедното производство.., обект на изпълнение по изп. Дело 72/2018г. по описа на ЧСи В.Т., тъй като задължението за което е издаден изпълнителния лист е погасено. Л. Г. Й. е извършвала търговска дейност като ЕТ „•••••. „ като с решение № 5/05.08.2011 на СГС е открито производство по несъстоятелност, а с решение от 17.09.2018г по т.д № 239 /2011г на ОС-В., производството е прекратено по реда на чл.632 ал.4 Тз и ЕТ е заличен . Страните не спорят , а и е видно от представените доказателства, че Вземането на „•••“ АД е било предявено и прието в списъка на приетите вземания под № 3. С влязло в сила решение от 17.09.2018г по т.д № 239 /2011г. на Окръжен съдгр.В. , производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ поради липса на имущество и невнасяне на разноски, а ЕТ е заличен от Търговския регистър. За изясняване на делото и произнасяне на съда по допустимостта на предявеният иск е изискано изпълнително дело № 20187240400072 по описа на ЧСИ В. Т., рег. № 724, с район на действие Ос-В.. От същото се установява, че в полза на ••• АД има издаден изпълнителен лист за следните суми: 6048,19 евро - главница, ведно със законната лихва от 20.08.2010 г., 328,66 евро - лихви, 499,36 лева - юрисконсултско възнаграждение и 254,36 лева - държавна такса за заповедното производство. Сборът на всички тези вземания, присъдени в изпълнителния лист, изчислен в евро, е 6762,22 евро. От представената призовка за принудително изпълнение № 9617/09.12.2025г. ищцата е уведомена, че непогасената част от дълга й е в размер на 134 993.18 лв. по изп. Дело № 72/2018г. на ЧСИ В.Т., като взискатели по същото са ••• АД и НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО-офис В.. След съобразяване с данните по делото и доказателствата по изпълнително дело № 20187240400072 по описа на ЧСИ В. Т., рег. № 724, с район на действие Рс-В. , съдът е указал на ищцата да уточни предявената искова молба. С уточняваща молба от 03.06.2026г. ищцата е конкретизирала предмета на иска, като претендира , че са погасени по давност сумите , обективирани в изпълнителния лист, издаден в полза на „•••“АД -6048,19 евро –главница -законна лихва върху главницата, считано от 20.08.2010 328.66 евро, договорни, наказателни лихви 499,36лв-юрисконсултско възнаграждение 254,36 лв-д.т в заповедното производство.. В.ският окръжен съд, приема, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен по същество по следните съображения : Искът с правно основание чл. 439 от ГПК във вр с чл.124 ГПК и чл.739 ал.1 ТЗ, предявен от ищцата е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Ищеца е избрал защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищците от предявяване на иск по чл.439 от ГПК е средство за установяване със сила на пресъдено нещо, отричаното от тях право на ответника за събиране на вземане по изпълнителния лист, тъй като в хода на изпълнителния процес, след съдебно установяване на вземанията са възникнали факти и обстоятелства, които погасяват изпълняемото право, но не могат да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител и да послужат като основание за преустановяване на изпълнителното производство. Предметът на иск по чл. 739 от Търговския закон (ТЗ) е установяване на погасяването на вземания (публични или частни) към несъстоятелен търговец, които не са били предявени в срока по чл. 685 или не са били удовлетворени в производството по несъстоятелност. В съдебната практика защитата, основана на чл. 739 ТЗ, се реализира именно чрез предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК, за да се установи, че вземането вече не подлежи на изпълнение. Искът следва да е насочен срещу лице, по отношение на което се твърди, че не съществува вземане по издадено изпълнително основание. Предмет на делото са искове по чл. 439 ГПК, респ. чл.739 ТЗ за установяване на липса на право на принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 72/2018г. Исковете са отрицателни установителни и са оценяеми - цената на всеки иск е в размера на съответното вземане /чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за местна неподсъдност на делото пред ВдОс, тъй като предявеният от ищеца иск не е на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439 ГПК. Настоящият състав намира за приложима подсъдността по чл. 113 ГПК поради следното: Специалната подсъдност по чл. 113 ГПК се прилага за искове на и срещу потребители. В предметния обхват на разпоредбата са права, задължения или правоотношения, произтичащи от или свързани с договор, по който ищеца или ответника има качеството „потребител“, а насрещната страна е търговец по същия договор или негов правоприемник. В случая вземанията, за които е издаден процесният изпълнителен лист, имат договорен произход, което е признато и от ответника в подадения на отговор на исковата молба. От писмените доказателства списък на приети вземания и призовка за доброволно изпълнение се установява, че вземанията произтичат от договор за банков кредит № 001 /18.01.2008 г., по който ищцата има качеството „потребител“. Обстоятелството, че настоящото исково производство е по чл. 439 ГПК и в него не се решава изначалната дължимост на вземанията от ищцата, а се преценява дали след издаване на изпълнителното основание е осъществен правопогасяващ факт, не променя характера на задълженията като потребителски, а от там и на спора като такъв. Това е така, защото предмет и на производството по чл. 439 ГПК са самите договорни вземания, а те не губят потребителския си характер след влизане в сила на изпълнителното основание, с което са установени. Ето защо подсъдността по чл. 113 ГПК е приложима и за споровете по чл. 439 ГПК /в този смисъл - вж. определение № 2481/21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. на ВКС, III г.о. и цитираната в него практика/. Споровете по чл. 113 ГПК са подсъдни на съда, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния му адрес. В настоящия случай ищцата е с настоящ адрес към датата на подаване на исковата молба в гр. В., което попада в района на Окръжен съд В.. Настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: Ищецът, в качеството му на физическо лице, се е регистрирало като едноличен търговец с фирма ••••• - Л. Й.. Едноличният търговец не представлява отделен правен субект от физическото лице. Това е същият правен субект, който осъществява търговска дейност от свое име и за свой риск. Съгласно Тълкувателно решение № 2/27.12.2001 г. по т.д.2/2001 г., ОСГК на ВКС „за поетите задължения отговаря само едноличният търговец с цялото имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество (без несеквестируемото) и половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие“. Следователно, няма значение дали фирмата на едноличния търговец е заличена или не, физическото лице, упражняващо или упражнявало търговска дейност като едноличен търговец носи пълна имуществена отговорност за задълженията, които е поел в качеството на едноличен търговец. Ищцата се позовава на хипотезата на чл.739, ал.1 от ТЗ, според която непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват по давност. В конкретния случай ••• АД е предявило своите вземания по т.д.239/2011 г. на ОС- В., за което са приложили и списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност, като там под № 3 , са приети вземанията на ••• ••• АД. Хипотезата на чл.739, ал.1 от ТЗ е неприложима в настоящия случай. Съгласно посоченото по-горе ТР 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, едноличният търговец отговаря не само с имуществото, включено в търговското му предприятие, но и с цялото си лично имущество. Със заличаването на едноличния търговец вече не може да става дума за имущество, включено в търговското предприятие. Но остава отговорността относно личното имущество на физическото лице. За разлика от хипотезата на несъстоятелност на юридически лица, с чието заличаване в правния мир вече не съществува такъв правен субект, не така стои въпросът с едноличния търговец. Заличаването на едноличния търговец от Търговския регистър не води до заличаване в правния мир на физическото лице, което е осъществявало търговска дейност. То продължава да съществува, защото няма разлика в правосубектността между физическото лице и едноличния търговец. Според ТР 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, едноличният търговец носи отговорност не само с имуществото, включено в търговското предприятие, но и с цялото си лично имущество като физическо лице и с половината имущество в решим на съпружеска имуществена общност. Съгласно константната практика на ВКС, Едноличният търговец не е различен правен субект от физическото лице, което го е регистрирало. Заличаването на ЕТ от Търговския регистър води единствено до изгубване на търговското качество. То обаче не прекратява правосубектността на физическото лице. Физическото лице продължава да отговаря за задълженията, поети в качеството на ЕТ, неограничено и с цялото си лично секвестируемо имущество. Погасителният ефект по чл. 739, ал. 2 от ТЗ за приетите, но останали неудовлетворени вземания, настъпва само когато производството по несъстоятелност е преминало през предвидения в закона пълен законов ред – извършено е осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и е изготвен план за разпределение съгласно чл. 735 от ТЗ. В настоящия казус производството е прекратено предсрочно на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ . При тази специфична хипотеза законът урежда единствено погасяването на непредявените вземания (чл. 739, ал. 1 от ТЗ, съгласно Тълкувателно решение № 2/2018 г. на ОСКТК на ВКС). За вземанията обаче, които вече са били предявени и приети, какъвто е настоящия случай, погасителен ефект по чл. 739, ал. 2 от ТЗ не настъпва. Прекратяването по чл. 632, ал. 4 от ТЗ поради липса на разноски не представлява фаза на удовлетворяване, а е в резултат на невнасяне в срок на определените от съда разноски, необходими за издръжка на производството по несъстоятелност. Кредиторът с прието вземане не може да бъде санкциониран с изгубване на материалното си право, поради това че длъжникът няма имущество за покриване на съдебните разноски. „•••“ АД запазва изцяло правото си на индивидуално принудително изпълнение срещу физическото лице. Поради изложеното, фактът на прекратената несъстоятелност на ЕТ по чл. 632, ал. 4 от ТЗ не представлява новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК, което да е погасило дълга. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен . При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 560,34 евро., въз основа на фактура № 5910/11.03.26г., приложена на стр.41 от делото. Водим от горното, съдът