Решение № 1056 от 26.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16338/2025 г.

наказателно дело № 20251110216338 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на А. А. С., чрез адв. Яв. С. - САК срещу Заповед за задържане №220зз-1021/07.11.2025 г., издадена от полицейски служител при 06 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) – старши полицай Р. Й. Г.. С жалбата се моли за отмяната на заповедта като незаконосъобразна, нецелесъобразна, съставена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила.Претендират се разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на атакуваната заповед за задържане по изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 470, 39 € и държавна такса в размер на 5, 11 €. За издалия атакуваната заповед, в съдебно заседание не се явява представител. Прилагат се писмени бележки с развити основания по същество. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните по делото доказателства: Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с №230зз-1021/07.11.2025 г., от полицейски служител при 06 РУ-СДВР – старши полицай Р. Й. Г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с вписано основание: „установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл.354а от НК: адрес хх. В нея е посочено, че лицето е задържано на 07.11.2025 г. в 22:45 ч. в помещение за временно задържане в 06 РУ-СДВР. Същата е връчена надлежно срещу разписка на жалбоподателя и е налице подпис срещу задържано лице. Заедно със Заповедта е изготвен и протокол за обиск на лице, като са иззети и описани вещи. Жалбоподателят е посочил, че няма възражения и подписал разписката под протокола. На жалбоподателя му е била предоставена и декларация за правата на задържаното лице срещу подпис, връчена му на 07.11.2025 г. Същият е посочил, че желае адвокатска защита по негов избор - хх, както и е посочил, че има здравословни проблеми – сърдечна недостатъчност. Същият бил вписан в книгата на задържаните лица. Липсват данни към преписката за извършвани действия с него по ЗМВР или по НПК. Входирано било на 08.11.2025 г. от името на задържания А. А. С., чрез адв. Яв. С. заявление до дежурния и до началника на 06 РУ-СДВР, с искане задържаното лице да бъде съпроводено до лицензирана лаборатория, за да даде кръв за изследване за наличие на наркотични вещества и при възможност да се свалят дактилоскопни следи от пръсти и длани от твърдяното „пликче“, което било намерено в „тоалетна“ на заведение „Козел“ и се сравнят с тези на задържаното лице, за да се установи дали същите съвпадат. Срещу разписка са върнати вещите на задържаното лице. Липсват данни за произнасяне по заявлението. Установява се от удостоверение рег. №513р-128207/27.11.2025 г. на началник 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, че съгласно Заповед №513з-10397/01.10.2024 г. на директора на СДВР младши инспектор Р. Й. Г. е назначен на длъжност „стари полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ - СДВР, която длъжност е заемал към 07.11.2025 г. и продължава да изпълнява и към момента. При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорване, като разгледана по същество е основателна, поради следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването , а именно по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която норма предвижда, че основанието за издаването е срещу лице, „за което има данни, че е извършило престъпление“. Посочени са фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед: „установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл.354а от НК: адрес хх Но следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. Като в тази насока е Решение №9425/2016 г. на ВАС по админ. д. №3914/2015 г. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона. Като тази ПАМ е с превантивна функция. В случая е налице нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл.5 от ЕКЗПЧОС са изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно чл.72 и сл. от същия. Като в процесния случай са били налице осъществявани действия по разследване по подозрение за извършено престъпление, установяващи съпричастност към деянието, което се сочи в процесната заповед. Съдът приема, че единственото изискване на една наложена принудителна административна мярка по ЗМВР – фактическо задържане на лице е същата да съответства на закона и неговата цел – да предотвратява извършването на престъпления и да ги разкрива по установения от закона ред, респективно да възпрепятства тяхното неразкриване с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др. от страна на лицето, което предстои да бъде задържано или вече е задържано. Но в случая с оглед конкретните факти се стига до извод, че не са били налице основания за пропорционално ограничаване на правата на задържаното лице, което по доказателствените данни, изведени от преписката, са налагали ограничаване на правото на свободно придвижване. Не са били налице каквито и да е данни, че конкретното му задържане след медицинските данни за състоянието му, ще е с цел предотвратяване извършването на престъпления от същия, респективно да възпрепятства разкриване на такива, както и с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др. Предвид което изначално задържането на С. е незаконосъобразно. Не е спазено изискването на чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, а именно: „с цел да се осигури явяване пред компетентния, съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление“. Такива индиции по преписката липсват. На следващо място не са налице изискуемите предпоставки, предвид, че целта на задържането е да се попречи на задържаното лице да се укрие или да извърши друго престъпление. По делото не се установи, че е имало данни за укриване от страна на жалбоподателя или данни, че може да извърши престъпление. Поради което при задържането е следвало да бъде съобразено дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ). Като тази ПАМ е с превантивна функция, а именно цели да се попречи на конкретното лице да извършва престъпления и да се укрива. Касае се необходимост от мярка за намаляване на интензитета от опасностите, които крие едно лице, което в процесния случай не е налице. Като в случая задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска заповед не допринася за постигане на целите, посочени в закона и съставлява необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя, който е със здравословни проблеми, чрез лишаването му от свобода, което противоречи на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито са заповедите за задържане. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се определи, че целта за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане е била правилна и законосъобразна при наличните данни. Едва в писмените бележки на процесуалния представител на ответника се съдържат данни за образувано досъдебно производство, но същото нито е изискано за представяне, нито са приложени заверени копия от постановления на прокуратура за образуването му и извършвани действия по него, за да се установи същото по подозрение в извършване на престъпление срещу жалбоподателя ли е. Предвид което оспорената заповед макар и издадена от компетентен орган в кръга на службата му, не е съобразена с предпоставките, посочени в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, които се установи, че не са налице, както и с целите предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците да са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл.6, ал.1 от АПК и чл.107 ЗМВР, а и същата се явява несъобразена с чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС, поради което се явява незаконосъобразна. С оглед на което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваната заповед следва да бъде отменена. С оглед изхода на производството се следва присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Претендира се възнаграждение и платена държавна такса, което с оглед отмяната на оспорваната заповед следва да бъде възложено да се заплати от органа, към който служи ответника. Жалбоподателят е бил представляван в проведеното съдебно производство от упълномощен от него лично и със съгласие на родителите му адвокат. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.8, ал.2, т.3, за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи - 920 лв., съдът прие, че следва да определи този размер, който се явява в границите, определени в Наредбата и същите да бъдат заплатени от наказващия орган за една инстанция по делото, както и заплатената държавна такса, която се претендира в размер на 10 лв., поради което искането следва да бъде уважено изцяло. В процесния случай претенцията съобразно чл.12 от Закона за въвеждане на еврото в Р България следва да се превалутира в евро, която се явява законното платежно средство в страната от 01.01.2026 г., поради което сумата, която следва да бъде уважена за разноски е в общ размер на 475, 50 (четиристотин седемдесет и пет евро и петдесет евроцента) евро. Ето защо и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР Софийският районен съд, наказателно отделение, деветнадесети състав, Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на А. А. С., чрез адв. Яв. С. - САК срещу Заповед за задържане №220зз-1021/07.11.2025 г., издадена от полицейски служител при 06 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) – старши полицай Р.Й.Г.. С жалбата се моли за отмяната на заповедта като незаконосъобразна, нецелесъобразна, съставена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила.Претендират се разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на атакуваната заповед за задържане по изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 470, 39 € и държавна такса в размер на 5, 11 €. За издалия атакуваната заповед, в съдебно заседание не се явява представител. Прилагат се писмени бележки с развити основания по същество. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните по делото доказателства: Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с №230зз-1021/07.11.2025 г., от полицейски служител при 06 РУ-СДВР – старши полицай Р.Й.Г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с вписано основание: „установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл.354а от НК: адрес хх В нея е посочено, че лицето е задържано на 07.11.2025 г. в 22:45 ч. в помещение за временно задържане в 06 РУ-СДВР. Същата е връчена надлежно срещу разписка на жалбоподателя и е налице подпис срещу задържано лице. Заедно със Заповедта е изготвен и протокол за обиск на лице, като са иззети и описани вещи. Жалбоподателят е посочил, че няма възражения и подписал разписката под протокола. На жалбоподателя му е била предоставена и декларация за правата на задържаното лице срещу подпис, връчена му на 07.11.2025 г. Същият е посочил, че желае адвокатска защита по негов избор - хх, както и е посочил, че има здравословни проблеми – сърдечна недостатъчност. Същият бил вписан в книгата на задържаните лица. Липсват данни към преписката за извършвани действия с него по ЗМВР или по НПК. Входирано било на 08.11.2025 г. от името на задържания А. А. С., чрез адв. Яв. С. заявление до дежурния и до началника на 06 РУ-СДВР, с искане задържаното лице да бъде съпроводено до лицензирана лаборатория, за да даде кръв за изследване за наличие на наркотични вещества и при възможност да се свалят дактилоскопни следи от пръсти и длани от твърдяното „пликче“, което било намерено в „тоалетна“ на заведение „Козел“ и се сравнят с тези на задържаното лице, за да се установи дали същите съвпадат. Срещу разписка са върнати вещите на задържаното лице. Липсват данни за произнасяне по заявлението. Установява се от удостоверение рег. №513р-128207/27.11.2025 г. на началник 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, че съгласно Заповед №513з-10397/01.10.2024 г. на директора на СДВР младши инспектор Р.Й.Г. е назначен на длъжност „стари полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ - СДВР, която длъжност е заемал към 07.11.2025 г. и продължава да изпълнява и към момента. При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорване, като разгледана по същество е основателна, поради следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването , а именно по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която норма предвижда, че основанието за издаването е срещу лице, „за което има данни, че е извършило престъпление“. Посочени са фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед: „установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл.354а от НК: адрес хх. Но следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. Като в тази насока е Решение №9425/2016 г. на ВАС по админ. д. №3914/2015 г. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона. Като тази ПАМ е с превантивна функция. В случая е налице нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл.5 от ЕКЗПЧОС са изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно чл.72 и сл. от същия. Като в процесния случай са били налице осъществявани действия по разследване по подозрение за извършено престъпление, установяващи съпричастност към деянието, което се сочи в процесната заповед. Съдът приема, че единственото изискване на една наложена принудителна административна мярка по ЗМВР – фактическо задържане на лице е същата да съответства на закона и неговата цел – да предотвратява извършването на престъпления и да ги разкрива по установения от закона ред, респективно да възпрепятства тяхното неразкриване с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др. от страна на лицето, което предстои да бъде задържано или вече е задържано. Но в случая с оглед конкретните факти се стига до извод, че не са били налице основания за пропорционално ограничаване на правата на задържаното лице, което по доказателствените данни, изведени от преписката, са налагали ограничаване на правото на свободно придвижване. Не са били налице каквито и да е данни, че конкретното му задържане след медицинските данни за състоянието му, ще е с цел предотвратяване извършването на престъпления от същия, респективно да възпрепятства разкриване на такива, както и с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др. Предвид което изначално задържането на С. е незаконосъобразно. Не е спазено изискването на чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, а именно: „с цел да се осигури явяване пред компетентния, съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление“. Такива индиции по преписката липсват. На следващо място не са налице изискуемите предпоставки, предвид, че целта на задържането е да се попречи на задържаното лице да се укрие или да извърши друго престъпление. По делото не се установи, че е имало данни за укриване от страна на жалбоподателя или данни, че може да извърши престъпление. Поради което при задържането е следвало да бъде съобразено дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ). Като тази ПАМ е с превантивна функция, а именно цели да се попречи на конкретното лице да извършва престъпления и да се укрива. Касае се необходимост от мярка за намаляване на интензитета от опасностите, които крие едно лице, което в процесния случай не е налице. Като в случая задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска заповед не допринася за постигане на целите, посочени в закона и съставлява необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя, който е със здравословни проблеми, чрез лишаването му от свобода, което противоречи на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито са заповедите за задържане. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се определи, че целта за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане е била правилна и законосъобразна при наличните данни. Едва в писмените бележки на процесуалния представител на ответника се съдържат данни за образувано досъдебно производство, но същото нито е изискано за представяне, нито са приложени заверени копия от постановления на прокуратура за образуването му и извършвани действия по него, за да се установи същото по подозрение в извършване на престъпление срещу жалбоподателя ли е. Предвид което оспорената заповед макар и издадена от компетентен орган в кръга на службата му, не е съобразена с предпоставките, посочени в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, които се установи, че не са налице, както и с целите предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците да са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл.6, ал.1 от АПК и чл.107 ЗМВР, а и същата се явява несъобразена с чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС, поради което се явява незаконосъобразна. С оглед на което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваната заповед следва да бъде отменена. С оглед изхода на производството се следва присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Претендира се възнаграждение и платена държавна такса, което с оглед отмяната на оспорваната заповед следва да бъде възложено да се заплати от органа, към който служи ответника. Жалбоподателят е бил представляван в проведеното съдебно производство от упълномощен от него лично и със съгласие на родителите му адвокат. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.8, ал.2, т.3, за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи - 920 лв., съдът прие, че следва да определи този размер, който се явява в границите, определени в Наредбата и същите да бъдат заплатени от наказващия орган за една инстанция по делото, както и заплатената държавна такса, която се претендира в размер на 10 лв., поради което искането следва да бъде уважено изцяло. В процесния случай претенцията съобразно чл.12 от Закона за въвеждане на еврото в Р България следва да се превалутира в евро, която се явява законното платежно средство в страната от 01.01.2026 г., поради което сумата, която следва да бъде уважена за разноски е в общ размер на 475, 50 (четиристотин седемдесет и пет евро и петдесет евроцента) евро. РАЙОНЕН СЪДИЯ: