Решение № 113 от 19.6.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 69/2025 г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на С. И. И. от с.••••, обл.•••, подадена от пълномощниците му адв.Ц. и адв.В., с която против дружеството ЗД“Евроинс“АД гр.София са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ, които след предприето изменение на размерите им по реда на чл.214 ГПК са - за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 75 000лв. или 38 346,89евро - частичен иск от общ размер на обезщетението в размер на 150 000лв., за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за проведено на ищеца лечение в размер на сумата 2471,05лв. или 1 263,48евро – частичен иск от общата сума 4 942,11лв. и на застрахователно обезщетение за имуществени вреди на мотоциклет „Кавазаки Нинджа 3х6Р“ в размер на сумата 2 625лв. или 1 342,14евро – частичен иск от общата сума 6 000лв., които вреди са причинени на ищеца от застрахования при ответника със застраховката „Гражданска отговорност” водач К. Г. К., който при управление на МПС „Лендроувър Дефендер 110“ с рег.№ А 60 79 КХ е предизвикал ПТП на 16.08.2024г. в КК“Слънчев Бряг“. Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 16.08.2024г. в к.к. „Слънчев Бряг“, на главна алея пред хотел „Калипсо“, което ПТП е причинено от водача К. Г. К. на лек автомобил марка и модел „Ландровер Дефендер 110“, с рег. № А 6079 КХ, който водач е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал удар с управлявания от ищеца мотоциклет марка и модел „Кавазаки Нинджа Зх6Р“ с рег. № У 1469 В. Към момента на настъпване на ПТП ищецът бил на 18 години, на същия били причинени множество телесни увреждания, за произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.08.2024г. на РУ - гр. Несебър, образувано било и ДП № 857/ 2024г. по описа на РУ - гр. Несебър. Ищецът сочи, че за увреждащия лек автомобил „Ландровер Дефендер 110“, с рег. № А 6079 КХ, управляван от К.К., е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответника ЗД „Евроинс" АД, със застрахователна полица, валидна от 16.04.2024 г. до 15.04.2025г., като същият е предявил претенция и молба с вх. № РК014-9472/ 17.09.2024г. за изплащане на застрахователни обезщетения пред ответника-застраховател, представил е всички документи, с които разполага, видно от молба с вх. № РК014-9472/ 17.09.2024г., като по случая са заведени щети №1500125799 и № 1500125837 за неимуществени и имуществени вреди, по които застрахователят не заплатил обезщетения. Ищецът излага, че в резултат на процесното ПТП е получил множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес и др., непосредствено след произшествието е бил приет по спешност в "УМБАЛ - Бургас"АД, бил е насочен за лечение към Клиниката по ортопедия и травматология на лечебното заведение, с данни за фрактура на ляв дистален радиус с дислокация, посочил е какви са били установените травми, за лечението на чупването на долния край на лъчевата кост сочи, че на 18.08.2024г. е претърпял оперативна интервенция, като му е извършена кръвна репозиция с поставяне на метална остеосинтеза. Въпреки това на 19.08.2024г. бил преместен в Клиниката по ушно-носногърлени болести на болницата и на 20.08.2024г. му е била извършена втора операция на травмата в областта на лицевите кости - поставени са му метални остеосинтези на долен ръб на дясна орбита, с поставена окончателна диагноза „Счупване на костите на скулите и горната челюст, закрито; Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито“, бил е изписан от болницата на 23.08.2024г. с разрешен отпуск с издаден болничен лист за 38 дни. На 29.08.2024г.ищецът бил освидетелстван от съдебен лекар, сочейки какви са били установените телесни увреди, като във връзка с получената тежка политравма в резултат на процесното ПТП, сочи, че в период от няколко месеца – от 16.08.2024г. до 11.02.2025г. е бил временно неработоспособен. В резултат на ПТП ищецът излага, че е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 4 942,11 лева, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, включващи закупени медикаменти и консумативи, извършени прегледи, поставени остеосинтези и други медицински такси, както и материални щети на мотоциклета марка и модел „Кавазаки Нинджа Зх6Р с рег. № У1469В, негова собственост, съгласно опис по протокол от 03.10.2024г. по щета № 1500125837/ 19.09.2024г. Твърденията на ищеца са, че пътният инцидент му е причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето, множество болки и страдания, от получените множество фрактури все още изпитва затруднения при хранене и говорене и има нужда от помощ при обслужване, с усилия се справя в ежедневието си и силно е ограничил социалните си контакти, не може да движи свободно лявата си ръка в областта на китката и е с ограничен захват на пръстите на същата, нараняванията в областта на главата и лявата ръка значително затрудняват нормалното му ежедневие, както и повечето му физически дейности. Сочи, че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото му емоционално съС.ие, страхува се, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност и може да се нуждае от ежедневната помощ на семейството си, притеснява се дали за в бъдеще ще може да шофира поради травмата в областта на лявата гривнена става, има оплаквания от замайване и поС.но главоболие, последвалите оперативни интервенции са загрозили значително външния му вид – причина за несигурност, срам, неувереност и ниско самочувствие, като понастоящем страданията продължават, тъй като лечението все още не е приключило. Изтъква, че продължава да сънува кошмари, свързани с преживяното, затворил се е в себе си и е неуверен, когато трябва да общува с други хора, невъзможността пълноценно да изпълнява трудовите си задължения за дълъг период от време го прави затворен и тревожен, и има притеснения, че именно променения му външен вид след произшествието ще е причина да остане необвъзван за в бъдеще. За тези претърпени неимуществени вреди ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата 75 000лв. – частичен иск от общата сума в размер на 150 000лв., ведно със законната лихва върху нея от датата 23.08.2024г. или 17.09.2024г. до окончателното изплащане, като му бъдат присъдени и обезщетения за имуществени вреди в размер на 2 471,05лв. за медицински разходи и материални щети по мотоциклета в размер на 2 625, ведно със законната лихва от посочените дати. С отговора на исковата молба ответникът е признал, че с полица №07124001214774 е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил марка „Ленд Роувър", ДКН А6079КХ със срок на покритие от 16.04.2024г. до 15.04.2025г., признал е и факта, че във връзка с процесното ПТП на 17.09.2024г. пред застрахователя е постъпила претенция по реда на чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение и са образувани щети - за неимуществени вреди и имуществени вреди за разходи за лечение, както и за имуществени вреди за увредения мотоциклет, но е оспорил исковете изцяло като неоснователни, както и завишени по размер. Основното възражение на застрахователя е, че не е осъществен сочения от ищеца механизъм на ПТП и водачът на лекия автомобил няма вина за катастрофата, тъй като не е допуснал нарушения на правилата за движение и не са налице действия или бездействия от негова страна, които да са довели или допринесли за инцидента. Поддържал е, че причина за произшествието е единствено поведението на ищеца, който се е движил с превишена и несъобразена скорост, на място трафикът е бил затруднен, в лентата на ищеца автомобилите са били спрели заради задръстване, а в насрещната лента също е имало автобус на градския транспорт, който също е спрял, за да даде път на завиващите на кръстовището МПС наляво в посока гр. Свети Влас, сред които е бил и лекият автомобил „Ленд Роувър“. Мотоциклетистът не се е съобразил с описаната пътна обстановка, движил се е бързо в насрещната лента в нарушение на маркировката (единична непрекъсната линия), изпреварил е спрелите автомобили в неговата посока, не е обърнал внимание, че превозните средства на главния път са спрели, за да дадат път на завиващите наляво, кръстовището не е било свободно и въпреки това, последният не е реагирал и е навлязъл в кръстовището, където е станал сблъсъкът, а водачът на застрахования лек автомобил не е имал обективна възможност да спре преди мястото на удара и е бил в опасната зона за спиране. При установяване на този механизъм на ПТП ответникът сочи, че ищцовите претнеции следва да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност и в случай на установен принос на водача на лекия автомобил за настъпване на ПТП,застрахователят е заявил възражение за съпричиняване от страна на ищеца с не по-малко от 80%, с който да бъдат намалени обезщетенията. Ответникът е оспорил обезщетението за неимуществените вреди с доводи, че пострадалият се е повлиял положително от проведеното лечение, напълно е възстановен от травмите и липсват данни по делото за настъпили усложнения, а оздравителният период е протекъл в рамките на обичайното според характера на нараняванията, като за изцяло неоснователни са оспорени твърденията, че ищецът продължава да изпитва затруднения при хранене, говорене, болки, дискомфорт и има нужда от чужда помощ, при което търсеният размер на обезщетението според застрахователя не е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Застрахователното дружество не е оспорило разходите за лечение в размер на общо 4942.11 лева, но е оспорило имуществените вреди за увредения мотоциклет в размер на сумата 6 000 лева с възражение по чл. 390, ал. 2 КЗ за тотална щета и искане за приспадане на стойността на запазените части. В о.с.з. пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове и пледират за уважаването им, с присъждане на разноските по делото, включително на адв.възнаграждение за адв.В. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Адв.В. представя и подробна писмена защита. Ответникът-застраховател, чрез процесуалния представител юр.к.С., оспорва ищцовите претенции и моли за отхвърлянето им или за редуциране размера на обезщетенията при отчитане по-големия принос на ищеца за настъпване на ПТП. Ответникът също моли за присъждане на разноските по делото. ЯОС, като взе предвид изявленията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: За основателността на преките искове по чл.432, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът на неимуществените вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост. В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение за настъпване на произшествието в следствие виновното противоправно поведение на ищеца, евентуално възражението си за съпричиняване – поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат. От фактическа страна е установено, че на 16.08.2024г. е съставен от РУ на МВР констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 18,40ч., на път Несебър в к.к.“Слънчев бряг“, на главна Алея пред хотел „Калипсо“ е настъпило ПТП между участник 1 – лек автомобил „Ландроувер Дефендер 110“ с рег. № А 60 79 КХ, управляван от К. Г. К. от гр.••• и участник 2- мотор "Кавазаки Нинджа 3х6Р" с рег.№У 14 69 В, управляван от С. И. И.. В протокола са посочени видими щети по участник 1 – преден ляв калник, джанта, гума и предна броня, а на участник 2 – рамка, предница, спойлери, телескопи, теч и др., както и че от произшествието е пострадал водачът С. И. И. с фрактура на лява ръка, контузии, рана на крак и рана на главата. Посочено е в протокола за ПТП, че причините за настъпване на произшествието са в процес на изясняване, като няма спор между страните и е установено, че за ПТП е образувано ДП №857/2024г. по описа на РУ на МВР-Несебър. Според показанията на разпитаната по делото като свидетел Ю.Н. – пешеходец, случаен свидетел и очевидец на произшествието, на процесната дата, на място лекият автомобил – джип “Ландроувер“ е бил на Т-образно кръстовище на отсечка, регулирана със знак „стоп“, а мотоциклетът се е движел на път с предимство. Според тази свидетелка, джипът е излязъл рязко от пътната отсечка, отнел е предимството на мотоциклета и го е засякъл, като в същото време колите в двете посоки на движение на двете пътни ленти са били спрели принудително, а мотоциклетистът не е успял да спре и с цел да не се удари в един от автомобилите го е заобиколил и така е настъпил удара с джипа. Мотористът бил с каска, при удара паднал на земята, бил в безсъзнание, получил рани по главата и ръцете, имало много кръв. Другата свидетелка-очевидец на произшествието Г.Р., разпитана по делегация пред СРС, е дала показания, според които на въпросната дата на място трафикът е бил много тежък, имало е задръстване в двете посоки, леките автомобили са били спрели, на обсъжданото кръстовище съпругът на свидетелката, който е управлявал личния им автомобил също спрял на кръстовището, за да не го блокира. В същото време джипът „Ланд Роувер“ (бял на цвят) спрял на кръстовището на знака „Стоп“ и след като свидетелката и съпругът й му дали знак, че чакат, водачът на джипа потеглил много бавно, за да направи ляв завой, оглеждал се на всички посочи, за да се включи в движението. Свидетелката е била категорична, че джипът е тръгнал плавно и много бавно, като навлизайки в кръстовището настъпил удара с мотоциклета. Мотористът идвал от Св.Влас и се движел в посока Несебър, като минал от лявата страна на автомобила на свидетелката. Според заключението на вещото лице инж.Б., извършил назначената автотехническата експертиза, изготвена на база материалите по ДП и данните за разрешената на място на пътния участък скорост, механизмът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е следният: ПТП е настъпило на 16.08.2024г, около 18:45ч, в к.к. „Слънчев бряг“ по ул.„Първа“, в южната част на комплекса, през светлата част от денонощието, в условията на ясно време и добра видимост. В посока към гр. Несебър се е движил мотоциклетът „Кавазаки Нинджа“ с рег. № У 14 69В, управляван от ищеца С. И., който се е движил със скорост около 46 км/ч в попътната му дясна (западна) лента, в левия и край. По същото време и при същите пътни и климатични условия лекият автомобил „Ланд Ровър“ с рег. № А 60 79 КХ се е движел в к.к.“Слънчев бряг“ по улица, находяща се северно от хотел „Калипсо“, в посока запад - изток, с намерение на водача му, в зоната на Т- образното кръстовище с ул. „Първа“ да извърши маневра завой наляво и да продължи движението си в посока север. Достигайки до кръстовището, водачът на автомобила е преустановил движението си в позицията на пътен знак Б2, изчаквайки движещите се по ул. „Първа“ автомобили и в двете посоки. В определен момент, най-вероятно според експерта, водачите на автомобилите, движещи се по ул.„Първа“ и в двете посоки са спрели, отдавайки възможност на водача на лекия автомобил „Ланд Ровър“ да навлезе в кръстовището и да осъществи маневрата си. Водачът на автомобила е потеглил от съС.ие на покой, от позицията на пътен знак Б2 и в ускорителен режим е достигнал до скорост от около 6 км/ч, след което с равномерна скорост е продължил движението си по дъгообразна траектория наляво. В хода на извършване на тази маневра от лекия автомобил, траекториите на движение на двете превозни средства- на лекия автомобил и на мотоциклета са се пресекли, в резултат на което е настъпил удар между тях. По посоката на движение на мотоциклетиста, непосредствено преди инцидентното кръстовище, вещото лице е установило наличен пътен знак БЗ „Път с предимство“, а от към посоката на движение на лекия автомобил, непосредствено преди кръстовището - наличен пътен знак Б2 „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Според изчисленията на експерта, преди и към момента на удара мотоциклетът се е движил със скорост около 46 км./ч., а преди произшествието лекият автомобил се е движил равномерно, със скорост около 6км./ч. В момента, в който лекият автомобил е започнал да нализа в кръстовището, мотоциклетистът се е намирал на разС.ие от около 110м. преди мястото на удара, като опасната зона за спиране на лекия автомобил е 1,9м., а на мотоциклета – 23,5м. Имайки предвид данните за трафика на място и установения механизъм на ПТП, вещото лице е установило, че към момента, в който лекият автомобил е започнал да навлиза в кръстовището, водачът му е не е имал техническа възможност да възприеме приближаващия мотоциклет, като водачът на автомобила е имал видимост само към автомобила на св.Р., при което този водач не е имал техническа възможност да възприеме своевременно мотоциклета и да спре преди мястото на удара. В заключение вещото лице инж.Б. е посочило, че от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието са действията и на двамата водачи, изразяващи се в следното: водачът на лекия автомобил „Ланд Ровър“ е предприел извършването на маневра завой наляво в условията на ограничена видимост наляво, без да се убеди, че може да завърши маневрата безопасно, а мотоциклетистът е предприел заобикаляне/изпреварване на сравнително дълга колона от автомобили, без да се убеди, че по този начин не застрашава останалите участници в движението. От техническа гледна точка мотоциклетистът е имал възможност да предотврати произшествието, ако се е движел в колоната автомобили, разположен в дясната част на прилежащата си лента, без да изпреварва и/или заобикаля предходно разположените/движещи се автомобил, а водачът на лекия автомобил „Ленд Роувър Дефендер 110“ е имал техническа възможност да не допусне ПТП, ако е навлязъл в кръстовището за извършване на маневрата завой наляво в момент, в който е имал видимост и в двете посоки на ул. „Първа“ и е могъл да извърши маневрата безопасно. По делото ищецът е представил опис-протокол от 03.10.2024г., съставен от ответника, с който са установени повредите по мотоциклета „Кавазаки“, като няма спор между страните и за този факт са събрани и показанията на св.И., че мотоциклетът е бил отремонтиран от ищеца. Вещото лице-инж.Б. е дало заключение, според което стойността на причинените имуществени вреди на ищеца, изразили се в повреда на мотоциклета, съобразно средните пазарни цени в магазинната мрежа и за ремонтни услуги възлиза в размер на 5 424лв. или 2 773,25евро. Вещото лице е определило и средната пазарна стойност на мотоциклета в размер на 5 250лв., а съобразно чл.390 от КЗ в случая при ПТП мотоциклетът е претърпял тотална щета, като запазените части и агрегати са на обща стойност 3 770лв. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представляващи медицински документи за причинените на ищеца телесни увреждания в резултат на ПТП, по делото е извършена комплексна съдебномедицинска експертиза от вещите лица д-р Р. – лицево-челюстен хирург и д-р Ф. – ортопед. Съгласно експертното заключение на вещото лице д-р Р., в резултат на ПТП ищецът е получил две разкъсно - контузни рани в лицево - челюстната област, на дясната вежда и на езика, като е имало и налични фрактури на носните кости, на дясната зигоматична кост и етмоидалния лабиринт, с установен хематом около очната ябълка вдясно. Ищецът е получил и счупване на горния десен централен резец с напречен размер 1 мм, както и на горния десен четвърти зъб с размер 2мм. За тези телесни увреждания в лицевата област експертът - лицево-челюстен хирург е дал заключение, че са причинили болки, страдания и неудобство у болния в лека до средна степен, била е нарушена лицевата естетика на ищеца, а също и дъвкателната функция за различен период от време, като пълното възстановяване е отнело между 7 и 10 дни. Лечението на двете разкъсно - контузии рани е било проведено в УНГ-отделение в град Бургас, била е извършена хирургична обработка и шев на раните, оздравителният процес от което нараняване е бил от порядъка на седем дни, след което време са свалени конците и пациентът е бил клинично здрав. За счупванията на зъбите вещото лице е посочило, че размерът е малък, което означава че фрактурата е единствено в пределите на емайла, лечението изисква изграждане с композитен материал в амбулаторни условия в избрана от пациента дентална практика, лечебната процедура отнема около един час, след което пациентът е клинично здрав, но по делото липсват данни за извършено подобно лечение, което по правило не е спешно, а се провежда в планов порядък. Относно фрактурите на зигоматичната кост, етмоидалния лабиринт и носните кости експертът е разяснил, че в значителен процент от случаите (по литературни данни между 60 и 70 %) те не изискват хирургично лечение, оздравяват спонтанно, като оздравителният процес дори е по-бърз и съпроводен с по-малко усложнения в сравнение със случаите, в които се прилага лечение. Поради тази причина при ищеца е била извършена единствено остеосинтеза в областта на долния орбитален ръб - там е била поставена остеосинтезна пластинка с осем отвора, а за фрактурите на носните кости и етмоидалния лабиринт не е било приложено никакво лечение и същите са оздравели спонтанно. При извършения от лекаря клиничния преглед на ищеца същият е установил наличната пластинка на долния орбитален ръб, тя е била визуализирана и на рентгенографията на черепа в анфас, като заключението е, че при нормални условия заздравителният процес при подобни фрактури отнема от порядъка на 30-40 дни. След около три месеца е желателно пластинката да се премахне, което се извършва оперативно при обща анестезия, но в случая пострадалият С. е изразил нежелание да се подложи на повторна интервенция, като при него не са установени настъпили усложнения като следствие от проведеното лечение в лицево - челюстната област. Според заключението на ортопеда д-р Ф., при настъпване на процесното ПТП пострадалият-ищецът е получил увреждания на опорно-двигателния апарат, изразили се в счупване на дисталния край на лявата лъчева кост, надлъжно разположена рана с дължина около 5см. с равни ръбове между 2 и 3 метакарпални кости от дорзално на лява длан, както и охлузни рани с петниста форма на дясно коляно в областта на колянното капаче и над и под него, повърхностно охлузване с размер 15-16/2-3 см. по предната повърхност на дясно бедро високо към ингвиналната гънка, в областта на дясното ходило по горната повърхност охлузвания с неправилна петниста форма и размер по около 1-2 см, две охлузни рани по външната повърхност на десен глезен с петниста форма и размери по около 2-3 см. и охлузна рана в предно-горната част на гръдния кош, където се проектира дясна ключица с дължина около 15см. и ширина 1-2 см. За тези описани телесни увреди по тялото и крайниците, без счупването на лъчевата кост, вещото лице е дало заключение, че представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а фрактурата на дисталния край на лъчевата кост е довела до затруднение на движенията на левия горен крайник за срок над 30дни, като получените от ищеца увреждания са му причинили болка, страдания и неудобства в ежедневието в различна степен. Най-сериозно е било счупването на лъчевата кост, съпътствано със силна болка, наложила се е оперативна интервенция с последваща имобилизация и дълъг възстановителен период, израз на който е срока на издадените приложени по делото болнични листи за периода от 16.08.2024г. до 11.02.2025г., като останалите увреждания са били с кратък период на оздравяване - от няколко дни до 1-2 седмици. Вещото лице д-р Ф. е установило, че ищецът е претърпял операция на лъчевата кост на ръката, с кръвна репозиция и метална остеосинтеза с титаниева анатомична плака и 2 бр. киршнерова тел, след 20-ти следоперативен ден поставените гипсова лонгета и две фиксиращи игли са били отстранени и ищецът е могъл да започне минимални движения, а около седмица по-късно е започнал и курс на физиотерапия, като възстановяването до работоспособност е продължила и след това, в случая до 180 дни. За този разрешен на ищеца отпуск поради временна неработоспособност вещото лице е отчело, че ищецът е имал оплаквания при палпаторна болка, оток, ограничени движения в гривнената става и пръстите, и ограничен захват. Понастоящем експертът е посочил, че е наличен постоперативен цикатрикс на гривнената става с размер около 9 см. и втори белег в областта на стилоидния израстък на лъчевата кост - там, където са влизали киршнеровите игли, че функцията на гривнената става при ищеца е възстановена в почти пилен обем, като има само малък остатъчен дефицит от около 10 -15 градуса в крайното разгъване на ставата и почти недоловимо ограничение при крайната пронация и въртене на китката. По делото ищецът е представил писмени доказателства за направени от него разходи за лечение в размер на общо 4 942,11лв., които разходи не са оспорени от ответника, който е признал този размер на средствата за лечение, а вещите лица д-р Р. и д-р Ф. са дали заключение, според което така направените разходи по закупуване на остеосинтезния материал за операциите /разход, който не се поема от РЗОК/, за придружител, за потребителски такси и лекарства са в причинно-следствена връзка с получените от ищеца телесни увреждания при процесното ПТП. Вещото лице д-р Ч. – съдебен лекар, извършило допълнителната съдебно- медицинска експертиза по делото, е дало заключение, според което при настъпване на ПТП от 16.08.2024г. пострадалият-ищецът е получил мотоциклетна травма – установено е счупване на дисталният край на лъчевата кост на лявата предмишница, бил е опериран, като разместените фрагменти на счупената лъчева кост са били фиксирани и ръката е била имобилизирана. Установени са били и увреждания в областта на лицето и главата на пострадалия, т.е. експертното заключение е, че уврежданията са били в областта на лицевия череп, а не в областта на мозъчния череп, което е дало основание на лекаря да заключи, че ако по време на пътно-транспортното произшествие ищецът е бил без предпазна каска на главата си, то неминуемо е щял да получи и увреждания от този вид и в областта на окосмените части на главата, т. е. и в областта на мозъчния череп и липсата на такива увреждания в областта на окосмените области на главата дава основание за извод, че пострадалият най-добре отговаря да е бил с предпазна каска на главата си. Ако е бил без каска, то са били налице предпоставки пострадалият да получени тежки увреждания и в областта на мозъчния череп. При извършения личен преглед на ищеца вещото лице е установило, че получените наранявания от ПТП са заздравели напълно, функцията на увредените органи са били възстановени, причинените белези са сравнително леко изразени и са с тенденция постепенно да бъдат обезличени, същите не са фрапиращи и не са довели до обезобразяване на лицето или други части на тялото. Тенденцията според вещото лице е постепенно оплакванията на ищеца от болки и други неприятни усещания да се редуцират. За установения леко дъговиден белег в областта на дясната половина на челото на ищеца д-р Ч. е дал заключение, че не е груб, не променя съществено лицеизраза на освидетелствания, а леко изразената деформация на носа (установеното леко дъговидно изкривяване на върха на носа към върха му, с изпъкналост наляво) не е очебийно и също не води до обезобразяване на лицето и други части на тялото. Разпитан в качеството на свидетел, бащата на ищеца Ив.И. е дал показания, че след ПТП синът му е претърпял две операции – на челюстта на лицето и на ръката, имал е охлузвания по цялото тяло, в продължение на месец непрекъснато се е оплаквал от болки в ребрата, в ръката и скулата, приемал е обезболяващи. В този период за ищеца се грижели родителите му, помагали му за всичко, а той се хранел само с течни храни посредством сламка. Понастоящем ищецът продължавал да се оплаква от болки в ръката, а психически и емоционално също се променил- станал по-затворен и мълчалив, спрял да посещава фитнес. Според бащата на ищеца, моторът му бил възстановен, отремонтиран, като ремонтът възлизал в размер на сумата 6 000лв. За продължилите в период от 3-5 месеца болки и оплаквания от раните на ищеца, показания е дала и св.Р.И.а – леля на ищеца. Същата е свидетелствала за това, че след изписването му от болницата ищецът е имал нужда от помощ при самообслужване, имал е болки, хранел се е със сламка, имал проблеми със съня и усещане за тревожност, изпитвал е страх и стрес от мотоциклети. Според тази свидетелка, след катастрофата при ищеца има загрозяване и белег, и физиономията му е променена. Свидетелят М.Д. е дал показания, според които възстановяването на ищеца е продължило месеци след катастрофата. Непосредствено след инцидента ищецът бил потрошен – цялата му глава била подута, ръката му била счупена, бил зле физически и психически, като понастоящем продължавал да се оплаква от болки в ръката и изтръпване на лицето. Ищецът спрял да посещава фитнес, изминали месеци преди да започне отново да излиза с приятели, по лицето имал видими белези, които променяли физиономията му и ищецът се притеснявал пред момичета от начина, по който изглежда. Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Лендроувър Дефендер 110“ с рег.№ А 60 79 КХ. Установено е, че на 17.09.2024г. ищецът е предявил пред ответника-застраховател извънсъдебната си претенция за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като липсва спор, че в срок и до предявяване на настоящите искове застрахователят не е извършил плащане на обезщетения в полза на ищеца. При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявените искове за присъждане в полза на ищеца на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и същите са допустими. На 17.09.2024г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред ответното застрахователно дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, който е изтекъл на 17.12.2024г. ответникът не е заплатил застрахователни обезщетения, след което на 07.03.2025г. са предявени настоящите искове. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: противоправното деяние - поведение на виновния водач с оглед установения механизъм на ПТП; претърпените имуществени и неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. ЯОС намира, че в случая е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД и са осъществени законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника - застраховател: Съдът намира заключението на вещото лице инж.Б. по приетата съдебна автотехническа експертиза за обективно и компетентно, съответстващо и на останалите доказателства по делото, поради което му дава вяра изцяло. Съдът кредитира изцяло и свидетелските показания на св.Р., тъй като същата е пряк очевидец на ПТП и пътник в автомобил - участник в движението, при което вниманието й е било ангажирано с пътната обстановка и нейните показания са преки, израз на непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с експертното заключение. Показанията на св.Ю.Н., която е била пешеходец, случаен минувач на място, са резултат на моментно възприемане на пътната обстановка, поради което съдът цени същите частично. Въз основа така събраните доказателства съдът приема, че с поведението си водачът на лекия автомобил „Ленд Роувър Дефендер 110“, независимо че е имал осигурена възможност да извърши маневра и да премине през процесното кръстовище от водачите на МПС, намиращи се на главния път, е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, като приближавайки Т-образното кръстовище на ул."Първа", при наличния за него знак Б2 е предприел пресичане на кръстовището, за да продължи движението си по улицата. От правна страна се налага се изводът, че ПТП е настъпило поради неспазване на пътната сигнализация от страна на водача на лекия автомобил „Ланд Роувер“, който е имал обективна възможност и задължение, след възприемане на пътния знак Б2 "Стоп"/Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство/, да спре преди навлизане по главния път и да пропусне всички движещи се по пътя с предимство ППС. Като не е сторил това водачът на посочения лек автомобил е нарушил правилото на чл.6, т.1 ЗДвП, задължаващо водачите да се съобразяват с пътните знаци. Като пряка последица от това нарушение е възникнало и процесното ПТП, тъй като поради несъобразяването със знака Б2 водачът не е пропуснал и е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство, регулиран със знака Б3 мотоциклет "Кавазаки" с per. №У 14 69 В, управляван от С. И. И., при което е настъпил сблъсък между двете МПС. В резултат, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил твърдяните и установени по делото травматични увреждания: две повърхностни разкъсни рани в лицево-челюстната област с нарушения на лицевата естетика, фрактури на носни кости, фрактура на лицевата зигоматична кост, счупване на два зъба с нарушение на дъвкателната функция, охлузни рани и натъртвания по опорно-двигателния апарат и счупване на лявата лъчева кост на ръката, както и е претърпял имуществени вреди, изразили се в заплатени разходи за лечение и увреждане на мотоциклета му . Поради изложеното, предявените искове са доказани по основание. Възражението на ответника, че вина за произшествието има единствено ищецът, тъй като същият с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, като се е движил в насрещната пътна лента, изпреварвайки автомобилите в неговата посока, е недоказано и поради това – неоснователно. Основателно е възражението на ответника за съпрчиняване. Според разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК ( напр. Решение № 97 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 52/08.05.2014 г. по т. д. № 1498/2013 г. на ВКС, II т. о., ТК и др.) не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е на ответника. В настоящия случай се установи от заключението на вещото лице, извършило автотехническата експертиза, че ищецът, като водач на мотоциклета „Кавазаки“ с peг. №У 14 69 В ДК се е движел с разрешената за пътния участник скорост от 46км./ч., но в лявата част на попътната си лента за движение, заобикалял е и е изпреварвал дългата колона автомобили, намиращите са в попътната му лента, които са се движили бавно и са били спрели. Според вещото лице, ако ищецът като водач на мотоциклета се е движил в колоната автомобили в дясната част на прилежащата си лента, без да изпреварва и заобикаля леките автомобили, е имал възможност да възприеме лекия автомобил, стоящ на Т-образното кръстовище, както и да предприеме действия по аварийно спиране, когато автомобилът е станал опасност за него - при навлизане през кръстовището в неговата пътна лента. Ето защо, макар и непосредствена причина за произшествието да е поведението на водача на лекия автомобил, налице е и противоправно поведение на ищеца, което е в причинна връзка с настъпването на произшествието, тъй като същият е нарушил правилата на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.15 от ЗДВП - при избиране скоростта на движението не се е съобразил с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, като не е упражнил контрол върху превозното средство с цел спирането му при наличие на възникналата опасност за движението, създадена от другите участници, същият не се е движил и възможно най-вдясно по платното за движение. При съпоставка на противоправното поведение на делинквента и на пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата, извършено от всеки от двамата причинители и установения по делото факт посредством свидетелските показания, че с оглед тежкия трафик и създалото се задръстване, автомобилите и в двете насрещни ленти по пътя с предимство са били дали възможност и са осигурили предимство на водача на лекия автомобил да премине през кръстовището, при което приема, че тежестта на нарушението на водача на лекия автомобил, който е имал видимост и е могъл да пропусне движещите се по пътя с предимство ППС, е равна на тежестта на нарушенията на водача на мотоциклета, който е имал възможност да възприеме пътната обстановка при движение в дясно на прилежащата попътна лента. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалия С. И. за настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 50%. Не е налице допуснато от водача на мотоциклета – ищеца нарушение на правилата за движение (чл.137е ЗДвП), изразило се в управление на мотоциклета без предпазна каска, тъй като кредитирайки заключението на вещото лице д-р Ч. и показанията на св.Н., при настъпване на ПТП ищецът е бил с поставена защитна каска. Заявеното в тази връзка възражение на ответника е неоснавателно. По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди: При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта, установен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия, както и влиянието на увреждането върху ежедневието и социалния живот на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата от 50 000,00 лв. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за момче на 19 години към датата на произшествието. Претърпените травматични увреждания, изразили се в повърхностни лицеви рани, вкл. счупване на носни кости и два зъба, са били съпроводени първоначално с болки, оплаквания и неудобства, но не са били тежки и според вещото лице д-р Р. са отзвучали в период от около 10дни. От фрактурата на зигоматичната лицева кост, след приложеното оперативно лечение ищецът се е възстановил след период от около 40 дни, също съпътстван с болки и неудобства в храненето и вида на храната, но понастоящем пострадалият е възстановен изцяло и е клинично здрав. Не са налице продължаващи налични усложнения от травмите на лицево-челюстната област при ищеца, няма налично загрозяване или обезобразяване на лицето на ищеца и това негово твърдение е изцяло недоказано, като за този свой извод съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице д-р Ч., а показанията на свидетелите не се ценят с доверие, тъй като са резултат от техни и на ищеца субективни възприятия. Раните и охлузванията на опорно-двигателния апарат на ищеца, с изключение на счупването на лъчевата кост, са оздравели в период от около две седмици. Най–тежка и усложнена като лечение е фрактурата на лявата лъчева кост на ищеца, довела до оперативна намеса и продължил период на възстановяване повече от 6 месеца, като първите 40 дни непосредствено след злополуката и по време на проведената рехабилитация болките са били с интензивен характер, а понастоящем като остатъчна последица функцията на ръката на ищеца не е изцяло възстановена като обем, има дефицит в разгъването на ставата и във въртенето на китката. Наред с претърпените болки в продължение на първите дни и месец, ищецът е провеждал лечението си в ситуация на зависимост от помощта на трети лица за задоволяване на ежедневните си нужди, което следва да бъде отчетено. За в бъдеще не се очакват негативни последици или усложнения от процесиите травми. Наред с физическите болки ищецът безспорно е търпял и емоционални и психически такива – затваряне в себе си, изолация, страх за бъдещето, отчуждение от познати и срам пред тях. При отчитане приноса на ищеца в настъпване на ПТП от 50%, от определеното обезщетение в размер на 50 000лв. следва да му се присъди сумата 25 000лв. или 12 782,29евро. Предвид основателността и доказаността на претенцията за неимуществени вреди, основателна е и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва. Същата следва да се присъди считано от подаване на извънсъдебната претенция за обезщетение на ищеца пред застрахователя или от 17.09.2024г. Основателна и доказана е и претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди, представляващи разходи за лечението на ищеца. От представените от ищеца писмени доказателства е установено, че направените от него разходи за лечение са в размер на общо 4 942,11лв., които разходи не са оспорени от ответника, който е признал този размер на средствата за лечение. Вещите лица д-р Р. и д-р Ф. са дали заключение, според което така направените разходи по закупуване на остеосинтезния материал за операциите /разход, който не се поема от РЗОК/, за придружител, за потребителски такси и лекарства са в причинно-следствена връзка с получените от ищеца телесни увреждания при процесното ПТП. При отчитане приноса на ищеца в настъпване на ПТП от 50%, от тази сума в размер на 4 942,11лв. следва да му се присъди сумата 2 471,05лв. или 1 263,48евро, следователно частичният иск за имуществени вреди е изцяло основателен. Върху сумата следва да се присъди и законната лихва, считано от подаване на извънсъдебната претенция за обезщетение на ищеца пред застрахователя или от 17.09.2024г. Частично основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на имуществените вреди, причинени на мотоциклета „Кавазаки“. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Установено е по делото, че мотоциклетът е бил отремонтиран. Със заключението на авто – техническата експертиза по делото е установено, че стойността на ремонта на увредения мотоциклет възлиза на 5 424лв. Същевременно неговата стойност към датата на ПТП е по – ниска – в размер на 5 250 лв., като съобразно нормата на чл.390, ал.2 КЗ е налице „тотална щета“, или е неоправдано извършването на ремонт на увредения мотоциклет. ЯОС счита, че действителният размер на щетите следва да се определи като разлика между стойността на мотоциклета и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице. Следва да се отбележи също така, че е налице формирана съдебна практика относно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета, при която стойността на ремонта надвишава действителната стойност на увреденото имущество. В тази практика е възприето, че застрахователното обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се приспадане стойността на запазените части - Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения следва да намерят приложение и в разглеждания случай. По изложените съображения и с оглед заключението на вещото лице по изслушаната авто – техническа експертиза, от сумата 5 250лв.- пазарната стойност на мотоциклета към датата на ПТП следва да се приспадне стойността на запазените части в размер на 3 770лв. или дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 1 480лв. При отчитане приноса на ищеца в настъпване на ПТП от 50%, от тази сума в размер на 1 480лв., дължима е сумата 740лв. или 378,35евро, която следва да се присъди на ищеца като обезщетение за имуществени вреди, а за разликата над тази сума до предявения размер от 2 625лв. искът следва да се отхвърли. Върху сумата 740лв. или 378,35евро следва да се присъди и законната лихва, считано от подаване на извънсъдебната претенция за обезщетение на ищеца пред застрахователя или от 17.09.2024г. По отговорността за разноски: При този изход на спора разноските на страните се дължат по съразмерност. Ищецът е освободен от такси и разноски по производството, не е заплатил такива и разноски не му се присъждат. Претендира се адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца – адв.В. по чл. 38, ал. 2 ЗА. За адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗА. По делото на л.12 е представен договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено правната помощ от адв.В. да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА съдът определя в размер на сумата общо 7 057лв., съобразно общата цена на предявените искове и размера на възнаграждението съгл. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, който размер на възнаграждението служи само като ориентир за съда, при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, които не са занижени, извършената от адвоката работа по подготовка и изготвяне на исковата молба, ангажиране на доказателства, процесуално представителство в откритите съдебни заседания и изготвяне на подробна писмена защита. От сумата 7 057лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК по съразмерност на адв. В. за оказаната безплатна правна помощ на ищеца следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 2 485,58лв. или 1 279,85евро. Ответникът също претендира разноски. Представен е списък и доказателства за направените разноски, като общият размер на разноските на ответника възлиза на сумата 2 692,89 лв. /вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП/. От сумата в общ размер на 2 692,89 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК по съразмерност на ответника се следва сумата от 1 744,41лв. или 891,90евро. Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК (ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски), по сметка на ЯОС, по бюджета на съдебната власт сумата от 1 128,44лв. или 576,96евро за заплащането на дължимата държавна такса по делото съобразно уважената част от исковете, както и направените от бюджета на съда разноски за СМЕ-зи и САТЕ в размер на 1 892,50лв. или 967,62 евро. Водим от изложеното, ЯОС