Решение № 6212 от 15.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 954/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК. Образувано е по жалба на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ , против решение № 252/5.12.2025 год. по НАХД № 350/2023 г. по описа на ДРС , с което е отменено издаденото от председателя НП № 3619/18.08.2023 г. и Агенцията е осъдена да заплати разноски в размер на 2100 лв. С посочено в жалбата касационно основание за материална незаконосъобразност на обжалваното решение , поради формирани неправилни правни изводи на въззивния съд основани на погрешна преценка на фактическата обстановка , се иска постановяване на касационно решение за отмяната му. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощените юрисконсулти М. и И. , включително с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът С. Н. , чрез упълномощения адвокат Д. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното НП е наложена на основание чл. 69, ал.1, пр.3 от ЗЗНН глоба на С. Н. в размер на 15000 лв. за неизпълнение в качеството му на изпълнителен член на Съвета на директорите и представляващ задълженото лице „С. С.“ АД [населено място] на задължително предписание дадено в Констативен протокол № ГМ-38/22.05.2023 г. , съставен от комисия от служители към ТД „Държавен резерв“-Варна , изискващо предприемане на необходимите действия за създаване на определените на „С. С.“ АД нива на запаси за извънредни ситуации в размер на 53 422,256 тона котелни горива в съответствие с Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА ДРВВЗ в срок до 21.06.2023 год. За да отмени обжалваното НП , въззивният съд е приел , че същото е издадено при наличието на допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това , че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя без да са налице основания за това , с което било нарушено правото му на защита. Касационния съд намира , че обжалваното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на материалния закон , но по различни от изложените от въззивния съд съображения. Фактическите изводи на въззивния съд относно връчването на С. Н. на поканата за съставяне на АУАН са неправилни , а освен това евентуалното нарушаване на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН представлява процесуално нарушение което не е съществено , респективно обратно на приетото от ДРС , неговото наличие не обуславя само по себе си незаконосъобразност и не води до отмяна на процесното НП. Вмененото на настоящият ответник Н. нарушение е за бездействие, т.е. за неизпълнение на задължително предписание обективирано в Констативен протокол № ГМ-38/22.05.2023 г. , създаващо задължение за изпълнение на Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА ДРВВЗ. Задължителните предписания по чл.56, ал.1, т.9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти представляват индивидуални административни актове и като такива подлежащи на съдебно оспорване. В тази връзка , още във въззивната жалба е направено възражение , че процесното задължително предписание не е влязло в сила , предвид обжалването му за което в АС-Варна е образувано адм. дело № 1198/2023 год. За разлика от аналогични случаи по обжалването на други цитирани в процесното НП задължителни предписания , производството по адм. дело № 1198/2023 г. не е прекратено , а е спряно с определение № 1748/20.06.2023 г. , като същото не е възобновено нито към датата на издаване на процесното НП № 3619/18.08.2023 г. , нито към датата на постановяване на сега обжалваното въззивно решение , нито към датата на приключване на заседанието по настоящото касационно дело. Съобразно тези обстоятелства , процесното предписание не представлява влязъл в сила акт , поради което неизпълнението му не осъществява от обективна страна състава на визираното в обжалваното НП адм. нарушение по чл.69, ал.1, пр.3 от ЗЗНН , тъй като изпълнение се дължи само и единствено въз основа на влезлите в сила актове. Обективна съставомерност на деянието не е налице независимо от обстоятелството , че разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 г. въз основа на което е издадено процесното задължително предписание се ползва с предварително изпълнение , доколкото изпълнението на последното не е елемент от състава на нарушението за което Н. е наказан – срещу същият няма обвинение за неизпълнение на въпросното разпореждане , а от друга страна приложеният с обжалваното НП административно-наказателен състав по чл.69, ал.1, пр.3 във вр. с чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН има предвид именно неизпълнението на дадено задължително предписание , а не на разпореждането. При липсата по изложените съображения на осъществен състав на адм. нарушение , обжалваното НП се явява материално незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова. В този смисъл , като е постановил същият краен правен резултат , ДРС е приложил правилно материалния закон. Освен материално законосъобразно по изложените съображения , при служебно извършената от касационния съд проверка не се установиха пороци във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение , поради което същото следва да бъде оставено в сила , включително в частта му за присъдените разноски. При този изход на делото , разноски на касатора не се дължат, а ответника има право на разноски съгласно чл. 63д , ал.1 от ЗАНН , като претендираните такива са за платеното в касационното производство адвокатско възнаграждение в размер на 1073,71 евро по договор за правна защита и съдействие , сключен с адвокат А. Д. и приложен на л.22 от касационното дело. Възражението на касатора за прекомерност на адв. възнаграждение съдът намира за неоснователно , доколкото същото е определено близо до минималния размер от 894,76 евро съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/9.07.20024 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Представено е извлечение от банка Allianz за реално плащане на претендираното в размер на 1073,71 евро адв. възнаграждение , поради което същото следва да бъде възстановено от ЮЛ към което принадлежи наказващия орган. Предвид изложеното , съдът