Решение № 414 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 125/2026 г.

Административно наказателно дело № 20262120200125 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на Р. В. С., ЕГН: •••••••••• , с постоянен адрес: в ••••• ••••, против Наказателно постановление № 25-0434-000474/24.11.2025г. на началник сектор в ОДМВР-Бургас, 02 РУП Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лева / 204.52 евро. С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: На 19.09.2025г. в 01:30 часа в гр.Бургас, на улица „Янко Комитов“ до блок 25 с посока на движение към бул.“Проф. Яким Якимов“, жалбоподателката управлявала собственото си МПС марка „Опел“, модел „Корса“, с peг. номер * •••• ••. В талона на последното било отразено обаче, че МПС е собственост на М. М. с ЕГН: ••••••••••, тъй като същото било новопридобито от С.. МТС-то не било спряно от движение, но за него нямало сключен действащ договор – „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Актосъставителят е приел, че с горните действия Р. В. С. е извършила нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а именно - като лице, което не е собственик управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в която връзка е съставил на нарушителя АУАН. Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на допуснатото нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл.647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл.638, ал.1- 3 и 5 КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество актосъставителят А. Н. несъмнено притежава /от данните по делото е видно, че същият е заемал длъжността „командир на отделение“/. Съгласно нормата на чл.647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приложената по делото Заповед №8121з- 1632/02.12.2021г. /л.12 от делото/ началникът сектор в ОДМВР-Бургас, 02 РУП Бургас е оправомощен да издава наказателни постановления по чл.638, ал.1-3 и ал.5 от КЗ, и чл.639 от КЗ,. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Императивната норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът намира обаче, че въпреки безспорната установеност на това обстоятелство, издаденото НП се явява незаконосъобразно. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, при това от особен субект „водач несобственик на МПС“. В случая обаче се установява, че към датата на извршване на нарушението жалбоподателката е собственик на моторното превозно средство /видно от договор за покупко – продажба на МПС на л.5 от делото/. При това положение извършеното от същата се явява несъставомерно по правната квалификация, по която е подведено, а е следвало да бъде квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Отделно от изложеното, докато при нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ „управлението“ не е част от изпълнителното деяние, при това по чл.638, ал.3 КЗ то съставлява елемент от фактическия състав. При това положение приложимата спрямо С. санкционна норма на чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е изисквала описание на напълно различни факти в АУАН и в НП. БРС счита, че не може да преквалифицира нарушението, тъй като не са налице предпоставките за упражняване на правомощието му по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Според посочената разпоредба, съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая обаче е доказано обратното - изменение на обстоятелствата на нарушението. Специалното качество на субекта на нарушението е обективен елемент от състава на същото. За да е приложима санкционната норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ следва да бъде доказано, а и да има констатации за този факт, че субекта на нарушението следва да е лице, което не е собственик на управлявания от него, автомобил. Съответно за съставомерност на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да бъде доказано, че субекта е лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Констатации за такъв факт обаче не са налице в издаденото наказателно постановление. След като обстоятелствата на нарушенията по чл. 638, ал. 3 от КЗ и чл.638, ал.1, т.1 от КЗ са различни, първоинстанционният съд няма правомощие да измени наказателното постановление, като преквалифицира деянието. Правомощието на съда по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН ще е приложимо не само в случай, че са налице предпоставки да се приложи да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, а и когато фактите, въз основа на които деянието се прекфалифицира са не са съществено променени. Както вече бе посочено, в случая, тези предпоставки не са налице. В тази насока е и практиката на касационната инстанция по абсолютно идентичен казус, обективирана в Решение № 8377 от 7.10.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1290/2025 г. Изложеното съставлява основание за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Водим от горното, БРС