Решение № 428 от 13.10.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 734/2026 г.

Депозирана е жалба от длъжника А. Ц. Н., чрез пълномощник, като обжалва насочването на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ••••••••••••• върху сумата от 24 747.75 евро, преведена на 06.07.2026 г. по специалната сметка на ЧСИ от нейния работодател •••.Сумата представлява съвкупност от трудови вземания, възникнали при прекратяване на трудовото правоотношение, включително обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение по чл.222, ал.3 КТ във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; както и други дължими плащания по прекратеното трудово правоотношение.Жалбата е срещу насочването и реализирането на принудителното изпълнение върху посочените вземания чрез тяхното удържане от работодателя, превеждане по специалната сметка на съдебния изпълнител и задържане с цел последващо разпределение и превеждане на взискателя.В жалбата е направено искане да се уважи жалбата и да се отмени насочването на принудителното изпълнение върху цялата сума от 24 747.75 евро, представляваща трудови вземания, възникнали при прекратяване на трудовото правоотношение на длъжницата; да се отменят извършените изпълнителни действия, несъвместими с несеквестируемостта на процесиите вземания, включително тяхното събиране, задържане, разпределяне и нареждане за превеждане на взискателя; да се укаже на ЧСИ да освободи и върне на длъжницата А. Ц. Н. цялата задържана сума от 24 747.75 евро.При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не всички вземания, включени в посочената сума, са несеквестируеми, да отмени насочването на принудителното изпълнение в частта, съответстваща на вземанията, които приеме за несеквестируеми, и да укаже на съдебния изпълнител да освободи и възстанови на длъжницата съответната сума, както и да извърши отделна преценка на основанието, размера и секвестируемостта на всяко от останалите вземания при съобразяване с дадените в съдебния акт указания.Ако след подаването на жалбата е изготвено разпределение или е нареден превод на процесната сума, съответното действие да бъде отменено като последица от уважаването на жалбата, като бъдат присъдени на жалбоподателката направените в настоящото производство разноски. За въззиваемата страна “•••“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е депозирано писмено становище, според което оспорва жалбата като неоснователна от името на взискателя.Прави се искане да се остави без уважение жалбата на А. Ц. Н. против действията на ЧСИ Т.К., изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение по отношение на сумата от 24 747.75 евро. За въззиваемите страни ЕТ“Н. – ••• -В. Н.“, представляван от В. И. Н. и „•••“ЕООД със седалище гр.Плевен не е изразено становище. Депозирани са мотиви по жалбата от ЧСИ Т.К., в които е посочено, че жалбата е подадена на основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК - насочване на принудителното изпълнение върху сумата в размер на 24 747.75 евро.Счита, че подадената жалба е допустима, но неоснователна. Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител с оглед на чл.435, ал.2, т.2 ГПК - насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Предмет на обжалване в настоящето производство съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК от длъжника А. Н. е насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо - насочването на принудителното изпълнение по изп.д.№ ••••••••••••• върху сумата от 24 747.75 евро, преведена на 06.07.2026 г. по специалната сметка на ЧСИ от нейния работодател •••. От изпълнителното дело е видно, че то е образувано въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2017 г., като солидарни длъжници са „•••“ ЕООД, ЕТ“Н.-В. Н.“, представляван от В. Н. и ЕТ“А. Н.“, представляван от А. Н.. С разпореждане от 26.02.2021 г. по изпълнителното дело е конституиран взискателя „•••“АД в качеството му на цесионер по договора за цесия, сключен с цедент посочената банка. Със съобщение от 07.07.2026 г. до А. Н. ЧСИ я е уведомил, че по изпълнителното дело в изпълнение на наложен запор върху трудовото й възнаграждение от нейния работодател на 06.07.2026 г. по специалната сметка на ЧСИ е преведена сумата в размер на 24 747.75 евро. Общото задължение по изпълнителното дело към 14.07.2026 г. е посочено в удостоверението на ЧСИ от същата дата. Със заповед от 29.06.2026 г., считано от 01.07.2026 г., трудовото правоотношение между А. Н. и нейния работодател е прекратено, като е разпоредено да й бъдат изплатени обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и по чл.224, ал.1 ГПК. Приложен е и фиш за заплатата й за месец юни 2026 година. От страна на работодателя е изпратено писмо до ЧСИ на 16.07.2026 г., с което е уведомен, че общата запорирана сума от 24 747.75 евро е формирана от посочените суми на основание чл.446, чл.512 от ГПК и запорно съобщение по изпълнително дело № ••••••••••••• за запор на всички вземания, включително и трудово възнаграждение на длъжника. За изясняване на спорните по делото обстоятелства е допусната ССЕ. От заключение на ВЛ В., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че в сумата от 24 747.75 евро, посочена като „запори - съдия изпълнител“ във фиша за месец юни 2026 г. на А. Н. са включени трудово възнаграждение, обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Относно трудовото възнаграждение то е в общ брутен размер на 1 762.54 евро. Нетното трудово възнаграждение по чл.446, ал.2 от ГПК е 1 367.69 евро, а минималната работна заплата за м.06.2026 г. е 620.20 евро. Жалбоподателката е получила месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата (от 1 240.40 евро до 2 480.80 евро). Несеквестируемият доход за получаване от лицето, определен по чл.446, ал.1, т.2 от ГПК (лицето няма деца, които да издържа) e 683.85 евро (1/2 от 1 367.69 евро), като запорираната сума от трудовото възнаграждение по чл.446, ал.1, т.2 от ГПК е в размер на 683.84 евро. Относно обезщетението по чл.222, ал.3 КТ брутният му размер е 19 198.91 евро. Необлагаем доход, няма задължителни осигурителни вноски. Запорирана сума от обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ по чл.446, ал.1, т.3 от ГПК е 17 958.51 евро. Брутният размер на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е 8 162 евро, като се спада ДДФЛ в размер на 816.20 евро, няма задължителни осигурителни вноски. Нетното трудово възнаграждение по чл.446, ал.1, т.3 ГПК е 7 345.80 евро. Запорираната сума от обезщетението по чл.224, ал.1 КТ по чл.446, ал.1, т.3 КТ е 6 105.40 евро. Общият размер на запорираната сума е 24 747.75 евро. Сумата в размер на 24 747.75 евро е преведена по сметката на ЧСИ на 06.07.2026 г. с основание „по изп.дело № ••••••••••••• А. Ц. Н.“. Съдът в настоящето производство е ограничен именно от горепосочения размер на сумата от 24 747.75 евро с оглед на диспозитивното начало, тъй като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Въз основа на така приетото от фактическа страна могат да се направят следните правни изводи. Когато ЕТ е солидарен длъжник, съдебният изпълнител има право да насочи принудителното изпълнение срещу всички секвестируеми доходи и активи на физическото лице, включително неговата заплата или обезщетения от трудови правоотношения. Спорният в настоящето производство въпрос е секвестируеми ли са обезщетенията по чл.224, ал.1 и чл.222, ал.3 от КТ. В процесния случай, както се посочи по-горе, дали те са секвестируеми пълно или частично, предметът на спора в настоящето производство е само относно сумата от 24 747.75 евро, която е преведена по специалната сметка на ЧСИ и която е формирана от сбора на сумите от 683.84 евро, 17 958.51 евро и 6 105.40 евро съобразно заключението на ВЛ. Защитата срещу удръжки (несеквестируемост) по чл.446 от ГПК защитава трудовото възнаграждение или всяко друго възнаграждение за труд, като определя несеквестируемия доход в три хипотези, посочени в ал.1, като първата е тогава, когато лицето получава месечно възнаграждение в размер между минималната месечна работна заплата и двукратния размер на МРЗ. За месец юни 2026 г., както е посочено от ВЛ, МРЗ е в размер на 620.20 евро. Съдът счита, че обезщетенията за неизползван отпуск (чл.224, ал.1 КТ) и обезщетението при пенсиониране (чл.222, ал.3 КТ) нямат характер на трудово възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд.Те са компенсаторни плащания поради прекратяване на трудовия договор в процесния случай. Паричната сума, която получават работниците и служителите, отговарящи на конкретните законови изисквания при прекратяване на правоотношението, не представлява същинско обезщетение, тъй като не възстановява на работника или служителя вреди от работодателя.Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е едно правно задължение за работодателя, респ. субективно право на работника или служителя, дължи се при наличието на предвидените в закона предпоставки: да е прекратено трудовото правоотношение (независимо от основанието за това) и към този момент да е придобито от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобИ.е право на пенсия. Осигурена е несеквестируемост на пенсията, ако тя е в размер на минималната работна заплата (чл.446, ал.1 от ГПК). Следователно, след като трудовият договор е прекратен и лицето премине към получаване на пенсия, неговият екзистенциален минимум ще бъде защитен чрез ограничението на секвестируемостта върху самата пенсия, а не върху еднократното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, е посочено, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.Ако третото лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на длъжника. Такава несеквестируема част за връщане на длъжника А. Н. не се установява в процесния случай. Както се посочи по-горе, несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата и това се отнася за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са вземания, между които са посочени и паричните вземания, в т. ч. възнаграждението за труд и пенсия (частично несеквестируеми) и другите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение (вземания за издръжка, социални плащания и др.). Относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ то следва да се приеме, че то също е секвестируемо имущество. Несеквестируемостта по чл.446 от ГПК не се отнася за всякакви обезщетения, дължими по трудово правоотношение, а само за трудовото възнаграждение. Жалбоподателят счита, че в процесния случай част от отпуска е останала неизползвана поради продължителната временна неработоспособност на длъжницата, а преобразуването му в парично обезщетение е настъпило по силата на закона при прекратяване на трудовото правоотношение, поради което обезщетението по чл.224, ал.1 КТ не може да бъде третирано автоматично като изцяло секвестируемо имуществено вземане, без да бъде извършена конкретна преценка за приложимостта и обхвата на защитата по чл.446 от ГПК.Позовава се и на посочената съдебна практика, както и чл.31, §2 от ХОПЕС, чл.7, §1 и §2 от Директива 2003/88/ЕО и практиката на СЕС, като е прието, че финансовото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск трябва да постави работника в положение, подобно на това, в което би се намирал при действително ползване на отпуска. Правото на работника/служителя на отпуск има своята позитивноправна регламентация на международно, наднационално и национално ниво - чл.24 от Всеобщата декларация за правата на човека и в чл.7 б. "d" на Международния пакт за икономически, социални и културни права; Конвенция № 52 относно платените годишни отпуски от 1936 г . на Международната организация на труда; Конвенция № 101 относно платените отпуски в земеделието от 1952 г. и др.Първичното право на Европейския съюз регламентира правото на отпуск в чл.31, т.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и във вторичното право на ЕС, предимно в Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.Във вътрешното право правният режим на отпуска е закрепен на конституционно ниво в чл.48, ал.5 Конституция РБ, уреден е кодифицирано в глава VIII от Кодекса на труда, както и в други специални закони, с които правото на редовен платен годишен отпуск е гарантирано. В чл.7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време е посочено, че минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. В чл.178 КТ е посочено, че се з абранява компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. В чл.177 КТ, на която разпоредба е налице позоваване, е посочено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника и служителя възнаграждение, но тя е приложима в хипотезата на съществуващо трудово правоотношение. Чл.224, ал.2 КТ препраща към чл.177 КТ, тъй като е посочено, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение ( определение № 4518/24.09.2026 г. на ВКС по гр.д.№ 2390/2026 г., III г.о.). Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в процесния случай се касае за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което с оглед на неговия характер не представлява несеквестируем доход по чл.446 ГПК. Според чл.444, т.8 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение по отношение на длъжник - физическо лице, но такова предвиждане по отношение на двете обезщетения – по чл.224, ал.1 КТ и по чл.222, ал.3 КТ не е предвидено. В чл.446а, ал.1 ГПК, на който е налице позоваване, предвижда, че несеквестируемостта на доходите по чл.446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора, а в ал.3 е посочено, че банката не изпълнява запора, ако постъпленията представляват възнаграждения за работа, до размера на минималната работна заплата. В процесния случай сумите са преведени от работодателя на А. Н. по специалната сметка на ЧСИ. Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за отмяна на насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестриумео съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК -превеждане на сумата от 24 747.75 евро, преведена на 06.07.2026 г. по специалната сметка на ЧСИ от нейния работодател •••, поради което жалбата следва да се остави без уважение.