Решение № 116 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2033/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от Г. С. Р. против А. А. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 5112.92 евро (равностойни на 10000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, причинени му от нанесения на 12.09.2022г. от ответника побой и причинената средна телесна повреда, а именно -счупване на долна челюст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди на 12.09.2022 към 24 часа заедно с малкият си брат М. С. да отишъл до денонощния магазин в кв. ••••, за да закупят памперси за бебето на ищеца. Брат му влезнал в магазина да закупи необходимото, а ищецът останал отвън. Когато останал сам, към него се приближили три непознати лица, които без да кажат нещо го нападнали и започнали да го бият, нанесли му силен удар в областта на лицето, от удара паднал на земята и чул как единият казал „А. да се махаме“, след което загубил съзнание. Работниците в магазина след като видели ищеца в безпомощно състояние се обадили на тел. 112 и извикали полиция. Пристигналите полицаи отвели ищеца в Спешна помощ - Хасково. При прегледа се установило, че на ищеца му е счупена долната челюст, извършена му била операция и повече от 3 месеца не можел да се храни и говори нормално и изпитвал силни болки от получената травма. По тъжба на ищеца било образувано наказателно производство и извършителя бил открит - ответникът - А. С.. По наказателното дело ответникът направил пълни самопризнания и сключил споразумение, одобрено от Районен съд - Хасково по нохд № 950/2023г., с което е признат за виновеин и му е наложено предвиденото в закона наказание. Твърди в резултат на нанесените вреди, да се е наложило да му се извърши оперативно намеса в УМБАЛ „Свети Г.“ - Пловдив. По – късно, през м. ноември след като продължавал да изпитва силни болки постъпил в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ - Пловдив, където била установена лицева асиметрия на лявата половина на долна челюсти и кожата в областа е опъната. Освен това, бил установено и оток и хиперемия на лигавицата на долна лява челюст. Всичко това да е довело до нова оперативна намеса на 15.11.22 г. Твърди да продължава да изпитва силни болки. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., причинени му от нанесения побой и причинената средна телесна повреда, а именно -счупване на долна челюст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска. Оспорва предявения размер, счита го за завишен и нееквивалентен на претърпените вреди. Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на твърдения побой загубил съзнание. Оспорва твърдението за безпричинност на възникналия инцидент. Навежда възражение ответникът да е бил провокиран от ищеца, обиждан и псуван като това да е причината, довела до реакцията на ответника. Счита, че вина за инцидента и първопричина за случилото се има ищеца. Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна: За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже предпоставките, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответника съгласно чл. 45 от ЗЗД, а именно: твърдяното деяние, извършено от ответника; неговата противоправност; причинените от деянието неимуществени вреди – болки и страдания в правната сфера на ищеца; техният размер и причинно-следствената връзка между деянието и увреждането съобразно наведените твърдения. Ответникът следва да докаже възраженията си за съпричиняване. По деянието, неговата противоправност и виновността на дееца: От приложеното а.н.д. №950/2023г. по описа на РС-Хасково, се установява, че с определение по а.н.д. №950/2023г. по описа на РС-Хасково е одобрено споразумение между РП-Хасково и обвиняемия А. А. С., на осн. чл. 375а НПК, с което обвиняемия А. А. С. се признава за виновен за това, че на 12.09.2022г., в гр. Хасково, причинил на Г. С. Р. от гр. Хасково средна телесна повреда – счупване на челюст, което протича със затруднение в дъвченето и говоренето, като е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК при пряк умисъл. Приложена е разпоредбата на чл. 78а, ал.7 НК като обвиняемият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн.чл. 375а НК. Определението за одобряване на споразумение по а.н.д. №950/2023г. по описа на РС-Хасково безспорно установява извършеното от ответника престъпно деяние, в резултат на което той е причинил на ищеца средна телесна повреда – счупване на челюст, което протича със затруднение в дъвченето и говоренето. Определението на съда има силата на влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Телесните увреди, противоправно причинени от ответника на ищеца, са установени от наказателния съд. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В конкретния случай, е установено, че деянието е извършено от дееца виновно. По причинноследствената връзка и причинените вреди: Във връзка с установяване на търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Р.Г. – майка на ищеца. Свидетелят сочи да знае от сина си, че непосредствено преди инцидента той е искал да влезе в магазин, но ответникът го е спрял и ударил. След удара ищецът бил откаран по спешност в болница в гр. Хасково. На следващия ден е транспортиран в болница в гр. Пловдив, където е опериран, а два–три месеца по-късно е претърпял повторна оперативна интервенция. След инцидента ищецът не е могъл да се храни и говори нормално, често е вдигал температура, като свидетелят е полагала грижи за него през зимния период, грижите продължили около шест месеца. Храненето му е било възможно само със сламка – с течна и пасирана храна (каши, супи, вода). Свидетелят сочи, че ищецът е бил с метални шини в продължение на около два месеца, приемал е болкоуспокояващи за същия период, а при излизане навън през зимата е изпитвал болки, поради студа. Посочва още, че към датата на инцидента ищецът е имал семейство – съпруга и деца. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, с изключение на частта относно продължителността на полаганите грижи в размер на шест месеца, тъй като в тази част показанията противоречат на заключението на вещото лице. От събраните по делото писмени доказателства – епикриза от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, епикриза от МБАЛ „Св. Панталеймон – Пловдив“ ЕООД, съдебномедицинско удостоверение от 21.09.2022 г., издадено от д-р Е., както и от приетото заключение на вещото лице, се установява, че в резултат на удара, на ищеца е причинено счупване на долната челюст, както и фрактури на няколко моларни зъба. Ищецът е постъпил по спешност в МБАЛ – Хасково на 12.09.2022 г., а на 13.09.2022 г. е приет в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, Клиника по лицево-челюстна хирургия, където е опериран. Извършена е репозиция, фиксация и имобилизация на фрактурата, поставени са метални шини на двете челюсти и е осъществена междучелюстна фиксация. Ищецът е изписан на 20.09.2022 г. Вследствие на травмата, ищецът е изпитвал затруднения при отваряне на устата, както и болезнено и затруднено хранене. През месец ноември 2022 г. е извършена втора оперативна интервенция за отстраняване на вътрешно фиксиращото устройство. Металната фиксация е носена в продължение на около два месеца и е свалена след преценка на лекуващите лекари за пълно възстановяване на фрактурата. От изложеното се установява, че лечебният период е продължил около два месеца, а възстановителният период, включващ адаптацията към нормално хранене и пълното възстановяване на дъвкателната функция, е продължил около три месеца, считано от датата на инцидента. От събраните доказателства се установява, че претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства са в причинноследствена връзка с нанесения от ответника удар на 12.09.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При преценка за размера на обезщетението съдът съобрази разрешенията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, определено като задължително за съдилищата, съобразно ТР № 1 от 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС и съдебната практика за обстоятелствата, които следва да се съобразят при присъждане на размера на неимуществени вреди по справедливост (решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д.№ 387/2008 г. на ВКС, ІІ TO., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д.№ 611/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 83 от 06. 07. 2009 г., по т.д.№ 795/2008 г. ВКС, ІІ ТО, решение № 233 от 20.12.2016 г. по т.д.№ 3586/15 на ВКС, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 189 от 25.03.2024 г. по гр. д. № 1757 / 2023 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II ТО; Решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 34 от 27.03.2020 г. по т. д. № 1160 / 2019 г. на ВКС, II TO, Решение № 50111 от 15.05.2023 г. по т. д. № 1319 / 2021 г. на ВКС, I TO, Решение № 214/08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 50033 от 25.07.2023 г. по т. д. № 299 / 2022 г. на ВКС, II ТО). Като съобрази установената съдебна практика и направените изводи за вида и характера на телесното увреждане на пострадалия – счупване на долна челюст (тежка лицево-челюстна травма), счупени няколко моларни зъба, оперативно лечение с репозиция, фиксация и междучелюстна имобилизация; начина на извършването му – с един удар от ответника и обстоятелствата, при които е извършено – около полунощ, пред магазин без провокация от ищеца, което засилва преживения от ищеца шок от случилото се; интензитета и продължителност на болките и страданията - силни болки непосредствено след травмата и след операцията, болки при студ и при движение на челюстта; претърпените две оперативни интервенции; продължителността на лечебния и възстановителния период - лечебен период – около 2 месеца (метална фиксация) и възстановителен период – около 3 месеца до пълно възстановяване на дъвкателната функция; необходимостта пострадалият да носи два месеца шини, което несъмнено ограничава личния му живот; неудобствата от престоя в болница, както и страданията и неудобствата да говори и да се храни нормално; причинените неудобства от това да разчита на чужда помощ, както и като съобрази икономическата конюнктура в страната към датата на непозволеното увреждане и размерът на присъжданото обезщетение при сходни случаи, съдът счита, че справедливото обезщетение за причинените в конкретния случай неимуществени вреди следва да се определи на 7669.38 евро. По възражението за съпричиняване: Тъй като наказателният съд не разглежда противоправно поведение на пострадалия, възражението за съпричиняване от страна на пострадалия следва да бъде установено пред гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние. Тежестта на доказване е за ответника. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. /т. 7 от Тълкувателно решение от 23.12.2015г. по Тълкувателно дело № 1/ 2014г. на ВКС, ОСТК/. Въпреки възраженията, изложени в отговора на исковата молба, по делото не се доказа противоправно поведение от страна на пострадалия ищец – да е провокиран от ищеца, обиждан и псуван като това да е причината, довела до удара от ответника. Следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно и следва да се отхвърли. По размера на претендираното обезщетение: Предвид извода за неоснователност на възражението за съпричиняване, определеното обезщетение за неимуществени вреди не подлежи на намаляване. При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба (така ТР № 1/2021 на ВКС, ОСГТК). Предвид извода на съда за размера на причинените неимуществени вреди, искът следва да бъде уважен до претендирания размер, а именно – 5112.92 евро. Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Поради уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва от датата на увреждането - 12.09.2022г. до окончателното плащане (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). По разноските: При този изход на делото право на разноски има ищеца, на който следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 409,03 евро. Налице е хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Предвид това и изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на бюджета по сметка на РС-Хасково сумата от общо 715,82 евро – съдебно-деловодно разноски, от която: 204,52 евро – държавна такса, 255,65 евро – разноски за особен представител, 255,65 евро – за заключение на вещо лице. Воден от горното, съдът