Решение № 82 от 4.5.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 28/2026 г.

Производство по Глава 21 НПК. С присъда № 7/12.05.2025г., постановена по НОХД № 70/2025г. по описа на Окръжен съд- Кърджали подс. Е. Н. Н. от с.К., общ.К., ЕГН •••••••••• е признат за виновен в това, че на 09.01.2020 г. в гр. Кърджали, като данъчно задължено лице по ЗДДС- едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: 108688891 със седалище и адрес на управление с. К., общ. К., за данъчен период м. декември 2019г., избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 71 934,75 лв., като в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 09001182511/09.01.2020 г. подадена по електронен път в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по тях с право на пълен данъчен кредит в размер на 132 393,92 лв. раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 60 459,17 лв. и при водене на счетоводството използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД за м. декември 2019г., както и неистински документи и документи с невярно съдържание - фактури, в които са отразени неосъществени доставки с право на данъчен кредит, като приспаднал неследващ се данъчен кредит за данъчен период м. декември 2019 г., поради което и на основание чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, както и на „конфискация“ на 1/2 идеална част от поземлен имот с площ 785 кв.м., находящ се в с.К., общ.К. и 1/2 идеална част от поземлен имот с площ от 7.490 дка, находящ се в землището на с.Б. п., общ.К.. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подс. Е. Н. Н. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. В негова тежест са възложени направените по делото разноски. Против присъдата е постъпила жалба от защитника на подс. Е. Н. Н. адв.Г. Б. със съображение, че е необоснована, немотивирана и незаконосъобразна, поради което моли да се отмени и се постанови нова присъда, с която да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК. В съдебно заседание новият защитник на подс.Е. Н. адв.Т. Н. също излага съображения за оправдаването му поради липса на извършено данъчно престъпление от обективна и субективна страна от страна на подзащитния му, а алтернативното искане е за приложението на чл.255 ал.4 от НК и съответно на чл.78а от НК, тъй като дължимите задължения, заедно с лихвите, подсъдимият платил още по време на данъчната ревизия. Представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив е на становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, включително в частта относно вида и размера на наложеното на подс. Е. Н. наказание. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от защитника на подсъдимия и е процесуално допустима, а разгледана по същество относно искането за оправдаването му за извършено престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК е неоснователна. Въз основа на събраните и проверени по делото доказателствени материали и изготвените експертни заключения, окръжният съд правилно е приел за установена по категоричен начин по делото следната фактическа обстановка: Еднолично дружество с ограничена отговорност „СЕРВИС ИНВЕСТ“ с ЕИК: 108688891 било учредено на 27.04.2007 г., със седалище и адрес на управление в с. К., № ••, общ. К., с основен предмет на дейност общо строителство на сгради и строителни съоръжения. Едноличен собственик на капитала и негов управител бил подс. Е. Н. Н. с ЕГН ••••••••••. От 08.02.2008 г. дружеството било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност. Счетоводното обслужване се осъществявало от св.Р. Х. М., упълномощен от Е. Н. с нотариално заверено пълномощно от 12.12.2017 г. (том 7, л. 8) да го представлява пред различни институции, включително и пред Национална агенция по приходите (НАП), както и да подава от името на Е. Н., като управител на „Сервис Инвест“ ЕООД, необходимите данъчни декларации и други документи, които подавал по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП), издаден на името на управляваното от него дружество „АКТИВ-С ПРО“ ЕООД. На 01.02.2019 г. управляваното от подс.Е. Н. дружество сключило договор за доставка и строителство със „САБА СТРОЙ 1“ ЕООД -възложител, по силата на който изпълнителят „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД следвало да достави необходимите материали и да изгради до етап „груб строеж“ два обекта, които представлявали два съседни входа на жилищна сграда с търговски партер, находящи се в гр. К., УПИ - 630 от кв.245 по плана на гр. К., с административен адрес гр. К., ул.“•••“ №••• (том 14, л. 75-79). По делото са представени и приети като доказателства следните договори с възложител „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД и подизпълнители „СЕЛЕР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД - гр. София, „КРОЛИ М“ ЕООД - гр.София и „МАТАРО“ ЕООД - гр. София за извършване на определена строителна дейност- Договор, сключен на 10.07.2019 г. между „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД като възложител и „СЕЛЕР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД - гр. София като подизпълнител с предмет на дейност: монтаж армировка на обект жилищна сграда с търговски партер Секция „А“ в УПИ V-630 от кв. 245 по плана на гр.Кърджали, от кота +6,80 до кота +30,00, със срок за изпълнение 5 месеца, считано от датата на подписване на договора (том 12, л. 25-27); Договор от 12.07.2019 г. за подизпълнителска дейност с дружеството „КРОЛИ М“ ЕООД - гр. София, с предмет на договора направа на кофраж и тухлена зидария с дебелина 25 см. и 12 см. от кота +6,80 до кота +30,00, на обект жилищна сграда с търговски партер Секция „А“ в УПИ V-630 от кв. 245 по плана на гр. К., със срок за изпълнение 5 месеца, считано от датата на подписване на договора (том 12, л. 36-38); Договор от 12.07.2019 г. за подизпълнителска дейност с дружеството „МАТАРО“ ЕООД - гр. София, с предмет на договора монтаж на армировка и направа на тухлена зидария с дебелина 25 см. и 12 см. от кота +6,80 до кота +30,00, на обект жилищна сграда с търговски партер Секция „А“ в УПИ V-630 от кв. 245 по плана на гр. К., със срок за изпълнение 5 месеца, считано от датата на подписване на договора (том 12, л. 92-94). Строителството било реализирано и разплатено напълно за периода от месец февруари до месец декември 2019 г. На неустановени по делото дати в периода м. ноември - м. декември 2019г. управителят на дружеството подс. Е. Н. се снабдил с четири на брой фактури, ведно с приложените към тях протоколи - акт образец 19, издадени от „СЕЛЕР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК:205471666 с получател „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД (том 12, л. 28-35), както и с осемнадесет на брой фактури, издадени от „МАТАРО“ ЕООД с ЕИК:20568384, ведно с приложените към тях протоколи - акт образец 19 (том 12, л.96-148 ) и осемнадесет на брой фактури с издател „КРОЛИ М“ ЕООД с ЕИК: 205683908, ведно с приложените към тях протоколи - акт образец 19 (том 12 л. 40-91), които също били с получател дружеството „Сервис инвест“ ЕООД. В тези фактури било отразено, че горепосочените търговски дружества са извършили доставка на услуги - извършване на различни по вид СМР (полагане на армировка и изграждане на зидария) в полза и за сметка на „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД - с. К., общ. К., които в действителност не били въобще извършени от тези дружества. Инкриминираните 40 на брой фактури, с посочени в тях данъчна основа за облагане и данък добавена стойност с право на пълен данъчен кредит, са подробно изброени както в обвинителния акт, така и в мотивите на обжалваната присъда и не следва да се преповтарят. На неустановена по делото дата в периода м. ноември - м. декември 2019г., подс.Е. Н. предал всички описани фактури с посочен издател дружествата „СЕЛЕР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, „МАТАРО“ ЕООД и „КРОЛИ М“ ЕООД на св. Р. М., за да ги осчетоводи. Св. Р. М. имал задължение да въвежда данните от получените от Е. Н. фактури в счетоводната програма, с която работел. На база въведените от него данни се генерирали автоматично изискуемите по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ ежемесечни справки-декларации и приложенията към тях - дневниците за покупки и продажби. След като се генерирали от програмата ежемесечните справки- декларации по ЗДДС и приложенията към тях - дневниците за покупки и продажби, св. Р. М. ги подавал по електронен път в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, подписани с КЕП на управляваното от него дружество. Така, първоизточник на данните, които се посочвали в регистрите по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС, а след това и в СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, били инкриминираните фактури и отразените в тях данъчна основа за облагане и данък добавена стойност с право на пълен данъчен кредит. На 09.01.2020 г. св. Р. М. подал по електронен път справка-декларация за данъчен период м. декември 2019 г., която подписал с КЕП на управляваното от него дружество „АКТИВ-С ПРО“ ЕООД. Подадената от него справка - декларация получила вх. № 09001182511/09.01.2020 г. от ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали (том 12, л. 8 и том 18, л. 44). В подадената справка-декларация били декларирани данни, които се формирали от предоставените от Е. Н. първични счетоводни документи (фактури, издадени от горепосочените дружества), а именно: Данъчни основи за облагане с ДДС /кл.01/ - 133 592,51 лв. Всичко начислен ДДС /кл.20/ - 26 718,51 лв. Данъчна основа за получени доставки, вътреобщностно придобиване (ВОП), получените доставки по чл. 82, ал. 2- ал.5 от ЗДДС, вноса, както и данъчна основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, с право на пълен данъчен кредит /кл.31/ - 661 969, 70 лв. ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/ - 132 393,92 лв. Резултат за периода- ДДС за възстановяване /кл. 60/ - 105 675,41 лв. С вписването на тези фактури в подадената справка-декларация по чл.125, ал. 1 от ЗДДС „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД получавало формален повод за неправомерно приспадане на данъчен кредит, тъй като в изброените фактури са били отразени неосъществени доставки с право на данъчен кредит. Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебнопочеркова експертиза (том 6, л. 41-48), подписите във всички документи, положени от името на изпълнителя Е. Н. Н. - управител на „Сервис Инвест“ ЕООД, действително са положени от него; подписите, положени за „Подизпълнител“ и „Съставил“ от името на управителите на дружествата-подизпълнители в договорите за подизпълнителска дейност и издадените от тях фактури с приложени към тях актове за извършени строителни дейности, не са положени от лицата посочени като техни автори – Р. Б. В. и Б. Т. Т., както и от Е. Н. Н., а са положени от неизвестно лице. От извършената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, от вещото лице Л. С. се установява следното: Дружество „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 108688891 е с регистрация по чл.100, ал.1 от ЗДДС – данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация, от 08.02.2008 г. За данъчния период м.декември 2019 г. в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали за данъчно задълженото лице „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД е подадена справка – декларация за данък върху добавената стойност с вх. № 09001182511/09.01.2020 г. В раздел А на справката-декларация Данни за начислен ДДС, е деклариран общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС /кл.01/ в размер на 133592,51 лв. и всичко начислен ДДС /кл.20/ в размер на 26718,51 лв. В раздел Б на справката-декларация Данни за упражнено право на данъчен кредит е декларирана данъчна основа на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС, вноса, както и данъчната основа на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС, с право на пълен данъчен кредит, в размер на 661969,70 лв. /кл.31/ и ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл.41/ в размер на 132393,92 лв. Общо данъчен кредит /кл.40/ - 132393,92 лв. Декларираният в раздел В Резултат за периода на справката-декларация ДДС за възстановяване /кл.60/ е 105675,41 лв. В раздел Г ДДС за внасяне са отразени нулеви данни. В раздел Д ДДС, подлежащ на възстановяване е деклариран ДДС, подлежащ на възстановяване съгласно чл.92, ал.1 от ЗДДС в 30-дневен срок от подаването на тази декларация в размер на 105675,41 лв. В изготвената допълнителна ССЧЕ, вещото лице е посочило, че с издадения Ревизионен акт от 19.10.2020 г. на основание чл.9, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по издадените на „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД фактури от „Матаро“ ЕООД с ЕИК 205683840, „Кроли М“ ЕООД с ЕИК 205683908 и „Селер Интернешънъл“ ЕООД с ЕИК 205471666, общо в размер на 71 934,75 лв., с мотив липса на реално осъществени доставки на услуги. С оглед на това, че правото на данъчен кредит по процесните фактури не е признато от ревизиращия екип, не са възникнали данъчни задължения за дружеството, а е намален размера на ДДС за възстановяване. Вещото лице е посочило, че процедурата по приспадане на ДДС за възстановяване е започнала през месец ноември и към м.януари 2020 г. – последният от двата данъчни периода по чл.92 от ЗДДС, той не е приспаднат изцяло. Със справка-декларация за ДДС с вх.№ 090001184687/04.02.2020 г. е заявен ДДС, подлежащ на възстановяване съгласно чл.92, ал.1 от ЗДДС в 30- дневен срок от подаването на декларацията в размер на 115127,70 лв. Установеният от органа по приходите ДДС, подлежащ на възстановяване, е в размер на 43 192,95 лв., прихванат с изискуеми към бюджета задължения. На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след извършена от НАП ТД- Пловдив ревизия на „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД, завършила с РА № Р-16000920001229- 092-001/19.10.2020г., било установено, че за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. е подадена СД по ЗДДС № 09001182511/09.01.2020 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 105 675,41 лв. В РА е посочено, че декларирания данък е участвал в процедура по приспадане на ДДС, съгласно чл.92, ал.1 от ЗДДС, като не са установени различия за декларираните данни за периода м.11.2019 г. Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства, описани в Ревизионен доклад № Р-16000920001229-092-001/19.08.2020 г., на основание чл.9, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25, чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС, ревизиращият екип не е признал правото на приспадане на данъчен кредит по инкриминираните фактури - за извършени СМР (полагане на армировка и изграждане на зидария) на жилищна сграда с търговски партер, находящи се в гр. К., УПИ - 630 от кв.245 по плана на гр. К., с административен адрес гр. К., ул.“•••“ № •••, издадени от подизпълнителите - „Матаро“ ЕООД, „Кроли М“ ЕООД и „Селер Интернешънъл“ ЕООД в размер на 71 934.75лв. В хода на ревизионното производство и при извършените насрещни проверки на посочените дружества, не били представени необходимите документи и доказателства за реалното извършване на фактурираните строителни дейности, като такива не са събрани и на ДП и на съдебното следствие. На основание чл.129 от ДОПК във вр. с чл.92, ал.1, т.5 от ЗДДС с установения при ревизията ДДС за възстановяване за периода 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г. е извършено прихващане на изискуемите към бюджета задължения в общ размер на 43192, 95 лв. Видно от РА, след извършеното прихващане, към 19.10.2020 г. „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД е нямало остатък за прихващане или възстановяване на ДДС за периода 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г. В ревизионното производство и на ДП са представени договори за изпълнение на СМР от дружествата посочени като подизпълнители, с които „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД е сключило договори. Така са приобщени договори между „Матаро“ ЕООД и „Кроли М“, които били наели подизпълнители за извършване на същите СМР, а именно - „КОММ ГРУП“ ЕООД, „Филатон“ ЕООД, „Деликт Прим“ ЕООД и „Ранала Прим“ ЕООД, за които дружества са установени чрез справки в ТР представляващите ги лица и наетите по трудов договор към тях (по справки – уведомления по чл.62, ал.5 от КТ), като в тази връзка не са установени данни въпросните дружества да са извършвали посочените по договорите СМР на въпросния строителен обект в гр.Кърджали. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно гласните - показанията на свидетелите В. Я. И., Н. Ф. Ю., М. А. Ю., В. В. Е., П. Я. В., Д. Б. Р., Х. Л.Х., Р. Х. С., Х. Т. М., М.М. А., Х. Е. Х., И. А. М., М. М. Д., Р. Ю. Х., Р. . Д., С. А. Х., А. Я. М., Ю. Х. Х., Ю. Р. М., Н. Ш. М., Е. Х. Н., А. А. С., А. Е. Т., А. А. А., Ш. Х. С., А. С. Ю., Ю. Г. Ю., С. С. М., С. З. С., Е. Х. С., Ф. А. С., С. М. А., М. А. А., Т. А. С., М. Ш. М., Р. Х. М., Е. Н. Н., Г. И. К., В. И. И., К.А. А., Д. П. П., С. А. А., Г. И. Б., А. Г. А., В. А. Ф., Н. П. К., В. Т. С., С. Т. Г., Г. С. С., С. С. Х., В. В.Д., С. Б. М., М. Ю. А., Р. Р. Т., Ц. С. Д., Л. А. П., Б. П. М., В. В. С., М. Х. Т., Н.Д. Л., С. Л. Т., М. В. У., М. К. А. и М. Б. Н., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.283, вр. с чл.372, ал.3, вр. с чл.371, т.1 от НПК; показанията на свидетелите В. Я. У., Т.Т. Т., дадени на съдебното следствие и прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетелите С. А. Х., А. М. А., Р. Б. В., А. П. Р. и Д. Ж. Д., дадени на съдебното следствие; показанията на свидетелите Т. М. М., К. Х. А., З. Т. С., Е.О. М., Т. С. Г., О. Н. К., А. К. Ш., С. С. А., П. Т. А., Б. Т. Т. и Т. А. И., дадени на досъдебното производство пред орган по Разследването, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с ал.1, т. 4 от НПК; П. И. И. и А. А. А., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването и прочетените на основание чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК; от писмените заключения на вещите лица Н. Н. В., изготвил на ДП съдебно-почеркова експертиза и Л. А. С., изготвила на ДП съдебносчетоводна експертиза и допълнителна такава, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.283, вр. с чл.372, ал.3, вр. с чл.371, т.1 от НПК, които експертизи съдът кредитира както обективни и напълно професионални, както и от останалите множество писмени доказателства, събрани и приобщени към доказателствената съвкупност по делото по надлежния ред – договор за доставка и строителство със „САБА СТРОЙ 1“ ЕООД - възложител и „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД – изпълнител от 01.02.2019 г., ведно с приложени към същия анекси; договори за подизпълнителска дейност с възложител „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД и подизпълнители „Матаро“ ЕООД, „Кроли М“ ЕООД и „Селер Интернешънъл“ ЕООД; подробно описаните инкриминирани фактури, ведно с приложените към тях протоколи (акт обр.19); договори за изпълнение на СМР; справкидекларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, копие на проведеното ревизионно производство, ведно с приложени към същото писмени материали, свидетелство за съдимост, справки от АП, СП и КАТ и др. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите- П. В., Д. Р., Х. Х., Р. С., М. Ю. А., Х. М., М. М. А., Х. Х., И. М., Т. М., М. Д., Р. Х., М. Ш. М., Р. Д., С. Х., К. А., А. М., А. Ш., Ю. Х., Ю. М., Н. М., Е. Н., А. А., А. С., Ш. С., А. Ю., Ю. Ю., Р. Т., С. М., С. С., Е. М., Е. С., Ф. С., С. А., М. А. А., М. К. А. и Т. С., дадени на ДП и приобщени по реда на чл.283, във вр. с чл.371, т.1 от НПК, както и на свидетелите В. У., С. Х. и А. М. А., разпитани на съдебното следствие, всички служители на „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД и работили на въпросния строеж в гр. К. в разследвания период, които установяват, че в периода на извършване на строителните дейности - от месец февруари до месец декември 2019 г. включително, че за този период са изградили на груб строеж два самостоятелни входа на един жилищен блок, като свидетелите извършвали направа на кофраж, полагане на арматура и изливане на бетон - на колоните и на плочите между етажите. Свидетелите заявяват още, че на обекта е имало две групи работницистроители, занимаващи се с направата само на тухлена зидария, но те също били наети на работа в „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД. Свидетелите сочат, че на обекта е имало допълнително работници, които са извършвали вътрешна зидария на построените етажи, като не знаят дали са били работници на „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД или на друга фирма, но всички били от района и никой от тях не е чувал за дружества „СЕЛЕР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, „МАТАРО“ ЕООД, „КРОЛИ М“ ЕООД, „ФИЛАТОН“ ЕООД, „КОМ ГРУП“ ЕООД, „ДЕЛИКТ ПРИМ“ ЕООД и „РАНАЛА ПРИМ“ ЕООД. Съдът кредитира и показанията на св.Р. Б. В., дадени на съдебното следствие, която се води едноличен собственик и управител на „Селер Интернешънъл“ ЕООД, и от които е видно, че тя не знае, че е собственик и управител на тази фирма и не е извършвала управленската дейност на дружеството, както и не знае дали дружеството развива някаква дейност и не познава подсъдимия. Показанията на св.В. кореспондират със заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че всички приложени документи с издател „Селер Интернешънъл“ ЕООД, не са подписани от нея, а от неустановено по делото лице. От представените справки от ТР и НАП, за „Селер Интернешънъл“ ЕООД е установено, че през инкриминирания период е имало назначени общо четиринадесет служители, като от показанията на разпитаните като свидетели - св.Т. С. Г. (том 8, л. 4-5), св.П. И. И. (том 8, л. 21-22), св.Г. И. К. (том 8, л. 57- 58), св.В. И. И. (том 8, л. 67-71), св.К. А. А. (том 8, л. 105-108), св.Д. П. П. (том 8, л. 124-127), св.С. А. А. (том 8, л. 167-168), , св.Г. И. Б. (том 8, л. 237), всички разпитани на ДП, както и от показанията на св.Д. Ж. Д. и св.Т. Т. Т., разпитани на съдебното следствие, се установява, че никой от тях не е извършвал строителни дейности на територията на гр.К. и не им е известно дружеството „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД и дейността му. Св. Т. Г. сочи, че към момента на трудовото си правоотношение с дружеството, е била извън територията на Република България. Свидетелите П. И. и Д. Д.заявяват, че не са били в трудови правоотношения със „Селер интернешънъл“ ЕООД, а св.К.А. е работила като сервитьорка в гр. Р. и не знае нищо за дружеството „Селер интернешънъл“ ЕООД. Останалите свидетели, които се водели на работа в дружеството-подизпълнител, са извършвали дейности, които не са свързани със строителство, а са полагали труд в лунапарк на територията на гр. В. и в комплекс „Слънчев бряг“. От показанията на св.Б. Т. Т., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК (том 10, л. 161-162), който се води едноличен собственик и управител на дружествата- подизпълнители „Матаро“ ЕООД и „Кроли М“ ЕООД, се установява, че е бил фиктивен управител на тези дружества, като само ги е регистрирал по молба на лице с неустановена самоличност. Свидетелят не знае каква е дейността, която регистрираните от него дружества развиват. Съдът дава вяра на показанията му, тъй като освен че са логични, същите кореспондират със заключението по изготвената съдебнопочеркова експертиза, от която се установява, че всички приложени документи с издател „Матаро“ ЕООД и „Кроли М“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител се води свидетелят, не са подписани от него, а от неустановено по делото лице От събраните на ДП доказателства е установено, че през инкриминирания период в „Матаро“ ЕООД е имало назначен само един служител (за период от 20 дни) - св.А. Г. А. (том 9, л. 114-115), който в проведения му разпит заявява, че в посоченото дружество реално никога не е работил, а се е водел само формално на работа в него, единствено за да може да си плаща дължими здравни и социални осигуровки. От показанията на четиримата служители, назначени на работа през инкриминирания период в „Кроли М“ ЕООД, а именно свидетелите А. А. А. (том 9, л. 136-139), Л. А. П. (том 9, л. 164-165), П. Т. А. (том 9, л. 199-203) и Б. П. М. (том 9, л. 216-217), също става ясно, че никога не са извършвали строителни дейности на обект в гр. К.. От приобщените документи в ревизионното производство (том 1 – том 5), извършено от органите на НАП ТД Пловдив, е видно, че дружествата „Матаро“ ЕООД и „Кроли М“ ЕООД са посочили подизпълнители на договорените дейности със „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД, а именно дружествата „Филатон“ ЕООД; „Комм Груп“ ЕООД, „Деликт Прим“ ЕООД и „Ранала Прим“ ЕООД. От писмените доказателства приобщени по делото, (приложени в приобщеното ревизионно производство) се установява, че едноличен собственик и управител на дружествата „Комм Груп“ ЕООД и „Деликт Прим“ ЕООД е лицето П. Т. А., който е починал през 2013 г., видно от Протокол за извършена насрещна проверка с отразяване, че при справка в информационната база на НАП, лицето П. Т. А. с ЕГН •••••••••• е починал на 30.03.2013 г. /том 2, л. 101 от ДП/. Това обстоятелство налага извода, че всички приложени по делото документи, изготвени и подписани от негово име (договори за подизпълнителска дейност, фактури, актове за извършени СМР), са неистински, тъй като им е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лице, което е починало много години преди датата на съставянето им, а не на това, което действително ги е съставило по-късно. От показанията на свидетелите С. С. Х. (том 11, л. 76-77), С. Л.Т. (том 10, л. 108-109) и Т. А. И. (том 18, л. 79-81), единствените назначени в „Комм Груп“ ЕООД в процесния период, на които показания съдът дава вяра като логични и кореспондиращи помежду си, се установява, че те никога не са извършвали строителни дейности на обект в гр. К., формално са се водили, за кратко, на работа в дружеството и не познават лицето, което е било негов управител. Свидетелите Н. П. К. (том 10, л. 129-131), М. Х. Т. (том 11, л. 11-14), В. Т. С. (том 11, л.20-24), Н. Д. Л. (том 11, л. 46-47) и М. Б. Н. (том 18, л. 64-65 ), които са били петимата назначени на работа в „Деликт Прим“ ЕООД през инкриминирания период, също установяват в показанията си, че никога не са извършвали строителни дейности на обект в гр. К., както и че не познават лицето, което е било управител на дружеството. От показанията на св.В. В. Е. (том 7, л. 52-53), който е собственик и управител на „Филатон“ ЕООД се установява, че той само формално се е водил собственик и управител на това дружество. Не му е известно дали и каква дейност развива дружеството и кой го ръководи, но той не се е договарял и не е изготвял и подписвал договори, фактури, актове за извършени дейности и др., както и никога не е извършвал строителна дейност на територията на гр. К.. За „Филатон“ ЕООД е установено, че през инкриминирания период е имало назначени петима служители, като от показанията на разпитаните такива - свидетелите В. В. С. от (том 10, л. 17-18), О. Н. К. (том 10, л. 63-64), В. А. Ф. (том 10, л. 108-111) се установява, че те също никога не са извършвали строителни дейности на обект в гр. К. От показанията на С. С. А. (том 9, л. 85-87), който е едноличен собственик и управител на „Ранала Прим“ ЕООД, се установява, че същият не знае да е собственик и управител на фирма, като сочи, че обикаля с колелото си кофите за смет, сезонно се занимава със събиране на шипки, които предавал срещу заплащане. Твърди също, че не е изготвял и не разполага с документи на дружеството. От разпитаните петима от общо назначените на работа седем служители през инкриминирания период в „Ранала Прим“ ЕООД, а именно свидетелите С. Б. М. (том 10, л. 144-145), С. Т. Г. (том 11, л. 129), А. П. Р. (том 11, л. 137-138), Г. С. С. (том 11, л. 182-184), М. В. У. (том 11, л. 217-219) и Н. Ф. О. (том 7, л. 61-62) се установява, че и те никога не са извършвали строителни дейности на обект в гр. К.. Въззивният съд също не дава вяра на обясненията на подс.Е. Н., както и на показанията на св.Е. Н. и на св.В. И. в частта им, в която твърдят, че на обекта е имало наети работници и от други фирми подизпълнители, но те не им знаели имената, нито на работниците, нито на фирмите, в които работели, тъй като показанията им са твърде общи, без каквато и да било конкретика що се отнася до тези работници на подизпълнителските фирми, и най-вече защото се опровергават от разпитаните работници на „Сервис инвест“ ЕООД, коментирани по-горе, които са работили на въпросния строеж и установяват, че всички работници на строежа са били от дружеството, в което те са работили, а и че армировката и кофража със сигурност са поставяли самите работници от „Сервис инвест“ЕООД, като работата се движила нормално и в срок, като са успявали са построят по един етаж от сградата на месец. Последното е в противоречие с обясненията на подс.Е. Н., дадени на съдебното следствие, че се наложило да наема и работници от други фирми, тъй като сроковете били кратки и той изоставал със строителството, а имал да плаща големи неустойки, ако не изпълни в срок обекта. Обясненията на подс.Е. Н. и показанията на св.Е. Н. и св.В. И. в посочените части, са в противоречие и със събраните по делото множество писмени доказателства, че „въпросните подизпълнители“ съответно са наели свои „подизпълнители“, за каквито никой от двамата свидетели и подсъдимия не говори, както и със заключението на изготвената на ДП съдебно-почеркова експертиза, която установява, че положените във въпросните договори, фактури и протоколи, подписи с „подизпълнителите“ на са положени от лицата, посочени за представляващи тези подизпълнители. Отделно от изложеното, в обясненията на подс.Е. Н. и в показанията на св.Е. Н. и св.В. И. в посочените части, е налице и противоречие и за периода, за който се отнасят инкриминираните фактури, съответно договори и протоколи, а именно последните са издадени през м.ноември и м.декември 2019 г., когато на обекта вече не са се извършвали армировка и кофраж, тъй като сградата вече е била построена до груб строеж. Не се кредитират обясненията на подс.Е. Н. и показанията на св.Е. Н. и в частта им, в която твърдят, че след като свършели определена по обем работа подизпълнителите, „някой“ от работниците оставял във фургона или давал на св.Е. Н. фактурата, която след това бивала предадена на счетоводителя, за която подсъдимия не предполагал и не подозирал, че може да бъде „фалшива“, както се оказало впоследствие. Не е логично и обяснимо всичките фактури, общо 40 на брой, и приложените към тях договори и протоколи (акт обр.19), които са неистински и с невярно съдържание, да са представени от лица, които според подсъдимия са извършили строителството, при положение, че е безспорно установено по делото, че въпросните дружества- подизпълнители са реални съществуващи, но никога не са се занимавали и не са извършвали строителни дейности/услуги на посочения строителен обект, изграждан от фирмата на подсъдимия. Ето защо и с оглед на изложеното, не може да се приеме за достоверно твърдението на подсъдимия Е. Н., че той не е знаел, че тези фактури са фалшиви (неистински) и ако знаел никога нямало да ги използва. Поради това в тази част заявеното от подсъдимия и от брат му св.Е. Н. е невярно и показва заинтересованост от изхода на делото, като защитна позиция за оневиняването му. При така установената фактическа обстановка, окръжният съд е преценил, че подсъдимият Е. Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.255 ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, тъй като на 09.01.2020 г. в гр. Кърджали, като данъчно задължено лице по ЗДДС - едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: 108688891 за данъчен период м. декември 2019 г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 71 934,75 лв., като в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 09001182511/09.01.2020 г. подадена по електронен път в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, потвърдил неистина относно размера на получените доставки и начислен ДДС по тях с право на пълен данъчен кредит в размер на 132 393,92 лв. раздел „Б“ на декларацията, а действително установеният размер е 60 459, 17 лв. и при водене на счетоводството използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД за м. декември 2019 г., както и неистински документи и документи с невярно съдържание - фактури, в които са отразени неосъществени доставки с право на данъчен кредит като приспаднал неследващ се данъчен кредит за данъчен период м. декември 2019 г. Инкриминираните общо 40 фактури са неистински, тъй като им е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лице издател на фактурите, а не на това, което действително ги е съставило и същевременно са с невярно съдържание, защото документират обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност, а именно сделки, които реално не са били осъществени. Дневника за покупките на „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД за м. декември 2019 г. е също с невярно съдържание, защото в него били описани данните от фактурите, удостоверяващи облагаемо данъчно събитие, каквото реално не е настъпило. Към инкриминирания период подсъдимият Е. Н. е бил собственик и управител на дружеството „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД и като такъв представлява и управлява дружеството и негово е било задължението да се води счетоводството му, като в предвидените от данъчните закони срокове да изготвя и подава пред НАП съответните данъчни декларации, т.е. е субект на данъчно престъпление по чл.255 от НК. Престъплението е извършено от подс.Е. Н., чрез осъществяване на няколко от формите на изпълнителното деяние по основния състав на чл.255 ал.1 от НК – избягване установяването и плащането на данъчни задължения, като избягването на установяването и плащането на тези данъчни задължения подсъдимият е извършил по няколко начина: чрез потвърждаване на неистина в справка - декларация по ЗДДС за данъчния период – м.декември 2019 г., /чл.255, ал.1, т.2 от НК/; използване на документи с невярно съдържание, както и неистински документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите /чл.255 ал.1 т.6 от НК/; както и приспадане на неследващ се данъчен кредит /чл.255 ал.1 т.7 от НК/ за данъчен период - м.декември 2019 г. Съгласно ЗДДС, възникването на правото на данъчен кредит се свързва с наличието на данъчно събитие, т.е. реално извършване на облагаеми сделки по доставка на стоки или услуги на получателя, като основен правопораждащ факт за приспадане на данъчен кредит или претендиране за възстановяването му от бюджета, като данъчното събитие възниква от датата, на която е прехвърлена собствеността върху стоката или е извършена услугата /чл.25 ал.2 от ЗДДС/. В настоящият случай, с оглед на изложената фактическа обстановка, е несъмнено установено, че удостоверените с инкриминираните фактури, които са неистински и с невярно съдържание, доставки на строителни услуги на получателя „Сервис инвест“ ЕООД – с.К., общ.К. не са извършвани от „Селер интернешънъл“ ЕООД, „Матаро“ ЕООД и „Кроли М“ ООД. След като такива облагаеми сделки не са реално осъществени /т.е. данъчни събития не са възникнали/, то не е възникнало и правото на „Сервис инвест“ ЕООД – с.К., общ.К., да приспадне начисления му ДДС по сделките, по които е получател, удостоверени с тези фактури, дневника за покупките и справката-декларация за съответния данъчен период, а именно м.декември 2019г., поради което и приспаднатият данъчен кредит за посочения данъчен период от „Сервис инвест“ ЕООД е неследващ се – такъв без правно основание. Посочените по-горе фактури, които са неистински и с невярно съдържание, са били използвани от подсъдимия Е. Н. при упражняване на стопанската дейност на представляваното от него дружество –„Сервис инвест“ ЕООД – с.К., общ.К., като същите били осчетоводени в счетоводството на същото като разходи за извършени строителни услуги от посочените в същите дружества. Тези разходи били вписвани в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /дневник за покупките/ и участвали при формирането на облагаемата данъчната основа за определяне на данък добавена стойност по ЗДДС за съответния данъчен период, намалявайки дължимия от „Сервис инвест“ ЕООД ДДС чрез приспадането на данък добавена стойност за възстановяване /данъчен кредит/, макар и неследващ се, за съответния данъчен период в справката-декларация за данъчен период м.12.2019 г., представена пред органите по приходите, а именно - сумата в размер на 132 393,92 лв., вместо действителния размер от 60 459,17 лв. Действайки по този начин подс.Н.е е променил резултата за съответния данъчен период, като е приспадал данъчен кредит, който не се следва на представляваното от него дружество, и след приспадане на данъчния кредит в размер на начисления на същото като получател ДДС по фактурите с невярно съдържание от дължимия и начислен от него данък добавена стойност по сделките, по които представляваното от подсъдимия дружество е изпълнител за същия данъчен период, по същество е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за данък върху добавената стойност на „Сервис инвест“ ЕООД – с.К., общ.К., в размер на данъчния кредит по тези фактури, възлизащ общо на сумата от 71 934,75 лв. за данъчния период - м.декември 2019 г. Данъкът е в особено големи размери по смисъла на чл.93 т.14 от НК. От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия Е. Н. при форма на вината пряк умисъл- същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подс.Е. Н. несъмнено е имал представа за всички факти и обстоятелства, включени в състава на инкриминираното деяние – липсата на реално осъществени сделки за въпросните услуги от „Селер интернешънъл“ ЕООД, „Матаро“ ЕООД и „Кроли М“ ЕООД, по които представляваното от него дружество е получател, както и използването на неистински и на документи с невярно съдържание /фактури/ чрез предаването им в счетоводството на дружеството именно с цел включването им в дневника за покупките и в справката-декларация по ЗДДС за данъчния период м.декември 2019 г. и използването им при декларирането на данък добавена стойност за възстановяване за посочения данъчен период, който да бъде приспаднат от данъчните задължения на дружеството по ЗДДС, и който не се следва на представляваното от него дружество. Т.е. преследваната цел от подс.Н. е била освен да реализира данъчно предимство, да получи ефективно възстановяване на суми от бюджета за сделки, които не са реални и по този начин да ощети фиска. Въззивната инстанция обаче не споделя правния извод на първоинстанционния съд, че в случая не следва да намери приложение привилегирования състав на чл.255 ал.4 от НК, тъй като инкриминираните данъчни задължения, предмет на обвинението, не били платени доброволно от подс.Е. Н., а били погасени чрез прихващане по реда на чл.129 ал.1 от ДОПК във вр. с чл.92, ал.1, т.5 от ЗДДС в хода на ревизионното производство. Както се посочи по-горе, с установения при ревизията ДДС за възстановяване за периода 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г. е извършено прихващане на изискуемите към бюджета задължения на дружеството в общ размер на 43192, 95 лв. и видно от ревизионния акт, след извършеното прихващане, към 19.10.2020 г., когато е издаден РА, „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД е нямало остатък за прихващане или възстановяване на ДДС за периода 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г. Т.е при това положение освен че няма вреда за фиска, са изпълнени и предпоставките на чл.255 ал.4 от НК необявеното и неплатено данъчно задължение в посочения размер да е внесено в бюджета ведно с лихвите до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че намалената отговорност по чл.255 ал.4 НК следва да намери приложение, когато данъчното задължение е реално постъпило в бюджета независимо дали това е станало чрез доброволно плащане, принудително събиране или прихващане / в подобен смисъл Р-18-24 на ВКС, І н.о. /. Това, че в случая прихващането е станало по инициатива на органите на приходите по реда на чл.129 ал.1 ДОПК в хода на ревизионното производство / а и актът за прихващане не е бил обжалван по реда на ал.7 от „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД, т.е. има съгласие за прихващане на дължимите данъци /, не може да се тълкува в ущърб на подсъдимия, който по този начин на практика е лишен от възможност за доброволно плащане /иначе би се получило двойно плащане на едно и също данъчно задължение и неоснователно обогатяване/, а и прихващането е извършено с реално дължими на неговото дружество суми по ДДС за възстановяване за други данъчни периоди. За престъплението по чл.255, ал.4 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. Подс.Е. Н. е неосъждан, а вредите от престъплението са възстановени. При това положение следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК и същият бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание глоба в размер на 5000лв. , който е съобразен както с имущественото положение на подсъдимия, така и със степента на обществена опасност на извършеното престъпление и с причинените от него/ преди възстановяването им / имуществени вреди. В този смисъл присъдата следва да се измени като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието на подсъдимия се преквалифицира в престъпление по чл.255 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 НК и същевременно бъде освободен от наказателна отговорност съгласно чл.78а от НК. При този изход на делото подсъдимият Е. Н. правилно е бил осъден да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 1239,15 лв. и по сметка на съда в размер на 2367 лева. Съобразно ЗВЕРБ същите следва да бъдат превалутирани в евро- съответно 634 евро и 1210 евро. Предвид на изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.2 и т.4 НПК, ПАС