Решение № 928 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 379/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Делото е образувано по жалба на В. И. В. с адрес:[населено място],област Силистра, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0259-000144 от 05.11.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" към РУ – Дулово при ОДМВР – Силистра, с която на основание чл. 171, т.1, б. "з", "гг" от ЗДвП е постановено отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон.Оспорва се компетентността на издателя на акта.Счита се, че не е осъществена хипотезата на приложената норма на чл. 171,т.1,б. "з", "гг" от ЗДвП , тъй като жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил.Той не носи вина за управлението на МПС без надлежна регистрация, тъй като собственичката не е била уведомена за прекратената регистрация и няма как тя да го уведоми съответно за този факт. Извежда се и извод за несъразмерност, респ. неоправданост на мярката предвид затрудненото битово състояние на В. В., полагайки грижи за четири деца и твърдение, че „реално няма да може да изпълнява трудовите си функции“ при ограничаване на правоспособността му в периода от 04.11.2025 г. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, т.е. 04.05.2025 г. В проведените по делото две открити съдебни заседания жалбоподателят, не се явява и не се представлява. Ответникът – Младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" към РУ – Дулово при ОДМВР – Силистра, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт А., оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0259-000144 от 05.11.2025 г. на основание чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП е постановено отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.В заповедта е посочено, че същата се издава въз основа на съставен АУАН серия GA № 4476868. Отразено е, че в [населено място] В. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер],собственост на М. К. , при положение че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 20.03.2025 г. на основание чл. 143,ал.15 от ЗДвП. От приложения по административната преписка АУАН серия GA № 4476868се установява, че актът е съставен от младши автоконтрольор при РУ – Дулово, ОДМВР – Силистра. В акта е отразено, че на 04.11.2025 г.около 21:30 часа в [населено място] В. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер],собственост на М. К. , при положение че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 20.03.2025 г. на основание чл. 143,ал.15 от ЗДвП.В акта е посочено, че с това жалбоподателят е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Иззети са 2 броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер] и СРМПС № 011479417. От приложените справки за регистрацията на МПС се установява, че процесният автомобил се води на отчет на М. К. от [населено място], област Силистра. Към административната преписка е приложена и Заповед № 342з-607/22.05.2025 г. на Директора на ОДМВР – Силистра, с която са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР – Силистра да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена от адресата на оспорената заповед, за когото е налице пряк и личен правен интерес от оспорването ѝ, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, при спазване на предвидения в закона срок за оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на О Д на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР). В случая оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган на основание чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Директорът на ОДМВР - Силистра е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 342з-607/22.05.2025 г. се установява, че същият е оправомощил да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП държавните служители от сектори/групи "Охранителна полиция" в РУ Дулово към ОДМВР – Силистра. Видно от представеното удостоверение (л.32)Д. О.,издател на процесната ПАМ, работи като младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" към РУ – Дулово при ОДМВР – Силистра, която попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Силистра. Следователно, в случая не е налице основание за прогласяване на нищожността на оспорената ЗППАМ. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. В нея са индивидуализирани издателят, адресатът, приложената принудителна административна мярка, правното основание за постановяването ѝ, както и фактическите обстоятелства, възприети от органа като основание за нейното прилагане. Посочено е, че заповедта се издава въз основа на АУАН GA № 4322549 като е описано, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № [рег. номер],собственост на М. К., и че при извършената проверка е установено служебно прекратяване на регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 20.03.2025 г. По съществото на спора основният довод на жалбоподателя е липсата на вина за управлението на ненадлежно регистриран автомобил,тъй като той не е знаел, че регистрацията е прекратена.Също така не е била уведомена и М. К., която купила автомобила от С. С.. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з", хипотеза "гг" от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Същевременно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е санкционната разпоредба, която предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно между чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП съществува връзка между правило за поведение и санкционна последица при неговото нарушаване. За приложението на чл. 171, т. 1, б. "з", хипотеза "гг" от ЗДвП от значение е дали описаното фактическо поведение е от категорията на нарушенията, за които законът предвижда лишаване от право да се управлява МПС. В случая в АУАН е описано именно управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратяване на регистрацията му по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Това поведение от обективна страна попада в хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като се касае за управление на МПС, което към момента на проверката не е регистрирано по надлежния ред, за което е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Неоснователно е и твърдението, че чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение, относимо към водача. Нормата определя кои моторни превозни средства могат да бъдат допуснати до движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Когато водач управлява моторно превозно средство, което не отговаря на това изискване, той осъществява поведение, несъвместимо с предписанието на закона. Именно поради това законодателят е предвидил санкционна последица в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", хипотеза "гг" от ЗДвП. Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство,в случая М. К. е била задължена в срок до един месец от сключения при нотариус договор за покупка на МПС, да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес(чл.145,ал.2 от ЗДвП). В случая по делото не се спори, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, за чиято покупка собственикът не е подал информация в ОДМВР-Силистра за промяна и актуализация на регистрацията.След изтичане на едномесечния срок последната служебно е прекратена в изпълнение на правомощието по чл.143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 20.03.2025 г. Разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средствоа. Относимата в настоящия случай хипотеза е тази на придобиване на превозното средство, неизпълнение на задължението за регистрация от приобретателя в едномесечния срок и изтичането на 2-месечен срок на бездействие от страна на собственика, след който възниква правомощието на администрацията да извърши служебна дерегистрация. Неоснователно е оплакването за липса на вина и обективна невъзможност на собственика да изпълни задълженията си по закон. На първо място собственикът е задължен да регистрира договора в определения в закона срок. Служебно нотариусът е изпратил копие на същия, поради което за администрацията е известен факта на прехвърляне на собствеността. Но собственикът от своя страна също трябва да представи договора в администрацията, което задължение корелира със осъзнаване на този факт и вписването му съответните регистри.Проявената небрежност да не се уведоми всяко лице,което ползва МПС, без да е собственик рефлектира върху небрежността на ползвателя-водач на МПС. В процесния случай жалбоподателя е следвало да поиска съответни документи, респ. да направи съответни справки – лично чрез пълномощно или чрез собственика за актуалния статут на регистрация на МПС.По тези съображения неоснователно се явява възражението за липса на съпричастност под формата на вина от страна на жалбоподателя. В заповедта срокът на мярката е определен съобразно закона – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. С оглед изложеното, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Наведените в жалбата възражения не обосновават извод за незаконосъобразност на акта, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора жалбоподателят следват да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро, поискани своевременно. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът