Решение № 7489 от 23.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 267/2026 г.

Производството е образувано по искова молба на „ТС ЕАД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••• срещу В. Ц. В., ЕГН:••••••••••, с адрес: •••••••••••• с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2867,00 евро /5 607,36 лева/, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. , ведно със законната лихва за период от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 440.36 евро / 861,27 лева/, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 16.07.2023 г. до 15.09.2025 г., 27.24 евро /53,27 лева/, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 7,17 евро /14,03 лева/, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 15.09.2025 г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. •••••••••• Посочен е адрес на топлоснабдения имот: •••••••••••••, инсталация •••••••••••, аб. № •••••• ИД номер: •••••••• Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на ползвател на топлоснабдиния имот за процесния период е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредбата за топлоснабдяването. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТСя“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТСя“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено. Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ТС ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл.1396 от Закона за енергетиката. Съгласно чл.155, ал.1, т.2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “ТС ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най- старото. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител адв. Л. К.. Твърди се, че освен посочването, че ответницата била ползвател, не са ангажирани никакви други твърдения или доказателства, с които да се установи тази процесуална легитимация. Сочи се, че липсва предмет на договор, което прави претендираните суми от ищеца недължими като недоказани и недействителни и предявеният за тях иск неоснователен. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност. Поддържа се, че представените от ищеца извлечения не са годни доказателства за претендиране на суми спрямо ответницата. Съгласно нормата на чл. 182 от ГПК - вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Не са представени отчети за показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия, който се приспада от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие. За периода на натрупване на сумите „ТС ЕАД не е редуцирала показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно. Не са представени актове за рекламация и възражения съгласно чл. 128 от ЗЗП. Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. На 23.09.2025 г. „ТСя“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Ц. В. за сумите 5 607,36 BGN (пет хиляди шестстотин и седем лева и 36 стотинки), представляваща главница - за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: •••••••••••••••••••••, инсталация •••••••••••, аб. № ••••••, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със- законната лихва за период от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,- 861,27 BGN (осемстотин шестдесет и един лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва - върху главница за топлинна енергия за периода от 16.07.2023 г. до 15.09.2025 г.,- 53,27 BGN (петдесет и три лева и 27 стотинки), представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със- законната лихва за период от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,- 14,03 BGN (четиринадесет лева и 03 стотинки), представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 15.09.2025 г. С разпореждане от 23.09.2025 г. по ч. гр. д. № ••••• г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски - държавна такса в размер на: 111,11 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Поради тази причина, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението.В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••••••••••••••••• С Нотариален акт за дарение на недвижим имот •••••••••••••••••••••••••••••••••••• С молба-декларация В. Ц. В. е поискала да бъде открита партида на нейно име за целия топлоснабден обект. Видно от представения протокол от проведено на 18.09.2003 г Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в г••••••••••••••, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ищеца за извършване на услугата дялово разпределение. Представен е договор между ищеца и етажната собственост с адрес: ••••••••••••••, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че . процесния имот се топлозахранва от две абонатни станции за долен и горен кръг за един вход /вход А/с два отделни топломера за всяка абонатна станция. Показанията на двата топломера се събират и общото количество ТЕ се разпределя между всички абонати. Топломерите в абонатната станция са отчитани по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. През процесния период по решение на СЕС след 02.2024г. е променена фирмата за извършване на дяловото разпределение на ТЕ, като са подменени и уредите за дялово разпределение. До 02.2024г. ФДР е била „••••“ ООД, а от 03.2024г. ФДР е „ТСя“ ЕАД. За период 22/23г. по данни на ,Далсия“ ООД в имота на ответницата е имало два радиатора с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/, два радиатора в помещения хол и офис без монтирани ИРРО и лира в банята без монтиран ИРРО. Двата уреда са отчетени на 14.06.2023г. като отчетния формуляр с подпис на потребител е представен на в.л. и същите отчетени стойности фигурират в изравнителна сметка представена на в.л. За 3-те отоплителни тела има служебно изчисление на база инсталирана мощност, умножена по МСРС, умножена по 1-ца ТЕ за деление. За период 05.2023-02.2024г. двата ИРРО са с изгаснал дисплей, което е отбелязано в отчетен формуляр от 22.02.2024г. и за 5-те отоплителни тела има служебно изчисление на база инсталирана мощност, умножена по МСРС, умножена по 1-ца ТЕ за деление.След 02.2024г. ФДР ,••••••“ ООД е сменена с „ТСя“ ЕАД, като на 4-те радиатора са монтирани нови ИРРО с дистанционен отчет, а лирата в банята е без уред и за същата има служебно изчисление на база инсталирана мощност, умножена по МСРС, умножена по 1-ца ТЕ за деление. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 231куб.м, вместо 320куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части.В процесния имот има монтиран един водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 14.06.2023г., 22.02.2024г. от ФДР „••••••••“ ООД и 17.06.2024г. от ФДР „ТСя“ ЕАД. Поради разлика в показанията на общия водомер в абонатната станция отчетеното количество БГВ е коригирано /увеличено/ за период 05.2023-02.2024г. с +1.844куб.м., а за 03.2024-04.2024г. /намалено / с -2.255куб.м. СТЕ счита, че сумата за ТЕ за отопление от сградна инсталация е занижена с - 162.48лв., тъй като е изчислена на база 231куб.м., вместо за 320куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата. За останалите компоненти изчисленията извършени от 2-те ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Общо дължимата сума за ТЕ за сградна инсталация, имот и БГВ за периода 01.05.2023 г.- 30.04.2024 г. е 2697.19 лева. Претендираната сума 5 607,36 лева е близка до изчислената от вещото лице дължима сума 5729.17 лева, но за по-дълъг период включваш и отоплителния сезон 2022/2023 г. Същият обаче не е част от заявения период с исковата молба, като съдът с оглед диспозитивното начало е ограничен от волята на ищеца. По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., по партидата на аб. № ••••••, за топлоснабден имот с адрес : •••••••• извършените плащания за процесния период, които са отразени в информационната система на „ТС ЕАД са в общ размер на 106.34 лева. Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност. Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В същия тълкувателен акт е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТСя“ ЕАД и ответника за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. От представените по делото нотариални актове се установява, че ответницата е вещноправен ползвател на процесния имот. Отделно същата с молба декларация е изразила изрично воля за възникване на облигационно отношение с ищцовото дружество с предмет доставка на топлинна енергия за целия топлоснабден имот с адрес: •••••••••••••, инсталация •••••••••••, аб. № •••••• ИД номер: •••••••• Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че през исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния апартамент. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата през исковия период Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано последователно от „••••••••••“ ООД и от ищеца. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за целия процесния период е 2697.19 лева. Видно от заключението на ССчЕ заплатена е сума в размер на 106.34 лева и остава дължим остатък от 2860.85 лева. От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 23.09.2025/, към този момент би била изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 23.09.2022 г. Най-ранно изискуеама сума за процесния период е месечната сума за ТЕ за месец май 2023 г., чиято изискуемост настъпва на 15.07.2023 г., следователно няма погасни по давност суми. Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.08.2024 г. до 15.09.2025г., в размер на 409.71 лева, , изчислен от съда чрез онлайн калкулатор при изчисляване на лихвата върху основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в общите условия. По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Далсия“ ООД и от ищеца. Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание. Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г е правилно определена и е на обща стойност от 53.27 лева. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ТС ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 14,03 лева- мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 15.09.2025 г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС ЕАД съобразно уважената част от исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 408.81 евро от общо дължим размер от 803.87 евро/ в т.ч. държавна такса- 66.84 евро /, депозит за вещи лица-384.77 евро, депозит за особен представител- 250 евро и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 102.26 евро по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 107.36 лева от пълен претендиран размер от 211.11 лева. Съобразно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. С Решение на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) от 8 юли 2025 г. е определена дата на въвеждане на еврото 01.01.2026 г. В диспозитИ. на съдебния акт всички суми следва да са посени в официалната валута към момента на постановяване на решението по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите в лева се преизчисляват към евро при курс 1.95583 лева за 1 евро при правилата за закръгляне към най-близкия цент съгласно Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997. Извършените изчисления са както следва: 2860.85 лева=1462.73 евро,5 607,36 лева = от 2867,00 евро, 409.71 лева=209.48 евро, 861,27 лева =440.36 евро, 53,27 лева=27.24 евро, 14,03 лева = 7,17 евро и 107.36 лева=54.89 евро. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд