Решение № 53 от 14.4.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 818/2025 г.

наказателно дело № 20251230200818 по описа за 2025 година

и въз основа на доказателствата по делото и закона

МОТИВИ към Решение №53/14.04.2026 г., постановено по НАХД№818/2025 г. по описа на Районен съд – П.

Производството по делото е започнало по внесено от прокурор от ТО – П. при РП – Б. постановление срещу Б. Г. Ц. от град П. с с предложение обвиняемия Б. Ц. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 02.04.2025г около 09,20 часа по Главен път III-108, при 8-ми км, в района на магазин „А. А.“ с посока на движение от гр. П. към гр. С., като правоспособен водач на моторно превозно средство, управлявайки лек автомобил марка „Н.“ модел „А.“ с рег. № ••••, собственост на „Т.А“ ООД гр. П., ЕИК ••••, с управители Р.И.Т. и А.И.Т, двамата от гр. П. е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:

Чл.5 ал.1 т.1 „Всеки участник в движението по пътищата:

т.1 с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

Чл.20 ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

Чл.20 ал.2 (изм.ДВ бр.64/ 2025г, в сила от 07.09.2025г) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

Чл.42 ал.1 „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:

т.2 „След като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“;

чл.42 ал.2 т.2 „Водач, който изпреварва, е длъжен …когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“

Чл.42 ал.2 т.3 „Водач, който изпреварва, е длъжен … да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“

като участник в движението по пътищата, макар да е бил длъжен не е изпълнил задължението си с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди;

макар да е бил длъжен не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал;

като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението, не се е съобразил с атмосферните условия - дъждовно време и състоянието на пътя – мокра и хлъзгава настилка, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; макар да е бил длъжен, не е изпълнил задължението си при предприемане на изпреварване на движещия се пред него лек автомобил да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил и не е изпълнил задължението си да не застъпва и пресича „Единична непрекъсната линия“ – М1;

макар да е бил длъжен не е изпълнил задължението си когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност за превозните средства, движещи се по нея, а именно лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••, управляван от правоспособния водач Г. Д. П.;

макар да е бил длъжен, не е изпълнил задължението си когато изпреварва, да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши за кратко време предприетото изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, вследствие на което при извършване на маневра „изпреварване“ на движещия се пред него лек автомобил, се е ударил в насрещно движещия се лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••, собственост на А. Г. П., управляван от правоспособния водач Г. Д. П. от с. К., община П. и по непредпазливост му е причинил две средни телесни повреди, първата - изразяваща се във вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост в горния край – в областта на външното и на тибиалното плато с депресия на фрактурирания сегмент, локализирано в областта на лява колянна става, довела до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник и втората – изразяваща се в счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребро по задна мишнична линия в ляво, които множествени счупвания на ребра са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата - престъпление по чл.343 ал.1 б „б“ пр.2 от НК във връзка с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

Производството по делото протече по реда на глава 28 НПК, тъй като са налице формалните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност, а именно: 1. за престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд законодателят е предвидил наказание “Лишаване от свобода“ до 3 години или наказание „Пробация“ 2. Подсъдимият е пълнолетно лице, неосъждано, предвид реабилитацията му по право 3. Подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и 4. От престъплението- предмет на обвинението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

В хода на проведеното съдебно следствие, участващият в съдебно заседание прокурор поддържа повдигнатото и предявено на Ц. обвинение. Изразява становище, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин състава на престъплението, за което е предаден на съд обвиняемия. Пледира Ц. да бъде признат за виновен, като предлага на съда при условията на чл.78а от НК да го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба“ над следния размер, а именно – евровата равностойност на 4000 лева, като пледира и на подсъдимия да му бъде наложено и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години.

В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и с надлежно упълномощен защитник в лицето на адв.П. Т.. Обвиняемият се признава за виновен, заявява, че е запознат със събраните на етап ДП доказателства, не желае свидетелите да бъдат разпитвани лично по делото и моли да бъдат приобщени всички доказателства от ДП. Заявява, че има задължения към финансови институции и е принуден да заплаща около 3000 евро месечно погасителни вноски по кредитните си задължения по бързи кредити и има голямо желание да изчисти задълженията си по най-бързия начин. В правото си на лична защита заявява, че не е желаел да се случи това, което се е случило. Заявява, че това му е за първи път и желае да не му се отнема свидетелството за правоуправление, за да може да шофира.

Защитникът твърди, че не оспорва състоялото се ПТП, което е причинено по непредпазливост. Моли съдът да отчете, че клиентът й е съдействал непосредствено след пътния инцидент, оказал е първа помощ на пострадалия на място. Не оспорва, че вследствие на инцидента, на пострадалия са причинени сериозни наранявания, като това е вследствие на метеорологичните условия, за което има доказателства в ДП. Защитникът твърди още, че в хода на ДП обвиняемия е съдействал, разкаял се е и признава вината си, като и пред съда е сторил това. Същият е имал данни и това е обективирано в ДП, че дори е понесъл саморазправа от синовете на пострадалия, като не е инициирал друго производство и въпреки това е признал вината си. Моли съда да се съобрази с характеристичните данни за обвиняемия. Твърди, че подзащитният й е виновен, но смирен, явява се, представя доказателства и дори може да се съди от това, че не иска да ангажира чужди хора за характеристичните данни, но пък е неосъждан. Иска от съда да постанови минимален размер на глобата, предвид финансовото му състояние, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от около 1 година, тъй като ще бъде изложен на риск да взима много кредити и да изпадне във финансова безизходица.

В хода на съдебното следствие, след като обвиняемият изрично заяви нежеланието си да бъдат разпитани свидетелите и да бъдат приобщени събраните в хода на ДП писмени доказателство, и с оглед характера на развиващото се производство по реда на глава 28 от НПК, съдът на основание чл.378 ал.2 от НПК приложи в цялост ДП №314-ЗМ-129/2025 г. по описа на РУ – П..

В хода на съдебното следствие бяха приети и приобщени като доказателства по делото представените от страна на защитата писмени доказателства - Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 985832/21.12.2023 г., Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 988156/26.12.2023 г., Погасителен план към Договор за заем 385964 от 15.05.2025 г., Погасителен план към договор за заем 985842 от 28.05.2025 г., удостоверение за активен кредит от „С. К.“АД– 2 бр., и ненаименован документ с издател Ц. А., всички установяващи финансовото състояние на обвиняемия и кредитната му задлъжнялост.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Б. Г. Ц. е роден е на ••••г. в град П., където и живее, със средно образование е не е осъждан за престъпление от общ характер (реабилитиран е) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание. Не е женен.

Обвиняемият работи като шофьор на товарен автомобил – към момента на деянието в „Д. Т.“ ООД, а към съдебното производство – в „Т.А“ООД.

Видно от приложената по делото справка за нарушител/ водач обвиняемият Б. Ц. Ц. е правоспособен водач на моторно превозно средство от 1999 година, категории В, М,С, Ткт, СЕ и АМ, притежава СУМПС № •••, издадено на 29.06.2023г с валидност до 29.06.2028г., санкциониран е с шест броя наказателни постановления и с двадесет и два броя фишове за нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като наложените му глоби по всички административно-санкционни актове са заплатени.

Свидетелят Г. Д. П. е 64 годишен и живее в с. К., община П.. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство от 2001г , категории А, М, В и АМ. Притежава СУМПС № •••, издадено на 29.07.2020г с валидност до 29.07.2030г. За нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата е санкциониран с три броя наказателни постановления (глобите по тях не са заплатени) и със седем броя фишове, по които наложените глоби са платени.

На 02.04.2025г. сутринта обвиняемият пътувал сам, управлявайки лек автомобил марка „Н.“ модел „А.“ с рег. № ••••, собственост на „Т.А“ ООД гр. П., ЕИК •••• в посока от гр. П. към гр. С. по Главен път III-108.

На същата дата - 02.04.2025г, след 09,00 часа свидетелят Г. П. тръгнал от дома си в село К. за гр. П. управлявайки лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••, собственост на сина му А. Г. П.. Пътувал сам.

Времето било дъждовно, а пътната настилка – мокра и хлъзгава.

При 8-ми км по Главен път III-108, в района на магазин „А. А.“, при наличие на хоризонтална маркировка на платното за движение М1 - „Единична непрекъсната линия“ обвиняемият Б. Ц. предприел маневра „Изпреварване“ и навлязъл в лентата за насрещно движение, движейки се със скорост около 76 км/ час. В това платно в този момент се движил лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ••• със скорост на движение около 86 км/ час, управляван от свидетеля Г. П.. Последният, виждайки, че в платното срещу него е навлязъл лек автомобил марка „Н.“, намалил скоростта и навил волана надясно, опитвайки се да спре вдясно на лентата на движение. Между двата автомобила последвал удар, след който автомобилите се завъртели. Лекият автомобил марка „Н.“ модел „А.“ с рег. № •••• се установил в дясната пътна лента в посока на движение за гр. П., като предната му част сочила надясно към десния банкет, а лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ••• се установил в десния пътен банкет в посока гр. П., обърнат напречно, като предната му част сочила към платното за движение.

В резултат на пътно-транспортното произшествие били причинени телесни повреди на водачите на описаните автомобили.

За настъпилото ПТП бил подаден сигнал на телефон 112. На мястото на произшествието бил изпратен дежурния полицейски автопатрул в състав свидетелите Т. Х. М. и В. К. Т.. Пристигайки на място полицейските служители установили двамата участници в пътно-транспортното произшествие, които били тествани за употреба на алкохол и наркотици (пробите и на двамата били отрицателни) и констатирали, че причина за произшествието е това, че Б. Ц. е предприел маневра „изпреварване“ при непрекъсната линия, при което се е ударил в движещия се в насрещното пътно платно. След това свидетелят Г. П. бил качен в пристигналата на място линейка на ФСМП-П. и бил транспортиран до МБАЛ „Югозападна“ – П.. Няколко дни по-късно постъпил на лечение в УМБАЛ „Св. А.“ АД гр. С., където му била извършена оперативна интервенция.

Свидетелите Т. и М. запазили местопроизшествието до пристигането на дежурната група.

Б. Ц. се обадил по телефона на свидетеля Р. Т. (служител на РУ на МВР гр. П.) и последният пристигнал на мястото на пътно-транспортното произшествие и го транспортирал до ФСМП-П..

След пристигане на дежурната оперативна група започнал оглед на местопроизшествие и така стартирало ДП № 314 ЗМ-129/2025 г..

На двамата участника в пътно-транспортното произшествие били взети биологични проби за изследване.

При разследването е назначена автотехническа експертиза, вещото лице по която е описал механизма на настъпилото пътно-трансапортно произшествие – Б. Ц. е управлявал лек автомобил марка „Н.“ модел „А.“ с рег. № •••• в посока от гр. П. към гр. С.. На прав участък от пътя - Главен път III-108, при 8-ми км, срещу магазин „А. А.“ – извършвайки маневра „Изпреварване“, е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се е ударил в насрещно движещия се лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••, управляван от Г. П., който е направил опит да спре в дясно на лентата му за движение, но не е успял. В резултат на това са причинени телесни повреди.

Вещото лице е дало заключение, че в момента на удара скоростта на движение на лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № ••• е била 70,41 км/ час, а на лек автомобил марка „Н.“ модел „А.“ с рег. № •••• – 76,06 км/ час.

Като причина за възникване на пътно-транспортното произшествие вещото лице е посочил, че това е поведението на обвиняемия Б. Ц., който е извършил неправилно маневра „изпреварване“ на МПС при наличие на хоризонтална маркировка на платното за движение М1 „Единична непрекъсната линия“ – на ППС е забранено да я застъпват и пресичат, в момент, в който в насрещната пътна лента се е движил лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••.

В заключението вещото лице Шуманов е посочил, че Г. П. не е имал техническа възможност за предотвратяване на удара чрез аварийно спиране, той се е движил в неговата пътна лента и се е опитал да спре, но не е имал техническата възможност за това. Такава възможност е съществувала за Б. Ц. – ако не е бил започнал изпреварването на дясна крива в неговата посока на движение при наличие на хоризонтална маркировка на платното за движение М1 „Единична непрекъсната линия“, в момент, в който в насрещната пътна лента се е движил лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••.

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие, видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза, на пострадалия Г. Д. П. са причинени две средни телесни повреди, първата - изразяваща се във вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост в горния край – в областта на външното и на тибиалното плато с депресия на фрактурирания сегмент, локализирано в областта на лява колянна става, довела до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник и втората – изразяваща се в счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребро по задна мишнична линия в ляво, които множествени счупвания на ребра са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата. Останалите наранявания – подкожен хематом (кръвонасядане) и мекотъканен оток в лявата челна област на главата и кръвонасядания и мекотъканни отоци в двете околоочни области са причинили на П. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните телесни наранявания на П. са в пряка причинно-следствена връзка със станалото пътно-транспортно произшествие. Обвиняемият Б. Ц. също е получил наранявания – видно от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза той е получил счупване в долния край на лявата лъчева кост и това увреждане, локализирано в областта на лява гривнена (киткова) става, е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник. При изследване на биологичните проби от двамата водачи не е установено съдържание на етилов алкохол или упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. От представените писмении доказателства от защитата е видно, че обвиняемият Ц. е със сериозна кредитна задължнялост:

По Договор за паричен заем №985832 от 21.12.2023 г. същият има просрочени

общо 9 погасителни вноски от по 143,19 евро всяка (без неустойки и лихви за просрочия);

По Договор за заем №985842/28.05.2025 г. с „Креди Йес“ООД има просрочени

общо 9 погаситителни вноски на стойност от по 249,00 евро всяка (без неустойки

и лихви за просрочия);

По Договор за заем №385964/15.05.2025 г. с „Креди Йес“ООД има просрочени

общо 9 погаситителни вноски на стойност от по 295,02 евро всяка (без неустойки

и лихви за просрочия);

По Договор за кредит №678002, сключен със „С. К.“АД за сумата от 4722,13

евро, към 14.04.2026 г. са заплатени 4017,04 евро и има задължение за плащане

от 705,09 евро; На представеното удостоверение е изписано на ръка „Вноска

384,47 евро“, което отбелязване е без подпис на изписалия го.

По Договор за кредит №1419176, сключен със „С. К.“АД за сумата от 4722,13

евро, от която към 14.04.2026 г. са заплатени 1373,64 евро и има задължение за плащане от 3048,30 евро; На представеното удостоверение е изписано на ръка

„Вноска 384,49 евро“, което отбелязване е без подпис на изписалия го.

Представен е и ненаименован доказент, издаден и подписан от Ц. А. – офис

мениджър, че обвиняемият дължи към фирма „Кредит Тайм“ООД по 393 евро на месец, като липсва дата и номер на договор, както и общо дължимата сума и срока за изплащане на задължението.

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин на база приобщените по реда на чл.283 НПК писмени и гласни доказателства, които изцяло кредитира и не намери основание да игнорира. Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показания и съответстват на изводите на вещите лица в депозираните от тях експертни, които съдът изцяло възприема. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните доказателства, които съдът кредитира изцяло като последователни, като поради липсата на противоречия в тях, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a contrario. Съдът намира, че следва да се даде вяра на свидетелските показания на всички разпитани в хода на ДП свидетели, чиито показания бяха приобщени по изричното съгласие на обвиняемия, доколкото същите са последователни, обективни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. В същото време същите са в резултат на техни лични и непосредствени възприятия. Свидетелите са последователни в разказа си и дават една ясна картина, която се подкрепя и от писмените доказателства по делото. Достоверността на заявеното от пострадалото лице като факти и обстоятелства относно времето, мястото, начина на извършване на посегателството спрямо него и авторството му не се опровергава, а напротив се потвърждава както от показанията на останалите свидетели и така и от събраните по делото писмени доказателства. Приобщените свидетелски показания допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, установяват отделни елементи от деянието, за които е повдигнато и поддържано обвинение - времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, обекта на посегателството и неговото авторство. Приобщените свидетелски показания от ДП кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като в съвкупност свидетелстват за осъщественото от страна на подсъдимия поведение, довело до процесния пътен инцидент.

Показанията на свидетелите- полицейски служители са източник на косвено доказателство за обстоятелствата на процесното деяние, тъй като възпроизвеждат съобщеното им за ПТП-то, без същите да са пряко присъствали на същото. Законът обаче не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което и няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица, а за положителния отговор на въпроса дали заявеното от пострадалия отговаря на действителността, съдът изхожда от събрания по делото доказателствен материал, който в съвкупност обосновава извод, че показанията на свидетеля- пострадал в производството са правдиви и отговарят на действителното положение на нещата, поради което и не възпроизвеждат измислени и неверни факти.

Лаконичните обяснения на обвиняемия кореспондират с прочетените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и са еднопосочни с приобщените свидетелски показания, поради което съдът ги прие за достоверни.

При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във връзка с изготвените по делото експертизи, настоящият състав съобрази, че същите са изготвени обективно, професионално, с необходимите познания и опит в съответните научни области, поради което съдът ги ползва като способ за подпомагане на дейността му изготвените на етап ДП експертни заключения, които възприема като обективни, пълни, обосновани и задълбочени. Вещите лица, изработили експертизите са професионалисти в своята област, дали с а задълбочен отговор на поставените им въпроси, ползвайки знания и опит в изследваната сфера. Именно поради изложеното, настоящият съдебен състав застъпва становището, че посочените в заключенията на вещите лица мог а т да бъдат кредитирани и да се ползват при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и напълно кореспондират със стореното в хода на съдебното следствие признание на обвиняемия и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават правните му изводи в долуизложения смисъл.

При така установеното от фактическа страна, съдът прецени следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението, а в случая – поради обстоятелството, че производството протича по реда на глава 28 НПК след като установи от една страна несъмненото извършено от подсъдимия престъпление, при наличието на предпоставките на чл.78а НК– съдът следва да освободи от наказателна отговорност подсъдимия с налагане на административно наказание „Глоба“ на същия. Обект на престъплението, за което е повдигнато обвинение са обществените отношения, които са свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че обвиняемият Б. Г. Ц. от град П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б „б“ пр.2 от НК във връзка с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

Касае се до причинени по непредпазливост средни телесни повреди на едно лице – Г. Д. П. от с.К., при управление на моторно превозно средство и поради нарушаване правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата. Определящи за този съставомерен признак от обективна страна от фактическият състав на престъплението се явява както причиненото ПТП, механизма на причиняване, така и причиняването на средни телесни повреди.

Съгласно повдигнатото обвинение, деянието на обвиняемия се изразява в това, че на 02.04.2025г около 09,20 часа по Главен път III-108, при 8-ми км, в района на магазин „А. А.“ с посока на движение от гр. П. към гр. С., като правоспособен водач на моторно превозно средство, управлявайки лек автомобил марка „Н.“ модел „А.“ с рег. № ••••, собственост на „Т.А“ ООД гр. П., ЕИК ••••, е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:Чл.20 ал.2 (изм.ДВ бр.64/ 2025г, в сила от 07.09.2025г) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.42 ал.1 „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:т.2 „След като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“; чл.42 ал.2 т.2 „Водач, който изпреварва, е длъжен …когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“; чл.42 ал.2 т.3 „Водач, който изпреварва, е длъжен … да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“, като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението, не се е съобразил с атмосферните условия - дъждовно време и състоянието на пътя – мокра и хлъзгава настилка, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; макар да е бил длъжен, не е изпълнил задължението си при предприемане на изпреварване на движещия се пред него лек автомобил да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил и не е изпълнил задължението си да не застъпва и пресича „Единична непрекъсната линия“ – М1; макар да е бил длъжен не е изпълнил задължението си когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност за превозните средства, движещи се по нея, а именно лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••, управляван от правоспособния водач Г. Д. П.; макар да е бил длъжен, не е изпълнил задължението си когато изпреварва, да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши за кратко време предприетото изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, вследствие на което при извършване на маневра „изпреварване“ на движещия се пред него лек автомобил, се е ударил в насрещно движещия се лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••, собственост на А. Г. П., управляван от правоспособния водач Г. Д. П. от с. К., община П. и по непредпазливост му е причинил две средни телесни повреди: първата - изразяваща се във вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост в горния край – в областта на външното и на тибиалното плато с депресия на фрактурирания сегмент, локализирано в областта на лява колянна става, довела до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник и втората – изразяваща се в счупване на 5-то, 6-то, 7- мо и 8-мо ребро по задна мишнична линия в ляво, които множествени счупвания на ребра са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата

Мястото и датата на деянието категорично се доказва от свидетелските показания, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие, Протокола за оглед на местопроизшествие, а по отношение на датата и протоколите за медицинско изследване на участниците в пътния инцидент (които протоколи са съставени на датата на инцидента във времеви отрязък близък до същия), и от цялата събрана медицинска документация по случая. Същите не се оспорват, а напротив, се потвърждават от обвиняемия и в този смисъл признанието му се потвърждава от останалия събран по делото доказателствен материал. Безспорно е установено и авторството на деянието в лицето на обвиняемия Б. Ц.. Субекти на престъпленията по чл. 342, ал. 1, респ. чл. 343 НК, са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен железопътен състав,

въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Субекти на тези престъпления са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни разпореждания по движението им. Доказателствата по делото категорично водят до извода, че именно обвиняемият Ц. е субект на престъплението – предмет на настоящото производство. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31, ал.1 от НК. На инкриминираната дата е извършил действия с механизмите на лек автомобил марка „Н.“ модел „А.“ с рег. № ••••, собственост на „Т.А“ ООД гр. П., ЕИК ••••, по такъв начин, че последният е бил приведен в движение и със същото МПС подсъдимият е участвал в ПТП.

Установи се категорично от доказателствената съвкупност, че на посочените време и място подсъдимият е извършвал активни действия с механизмите и приборите на МПС, тези действия са били свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици, предвид което и съобразно разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г., съдът приема, че подсъдимият е управлявал посоченото МПС.

Изпълнителното деяние на водача на МПС при осъществяването на състава на престъпление по чл.343, във вр. чл. 342, ал.1 от НК се изразява в конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата. В тази връзка следва да се отбележи, че нормите, определящи съставите на престъпленията по чл.342 и чл.343 от НК, са бланкетни и те се запълват от съответните правила, които уреждат движението по пътищата.

В случая е повдигнато обвинение по квалифицирания състав на престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б“ пр. 2 от НК във вр. с чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК- причиняване по непредпазливост на две средни телесни повреди на пострадалия Г. П., при управление на моторно превозно средство и поради нарушаване правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата.

Разпоредбата на чл.342 ал.1 от НК към която препраща санкционната норма на чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 от НК е бланкетна норма и нейното съдържание трябва да бъде запълнено с правила и норми от нормативен или поднормативен характер. В тях съдът следва да търси конкретните задължения на дееца, чието нарушение е в причинна връзка с настъпилите вредни последици – в казуса причиненото телесно увреждане. В случая обвинението поддържа, че подсъдимият е нарушил конкретни текстове на ЗДвП, които предвиждат правила на движение при управление на МПС, а именно: чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1, чл.20 ал.2, чл.42 ал.1 т.2, чл.42 ал.2 т.2, чл..42 ал.2 т.3 от ЗДвП. Причинната връзка е обективен факт, съществуващ реално, който съдът по същество следва да установи по несъмнен начин. В наказателния процес няма никакво място за предположения и заместването на фактите с тях е недопустимо. Съдилищата са длъжни да установят по всяко дело допуснатите от дееца нарушения и наличието на причинна връзка между тях и противоправния резултат.

Съдът намира, че с деянието си, подсъдимият е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20 ал.2, чл.42 ал.1 т.2, чл.42 ал.2 т.2 и чл.42 ал.2 т.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.20 ал.2 (изм.ДВ бр.64/ 2025г, в сила от 07.09.2025г) вменява на водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В казуса безспорно се установи, че обвиняемият Ц., като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението, не се е съобразил с атмосферните условия - дъждовно време и състоянието на пътя – мокра и хлъзгава настилка, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Установи се от доказателствената съвкупност и че обвиняемият е нарушил правилата за изпреварване, визирани в чл.42 от ЗДвП, както следва:

чл.42 ал.1 „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:т.2 „След като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“; чл.42 ал.2 т.2 „Водач, който изпреварва, е длъжен …когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“; чл.42 ал.2 т.3 „Водач, който изпреварва, е длъжен … да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“,; В казуса обвиняемият Ц., макар да е бил длъжен, не е изпълнил задълженията си, визирани в горецитираните текстове от чл.42 от ЗДвП, като:

• при предприемане на изпреварване на движещия се пред него лек автомобил да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил и не е изпълнил задължението си да не застъпва и пресича „Единична непрекъсната линия“ – М1;

• макар да е бил длъжен не е изпълнил задължението си когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност за превозните средства, движещи се по нея, а именно лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••, управляван от правоспособния водач Г. Д. П.;

• макар да е бил длъжен, не е изпълнил задължението си когато изпреварва, да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши за кратко време предприетото изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, вследствие на което при извършване на маневра „изпреварване“ на движещия се пред него лек автомобил, се е ударил в насрещно движещия се лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••, собственост на А. Г. П., управляван от правоспособния водач Г. Д. П. от с. К., община П..

Неспазването на горепосочените правила за движение от страна на обвиняемия Ц. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите съставомерни вреди – причиняването на две средни телесни повреди на пострадалия П..

По останалата част от обвинението - досежно вменените му с обвинението нарушения по чл.5 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и чл.20 ал.1 от ЗДвП, съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП повелява, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, а разпоредбата на алинея 2 от същата разпоредба предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.

Следва да се отбележи, че повдигнатото обвинение за нарушаване на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП само по себе си е несъстоятелно поради факта, че цитираната разпоредба е с декларативен и принципен характер, при което не закрепва конкретно правило за поведение, адресирано към водачите на ППС, и в този смисъл същото не може да бъде нарушено.

С разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП се вменява задължение на водачите на ППС да контролират непрекъснато управляваните от тях ППС.В случая не са налице фактически данни, от които да бъде направен извод, че е налице нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, т.е., че подсъдимият не е контролирал превозното средство Според настоящия съдебен състав, в случая по делото не са налице фактически данни, от които да бъде направен извод за нарушение на тези законови разпоредби и то по начин, причинил настъпването на пътния инцидент, т.е. не се установява причинноследствена връзка с настъпилия пътен инцидент

Горното мотивира съдът да приеме, че деянието не е съставомерно в повдигнатото и поддържано обвинение по отношение нарушения на правилата за движение, установени в чл.5 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.20 ал.1 от ЗДвП.

Безспорно е налице престъпен резултат - причинени са две средни телесни увреждания на свидетеля Г. Д. П., а именно: първата - изразяваща се във вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост в горния край – в областта на външното и на тибиалното плато с депресия на фрактурирания сегмент, локализирано в областта на лява колянна става, довела до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник и втората – изразяваща се в счупване на 5-то, 6-то, 7-мо и 8-мо ребро по задна мишнична линия в ляво, които множествени счупвания на ребра са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата.

Останалите наранявания – подкожен хематом (кръвонасядане) и мекотъканен оток в лявата челна област на главата и кръвонасядания и мекотъканни отоци в двете околоочни области са причинили на П. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и по медико-биологични признаци се квалифицират като леки телесни повреди.

Описаните телесни наранявания на П. са в пряка причинно-следствена връзка със станалото пътно-транспортно произшествие.

По делото не се спори за характера на получените телесни увреждания на Г. П., а и същите се установиха по безспорен начин от извършената по делото съдебномедицинска експертиза и приобщените като писмени доказателства медицински документи, касаещи телесните увреждания на пострадалия.

Престъпния резултат е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нарушените правила за движение от обвиняемия Ц.. В този смисъл е приобщеното заключение на извършената АТЕ, съобразно която именно комбинацията от нарушения на разгледаните по-горе разпоредби на ЗДвП, касаещи движението на управлявания от обвиняемия автомобил със съобразена с атмосферните условия и пътната настилка скорост и касаещи извършване на маневрата „изпреварване“ са довели до обективна невъзможност обвиняемия да избегне настъпването на обществено опасните последици – удара в движещия с е насреща му автомобил, управляван от пострадалия П.. Горният извод се потвърждава и от възприетата изцяло и неоспорена от защитата съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по които заключава, че телесните поврееди са пряка и напосредстввена последица от настъпилотто ПТП. В този смисъл нарушаването на тези правила за движение по пътищата се намират в причинно - следствена връзка с настъпилия престъпен резултат – причинените средни телесни повреди на другия участник в ПТП-то - пострадалия П..

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост с форма на вина престъпна небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Обвиняемият не е

предвиждал и не е целял настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди – на инкриминираната дата и място, при управление на МПС – лек автомобил марка „Н.“ модел „А.“ с рег. № ••••, като при избиране скоростта на движението, не се е съобразил с атмосферните условия - дъждовно време и състоянието на пътя – мокра и хлъзгава настилка, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие от една страна, а от друга - при предприемане на изпреварване на движещия се пред него лек автомобил не се е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил и не е изпълнил задължението си да не застъпва и пресича „Единична непрекъсната линия“ – М1; макар да е бил длъжен не е изпълнил задължението си когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност за превозните средства, движещи се по нея и макар да е бил длъжен, не е изпълнил задължението си когато изпреварва, да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши за кратко време предприетото изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, и вследствие на което при извършване на маневра „изпреварване“ на движещия се пред него лек автомобил, се е ударил в насрещно движещия се лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № •••, управляван от Г. Д. П. и по този начин му причинил две средни телесни повреди.

В съзнанието на дееца не са намерили отражение представи, че в резултат на извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата, е възможно или сигурно настъпването на съставомерните последици на извършеното от него деяние, но същият е бил длъжен, с оглед разпоредбите на закона и е имал обективна възможност да предвиди, че същите могат да настъпят.

Причина за извършване на престъплението е проявената от обвиняемия, като водач на моторно превозно средство, недисциплинираност на пътя, която е довела и до описания инцидент.

Предвид горното, съдът призна обвиняемия Б. Г. Ц. за виновен в извършване на престъпление по по чл. 343 ал. 1, б. „б“ пр. 2 от НК във вр. с чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК, за нарушаване правилата за движене по чл.20 ал.2, чл.42 ал.1 т.2, чл.42 ал.2 т.2 и чл.42 ал.2 т.3 от ЗДвП и го ОПРАВДА по обвинението за нарушение правилата за движение по чл.5 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.20 ал.1 от ЗДвП.

По наказанието:

Съдът намери предложението на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 375 и сл. от НПК, във връзка с чл. 78а, НК за мотивирано и основателно. При това съдът съобрази и следното:

За да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: деецът да е пълнолетно лице; за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго полеко наказание, когато е непредпазливо; деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени. За извършеното от обвиняемия Ц. съставомерно деяние 1) се предвижда наказание в рамките на предвиденото по чл.78а НК - до пет години „Лишаване от свобода“ или друго по-леко наказание, когато деянието извършено по непредпазливост; 2) Обвиняемият към датата на инкриминираното деяние не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава 8 от НК. 3) Не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерна последица от деянието извършено от обвиняемия или да водят до съставомерност на друго престъпление от общ характер и 4) не е налице някое от основанията по чл. 78а, ал. 7, препятстващо прилагането на чл. 78а, ал.1 от НК.

В казуса, съдът установи наличието на всички необходими предпоставки за приложението на чл. 78а НК: обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждано до момента и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. За деянието, в извършването на което бе признат за виновен обвиняемият се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години или „пробация“; От деянието не са причинени имуществени вреди /такива не се твърдят и в самото постановление/. Ето защо съдът намери, че са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В чл.78а ал.1 от НК законодателят е определил размера на административното наказание „Глоба“ от 1000 до 5000 лева.

При определяне размера на глобата съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства признанието на обвиняемия, чистото му съдебно минало, и искреното разкаяние от постъпката.

Същевременно следва да се отчетат като отегчаващи вината обстоятелства – сериозността и обема на телесните увреждания на пострадалото лице – две средни телесни повреди и значителния времеви период на понасянето им до възстановяване на пострадалия, както и множеството нарушения на правилата за движение, извършени от обвиняемия .

Степента на обществената опасност на деянието е определено висока, изведенено от квалификацията на престъплението от законодателя като общоопасно такова, но и от обстоятелството, че в случая се касае за причиняване на по две средни телесни повреди при управление на МПС при нарушение на множество правила за движение по пътищата, визирани в обвинението. Последното, наред с данните и за множество наложени административни наказания по ЗДвП до настоящия момент и обстоятелството, че обвиняемият е професионално ангажиран като водач на МПС и спрямо него като професионалист изискванията за стриктно спазване правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване са завишени мотивират съда да приеме, че в случая е налице недисциплинираност на обвиняемия като водач на МПС, което също следва да се тълкува като отегчаващо вината обстоятелство. Завишена е обществената опасност и на самия деец. От приобщената по делото справка за нарушител- водач е видно, че същият до датата на инкриминираното деяние е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движението по ЗДвП с три броя наказателни постановления (глобите по тях не са заплатени) и със седем броя фишове, по които наложените глоби са платени. Честотата и характерът на извършените нарушения по ЗДвП, както и нарушението на множество правила за движение по ЗДвП, станали причина за п р о ц е с н о т о пътно-транспорнтото произшествие, наред с обстоятелството, че обвиняемият е професионален шофьор (комуто по начало се възлага задължение за стриктно спазване на правилата за движение) мотивира съдът да приеме по-завишената обществена опасност на обвиняемия в сравнение с други дейци на подобен род деяния.

Обвиняемото лице е несемейно, в зряла трудоспособна възраст, трудово ангажирано, но и сериозно финансово задлъжняло (с дългове по т.нар. „бързи кредити“, отпускани от финансови институции) и на свой ред е пострадало от процесното ПТП. Съдът не счита, че сочените обстоятелства не могат да бъдат разглеждани като смекчаващи вината обстоятелства, особено финансовата му задлъжнялост, която видно от представените от защитника писмени доказателства е настъпила след датата на инкриминираното деяние. Същата, според настоящия съдебен състав не може и не бива да обосновава наказание в редуциран размер. Обстоятелството, че обвиняемият също е с телесна повреда вследствие на пътния инцидент също не може да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство, предвид общото правило, че деецът не следва да черпи права от собственото си противоправно поведение. Що се касае до изтъкнатото от защитника обстоятелство – че обвиняемият е бил обект на саморазправа от страна на близки на пострадалия (неговите синове) и че същият не е потърсил и не е упражнил правата си във връзка с тази саморазправа, съдът също е на мнение, че тези обстоятелства не могат да се приемат като смекчаващи вината обстоятелства по случая – саморазправата стои вън от предмета на доказване по настоящото дело, а упражняването или неупражняването на права е въпрос на личен избор на обвиняемия и не може да обоснове смекчаване на вината му по сложеното за разглеждане в това дело деяние.

Ето защо, според настоящия съдебен състав, въпреки исканията на защитата не са налице условия за налагане на адмнистративната санкция „Глоба“ в минималния размер от 1000 лева, доколкото такова наказание според съда не би било съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и би бил нарушен принципа за реципрочност на наказателната репресия спрямо тежестта на извършеното и неговата обществената опасност във връзка с постигане на едно от целите на наказанията– превъзпитанието на извършителя. Ето защо съдът наложи адмнистративната санкция „Глоба“ в размер на 1800 евро, равняващи се на 3520,49 лева по официалния обменен валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Така наложеното наказание не се явява несъразмерно тежко за личността на подсъдимия и за извършеното от него престъпление и същото ще способства за изпълнение на целите на наказателната репресия.

Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.4 от НК, съдът, който налага глобата по ал.1 от същия текст МОЖЕ да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаването от такова право е предвидено за съответното престъпление.

В случая, разпоредбата на чл.343г от НК предвижда кумулативно налагане на лишаване от права.

Настоящият съдебен състав, мотивиран от обстоятелството, че се касае за транспортно престъпление, извършено по непредпазливост от професионален шофьор чрез нарушаване на множество императивни правила за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, намира, че в случая следва да бъде наложено, наред с административното наказание „Глоба“ и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като определи срока му на 18 (осемнадесет) месеца, отчитайки обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по случая.

Налагането на така определеното кумулативно административно наказание покрива принципите на пропорционалност на наложената санкция спрямо тежестта на извършеното и би покрило критериите на справедливост на санкцията.

По разноските:

Предвид изхода от производството и по аргумент и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът следва да възложи на подсъдимия сторените в хода на производството разноски. Ето защо съдът осъди обвиняемия Б. Г. Ц. да заплати по сметка на ОД на МВР - Б. направените в хода на ДП №314 – ЗМ 129/2025 г. по описа РУ - П. разноски в размер н а 1539,49 евро (хиляда петстотин тридесет и девет евро и четиридесет и девет евроцента), равняващи се на 3010,98 лева (три хиляди и десет лева и деветдесет и осем стотинки) по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ, както и да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата от 2,56 евро (две евро и петдесет и шест евроцента), равняващи се на 5,00 (пет) лева в случай на издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения съдът постанови своя съдебен акт.

Районен съдия: