Решение № 196 от 28.5.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 97/2025 г.

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ.

В исковата молба е изложено, че на 07.08.2020г. около 09.18 часа в гр.••• на ул.••• е настъпило ПТП със следните участници и при следната фактическа обстановка:

• Участник 1: МПС - лек автомобил с рег.№ •••, собственост на •••, ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••, общ. •••, обл. •••, ул. „•••, управлявано от •••., ЕГН •••••••••• от гр. •••, общ. •••, обл. •••, ул. „•••

• Участник 2: пешеходец - •••., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес - гр. •••, общ. •••, обл. •••, ул. •••

Посочено е, че управляваният от В. Т. лек автомобил (джип) при движение на заден ход посока север, по източната лента на платното удря със задната си лява част пешеходеца •••.. Първоначалният контакт между автомобила и пешеходката е настъпил между бронята (задната) на автомобила и задната част на долните крайници в зоната на долната част на бедрата на пешеходката. В резултат на този първоначален контакт и действието на инерционните сили, тялото на пострадалата над таза полита в посока към автомобила. След това в контакт влиза горната част на тялото на Т. с петата (задна) врата на автомобила, при което пострадалата получава тежка гръдна и гръбначномозъчна травма: травма в лявата повърхност на гърба със счупване на кости, образуващи гръдната клетка, което е довело до леталния изход за последната (счупване на лява лопатка, счупвания на ребра в ляво - от II до VI по лопаткова линия и от II до XI по задна мишнична линия, всички счупвания са с размествания и местата около счупванията са синкаво кръвонаседнати; счупване на гръбначен стълб - счупване тялото на Х-ти гръден прешлен с кръвонасядане по гръбначния мозък: контузия на бели дробове. Автомобилът се е движил на заден ход, като стъклата му са фабрично затъмнени (тонирани). Пострадалата е била в зоната зад автомобила от момента на потеглянето му, от мястото където е бил паркиран. След първоначалния контакт, Т. е паднала на терена по очи, с глава насочена на север, в ляво непосредствено до автомобила, при което получава травми по лицето и пръстите на лявата ръка след контакт с терена. Задна лява гума на автомобила е преминала в ляво от тялото на пешеходката, докато предна лява гума на автомобила е преминала косо през лявата подбедрица на пострадалата. Сочи, че това се е получило при корекция на траекторията на автомобила от страна на водача със завиване на волана на дясно. Пострадалата е била паднала с разтворени крака. Твърди се, че водачът е имал техническата възможност да предотврати настъпилото ПТП.

При процесното ПТП на пострадалата Т. са причинени политравма и в частност тежка гръдна и гръбначно-мозъчна травма несъвместими с живота. Заявява се, че констатираните травматични увреждания на пострадалата Т. не могат да се получат при падане на пътната настилка, без блъскане от автомобил. Присъстващи на мястото на случилото се лица подали сигнал на тел. 112 за настъпилото произшествие. На място пристигнал полицейски екип от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - •••, както и екип на ЦСМП - •••. Медицинският екип откарал пострадалата •••. в „Спешно отделение“ на УМБАЛ „••• - •••, където последната е починала същия ден.

Сочи се, че във връзка с описания случай било образувано ДП № зм- 202/2020г. по описа на сектор „ПП“ ОДМВР гр.•••, а виновният водач е привлечен към наказателна отговорност на 21.05.2021г. за извършено от него престъпление квалифицирано по чл. 343, ал. 1,б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, за това че на 07.08.2020г. в гр.•••, по ул. ••• при управление лек автомобил с рег.№ ••• на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката •••..

Изложено е, че от заключението на назначените в хода на разследването Комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и съдебномедицинска експертиза на труп № 144/2020 г. се установило и доказало, че пострадалата ••• Т. е получила тежка гръдна и гръбначномозъчна травма: травма в лявата повърхност на гърба със счупване на кости, образуващи гръдната клетка, което е довело до леталния изход за последната (счупване на лява лопатка, счупвания на ребра в ляво - от II до VI по лопаткова линия и от II до XI по задна мишнична линия, всички счупвания са с размествания и местата около счупванията са синкаво кръвонаседнати; счупване на гръбначен стълб - счупване тялото на Х-ти гръден прешлен с кръвонасядане по гръбначния мозък; контузия на бели дробове); травми по лицето и пръстите на лявата ръка след контакт с терена и масивна разкъсно-контузна рана по лява подбедрица. Установените травматични увреждания добре отговарят да са били причинени от лек автомобил и по - точно при блъскане на пешеходец.

Посочва, че изготвените Комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза и съдебно медицинска експертиза в досъдебното производство изцяло кореспондират с описаната по-горе фактическа обстановка, при която е настъпило процесното ПТП.

Заявява се, че от изложеното е видно, че вредоносният резултат е в пряка причинно - следствена връзка с допуснатите от Т. нарушения на правилата за движение по пътищата.

Посочено е, че към датата на ПТП, управлявания от •••., ЕГН •••••••••• лек автомобил с рег.№ •••, собственост на •••, ЕГН ••••••••••, е имал сключена задължителна застраховка ••• на автомобилистите при ••• със застрахователна полица № ••• с покритие /08.06.2020г. до 07.06.2021г./

Така след близо от 4 /четири/ години разследване на 26.06.2024г. е съставен Обвинителен акт по ДП № 51/2022г по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура •••, с който виновният водач Т. е обвинен за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Сочи, че на 17.09.2024г. е постановена Присъда № 26 по НОХД № 20245500200638 по описа за 2024г. на Окръжен съд - гр.•••, посредством която В. Т. е признат за виновен за това, че на 07.08.2020 г., в град ••• на ул. ••• при управление на МПС - лек автомобил с peг.•••, на заден ход нарушил правилата за движение на ЗДвП, а именно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката ••• Т. - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като го осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, изпълнението на което наказание е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Решението не е обжалвано/протестирано и влязло в закона сила на 03.10.2024г.

Посочено е, че по време на о.с.з по делото обвиняемият В. Т. не оспорва фактическата обстановка, признава се за виновен, съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.

Отбелязва, че горната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по предвидения процесуален ред доказателства в хода на досъдебното производство; показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци, както и от заключенията, на назначените и изготвени експертизи от различен характер.

Счита, че вредоносният резултат е в пряка причинно - следствена връзка с допуснатите от Т. нарушения на правилата за движение по пътищата. Деецът признава вината си, дал е обяснения по случая и изказва съжаление относно извършеното.

Твърди, че пътнотранспортното произшествие от 07.08.2020год., при което е пострадала •••. е настъпило изключително и само поради допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от водача на лек автомобил с рег.№ ••• •••., настъпили в следната последователност:

Лекият автомобил е бил паркиран пред входа на жилищен блок с № •••, косо на тротоара, с предната си част насочена на югоизток. Водачът Т. е потеглил на заден ход. Първоначално е извършил ляв завой, за да навлезе на платното за движение и след това е преминал в движение по приблизително права линия. Изминал е около 7,2м до мястото на удара с пешеходката. Движението на МПС от потеглянето е ускорително при достигната скорост от 19 км/ч. Управляваният от В. Т. автомобил се е движил на заден ход, на север, по източната лента на платното за движение. В същата посока, на север, с гръб към автомобила, се е движила и пешеходката Т./тя предприема пресичане на платното за движение от десния тротоар в посока от юг на север при спокоен ход с оглед множеството спрели на тротоара МПС-та/. Първоначалният контакт между автомобила и тялото на пешеходката е било в лявата половина на гърба на нивото на гръдния кош. В резултат на този първоначален контакт и действието на инерционните сили, тялото на пострадалата над таза полита в посока към автомобила. След това в контакт влиза горната част на тялото на Т. с петата (задна) врата на автомобила. След първоначалния контакт, Т. е паднала на терена по очи, с глава насочена на север, в ляво непосредствено до автомобила. Задна лява гума на автомобила е преминала в ляво от тялото на пешеходката, докато предна лява гума на автомобила е преминала косо през лявата подбедрица на пострадалата. Твърди се, че при тази фактическа обстановка водачът е имал възможност да наблюдава пространството назад и в страни от автомобила, в двете странични огледала, в централното огледало на купето или директно да наблюдава пространството зад автомобила. Пострадалата е била в зоната зад автомобила от момента, в който автомобилът е излязъл от мястото, на което е бил паркиран и от този момент до момента на удара, водачът е имал възможност да възприеме пешеходката. Според ищците, водачът е имал техническата възможност да предотврати настъпилото ПТП - при потегляне на автомобила на заден ход и при косото праволинейно движение на пешеходката, същата се е намирала на нивото на бордюра и непосредствено преди навлизане на платното за движение - това означава, че същата е попаднала в обсега на лявото странично огледало и водачът на автомобилът е имал техническата възможност да я възприеме преди потегляне. Освен това се сочи, че водачът е имал техническата възможност да бъде особено внимателен при движението на заден ход, като непрекъснато наблюдава платното зад автомобила.

Заявява, че констатираните травматични увреждания на пострадалата ••• Т. не могат да се получат при падане на пътната настилка, без блъскане от автомобил.

Сочи се, че причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на •••., ЕГН ••••••••••, бивш жител на ••• - баба по бащина линия на ищците, са пряк резултат от противоправното поведение на водача на лек автомобил с рег.№ ••• •••., който не е изпълнил задълженията си, вменени му със Закона за движението по пътищата и с виновното си поведение, причинил смъртта на •••..

Посочва се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно - следствената връзка са безспорно установени. Счита, че следователно в конкретния случай е безспорно установено, че именно •••., ЕГН •••••••••• от гр. •••, общ. •••, обл. •••, ул. „••• е извършителят на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване е управлявал лек автомобил с рег.№ •••, с който е нарушил правилата на движение.

Твърди, че в резултат на противоправното си деяние, водачът на лек автомобил с рег.№ ••• - •••., ЕГН •••••••••• е причинил на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на •••., ЕГН ••••••••••, бивш жител на ••• - баба на ищците, настъпила в резултат на ПТП. реализирано на 07.08.2020год.

Посочено е, че •••. е баба по бащина линия на В. С. Т. и К. П. Т..

Между ••• и нейните внуци съществувала много силна връзка, характеризираща се е изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. За всички години В. и К. поддържали близки отношения със своята баба. През целия си живот ••• Т. полагала грижи за своите внуци, особено когато били малки. Дейно участвала в отглеждането им, като често била отмяна на техните родители, които работели и се случвало да са ангажирани с работните си задължения. Когато децата отраснали и тръгнали на училище, баба им не спряла да се грижи за тях и продължила да им помага със съвети. Напътствала ги да бъдат ученолюбиви и да станат добри хора. Домът й винаги бил отворен за нейните внуци, които често посещавали своята баба. Тези отношения спомогнали между В. и К. да се формира особено близка връзка с тяхната баба. По подобие на своите деца, ••• положила всички усилия да възпита във внуците си възможно най - добрите човешки качества - да бъдат добри хора, честни и трудолюбиви, всеотдайни към близките си и околните. В. и К. са силно привързани към своята баба, която през целия си живот се е грижила за тях, съвместно с техните родители. Отношенията помежду им били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. ••• била любяща и всеотдайна баба, която винаги помагала на своите внуци, възприемала децата като родни деца, била винаги до тях и ги подкрепяла във всеки един момент. Смъртта й настъпила неочаквано, загинала по трагичен и нелеп начин, което дълбоко покрусило В. и К., мъката им е огромна.

Сочи, че от най-ранна детска възраст, ••• се грижи за двамата си внука - В. и К.. От самото раждане на двамата, баба им е до тях неотлъчно - В. се ражда по времето, когато и двамата му родители са студенти в гр.••• и в първите месеци след неговото раждане, за него се грижат както родителите му, така и неговата баба. След навършване на петгодишна възраст, ••• поема изцяло грижите за В. и той живее с нея в гр.•••. По това време Т. е учителка по биология в Шесто ОУ и В. посещава предучилищни занимания, в които основна роля изпълнява неговата баба, съобразно нейната педагогическа подготовка. В. остава изцяло под надзора и грижите на баба си и през първите две години от образованието си /първи и втори клас/, до момента в който съпругът на ••• /дядото на В./ почива.

Посочено е, че след раждането на К., която е й кръстена на баба си - •••, последната оказва неотменна помощ на младите родители в грижата за внучката си. ••• всекидневно взема първоначално от детската градина, а след това и от училище внучката си. Помага й с уроците и между тях се създава особено близка емоционална връзка. Години наред баба й е неотлъчно до нея, дори когато К. решава след като завършва седми клас в гр.•••, да кандидатства и да продължи образованието си в гр.•••. В този момент, не само, че К. се ползва с цялата любов и подкрепа на баба си, но и когато я приемат да учи в Американския колеж в гр.••• на невръстната възраст от 14 /четиринадесет/ години, ••• решава да замине с нея. Така двете наемат квартира в гр.••• и 5 /пет/ години съжителстват като съквартирантки. През тези години баба й е неотлъчно до нея - за съвет, готви, чисти, помага й с уроците. Така баба й става най-доверения й човек, с който споделя всичко, в т.ч. тийнейджърските терзания и проблеми от емоционално естество.

Сочи, че междувременно ••• прехвърля на К. жилището си в гр.•••, с оглед изградената между тях изключително близка емоционална връзка.

През всяка една ваканция, освен че В. и К. са при •••, баба им ги води и на почивки, старае се винаги когато може да се вижда и с двамата. Като човек ревностно стараещ се да се спазват семейните традиции, ••• до кончината си се стараела на всеки празник, било то Коледа, Великден, рождения й ден и пр. да се събира със своите близки и най-вече със своите внуци.

След като К. завършва колежа в гр.•••, заминава да учи във Великобритания. Раздялата с баба й е може би най-тежкото в емоционално отношение събитие за нея до този момент. При всяко заминаване за Англия, още при кацането на самолета, К. звъни първо на своята баба, за да я успокои, че всичко е наред. Независимо, че се намират на хиляди километри една от друга, връзката им не може да бъде прекъсната и двете се чуват почти всеки ден /през интернет и мобилни приложения/. При прибиранията си в България, К. не се прибира при своите родители, а от летището отива директно в дома на баба си. Това се повтаря през годините, било то при завръщането си на К. за ваканции, за празници или винаги когато може. До своята смърт, ••• остава най-доверения човек за К., с когото тя споделя всичко.

Когато разбира за смъртта на баба си, К. изпада в стресово състояние - отказва да повярва, че човекът който я е отгледал и е бил винаги до нея, вече го няма. Отказва да присъства на погребението и изпада в депресивно състояние. От този момент насам, К. отказва в продължение на повече от година да се прибере в България, тъй като всичко й напомня за непрежалимата й баба.

Що се отнася до В., макар че към смъртта на баба си е на 40-годишна възраст, също трудно преживява кончината на •••. Твърди, че ищецът отказва да говори за баба си много дълго време след нейната смърт. Отказва да се примири с нейната загуба и факта, че вече я няма.

Заявява се, че без съмнение В. и К. ще изпитват болка и дълго време ще скърбят по своята обична и непрежалима баба. Твърди се, че тази болка скоро няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Смъртта на ••• Т. безвъзвратно е лишила двамата от грижите и обичта, която им е отдавала тяхната баба. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми.

Наведени са твърдения, че между В. и К. и пострадалата ••• - тяхна баба била създадена особено близка и трайна житейска връзка. Пострадалата през целия си живот полагала грижи за двамата си внука, без да пести сили и средства. Обичала ги като родните си синове. Към настоящия момент ищците търпят значителни морални болки и страдания от загубата на своята баба, които са с продължително проявление във времето.

Считат, че с оглед изнесените факти и обстоятелства по безспорен начин са установени деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка, т.е. налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - щета, причинна връзка и вина.

Сочи се, че В. и К. - внуци на починалата при ПТП •••. имат качеството на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ и съответно право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица на непозволено увреждане от смъртта на тяхната баба.

Изложено е, че с Тълкувателно решение № 1/2016год. от 21.06.2018год., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016год. ОСНГТК на ВКС се е разширил кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Посочва се, че съгласно цитираното тълкувателно решение „особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най - близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик“.

Заявява, че видно от представените с настоящата искова молба справка от интернет страницата на ••• за наличие на сключена задължителна застраховка ••• на автомобилистите, за управлявания от виновния водач •••., ЕГН •••••••••• от гр. •••, общ. •••, обл. •••, ул. „••• - лек автомобил с рег. № ••• модел 3.0 ТДИ, към датата на ПТП - 07.08.2020год. е била налице валидно сключена задължителна застраховка ••• при застрахователно дружество ••• - гр.•••, ЕИК ••• със застрахователна полица № ••• с покритие /08.06.2020г. до 07.06.2021 г./. Сочи се, че следователно към датата на ПТП 07.08.2020год. е било налице валидно действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка ••• по отношение на процесното МПС, което от своя страна обуславя правото и възможността на В. Т. и К. Т. да предявят преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя.

Посочва се, че Т. е управлявал МПС на законно основание, тъй като автомобила е лична собственост на баща му, поради което е застраховано лице по смисъла на КЗ.

Тъй като вредите на ищците са следствие от виновното поведение на водача на лек автомобил с рег.№ •••, собственост на •••, ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••, общ. •••, обл. •••, ул. •••, управляван от •••., ЕГН •••••••••• застрахован по риска ••• при ответното дружество съгласно застрахователна полица № ••• с покритие /08.06.2020г. до 07.06.2021 г./, от името на ищците е предявена извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от тях вреди.

На 04.09.2020г наследниците на починалата ••• Т., а именно синовете й - •••, ЕГН •••••••••• и •••, ЕГН •••••••••• изпратили Уведомление за настъпило ПТП с пострадали лица до ••• - гр.•••, ЕИК •••, видно от известие за доставяне № ИД •••••, получено от последния на 08.09.2020г.

В тази връзка, по предявената от ищците претенция е образувана преписка по щета № ••••••• образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 07.08.2020г. около 09.18 часа в гр.••• на ул.••• с пострадало (починало) лице •••., ЕГН ••••••••••.

Посочено е, че на 12.10.2021г. ищците съгласно чл. 380 от КС отправят пред ••• - гр.•••, ЕИК ••• писмена застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 70000,00 лева /седемдесет хиляди лева/ за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 07.08.2020г., при което е починала тяхната баба •••., ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва върху общата сумата от 140 000,00 лева, считано от 08.09.2020г до окончателното заплащане на сумата, които са претърпели вследствие на процесното застрахователно събитие, която е заведена от ответника под щета № •••г., получено на 14.10.2021 г. (видно от известие за доставяне с ИД № ••••• г.)

Сочи се, че с уведомление с изх. № 9502 от 19.10.2021г. ••• - гр.•••, ЕИК •••, отказва да определи застрахователно обезщетение.

На 22.10.2024г. /непосредствено след приключване на наказателното производство/ посредством Допълнителна молба към покана за плащане, ищците предоставили исканите документи на ответното дружество и отново потвърдили застрахователната си претенция, като основание и размер, получено на 25.10.2024г. (видно от известие за доставяне с ИД № PS60000243JB•••/22.10.2024г.).

Ответникът ••• гр.•••, ЕИК •••, видно от писмо изх. № 1295 от 24.01.2025год. отказал да уважи застрахователните претенции като според ответното дружество, нямало основание за определяне, респ. за изплащане на обезщетение.

Заявява се, че тъй като ищците не са получили обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 07.08.2020год. и не са съгласни с позицията на ответното дружество, изразена в уведомление с изх. № 9502 от 19.10.2021г., за тях е налице правен интерес от завеждане на настоящите искове за репариране на причинените им вреди вследствие на непозволено увреждане против ••• - гр.•••.

Сочи се, че правния интерес за ищците от предявяване на преки искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ против ••• - гр.•••, ЕИК ••• произтича от следните предпоставки:

Наличието към 07.08.2020г. /датата на увреждането/ на валидно сключена задължителна застраховка ••• на автомобилистите при ••• - гр.•••, ЕИК ••• със застрахователна полица № ••• с покритие /08.06.2020г до 07.06.2021г/ по отношение на лек автомобил с рег.№ •••, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

Наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Проведена процедура съгласно чл. 380 от КЗ и неизплащане на претендираното застрахователно обезщетение

Изложени са доводи, че съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за застраховка ,,•••” на автомобилистите застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие - в случая претенцията касае неимуществени такива, претърпени при ПТП.

Сочи се, че съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка •••.

Излагат се доводи, че съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка ••• на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. Посочва се, че в тези случаи застрахователят покрива: т. 1. неимуществените и имуществените вреди в следствие на телесно увреждане или смърт; т. 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3; т. 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.

Посочено е, че принципът на справедливостта изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите от увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка. С оглед общия критерий за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД, ищците считат, че размера на обезщетението, което им се дължи, съобразно претърпените от тях вреди е в общ размер на 140 000,00 лева /сто и четиридесет хиляди лева/, от които 70 000 /седемдесет хиляди лева/ представляващи обезщетение за претърпени от В. С. Т. ЕГН •••••••••• неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 07.08.2020г., при което е починала баба му •••., ЕГН •••••••••• и 70 000 /седемдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от К. П. Т. ЕГН •••••••••• неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 07.08.2020г., при което е починала баба й •••., ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва върху сумата от 140 000,00 лева, считано от 08.09.2020г. до окончателното заплащане на сумата.

В тази връзка, претендират от ответника изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото на 07.08.2020г. ПТП.

Молят, да се постанови решение, с което да се осъди ответника ••• - гр.•••, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: РБългария, област •••. общ. •••, гр. •••, ••• да заплати на В. С. Т. ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: ••• и на К. П. Т. ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр.•••, ул. ••• следните обезщетения:

• да заплати на В. С. Т. ЕГН ••••••••••, сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата баба •••., ЕГН ••••••••••, бивш жител на •••, настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 07.08.2020год. причинено от виновното, противоправно поведение на •••., ЕГН ••••••••••, при управление на лек автомобил с рег.№ •••, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ - от 08.09.2020год. - датата на уведомяването на застрахователя за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица до окончателното й изплащане;

• да заплати на К. П. Т. ЕГН ••••••••••, сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейната баба •••.. ЕГН ••••••••••, бивш жител на •••, настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 07.08.2020год., причинено от виновното, противоправно поведение на •••., ЕГН ••••••••••, при управление на лек автомобил с рег.№ •••, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ от 08.09.2020год, - датата на уведомяването на застрахователя за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица до окончателното й изплащане.

Молят, да се осъди ответника да заплати и всички такси и разноски по производството, както и адвокатски хонорар.

Молят, да им бъде присъдено и адвокатско възнаграждение на основание на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочват банкова сметка.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който взема следното становище по основанието на претенцията за неимуществени вреди:

Оспорва изцяло исковата претенция на ищците за присъждане на парич‐ на сума за репариране на неимуществени вреди в резултат от загуба на близък - по основание и размер.

Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предяве‐ ната претенция за неимуществени вреди.

Посочва, че ищците претендират, че за тях са настъпили неимуществени вреди в резултат от смъртта на •••., настъпила в следствие на пътнотранспортно произшествие от 07.08.2020г., около 09:18, в гр. •••, на ул. •••, между лек автомобил ••• и пешеходката - ••• Т..

Сочи, че ищците твърдят, че юридическият факт, от който произтича вземането им е настъпилата смърт на ••• Т., настъпила в следствие от процесното произшествие.

Отбелязва, че се твърди също така, че между ищците и тяхната баба е съществувала обич, привързаност и близки отношения, разбирателство и пълно доверие, поради което настъпилия летален изход за пострадалата се възприема болезнено от нейните внуци.

Ответникът счита, че от така сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява, че ищците следва да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба си, вместо най-близките й роднини, доколкото не се твърди такива да не съществуват или пострадалата и найблизките й родственици да са били в обтегнати отношения.

Намира, че от така сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява и това, че ищците следва да получат парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с пострадалата, оправдаваща получаване на обезщетение наред с близките на пострадалата. Заявява, че не се твърди ищците да нямат близки - съпруг, дъщеря, син и пр. или поради житейски обстоятелства да са имали отношения на особена

близост, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между баба и внуци.

Например - не се твърди някои от ищците да е страдал от заболяване, поради което да е зависел изключително от грижите на пострадалата - тяхната баба, като след смъртта й да няма кой да полага грижи за тях или да са били отглеждани от баба си при заместваща грижа и вместо майка, поради невъзможност или други житейски обстоятелства рождената им майка да ги отгледа.

Заявява, че не се твърди и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищците и пострадалите да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните между баба и внуци, или да са довели до проявление на неимуществени вреди различни от обичайните, присъщи на добри отношения между баба и внуци.

Счита, че така формулираните с исковата молба фактически твърдения относно основанието на иска по-скоро обосновават претенция за парична сума, отколкото обосновават накърнени права на ищците, нуждаещи се от съдебна защита.

Твърди, че ищците не са наследници на пострадалата по права линия, доколкото същата е оставила наследници от първи ред - низходящи, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди и независимо, че са внуци на пострадалата не са сред най-близкия й кръг. Посочва, че близкият родствен кръг се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Но за да е основателна претенцията на ищците за репариране на неимуществени вреди следва поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалата да е довела у ищците до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена връзка и характерни за съдържанието и отношения между баба и внуци.

Не счита, че загубата на баба, за отношенията, с който спрямо ищците се заявяват твърдения за безконфликтност и взаимно доверие, обосновават в достатъчна степен да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия. Отбелязва, че както е посочено в Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969г. на Пленума на Върховния съд. По изключение (каквото не се твърди или установява от доказателствата но делото) на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания се следва обезщетение. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия вреди.

Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача В. Т. при управлението на лек автомобил ••• с peг. № ••• В тази връзка, оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Т..

Поддържа, че произшествие от 07.08.2020г. е настъпило в причинна връзка от поведението на ищцата Т. - като пешеходец, поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т .2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

Сочи, че самостоятелно ищцата Т. като пешеходец е нарушила и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗдвП, съгласно който на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост.

На самостоятелно основание твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Т., поради извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, съгласно, който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

На следващо място посочва, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която при липса на тротоар, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.

Счита, че пострадалата е допринесла с поведението си на пътя за настъпването на транспортния инцидент, тъй като е предприела технически неправилно движение по платното за движение косо и почти попътно за автомобила. Според ответника, технически правилно е било същата да се движи в зоната на тротоара (в случая достатъчно свободен, за да бъде използван) или да пресече пътното платно за движение по най-краткия път и да се движи по насрещния тротоар. Сочи, че въпреки това пострадалата се е движила косо и под ъгъл около 18 градуса наляво от надлъжната ос на платното за движение, гледано спрямо нейната посока.

С оглед на горното поддържа, че пострадалата като пешеходец е създала предпоставките за настъпване на произшествието и е станала в равна степен на поведението на водача, причина за осъществяването му.

Заявява, че противоправността може да се дефинира като

несъответствие между действията на лицето и правото в обективен смисъл, като в теорията съществуват различни мнения за нейната същност. По отношение на противоправността при съпричиняванего на вреди от пострадалия също има различни виждания. Посочва, че някои автори смятат, че поведението на увредения е противоправно, ако не отговаря на правни норми, но не и когато не съответства на морални и житейски стандарти. Други автори считат, че противоправността се състои в нарушаване на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В съдебната практика понякога поведението на пострадалия се счита за противоправно, дори когато не нарушава законови разпоредби, ако е проява на небрежност.

Излага доводи, че според Тълкувателно решение №1/2014 г. на ВКС, приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но винаги трябва да е противоправен и да допринася за настъпването на вредата. Различава се между съпричиняването на пътнотранспортното произшествие и съпричиняванего на вредата спрямо пострадалия, като и двете водят до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Отбелязва, че въпреки това, самоувреждането не е противоправно в традиционния смисъл, тъй като няма правно задължение за предприемане на мерки за запазване на имуществото си. Сочи, че ако пострадалият не положи дължимата грижа, неблагоприятните последствия не трябва да тежат на делинквенга. Посочва, че някои автори смятат, че съществува задължение за внимателно отношение към собствените права и блага. Ако това поведение е вредоносно, дори без да нарушава изрична правна норма, то противоречи на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Изложено е, че принципите на Европейското деликтно право предвиждат намаляване на отговорността до степен, до която вината на пострадалия допринася за вредата. В българската практика поведението на делинквента трябва да е противоправно и виновно, което означава, че и пострадалият трябва да действа по същия начин за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В заключение посочва, че за да е налице съпричиняване на вредата, пострадалият трябва да не е положил дължимата грижа към собствените си работи. Критерий за дължимото поведение е грижата на добрия стопанин. Отклонение от това изискване се квалифицира като противоправно. Това разбиране съответства на практиката на ВКС, която признава съпричиняване дори без нарушение на императивна правна норма.

С оглед на горното поддържа, че пострадалата ••• Т. като пешеходец е създала предпоставките за настъпване на произшествието и е станала в равна степен на поведението на водача, причина за осъществяването му.

Оспорва твърденията за търпени неимуществени вреди, заявени като основание на предявената в настоящето производство искова претенция, като оспорва и твърденията за причинно-следствена връзка между заявените неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за интензитет и проявление на твърдените неимуществени вреди. Оспорва твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищците и пострадалото лице, оказвана морална и физическа подкрепа.

Оспорва твърденията за възникване на вреди, обосноваващи дължимостта, както и размера на исковите претенции.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.

Оспорва размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост", принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. Според ответника, при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от името на ищците парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.

Заявява, че в случай, че ищците докажат наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в ответното дружество водач, то твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищцата размер.

Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищците и който смущава общественото нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016г. по т.д. № 3568/2015г. на ВКС, ТК, Търговско отделение).

Заявява, че е вярно, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи следва да се съобразят общите критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.

Посочва, че при причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече и личната и емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно

установените изживявания на ищците, обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения, а също и възрастта на лицата, обществено положение на починалия и на ищците „отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.

На самостоятелно основание счита, че исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на пострадалия за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Отбелязва, че действащият към момента на предявяване на претенцията на ищците §96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определя лимит по претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: „До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.“, но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г. постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неиму‐ ществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди като неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните искове, но отделно и поради обстоятелството, че задължението за заплащане на лихва възниква от момент, в който искането за изплащане на застрахователно обезщетение бъде установено по основанието му, предвид нормативно регламентираните предпоставки за изплащане на обезщетение.

Твърди, че към датата на сезиране на застрахователя с писмената претенция, фактическият състав на деликтната отговорност не е доказан, като не е доказан и към момента, и ищците не са се легитимирали като носители на материално притезание, като отделно е налице и забава на кредитор, тъй като по застрахователната преписка не е посочена банкова сметка с титуляр ищците, по която да извършат плащания от страна за застрахователя, от което е налице и хипотезата на чл. 380. ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Моли, да се отхвърлят предявените от ищците искове, като неоснователни и недоказани.

Възразява срещу искането за присъждане в полза па ищците на направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено.

Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.

Моли, съдът да вземе предвид Решение на (ЕС от 25.01.2024г. по дело № С-43Н/22г., с което правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада под минимума в нея, вече не следва да се прилага. Посочва, че в цитираното решение е прието, че „ 1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС' трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по- нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф I ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищците, с която дават следните пояснения, уточнения и допълнения на първоначалната искова молба, респ. с подадения от ответника отговор на искова молба и становището му по основателността на предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди:

По представения от ответника отговор:

Оспорват изцяло така подадения от ответника отговор.

Оспорват всички възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Заявяват, че ответникът не е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение, поради което молят да се обяви за безспорен факт (безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства) по делото, а именно: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, а именно, че лек автомобил с рег.№ ••• модел – 3.0 ТДИ, собственост на •••, ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••, общ. •••, обл. •••, ул. „•••, управлявано от •••., ЕГН •••••••••• от гр. •••, общ. •••, обл. •••, ул. „•••, има сключена задължителна застраховка ••• на автомобилистите при ••• – гр.•••, ЕИК ••• със застрахователна полица № ••• с покритие /08.06.2020г до 07.06.2021г/, както и 2/ от името на ищците е била заведена претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и има образувана щета № •••••, т.е. ищците са изпълнили изискванията на чл. 380 от КЗ, което се явява процесуална предпоставка за допустимост на иска.

Считат, че неоснователно ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищците.

Оспорват възражението на ответника, че ищците не са претърпели неимуществени вреди в твърдения обем. По отношение на твърдението на ответника, че към датата на сезирането му с писмената претенция, фактическият състав на деликтната отговорност не бил доказан /в т.ч. и към настоящия момент и/ че не са представени всички документи в тази връзка, то с уведомление от 04.09.2020г. и молбата – претенция от 12.10.2021г. ответникът е уведомен за настъпилото ПТП и съгласно чл. 107 от КЗ, ако за разглеждането на претенцията са му необходими други документи, които се намират у трети лица и институции, има право да получи необходимата информация, съхранявана от личния лекар, лечебните и здравните заведения, разследващите органи и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Сочи, че с молбата – претенция са представили всички документи, с които разполагат и които са необходими на ответника за разглеждане на претенцията.

Оспорват възражението на ответника, че от страна на ищците не били представени всички необходими документи. Посочват, че съгласно чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка ••• на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че такъв на застрахователя е представен още с Уведомлението за настъпило ПТП от 04.09.2020г. Посоченото задължение на застрахователя не е поставено в зависимост от наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд или от висящност на наказателно производство, а единствено от удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в нормата на закона документи /Определение № 2519/21.07.2016г. по ч.гр.д. № 3211/2016г. по описа на •••. Въпреки това, застрахователното дружество не се е произнесло по претенцията им.

По отношение на твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че изложените в исковата молба твърдения били недостатъчни и че необосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях, то считат, че тези твърдения на ответната страна са абсолютно бланкетни и голословни. Сочат, че в тази връзка са поискали да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с чиито показания ще установят и докажат претърпените неимуществени вреди от В. и К., както и размера, характера и интензитета на тези вреди в т.ч. претърпените от тях болки и страдания, в резултат от настъпилото пътно-транспортно произшествие, респ. смъртта на тяхната баба.

Намират, че неоснователно ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищците.

Посочват, че към исковата молба са представили писмени

доказателства, установяващи твърденията им в тази връзка, както и са поискали събирането на гласни доказателства в тази насока – разпит на двама свидетели.

За неоснователно намират възражението на ответника по отношение настъпилите вреди за ищците, както и неоснователно същият оспорва размерите на обезщетения за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната баба при процесното ПТП.

Посочено е, че предявените искове за неимуществени вреди са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените такива на ищците следствие смъртта на тяхната баба следствие настъпилото ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Твърди се, че всички описани в исковата молба морални болки и страдания, техния интензитет и проявление при ищците са настъпили следствие смъртта на баба им при процесното ПТП. Считат, че оспорването на ответника на причинно-следствената връзка между настъпилите вреди за тях и настъпилата смърт на тяхната баба следствие ПТП, е неоснователно.

Намират за неоснователно и оспорването на съществувалата между ищците и починалата им баба следствие процесното ПТП силна и дълбока емоционална връзка.

Заявяват, че за доказването на изложените по - горе обстоятелства, с исковата молба са направили доказателствено искане - разпит на двама свидетели.

Сочат, че във връзка с възражението на ответника за заплащане на суми в размер до 5 000 лева, същото искане е неоснователно, незаконосъобразно по следните съображения:

Считат, че не следва да се вземат предвид твърдените от ответника размери, § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.). Заявяват, че дори да се приеме, че тази разпоредба е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователно събитие, следва да се има предвид, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена помалка сума от посочените в чл.1. параграф 2 от Втора директива 8415, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката •••, чиито чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди -1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

Изложено е, че при констатиране на това противоречие между европейското и националното право следва съдът, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

Сочат, че в тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от ••• (•••) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 8415, не допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „••• при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 8415.

Посочва, че съобразно действащите разпоредби решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.

Сочи, че във връзка с изложеното по-горе и при зачитане горните актове и решения, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – август 2020год., които съгл. § 27 ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при едно пострадало лице на 2 000 000 лв.

Отбелязва, че нещо повече, с Тълкувателно решение № 1/2016год. от 21.06.2018год., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016год. ОСНГТК на ВКС е разширен кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Съгласно цитираното тълкувателно решение „особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най – близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик“.

Оспорват възражението за прекомерност на претендираното обезщетение. Заявяват, че същото е съобразено със съдебната практика по сходни случаи за близък период от време. Считат за неоснователни твърденията в отговора на исковата молба, относно размера на исковата претенция, за който ответната страна сочи, че не кореспондира с принципа на справедливостта и че същия бил в завишен размер. Сочи, че няма паричен еквивалент, който може да компенсира болките и страданията, търпени от ищците в резултат на причинените им следствие на процесното ПТП душевни болки и страдания, свързани със загубата на близък. Заявява, че каквато и сума да бъде платена, тя не може да компенсира В. и К.. Сочи, че това произшествие е оставило и траен негативен белег в съзнанието на тези двама души. Счита, че с оглед принципа на справедливостта обаче, В. и К. следва да бъдат компенсирани поне частично за болките и страданията, които са преживяли и продължават да търпят, следствие на загубата на един от найблизките им хора, а именно – тяхната баба, която ги е отгледала.

Намират за напълно неоснователно и необосновано възражението на процесуалния представител на ••• – гр.••• за прекомерност на претенцията на ищците за неимуществени вреди. Заявяват, че въпросната сума изцяло кореспондира с икономическата обстановка в страната и с постоянно покачващите се цени на стоките и услугите и най-вече с цените на основните храни, битовите сметки, медицинските услуги и лекарствата. В тази връзка считат, че размерът на исковата претенция не е произволно определен и че размерът й изцяло кореспондира с претърпените от ищците неимуществени вреди, с продължителността на периода през които ги търпят, с оглед изградените отношения на привързаност и обич между тях и починалата им баба. Сочи се, че във връзка с доказването на вида, характера, причинноследствената връзка и продължителността на претърпените от ищците неимуществени вреди сме поискали допускането на съответните съдебни експертизи и свидетелски показания. Именно чрез експертните познания на вещите лица и разпита на свидетелите, ще установят в цялост всички обстоятелства, нуждаещи се от доказване в настоящия процес. Не смятат, че процесуалният представител на ••• – гр.••• разполага с експертни познания и квалификация в областта на медицината и психологията, за да твърди с такава степен на категоричност, че В. и К. не били понесли в пълен обем, описаните в исковата молба болки и страдания, душевни терзания.

В тази връзка, считат, че всички аргументи и възражения релевирани от процесуалния представител на ответника, за голословни, бланкетни и неоснователни. Оспорват изцяло така подадения от ответника писмен отговор на искова молба по отношение на търпените от В. и К. неимуществени вреди.

Излагат доводи, че съгласно разпоредбите на закона, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, както и последователната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице, обективиран в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде безгранична, от друга страна намират, че обезщетенията които се дължат от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, които В. и К. са претърпели, са в размер описан в исковата молба.

Изцяло оспорват възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като ги намират за неоснователни и необосновани и като такива не следва да се кредитират и да се вземат предвид от настоящия съдебен състав.

Твърдят, че починалата няма никаква вина за настъпване на процесното ПТП, като едновременно с това са абсолютно несъстоятелни твърденията на ответника, че Т. не се е огледала и не е взела адекватни мерки за своята безопасност и че внезапно е изскочила на пътното платно (съприкосновението между МПС и пешеходката се осъществява в гръб за пешеходката, при движение на заден ход на автомобила, непосредствено до пътния банкет), при следната фактическа обстановка:

Пътнотранспортното произшествие от 07.08.2020год., при което е пострадала •••. е настъпило изключително и само поради допуснати

нарушения на правилата за движение по пътищата от водача на лек автомобил с рег. № ••• модел – 3.0 ТДИ •••., настъпили в следната последователност:

Лекият автомобил е бил паркиран пред входа на жилищен блок с № •••, косо на тротоара, с предната си част насочена на югоизток. Водачът Т. е потеглил на заден ход. Първоначално е извършил ляв завой за да навлезе на платното за движение и след това е преминал в движение по приблизително права линия. Изминал е около 7,2м до мястото на удара с пешеходката. Движението на МПС от потеглянето е ускорително при достигната скорост от 19 км/ч. Управляваният от В. Т. автомобил се е движил на заден ход, на север, по източната лента на платното за движение. В същата посока, на север, с гръб към автомобила, се е движила и пешеходката Т./тя предприема пресичане на платното за движение от десния тротоар в посока от юг на север при спокоен ход с оглед множеството спрели на тротоара МПС-ва/. Първоначалният контакт между автомобила и тялото на пешеходката е било в лявата половина на гърба на нивото на гръдния кош. В резултат на този първоначален контакт и действието на инерционните сили, тялото на пострадалата над таза полита в посока към автомобила. След това в контакт влиза горната част на тялото на Т. с петата (задна) врата на автомобила. След първоначалния контакт, Т. е паднала на терена по очи, с глава насочена на север, в ляво непосредствено до автомобила. Задна лява гума на автомобила е преминала в ляво от тялото на пешеходката, докато предна лява гума на автомобила е преминала косо през лявата подбедрица на пострадалата.При тази фактическа обстановка водачът е имал възможност да наблюдава пространството назад и в страни от автомобила, в двете странични огледала, в централното огледало на купето или директно да наблюдава пространството зад автомобила. Пострадалата е била в зоната зад автомобила от момента в който автомобилът е излязъл от мястото на което е бил паркиран и от този момент до момента на удара, водачът е имал възможност да възприеме пешеходката. Водачът е имал техническата възможност да предотврати настъпилото ПТП – при потегляне на автомобилът на заден ход и при косото праволинейно движение на пешеходката, същата се е намирала на нивото на бордюра и непосредствено преди навлизане на платното за движение – това означава, че същата е попаднала в обсега на лявото странично огледало и водачът на автомобилът е имал техническата възможност да я възприеме преди потегляне. Освен това, водачът е имал техническата възможност да бъде особено внимателен при движението на заден ход, като непрекъснато наблюдава платното зад автомобила.

Посочва се, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда (какъвто е конкретния случай) има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. оспорването от страна на ответника относно липсата на вина у деликвента е неоснователно.

Освен това, заявяват, че за механизма за настъпване на ПТП са ангажирали нужните доказателствени искания и са приложили писмени доказателства, наред с влязлата в сила присъда (с която е установена по категоричен и неоспорим начин вината на деликвента), при деликтната отговорност вината се презумира и считат, че същата е налице. Сочат, че съгласно въведената от законодателя оборима презумпция с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД „във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното“, считам че така направеното възражение следва да бъде доказано в настоящото производство от ответника, ангажирайки необходимите доказателства.

Отбелязват, че нещо повече, обстоятелствата на които се основават исковете и механизмът на настъпилото процесно ПТП, са видни от доказателствата, приложени към исковата молба, официални свидетелстващи документи.

Изложено е, че в хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от починалата, съгласно задължителната практика на ВКС, е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на дължимото от застрахователя обезщетение по задължителна застраховка ••• е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемо свое поведение. Посочва се, че с оглед постановеното по реда на чл. 290 от ГПК с характер на съдебна практика Решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само конкретно установения принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането. Считат, че твърдените от ответната страна обстоятелства, допринесли за настъпилите вреди, следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, като конкретен обективен принос за настъпване на вредоносния резултат

Освен всичко изложено дотук, оспорват наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия от фактическа и правна страна. Оспорват всички фактически твърдения за виновно и противоправно поведение от страна на починалия. Оспорват твърдението на ответната страна, че изключителна вина за настъпване на ПТП, има починалата ••• Т.. Оспорват ПТП да не е реализирано вследствие на виновното и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил с рег.№ ••• модел – 3.0 ТДИ •••.

По отношение на възражението за недължимост на претенцията за законна лихва е изложено следното:

Сочат, че съгласно чл. 493, ал. 1, т.5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, лихвите за забава, за които застрахованият по задължителна застраховка ••• отговаря, се покриват от застраховката и са част от дължимото застрахователно обезщетение.

Посочват, че съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят по ал. 2, т. 2 от КЗ, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Предвид гореизложеното се посочва, че застрахователното обезщетение по задължителна застраховка ••• включва наред с главницата и лихва върху нея, които се дължат считано от най-ранната дата, от която застрахователят е узнал за вредоносното събитие, до дата на окончателното погасяване на вземането. Извън съдебната претенция /уведомлението за настъпилото ПТП/ по чл. 498 от КЗ на В. и К., в качеството им на пострадали лица по смисъла на чл. 478 от КЗ, е предявена пред ответника на 08.09.2020г., която е и началната дата на претенцията за лихви по чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Оспорват възражението на ответното дружество за недължимост на законната лихва от датата на уведомлението за настъпило ПТП. Считат, че тъй като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе отговорността за забавено плащане. Твърди се, че ищците са предявили своевременно претенциите си пред застрахователното дружество.

Заявява се, че застрахователното дружество е проявило абсолютна и пълна пасивност, не е изпълнило задълженията си по чл. 496, ал. 3 от КЗ и не е предприело никакви действия по приключване на щетата в законоустановения срок. Сочат, че чл. 409 от КЗ предвижда възможност за застрахователя да се освободи от задължението си за заплащане на законна лихва, ако изпълни задължението си, като удовлетвори по доброволен ред претенциите на пострадалото лице. Сочи се, че в конкретния случай, застрахователят не е изпълнил това свое задължение, поради което липсват основания за освобождаването му от отговорността за забава.

Поддържат всички наведени твърдения в исковата молба относно механизма на ПТП, вината на водача на лек автомобил с рег.№ ••• модел – 3.0 ТДИ, управлявано от лицето •••. и причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилите вреди за починалата.

Молят, да се постанови решение, с което да се осъди ответника ••• – гр.•••, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: РБългария, област •••, общ. •••, гр. •••, ••• представлявано заедно от – •••• и •••••• да заплати на В. С. Т. ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр.••• и на К. П. Т. ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр.•••, ул. ••• следните обезщетения:

• да заплати на В. С. Т. ЕГН ••••••••••, сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата баба •••., ЕГН ••••••••••, бивш жител на •••, настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 07.08.2020год., причинено от виновното, противоправно поведение на •••., ЕГН ••••••••••, при управление на лек автомобил с рег№ ••• модел – 3.0 ТДИ, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ – от 08.09.2020год. – датата на уведомяването на застрахователя за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица до окончателното й изплащане

• да заплати на К. П. Т. ЕГН ••••••••••, сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от смъртта на нейната баба •••., ЕГН ••••••••••, бивш жител на •••, настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 07.08.2020год., причинено от виновното, противоправно поведение на •••., ЕГН ••••••••••, при управление на лек автомобил с рег.№ ••• модел – 3.0 ТДИ, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ – от 08.09.2020год. – датата на уведомяването на застрахователя за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица до окончателното й изплащане

Молят, да се осъди ответника да заплати и всички такси и разноски по производството, както и адвокатски хонорар.

Молят, да им бъде присъдено и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с който моли да се вземе предвид следното становище:

Поддържа всички оспорвания, възражения и доказателствени искания, сторени в първоначалния отговор.

Поддържа оспорванията относно механизма, както и твърденията за принос от страна на починалата Т..

Поддържа оспорванията относно отношенията между ищците и пострадалата. Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. Намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от името на ищеца парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл. В случай че ищците докажат наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в ответното дружество водач, то твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищците размер.

Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно – да е в размер, който деморализира и ненужно обогатява ищеца и който смущава общественото нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016г. по т.д. № 3568/2015г. на ВКС, ТК, Търговско отделение).

Заявява, че е вярно, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Сочи, че релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи следва да се съобразят с общите критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.

Излага доводи, че при причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението за вреди от значение е най-вече и личната и емоционална връзка между починалия oт деликт и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Заявява, че релевантни са също конкретно установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения, а също и възрастта на лицата, обществено положение на починалия и на ищеца „отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.

На самостоятелно основание заявява, че исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на пострадалата за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

По делото не е спорно, че на 07.08.2020г. около 09.18 часа в гр.••• на ул.••• е настъпило ПТП между лек автомобил •••, управляван от •••. и пешеходеца •••..

Не е спорно, че към датата на ПТП, за лек автомобил •••, е имало сключена задължителна застраховка ••• на автомобилистите при ••• със застрахователна полица № ••• с покритие от 08.06.2020 г. до 07.06.2021 г.

На 04.09.2020г. наследниците на починалата ••• Т., а именно синовете й - •••, ЕГН •••••••••• и •••, ЕГН •••••••••• изпратили Уведомление за настъпило ПТП с пострадали лица до ••• - гр.•••, ЕИК •••, видно от известие за доставяне № ИД •••, получено от последния на 08.09.2020г.

На 12.10.2021г. ищците съгласно чл. 380 от КЗ отправят пред ••• писмена застрахователна претенция /получена на 14.10.2021 г. видно от известие за доставяне с ИД № ••• 1/12.10.2021 г./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 70 000лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 07.08.2020г., при което е починала тяхната баба •••., ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва върху общата сумата от 140 000лв., считано от 08.09.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, които са претърпели вследствие на процесното застрахователно събитие. При ответника е заведена щета № •••г., като с уведомление с изх. № 9502 от 19.10.2021г. •••, отказва да определи застрахователно обезщетение.

На 22.10.2024г. /непосредствено след приключване на наказателното производство/ посредством Допълнителна молба към покана за плащане, ищците предоставили исканите документи на ответното дружество и отново потвърдили застрахователната си претенция, като основание и размер, получено на 25.10.2024г. (видно от известие за доставяне с ИД № PS60000243JB•••/22.10.2024г.). Видно от писмо изх. № 1295 от 24.01.2025г., ответникът ••• отказал да уважи застрахователните претенции.

Видно от приложеното НОХД № 638/2024 г. по описа на Окръжен съд – •••, с Присъда № 26/17.09.2024 г., В. Т. е признат за виновен за това, че на 07.08.2020 г., в град ••• на ул. ••• при управление на МПС - лек автомобил с рег. № •••, на заден ход нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката ••• Т. - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като го осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, изпълнението на което наказание е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 03.10.2024г.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното:

Причината за смъртта на •••. е тежката гръдна и гръбначно-мозъчна травма.

Установените и описани травматични увреждания довели до смъртта на ••• Т. са във връзка с настъпилото ПТП.

Травматичните увреждания при Т. са от действието на твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП от блъскане на пешеходец от движещ се на заден ход автомобил с последващо падане, като травмата на левия долен крайник е от преминаване на автомобилна гума с притискане в тази област.

Механизмът на ПТП е следният:

На 07.08.2020 г. около 09.18 часа в гр. ••• на ул. •••, управлявано от В. Т. и пешеходец ••• Т..

Лекият автомобил ••• преди да потегли от място е бил паркиран косо спрямо оста на пътя в ляво от платното за движение и е предприел движение на заден ход, в посока от юг на север, по източната част на платното на ул. •••.

В същата посока от юг на север се е движила и пешеходката ••• Т..

При движението на лекият автомобил ••• на заден ход и сблъсъка/удара му с пешеходката ••• Т., л.а. се е движил в посока север с определена скорост на движение и пешеходката е отблъсната и изпаднала на определено разстояние в посока север от мястото на сблъсъка/удара.

Мястото на сблъсъка/удара се намира на около 2.25 м. северно и на 3.00 м. източно от приетия ориентир /“О“/.

Скоростта на движение на лек автомобил ••• ••• преди ПТП, управляван от В. Т., преди настъпването на удара/сблъсъка и в момента на сблъсъка/удара е равна на 4.24 м/с. = 15.27 км/ч.

Скоростта на движение на пешеходеца ••• Т. при настъпването на ПТП е равна на 4.10 км/ч. = 1.14 м/с.

При правилно регулирано ляво огледало за задно виждане, видимостта в лявото странично огледало е в обсега от 2.00 - 3.00 м. напречна видимост.

Водачът на лек автомобил ••• ••• е имал техническа възможност да не допусне настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Пешеходецът ••• Т. е било необходимо да се движи по източния или западния тротоар и да предприеме пресичането на платното за движение по най- краткия път.

Пешеходецът ••• Т. е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Техническата причина за настъпилото ПТП е предприемане на маневра за движение на "заден ход" от страна на водача на лек автомобил ••• модел ••• с рег. № ••• - В. Т., без последния да се убеди посредством огледалата за задно виждане /лявото/, че зад л.а. няма опасност за настъпване на ПТП - пешеходката ••• Т..

Технически правилните действия за водача на л.а. са той непрекъснато да наблюдава пътното платно зад автомобила и при необходимост да спре в случай на опасност.

От техническа гледна точка с цел спазване изискванията за безопасно движение по пътищата, пешеходката ••• Т. е предприела неправилно движение по пътното платно косо и почти попътно за л.а. ••• модел •••. Технически правилно е същата да се движи по източния или западния тротоар /зоната на тротоарите/.

От техническа гледна точка при необходимост да пресече платното за движение на ул. •••, правилните действия са да го пресече по най-краткия път и да се движи по насрещния тротоар.

В резултат на това настъпва ПТП с последици описани в делото.

Пътни знаци въвеждащи забрани или ограничения в този участък на улицата няма налични.

Пътна маркировка в участъка на настъпване на ПТП няма.

Пешеходна пътека в участъка на настъпване на ПТП няма.

Изготвена е мащабна скица.

Пешеходката ••• Т. преди настъпването на сблъсъка/удара се е движила попътно на движението на л.а. ••• 07 и е нямала видимост към приближаващият на заден ход л.а. ••• •••7.

В участъка на настъпване на ПТП по ул. ••• няма налични пешеходни пътеки.

В участъка на настъпване на ПТП по ул. ••• има налични тротоари:

Източно от зоната на паркиране до западната фасада на бл. 100 има тротоар за пешеходци с широчина 2. 00 м.

Западен тротоар на улицата с широчина 3. 10 м.

Във връзка с претърпените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства.

Свидетелката ••• която е леля на ищеца и майка на ищцата, /снаха на починалата ••• Т./ посочва, че ••• Т. й е била като майка. К., била чакано и желано момиче в рода, защото нямали момиче и като се появила на бял свят я кръстили на баба й •••. Баба й поела К. още от малка, и помагала в отглеждането на детето. Баба й се грижела за К. през цялото време, при отглеждането, възпитанието, след училище тя ходела при баба си. След като К. навършила 14 години, я приели с отличие в Американския колеж и тогава баба й направила голям жест, оставила болната си майка тук и заминала с К. в •••, където не познавала никой. Баба й пожелала сама да отиде с нея, през цялото време била с нея, докато К. завърши колежа, след това вече баба й се прибрала в •••. В ••• двете били в пълен синхрон, наели квартира близо до колежа, баба й се грижела за нея, подготвяла й обяда, вечерята, да й бъде чисто, спокойно. След като К. заминала за ••• продължила да поддържа контакти с баба си. Винаги, когато се прибирала от чужбина, първото нещо независимо по кое време било е да се обади на баба си и да каже „Бабе, аз пристигнах“. Сега този момент е много тъжен, защото сега, тя нямала на кого да се обади, баба й много й липсвала. Връзката през цялото време между К. и баба й била много силна, бабата била отдадена изцяло на внуците си, искала да ги направи достойни хора. Когато, съобщили на К. за смъртта на баба й, тя изпаднала в шок, много тежко го приела. Винаги, когато К. си дойдела от чужбина, ходела на гроба на баба си, все още й било много мъчно. К. не пожелала да си дойде за погребението, тя си останала в нейния свят да скърби. След инцидента тя се затворила в себе си, тъй като това бил най-близкият й човек, след майка й и баща й и тази промяна продължава години след това.

Свидетелката Б. Д. П. посочва, че покойната •••, я познава от 57 години, от както е родена, защото нейната майка и ••• били приятелки. Свидетелката познава и внучката •••, като посочва, че през годините между ••• и К. отношенията били изключително близки, голяма обич и любов от страна на баба и внучка, отношенията с В. били също много близки. ••• Т. проявявала огромни грижи към внуците си и между тях наистина имало безпрекословна любов. В. учел първоначално в V-то Основно училище и ••• Т. се грижела за него през това време. ••• се грижела за К. още от детската градина, постоянно била при баба си, а не в апартамента на майка си и баща си. Когато навършила 14 години, К. кандидатствала в Американския колеж в ••• и ••• Т. казала, че ще замине с нея да бъде с нея през тези години на обучение и тогава още повече връзката им се задълбочила, К. споделяла с баба си всичко, което й се случва. След това К. заминала за ••• като връзката не прекъснала и след това, защото те се чували постоянно. При всяко прибиране в •••, К. отивала първо при баба си, да й разкаже всичко, което се е случило. Според свидетелката, К. не искала да приеме смъртта на баба си, затова не дошла на погребението, била изключително съкрушена, затворена и много мълчалива.

Свидетелката посочва, че В. е роден 1980 година, докато родителите му живеели в •••в, имало момент, в който В. учил в ••• и живеел при баба си ••• Т.. След това неговите родители се преместили в ••• за постоянно. След това В. се оженил и се преместил в •••в да живее със семейството си. И двамата внуци, изключително тежко приели смъртта на баба си.

Свидетелят ••• посочва, че с В. се познавали от 30 години и оттогава познава и баба му. Баба •••, доста дълго време гледала В., по времето, когато родителите му вземали допълнителни квалификации и през това време баба му поемала неща като контрол, какво е правил в училище, облечен ли е, тя се грижела основно за него. В. бил предимно в •••, заминал за малко в Англия и след това бил в •••в, тъй като съпругата му е •••вчанка. Това разстояние не променило отношенията с баба му, със сигурност в седмицата веднъж се чували с В. най-вече по телефона. Според свидетеля били много привързани един към друг, защото В. все се чудел какво да й купува за рождения ден. След смъртта на баба му, В. се променил, за около месец силно му побеляла косата, психически също не бил много добре.

Свидетелят ••• посочва, че познава В. повече от 30 години. Познава баба му, тъй като тя живеела на 100 м от къщи. Като ученици, често ходел с В. при баба му, В. я наричал „бабчето“, били в много близки отношения, особено в ранните тийнейджърски години. По празници, всички се събирали при баба му. След смъртта на •••, свидетелят за първи път видял В. разплакан, изглеждал като човек загубил много близък свой роднина. След това В., дълго време бил в нещо като депресия, не искал да се вижда с приятели.

На основание чл. 176 от ГПК, ищецът В. Т. посочва, че е роден в •••, родителите му били студенти там. Бил на две години, когато завършили и се преместили в •••в. В •••, бил в детската градина може би последна група, помни, че живеели до Енергото с баба си и дядо си. Първи и втори клас бил при баба си, след това отишъл при родителите си в •••в. Когато бил в седми клас, родителите му решили да се върнат в •••.

Във връзка с установяване на механизма са събрани гласни доказателства.

Свидетелят •••. посочва, че в деня на ПТП, шофирал ••• •••-7, качил се в автомобила, огледал се внимателно и тръгнал на заден ход. В един момент забелязал в лявата страна на автомобила близо до тротоара паднала жена, спрял и проверил състоянието й. Обадил се на тел.112.

Движил се на заден ход, перпендикулярно на пътя бил паркирал. Около 15 метра бил изминал преди да види жената. Нямало как да обърне на самата улица, всички излизали на заден ход оттам. Свидетелят се движил по самата улица, на заден ход по платното за движение, искал да направи маневра, за да излезе. На мястото на ПТП, няма пешеходна пътека, има възможност пешеходците да се движат по тротоара, но рядко го правели.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка •••, между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, по делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка ••• към датата на процесното ПТП – 07.08.2020 г., за лек автомобил •••, валидна към дата на ПТП, при З•••, обективирана в застрахователна полица № ••• с покритие от 08.06.2020 г. до 07.06.2021 г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, на 12.10.2021г. ищците съгласно чл. 380 от КЗ отправят пред ••• писмена застрахователна претенция /получена на 14.10.2021 г. видно от известие за доставяне с ИД № ••• 1/12.10.2021 г./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 70 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 07.08.2020г., при което е починала тяхната баба •••.. При ответника е заведена щета № •••г., като с уведомление с изх. № 9502 от 19.10.2021г. •••, отказва да определи застрахователно обезщетение.

Поради това предявените искове са допустими.

По делото безспорно също така се установява, че смъртта на •••. се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – •••., което е установено с влязла в сила Присъда № 26/17.09.2024 г. постановена по НОХД № 638/2024 г. по описа на Окръжен съд – ••• , която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на за лек автомобил ••• осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка ••• на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.

Основен спорен момент по делото е дали ищците имат качеството пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение се прие, че е за изгубило сила Постановление № 2 от 30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия. В цитираното по горе тълкувателно решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая – на баба/ е причинила на другите /в случая внуци/ морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Неколкократно в посоченото решение е подчертано, че това право възниква по изключение, като в тежест на претендиращия е да докаже, че е изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка, и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.

Следователно когато е предявена претенция от лице, което не е наследник по закон на починалото лице, трябва да бъдат разгледани, както съществувалите преди процесното ПТП отношения между тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищците.

По предявения иск за неимуществени вреди на В. С. Т..

От показанията на свидетелите •••, както и от обясненията на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че в детските му години е имало период от време, когато е бил в първи и втори клас, в който основно баба му ••• Т. е полагала грижи за него, докато родителите му отсъствали, както и че ищецът е бил много привързан към баба си. Ищецът В. Т. посочва, че е роден в •••, докато родителите му били студенти и когато бил на две години, се преместили в •••в. Когато бил в първи и втори клас, бил при баба си в •••, след това отишъл при родителите си в •••в и когато бил в седми клас, родителите му решили да се върнат в •••.

С оглед гласните доказателства, съдът намира, че починалата ••• действително е поела отглеждането на В. в крехката възраст – първи и втори клас, като е полагала непрекъснати, ежедневни грижи за него, осигурила му е пълноценно детство изпълнено с хубави спомени. Поради това следва да се направи извод, че В. като дете, безспорно е бил отглеждан дори за определен период от време преимуществено от баба си, като това обстоятелство безспорно е допринесло за създаването на изключително близка връзка помежду им, изпълнена с обич и привързаност.

Действително към момента на смъртта на •••, тя и В., са живели в различни населени места, но са се виждали много често и са били в много добри, близки, топли отношения. Съдът приема, че отношенията, които се установяват да са съществували между ищеца и баба му надграждат нормалните и традиционни за страната отношения - баба - внук. Налице са отношения на изключителност, породени от заместването на родителите от бабата, дори за определен период от време, отглеждането на ищеца от нея пълноценно, ежедневно и постоянно в една крехка възраст. В отношенията между починалата и нейният внук В. се установяват емоции, връзки и отношения на особена близост, надхвърлящи привързаността между баба и внуци, отношения, даващи основание да се приеме, че е справедливо внукът да бъде обезщетен за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на баба му. В подкрепа на този извод са и свидетелските показания за болките и страданията на ищеца, причинени от нелепата смърт на баба му, продължаващата тъга, поради което съдът намира, че същите са от вида на тези, които подлежат на обезщетяване с оглед задължителните указания посочени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Съдът приема за установено наличието на особена близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка, поради което за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца би била справедлива сума в размер на 30 000 лв.

По иска за неимуществени вреди на К. П. Т..

В настоящия случай от свидетелските показанията, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между починалата •••. и внучката К. П. Т. е създадена трайна и дълбока емоционална връзка още от детска възраст. Безспорно е установено, че К. е била дълго чакано момиче в семейството, била е кръстена на баба си, която се е грижела за К. през цялото време, от раждането, помагала при отглеждането, възпитанието, след училище К. ходела при баба си. След като К. навършила 14 години, я приели в Американския колеж в ••• и тогава, ••• заминала с К. в •••, където пет години непрекъснато живеели заедно и баба й, полагала за нея постоянни и ежедневни грижи. След като К. заминава за ••• връзката не е прекъсната, тъй като двете се чували постоянно, а при всяко прибиране в •••, К. първо на баба си се обаждала и първо при нея отивала.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищцата е възприемала баба си като постоянно присъствие и особено важна фигура в нейния живот. Изпитвала към нея дълбоки и трайни чувства на обич и привързаност извън обичайните. В случая изключително топлите отношения между баба и внучка са възникнали от ранната детска възраст на К. и надградени в атмосферата на постоянно съвместно живеене в общо домакинство, във важен период от житейския път на К.. Поради това следва да се приеме, че обичайните отношения са надградени, тъй като грижата и помощта от страна на ••• спрямо нейната внучка е била осъществявана постоянно, с желание и любов. Независимо, че ищцата е заминала за Великобритания връзката не е била прекъсната, като баба й продължавала да бъде важна фигура в нейния живот и двете непрекъснато контактували.

С оглед изложеното съдът намира, че между починалата •••. и К. П. Т. е изградена силна и дълбока емоционална връзка и следователно преживените и търпени болки и страдания на ищцата от смъртта на баба й следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при така събраните доказателства за ищцата К. П. Т. е установено съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и за настъпили в резултат на нейната смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди би била справедлива сума в размер на 30 000 лв.

Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000 лв., е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5 , кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно застраховката •••. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от ••• (•••) не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка ••• да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националното законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Няма основания да се отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, тъй като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване по въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК), то няма основания размерът на обезщетението да бъде ограничавано под действителния размер на претърпените неимуществени вреди.

По възражението за съпричиняване.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между

поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Ответното дружество е изложило доводи, че починалата ••• Т. е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, чл. 114, ал. 1 от ЗДвП и чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в участъка на настъпване на ПТП няма пешеходна пътека, поради което не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП.

В участъка на настъпване на ПТП по ул. „Поп Минчо Кънчев“ има налични тротоари: източно от зоната на паркиране до западната фасада на бл. 100 има тротоар за пешеходци с широчина 2. 00 м. и западен тротоар на улицата с широчина 3. 10 м. Според заключението, технически правилно е пострадалата да се движи по източния или западния тротоар. При необходимост от пресичане на платното за движение на ул. •••, технически правилните действия са, да пресече платното за движение по най-краткия път и да се движи съответно по насрещния тротоар. От техническа гледна точка пешеходката е предприела технически неправилно движение по платното за движение косо и почти попътно на л.а. ••• •••7. Поради това съдът намира, че пострадалата ••• Т. е нарушила разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, където е посочено, че пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ••• Т. и обезщетението за неимуществени вреди на ищците следва да бъде намалено с 10 % или до размера от по 27 000 лв. /13 804,88 евро/ за всеки от тях.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД , но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ .

В настоящия случай по делото са представени доказателства, че на 08.09.2020г. наследниците на починалата ••• Т., а именно синовете й - ••• и ••• са изпратили Уведомление за настъпило ПТП с пострадали лица до ••• - гр.•••, ЕИК •••, видно от известие за доставяне № ИД •••, получено от последния на 08.09.2020г.

Ищците К. П. Т. и В. С. Т. са предявили застрахователната си претенция на 12.10.2021г., получена на 14.10.2021 г.

Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби, намира, че в случая законна лихва се дължи от 14.10.2021 г., когато ищците В. Т. и К. Т. са предявила претенциите си пред застрахователя. Уведомлението до ответното дружество, получено на 08.09.2020 г. е от синовете на ••• Т. - ••• и •••, а не от ищците, поради което последните не могат да се ползват от него. Следователно съдът приема, че 14.10.2021 г. е датата, от която следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди на В. С. Т. и К. П. Т. в размер на по 27 000 лв. /13 804,88 евро/ за всеки от тях, като за периода от 08.09.2020 г. до 13.10.2021 г. исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди З••• да заплати на В. С. Т. и К. П. Т. сумата от по 27 000 лв. /13 804, 88 евро/, за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на тяхната баба •••., ЕГН ••••••••••, бивш жител на •••, настъпила вследствие на пътнотранспортно

произшествие, възникнало на 07.08.2020г., причинено от виновното, противоправно поведение на •••., ЕГН ••••••••••, при управление на лек автомобил с рег.№ •••, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ от 14.10.2021 г. - датата на предявяване за застрахователната претенция до окончателното й

изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над сумата от по 27 000 лв. /13 804, 88 евро/ за всеки от тях до предявения размер от 70 000 лв. /35 790,43 евро/ и исковете за законна лихва за периода от 08.09.2020 г. до 13.10.2021 г., като неоснователни.

По отговорността за разноските:

В хода на производството са представени договори за правна защита и съдействие, сключени с ищците В. С. Т. и К. П. Т., в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв с •••, ЕИК ••• с адрес на управление: град •••, бул. „•••

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС са задължителни за българските съдилища, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии.

В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадали лица към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП. Направено е възражение на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които по правило и по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. В производството са проведени две заседания, изслушани са показанията на петима свидетели и заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като упълномощеният адв. П. П. е присъствал на всички заседания и е задавал въпроси на свидетелите, представил е и подробна писмена защита.

С оглед изложеното и предвид фактическата и правна сложност, съдът следва да определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищците В. С. Т. и К. П. Т. в размер на 10 250 лв. /5 240.74 евро/.

С оглед изхода на делото З••• следва да заплати на ••• адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците В. С. Т. и К. П. Т. в размер на 3 953.57 лв. /2 021.43 евро/, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответното дружество е направило следните разноски: възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 675 евро. Съдът на основание чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 евро или така общият размер на разноските е 975 евро.

С оглед изхода на делото В. С. Т. и К. П. Т. следва да заплатят на З••• направените по делото разноски в размер на 598.93 евро, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Видно от данните по делото от бюджета на съда е заплатено възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 675 евро.

С оглед изхода на делото ответникът З••• следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2160 лв. /1104.39 евро/,представляваща 4% върху цената на уважените искове за неимуществени вреди, предявени от В. С. Т. и К. П. Т. и сумата от 260, 36 евро за разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно чл.3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, към настоящия момент официална парична единица е евро, равностойно на 1,95583 български лева. Поради това, горепосочените сума следва да се превалутират по правилата на чл. 12-13 от ЗВЕРБ, тъй като решението е постановено след 01.01.2026г.

Водим от горните мотиви, съдът