Решение № 214 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 1753/2025 г.

Производството е образувано по молба на адв. В. Д. Т., с адрес за кореспонденция и връчване на съдебни книжа и призовки в гр. П., бул. „И.“ № 59, „Р.“, „К.“, ет. 1, офис 16, в качеството на процесуален представител на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ” ЕООД, ЕИК: 121446525, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Никола Й. Вапцаров” № 35, „Бизнес Център Лозенец“, ет. 7, представлявано от управителя В.А., срещу Б. В. К., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес гр. П., ул. •••. Сочи се в исковата молба, че страните са в трудови правоотношения, като съгласно Трудов договор № 848/27.09.2024 г. ответникът е назначен при ищцовото дружество на длъжност „шофьор международен“ и в качеството си на водач на международни товарни превози е бил командирован в чужбина за извършване на автомобилен превоз на товари с композиция с рег. № СВ0180КВ/С2935ЕС. Посочва се още, че на 08.10.2024 г., при проверка в зоната за граничен и имиграционен контрол на Обединеното кралство в Кале, британските власти (UK Border Force) установили наличие на нелегален мигрант, укрит в повереното на служителя превозно средство, както и че ответникът не е спазил мерките за сигурност, изискуеми по Immigration and Asylum Act 1999, Immigration (Carriers' Liability) Regulations 2002 и Immigration, Asylum and Nationality Act 2006. В резултат на тези констатации, на водача е наложена глоба в размер на 6 000 (шест хиляди) лева и на превозвача (работодателя) е наложена отделна имуществена санкция в размер на 6 000 (шест хиляди) британски лири, като се сочи, че отговорността е солидарна. Релевира се, че на ищцовото дружество са издадени уведомления за отговорност CECPT/40924/1 - глоба на водача и CECPT/40924/2 - санкция на превозвача и въпреки, че глобата е лична санкция срещу водача, ответникът не я е заплатил в законоустановения срок. Навежда се, че с цел освобождаване на товара и предотвратяване на тежки последици при последващи проверки, на 13.06.2025 г. ищцовото дружество е извършило банков превод в полза на UK Home Office - Border Force, по референции CECPT/40924/1 и CECPT/40924/2, в общ размер на 12 000 (дванадесет хиляди) британски лири, от които 6 000 (шест хиляди) британски лири, представляващи санкция към дружеството и 6 000 (шест хиляди) британски лири - глоба на ответника. Посочва се, че съгласно фиксинга на БНБ от 20.06.2025 г., сумата от 6 000 (шест хиляди) британски лири възлиза на сумата от 13 739,58 (тринадесет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и петдесет и осем стотинки) лв., която се претендира в настоящото производство и за плащането на която сума се твърди, че представлява регресно право при изпълнение на чуждо задължение, тъй като с плащането на глобата на водача от страна на ищеца, последният е изпълнил чуждо лично задължение, поради което има право да иска пълното му възстановяване. Твърди се още, че до настоящия момент ответникът не е възстановил дължимата сума. В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Б. В. К., ЕГН: ••••••••••, постоянен адрес: гр. П., ул. •••, дължи на „Глобал Биомет” ЕООД, ЕИК: 121446525, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Никола Й. Вапцаров” № 35, Бизнес Център Лозенец, ет. 7, сумата от 13 739,58 лева (тринадесет хиляди седемстотин тридесет и девет точка петдесет и осем), равностойността на 6 000 (шест хиляди) британски лири, главница, представляваща заплатена глоба от ищеца, наложена с CECPT/40924/1 за нарушение на територията на Кралство Великобритания на ответника, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 01.07.2025 г. до изплащане на вземането, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед рег. № 584/01.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1134/2025 г. по описа на Районен съд Д.град. Претендират се сторените в заповедното производство разноски, както и тези по настоящото дело. В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна, в който се излагат твърдения за неоснователност на ищцовата претенция. Твърди се, че работодателят не е платил чужд дълг, тъй като двете санкции - СЕСРТ 40924/2 и СЕСРТ 40924/1, в размер на по 6 000 паунда, са адресирани до ищеца и са наложени на него и същите са негови задължения като превозвач и като работодател на ответника, последният в качеството на шофьор. В отговора на исковата молба не се отрича обстоятелството, че между страните е сключен Трудов договор № 848/27.09.2024 г., по силата на който ответникът е изпълнявал длъжността „Шофьор международен“, като се твърди, че както при прекратяване на трудовите правоотношения, така и до иницииране на настоящото производство, ищецът, в качеството му на работодател, не е заявявал претенция за заплащане на процесната сума и не е уведомявал ответника за твърдяното вземане, както и че ответникът не е получавал официален документ за наложена лично на него глоба. Предвид трудовите правоотношения между страните, се посочва, че при наличие на неизпълнение на трудовите задължения отговорността по КТ е дисциплинарна и имуществена, като работникът носи отговорност за вреди, причинени на работодателя по непредпазливост или умишлено, при или по повод изпълнението на трудовите задължения, като отговаря до размера на вредата, но не повече от еднократния размер на месечното си трудово възнаграждение. В тази връзка се навежда, че работодателят няма право да предявява претенция по реда на ЗЗД и ГПК, заобикаляйки разпоредбите на Кодекса на труда. Излага се, че уведомлението, в което е обективирана процесната санкция, е адресирано единствено до ищцовото дружество, в качеството му на собственик на дружеството и работодател на ответника, като в него липсва посочване, че санкцията се отнася и е адресирана до ответника. Поддържа се, че вина за намирането на мигрант в ремаркето на автомобила не може да носи нито ищецът, нито ответникът като шофьор, но след като в предвидения за това срок не е направено възражение от ищеца, като получател на уведомлението, чрез липсата на активност по оспорване от негова страна същият е преградил правото на защита и на двете страни. В тази връзка се навежда, че липсва вина от страна на ответника по отношение на предприетите от ищеца действия за доброволно заплащане на наложените му санкции, като за последните се твърди, че са наложени на превозвача, а не на водача. Иска се от съда да отхвърли така предявения иск, като недопустим, неоснователен и недоказан, поради недължимост на претендираната сума. Да остави без уважение ищцовото искане за заплащане на разноски по делото, като неоснователно, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, от процесуалния представител е депозирана молба, с която се иска уважаване на предявения иск. Ответникът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен адвокат, която моли за отхвърляне на предявения иск. По делото са приети писмени доказателства. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа страна, следното: Със заповед за изпълнение на парично задължение № 584/01.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1134/2025 г. на РС Д.град, е разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 13 739,58 лева за главница, представляваща заплатена глоба, наложена със СЕСРТ/40924/1, СЕСРТ/40924/2 за нарушение на територията на Кралство Великобритания, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 274,79 лева – държавна такса и 990 лева – адвокатско възнаграждение. Срещу издадената заповед е депозирано възражение от страна на длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. От доказателствата по делото се установява, а и страните не спорят, че между същите е било налице трудово правоотношение Като доказателства по делото са приети приложените към исковата молба и отговора на същата документи, а именно: Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 27.09.2024 г., Трудов договор № 848/27.09.2024 г., длъжностна характеристика за длъжността „Шофьор международен транспорт“, Заповед № 01/04.01.2021 г. относно: провеждане на предпътен инструктаж на шофьорите, пътуващи до Англия за опасността от нелегални емигранти, списък на шофьорите заминаващи за Англия, на които е проведен инструктаж на основание Заповед № 01/04.01.2001 г., Контролен лист за сигурността на превозното средство при влизане на територията на Обединено Кралство и Италия с водач ответника К., уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 28.10.2024 г., документи на английски език с превод на български език - удостоверение за банков превод, издадено от УниКредит Булбанк за заплатена сума от 12 000 британски лири, кореспонденция до Гранична служба ЮгоИ. регион относно заплатена сума, Уведомление за отговорност за санкция по Закон за имиграцията и убежището от 1999 г.; Наредба за отговорността на превозвачите от 2002 г. нелегално влизащи лица издадено от Гранична служба ЮгоИ. регион до ищцовото дружество с реф. на СЕСРТ – СЕСРТ/40924/1, Уведомление за отговорност за санкция по Закон за имиграцията и убежището от 1999 г.; Наредба за отговорността на превозвачите от 2002 г. нелегално влизащи лица издадено от Гранична служба ЮгоИ. регион до ищцовото дружество с реф. на СЕСРТ – СЕСРТ/40924/1, Уведомление за отговорност за санкция по Закон за имиграцията и убежището от 1999 г.; Наредба за отговорността на превозвачите от 2002 г. нелегално влизащи лица издадено от Гранична служба ЮгоИ. регион до ищцовото дружество с реф. на СЕСРТ – СЕСРТ/40924/2, Уведомление за отговорност за санкция по Закон за имиграцията и убежището от 1999 г.; Наредба за отговорността на превозвачите от 2002 г. нелегално влизащи лица издадено от Гранична служба ЮгоИ. регион до ищцовото дружество с реф. на СЕСРТ – СЕСРТ/40924/2, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 914/28.10.2024 г. Приобщени към доказателства по делото са и представените в проведеното съдебно заседание копия на документи на английски и френски език, с превод на български език, а именно: Форма IS11 S 32 за Глобал Биомет като собственик/наемател; Форма IS11 S 32 за Глобал Биомет като работодател; Заявка за транспорт /Confirmation de transport с референция 27XM5RA/; ЧМР с посочен получател „Екзертис Съплайс“ и приета доставка на 16.06.2025 г., ЧМР с посочен получател „Йоркшайр Пърчейсинг ОРГ“ и приета доставка на 16.06.2025 г.; Имейл от Бордър Форс от 12.06.2025 г. за задържан камион; Уведомление за задържане (Notice of Detention of Transporter) от 12.06.2025 г.; Имейл от 13.06.2025 г. от г-н Венелин И., юрисконсулт на ищцовото дружество до Border Force; Имейл от 13.06.2025 г. с потвърждение на плащане на сумата от 372 GBP; Имейл от 13.06.2025 г. – от Глобал Биомет за платени 372 GBP; Имейл от 13.06.2025 г. с искане за потвърждение, че шофьорът е взел автомобила; Имейл от 17.02.2026 г. относно искане за възобновяване на производството по дела СЕСРТ/40924/1 и СЕСРТ /40924/2; Искане за възобновяване на процедура (Request for Reopening of Proceedings) от 17.02.2026 г.; Официален отговор на жалба от 05.03.2026 г.; Писмо от 02.04.2026 г. до Border Force за представяне на документи във връзка с образувано гражданско дело и Писмо от 05.04.2026 г. от Border Force в отговор на писмо от 02.04.2026 г. с отказ да бъдат предоставени искани документи. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предмет на настоящото производство са предявени установителни искове по чл. 74 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищцовото дружество е предявило срещу ответника установителен иск, касаещ конкретно посочена парична сума, представляваща заплатена от ищеца глоба, наложена на ответника за нарушение на територията на Кралство Великобритания, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до изплащане на вземането. Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания. По иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЗД. Възникването на спорното право по чл. 74, ал. 1 от ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти), които ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на действително правоотношение по трудов договор, сключен между „Глобал Биомет“ ЕООД, в качеството му на работодател и Б. В. К., в качеството му на работник по време на извършената митническа проверка; 2. на ответника да е наложена глоба в лично качество, като водач на процесния товарен автомобил: 3. Ищецът „Глобал Биомет“ ЕООД да е заплатил наложената на ответника К. глоба, както и 4. наличието на правен интерес у ищеца да изпълни чуждото задължение. Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото трудов договор № 848 от 27.09.2024 г., че между „Глобал Биомет“ ЕООД, в качеството му на работодател и Б. В. К., в качеството му на работник, е било налице трудово правоотношение между страните, по силата на който, ответникът е изпълнявал длъжността „Шофьор международен“. Не спори и, че същият е прекратен със Заповед № 914 от 28.10.2024 г. Според разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. По въпроса за приложението на общата норма на чл. 74 от ЗЗД при наличието на трудово правоотношение между страните е формирана последователна практика на ВКС (напр. Определение № 679 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 191/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 434 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5983/2007 г., IV г. о., ГК, Решение № 60288 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2021 г., III г. о., ГК), според която поначало всеки, дори когато има качеството на работодател, който изпълни чуждо задължение, когато е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. В посочената практика трайно се застъпва и становището, че общото правило на чл. 74 от ЗЗД е приложимо и в случаите, при които работодателят е заплатил на контролните органи наложена на работника в лично качество глоба за умишлено нарушение на митническите разпоредби на ЕС, какъвто е и настоящия случай. От изложеното следва, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника, трябва да са установени: извършено от същия нарушение на митническите разпоредби, наложена му лична санкция за нарушението, заплащане на санкцията от работодателя-ищец, наличието на правен интерес от плащането. В разглеждания случай по делото е установено наличието на всички посочени предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 74 от ЗЗД, тъй като е представено уведомление за санкция по Закон за имиграцията и убежището от 1999 г., Наредба за отговорността на превозвачите от 2002 г., съставен от Гранична служба на Обединеното кралство, удостоверяващо извършеното от ответника Б. К. нарушение. От съдържанието на цитираното уведомление се установява, че на 08.10.2024 г. в Зоната на имиграционен контрол на Обединеното кралство в Кале, в превозно средство с посочен индекс и управлявано от ответника К. е установен един човек, скрит в МПС, като всяко лице е или нелегално влизащо лице, или лице скрито като нелегално влизащо лице, установено от упълномощен служител по претърсванията, определено в Раздел 40