Решение № 42 от 5.3.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 19/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Община Кърджали чрез процесуалния й представител адвокат Д. М. против решение № 151/13.10.2025 г., постановено по гр.д. № 57/2025 г. пo описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта, в която е осъдена да заплати на С. Х. Х. 16 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие ухапване от безстопанствено куче на 02.02.2025 г. в гр. Кърджали, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането - 02.02.2025 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно и постановено в противоречие с материални и процесуални норми поради това, че неправилно е прието, че кучето, причинило увреждане, е безстопанствено, че е имало противоправно бездействие от страна на общината, изразяващо се в недостатьчност на положените мерки за ограничаване популацията на бездомни кучета на територията на Община Кърджали, като не били предприети всички законови мерки, а такова бездействие е проявила самата ищца поради неподаване на сигнал до телефон 112 за агресивно животно, довело до липсата на проверка по случая. Твърди се също, че не са били обсъдени подробно събраните по делото доказателства, включително относно вида, тежестта и продължителността на нанесените на С. Х. неимуществени вреди, което се е отразило върху определения размер на обезщетението, довело до неправилно приложение на нормите на чл. 51 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да отмени решението на окръжния съд в тази част, а ако съдът не възприеме становището му, да бъде присъдено справедливо редуцирано обезщетение. Претендира разноски. Въззиваемата С. Х. Х. чрез процесуалния й представител адвокат Е. К.- П. счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като окръжният съд подробно е обсъдил всички обстоятелства и възражения на страните и задълбочено е мотивирал своето решение, като законосъобразно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника, поради което моли съда да отхвърли въззивната жалба на Община Кърджали. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. Х. Х. чрез процесуалния й представител адвокат Е. К.-П. против Община Кърджали обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ищцата твърди, че живее повече от тридесет години в Кърджали, като за водене на здравословен начин на живот всяка вечер сама или с приятели правила разходка за здраве от кв. „Възрожденци” през новия мост, т.н. „Пеперуда” в парк „Арпезос-Север”, пасарелката и се връщала обратно в кв. „Възрожденци”, където живеела. При тази обиколка на 02.02.2025 г. била сама и около 19 ч., навлизайки в същинската част на парк „Арпезос-Север”, внезапно била нападната от пет безстопанствени големи кучета, едното от които с характерните белези за порода „немска овчарка“ я захапало за лявото бедро и започнало да я влачи, за да я повали на земята, останалите четири били от порода „каракачанска”, а преди неочакваното и агресивно нападение тя не забелязала присъствието им и не ги провокирала по някакъв начин. Х. се оказала съвсем сама и безпомощна, обградена от глутница огромни агресивни безстопанствени кучета, изпаднала в шок, скована от болка и паника, инстинктивно си повтаряла, че не бива да позволява да бъде съборена на земята, защото това означавало, че ще бъде разкъсана, и успяла сама да стигне с окървавен и разкъсан крак до Центъра за спешна медицинска помощ – Кърджали, където била приета веднага, обработили и превързали раните й, поставили й ваксина против тетанус и я насочили към инфекционист за поставяне на противобясна ваксина и за консултация с хирург. След това се прибрала с такси вкъщи, но там изпаднала в състояние, при което никой не можел да я успокои - плачела, изпитвала страх и болка, осъзнавала, че се е спасила по чудо от жестока трагедия, на следващия ден посетила хирург, който й препоръчал хоспитализация, тъй като раната била зачервена, а мястото – оточно и силно болезнено при допир, но тя отказала, тъй като в този момент имало засилена вълна на болни от грип и предпочела да бъде в дома си под грижите на близките й, като се задължила всеки ден да посещава хирургичния кабинет в отделението, за да следят развитието на раната и да я обработват. Ищцата посетила лекар-инфекционист за поставяне на противобясна ваксина, изразяваща се в 3 игли в периода 03.02.2025 г. - 10.02.2025 г., създало й допълнителни болки и дискомфорт, както и съдебен лекар, който я освидетелствал. След това тя посещавала ежедневно болничното заведение за обработка и превързване на раните й и проследяване на оздравителния процес, като през първите няколко дни след инцидента болките били изключително силни и интензивни не само при допир, но и при всяко движение на крака, лявото бедро около раната било оточно, налагало се непрекъснато да приема болкоуспокояващи медикаменти и антибиотици, както и да спазва строг хигиенно-диетичен режим, а възстановителният и оздравителният период продължавал и до момента, раната била зараснала частично, но Х. продължавала да изпитва болки и дискомфорт на травмираното място. Ищцата твърди също, че преживеният инцидент с глутницата бездомни кучета и ухапването се отразил изключително негативно и на психиката й, изпитвала непрестанна и безпричинна тревожност и страх, била потисната, страдала от безсъние, непрекъснато плачела и се връщала към момента на инцидента, още на следващия ден била консултирана от психиатър, който установил, че тя е напрегната, тревожна, контактна, ориентирана всестранно, апсихотична, които тревожни и депресивни симптоми довели до поставяне на диагноза: „Остра стресова реакция“, за което й била предписана медикаментозна терапия, а при проведения контролен преглед след две седмици не била констатирана промяна в състоянието на Х. и била увеличена медикаментозната терапия. По лекарска препоръка тя посетила два пъти психолог, който определил, че е с посттравматично функциониране и трайно психично страдание, а възстановяване на психоемоционалното й състояние щяло да бъде продължително във времето. В исковата молба се твърди, че и към момента Х. изпитвала неописуем страх при вида на кучета, разхождащи се свободно, или такива, разхождани от собственик без намордник, усещала непрестанна и безпричинна тревожност, страдала от безсъние и ежедневието й се променило в негативен аспект, като била принудена да ползва отпуск по болест за периода 03.02.2025 г. - 16.02.2025 г., а след завръщането си на работа - психолог в детска градина, благодарение на работата с децата донякъде успяла да преодолее изживения шок от инцидента, но все още се чувствала емоционално нестабилна, безпричинното връщане към спомена за преживения ужас от нападението от глутницата кучета я връщало към състояние на видимо безпокойство и тревожност. Ищцата твърди, че този инцидент не е изолиран случай, проблемът с овладяването на популацията и контрола върху безстопанствените кучета в Кърджали не е по силите на Общината и тя е абдикирала от задължението си да предотвратява агресивното поведение на безстопанствените кучета, да ги настанява в приют, след като ги залови, кастрира, обезпаразити и ваксинира срещу бяс, както и да осъществява надзор и грижи за завърнатите по места след маркирането им животни, за да се гарантира безопасното поведение на кучетата, а при липса на необходимите мерки жителите и гостите на града са изложени на непрекъснат риск от подобен инцидент. Доколкото от противоправното бездействие на длъжностни лица при Община Кърджали при изпълнение на възложените им със закон задължения тя е претърпяла вреди, Х. моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Кърджали да й заплати 26 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване и психосоматично ограничение в нормалния й и обичаен начин на живот, както и 235,32 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на направени разходи за проведеното лечение – закупени медикаменти, плащане на медицински такси и др., както и 16,40 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи като разлика между полученото обезщетение за ползван отпуск по болест в периода 03.02.2025 г. - 16.02.2025 г. и трудовото й възнаграждение за същия период вследствие на инцидента - нахапване от бездомно куче, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на увреждането - 02.02.2025 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски. Ответникът Община Кърджали счита, че предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли, а ако не възприеме становището му, да уважи исковете в намален размер с оглед принципа за справедливост и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че не може да се ангажира отговорността на общината, тъй като не е установено нейно противоправно бездействие, тъй като тя осъществява дейност по изпълнение на мерките, заложени в „Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета“, за да се установи контрол и постепенно намаляване на броя им, както и причинно-следствената връзка между евентуалното бездействие на ответника и претендираните вреди от травматични и психологични увреждания на ищцата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата. Не претендира разноски. С обжалваното решение е осъдена Община Кърджали да заплати на С. Х. Х. 16 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване и психосоматично ограничение в нормалния й и обичаен начин на живот вследствие ухапване от безстопанствено куче, настъпило на 02.02.2025 г. в гр. Кърджали в района на парк „Арпезос-Север“, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането - 02.02.2025 г. до окончателното й изплащане, 104,70 лв. обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди под формата на направени разходи за проведено лечение – закупени медикаменти, плащане на медицински такси и др. вследствие ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2025 г. до окончателното й изплащане, както и 3 303,84 лв. разноски в производството съразмерно на уважената част от исковата претенция, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв., като са отхвърлени и исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 235,32 лв. и за сумата 16,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи като разлика между полученото от ищцата обезщетение за ползван отпуск по болест в периода 03.02.2025 г. - 16.02.2025 г. и трудовото й възнаграждение за същия период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2025 г. до окончателното й изплащане. Решението е обжалвано от ответника в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер от 16 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането, поради което то е предмет на въззивното производство в тази част, а в частта, в която е уважен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до размер от 104,70 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2025 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която исковете са отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в сила. При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост. По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа и за чиито действия отговаря, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите на съдебната власт. По отношение на претърпените от ищцата вреди: От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 02.02.2025 г., 19,54 ч. С. Х. е приета в Консултативно-диагностичния блок /Спешно отделение/ при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД - Кърджали с разкъсно-контузна рана около 2 см в областта на лявото бедро, съобщила, че е ухапана от куче и й е поставена диагноза: „Ухапване или удар от куче“, раната е обработена, поставена й е превръзка и ТАП против тетанус, предписано е медикаментозно лечение и е насочена към инфекционист /вж. амбулаторен лист от 02.02.2025 г./, като на следващия ден ищцата е посетила хирург, който е поставил основна диагноза: „Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“ и придружаващи диагноза: „Ухапване или удар от куче“, като е установено, че мястото на ухапването в лявото бедро е зачервено, оточно и силно болезнено при допир, извършена е обработка на раната, стерилна превръзка, изписана е антибиотична терапия от личен лекар и е отказана от ищцата хоспитализация /вж. амбулаторен лист от 03.02.2025 г./. Впоследствие на Х. са поставени на 03.02.2025 г., 06.02.2025 г. и на 10.02.2025 г. в МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД - Кърджали три игли профилактични имунизации против бяс /вж. амбулаторен лист от 03.02.2025 г. и Карта № 4 за ухапани от животно, съмнително за бяс/. По реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК в съдебно заседание на 10.07.2025 г. ищцата е посочила, че нападналите я пет кучета били огромни, мърляви, агресивни и зловещи, без каишки, от което заключила, че са улични, а кучето, което я ухапало, било с ушна мида, тя била подавала сигнали до общината за агресивни безстопанствени кучета, обитаващи района, но нямало резултат, знаела, че и други лица са подавали сигнали, а самият инцидент станал по време на разходката й, кучетата изскочили от някъде и тръгнали срещу нея, тя не ги провокирала, но едното я захапало, а след инцидента личната й лекарка я насочила към психиатър и оттогава пиела лекарства и ходела на психиатър, в началото много интензивно, а след това един или два пъти месечно, както и на психолог, тъй като отключила паник атаки, не можела да спи и изпитвала ужас, като видела кучета, с паническо разстройство и задушаване. В обясненията на ищцата не са признати неблагоприятни за нея обстоятелства, както и тя не е дала уклончиви или неясни отговори, поради което само въз основа на тях не могат да бъдат приети за доказани посочените в тях обстоятелства, но те следва да се ценят в съвкупност с всички останали доказателства. В производството пред окръжния съд са събрани гласни доказателства относно механизма на настъпване на произшествието и нанесените на ищцата вреди, като съдът кредитира показанията на свидетелите А.Н. и Я.М., отчитайки близките им връзки с ищцата /колега и съответно приятел/, даващи им възможност за преки и пълни впечатления за интересуващите производството релевантни факти, като макар те да не са били непосредствени очевидци на инцидента, са научили за него от ищцата веднага след това, когато възприятията на Х. са били най-точни. Според свидетелката Н. през февруари 2025 г. С. била нахапана много жестоко от куче, от което пострадала сериозно, същата вечер след прибирането си вкъщи тя разказала на свидетелката по телефона, че се разхождала и изневиделица изскочили пет големи кучета и без тя да прави нищо или да ги предизвиква, едно от кучетата я ухапало по левия крак, а в „Бърза помощ“ й помогнали, там й казали, че ако я били нападнали всички кучета, нямало да бъде при тях, а в моргата, като ищцата говорела на пресекулки, хлипала, понеже била под много силен стрес, по-късно изпратила на свидетелката снимки на раната и на кървавия панталон, няколко дни след инцидента Х. отишла до общината да подаде сигнал, заедно с други пострадали жени дала интервю по Нова телевизия и по Радио Кърджали за случилото се, през май същата година при разходка с приятелка, защото не искала да е сама, куче се нахвърлило срещу тях, но се намесил мъж и овладели ситуацията, към момента на запознаването им преди пет години ищцата била спокойна, уравновесена жена, с весел нрав, обичала да се разхожда сама, дори вечер, с добро и спокойно отношение към животните, самата тя имала куче и казвала, че не се страхува от кучетата, защото те са спокойни и нищо не правят, но след инцидента се променила коренно, започнала да посещава психиатър и психолог, изпитвала голям стрес, приемала антидепресанти, не можела да спи вечер, често плачела, а веднъж в детската градина, където работела, получила припадък, наложило се намесата на „Бърза помощ“ и лекарите казали, че нещата са на стресова основа. Към момента Х. била много напрегната, психичното й състояние било лошо, изпитвала дискомфорт при движение и от големия белег на крака й, ходила при невролог, а предписаното й лечение с болкоуспокояващи мазила продължавало и досега, като вече се разхождала по-рядко и винаги с придружител. В същата насока са и показанията на свидетелят М., който знае, че С. Х. е пострадала при нападение на улични кучета и било необходимо да се лекува, за инцидента, станал между 18 ч. и 19 ч., свидетелят разбрал същата вечер около час след случката от обаждане от ищцата при пристигането й в „Бърза помощ“, той й предложил да й помогне и да я транспортира до дома й, лекарите настоявали същата вечер да остане там, но имало грипна епидемия и тя отказала, както и помощта на свидетеля, като казала, че майка й ще се погрижи за нея, тъй като децата и съпругът й били в чужбина и тя била сама. През следващите десетина дни свидетелят придружавал Х. за получаване на медицинска помощ, возел я до болницата всеки ден за смяна на превръзката и до психолог, защото тя не можела да шофира и дори ходела трудно, а майка й й помагала вкъщи. След инцидента психичното състояние на С. се променило видимо, в първите дни след случката безпричинно много пъти се разплаквала, пиела лекарства, изпитвала шок всеки път при спомена за случката, която станала при рутинните й разходки, които правила сама или с приятелки, и при преминаване през парк „Арпезос“ до моста „Пеперудата“ изневиделица я нападали глутница кучета, едно от тях я захапало и се опитало да я повали, но някак успяла да се отскубне от тях, а раните й на лявото бедро над коляното били сериозни, виждали се дупки от зъби на куче на няколко места, като след това изпитвала страх сама да се разхожда и имала затруднение с движението на крака. От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Е.Б., което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че от процесния инцидент С. Х. получила разкъсно-контузна рана с интензивно кръвонасядане около нея във външната повърхност на лявото бедро в средната му трета и в горната трета на същото бедро по задновъншната й повърхност - охлузване и около него интензивно кръвонасядане, които могат да се квалифицират като рана от ухапване от куче, причинила разстройство на здравето й извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК, раната била обработена правилно с поставена превръзка, били приложени обезболяващи, противовъзпалителни, антибиотици, ТАП и противобясна ваксина, от медицинска гледна точка тези увреждания са причинени от действието на твърди тъпо-ръбести предмети по механизъм на натиск, каквото действие осъществява захапката на куче, а раната по своята морфология и разположение отговаря да е получена от твърдяното ухапване от куче; увреждания с такова разположение съответстват на захапка на куче, което се намирало отляво и малко отзад на ищцата, преценено при изправено положение на тялото; най-вероятно раната е била причинена от кучешки зъб на долната челюст на кучето, а по-високо и поназад разположеното охлузване - от кучешки зъб от горната челюст. В заключението се излага становище, че нормалният възстановителен период за уврежданията е около 2-3 седмици, като в този период пострадалата е усещала болка, в острия стадий по-силна, налагащо обезболяване с медикамент, стихваща с възстановяване на уврежданията, като липсват причини за усещане на болка в бъдеще, както и трайни последици за здравословното й състояние. Според експерта ищцата се оплаква от променена чувствителност в мястото на ухапването, което вероятно се дължи на засягане на клонче на сетивен нерв, което обаче не влияе на основната функция на долния крайник – ходене и ще изчезне в бъдеще, но е останал белег от зарасналата рана, който не променя съществено нормалният анатомичен вид на крайника и представлява козметичен дефект, без да обезобразява тялото, цветът на който в бъдеще ще избледнее, но белегьт няма да изчезне. При приемане на заключението му в съдебно заседание на 04.09.2025 г. вещото лице е потвърдило, че изпитваният от ищцата дискомфорт към момента и променената чувствителността в зоната на ухапването вероятно се дължи на нараняване на клонче на сетивен нерв, което ще се възстанови, но не много бързо, то не засяга основната функция на крака – ходенето, не нарушава способността за физически труд, а при промяна на времето няма да има промяна в усещанията с или без натоварване, променената чувствителност не е усещане за болка, а вирусът „херпес зостер“ стои в организма, влязъл отнякъде, не е внесен от кучето, при стресова реакция рецидивира, при различните хора на различни места и е възможно преживяната стресова реакция няколко месеца по-рано да е провокирала обрив и е дерматологичен израз на вирусно заболяване, съществуващо от по-рано, като е възможно нормалният възстановителен период при ищцата да е продължил около 30 дни. Видно от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-психологична експертиза с вещо лице Т.Д., което съдът като компетентно изготвено възприема, инцидентът предизвикал у ищцата силен субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността й, съпътстван с повишена тревожност, безпокойство и физическа болка, които резултатирали на телесно ниво /сърцебиене, задух, световъртеж, безсъние/, симптоматиката на психотравменото събитие все още се преживявала емоционално от ищцата и рефлектирала върху поведението й, а видимият белег в областта на лявата подбедрица ежедневно й връщал спомена за психотравмата, като преодоляване на психотравмената ситуация зависел от индивидуалната уязвимост, личностовия ресурс на лицето и възможностите за справяне при проблемни житейски ситуации, а в конкретния случай ищцата възстановила изпълнението на професионалните си задължения, но продължавала медикаментозното лечение и психотерапевтичните интервенции. При приемане на заключението в съдебно заседание на 10.07.2025 г. експертът е допълнил, че според освидетелстваното лице терапевтичните интервенции продължават, хипотетично е възможно едно лице да симулира състояния на тревожност, потиснатост, затвореност в себе си и липса на желание за общуване, но според проведеното от вещото лице второ изследване в случая няма симулация, посочените в заключението медикаменти са въз основа на амбулаторния лист на д-р Р., а белегът на бедрото на левия крак е видим, като той предизвиква тревожност у ищцата, самата тя споделила за припадък по време на работа на 08.05.2025 г., който вероятно бил провокиран от друго психотравмено събитие /още едно нападение от кучета на 27.04.2025 г./, но установената психодинамика е с тенденция към затихване предвид факта, че ищцата се върнала на работа, която й действала добре, и имала желание да се справи с този стрес, за което имала ресурс. Фактът, че след инцидента Х. се е включила в рехабилитационна програма за хора, пострадали от насилие към Фондация „П.У.Л.С“ – клон Кърджали от 13.02.2025 г., свързана с кризисно психологическо консултиране и следваща психотерапия поради инцидента с куче, посещенията по която продължават и до настоящия момент, се установява от удостоверение изх. № 044/17.02,2025 г. и удостоверение № 034/11.01.2026 г., двете на Фондация „Позитивни умения на личността в социума“ – клон Кърджали. От приетите във въззивното производство амбулаторни листове от 24.11.2025 г. и от 09.02.2026 г. е видно, че ищцата продължава да посещава лекари поради паник атака след ново нападение от кучета, като за тези безстопанствени агресивни кучета тя подала сигнал до Община Кърджали на 19.11.2025 г., по който е обещано да бъдат взети необходимите мерки за обезопасяване на района в най-кратък срок. Тук следва да се посочи, че е ирелевантно по спора дали ищцата е подала сигнал до телефон 112 за агресивно животно, дали това е довело до проверка по случая и какви са резултатите от нея, което действие или бездействие на ищцата по никакъв начин не би се отразило на предпоставките за възникване на деликтна отговорност на общината от процесния инцидент и не би могло да се приеме като съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Х.. На база на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че при традиционната си разходка вечерта на 02.02.2025 г. в района на моста „Пеперудата“ в парк „Арпезос-север“ в гр. Кърджали ищцата била нападната от пет големи кучета, без да ги предизвиква по никакъв начин, и едно от тях с поставена ушна мида я захапало по левия крак, като на база на техния брой и описание съдът приема, че са били безстопанствени, от инцидента Х. получила разкъсно-контузна рана с интензивно кръвонасядане около нея на лявото бедро, охлузване и интензивно кръвонасядане, причинени от захапката на куче, намиращо се отляво и малко отзад на ищцата при изправено положение на тялото, това наложило посещение на кабинет на „Бърза помощ“, където раната била обработена, била поставена превръзка, предписана медикаментозна терапия с обезболяващи, противовъзпалителни и антибиотици, профилактично била поставена противобясна ваксина три игли, нормалният възстановителен период за тези физически увреждания е около 30 дни, през който ищцата усещала болка, първоначално силна, а след това затихваща, от раната останал белег, който не се отразява на анатомичния вид на крайника и няма трайни последици за здравословното й състояние. Инцидентът предизвикал у Х. силен емоционален стрес с усещане за реален страх за здравето и сигурността й, повишена тревожност, безпокойство и физическа болка, отразили се и на телесно ниво /сърцебиене, задух, световъртеж, безсъние/, което състояние въпреки проведеното медикаментозно лечение, психотерапевтични интервенции и желанието на ищцата да се справи с проблема все още не е преодоляно напълно. Основният спорен въпрос по делото е дали инцидентът, при който е настъпила вредата, е станал по вина на длъжностни лица от ответната община при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, изразяваща се в неизпълнение на задълженията им по Закона за защита на животните /ЗЗЖ/. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза съдът приема, че инцидентът е бил предизвикан от нападение от куче с поставена ушна мида на лявото си ухо като част от група от пет кучета, т.е. то е било безстопанствено животно по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗЗЖ, респ. чл. 23 от действащата Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучета и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Кърджали, в която е дадена дефиниция на безстопанствени кучета като тези, които са без повод или оставени да се движат свободно в градска реда без надзор. При доказателствена тежест, лежаща върху ответника, той не е установил при условията на пълно доказване, че е изпълнявал всички свои задължения по Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ, за което на регионално ниво Общински съвет – Кърджали е следвало да приеме и изпълни програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, като е следвало да настани безстопанствените животни в приюти, изградени от органите на местната власт, за дейността на които отговарят кметовете на населените места /чл. 41, ал. 1 – ал. 3 от ЗЗЖ/. В този момент е била в сила представената от ответника Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Кърджали, прието с решение №.66/28.03.2012 г. на Общински съвет - Кърджали, съгласно която общината има право да изземе кучета, които се движат без обозначителен знак /чип, маркировка/ за регистрация и да ги настани в приют /чл. 20/, безстопанствените кучета подлежат на принудително събиране от Общината или фирми. на които с договор е възложено извършването на този вид дейност /чл. 21/, залавянето, ветеринарно-медицинското обслужване, отглеждането и евтаназията на кучетата се извършва в специализирани сгради – приюти /чл. 22/, до които те се транспортират със специално обозначени и оборудвани превозни средства с добра вентилация /чл. 23, ал. 2/, прибирането на безстопанствени кучета се извършва ежедневно, а на всяко животно в приюта се осигурява достатъчно място за обитаване, храна. вода и грижи, ветеринарно-медицинско третиране и манипулации, а след 14 дни, ако не бъдат потърсени или осиновени, се маркират с татуиран на едното ухо идентификационен номер и/или друга видима ушна маркировка и се връщат по местата, от които са взети, или се предават на временни приюти, стопанисвани от организации за защита на животните /чл. 26/, като не се допуска връщането на кучета в дворове на детски градини и ясли, училища, болници, в близост до открити площадки за игра и главни пътища от републиканската пътна мрежа /чл. 27/, а агресивни кучета по преценка на органите на ОДБХ или ветеринарния лекар на приюта за безстопанствени кучета подлежат на евтаназия /чл. 28/. Видно от препис-извлечение от протокол № 1/27.01.2022 г. на заседание на Общински съвет – Кърджали, е взето решение № 20, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА и чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ е приета Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Кърджали за периода 2021 г. – 2025 г., в която е предвидено да се предприемат конкретни мерки в тази насока, в т.ч. за залавяне и обработване на безстопанствени кучета, създаване на приют за безстопанствени животни, за настаняване в него за доживотно отглеждане или евентуална евтаназия по решение на създадената Комисия на агресивните кучета, чието поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните. Такъв приют за бездомни кучета с капацитет 50 кучета е създаден в гр. Кърджали, ул. „Язовирска“ № 19 /вж. удостоверение за регистрация на животновъден обект № ЗЖ294/16.05.2024 г. на Областна дирекция по безопасност на храните – Кърджали/ и той отговаря на ветеринарно медицинските изисквания, като е бил одобрен с протокол от 16.05.2024 г. от Комисия, назначена от директора на ОДБХ - Кърджали. По делото е прието писмо изх. № 53-00-343/08.04.2022 г. на Община Кърджали, от което се установява, че по силата на Наредба № 4/01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета е упълномощен директорът на Общинско предприятие „Озеленяване, благоустройство и чистота“, в чиито задължения съгласно правилника е управлението и обслужването на общинския приют за безстопанствени кучета, да организира извършване на дейностите по залавяне, представяне на заловените безстопанствени кучета пред компетентния орган за кастрация, маркиране, ваксинация, обезпаразитяване и връщането им по заловените места. От писмо с изх. № 53-01-63/04.07.2022 г. е видно, че кметът на Община Кърджали е упълномощил директора на ОП „ОБЧ“ да сключи договор с ветеринарен лекар за извършване на дейностите по кастрация, маркиране, ваксинация и обезпаразитяване на безстопанствените кучета на територията на общината, като са сключен граждански договор № 11/23.09.2022 г., с който ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“ е възложило на М.Н. извършване дейност по залавяне на бездомни кучета, и граждански договори № 13/01.10.2022 г. и № 65/02.01.2025 г., с които ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“ е възложило на д-р Н.К. да извършва срещу заплащане дейности по обезпаразитяване, кастриране, маркиране, ваксинация срещу бяс, издаване на БГ паспорт и въвеждане на информацията във Вет.из. на БАБХ. Като доказателства по делото са приети трудови договори № 54/03.04.2023 г. и № 167/14.11.2013 г., сключени по реда на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ /т.е. до извършване на опредЕ. работа/, с които ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“ и две физически лица, в т.ч. свидетелят А.А., са се споразумели последните да изпълняват функции на работник приют в „Приют за бездомни кучета“, като залавят бездомни кучета. Видно от приетите сведения, справки, приемо-предавателни протоколи за намаляване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Кърджали, рекапитулации, доклад за изпълнение на Програмата за овладяване на безстопанствените кучета на територията на Община Кърджали от 06.02.2024 г. и фактури, за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. на територията на Община Кърджали са били заловени, обезпаразитени, кастрирани, чипирани и ваксинирани против бяс общо 334 кучета, за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. техният брой е 341, а за периода 01.01.2024 г. - 31.12.2024 г. - 271. Съдът възприема тези констатации въпреки явното несъответствие с факта, че сградата на приюта е приета на 16.05.2024 г., откогато е най-ранният момент за функциониране на приюта, но приема, че преди този момент дейността се е осъществявала само по залавяне, обезпаразитяване, кастриране, чипиране и ваксиниране на кучетата, а след това – и с временно настаняване в създадения приют. За изпълнение задълженията на Община Кърджали по прилагане на горепосочената програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите А.А. /работник в ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“ като работник към временен приют/ и Н.К. /ветеринарен лекар на свободна практика/, които съдът като непротиворечиви и отразяващи техни преки впечатления кредитира. Свидетелят А. твърди, че ежедневно сутрин излизали с бус „Опел“, собственост на „ОБЧ“ и на общината, обхождали различни райони, особено през паркове и покрай училища, където се събирали повече хора, при сигнали залавяли кучета, които закарвали при д-р К., който ги кастрирал и чипирал с поставяне на червена или родова ушна мида на лявото ухо, след което ги карали във временния приют, там престоявали 2–3 дни, обезпаразитявали ги и ваксинирали, а след това ги връщали по местата на залавяне, не били залавяли агресивни кучета, макар да имало случаи, в които кучето налита на човек, а от 2023 г. броят на заловените кучета намалял, защото след кастрация на кучето нямало популация. Според свидетеля д-р Н.К. в качеството си на ветеринарен лекар той подписвал ежегодно граждански договор с Община Кърджали от 2008 г. насам, по силата на който извършвал ветеринарно-медицински манипулации като обезпаразитяване, кастриране, чипиране на кучета, въвеждането им в системата на БАБХ и ваксинация „бяс“, всяка сутрин му карали по 1-2 кучета, понякога 3, или средно между 20-30 кучета всеки месец, служителите на общинското предприятия не му се оплаквали, че има агресивни кучета, и самият той не е виждал агресивно куче по време на манипулация, по принцип някои от кучетата били стресирани и се дърпали, но агресивни кучета, проявяващи агресия към човек, били редки и те трябвало да се задържат в отделна клетка в приюта, правели им се тестове и се търсили хора, които да ги осиновяват. За осиновяване на агресивни кучета имало групи от доброволци, с които поддържали връзка, те били много активни и намирали осиновител, а самите кучета понякога стояли по-дълго време в приюта, докато се намери осиновител, но скоро нямало процедура по осиновяване на агресивно куче. Свидетелят твърди, че на територията на Община Кърджали има регистриран приют, но капацитетът му е ограничен - 20 кученца от дребните породи до 10 кг. или 8 кучета от едрите породи над 25-30 кг., което не е достатъчно за общината, и той винаги е запълнен, дълго време се правели проекти, включително за направата на по-мащабен приют, в който кучетата да бъдат настанени до намиране на собственик, а да не бъдат пускани, но такъв още не е осъществен, обикновено при него водели кучета от едрите породи над 20-30 кг, които след като бъдели кастрирани, престоявали в приюта 2-3 дни и след това се пускали, но това били кучета в добро здравословно състояние и непроявяващи агресия, а след това се следели непрекъснато от човек с опит, който давал информация как се държат те, като по този начин общината се опитвала да изпълнява изискванията на закона. Според свидетеля по улиците на града имало доста бездомни кучета, но повечето били обработени и кастрирани, като взетите мерки давали резултат за намаляване раждаемостта на кученцата, но имало безотговорни хора, които ги вземали и после ги изоставяли. Обстоятелството, че популацията на безстопанствени кучета представлява сериозен обществен проблем, водещ до последствия от здравен, социален, екологичен, битов и икономически характер, въпреки взетите мерки по Програмата за овладяване на безстопанствените кучета на територията на община Кърджали, се признава в съставения доклад за изпълнение на тази програма от 06.02.2024 г., утвърден от кмета на Община Кърджали. В подкрепа на този извод е и писмо на Областна дирекция по безопасност на храните – Кърджали, в което е констатирано, че общината извършва дейности за ограничаване на популацията на безстопанствени кучета, но е дадена препоръка за предприемане на действия за увеличаване капацитета на съществуващия приют до изграждане на нов. Тази констатация не се променя от приетото във въззивното производство писмо № К-3297/20.10.2025 г. на ОДБХ – Кърджали, доколкото от една страна установените в него факти са базирани на проверка, извършена много след процесния инцидент, а от друга страна по делото не се спори, че приютът за бездомни кучета в гр. Кърджали отговаря на изискванията на ЗВМД и е с капацитет 50 кучета, но също така, че не е възможно увеличаване на капацитета му поради липса на помещения за поставяне на клетки за кучета, т.е. че той е недостатъчен. Ирелевантен по делото е фактът дали към настоящия момент се строи друг, по-голям приют за безстопанствени кучета в гр. Кърджали /като по делото няма събрани доказателства нито за подобно строителство, твърдяно от ответника, нито за спирането му, твърдяно от ищцата/, тъй като съдът трябва да прецени доколко Община Кърджали е изпълнила законовите си задължения към момента на деликта, а не в последващ такъв. По тази причина, а и поради късното му представяне /едва в писмената защита пред въззивната инстанция след приключване на устните състезания/ не следва да бъде обсъждан Акт от 19.12.2025 г. за установяване състоянието на строежа на „Приют за безстопанствени животни“ при спиране на строителството. Целта както на посочената наредба, така и на закона, в изпълнение на който тя е приета, е да се гарантира безопасното съжителстване между животните и хората в съответното населено място чрез вземане на съответните адекватни мерки от страна на общината, което в случая не е направено по найподходящия начин, като съдът намира, че ответникът е изпълнил в някаква степен, но не в пълен обем, задълженията си по Закона за защита на животните, Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Кърджали, в т.ч. тези по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ във вр. с чл. 41 от ЗЗЖ, чл. 47 от ЗЗЖ и чл. 48 от ЗЗЖ, да предотврати агресивното поведение на безстопанствените кучета към хора или други животни чрез улавянето и настаняването им в приют за необходимото време за оценяване на опасността, която създават, като връщането им по места следва да се извърши едва след извършване на разумна преценка на риска доколко те са безопасни, което от своя страна е довело до възникване на процесния инцидент в място, където се събират много хора /градски парк/, т.е. там, където опасността е не само потенциална, но и реална. Това, че опасността е била реална, се потвърждава от факта, че група от пет кучета се е приближила заплашително към Х., а едно от тях я е ухапало, като по този начин е създадена опасност за физическото и психическото здраве на ищцата, а потенциално и за живота й при включване на останалите кучета, което е станало възможно поради това, че кучето като безстопанствено или не е било настанено въобще в приюта за бездомни кучета, или ако е било заловено и върнато обратно в естествената му среда, не е преценена правилно неговата агресивна природа при събиране с други кучета, респ. заплахата му за хора и други животни, като и в двата случая това води до извод за неточно и непълно изпълнение на задълженията на длъжностните лица от ОП „ОЗЧ“, на които кметът на Община Кърджали е делегирал задължения за осъществяване на тази дейност, респ. тяхно бездействие. Доколкото установеното бездействие е в нарушение на нормативно установени изисквания, то е противоправно, вината на съответните длъжностни лица се предполага /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, която презумпция не е била оборена от ответника, а фактът, че изпълнението на посочените задължения е можело да предотврати инцидента мотивира извод за наличие на пряка причинна връзка между бездействието и настъпилата вреда. На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за установено, че на 02.02.2025 г., около 19 ч. в района на моста „Пеперудата“ в парк „Арпезос-север“ в гр. Кърджали ищцата била заобиколена от пет големи безстопанствени кучета, едното от които я нападнало и захапало по левия крак, за тях Община Кърджали е трябвало да осъществява надзор, но тя не е положила всички необходими грижи на добър стопанин за осигуряване на спокойна и безопасна градска среда чрез ограничаване популацията на безстопанствените кучета и тяхната агресивност, а от нападението и получената рана на ищцата са нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в силни физически и дълбоки психически болки и страдания, в голяма степен отшумели към момента на завеждане на делото, но оказали сериозно въздействие върху психиката й за продължителен период от време, от което тя все още не се е възстановила напълно. Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищцата вследствие на инцидента, установени по вид, интензитет и продължителност, вида на травматичното увреждане, проведеното медикаментозно и физиотерапевтично лечение, изживеният силен психически стрес, довел до остра стресова реакция, наложила продължително посещение при психолог и психиатър, макар самата ищца по професия да е психолог, което й е помогнало в значителна степен по-бързо да преодолее стреса, възрастта на Х. /54 години/, отразила се на продължителността на възстановителния процес, промяната в характера й и начина й на живот, необходимостта да се откаже от разходките сама в парка, степента на възстановяване, както и при съобразяване с момента на настъпване на деликта и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че на Х. се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лв., до който размер следва да бъде уважен искът, а над него до пълния предявен такъв от 26 000 лв. искът като недоказан следва да бъде отхвърлен. Като акцесорен и предвид уважаване на главния иск следва да бъде уважен и искът за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на деликта /02.02.2025 г./ до окончателното му изплащане. Доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи досежно уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, решението му в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено. Решението не е обжалвано в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до пълния предявен такъв от 26 000 лв., както и в частта по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, поради което в тези части то е влязло в сила. Решението на окръжния съд е правилно и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата направените от нея в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 3 303,84 лв., определени съразмерно на уважената част от исковете, изчислени на база на общия размер на извършените разноски от 5 380 лв. /1 140 лв. заплатена държавна такса, 3 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 740 лв. заплатени възнаграждения на вещи лица/. Предвид отхвърляне на въззивната жалба следва да бъде осъдена Община Кърджали да заплати на С. Х. 1 278,25 евро разноски за въззивното производство, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. К.-П.. Ето защо съдът