Решение № 54 от 3.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 925/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК . С решение от 06.08.2025 г. по т.дело № 23/24 г. Окръжен съд Монтана е осъдил Община Вършец , ЕИК 000320655,представлявана от кмета И. Л. да заплати на „ЕС ПИ ЕМ – Суис Проджект Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 131521924 , представлявано от управителя С. Т. З. сумата 57 677, 40 лева с ДДС , представляващи неплатена част от възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка на обект: Палеопарк, огради и информационен център с експозиционна площ", и фактура № 0000000903/23.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /04.09.2024г./ до окончателното изплащане, сумата 18 185 лева с ДДС , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 57 677, 40 лева с ДДС (петдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки) - главница, начислена за периода от 20.01.2022 г. / датата на забавата / до 04.09.2024г. - датата на подаване на исковата молба в съда , като е отхвърлил иска над този размер до предявения такъв 18 617, 72 лева с ДДС , като неоснователен. Отхвърлил е иска, предявен от „ЕС ПИ ЕМ – Суис Проджект Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 131521924 срещу Община Вършец правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1 973,39 лева , представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 263 118,30 лева с ДДС (двеста шестдесет и три хиляди сто и осемнадесет лева и тридесет стотинки) ,представляващи част от окончателно възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „ Палеопарк, ограда и информационен център с експозиционна площ и Фактура № 0000000903/23.11.2021 г., за периода от 24.12.2021г. - датата на забавата /датата следваща датата на падежа за плащане - 23.12.2021г./ до 19.01.2022г. , като неоснователен. Осъдил е ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 9 625,70 лева, съразмерно с уважената част от исковете и ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 318 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство Община Вършец, който го обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда за наличие на непреодолима сила по смисъла на пар. 2 т. 27 от ДР на ЗОП. Излага, че разпоредбата въвежда легална дефиниция на понятието „непредвидени обстоятелства “, които са предмет на изрична законова регламентация в две конкретни разпоредби на ЗОП - чл. 116 ал. 1 т. 2, предвиждаща правила за изменение на договор за обществена поръчка и чл. 164 ал.1 т.11 регламентираща възможност за сключване на договор без провеждане на процедура по обществена поръчка. Излага, че горните две разпоредби са напълно неприложими към процесните отношения, поради което съдът неправилно е отъждествил понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на легалната дефиниция на ЗОП с понятието „непреодолима сила“ по смисъла на чл. 306 от ТЗ, които не са идентични. Сочи, че позовавайки се на Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с което в страната е въведено извънредно положение за периода от 13.03.2020 г., удължено до 13.05.2020 г. съдът не е съобразил обстоятелството, че процесният договор е подписан на 24.02.202 г., но съгласно клаузата на чл. 4 ал. 3 от същия, срокът за изпълнение на възложените СМР е започнал да тече от датата на откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия на строежа - 18.08.2020 г. - в периода след датата прекратяване на обявеното извънредно положение, предвид световната пандемия от Ковид – 19. Инвокира оплакване за необоснованост на извода , че ищецът е изпълнил своевременно задължението си по договора за уведомяване на възложителя за наличието на непреодолима сила, тъй като същият е формиран въз основа съдържанието на писма от 03.12.2020 г. и 12.03.2021 г. , които са изпратени в период след изтичане на срока на обявеното извънредно положение. Сочи, че представеното по делото удостоверение от БТПП от 06.04.2021 г. за наличие на форсмажор е издадено по искане на ищеца, в рамките на едностранно производство, поради което не е годно да установи отразените в същото обстоятелства, а договорите с така наречените „доставчици“, на чието неизпълнение се е позовал ищецът, приложени към писмото от 12.03.2021 г. също са сключени далеч след изтичане на срока на обявеното извънредно положение. Излага съображения за необоснованост на изводите относно наличието на ограничителни мерки, представляващи непреодолима сила, тъй като съдът не се е позовал на конкретни актове за тяхното въвеждане, нито е съобразил обстоятелството, че заповед № РД 01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е отменена със заповед № РД-01-236/14.04.2020 г. Поддържа, че за периода на извънредното положение въведените по силата на властническия акт на държавен орган ограничителни мерки биха могли да бъдат разглеждани като непреодолима сила, но само в случай, че длъжникът е положил всички усилия и дължимата грижа, за да изпълни своето задължение. Поддържа, че не всяко затруднение от обективен характер следва да бъде приравнявано на непреодолима сила, която не е налице в хипотезите, в които длъжникът би могъл да изпълни, но горното ще му коства допълнителни сили и средства, за което се позовава на правната теория и на съдебната практика. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че след като възложителят не е развалил договора за обществена поръчка поради участието на подизпълнители, което е изрично забранено от закона и договора , тъй като при участието си в процедурата ищецът е посочил изрично, че ще изпъпли поръчката единствено със собствени сили и средства, възложителят е приел тези договори. Отделно поддържа, че всички договори с така наречените „доставчици“ да сключени след изтичане на срока на обявеното извънредно положение, а като основание за тяхното неизпълнение от страна на третите лица не се сочи решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение . Твърди, че по делото липсват доказателства за полагане на дължимата грижа от страна на ищеца за изпълнение и за полагане на усилия за преодоляване на възникналите затруднения. Сочи, че съдът неправилно е приел, че обезщетението за забавено плащане се дължи от 20.01.2022 г., тъй като не е съобразил клаузата на чл. 7 ал. 2 от договора, предоставяща на възложителя тридесет дневен срок за извършване на плащане. Твърди, че съдът не е съобразил е действителни период на забава на изпълнителя, който възлиза на 99 дни, като неправилно не е уважил и своевременно наведеното възражение за прихващане. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Срещу решението в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от ищеца „ЕС ПИ ЕМ – Суис Проджект Мениджмънт “ ЕООД , в която са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Въззивникът сочи, съдът не е съобразил представените по делото доказателства - кореспонденция по електронна поща и справка от куриерска служба, от които се установява по несъмне начин, че фактура № 0000000903/23.11.2021 г. е получена в счетоводството на Община Вършец на 23.11.2021 г. , както и заключението на вещото лице по допусната съдебно- счетоводна експертиза, от което е видно, че фактурата е осчетоводена в счетоводствата и на двете страни на същата дата. Сочи, че видно от доказателствата по делото фактурата е получена в оригинал в Община Вършец с куриерска пратка на 24.11.2021 г. поради което и на основание чл. 7 ал.2 от договора възложителя е изпаднал в забава по отношение на плащането на сумата по същата 24.12.2021 г. Твърди, че датата на включване на фактурата в дневниците за продажби е ирелевантна за момента на признаване и възникване на задължението, поради което по – късното включване на същата в дневниците за продажби по ЗДДС не може да промени извода за началния момента на забавата на ответника, съобразно уговореното в договора. Сочи, че съдът недопустимо е подменил самоволно волята на страните относно падежа на задължението и датата на забава. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и да уважи претенциите в пълните заявени размери. Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от „ЕС ПИ ЕМ – Суис Проджект Мениджмънт “ ЕООД София, ЕИК 131521924 , срещу Община Вършец за заплащане на сумата сумата 57 677, 40 лева с ДДС , представляващи неплатена част от възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка на обект: Палеопарк, огради и информационен център с експозиционна площ", и Фактура № 0000000903/23.11.2021г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба ,иск по чл.86 ЗЗД за сумата 18 617.72 лева ,представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 57 677, 40 лева с ДДС (петдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки) - главница, за периода от 24.12.2021г. - датата на забавата (датата следваща датата на падежа за плащане 23.12.2021г.) до 04.09.2024г. - датата на подаване на исковата молба в съда и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 1 973,39 лева , представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 263 118,30 лева с ДДС (двеста шестдесет и три хиляди сто и осемнадесет лева и тридесет стотинки) (платени със забава от 27 дни) представляващи част от окончателно възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „ Палеопарк, ограда и информационен център с експозиционна площ и Фактура № 0000000903/23.11.2021 г., за периода от 24.12.2021г. - датата на забавата {датата следваща датата на падежа за плащане - 23.12.2021г.) до 19.01.2022г. - датата, преди датата на плащане на сумата от Община Вършец ВЪРШЕЦ - 20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане и направените по делото разноски. Между страните по делото не се спори, а и от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на 24.02.2020 г. същите са сключили договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. по силата който ищецът - изпълнител е приел да изпълни с осигурени от него материали, механизация и организация на строителството изграждането на следния обект : „Палеопарк, ограда и информационен център с експозиционна площ“, в гр.Вършец, област Монтана. Отделните видове строително - монтажни работи, които следва да бъдат извършени за изграждане на обекта са подробно описани в клаузата на чл. 1, ал.2 от договора. Съгласно клаузата на чл. 4 ал. 3 , срокът за изпълнение на възложената работа е определен на 180 календарни дни, считано от датата на подписване на Протокол за откриване на строителна площадка , определяне на строителна линия и ниво на строежа / Приложение обр. 2 към чл. 7 ал. 3 т.2 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а за краен срок за изпълнение на задълженията по договора се счита съставянето и подписването на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа , съгласно чл. 176 ал.1 от ЗУТ /Приложение № 15 към чл. 7 ал .3 т.15 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно клаузата на ал. 5 на чл. 4 от договора, в случай на неблагоприятни метеорологични условия, които правят изпълнението на СМР невъзможно, или при възникване на друга законова хипотеза, страните съставят акт за спиране на строителството , по реда на Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно клаузата на чл. 6 ал.1 от договора, възнаграждението на изпълнителя е определено в размер на 756 649,20 лева с ДДС, като същото не подлежи на промяна. Възнаграждението е платимо при следните условия: аванс в размер на до 50% от възнаграждението, платим при условията на чл. 7 ал.1 от договора, и окончателно плащане , което следва да се реализира при настъпване на условията на чл. 7 ал. 2 от договора – в срок от 30 дни от датата на приемане на строежа и въвеждането му в експлоатация и представяне от страна на изпълнителя на оригинална фактурна. Съгласно клаузата на чл. 7 ал.5 , възложителят има право да удържи санкции и/или неустойки, дължими от изпълнителя от размера на окончателното плащане. Между страните по делото не се спори, а и от представения на лист 40 от делото на първоинстанционния съд документ се установява, че на 18.08.2020 г. е съставен и подписан по надлежния ред протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, с оглед на от същата дата е започнал да тече 180 дневния срок за изпълнение на работата, регламентиран в клаузата на чл. 4 ал.3 от договора. Страните не спорят, а и се установява от представените по делото три боря актове образец 10 /Приложение №10 към чл. 3 т.10 от ЗУТ/ за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, надлежно подписани, че поради влошени метеорологични условия и минусови температури, работата на строежа е била спирана на три пъти - в периода от 11.01.20201 г. до 08.02.2021 г., в периода от 12.02.2021 г. до 22.02.2021 г., и за времето от 10.03.2021 г. до 29.03.2021 г. или общо за срок от календарни 57 дни. Страните се спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 21.07.2021 г. е съставен по надлежния ред акт за годността за приемане на строежа както и приемо - предавателен протокол, който носи подписите на възложителя, изпълнителя и на лицето, осъществяващо строителен надзор на обекта. Видно от същия, стойността на приетите и актувани СМР е възлиза на 699 120,30 лева с ДДС. Безспорно е и обстоятелството, че на 27.08.2020 г. възложителят е осъществил авансово плащане в размер на 315 250,70 лева,/378 324,60 лева с ДДС/ въз основа на издадената от изпълнителя фактура № 0000000751/18.08.2020 г. , както и че на 23.11.2021 г. изпълнителят е изпратил на възложителя фактура № 0000000903/23.11.2021 г. за окончателно плащане в размер на 320 795, 70 лева, от която на 20.01.2022 г. възложителят е заплатил сума в размер на 236 118,30 лева, като сума в размер на 57 677,40 лева е останала незаплатена. Видно от представеното на лист 179 от делото на първоинстанционния съд писмо от Община Вършец, сумата в размер 57 677,40 лева , съставляваща главница по предявения иск е по естеството неустойка, уговорена в клаузата на чл. 35 от договора, дължима от изпълнителя за забавно изпълнение на възложените по договора СМР със 99 дни, и удържана от възложителя от дължимото от окончателно плащане по договора, съборно клаузата на чл. 4 ал.5 от същия . С оглед на горната установеност основно спорно обстоятелство пред настоящата инстанция е дължи ли възложителят заплащане на изпълнителя на пълния размер на цената на изпълнените СМР актувани и приети СМР по договора, предвид доводите на изпълнителя, че не дължи неустойка за забавено изпълнение по чл. 35 от договора, тъй като забавеното изпълнение на работата се дължи на невиновна невъзможност за неизпълнение на договорните задължения , а именно на непреодолима сила, за наличието на която изпълнителят е уведомил възложителя по предвидения в договора ред, и е представил необходимите доказателства. При съобразяване клаузата на чл. 4 ал. 3 от договора, установяваща срок за изпълнение на работата на 180 календарни дни, считано от датата на подписване на Протокол за откриване на строителна площадка , и датата на подписване на същия – 18.08.2020 г. както и предвид удължаването на срока за изпълнение с 57 дни, по силата на двустранно подписани три боря актове за спиране на строителството, настоящата инстанция намира, че срокът за изпълнение на възложените СМР е изтекъл на 11.04.2021 г. Доколкото актът за установяване годността на строежа е подписа на 21.07.2021 г., възложените СМР се явяват изпълнени със забава от 99 дни. Съгласно клаузата на чл. 41 от договора , страните по същия не дължат обезщетение за вреди и пропуснати пози, ако същите са причинени в резултат на непреодолима сила. В ал. 2 на същата клауза непреодолимата сила е дефинирана като обстоятелства от извънреден характер, които страните при полагане на дължимата грижа не са могли и не са били длъжни да предвидят и не са могли да предотвратят . От представеното по делото писмо за 12.03.2021 г. се установява, че на същата дата изпълнителят е уведомил възложителя, че поради въведената в страната извънредна епидемична обстановка, моли срокът за изпълнение на възложената по договора работа да бъде удължен с 90 дни, по реда на чл. 42 ал. 3 вр. чл. 44 от договора. Като основание за искането изпълнителят е посочил наличието на пандемия от Ковид - 19, обосновала повишена заболеваемост на работниците на работната площадка и ограничителните мерси, обосновали ограничаване на боря на работниците, които могат да работната на работната площадка, както и забавено изпълнение от страна на доставчиците. За установяване на твърденията към писмото са представени три броя договори, сключени с „Ер Кънстракшънс“ ЕООД, „Профи – Промеко“ ЕООД и „СТС Комфорт“ ЕООД и три боря уведомления от тези дружества до ищеца, в които същите обосновават неизпълнението на задълженията си по сключените с него договори с наличието на непреодолима сила, обосноваваща невиновна невъзможност за неизпълнение. Съгласно правната теория и задължителната за настоящия състав съдебна практика - Решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1028/2011 г., I ТО, „Непреодолимата сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Независимо от определението на непреодолимата сила в Търговския закон, правната доктрина не е единна по въпроса дали всички изброени елементи следва да са налице кумулативно или законът сочи на алтернативност по отношение на непредвидимостта и непредотвратимостта на настъпване на събитието. Съобразно с граматическата формулировка на понятието следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл, грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила. Грижата на добрия търговец изисква от длъжника да положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин /чл. 63, ал. 2 ЗЗД/, предвид на обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие. Преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското качеството на длъжника, както и на вида и характера на престацията.“ От представения по делото договор сключен между „ищеца и „Ер Кънстракшънс“ ООД се установява, че на 28.08.2020 г двете дружества са сключили договор, по силата на който ищецът - възложител е възложил на „Ер Кънстракшънс“ ООД предоставяне на специализирана работна ръка в строителството по официалните квоти на Република България – общи, кофражисти, арматуристи и бетонови работи - общо 8 души, за извършване на възнаграждение и на свой риск на СМР, описани в същия договор, а именно кофражни работи, монтаж, армировка, полагане на бетон и други в обект „Паелопарк, ограда и информационен център с експозиционна площ в гр.Вършец“ . Въпреки, че е наименован „договор за доставяне на специализирана работна ръка“, тълкуването на всички съществени уговорки на страните и неговия предмет обосновава извода, че по естеството си сключения договор носи всички белези на договор за изработка- изпълнение на бетонови работи на процесния обект. Договорните клаузи регламентират вида, качествата и количеството на възложените СМР, сроковете за тяхното изпълнение, отговорността за забава и неизпълнение и възнаграждението на изпълнителя, но не и статута на работниците, техните права и задължения - работно време, режим на работа, почивки и трудово възнаграждение. Описания от страните предмет на договора по чл. 1 – изпълнение на кофражни работи, монтаж на армировка и полагане на бетон, които следва да бъдат изпълнени със собствени на „доставчика на работна ръка“ средства сочат на категоричен извод, че въпреки посочените от страните наименования, „Ер Кънстракшънс“ ООД има качеството на изпълнител по договор за изработка, сключен „ЕС ПИ ЕМ – Суис Проджект Мениджмънт “ ЕООД. От представения по делото договор от 23.09.2020 г., сключен между ищеца и „Профи- Промеко“ ЕООД, се установява, че ищецът е възложил на трето лице изработването и доставката на стоманени конструкции за процесния обект. По силата на договор от 23.09.2020 г., ищецът е възложил на трето лице „СТС Комфорт“ ЕООД изпълнението на част „ОВК“ . Тълкуването на двата договора сочи на несъмнен извод, че съобразено уговорения предмет, права и задължения на страните, и двата договора са по естеството си догори за подизпълнение, тъй като по силата на същите ищецът превъзлага изпълнението на част от уговорените в договора за обществена поръчка, сключен с Община Вършец СМР на трети лица. В представения пред първоинстанционния съд Единен европейски документ за обществена поръчка, попълнен от ищеца при кандидатстването, същият е посочил изрично, че не участва в процедурата по възлагане на обществената поръчка заедно с други икономически оператори, както и че не възнамерява да възложи на трети лица изпълнението на части от същата. Сключването на договори за подизпъленние е по естеството си възлагане на част от изпълнението на поръчката на трети лица, и доколкото същото е извършено от изпълнителя, е по естеството си виновно неизпълнение на задълженията на последния по договора за обществена поръчка. По тази причина позоваването на непреодолима сила , изразяваща се в неизпълнение на договорите , сключени неправомерно от ищеца с трети лица за изпълнение на обществената поръчка, е по естеството си позоваване на собствено виновно поведение, от което ищецът не би могъл да черпи права. Вън от изложеното, представените на лист 86 , 91 и 97 от делото писма от третите лица за наличие на непреодолима сила, обосновава невиновно неизпълнение по договора за бетонови работи, доставка на стоманени конструкции и част „ОВК“ не могат да обвържат ответника в настоящото производство . В същите са наведени бланкетни твърдения за невиновна невъзможност за неизпълнение, поради повишена заболеваемост на работниците от Ковид-19 и обявената в тази връзка извънредна епидемична обстановка. В писмата обаче липсва конкретизация а и по делото липсват доказателства , установяващи с какъв щатен брой работници са разполагали тези дружества към датата изпращане на уведомленията, както и колко от тях са заболели, при какъв период на отсъствие. Дори и да се приеме, че подобни затруднения са били налице, по делото не се твърди , нито доказва полагането на усилия от страна на ищеца за преодоляване на горното положение, чрез ангажиране на работници от други дружества, и изпълнение на работата със собствени сили и средства, така както е посочено в Единен европейски документ за обществена поръчка. Липсата на работна ръка и неизпълнението на очаквани доставки не представляват сами по себе си „непреодолима сила“, тъй като при полагане на грижата на добрия търговец ищецът би могъл, макар и с допълнителни усилия, време и средства, да осигури необходимите работници, материали и средства за изпълнение на работата в срок, т.е в случая не е налице събитие, чиито неблагоприятни последици ищецът не би могъл да избегне при полагане на дължимата грижа. Следва да се посочи, че и трите уведомления за неизпълнение на по договорите са изпратени след 17.05.2020 г. – датата на отмяна на въведеното по силата на решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение, а изпълнението на работата по договора е започнало 18.08.2020 г. Вярно е, че в периода на изпълнение на работата са били издавани заповеди на министъра на здравеопазването, които са общоизвестни и с които в страната се въвеждани изключителни ограничителни мерки . Ищецът обаче не се позовава на конкретни ограничителни мерки по конкретна заповед, в които евентуално да се съдържа забрана за извършване на строително монтажни работи на открито или на закрито, и които да се му попречили да осъществи строителството в уговорения срок. С оглед на изложеното позоваването на въведеният по силата на властнически акт на държавен орган ограничителни мерки от страна на ищеца не попада в фактическият състав на непреодолимата сила по смисъла на член 306 от търговския закон. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира , е по делото не е установено наличието на непреодолима сила, обосновала забавеното изпълнение на задълженията на ищеца по договора, тъй като в процеса не е установено реализирането на предпоставките по чл. 41 вр. чл. 42 от договора. В тази връзка представеният по делото сертификат за форсмажор № 018/06.04.2021 г., издаден от БТПП не може да промени горния извод. Същият е издаден на основание чл. 9 т.6 от Устава на БТПП по искане на ищеца, в рамките на едностранно производство, в което ответникът не е взел участие. Сертификатът съдържа описание на фактите и обстоятелствата по спора, така както са изложени от ищеца в исковата молба, съдържанието на сключения от страните договор, разменената между тях кореспонденция и становището на ищеца за невиновна невъзможност за изпълнение в срок на задълженията по договора, поради неизпълнение задълженията на доставчиците предвид извънредната епидемична обстановка, като са цитирани и относимите нормативни разпоредби. От съдържанието на документа обаче не става ясно по какъв начин неговият издател БТПП е установил изложените факти и обстоятелства, и въз основа на какви доказателства. С оглед на изложеното Настоящата инстанция намира, че представеният по делото сертификат не установява наличието на непреодолима сила, тъй като същият е по естеството си писмено свидетелско показание , и то от страна на трето лице което не е пряк и непосредствен свидетел на отразените в него факти обстоятелства поради което представлява недопустимо доказателствено средство в гражданския процес. Неизпълнението на задължението на ищеца за извършване на работата със собствени сили и средства и без използване на подизпълнители е по естеството си нарушение на договора и представлява основание за разваляне на същия – чл. 118 ал.1 т.2 вр. чл. 54 ал.1 т. б. А от ЗОП . Доколкото обаче развалянето на договора е правна възможност, а не задължения на изправната страна, възложителят община Вършец е упражнил законосъобразно правото си да удържи предвидената клаузата на чл. 35 от договора неустойка за забавено изпълнение от окончателното плащане по договора. По изложените съображения настоящата инстанция намира предявените искове за заплащане на сумата от 57 677, 40 лева , представляваща част от незаплатено възнаграждение по процесния договор, в размер на удържана неустойка по чл. 35 вр. чл. 7 ал.5 от договора , както и на мораторна лихва върху същата в размер на 18 185 лева с ДДС , дължима за периода от 20.01.2022 г. до 04.09.2024 г. , за неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението следва да бъде отменено в частта, в която тази претенции са уважени, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на мораторна лихва в върху сумата от 57 677, 40 лева, дължима да периода от 20.01.2022 г. до 04.09.2024 г. в размер на разликата над 18 185 лева до претендираните 18 617,72 лева . По претенцията за заплащане на сумата 1 973,39 лева , представляваща обезщетение за забавено плащане на окончателното възнаграждение по договора в размер на 263 118,30 лева с ДДС , дължимо за периода от 24.12.2021г. - датата на забавата /датата следваща датата на падежа за плащане - 23.12.2021г./ до 19.01.2022г. Между страните не се спори, че окончателното възнаграждение по договора е заплатено на 20.01.2022 г., въз основа на фактура № 0000000903/23.11.2021 г., която е представена в счетоводството на ответника, на същата дата . От заключението на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на Община Вършец на 11.01.2022 г, а плащането е извършено на 20.01.2022 г. , тъй като едва на 19.01.2022 г. Общината е била уведомена за корекция на банковата сметка, по която следва да се извърши плащането. С оглед на горното забавата на кредитора е освободила длъжника от неговата собствена забава, поради която и длъжникът не дължи обезщетение за забавено плащане по фактура № 0000000903/23.11.2021 г . По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено в тази обжалвана част. Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, ищецът следва да заплати на ответника направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 5 284 евро / 10 335 лева/ и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 775,77 евро / 1 517,29 лева/ – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3 770,77 евро / 7 375 лева/ . Настоящата инстанция намира за основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за водене на въззивното производство, тъй като заплатения размер на същото от 14 750 лева , надвишава значително заплатения за първоинстанционно производство размер, при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и вида и обема на процесуалните действия, извършени във въззивното производство . Водим от гореизложеното,