Решение № 1106 от 7.5.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6305/2025 г.

Производството е образувано по повод исковата молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК ••••••••, със седалище гр. С., против Г. Д. Ж. с ЕГН ••••••••••, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 8 450.52 лв. – представляваща главница по Договор за студентски кредит •••••••• от ••.••.2020г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.01.2025 г., до окончателното изплащане на главницата; сумата от 242.09 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2024г. до 29.12.2024г., сумата от 7,33 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 15.08.2024г. до 29.12.2024г., както и сумата от 42,72 лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 30.12.2024г. до 13.01.2025г., които вземания са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. •••/2025г. по описа на Районен съд Бургас. Ищецът сочи, че с Договор за студентски кредит от •••••••• от ••.••.2020 год., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Г. Д. Ж. с ЕГН ••••••••, в полза на кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 6 600.00 лева. Съгласно чл.1.1. от Договора за кредит - кредитът е предоставен на кредитополучателя с цел заплащане на 6 (шест) броя такси за обучение. На ••.••.2022 год. между страните било подписано Допълнително споразумение Анекс № 1 към Договор за Студентски кредит от ••.••.2020 год., с което размерът на Кредита, определен съгласно чл. 1 от Договора за кредит, сумата по отпуснатия кредит е променена от 6 600 лв. на сумата от 7 040 лева. Крайният срок на договора е останал непроменен - 15.07.2034 г. В чл. 4. от Договора страните са уговорили начина за погасяване на кредита, а именно: за първите 49 (четиридесет и девет) месеца от Договора, считано от датата на подписване, кредитополучателят ползва гратисен период до 15.07.2024 г. включително. По време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане по главницата и лихва по кредита (чл. 4.3. от Договора). През посочения гратисен период обаче се начислявала лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно. Излага, че съгласно чл. 4.8. от Договора, след изтичане на посочения гратисния период, кредитът следва да бъде издължен на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.08.2024 г. - 15.07.2034г. включително, съгласно Погасителен план към Договора. Съгласно чл.3.1. от Договора за кредит - за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 6.50 %. А съгласно чл.3.2. от Договора - при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката, лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума. Ищецът твърди, че по сключеният между страните договор кредитополучателят не е заплатил 5 броя месечни погасителни вноски, както следва: 15.08.2024 - 95.88 лева; 15.09.2024 - 95.88 лева; 15.10.2024 - 95.88 лева; 15.11.2024 - 95.88 лева; 15.12.2024 - 95.88 лева. Излага, че съгласно чл. 6.2. от Договора за кредит - Банката има право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. В изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ и разрешението по т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от страна на Банката било изготвено и изпратено до кредитополучателя писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договора за кредит. Същото било получено лично от кредитополучателят на 11.12.2024 г. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила след изтичането на предоставеният 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Сочи, че след настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по Договора за кредит, от 30.12.2024 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не са постъпили от страна на кредитополучателя, плащания на дължимите към Банката суми, поради което Банката предприе действия за принудителното им събиране. Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № •••/2025 г., Районен съд - Б. било разпоредено да се издаде изпълнителен лист за сумите присъдени съгласно Заповедта. Съгласно постановеното Разпореждане банката се снабдила с изпълнителен лист срещу Г. Д. Ж.. Предвид обстоятелството, че вземането произтича от Договор за студентски кредит и съгласно чл. 36 от Типов договор за кредитиране на студенти и докторанти ••••/••••.2010 г., сключен между Министърът на образованието, младежта и науката и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, Банката( ОББ АД като правоприемник на РББ ЕАД) е предявила вземането си и същото е изплатено от Министерство на образованието и науката. Предвид това сочи, че към момента на предявяване на иска титуляр на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № •••/2025 г., Районен съд - Б. е Национална агенция за приходите. Поради това ищецът моли да бъде привлечено като трето лице помагач в процеса на негова страна Национална агенция за приходите. Ищецът излага, че след снабдяване с изпълнителен лист и след образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ Г. М., длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това и предявява настоящата искова претенция, като моли същата да бъде уважена. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В същия излага, че процесният договор за кредит попада в полето на ЗПК. Намира, че договорът противоречи на императивните изисквания на закона, поради което е недействителен. В тази връзка сочи, че от текста на договора не става ясно какъв е размерът на ГПР, кои компоненти се включват в него - дали само уговорена годишна фиксирана лихва от 6.50%,, както и какво друго се съдържа в него. Намира, че по този начин потребителят е поставен в положение да предполага какво точно включва ГПР и какъв е неговият размер и как се оскъпява кредита, а не такъв е смисълът на закона. Излага, че неспазването на законовото изискване влече след себе си последиците на чл. 22 и чл. 23 ЗПК. Отделно от горното сочи, че следващото основание за недействителност на Договорите е нарушаването на изисквания на чл.11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи размера на лихвеният процент на ден. Излага още, че не е спазено императивното изискване за размер на шрифта на договора, като и договорът и анексът към него са с шрифт по-малък от 12 пункта. Сочи още, че банката не е спазила уговореното между страните в чл.4.7 от Договора, а именно: „след изтичане на гратисния период банката изготвя погасителен план, който съдържа общия размер на задължението по договора за кредит, и следва да го предостави на кредитополучателя в срок до 10 работни дни от изтичане на гратисния период“. Намира, че това е довело до невъзможността на ответника каква му е месечната вноска, броя на вноските, какъв е ГПР по договора, съществени елементи, които правят кредитополучателят добросъвестен. Твърди, че многократно са водени разговори за предоставяне на погасителен план, но такъв не е предоставен на ответника. Като не разполагал с погасителен план длъжникът нямало как да знае какво да плати. Намира, че това води до нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит. По изложените аргументи ответникът намира, че договорът за кредит е недействителен, поради което и моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. В срока за отговор и на основание чл. 212 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД ответникът е предявил насрещен иск срещу „Обединена българска банка“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8742,66 лева. Твърди, че въз основа на нищожния договор банката е образувала изпълнително дело № •••/2025 г. по описа на ЧСИ Г. М. - гр. Б., по което е бил наложен запор на ответника върху трудовото му възнаграждение, наложен запор върху дял от търговското дружество „С••••••••“ ЕООД, на което ответникът е •••• и ••••••••. Наложени били запори и на два автомобила, собственост на дружеството. В проведеното на 07.04.2026г. съдът е уважил молба на ищеца, като на основание чл. 214 от ГПК е допуснал увеличение на размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 7669,38 евро. Твърди, че подаваната информация от ищцовото дружество към БНБ- ЦКР за необслужван кредит е повлияло на кредитната му история, поради което той не е можел да се възползва от възможността да ползва кредитни продукти от други банки. Това довело до значителен психически стрес, притеснение, безсъние, чувство на унижение пред работодателя, колегите и съседи, както и до влошаване на социалните отношения на ответника. Освен това задължението по процесния договор било предадено на фирми - финансови посредници, които да събират задължението по договора, като техни служители месеци наред са упражнявали телефонен и писмен тормоз върху него, като в телефонни разговори са отправяни обиди и закани. Ищецът по насрещния иск сочи, че действията на банката са противоправни и виновни, тъй като са извършени без валидно правно основание. Изрично посочва действията, които намира за противоправни, а именно налагане на несъразмерни изпълнителни мерки; подаване на невярна информация към БНБ - ЦКР; предоставяне на лични данни на колекторски дружества без правно основание; причиняване на тормоз, обиди и психическо насилие чрез действията на възложените събирачи на вземания. Твърди, че след заплахите се стряскал и ревял на сън, спрял да водя социален живот, спрял да излиза с приятели, имал постоянна страхова психоза при излизане за работа, излизал винаги със страх да не би някой да си изпълни заканите. Сочи още, че с действията си ответникът е увредил доброто му име пред работодател, съседи и професионални партньори. Предвид това намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка, поради което предявява и претенцията си. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на същия. В него е изложил становище, че намира иска за недопустим, както и за неоснователен. Сочи, че не отговаря на истината изложеното в насрещната искова молба, че изпълнително дело № •••/2025 год. по описа на ЧСИ Г. М. е образувано от ОББ АД. Напротив изпълнителното производство е инициирано и взискател по него е НАП ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ с ЕИК ••••••••. Твърди, че противоправно поведение от страна на служители на банката не е извършвано. Сочи, че Национална агенция по приходите е поискала от ЧСИ Г. М. да извърши действия по принудително изпълнение - налагане на запори на банкови сметки, налагане на запор на трудово възнаграждение, запор на МПС, а банката не е страна в образуваното изпълнително производство. С оглед на изложеното твърди, че предявеният насрещен иск срещу ОББ АД е недопустим, като предявен срещу лице, което не следва да отговаря за действия извършени от трето лице. По същите съображения намира иска и за неоснователен, доколкото не са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения: От представените писмени доказателства се установява, че по силата на договор за студентски кредит от ••.••.2020 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставил на Г. Д. Ж. кредит в размер на 6 600 лева за заплащане на 6 броя такси за обучение с краен срок на погасяване на кредита – 15.07.2034 г., при годишна лихва от 6.5 %. Уговорен е гратисен период за погасяване на задължението от 47 месеца, считано от датата на сключване на договора до 15.07.2024 г. Посочено е, че кредитът ще бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски с падеж- 15-то число от съответния месец. Съгласно чл. 6. 2 от договора при неплащане на минимум 3 последователни месечни вноски, банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. По делото е представен и Анекс № 1 към договора за студентски кредит, видно от който страните са се съгласили размерът на кредита, уговорен в чл. 1 от договора, да бъде променен от 6600 лв. на 7040 лв. Договорили са се, че крайният срок на договора си остава същият – 15.07.2034г. Видно от представеното искане за студентски кредит, от страна на ищеца е отправено искане за отпускане на процесния кредит за заплащане на семестриални такси, дължими за образованието му в •••••. Представени са и искания за усвояване на средства от студентски кредит от страна на ищеца за плащане на семестриални такси, както и писмени доказателства, удостоверяващи извършваните плащания. Ищецът е представил изпратено уведомление до длъжника, с което са обявени за предсрочно изискуеми вземанията по договора поради бездействието на длъжника за плащане на поредни месечни вноски. Видно от обратната разписка, същото е получено на11.12.2024г. от Г. Ж.. По делото е представен препис на изпълнително дело № •••/2025г. по описа на ЧСИ Г. М.. Видно от същото, по молба на Национална агенция по приходите е образувано изпълнителното производство, за събиране на вземания на агенцията срещу длъжника, дължими по Договор за студентски кредит от ••.••.2020г., които вземания са погасени от Държавата в съответствие със Закон за кредитиране на студенти и докторанти. По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението по същата, въз основа на сключения между страните договор, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е превела на ••••• 5 такси за семестриално обучение на Г. Ж. в общ размер на 7040.00 лева. По време на гратисния период от 03.09.2020г. до 15.07.2024г. се е начислявала лихва върху усвоената главница. Начислената лихва се капитализирала и прибавяла към усвоената вече главница. Вещото лице е изчислило, че общият размер на усвоената главница, плюс капитализирана лихва е 8 450.52 лева, като капитализираната лихва възлиза на сумата от 1 410.52 лева. При това положение е установено, че вземанията на ОББ АД по Договор за студентски кредит •••••••• от ••.••.2020г.към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК (14.01.2025г.) са в размер на 8742.66 лева равни на 4470,05 евро, от които усвоена главница + капитализирана лихва в общ размер на 8 450.52 лева, договорна лихва в размер на 242.09 лева, наказателна лихва за забава върху просрочените плащания в размер на 7.33 лева и обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница в размер на 42.72 лева. Вещото лице е приело, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК/14.01.2025г. има просрочени пет вноски по Договор за студентски кредит •••••••• в общ размер на 479.40 лева. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на един свидетел в полза на ответника и ищец по насрещния иск. В показанията си свидетелят Д. Г. Ж. – баща на ответника. Същият излага, че срещу сина му били образувани изпълнителни дела във връзка със сключен от него договор за студентски кредит. Синът му разбрал за това, тъй като три седмици след като започнал работа и трябвало да получи заплата, установил, че възнаграждението му е запорирано. Лично свидетелят чувал как по телефона синът му е търсен от финансови посредници. Поради това той получил страхова психоза. Обажданията и заплахите по телефона били от две различни фирми, едно от които била от С.. И двете били различни от ОББ, но в документите, които изпращали пишело, че са пълномощници на банката. Лично свидетелят чул, как от едната фирма - „Ей Ес Джи Кълекшън“ ООД казват на сина му по телефона, че могат да му се случат различни случки, както физически, така и психически. След това се включила и друга фирма - „Хит инкасо“ ЕООД. Отново по телефона това дружество заплашвало сина му с рязане на уши, пръсти и заплахи за сексуален тормоз. След тези заплахи синът му тотално се променил. Станал неспокоен, с неспокоен сън, стряскане и плачене насън, спрял социалните си контакти. Споделял, че е притеснен от евентуално изпълнение на тези заплахи. Това безпокойство продължавало и до ден днешен. Малко по малко започнало да отшумява след завеждане на дело, но той продължавал на сън да се стряска. Освен заплахите колегите започнали да го питат постоянно защо му е запорирана сметката, което го карало да се чувства като престъпник. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното: От приетите по делото писмени доказателства се установява, че страните са били във валидни облигационни правоотношения, основани на подписания помежду им договор от ••.••.2020 г., по които банката-кредитор, като изправна страна е предоставила на длъжника студентски кредит при посочените условия. Съгласно уговореното в договора, ответникът е усвоил кредит в общ размер на 7 040 лв., което се установява като от представените искания за усвояване на средства от студентски кредит, които не са оспорени, така и от приетото заключение на вещото лице. Последното следва да бъде кредитирано като пълно и обективно изготвено. От допълнителното заключение на вещото лице безспорно се установи, че сумите за семестриалните такси са били предоставено на ответника и заплатени в полза на учебното заведение. Предвид изложеното, съдът намира за доказано реалното усвояване на кредита. Относно настъпването на предсрочната изискуемост, съобразявайки задължителната съдебна практика на ВКС и указанията по прилагането на закона дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Безспорно се установи по делото от приетото заключение на вещото лице, че ответникът не е заплащал в полза на банката - ищец падежиралите вноски по кредита – 5бр., като конкретно по чл. 6. 2 от договора е достатъчно неплащане на три последователни месечни вноски. При тези изводи съдът приема, че с неплащането на три последователни погасителни вноски от страна на ответника в полза на Банката – ищец е възникнало право на основание чл. 6. 2 от договора за кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем. На следващо място, съдът приема, че предсрочната изискуемост е надлежно съобщена на ответната страна. По делото е представено писмо и обратна разписка към същото, с което банката - ищец е уведомила ответника, че поради неплащане на месечните вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението е изпратено и е получено на 11.12.2024 г. лично от ответника. Изложеното налага извода, че са спазени изискванията по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при наличието на които банката може за предизвика предсрочното настъпване на падежа на цялото задължение по договора за кредит и длъжникът е бил надлежно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Съдът намира, че не може да бъде споделена тезата на ответника за приложимост на разпоредбите на ЗПК към кредитите за студенти и докторанти. Съгласно чл. 17, ал. 5 ЗКСД за договора за кредит по този закон се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. По този начин без всякакво съмнение кредитополучателите по ЗКСД се ползват от засилена защита на правата им. Това че се ползват от защита като потребители, не означава обаче, че договорът за кредит, който са сключили, има характер на договор за „потребителски кредит“ по смисъла на ЗПК. ЗКСД се явява специален по отношение на ЗПК, тъй като регулира по-тесен кръг обществени отношения, свързани с ограничен кръг получатели на финансови услуги (студенти и докторанти) и със защита на специален обществен интерес. Следва да се държи сметка, че кредитополучателите по тези договори получават дори по-засилена защита чрез различни способи и механизми: правоотношенията са регулирани със специален закон; кредитите се предоставят от лицензирани от държавата банки, сключили типов договор; съществени елементи от договорното съдържание са законодателно определени; предоставена е защита по ЗЗП и пр. В този смисъл е и практиката на съдилищата, включително Решение № 198 от 26.11.2025 г. на БАС по в. гр. д. № 323/2025 г. Въпреки горното и макар съдът да намира, че договорът не е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, съдът дължи служебна проверка за законосъобразност на всяка от клаузите на договора. С разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закон за кредитиране на студенти и докторанти са предвидени задължителните рамки, при които се формира общият размер на задължението на кредитополучателя по договора за студентски кредит след изтичане на гратисния период, а именно: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, която съгласно чл. 23, ал. 3 от същия закон се начислява върху кредита в договорения размер. При съобразяване на начина на формиране на претендираната от ищеца главница по време на гратисния период, при който към усвоената сума предназначена за заплащане на учебни такси веднъж годишно банката е прибавяла и начислената възнаградителна лихва за предходния едногодишен период, върху която сума като цяло е начислявана възнаградителна лихва през последващия гратисен период, съдът приема, че клаузата на чл. 4. 4 от Договора за кредит се явява нищожна като договорена в противоречие със закона. Включването в изискуемата в края на гратисния период главница по кредита и на суми, които не са реално усвоени за учебни такси, а съставляват възнаградителна лихва по кредита за гратисния период, противоречи на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД и чл. 143, т. 19 ЗЗП. Същата е неравноправна, тъй като не позволява на ответника в качеството на кредитополучател да прецени икономическите последици от договора в тази му част към датата на сключването му. Клаузата е недействителна и поради уговорените в отклонение от чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 20, чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗКСД условия, водещи както до формиране на главница над размера на таксите за обучение, така и до увеличен размер на лихвата, чрез анатоцизъм. Анатоцизмът е сложна лихва, представляваща капитализиране на лихва от първичен дълг, като се достига до преобразуване на лихвите в главница, което на свой ред носи лихва. Вярно е, че като правило, това е допустимо, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, но е при условията, регламентирани в наредби на БНБ, каквито липсват и не е налице правна възможност страните по договора за кредитиране на студенти, да уговарят олихвяване на начислени лихви чрез капитализирането им. В този смисъл практиката на ВКС на РБ по чл. 290 ГПК, представена чрез Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 101 от 19.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 439/2017 г., II т. о., ТК, и др. е безпротиворечива. С оглед нищожността на клаузата на чл. 4. 4 от Договора за кредит, съдът приема, че същата не следва да се взема предвид при изчисляване размера на дължимата главница и претендираното вземане за възнаградителна лихва, като това не касае редовната възнаградителна лихва по договора за кредит с фиксиран размер от 6.5%, уредена в чл. 3. 1 от процесния договор. Съобразно установената предсрочна изискуемост на вземането на банката – ищец по процесния договор за кредит, обявена на 11.12.2024 г. и поради нищожността на клаузата на чл. 4. 4 от договора за кредит като неравноправна, съдът кредитира заключението на вещото лице А. и приема, че дължимите от ответника суми по договора са следните: 7040 лв. – предсрочно изискуема главница по договора за кредит, договорна лихва в размер на 242,09 лв., наказателна лихва за забава 7.33 лева и обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница 42.72 лева. За тези суми исковите претенции следва да бъдат уважени, а по отношение на претенцията за главница искът следва да бъде отхвърлен до пълният размер от 8450,52 лв. По насрещния иск: Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като има обезпечително-гаранционна функция и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. За да възникне така предвидената отговорност, следва по делото да се установят следните предпоставки: лицето, на което е възложена конкретна работа трябва да е причинило вредата на пострадалия, действията на лицето следва да са противоправни и да са причинени виновно, и то при или по повод на възложената му работа, като между действията и вредата следва да се установи и причинно-следствена връзка. Ищецът твърди, че в следствие на противоправните действия на ответното дружество, той е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян психически стрес, притеснение, безсъние, чувство на унижение пред работодателя, колегите и съседи. Като противоправни действия на ответника посочва налагане на несъразмерни изпълнителни мерки; подаване на невярна информация към БНБ - ЦКР; предоставяне на лични данни на колекторски дружества без правно основание; причиняване на тормоз, обиди и психическо насилие чрез действията на възложените събирачи на вземания. Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, следва да се определи от съда, след съобразяване обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от увреждането, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на деликта, а продължават и след това. За разлика от вината (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) настъпилите вреди не се предполагат, а подлежат на доказване от ищеца. Съдът намира, че в случая от страна на ищеца не бе установена пълно и главно една от предпоставките за възникване на вреда, а именно противоправност на действията. В тази връзка на първо място следва да се обърне внимание, че ответникът не е инициирал изпълнителното производство срещу Ж.. От представения препис от изпълнително дело № •••/2025г. по описа на ЧСИ Г. М.. Видно от същото, по молба на Национална агенция по приходите е било образувано изпълнителното производство, за събиране на вземания на агенцията срещу длъжника, дължими по Договор за студентски кредит от ••.••.2020г. При така установените обстоятелства не може да се приеме, че ОББ АД има отношение към образуваното на изпълнителния процес, респективно няма как и да носи каквато и да било отговорност за това. От друга страна не би могло и да се приеме, че при наличие на предвидено в закона изпълнително основание, образуването на изпълнително дело е противоправно действие. Напротив, това действие е на кредитора е изрично предвидено в закона и е единствения законосъобразен начин за принудително удовлетворяване на притезателните права. В тази връзка дори да се бе установило, че ответното дружество е подало молбата за образуване на делото, то тези му действия не биха могли да се възприемат за противоправни. Не е противоправно действия и посочване на изпълнителен способ, в рамките на който съдебният изпълнител да предприема изпълнително действия за събиране на вземането на взискателя. Налагането на запор на трудово възнаграждение никога не би могло да се възприеме като принудително действие, което не е несъразмерно на преследваната цел, доколкото запорът се налага до размера на вземането и никога не засяга законоустановената несеквестируема част от възнаграждението. Не на последно място е нужно да се посочи, че налагането на запор на трудово възнаграждение не е действие, което уврежда доброто име на длъжника пред неговия работодател. Противното разбиране е в пълно противоречие с житейската и правна логика, тъй като би довело до заключението, че законодателят е предвидил освен събирането на притезанията на кредиторите, чрез запора да се постига и друга цел - репутационна увреда за длъжника във всеки един случай. Не е незаконосъобразно действие, съответно не е и противоправно такова, подаването на информация за неизправни длъжници към ЦКР. Напротив, такова задължение, заложено в Наредба № 22 за Централния кредитен регистър. Съгласно същата, институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 ежемесечно до 15 число на месеца, следващ отчетния, подават информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Когато 15-о число е почивен ден, информацията се предоставя на първия работен ден след 15 число. От изложеното следва извода, че няма как във вина на ответното дружество да бъде вменено посочването на информация за кредита на ищеца, особено и предвид установеното вече по делото неизпълнение по същия от негова страна. Не би могло да се възприеме като противоправно действието на банката, свързано с възлагане на трели лица събиране на вземанията й, нито предоставянето на данни за тази цел. Нещо повече, от представените по делото писмени доказателства и по-конкретно Декларация-съгласие (лист 8) е видно, че Г. Ж. е дал съгласие за обработка на личните му данни за всяка от посочените в документа цели. Една от тях е за администриране на предоставеното финансиране, в това число мониторинг и събиране на задължения. Именно в изпълнение на тази цел са обработвани и данните на ищеца Ж. от банката, поради което не може да се приеме, че е налице противоправно поведение в тази насока. По отношение на твърденията за причиняване на тормоз, обиди и психическо насилие чрез действията на възложените събирачи на вземания, съдът намира, че същите останаха недоказани. На първо място в тази връзка следва да се обърне внимание, че не бяха ангажирани доказателства, въз основа на които с категоричност да се установи дали действително е било възложено събирането на вземанията по процесния договор на други дружества. Ищецът по насрещния иск е представил предсъдебна покана от ASG Collection, отправена до него, с която той е поканен да заплати задължение към ОББ в размер на 387,60 лв. В поканата не е посочен конкретен договор, от който произтича задължението. В същата не се съдържат и никакви заплахи, закани или обиди. В показанията си бащата на ищеца изложи, лично е чул как от едната фирма - „Ей Ес Джи Кълекшън“ ООД казват на сина му по телефона, че могат да му се случат различни случки, както физически, така и психически. Изложи още, че след това се включила и друга фирма - „Хит инкасо“ ЕООД, служител на която, отново по телефона заплашвал сина му с рязане на уши, пръсти и заплахи за сексуален тормоз. Тези твърдения на свидетеля следва да са разглеждат при приложение на нормата на чл. 172 от ГПК и да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Именно поради очевидната заинтересованост на свидетеля съдът не намира, че следва да кредитира показанията му в частта, в която същият излага, че синът му е бил заплашван, особено с рязана на части от тялото. Това е така, тъй като тези показания не си кореспондират с останалия събран в хода на процеса доказателствен материал. Единствено се установи, че дружество ASG Collection е изпратило писмено покана до Г. Ж., на както вече беше посочено, в поканата не се съдържа информация за конкретен договор за кредит, нито каквито и да било заплахи и закани. Доколкото по делото не бе проведено пълно и главно доказване на твърденията, че действията на ответника са противоправни, съдът намира, че не следва да коментира наличието и на останалите кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на иска, а същият следва да бъде отхвърлен в цялост. По разноските: При този изход от спора в полза на ищеца по главния иск следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Същият е заплатил държавна такса в размер на 324,85 лв. (166,09 евро) за държавна такса, както и сумата от 230 евро за възнаграждение за вещо лице. Съдът намира, че за процесуално представителство в процеса следва да са е определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, което също да бъде присъдено съобразно уважената част от претенциите. Предвид изложеното в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 458,71 евро, от които 139,51 евро за държавна такса, 193,20 евро за възнаграждение за вещо лице, както и 126 евро за юрисконсултско възнаграждение. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските, сторени в заповедното производство, отново съобразени с уважената част от исковата претенция. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 118,04 евро, от които 96,56 евро за заплатена държавна такса и 21,47 евро за юрисконсултско възнаграждение.в В полза на ОББ АД следва да присъдят и разноски по отхвърляния срещу банката насрещен иск. Съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, което да се присъди в цялост в полза на ответника по насрещната искова претенция. Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас