Решение № 4947 от 16.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 39523/2025 г.

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т срещу С. Г. М., Г. С. М. и И. С. Ч. за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите по издадената на 03.06.2025 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21566/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, както следва:

1. За С. Г. М.: сумата от 634,63 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. в имот, находящ се на адрес: ••, ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 135,76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 16,17 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 07.04.2025 г. върху главницата за дялово разпределение;

2. За Г. С. М.: сумата от 158,66 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. в имот, находящ се на адрес: ••, ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 4,04 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 07.04.2025 г. върху главницата за дялово разпределение;

3. За И. С. Ч.: сумата от 158,66 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. в имот, находящ се на адрес: ••, ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от 4,04 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2025г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 07.04.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между страните въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и такса за услуга дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия в сила от 10.07.2016 г., купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените срещу тях искове. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения, при доводи за недоказаност на притежавано от тях качество на собственици на процесния имот. Сочат, че претендираните суми за топлинна енергия не са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Молят за отхвърляне на предявените претенции.

Третото лице – помагач Д не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Допустимостта на предявените по реда на чл. 422 ГПК искови претенции изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците дължат припадащата им се част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Като писмено доказателство по делото е приета молба от Държавна спестовна каса – Жилищно кредитиране от 1991 г., видно от която е направено искане на основание чл. 24 ЗДСК (отм.) във връзка с Наредбата за кредитната дейност на ДСК и чл. 165 ЗЗД за вписване на законна ипотека върху апартамент на 7 етаж в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 421, вх. 5, ап. 20, за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство в полза на С. Г. М. и ЖЙ М.а.

От удостоверение за наследници с изх. № 61/04.04.2023 г. се установява, че ЖЙ М.а е починала на 12.09.2022 г. и е оставил следните наследници по закон: С. Г. М. (съпруг), Г. С. М. (син) и И. С. М.а (дъщеря).

Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том II, рег. № 4605, дело № 197 от 2022 г. на нотариус Маргарита Гечева, с район на действие Районен съд – София, вписана под № 303 в регистъра на Нотариалната камара, на 21.11.2022 г. С. Г. М., като собственик на 4/6 ид.ч., и И. С. М.а, като собственик на 1/6 ид.ч., даряват на Г. С. М. собствените си общо 5/6 ид.ч. от следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 20, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4089.115.1.130 по КККР на гр. София, одобрени със Запоред № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Младост, ж.к. •••, ап. № 20.

Настоящият състав намира, че молбата за вписване на законна ипотека по чл. 24 ЗДСК (отм.) не представлява пряко доказателство, удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 24, ал. 3 ЗДСК (отм.) вписването и заличаването на законна ипотека се извършва въз основа на писмо на Държавната спестовна каса, без да се представят договор или други книжа. Следователно при вписване на законната ипотека в полза на Държавна спестовна каса по този ред не се извършва проверка от никого относно правото на собственост на ипотекарния длъжник върху имота, който служи като обезпечение. Поради това молбата за вписване на законна ипотека не е достатъчна сама по себе си да обуслови категоричен извод за това, че ответника С. Г. М. и общата за ответната страна наследодателка ЖЙ М.а са притежавали правото на собственост върху процесния топлоснабден имот през исковия период. Тази молба обаче служи като индиция, че е притежавано правото на собственост от посочените лица, като при прецанката й съвместно с извършеното на 21.11.2022 г. дарствено разпореждане, у настоящия съдебен състав се формира единствения възможен извод, че тутуляри на правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в ••, през исковия период са били именно тримата ответници в настоящото производство, при следното разпределение на квотите им в съсобствеността: 4/6 ид.ч. за С. Г. М., 1/6 ид.ч. за Г. С. М. и 1/6 ид.ч. за И. С. М.а.

Не е спорно между страните, че процесния недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приетите по делото като писмени доказателства – протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ФДР за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, и договор, сключен между Т и третото лице помагач, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект и период.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на сумата от 951,96 лева. По делото не се твърди и не се установява плащане на посочената сума.

При гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че исковете за установяване на задължението на ответниците за заплащане на цената на доставената топлинна енергия в процесния имот и за релевирания период са доказани в своето основание. При отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на всеки от ответниците, следва да се съобрази притежаваната от всеки един от тях идеална част от правото на собственост върху имота. В този смисъл, ответникът С. Г. М., като титуляр на 4/6 ид.ч., отговаря за сумата от 634,63 лева, а всеки от ответниците И. С. М.а и Г. С. М., като титуляри на по 1/6 ид.ч. – за сумата от по 158,66 лева.

С оглед на гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да бъдат уважени в пълните претендирани спрямо всеки от ответниците размери. Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.04.2025 г. до окончателното плащане.

За основателността на исковете за установяване, че ответниците дължат припадащата им се част от претендираното възнаграждение за извършената в периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. услуга дялово разпределение, следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответниците е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.

В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. Посоченото съглашение следва да се смята, че продължава да обвързва страните по него, въпреки че изтичането на срока, за който е бил сключен, тъй като съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ при липса на писмен договор се приема, че договор съществува, ако страните го изпълняват доброволно, което се установява от поискания от потребителя отчет. Не е наведено от ответната страна нарочно оспорване относно размера на начислената сума за услугата дялово разпределение за процесния период, който изчислен по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 24,25 лева. Отговорността за заплащането на последната между ответниците се разпределя съобразно притежаваната от всеки един от тях идеална част от правото на собственост върху имота, а именно: 16,17 лева за С. Г. М. и по 4,04 лева за И. С. М.а и Г. С. М..

Предвид изложеното, исковете за установяване на задължението на ответниците за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважат в цялост. Посочените суми следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.04.2025 г. до окончателното плащане.

1. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на предявените акцесорните искове се предпоставя от наличие на главно задължение и забава в погасяването му.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период са приложими Общи условия на Т, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо издадената в случая обща фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), съдът намира, че следва служебно да извърши превалутиране на предявените претенции в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

По разноските:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполагат и двете страни.

Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от 513,77 лева, представляваща разноски направени в исковото производство, и сумата от 61,65 лева, представляваща разноски направени в заповедното производство, отговорността, за заплащането на които, е разделна на ответниците. В този смисъл следва да бъде възложено на ответниците заплащане на сторените в производството от ищеца разноски, както следва: за С. Г. М. – 342,51 лева, представляваща разноски направени в исковото производство, и 41,10 лева, представляваща разноски направени в заповедното производство; за И. С. М.а и Г. С. М. – от по 85,63 лева, представляваща разноски направени в исковото производство, и 10,23 лева, представляваща разноски направени в заповедното производство. На основание чл. 11 ЗВЕРБ съдът намира за необходимо да посочи присъдените суми за разноски и в тяхната еврова равностойност, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

Ответниците не претендират разноски, поради което и такива не следва да им се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд