Решение № 2 от 7.1.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 544/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл. От ГПК във вр. Чл.463, ал.2 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№10542/11.11.2024 г., подадена от В. С. С., против Решение №371/29.10.2024 г. по в.гр.д.№540/2024 г. на ПОС, с което е оставена без уважение подадената от В. С. С., в качеството на взискател, жалба вх.№12247/08.07.2024 г. против Разпределение от 05.07.2024 г., извършено по изпълнително дело №2024•••0400038 на ЧСИ Г. С., с рег.№••• на КЧСИ, с район на действие О - П. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че разноските по досъдебно производство са частно, а не публично държавно вземане, поради което Д. неправилно е конституирана служебно като присъединен по право взискател за това вземане, без да е постъпило изрично искане за това. Тъй като постановлението за присъединяване на взискател не подлежи на самостоятелно обжалване, пътят на защита за първоначалния взискател срещу неоснователно присъединен взискател е чрез обжалване на разпределението. Присъединеното вземане на Н не е лихвоносно, и неоснователно са начислени лихви върху него, като за доказване на това се представя извлечение от присъдата, от която е възникнало задължението. Вземанията на първоначалния взискател за разноски са привилегировани, и следва цялата постъпила сума от 944, 97 лв. да бъде изплатена на първоначалния взискател. Вземането на О •••• не се ползва с привилегии. Дори да се изчислява съразмерно, пак цялата сума от 944, 97 лв. следва да се изплати на първоначалния взискател. Поддържа се, че тъй като се оспорва вземането като неоснователно присъединено, не следва да бъде предявяван иск по чл.464 от ГПК. Счита, че няма пречка възражения за погасяване на вземанията по давност да се Нравят в съдебното производство по обжалване на разпределението, макар в изпълнителното производство съдебният изпълнител да не може да се произнесе по тях. Настоява за изменяване на разпределението, като цялата сума от 944, 97 лв. бъде изплатена на жалбоподателя, като първоначален взискател по изпълнителното дело. Жалбата е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от жалбата е връчен на насрещните страни – длъжника В. С. Б., и присъединения взискател Т. - П, които в срока не са се възползвали от възможността да депозират отговор. На основание чл.269 от ГПК, при извършване на служебна проверка, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в производство, образувано по допустима жалба на процесуално легитимирана страна, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания, и може да отмени разпределението, доколкото е необходимо за уважаване на жалбата. Съдебното производство е било образувано по жалба на В. С. С., като взискател по изп.д.№38/2024 г. на ЧСИ Г. С., с рег.№••• на КЧСИ, срещу разпределение, извършено на 05.07.2024 г. по изп.д.№38/2024 г. на ЧСИ Г. С., с рег.№••• на КЧСИ, с което е разпределена постъпила по делото сума в размер на 944, 97 лв. между него, като първоначален взискател, и Н – ТД – Пловдив, като присъединен по право взискател. Изпълнителното производство е било образувано пред Д - П, като изп.д.№10/2024 г., по молба на взискателя В. С. С. от 16.01.2024 г., с която е поискал да бъде събрана от длъжника В. С. Б. сумата от 1747, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, въз основа на представен изпълнителен лист, издаден по гр.д.№2808/2023 г. на РС – Пазарджик. С постановлението от 16.01.2024 г., с което е образувано изпълнителното дело, е изискана от ТД на Н справка по чл.191, ал.1 и ал.2 от ДОПК за размера на публичните задължения на длъжника и от какво произтичат те, с оглед спазване на разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, както и погасените по давност задължения, и наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива /на л.8 от приложеното изп.д.№10/2024 г./. В отговор на искането е постъпило Удостоверение вх. №394/26.01.2024 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от Н – ТД - Пловдив /на л.17 от изп.д./, с което съдебният изпълнител е уведомен, че към 26.01.2024 г. длъжникът В. С. Б. има задължение към Д. в размер на 5 170, 28 лв. главница, за събирането на което е образувано изпълнително дело №221138078/2022 г., като в удостоверението не е посочено от какво произтича задължението, нито е посочено дали то е лихвоносно. С Постановление на ДСИ от 30.01.2024 г. по изп.д.№10/2024 г. Д. е присъединена като взискател за посочената в удостоверението сума в размер на 5 170, 28 лв. главница. С Молба вх.№421/30.01.2024 г. /на л.26 от изп.д.№10/24 г./ взискателят В. С. С. е поискал ДСИ да изиска от Н информация от какво произтичат задълженията, отразени в удостоверението, дали няма погасени по давност задължения, и да даде разбивка на задълженията. Съдебният изпълнител е уважил молбата и е изискал от Н тази информация. С писмо вх.№749/14.02.2024 г. /на л.38/ е постъпила Справка за общите задължения на В. С. Б. към 09.02.2024 г., от която е видно, че задълженията по изп.д.№221138078/2022 г. по описа на публичен изпълнител Камен Кутманов, са за разноски, съгласно издаден от Окръжен съд - Пловдив изпълнителен лист от 13.03.2017 г. по НОХД №1648/2016 г., в общ размер към 09.02.2024 г. от 5186, 36 лв., в това число остатък от главница в размер на 2997, 22 лв. и остатък от лихва 2189, 14 лв. С Молба вх.№853/19.02.2024 г. /на л.41/ първоначалният взискател В. С. С. е Нравил възражение, че вземането на Д., описано в удостоверението, е за присъдени разноски по досъдебното производство, като вземането за разноски не е лихвоносно, видно от влязлата в сила присъда. Също така е Нравено възражение, че вземането за разноски за досъдебното производство е частно държавно вземане, а не публично такова. От приложения препис от Присъда №83/08.09.2016 г. по НОХД №1648/2016 г. се установява, че вземането в полза на Д., присъдено по сметка на ОД а МВР – Пловдив е за Нравени разноски в хода на досъдебното производство в размер на 2997, 22 лв., и не е лихвоносно. С молба от 06.03.2024 г. взискателят В. С. С. е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено при ЧСИ С. за продължаване на действията по изпълнението. При ЧСИ С. делото е образувано като изп.д.№2024•••0400038. Същият е изискал от Н удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК, и по делото е постъпило удостоверение вх.№04123/07.03.2024 г. /на л.15 от изп.д.№38/24 г./, в което е посочено, че длъжникът В. С. Б. има задължения към Д. в размер на 5217, 36 лв. по изп.д. №221138078/2022 г. В отговор на искане от ЧСИ, от ОС – Пловдив е постъпило писмо вх.№ 07222/08.04.2024 г. /на л.84 от изп.д.№38/24 г./, от което е видно, че по НОХД №1648/2016 г. на 13.03.2017 г. е издаден изпълнителен лист срещу В. С. Б., за сумата 2 997, 22 лв., в полза на Д., по сметка на О - П. На 23.04.2024 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху вземането на длъжника, присъдено с Решение №439/09.03.2023 г. по адм.д.№2900/2022 г. по описа на Адм.С-Пловдив, което длъжника има към Г при М. На 25.06.2024 г., в следствие на наложения запор, по изпълнителното дело е постъпила сумата от 944, 97 лв. На 26.06.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил Уведомление по чл.191, ал.3 от ГПК до Т. - П, с което е уведомил Т. - П за образуваното пред него изпълнително дело №38/2024 г. срещу длъжника В. С. Б., като е дал 14-дневен срок от получаване на уведомлението на основание чл.191, ал.4 от ГПК да бъде изпратено уведомление, от което да е видно има ли започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания срещу длъжника по делото, техния размер и вида на обезпеченията. Същевременно, на същата дата е насрочено разпределение на постъпилата сума на 05.07.2024 г., за което са били редовно уведомени първоначалния взискател, присъединения взискател и длъжникът. В деня на извършване на разпределението, с вх.№12102/05.07.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило изисканото Удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК за размера на задълженията на длъжника В. С. Б. към 04.07.2024 г. /на л.65/, от което е видно, че актуалният размер на задълженията на този длъжник към Д. е 719, 67 лв., представляващи главница, по изпълнително дело №221138078/2022 г. Това уведомление не е взето предвид при извършване на разпределението, а разпределението е извършено съобразно предходното Удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК, с вх.№04123/07.03.2024 г. /на л.15 от изп.д.№38/2024 г./, съгласно което вземането на Д. е посочено в размер на 5217, 36 лв., без да са посочени основанието и компонентите на това вземане, а същото е индивидуализирано само чрез указване на номера на изпълнителното дело, по което същото се събира, а именно – изп.д.№221138078/2022 г. В постъпилите мотиви на ЧСИ по чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна, като сумата от 944, 97 лв. е разпределена съгласно изискванията на закона, както следва: 315, 36 лв. от нея са разпределени в полза на ЧСИ, за обикновени такси и разноски по ТТРЗЧСИ, неплатени от взискателя и ползващи се с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД; 108, 00 лв. са разпределени в полза на първоначалния взискател за авансово платени от него такси и разноски по ТТРЗЧСИ, ползващи се с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД; 14, 36 лв. са разпределени в полза на ЧСИ за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, ползваща се с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД, начислена върху сумата 133, 27 лв., разпределена в полза на взискателя В. С. С.; 34, 19 лв. са разпределени в полза на ЧСИ за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, ползващи се с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД, начислена върху сумата 339, 89 лв., разпределена в полза на взискателя Т. - П; Остатъкът от постъпилата сума, в размер на 473, 16 лв., е разпределен за съразмерно погасяване на вземанията на първоначалния взискател В. С. С., които са изчислени към датата на разпределението в общ размер от 2044, 49 лв. /в т.ч. главница 1747 лв., лихва за периода от 31.07.2023 г. до 05.07.2024 г. в размер на 222, 49 лв., присъдени разноски по ИЛ в размер на 70 лв. и Нравени разноски за издаване на изпълнителния лист в размер на 5 лв./, и за погасяване на вземанията на присъединения служебно взискател Т. - П, установени съгласно Удостоверение от Н в размер на 5217, 36 лв., които не са нито с данъчен, нито с осигурителен произход, поради което са приети от ЧСИ за хирографарни. Сумата 473, 16 лв. е разпределена между взискателите пропорционално на общия размер на приетите за събиране вземания: 2044, 49 / 7261, 85 части, изчислени в размер на сумата от 133, 27 лв. – в полза на взискателя В. С. С., и 5217, 36 / 7261, 85 части, изчислени в размер на сумата 339, 89 лв. – в полза на взискателя Т. - П. По отношение на релевираните от жалбоподателя възражения за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на Н съдебният изпълнител сочи, че длъжникът не се е позовал на изтекла давност по отношение на вземанията на Н, а и съдебният изпълнител няма правомощия да се произнася по такова възражение. При така установените по делото обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: При започване на изпълнението, с постановлението за образуване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е изискал от Н справка по чл.191, ал.1 и ал.2 от ДОПК. В отговор по делото е постъпило Удостоверение вх.№394/26.01.2024 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки /на л.17 от и.д./, в което е посочено, че длъжникът В. С. Б. има задължения в размер на 5170, 28 лв. С постановление от 30.01.2024 г. съдебният изпълнител служебно е присъединил Д. като взискател по изпълнителното дело, с вземане с посочения в удостоверението размер. Впоследствие, по искане на първоначалния взискател, е изискана информация за основанието, на което са начислени тези задължения, с оглед преценка на привилегиите на вземанията. Видно от представената Справка за общите задължения на В. С. Б. към 09.02.2024 г. /на л.38-39 от изп.д.№10/2024 г. на Д - П/, удостовереното държавно вземане с Удостоверение вх.№394/26.01.2024 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от Н – ТД - Пловдив /на л.17 от изп.д./, в размер на 5 170, 28 лв. главница, за събирането на което е образувано изпълнително дело №221138078/2022 г., е за разноски, съгласно изпълнителен титул – изпълнителен лист, издаден по НОХД №1648/2016 г. на ОС – Пловдив, и се състои от главница в размер на 2997, 22 лв., и начислена върху нея лихва, която е изчислена за периода до 09.02.2024 г. в размер на 2189, 14 лв. Така установеното вземане няма характер на данъчно или осигурително задължение на длъжника, нито е дължимо за начислени държавни такси, а за Нравени разноски в досъдебното производство, видно от приобщения по делото препис от присъда. Преди извършване на разпределението жалбоподателят, като взискател, е Нравил възражения пред съдебния изпълнител, като е оспорил удостовереното пред съдебния изпълнител държавно вземане с постъпилото удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК, както по неговото основание – относно неговия публично-правен характер, така и относно размера му – и по-точно относно дължимостта на включените в удостоверения общ размер начислени лихви. От изисканите от съдебния изпълнител справки за основанието, на което е начислено задължението, се установява, че същото произтича от осъждане на длъжника с влязла в сила присъда по НОХД да заплати Нравени разноски за досъдебното производство от бюджета на МВР. Преди изменението на разпоредбата на чл.458 от ГПК, обнародвано в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., същата предвижда Д. да се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. С изменението на разпоредбата с пар.47 ЗИД на ГПК, думите „и други" се заличават, като разпоредбата е приведена в съответствие с разпоредбата на чл. 191, ал. 3, изр. 1 ДОПК. С това изменение отпада задължението на съдебния изпълнител да конституира служебно Д. като присъединен взискател за дължимите от длъжника частни държавни вземания, като остава възможността Д. да се присъедини като взискател по изпълнителното дело с нарочно искане за това, с оглед разпоредбата на чл.163, ал.2 от ГПК. Конституционният съд се е произнесъл по принципните различия между публичната и частната държавна и общинска собственост, като е изяснил, че не е налице конституционно основание за създаване на привилегирован режим за упражняването на правото на частна държавна и общинска собственост. В решение на Конституционния съд № 19 от 21 декември 1993 г. по к.д. № 11/93 г (ДВ, бр. 4 от 1994 г.) съдът изрично посочва, че "При упражняването на частната собственост всички правни субекти са равнопоставени. Чл. 19, ал. 2 и 4 се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, но и за Д. и общините". Упражняването на правото на частна собственост по смисъла на цитираното решение по необходимост включва установената със закон процедура за събирането на вземанията. С Решение на КС №2/30.03.2000 г. по к.д.№2/2000 г. се приема, че „практическото значение на определението "частна" се изразява на първо място в действието на принципа на равнопоставеност между носителите на правото на частна собственост. Тази равнопоставеност се отнася както до материалното съдържание на правото на собственост, така и до процесуалните гаранции за неговата защита – чл. 17, ал. 1 от Конституцията. Тя е необходима предпоставка за участието на Д. като равноправен субект на стопански отношения в условията на пазарно стопанство. Освен това, изравняването на Д. с другите частноправни субекти създава в последните конституционно оправдани правни очаквания. Тези очаквания обхващат и реда за събиране на възникналите частни държавни вземания. Едностранното му променяне от Д. и подчиняването на тези вземания на привилегирования режим на публичните държавни вземания премахва конституционно установеното различие между тях. Заличаването на това различие (създаването на неравнопоставеност между титулярите) лишава от практически смисъл разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Конституцията…конституционният принцип на равнопоставеност на титулярите на правото на частна собственост изключва създаването на специален, различен от общия ред за събиране на частните държавни вземания. Създаването на такъв ред нарушава чл. 17, ал. 1 и 2 и чл. 19, ал. 2 от Конституцията и следва да бъде обявено за противоконституционно.“ С разпоредбата на чл.162, ал.2 от ДОПК е определен кръга на публичните вземания на Д. и общините. Основната част от тези вземания (данъци, мита, акцизи, такси, осигурителни вноски, установени със закон) намират своето основание в конституционно задължение – чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Конституционно установените публични задължения на гражданите, съответно на юридическите лица, обосновават създаването на привилегирована процедура за събирането им, с оглед високата степен на обществен интерес, който съществува с оглед на материалните основания на публичните вземания, а именно - нормалното функциониране на Д. и нейните социални фондове (чл.162, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4). Друга част от установените публични задължения – тези по т.5, т.6, т.7 и т.8, намират своето основание в нарочен съдебен или административен акт, с който се налага наказание (отнемане на вещи или парични средства в полза на Д., глоба, имуществена санкция, конфискация), или решение на ЕК за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, и определени с такова решение обезщетения, глоби и имуществени санкции. Следователно, втората група основания за възникване на публичните задължения, са свързани с упражняването на властническите правомощия на Д., или с правомощията на ЕК, произтичащи от ДЕС. Публичните вземания, определени в чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, имат акцесорен характер по отношение на главните публични вземания, посочени в т.1-т.8 вкл., поради което те придобиват статута на главното вземане, и респективно – подлежат на събиране по същия ред. Удостовереното вземане на Д. с Удостоверение вх.№394/26.01.2024 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от Н – ТД - Пловдив, в размер на 5 170, 28 лв. главница, за събирането на което е образувано изпълнително дело №221138078/2022 г., е за разноски, съгласно изпълнителен титул – изпълнителен лист, издаден по НОХД №1648/2016 г. на ОС – Пловдив. Така установеното държавно вземане не е сред изрично изброените вземания с публичен характер, регламентирани с разпоредбата на чл.162, ал.2 от ГПК. Изброяването на видовете публични вземания в разпоредбата, обаче, не е изчерпателно, като формулировката на т.6 „по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на Д. или общините“ изисква извършването на преценка дали конкретното вземане, установено с присъда, е публично или частно вземане на Д. или общините. Настоящият съд намира, че с оглед възприетите в решение на Конституционния съд № 19 от 21 декември 1993 г. по к.д. № 11/93 г (ДВ, бр. 4 от 1994 г.) и Решение на КС №2/30.03.2000 г. по к.д.№2/2000 г. разграничения между публичната и частната държавна собственост, и постановената недопустимост на създаването на привилегирован ред за събиране на частните държавни вземания, следва да се приеме, че съдебният изпълнител неправилно служебно е конституирал Д. чрез Т. - П като присъединен взискател по изпълнителното дело, при липса на изрично искане за това, отправено по делото. След като в изпратеното по изпълнителното дело Удостоверение вх. №394/26.01.2024 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от Н – ТД – Пловдив не са се съдържали данни от какво произтича вземането, съдебният изпълнител е следвало да изиска справка за това, и след уточняване на основанието и характера на вземането, да преценява дали да конституира Д. като присъединен взискател служебно. От събраните по изпълнителното производство данни за основанието, от което произтича държавното вземане, се установява, че същото съставлява вземане за разноски, Нравени от бюджета на МВР в досъдебното производство. Така установеното основание на държавното вземане го определя като вземане с частен характер, доколкото то произтича не от конституционно задължение на длъжника, нито е резултат от упражняване на властническите правомощия на Д. да ангажира административно-наказателната или наказателната отговорност на гражданите за тяхно неправомерно поведение, а произтича от възлагане на разноските за производството върху страната, в тежест на която е постановен крайният съдебен акт, което е проява на гражданската отговорност на тази страна за претърпяните вреди. Наред с това, нормата на чл. 191, ал. 1, изр. 2 ДОПК гласи, че за да може Д. да упражни правата си на взискател, „съдебният изпълнител изпраща съобщение на Н за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение". Аналогична на цитираната норма е и нормата на чл. 458 ГПК. Съгласно чл.191, ал.4 от ДОПК, най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по чл. 191, ал. 3 ДОПК Н издава удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение, като съгласно ал.5 на същата разпоредба, съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението по ал. 4, но след изтичане на 30 дни от изпращане на съобщението по ал. 3 съдебният изпълнител може да продължи производството, независимо от това дали е получено удостоверението. Следователно съдебният изпълнител е длъжен да съобщи на Н за започналото пред него производство незабавно след образуването му, както и след това - при всяко разпределение. Цитираната норма на ДОПК обуславя извод, че за упражняване правата на Д. като присъединен взискател уведомлението за разпределението следва да е Нравено преди извършването на разпределението, за да бъде включен в разпределението актуалният размер на вземанията, в противен случай разпределението би било незаконосъобразно. В разглеждания случай, в протокола за извършване на разпределението /на л.9 от делото на ПОС/ ЧСИ е посочил, че е взет предвид размер на вземанията, обективиран в удостоверение от Н вх.№4123/07.03.2024 г., който не е актуален към момента на извършване на разпределението – видно от Удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК за размера на задълженията на длъжника В. С. Б. към 04.07.2024 г. /на л.65/, актуалният размер на задълженията на този длъжник към Д., към датата на извършване на разпределението, е 719, 67 лв. Следователно, разпределението е извършено при нарушение на забраната на чл.191, ал.5 от ДОПК съдебният изпълнител да извършва разпределение на сумите, преди да е постъпило изисканото от него удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК за актуалния размер на публичните задължения на длъжника, и преди да е изтекъл 30-дневен срок от уведомяването на Н, след изтичането на който съдебният изпълнител може да извърши разпределението, и без да е постъпило удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК. По изложените съображения извършеното разпределение е незаконосъобразно, тъй като постъпилата сума е била разпределена с участието на взискател, който не е следвало да участва в разпределението. Други присъединени взискатели не се установяват, поради което разпределение изобщо не е следвало да се извършва от съдебния изпълнител. Като е достигнал до различни изводи, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, и вместо това да се постанови ново решение, с което обжалваното разпределение да се отмени. Така мотивиран, съдът