Решение № 1064 от 2.8.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 71/2024 г.

Производството е по реда Дял Трети, Глави Седемнадесета и Деветнадесета от ДОПК вр. чл.9б вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ вр. Глава Десета, Раздел I от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК. Делото е образувано въз основа на жалба подадена от М. Д. Й., [ЕГН] от гр.Търговище, [улица], ... против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци № 821-1/08.11.2023г., издаден от К. М.- старши инспектор „МДТ“ в Община Търговище, потвърден с Решение №РШ-МДТ-2/30.01.2024г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Търговище, с който по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК в тежест на М. Д. Й., [ЕГН] са установени за данъчни периоди- 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ в общ размер на 129, 98 лева за всички данъчни периоди, в т.ч главници и лихви, както и задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 129, 35 лева, за всички данъчни периоди, в т.ч главници и лихви, общо всички задължения/ДНИ+ТБО/ в общ размер на 259, 33 лева /главници и лихви/. Задълженията са установени за недвижим имот – жилище по партиден №7405238257001, с административен адрес: гр.Търговище, [улица], ...... В жалбата се сочи, че обжалвания адм. акт е нищожен като постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение по адм. д.№ 122/2023г. на АдмСТ, евентуално незаконосъобразен поради съществени нарушения на процесуалните правила. В АУЗ липсва посочване на правното основание за определяне на задълженията, а именно на основание на кои разпоредби са направени изчисленията, какви ставки са приложени и върху каква основа, за всеки от съответните данъчни периоди- по години, както за ДНИ, така и относно компонентите за ТБО. Навежда се, че сочените в АУЗ Наредба за местни данъци на Община Търговище е отменена с решение на съда по ад.№128/2019г. на Административен съд-Търговище, а Наредба за местните такси и цени на услуги на Община Търговище е отменена с решение на съда по ад.д.№127/2019г. на Административен съд-Търговище. Излага се становище, че оспореният акт не съдържа задължителните реквизити по смисъла на чл.59, ал.1, т.7 от АПК. Евентуално се моли оспорения АУЗ да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по същество и законосъобразно определяне на дължимите размери на ДНИ и ТБО за недвижимия имот предмет на акта. В съдебно заседание оспорващата Й. поддържа жалбата и изложените в нея основания и доводи. Представя писмени бележки, в които излага становище за липса на материална компетентност на лицето издало АУЗ. Сочи се, че в АУЗ липсват основанията за определянето на задълженията, данъчната основа и данъчната ставка. За двата вида задължения, различни по своя характер са ползвани едни и същи данъчни основи- данъчната оценка на имота, което е незаконосъобразно. Твърди се неправилно приложение на чл.25 от ЗМДТ, тъй като в подадената от оспорващата декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.07.2009г. същата е декларирала процесното жилище като основно и това обстоятелство е непроменено през годините до настоящия момент. Подадените от нея декларации касаят определянето на таксата за битови отпадъци и не следва да се отнасят като обстоятелства от правно значение за определянето на данъка. При заявяване ползването на намаление за такса за битови отпадъци се декларират други обстоятелства, различни от относимите по чл.25 от ЗМДТ и е недопустимо да се смесват с цел определяне на данък в по-висок размер. Не са налице по делото доказателства по какъв начин са уредени правните последици, съгласно чл.195 ал.2 от АПК след отмяна на Наредбите с влезлите в сила решения по адм.д.№128/2019г. и адм.д.№127/2019г. по описа на Административен съд-Търговище - по какъв начин ОбС е приел, че ще се определя за стария период дължимите задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. В района на [улица]услугите „сметосъбиране“ и „транспортиране на битови отпадъци“ не се предоставят от Общината, тъй като от страна на реката липсва инфраструктура - улица, тротоари и кофи за смет. Излага се и становище за липса на мотиви и в решението по чл.155 от ДОПК, с което АУЗ е потвърден. Моли се оспорения АУЗ и решението, с което същият се потвърждава да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването – Началник на отдел „МДТ“ при Община Търговище в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. К., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки, в които излага становище, че през 2015г. от страна на оспорващата е подадена Декларация с № 7505004819/29.12.2015г., в която, на стр.4, таблица 4 не е отбелязано, че жилището е основно. Излага доводи, обосноваващи законосъобразност на оспорения АУАН. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: Оспорващата М. Д. Й. и Д. З. Й. са собственици от 12.05.2009г. на недвижим имот, с предназначение жилище - апартамент с иден. 73626.509.529.5.26 по КККР на гр.Търговище с площ 59.24 кв.м. и административен адрес: гр.Търговище, общ.Търговище, обл.Търговище, [улица], ...... На 15.07.2009г. Й. е подала в Община Търговище Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№0735001355/15.07.2009г., с която е декларирала придобиване на ½ ид.ч от недвижим имот–апартамент, находящ се в гр.Търговище на „Митрополит Андрей“......... Със същата Декларация на стр.4, таблица 4, Й. е декларирала и че жилището е „основно“ за нея. На 09.12.2015г. Й. е подала в Община Търговище коригираща Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 7505004819/29.12.2015г., в която на стр.4, таблица 4, в графата за отбелязване с „Х“ при положение, че жилището е основно, е вписано „О“. На 28.12.2018г. Й. е подала в Община Търговище Декларация с вх.№7505001639 по чл.19, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, за освобождаване от такса за битови отпадъци, с която е декларирала, че недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Търговище на „Митрополит Андрей“..... няма да се ползва през цялата за 2019-та година. От заявление с рег. №94-00-4153/28.12.2018г. подадено до Кмета на Община Търговище от М. Д. Й. се установява, че е поискала за недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Търговище на [улица], ....., да бъде променен статута му на основно жилище и да бъде освободен от ТБО за 2019г. По това Заявления бил изготвен Писмен отговор с рег. №94-00-78/09.01.2019г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Търговище, с който Й. се уведомява, че за промяна на статута на жилището й, находящо се на [улица], ..... от неосновно в основно следва да подаде Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Не са налице данни посоченото писмо да е връчено на Й.. На 02.12.2019г. Й. е подала в Община Търговище Декларация с вх.№656 по чл.19, ал.5 от гореописаната Наредба, че за 2020г. недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Търговище на „Митрополит Андрей“........ няма да се ползва през цялата година. На 24.03.2023г. на М. Д. Й. е съставен Акт за установяване на задължения /АУЗ/ №554-1/24.03.2023г. на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл.9б от ЗМДТ от В. П. на длъжност –специалист „МДТ“ при Община Търговище. С АУЗ №554-1/24.03.2023г. в тежест на М. Д. Й. за установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периоди-2019г., 2020г., 2021г., 2022г., всичко в общ размер на 242 лева и 53 стотинки. В Акта като фактически основания е посочено, че задълженията са за недвижим имот с партиден №7405238257000, съставляващ жилище с адрес: гр. Търговище, [улица], ...... Като фактически основания се сочи, че задълженията на Й. са за ½ ид.ч. върху посочения недвижим имот, който е с данъчна оценка за 2023г. от 30797.10 лева за целия имот, и такава от 15398.55 лева за притежаваната от Й. ½ ид.част. По отношение на начина на определяне на задълженията за данък недвижими имоти /ДНИ/ като фактически основания в АУАН са посочени единствено размерите на задълженията, както следва: за 2019г. размер на дължима главница от 23.41лв и размер на лихви от 8.55 лв, всичко общо в размер на 31.96. лева; за 2020г. размер на дължима главница от 25.81лв и размер на лихви от 6.83 лв, всичко общо в размер на 32.64. лева; за 2021г. размер на дължима главница от 25.67лв и размер на лихви от 4.20 лв, всичко общо в размер на 29.87 лева; за 2022г. размер на дължима главница от 25.54лв и размер на лихви от 1.59 лв, всичко общо в размер на 27.13. лева. За всички периоди-2019г., 2020г., 2021г., 2022г., в тежест на Й. са установени задължения за ДНИ в общ размер на 121.60 лева /общо главници и лихви/. По отношение на начина на определяне на задълженията за такса битови отпадъци /ТБО/ като фактически основания в АУАН са посочени единствено размерите на задълженията, както следва: за 2019г. размер на дължима главница от 21.07 лв и размер на лихви от 8.55 лв, всичко общо в размер на 31.96. лева; за 2020г. размер на дължима главница от 20.96 лв и размер на лихви от 5.55 лв, всичко общо в размер на 26.51. лева; за 2021г. размер на дължима главница от 29.56 лв. и размер на лихви от 4.83лв, всичко общо в размер на 34.39 лева; за 2022г. размер на дължима главница от 29.41лв и размер на лихви от 1.83 лв, всичко общо в размер на 31.24 лева. За всички периоди-2019г., 2020г., 2021г., 2022г., в тежест на Й. са установени задължения за ТБО в общ размер на 120.93 лева / общо главници и лихви/. Акт за установяване на задължения № 554-1/24.03.2023г. е обжалван от Й. по административен ред с жалба с рег.№ РД-02-2792/10.04.2023г. и е потвърден с Решение №РШ-Щ1Т-12809.06.2023г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Търговище. С Решение по адм.д. № 122/2023г. на АдмСТ е отменено изцяло Решение №РШ-Щ1Т-12809.06.2023г. като е прието, че потвърдения с него АУЗ акт е издаден при пълна липса на мотиви на органа относно елементите и механизма, по който са определени задълженията на Й., както за ДНИ, така и за ТБО за 2019г., 2020г., 2021, 2022г. – липсват посочени данъчни оценки за всяка година, приложими правни норми, и стойности на отделните услуги за ТБО. Изискването за мотивираност на АУЗ не е постигнато и с издаването на Решение №РШ-Щ1Т-12809.06.2023г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Търговище. Последното също не съдържа фактически основания на органа относно елементите и механизма, по който са определени задълженията на Й., както за ДНИ, така и за ТБО. В последното са възпроизведени само съдържанията на законови разпоредби без излагане на собствени фактически основания на решаващия орган. Указано е при новото провеждане на производството компетентният орган по приходите да има предвид, че промяната на статута на жилището от основно в неосновно се извършва единствено по реда разписан по чл.27 от ЗМДТ, а именно чрез подаване на нарочна декларация, каквото не е налице след приложената по делото Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№0735001355/15.07.2009г., в която е декларирано като основно. Съгласно приложената по делото Заповед № 3-01-1049/17.12.2019г. на Кмета на Община Търговище, К. М. – старши инспектор в отдел „МДТ“ в Дирекция „БФМДТ“ при Община Търговище е определен да изпълнява правата и задълженията на орган по приходите при установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси. На 08.11.2023г. на М. Д. Й. е съставен Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № 821-1/08.11.2023г., на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл.9б от ЗМДТ. Актът е издаден от К. М. – на длъжност старши инспектор в отдел „МДТ“ в Дирекция „БФМДТ“ при Община Търговище. С АУЗ № 821-1/08.11.2023г. в тежест на М. Д. Й. за установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периоди-2019г., 2020г., 2021г., 2022г., всичко в общ размер на 242 лева и 53 стотинки. В Акта като фактически основания е посочено, че задълженията са за недвижим имот с партиден №7405238257000, съставляващ жилище с адрес: гр.Търговище, [улица], ...... Като фактически основания се сочи, че задълженията на Й. са за притежаваната от Й. ½ ид.част от посочения недвижим имот, с данъчна оценка за 2019г.- 15721 лв., за 2020г. – 15640, 40 лв.; за 2021г. - 15559, 80 лв.; за 2022г. -15479, 20 лв. По отношение на начина на определяне на задълженията за данък недвижими имоти /ДНИ/ като правни основания в АУЗ са посочени чл.10 ал. 1 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Търговище, и размери на задълженията, както следва: за 2019г. размер на дължима главница от 23.41лв и размер на лихви от 10, 51 лв, всичко общо в размер на 33, 92. лева; за 2020г. размер на дължима главница от 25.81лв и размер на лихви от 8, 98 лв, всичко общо в размер на 34, 79. лева; за 2021г. размер на дължима главница от 25.67лв и размер на лихви от 6, 34 лв, всичко общо в размер на 32, 01 лева; за 2022г. размер на дължима главница от 25.54лв и размер на лихви от 3, 72 лв, всичко общо в размер на 29, 26 лева. За всички периоди-2019г., 2020г., 2021г., 2022г., в тежест на Й. са установени задължения за ДНИ в общ размер на 129, 98 лева /общо главници и лихви/. По отношение на начина на определяне на задълженията за такса битови отпадъци /ТБО/ като правни основания в АУЗ са посочени чл.63 ал. 1 от ЗМДТ и чл. 23, Приложение 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Търговище, и размери на задълженията, както следва, както следва: за 2019г. размер на дължима главница от 21.07 лв и размер на лихви от 9, 48 лв, всичко общо в размер на 30, 55 лева; за 2020г. размер на дължима главница от 20.96 лв и размер на лихви от 7, 30 лв, всичко общо в размер на 28, 26 лева; за 2021г. размер на дължима главница от 29.56 лв. и размер на лихви от 7, 29лв, всичко общо в размер на 36, 85 лева; за 2022г. размер на дължима главница от 29.41лв и размер на лихви от 4, 28 лв, всичко общо в размер на 33, 69 лева. За всички периоди-2019г., 2020г., 2021г., 2022г., в тежест на Й. са установени задължения за ТБО в общ размер на 129, 35 лева / общо главници и лихви/. Акт за установяване на задължения № 821-1/08.11.2023г. е съобщен на М. Д. Й. на 24.11.2023г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. Посоченият акт е обжалван от Й. по административен ред с жалба с рег. № РД-02-8693/30.11.2023г. С Решение №РШ-МДТ-2/30.01.2024г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Търговище обжалвания от Й. АУЗ е потвърден като са изложени мотиви, че за основа за определяне на данъка и ТБО е взета данъчната оценка на имота за всяка отделна година, както и че в подадената декларация от 2015-та година липсва валидно отбелязване с „Х“ в графата за основно жилище, като въпреки уведомлението до Й., тя не е подала декларация за промяна в статута на жилището. Останалите мотиви съставляват възпроизвеждане на съдържанието на законовите норми на чл.107, ал.3 от ДОПК, чл.7, чл.8, чл.9, чл.10, чл.11, чл.12, чл.14, ал.5 от ЗМДТ. Решението е съобщено на Й. на 05.02.2024г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.11/.Жалбата на М. Д. Й. срещу Решение №РШ-МДТ-2/30.01.2024г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Търговище е подадена до Административен съд-Търговище на 12.02.2024г., чрез органа издал оспорения акт. По делото са представени графици за събиране и транспорт на отпадъци на 1306 броя контейнери тип „Бобър“ в гр.Търговище, в т.ч. и за район 2, който обхваща [улица], както и пътни листи към тях за всички месеци на 2022г.; на 2021г.; на 2020; на 2019г., от които е видно удостоверяването на извършен транспорт на битови отпадъци от района, в който попада процесното жилище. По делото е представено Писмо с рег №РД-02-1646/22.03.2023г. на Началник отдел-С. Й., с адресат М. Д. Й., в което подробно е указан механизма за изчисление на дължимите от нея ДНИ и ТБО. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при спазване на законовото изискване по чл. 156 ал. 2 ДОПК актът преди това да е бил оспорен по административен ред като задължителна положителната процесуална предпоставка. Жалбата е подадена от надлежна страна-адресат на акта и при наличие на правен интерес. По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка на посочените от оспорващия основания, както и след служебна проверка по чл.168 от АПК намира следното: От приложената по делото Заповед № 3-01-1049/17.12.2019г. на Кмета на Община Търговище по делото се доказа, че издателят на оспорения АУЗ е длъжностно лице, определено на основание чл.4, ал.3 от ЗМДТ да изпълнява правомощията на орган по приходите. Всяко едно от определените в посочената Заповед лица може самостоятелно и независимо от останалите изброени в Заповедта лица, да осъществява правомощията на орган по приходите и в тази връзка самостоятелно да издава АУЗ за местен ДНИ и ТБО, поради което доводите на оспорващата в тази насока са неоснователни. По изложените съображения, съдът приема оспореният АУЗ за издаден от материално компетентен орган. Решението на Началник отдел „МДТ“ при Община Търговище, като издадено от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, също се явява издадено от материално компетентен орган, по аргумент на чл.4, ал.5 от ЗМДТ. Постановения АУЗ и решението за потвърждаването му отговарят в пълнота на изискванията на чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 - ал.5 ЗМДТ вр. чл. 120 ДОПК и чл. 59 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК. Спазена е предвидената в закона писмена и предметна форма, като в актовете са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването им. Съобразени са и с указанията дадени по адм.д. № 122/2023г. на АдмСТ. В АУЗ са посочени поотделно данъчните оценки на имота за всяка календарна година. Посочени са в достатъчна пълнота относимите правни норми, въз основа на които адм. орган е определил приложимите ставки в промили съответно за ДНИ и за всяка услуга включена в ТБО. Посочени са гореобсъдените декларации подавани от жалбоподателката през 2018-та и 2019-та години за освобождаване от ТБО, въз основа на които не е начислявана такса битови отпадъци за 2019-та и 2020-та години. В решението са изложени мотиви за липсата на валидно подадена декларация след 2015-та година, с която жилището да е заявено като основно. От изложеното следва, че оспорената заповед е валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. При преценка на гореобсъдените събрани по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ данъкът за недвижимите имоти по чл. 10 от с.з. се определя върху данъчната им оценка към 1 януари на годината, за която се дължи. Данъчната оценка на имота за всяка година е различна и размерът и се посочва в ежегодно съобщение за дължимите данъци. С Решение №31 по Протокол №44/29.11.2018г. на Общински съвет Търговище е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Търговище /приета на 15.02.2008г./, като с чл.15 от Наредба данъкът върху недвижимите имоти са определя на 1, 65 на хиляда върху данъчната оценка на имота. С Решение №153/16.10.2019г. по адм.д. №128/2019г. на Административен съд-Търговище, влязло в сила на 25.06.2020г. Наредбата за изменение и допълнение по Протокол №44/29.11.2018г. е отменена като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила без да се обсъжда нейната материална законосъобразност. До отмяната й съобразно чл. 195 ал. 1 АПК е била част от действащото право, тъй като не е прогласена за нищожна или унищожаема, за да е приложима хипотезата на ал. 2 от същата норма. Още преди влизане в сила на съдебното решение, Общински съвет Търговище с решение № 2 по протокол № 5/28.02.2020г. е приел Наредба за изменение и допълнение на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Търговище /приета на 15.02.2008г./, като с чл.15 от нея данъкът върху недвижимите имоти са определя на 1, 65 на хиляда върху данъчната оценка на имота. От това следва, че през целия процесен период нормативноуредената ставка на дължимия ДНИ в Община Търговище съвпада с тази посочена от адм. орган в оспрования АУЗ - 1, 65 %о. Досежно приложението на чл. 25 ал.1 ЗМДТ, съдът намира, че адм. орган правилно се позовава в решението, с което е потвърден АУЗ, на наличието на деклариране на 29.12.2015г. от страна на задълженото лице /жалбоподателката/, според което имотът не е основно жилище – в съответната таблица на стр.4 т. 5 табл.4, вместо указаното в бланката на декларацията отбелязване с „х“ при положителен отговор на въпроса основно жилище ли е имотът, е налице отбелязване с „О“, което в следващия абзац е посочено като обозначение при отрицателен отговор. Липсва твърдение от жалбоподателката за основанието да подаде тази коригираща декларация от 2015г., освен за да промени отбелязания през 2009г. статут на жилището като основно. В тази насока е и изходящото от жалбоподателката гореобсъдено заявление от 2018г., с което тя е поискала да бъде променен статута на имотът й с оглед целите на ЗМДТ на основно жилище – това обуславя знанието й, че към 2018-та година правото й по чл. 25 ал. 1 ЗМДТ не е било предявено съобразно реда посочен в чл. 27 ЗМДТ пред съответните служители по чл. 4 ЗМДТ, респ. не е било признато от Общината. Липсва правна и житейска логика да се иска промяна в статута на жилището като основно, ако то вече е било вписано като такова. Дори и да се приеме, че отговорът на Общината от 09.01.2019г. по това заявление не е бил известен на жалбоподателката към момента на постановяване на отменения АУЗ от 24.03.2023г., след прилагането му към адм.д. № 122/2023г. на АдмСТ, тя е узнала за него и е разполагала с възможността да подаде указаната декларация по чл.27 ЗМДТ вр. чл. 14 ал. 5 ЗМДТ. По отношение на частта на оспорения АУЗ, с която се установяват задължения в тежест на М. Д. Й. за ТБО, съдът намира следното: С нормите на чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ под общото наименование такса за битови отпадъци /ТБО/ законодателят е обединил таксите за няколко по вид услуги, свързани с битовите отпадъци - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Всяка от тези отделни услуги има свой собствен предмет и цел, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 67 за всяка услуга поотделно. Видно от нормите на чл.23 и приложения 1 към тях, както на отменената с Решение по адм. д. № 127/2019г. на АдмСТ Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Търговище /НОАМДТЦУПТОТ/, приета от Общински съвет Търговище с Протокол №44/29.11.2018г., така и на действащата НОАМДТЦУПТОТ, приета от Общински съвет Търговище с Протокол 6 от 31.03.2020г., размерът на таксата за битови отпадъци е определена по идентичен начин поотделно за всяка от гореизброените услуги в промили на база данъчната оценка на имотите, в съответствие със законовата делегация на чл. 67 ЗМДТ - 1, 9 %о, от които за сметосъбиране и сметоизвозване -0, 56 %о; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 0, 16%о; за поддържане чистота на териториите за обществено ползване - 1, 18 %о. В оспорения АУЗ, органът е посочил поотделно за всяка година, относимия промил за всеки отделен вид услуга, за които се претендира ТБО, който съвпада с посочените в приложения 1 към чл. 23 от цитираните Наредби. При наличието на посочена данъчна оценка на имота поотделно за всяка година, съобразно дадените указания от съда при предходното разглеждане на спора, стойностите на ТБО посочени в в АУЗ са с достатъчно ясно определен механизъм на изчисление използван от данъчния орган. Досежно времевото действие на отменената отАдмСТ, като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила без да се обсъжда нейната материална законосъобразност, НОАМДТЦУПТОТ от 2018г., меродавни са гореизложените доводи относно приложението на чл. 195 ал. 1 АПК. От жалбоподателката са въведени конкретни възражения, че досежно нейния имот не се извършва единствено услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци, тъй като липсват кофи за смет и улична инфраструктура, но от адм. орган са представени по делото писмени доказателства за действителното извършване на тази услуга – гореобсъдените пътни листи и графици. Въз основа на направените правни изводи, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт е валиден и постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По отговорността за разноски - При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, следва да се присъди такова в размер на 100 лв. в полза на Община Търговище, в качеството й на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК вр. §2 от ДР на ДОПК. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Търговище