Решение № 154 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1705/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „Кадифе 2018“ ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 811648-F795387/31.01.2025 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности” - София, Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол”, оправомощен със Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № 3-ЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на „Кадифе 2018“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В жалбата са изложени подробни доводи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно – постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Акцентира се, че липсва точно посочване на изпълнителното деяние, че както в АУАН, така и в НП не е посочено, че става въпрос за деяние, от което не са настъпили вредоносни последици за фиска, т.е. не е отразен допълнителен определящ признак на твърдяното нарушение. Изложени са и доводи за наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съобразно изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление на посочените в жалбата основания. Цитирана е съдебна практика, която жалбоподателят намира за относима към предмета на делото. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. Б. К., която поддържа депозираната жалба и прави искане за цялостна отмяна на наказателното постановление. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на същото. Претендира разноски. Административно-наказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител в последното проведено открито съдебно заседание. Депозира писмени бележки с вх. № 6307/20.02.2026 г., в които излага доводи, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради което и прави искане същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното: На 15.10.2024 г. в 14:50 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кафе аперитив „Кадифе“, находящ се на адрес: гр. П., пл. •••, стопанисван от „КАДИФЕ 2018" ЕООД, с ЕИК •••••••••. При проверката е установено, че в търговския обект е налично, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Daisy Expert SX" с ИН на ФУ: DY454997, ИН на ФП 36727283, рeг. № на ФУ в НАП 4603302, дата на peг. в НАП 06.12.2022 г. Установено е, че в обекта не се използва POS - терминално устройство, както и че видно от Дневен отчет № 104956/ 24.08.2024 г. от гореописаното фискално устройство грешно са отразени транзакции на стойност 9.50 лв. от плащания през фискалното устройство като продажба „нал. платеж", а същите са платени в брой. За извършената проверка и направените констатации е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0199466/ 15.10.2024 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Въз основа на него е издаден срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F795387/25.10.2024 г., за това, че при извършената проверка на 15.10.2024 г. в 14:50 часа на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе аперитив „Кадифе“, находящ се на адрес: гр. П., пл. •••, стопанисван от „КАДИФЕ 2018" ЕООД с ЕИК •••••••••, е установено, видно от Дневен отчет № 104956/ 24.08.2024 г. от описаното в АУАН фискално устройство, че са грешно отразени транзакции на стойност 9.50 лв. от плащания през фискалното устройство като продажба „нал. платеж", а същите са платени в брой. В АУАН цифрово нарушението е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/ – посочен е погрешен начин на плащане. Видно от отбелязването в него, АУАН е връчен на жалбоподателя на 25.10.2024 г., като е подписан от управителя с възражения, че към датата на АУАН реквизитите са коригирани. Въз основа на обсъждания АУАН № F795387/25.10.2024 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 811648-F795387/31.01.2025 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” - София, Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален надзор”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбата чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Възприетата в НП фактическа обстановка е идентична с описаната в АУАН. Не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, заявени при връчване на АУАН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 17.10.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана на 30.10.2025 г. По делото е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К. Д. И., която свидетелства за осъществяването на отразените в протокола за извършена проверка серия АА № 0199466/ 15.10.2024г..обстоятелства. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. По отношение на жалбоподателя за издадени предупреждения № 911647- F795382/31.01.2025 г. и № 811650-F795384/31.01.2025 г. за други нарушения на данъчното законодателство, установени при процесната проверка, приети за маловажни п смисъла на чл. 28 ЗАНН от административно-наказващия орган. Предупреждението с № 811650-F795384/31.01.2025 г. е съставено по повод нарушения на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., извършени на 07.02.2024 г., 08.03.2024 г. и 10.07.2024 г., изразяващи се в грешно отразени транзакции от плащания чрез фискално устройство като продажба „на кредит“, а същите са били платени в брой. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително от показанията на актосъставителя К. И., както и от присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства, приложени към писмата от административно-наказващия орган с вх. № 29205/10.11.2025 г. и с вх. № 4431/06.02.2026 г., включително Дневен отчет № 104956/ 24.08.2024 г., протокол за извършена проверка серия АА № 0199466/ 15.10.2024г., Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F795387/25.10.2024 г., заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. относно компетентността на АНО и актосъставителя, и обжалваното наказателно постановление № 811648- F795387/31.01.2025 г., копия на предупреждения № 911647-F795382/31.01.2025 г. и № 811650-F795384/31.01.2025 г. При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но във връзка с издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, предвижда няколко състава на административни нарушения, като конкретната хипотеза във връзка със санкционираното нарушение е следвало бъде уточнена в наказателното постановление от наказващия орган, както словесно, така и с пълно, ясно и безпротиворечиво посочване на приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай в обжалваното наказателно постановление липсва точно посочване на изпълнителното деяние на нарушението. В нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, се предвиждат две форми – извършване на нарушение или допускане да се извърши нарушение. Освен това е извършена квалификация на деянието по чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, без да е отразен и допълнителния определящ признак, че нарушението не води до неотразяване на приходи, каквото е задължителното изискване на препратката с ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. В санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на имуществена санкция в размер от 6 000 лева до 20 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея е установен привилегирован състав на нарушение от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице от 1000 лева до 4 000 лева. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че в тях не е посочено, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, което обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението, и е било лесно установимо в хода на проверката. Освен това, липсва и посочване на изречение последно на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в дадената от органа правна квалификация. Тези нарушения в своята съвкупност, са особено съществени и опорочават наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране, съответно имат за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като препятстват правото на защита на наказаното лице /в този смисъл: решение № 48 от 23.03.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 23/2022 г., решение № 755 от 6.03.2025 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 71/2025 г. и др./. На следващо място, следва да се посочи и че констатациите на актосъставителя са буквално възпроизведени в наказателното постановление, като липсва аргументация при индивидуализация на санкцията. Поради констатираните допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 8 ЗАНН при издаване на обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че същото подлежи на отмяна. Дори да се приеме, че описаното в него деяние осъществява от обективна и субективна страна състава на вмененото нарушение, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази факта на ниския размер на сумата, която погрешно е посочена като платена с наложен платеж – 9,50 лв., а не в брой, както и обстоятелството, че няма данни дружеството да осъществява дейност, свързана с приемане на плащания чрез наложен платеж в проверявания обект, поради което вероятно се касае за допусната техническа грешка при отразяване на начина на плащане на сумата. Съдът съобрази и факта, че не се твърди и установява по делото дружеството-жалбоподател към датата на извършване на нарушението – 15.10.2024 г. да е наказвано за друго нарушение от същия вид. При съвкупна преценка на посочените обстоятелства, съдът намира, че обсъжданото нарушение разкрива пониска степен на обществената опасност в сравнение с други нарушение от този вид, поради което и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то съставлява маловажен случай, наказващият орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената правна норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията „маловажни" и „явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административно-наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може" не обуславя действие при „оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във ВКС на Република България /Тълкувателно решение № 1/2007 г./, е приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека /чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление. В обобщение, с оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати нарушения на материални и процесуалния закон, налагащи негова отмяна и сочещи на извод за основателността на депозираната жалба, дала начало на производството по делото. По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Заявена е претенция за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер 400 лева, плащането на което в брой от жалбоподателя е доказано по делото от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.10.2025 г. /лист 69 от делото/, който служи и за разписка за плащане на претендираната сума. С оглед доказването на претендираните разходи за адвокатско възнаграждение и предвид изхода на спора, същите следва да бъдат възложени в тежест на Национална агенция за приходите. С оглед изхода на спора, искането на административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, съдът