Присъда № 62 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 57/2026 г.

и след като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност МОТИВИ към Присъда рег. № 62 от 06.10.2026 г. на Районен съд – Хасково, постановена по нчхд № 57 по описа за 2026 година. Производството по НЧХД № 57/2026 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от Б.Р.Б. от с. •••••, обл. Хасково против А.Б.А., с която последният е привлечен към наказателна отговорност и с Разпореждане, рег. № 66 от 22.01.2026 г. - предаден на съд за това, че на 12.08.2025 година в с. •••••, обл. Хасково причинил на Б.Р.Б., ЕГН: •••••••••• с адрес за призоваване: град Хасково, •••••••••• разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, са именно разкъсно контузни рани на дясната ушна мида, остро възпаление на десния слухов нерв с отслабване на слуха с дясното ухо до 67.5 децибела – престъпление по чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс. С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимия А.Б.А. граждански иск за сумата в размер на 150.83 евро – имуществени вреди и за сумата от 2000 евро, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 12.08.2025 г. до окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и граждански ищец Б.Р.Б., лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. •••• от АК - Хасково, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. •• ••••• поддържа, че с оглед събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства, безспорно били установени датата, мястото и начинът на извършване на деяние то, описано в тъжбата, което по своята същност счита, че осъществявало действие, - нанасяне на удар с предмет – чук, с който била увредена част от главата на пострадалия, а довелото увреждане на слуха съставлявало престъпление, извършено умишлено от подсъдимия. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде наложено справедливо наказание, с приложение разпоредбите на чл.78а НК при наличие на съответните предпоставки за това, което наказание да бъде определено около средния размер, предвиден в закона. Моли също изцяло да бъде уважена и гражданскоправната претенция за обезщетение за причинени имуществени вреди, както и за неимуществени, считайки, че размерът на претендираното обезщетение от явявал справедлив с оглед претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие поведението на подсъдимия. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Защитникът на подсъдимия А.Б.А. – адв. •••••• от АК - Хасково пледира за наличие на признание от неговия подзащитен за извършеното деяние, а именно, че бил хвърлил чука към пострадалия и му нанесъл лека телесна повреда, видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза. По делото, обаче, имало данни и моли съда да преквалифицира деянието по чл. 132, т. 3 от НК, тъй като ставало ясно, че пострадалият бил предизвикал подсъдимия с псувни, закани и най – вече с много тежка обида за починалия му дядо, което предизвикало силно раздразнение и афект. Следователно, било необходимо подзащитният му, след преквалифициране на деянието, да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, след което, при наличие на предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. По отношение на гражданския иск вижда проблем в произнасянето на съда по претенцията, в случай на прилагане на чл. 78а НК. Подсъдимият А.Б.А. заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, в които признава определени факти, свързани със собственото си участие в инцидента. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник, а при упражняване на правото на последна дума изразява съжаление. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Подсъдимият А.Б.А. е роден на •••• г., същият е ••••, с адрес за призоваване: с. •••••, обл. Хасково, ••••• Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 260415005000165763, издадена от Районен съд – Хасково, ЦАИС „Съдебен статус“, валидно до 15.10.2026 г., подсъдимият А.Б.А. не е осъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. За същия са събрани характеристични данни, като в изисканата от органите на РУ на МВР – Хасково справка в тази насока е вписано, че има заявителски материали, но липсват криминалистически регистрации в РУ-Хасково. Няма данни да се движи с лица от криминалния контингент. Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител и граждански ищец Б.Р.Б. живеел заедно със своята майка – свид. Г.С.А. и свид. Т.В.Т., с която бил във фактическо съжителство в къща в с. •••••, обл. Хасково. В същия имот, частният тъжител и граждански ищец имал обект – хранителен магазин, където се събирали хора и често консумирали алкохол. Техен съсед бил подсъдимият А.Б.А.. Същият се занимавал с ремонт на автомобили в гараж в с. •••••, обл. Хасково. Двамата с тъжителя имали роднинска връзка, били братовчеди, но през годините личните им отношения се обтегнали по повод стопанисването на имотите, които обитавали, доколкото подсъдимият имал оплаквания от вдиган шум в нощните часове от хората, които се събирали и консумирали алкохол в търговския обект, стопанисван от тъжителя, тъй като пречели за съня на малките му деца, както и по повод тръбите от канализацията на тъжителя, които при неизправност, създавали проблеми за подсъдимия, но и за самия тъжител. На инкриминираната дата – 12.08.2025 г., частният тъжител бил в стопанисвания от него хранителен магазин и обслужвал клиенти, но и самият той, заедно с тях, консумирал алкохол. По същото време подсъдимият А.Б.А. прибирал инструменти в автомобила си, който щял да остави при баща си – свид. Б.А.Б., заедно с децата, като по – малкото било болно, с температура, когато тъжителят Б.Р.Б. го извикал и му съобщил, че децата му били счупили тръбата за отходни води. Подсъдимият му отвърнал, че на следващия ден щял да оправи проблема, но на свой ред поискал тъжителят да намали музиката, тъй като вече било нощно време и пречела на децата да спят. Между двамата възникнала словесна разправия и си разменили реплики, а пререканието се разраснало до отправяне на обиди и закани, като тъжителят размахал дървен кол към подсъдимия и го приканил да се маха от магазина, а тъжителят настоявал за намаляване на музиката, тъй като децата трябвало да спят и не били длъжни да търпят това неудобство. Тъжителят, на свой ред с ругатни по адрес на подсъдимия и неговите близки неглижирал това искане. Саморазправата между двамата ескалирала, но тъжителят след това се оттеглил в двора си. Въпреки това, подсъдимият А.Б.А. държал чука, който бил сред инструментите, които прибирал в автомобила, замахнал с ръката и го захвърлил през оградата на двора към тъжителя, като го ударил в главата в областта на дясното слепоочие. Потекла кръв, а чукът паднал на земята в двора на къщата, в която живеел тъжителят и където се намирал самият той. Случилото се било възприето от присъствалите на мястото на разигралите се събития Г.С.А., която се опитала да попречи на подсъдимия А.Б.А. да влезе заедно със своите близки на двора и да вземе чука, както и свид. Ю.Х.Х., роднина на тъжителя, който пътьом след като бил на гости, заедно с жена си Х.Р.Б. в с. •••••, обл. Хасково, се отбил да види майка си в с. •••••, но при разрастване на скандала се оттеглил с автомобила, който управлявал марка •••••, модел •••••. Така също, случилото се било възприето и от свид. Б.А.Б. и М.М.Х.. Последният бил в центъра на селото, заедно със своята приятелка М.И., като често наблюдавал как подсъдимият ремонтира автомобили в гаража си. Свид. Т.В.Т. пък била в дома им след смяна в завод •••, но при инцидента слязла и видяла тъжителят облят в кръв и се обадила на ЕЕН 112 от своя мобилен телефон с номер •••••• в 00:13 часа, като това вече бил сторил и тъжителят от номер •••••• в 00:13 часа, видно от Писмо, рег. № 105850-277 от 20.04.2026 г. на ВПД Началник на РЦ 112 – Кърджали. В интервала от 00:40 часа до 01:11 часа обаждания до ЕЕН 112 за инцидент в с. ••••• обл. Хасково на 12.08.2026 г. срещу 13.08.2026 г. в регистъра на спешните повиквания са отразени също от номер ••••, като обаждащият се е представила с имена Р.Я.А. и от номер •••••• с имена на обаждащият се Б.А.Б.. На място на инцидента били изпратени свидетелите Е.Ф.Д. и В.Д.Д., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в Сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР – Хасково. Там заварили струпани хора, като в съдебно заседание разпознаха частния тъжител и граждански ищец – Б.Р.Б., чиято глава била облята с кръв, който с Протокол за доброволно предаване от 13.08.2026 г. предал 1 бр. чук с дървена дръжка и метал, за който пояснил че бил „На А.“. Установен бил и подсъдимият, като двамата с тъжителя били откарани от мястото на инцидента до МБАЛ – Хасково АД, където тъжителят останал за преглед и лечение, а подсъдимият бил задържан със Заповед за задържане на лице, рег. № 1970зз-297 от 13.08.2026 г. По отношение на тъжителя също била издадена Заповед за задържане на лице, рег. № 1970зз-298 от 13.08.2026 г., а всеки от двамата бил предупреден да не се заканва спрямо личността или имота, да не извършва действия лично или чрез други лижа, с които да застрашава живота и здравето на другия или негови близки и роднини с протоколи за полицейско предупреждение. При извършване на съответните действа с участието на подс. А.Б.А., същият заявил пред полицейските служители, че той бил хвърлил чука, с който ударил тъжителя. С Постановление от 05.01.2026 г. на прокурор в РП – Хасково било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по пр.пр. № 3599/2025 г. по описа на РП – Хасково, след като постановлението, обективиращо първоначалния отказ било отменено с Постановление от 18.11.2025 г. на прокурор в ОП – Хасково. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че на посочената дата в резултат на инкриминирания инцидент тъжителят Б.Р.Б. е получил следните увреждания: разкъсно контузни рани на дясната ушна мида; възпаление на десния слухов нерв с отслабване на слуха на дясното до 67.5 децибела, с възможен механизъм на причиняване – действие от твърди тъпи предмети, като получените увреждания било възможно да се причинят от удар с метален чук, по начина и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения, като срокът за пълно възстановяване е около 20 - 25 дни. Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните в хода на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от приобщените веществени доказателства, от заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, възприето от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите, допуснати до разпит в това им качество. На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия А.Б.А. в частта им относно обстоятелствата, свързани с конкретния повод да възникне разразилия се на инкриминираната дата скандал с пострадалия, както и за възникналата конфликтна ситуация между него и тъжителя, и относно причината за това, свързана с оплаквания от страна на тъжителя за въздействие и повреждане на тръби от страна на подсъдимия, по – конкретно ненавършилите пълнолетие негови деца, а от подсъдимия към тъжителя – за начина на осъществяване на търговската дейност в стопанисвания от тъжителя обект, които с времето довели до изостряне на отношенията между двете страни и появило се като конкретен повод за създалото се напрежение. В този смисъл, следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от други доказателствени източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав възприема обясненията на подсъдимия, доколкото в посочената част те са логически последователни и безпротиворечиви, съпоставени с приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели – Г.С.А., Б.А.Б., М.М.Х., които са присъствали на мястото на инцидента още при възникване на словесното пререкание между подсъдимия и частния тъжител и са възприели разменените между тях обидни изрази, ругатни и закани. В това число и за част от действията на страните, а именно, че тъжителят също е хванал с ръка дървена пръчка или кол, възприет като тръба от някои от свидетелите, а подсъдимият – чук с метална част и дървена дръжка, както и че докато тъжителят е бил в двора на къщата, от улицата през ограда с мрежа и масивна основа, е захвърлил чука и ударил с него в главата тъжителя. Първият от тези свидетели е ангажиран от частното обвинение, а останалите двама от изброените - ангажирани от страна на защитата. Тук е мястото да се отбележи, че всички са очевидци на случилото се и с известни резерви относно показанията на свид. М.М.Х., съдът намира, че имат лични, преки и непосредствени впечатления за конфликта и за кръга от участници в него. От своя страна, свид. Т.В.Т. и свид. Ю.Х.Х. пък са възприели обективните находки в края на разигралата се конфликтна ситуация, свързани със състоянието, в което се е намирал тъжителят. При анализа достоверността на показанията на изброените свидетели, следва да се отбележи изрично, че за всички е установено наличието на близка родствена връзки със страна по делото, които не е необходимо да се повтарят на това място съответното качество на всеки. Тези връзки предполагат възможен извод за тяхна заинтересованост от изхода на делото и въпреки, че това е да един критериите, макар и не единствен и дори не решаващ за заинтерисованост или предубеденост, показанията им, подкрепящи достоверността на обясненията на подсъдимия за началния момент на развитие на отношенията между участниците в инцидента все пак се възприемат за достоверни, както и за неговите действия по замятане на чука. Всъщност, в гласните доказателства, липсва особено съществено противоречие относно признаците от обективна страна, подлежащи на установяване и в частност изпълнителното деяние липсва, за да се подлагат на детайлен анализ, още повече предвид еднопосочността на свидетелските показания от двете групи, както с обясненията на подсъдимия, така и с установените по делото обстоятелства и скрепените със съответни доказателствени средства обективни находки за наличие на такива наранявания у пострадалия. Няма основание показанията на който и да е от свидетелите досежно конкретните факти за механизма на деянието и авторството да не бъдат кредитирани, доколкото същите се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Всеки от тях се е съгласил да свидетелства, разяснени му са правата и задълженията, предупреден е за отговорността им за лъжесвидетелстване и е обещал да говори истината. Показанията им в съответната част са основани на преки и непосредствени впечатления, имат относително ясен спомен за разигралите се събития, включени в предмета на доказване и от значение за правилната наказателноправна оценка на поведението на всеки от замесените в конфликта. Включително, за предшестващото поведение на участниците в конфликта, с изключение на свид. М.М.Х., който за тази група факти значително е преекспонирал поведението на страните и повече на тъжителя. Досежно основния момент от предмета на доказване, а именно - налице ли е нанасяне на удар, хронологията и начина по който това е станало, действително не се открояват противоречия в гласните доказателства, чийто анализ предполага и изграждането на фактическите изводи на съда по отношение на релевантните факти, включени в предмета на доказване, формиран от повдигнатото обвинение. Оценката на настоящия съдебен състав на достоверността на тези показания е, че те са годни да постигнат основната им цел, а именно изясняване на обективната истина, тъй като се явяват еднопосочни, и в този смисъл житейски и юридически аргументирани с факта на причинените на тъжителя наранявания, като изложеното напълно кореспондират с показанията на полицейските служители, които са незаинтересовани свидетели. За горните изводи на съда относно авторството на деянието и причинения от него вредоносен резултат не без значение са и показанията на свид. Е.Ф.Д. и В.Д.Д. възприети като обективни и безпристрастно дадени в нужната логическа и последователност. Освен изложеното, обективните находки по делото в тази насока, скрепени в издаденото съдебно – медицинско удостоверение и в заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза консолидират достоверността на показанията свидетелите, изброени относно съставомерните факти, предмет на изследване по делото. Още повече, че както в заключението си, вещото лице отбелязва, че механизмът на причиняване на констатираните увреждания е възможно да е този, описан от тъжителя и съответстващ на изложеното от посочените свидетели. В този смисъл, житейската логика дори сама по себе си изисква да бъде възприето осъществяване на фактическата обстановка по начин, какъвто бе възприет и описан от съда, а в случая всъщност са налице убедителни гласни доказателствени средства, чрез които същата да може да се възпроизведе в детайли и в необходимата конкретика, преценено и в контекста на цялостната картина на очертаните събития, сочеща на аргументите за възприемане на една част от доказателствените източници по делото като достоверни, а друга – не. Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в случая е този, че подсъдимият А.Б.А. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна: За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние, е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на друг човек извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в което се изразява и съставомерният резултат – причиняването на лека телесна повреда. Този резултат квалифицира деянието като попадащо в категорията резултатни престъпления. В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че подсъдимият А.Б.А. е извършил от обективна страна твърдяните в акта на частното обвинение действия, като на посочената дата – 12.08.2025 г. в с. •••••, обл. Хасково, след като на фона предходните влошени отношения с тъжителя възникнала разправия по конкретен повод между двамата и словесно пререкание, довело до размяна на обидни изрази, нападки и закани, в момент, в който тъжителят е бил в двора на имота си, през оградата заметнал метален чук с дървена дръжка и го ударил в главата. В резултат, по отношение на тъжителя било осъществено физическото въздействие, описано в изложението на фактическата обстановка. В случая тези действия на подсъдимия са възприети от част от разпитаните свидетели, имащи качеството очевидци и на практика се потвърждават и от останалите доказателствени източници - показанията на свидетели, които макар да не се присъствали, са възприели нараняванията на пострадалия, респ. в служебно качество са възприели опосредено и механизма на извършване и авторството, консолидирани от приложените по делото медицински документи, съдебно – медицинско удостоверение и от заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, от които се установяват и закрепят по делото и обективните находки, свързани с получените в резултат на деянието травми - разкъсно контузни рани на дясната ушна мида, остро възпаление на десния слухов нерв с отслабване на слуха с дясното ухо до 67.5 децибела. С това не буди спор, че е причинено нараняване на пострадалия, което е довело конкретно до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, е обосноваващо извода, че деянието следва да се квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, както правилно е посочено от тъжителя в депозираната тъжба. На следващо място, с оглед заетата защитна позиция и алтернативно искане на защитата и задължението на съда за доказване, с оглед пълно и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна норма, налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване. Следва да се отбележи, че действително са налице данни, макар и проверени със способите за доказване по НПК само отчасти, за вербален конфликт и размяна на реплики и обидни изрази между подсъдимия и тъжителя, то липсват каквито и да е доказателства, последният да е предприел на инкриминираната дата определено поведение, спрямо самия подсъдим, с което да се обоснове ответна негова физическа реакция. Ясно от фактическа страна е, че в хода на разразилия се скандал е имало настъпателно насочване от страна на тъжителя с предмет - кол към подсъдимия, но в този и в никакъв последващ момент не само не се установява да е имало някакво застрашаващо непосредствено нападение от страна на тъжителя спрямо подсъдимия, но и тъкмо обратното – тъжителят сам се оттеглил в двора си, след като преди това направил опити да изгони подсъдимия от стопанисвания магазин. Въобще, начинът по който са се разиграли събитията и липсата по делото на каквито и да е данни, още по – малко доказателства за наличие на предшестващо противоправно поведение на пострадалия, което да може да се квалифицира като нападение, при това пряко и непосредствено, обосновава невъзможност за подвеждане на действията на дееца, визирайки тези на подс. А.А. под хипотезата на разпоредбата чл. 12, ал. 1 от НК, регламентираща института на неизбежната отбрана. Липсата на посоченото основание да се приеме, че не е налице обществена опасност на осъщественото от подсъдимия деяние сама по себе прави лишено от необходимост обсъждане по – нататък на въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана, а оттам и необходимост да се изследва състоянието, в което е действал подсъдимият – дали е била налице уплаха или силно смущение, както и възможността за преквалифициране на деянието по чл. 132, ал. 2 НК. Възможно е и най – вероятно действително е било налице състояние на раздразнение у него от факта на възникналата конфликтна ситуация с тъжителя, но това му състояние в конкретния случай не е било предизвикано от пострадалия по начин и във време, съобразно фактическия състав на чл. 132, ал. 1 НК, за да се възприеме възможност за квалификация по цитираната разпоредба. Такива възражения от страна на защитата са отправени конкретно, а задължение на съда е да изследва цялостното поведение на участниците в инкриминираните събития не само от гледна точка квалификацията на деянието, но и от гледна точка последващия анализ на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с предявения граждански иск, но реплики, съдържащи се в пледоарията на защитника не се установява да са изречени и то с посоченото съдържание от защитата съдържание, за да се приемат възраженията за основателни. По този начин, се установи наличието на всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък сочи на съпричастност на подсъдимия А.Б.А. в извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и частното обвинение съвпадат напълно по този въпрос с неговото посочване като извършител на престъплението. От субективна страна, деецът е действал при евентуален умисъл, съзнавайки възможността да нанесе телесни наранявания на пострадалия, като е целял настъпването не точно на съставомерния резултат в конкретика, но със сигурност е допускал и се е съгласил в общите измерения на причиняване на увреждания на тъжителя. Причинените в резултат на това наранявания, довели до увреждане здравето му, са установени от събраните по делото доказателства не само като обективни находки, но и като съставомерен израз по чл. 130, ал. 1 НК, намиращ се в пряка причинно – следствена връзка с тези действия. При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на извършеното престъпление, съдът прецени в процеса на анализа относно вида и размера на наказанието, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия А.Б.А., от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Още повече, че е задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен характер и приложението й от съда е задължително, когато са налице условията за това. За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание с лишаване от свобода до две години или пробация. С престъплението не са нанесени съставомерни имуществени вреди, попадащи в обсега на самата норма на чл. 130, ал. 1 НК, а единствено с имуществен израз на лечението на телесното увреждане, относими обаче към претенцията по чл. 45 ЗЗД. Подсъдимият А.Б.А. към инкриминирания момент, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Същевременно, не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това. При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, районният съд определи „глоба” в размер съобразно установения минимум от 511.29 евро, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, след като обсъди данните за личността на подсъдимия – същият е семеен, работи и с добри характеристични данни. В хода на съдебното следствие, макар първоначално да не се признава за виновен, дава подробни обяснения за случилото, включително за собственото си поведение, с което спомогна за разкриването на обективната истина и като цяло процесуалното му поведение бе безукорно. С оглед на това, бе възприето, че административното наказание следва да се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но е необходимо да се отбележи и това, че всъщност отегчаващи вината такива не бяха установени в хода производството. Настоящият съдебен състав счита, че при индивидуализиране на административното наказание, освен тези обстоятелства, следва да се оценят и семейното и обществено положение на подсъдимия, а обществената опасност на деянието и дееца, преценени в съвкупност, обосновават размер на административното наказание „глоба” в рамките, предвидени в чл. 78а НК, и съобразно установения минимум от 1000 лева, или 511.29 евро след приложение на ЗВЕРБ. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона. Относно предявеният граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда, следва да се отбележи следното: Несъмнено, вследствие на поведението, предприето от подсъдимия А.Б.А. спрямо тъжителя, описано по – горе в мотивите към присъдата, осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалият е претърпяла неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени, както и имуществени, свързани с тяхното преодоляване. Предвид установените факти по делото, настоящият състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият бе признат за виновен в извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина, намира, че следва да бъде дадена защита увреденото лице, като да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл, предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера от 150.83 евро за имуществена обезвреда на разходите за лечение и 1600 евро – обезщетение за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място отчетен бе и срокът за възстановяването му – около 20-25 дни. От особена важност е да се акцентира на това място, че не без значение, за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав по този пункт от анализа вече би се явявало вече и поведението на тъжителя. Той, обаче, в случая, макар да е провокирал подсъдимия, на което последният му е отвърнал със съответни изразни средства, не е предприел други и конкретно физически действия, които по своя характер да доведат съда до извода за съпричиняване на вредоносния резултат, което мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 2000 евро, претенцията се явява недоказана и бе отхвърлена. По отношение на разноските: С оглед обстоятелството че подсъдимият А.Б.А. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото и същият бе осъден да заплати в полза на тъжителя сумата в размер на 1268.64, представляваща направени по делото разноски за заплащане на държавна такса, за възнаграждение за вещо лице, както и за адвокатско възнаграждение за упълномощен по делото повереник. Подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Хасково и сумата в размер на 70.03 евро – ДТ съобразно уважената част от гражданския иск, както и сумата в размер на 2.56 евро – ДТ във всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото. Така мотивиран, съдът постанови присъдата си. Председател: /п/ не се чете. Вярно с оригинала! Секретар:Г.С.