Решение № 1712 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 27/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. А. от гр. Сопот срещу РЕШЕНИЕ 103 от 06.11.2025 г. на КАРЛОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 404/2025г. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло обжалваното НП. В съдебно заседание, касаторът не се явява и представлява. Ответникът по касационната жалба- Началник група при ОДМВР Пловдив, РУ Карлово не се представлява в съдебно заседание. Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено. Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна е установено, че на 24.05.2025г., по повод осигуряване на безопасност на абитуриентските балове в гр. Сопот се провеждала специализирана полицейска операция при която била създадена временна организация на движението в града, включително и на кръстовището образувано от [улица]и [улица]в източната й част до бензиностанция „Лукойл“, където били позиционирани униформените полицейски служители Л. и Т.. Л. отговарял за изхода на бензиностанция „Лукойл“ към главния път, като спирал напускащите бензиностанцията, за да могат да преминат превозните средства на абитуриентите. Около 18.00 ч. св.Л. подал ясен сигнал /видно и от становището на жалбоподателя/ на водача на лек автомобил Тойота Рав 4, а именно Д. А., напускаща бензиностанция „Лукойл“ да спре за да премине колоната на абитуриентите. Първоначално водача А. спрял, но след малко потеглил за да се включи към главния път и така да навлезе срещу движението на идващите абитуриенти. Св. Л. веднага реагирал, като устно разпоредил на А.да спре, да изчака абитуриентите и след това да премине. Тя не изпълнила разпореждането на полицейския служител, продължила да се движи и тогава той застанал пред автомобила й при което последвал лек удар /съприкосновение/ между Л. и МПС-то. Едва тогава А.спряла. Поради натоварения трафик св.Л. не взел отношение на място, а след смяната му депозирал докладна записка от 24.05.2025г. в която описал случилото се. Била образувана пр. № УРИ 281р – 7225/04.06.2025г. по описа на РУП Карлово. А.била поканена за съставянето на АУАН, като на 15.06.2025г. в нейно присъствие и на свидетеля И. М., Л. й съставил й съставил АУАН за нарушение на чл.103 от ЗДвП, който й бил връчен лично, като впоследствие на 10.07.2025г. въз основа на него било издавено наказателното постановление. Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. Направен е обстоен анализ на гласните и писмени доказателства, като от правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено описаното в НП нарушение. Решението е валидно допустимо и правилно. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че е допуснато съществено процесуално нарушение, след като АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който не е присъствал на нарушението, в разрез с изискването на чл. 40 ал.1 от ЗАНН. Районният съд правилно е отчел, че това нарушение е несъществено, още повече, че другия свидетел- очевидец на нарушението Т. е разпитан от съда и е потвърдил обективираните в АУАН констатации. В касационната жалба са изложени пространни разсъждения относно доказателствената стойност на докладната записка и е цитирана съдебна практика на ВКС и ВАС, но както вече се посочи и актосъставителя и свидетеля Т. са очевидци на нарушението. Дори да се игнорира съдържанието на докладната записка, свидетелските показания са достатъчни за да обосноват състав на извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Впрочем, св. Л. в показанията си пред съда е пресъздал изложените от него в същата тази докладна записка констатации. Необсъждането на направените в АУАН възражения в наказателното постановление също не е достатъчно основание за неговата отмяна. Тези възражения са подробно обсъдени от районния съд. Противно на твърденията в касационната жалба, словесното описание на нарушението на чл. 103 от ЗДВП е извършено коректно, като на водачката е вменено неизпълнение на дадени указания на контролен орган. Действително по преписката не се съдържат записите от охранителните камери на бензиностанцията, но предвид събраните гласни доказателства, касационната инстанция намира, че това не е необходимо, тъй като в необходимата степен е доказано извършеното нарушение. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Същото е доказано и по същество. По изложените съображения, съдът намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, поради което е дължимо оставянето му в сила. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, СЪДЪТ,