Решение № 5855 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1948/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Я. С. С., действащ чрез представител по пълномощие – адвокат С. К. от АК Велико Търново, срещу решение № 631/15.08.2025г., постановено по АНД № 1676/2025г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 11-01-559/29.10.2024г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на касатора на основание чл.256а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.36, ал.1, т.17 вр. чл.44, ал.3, т.1 от ЗОП и чл.19а, ал.4 от ППЗОП. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи за съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство – оставало неясно за нарушителя коя разпоредба е нарушил, тъй като в АУАН и НП били посочени различни редакции на твърдяната за нарушена правна норма; в НП били посочени две различни описания на изпълнителното деяние и не ставало ясно защо административнонаказващият орган (АНО) е посочил 27.07.2023г. като дата на нарушението. Оспорва се съставомерността на деянието, за което е санкциониран касаторът, като се твърди, че посочените в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП разпоредби касаят задължение за публикуване на информация по направени пазарни консултации за определяне на прогнозна стойност при откриване на обществена поръчка, а не при определяне на прогнозна стойност на сумата, за която кандидатства за отпускане на финансови средства по проект. Твърди се и нарушено право на защита на санкционираното лице, което не присъствало при изготвяне на констативния протокол от проверката. Оспорват се изводите на РС за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа чрез писмено становище. Разноските се претендират, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Ответникът по касация се представлява по пълномощие от главен юрисконсулт Р. К., който оспорва касационната жалба и прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № 11-01-559/29.10.2024г. на Директора на АДФИ, с което на касатора на основание чл. 256а от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.36, ал.1, т.17, вр. чл.44, ал.3, т.1 от ЗОП и чл.19а, ал.4 от ППЗОП. Осъдил е жалбоподателя да заплати на АДФИ 100.00 лева разноски. Районният съд е приел от фактическа страна, че свидетелките Й. К. и Д. К. - служители към АДФИ, извършили финансова инспекция в училището „Юрий Гагарин“ [населено място], съгласно Заповед на Директор на АДФИ от 31.05.2024г., изменена със Заповед от 14.06.2024г., и установили, че преди публикуване на обществена поръчка с предмет „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“ били проведени пазарни консултации, които обаче не били публикувани в профила на купувача на училището преди откриване на поръчката, към дата 27.07.2023г., което била датата на решението за откриване поръчката и към тази дата е следвало да бъдат налични на профила на купувача. Установено било, че към момента на извършване на финансовата инспекция длъжността директор на СУ „Юрий Гагарин“ се заема от касатора Я. С. С. и на основание чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП директорът на учебното заведение, като представляващ публичноправна организация по смисъла на §2, т. 43 от ДР на ЗОП, е публичен възложител на обществени поръчки. От документите, предоставени от директора на СУ „Юрий Гагарин“, се установило, че възложителят е провел пазарни консултации във връзка с определяне на прогнозната стойност на обществена поръчка с предмет: „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за помещенията на общежитието на СУ „Юрий Гагарин“ Бургас по Процедура BG-RRP-1.011 „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“, по три обособени позиции“, УИН в РОП 01174-2023-0003, които се съдържали в хартиеното досие, а именно: 1) наличие на Оферта № N M004-08.06.023 г. от „Ню Медия България“ ЕООД [населено място] за „Доставка на мебели и оборудване“, по подаден от възложителя списък, съдържаща данни за количество, единична цена и обща цена, с обща стойност на предложението 920 751,14 лв.без ДДС (без подпис и печат); 2)наличие на Оферта № 12062023-001 от 12.06.2023 г. от „Балистик Сел“ ЕООД [населено място] за „Доставка на мебели и оборудване“, по подаден от Възложителя списък, съдържаща данни за количество, единична цена и обща цена, с обща стойност на предложението 917 997,15 лв. без ДДС (без подпис и печат); 3)наличие на Приложение 1с - Остойностен списък с оборудване/обзавеждане на предложение за изпълнение на инвестиция: Разходи за закупуване на оборудване/обзавеждане от „Бизнес Офис Корект“ ЕООД, [населено място] за оборудване и обзавеждане, съдържаща данни за количество, единична цена и обща цена, с обща стойност на предложението 848 419,08 лв. без ДДС (без № и дата, с положен подпис и печат на „Бизнес Офис Корект“ ЕООД). При извършена проверка на хартиеното досие на обществената поръчка, съхранявано в СУ „Юрий Гагарин“, се установило още, че освен посочените три оферти била налична и четвърта - Приложение 1с - Остойностен списък с оборудване/обзавеждане на предложение за изпълнение на инвестиция: Разходи за закупуване на оборудване/обзавеждане от „Макс Офис“ ЕООД, [населено място] за оборудване и обзавеждане, съдържаща данни за количество, единична цена и обща цена, с обща стойност на предложението 728 426,81 лв. без ДДС (без №, подписан с електронен подпис от М. Д. - управител на „Макс Офис“ ЕООД на 12.06.2023 г.). В досието на поръчката не били приложени съпроводителни писма, разпечатка от мейл или други документи, от които да е видно как е осъществена кореспонденцията с посочените фирми. Обстоятелствата от проверката били отразени в Констативен протокол от 11.06.2024 г. С писмо до Директора на СУ „Юрий Гагарин“ била изискана цялата информация (хартиена и електронна), разменена по повод подготовката за възлагане на обществената поръчка и писмено обяснение за начина, по който е разменена кореспонденцията във връзка с проведените пазарни консултации и причините, поради които същата не се съхранява в досието на обществената поръчка. Финансовата инспекция установила, че възложителят не е публикувал на профила на купувача, който се поддържа на платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, информацията, разменена по повод пазарните консултации. На 21.06.2024г. бил съставен АУАН, затова че на 11.06.2024г. в Спортно училище „Юрий Гагарин“, [населено място], Я. С. С. - Директор, представляващ публичноправна организация и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, е нарушил ЗОП, като не е публикувал на профила на купувача, който се поддържа на платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, информацията, разменена по повод проведени пазарни консултации във връзка с определяне прогнозната стойност на обществена поръчка за доставки с peг. № 01174-2023-0003 с наименование: „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за помещенията на общежитието на СУ „Юрий Гагарин“ Бургас по Процедура BG-RRP-1.011 „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“, по три обособени позиции. На пета страница от АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 27.07.2023г. С деянието е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 17 от ЗОП (обн.ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., нова - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), във връзка с чл. 44, ал. 3, т. 1 от ЗОП и 19а, ал. 4 от ППЗОП (обн. ДВ. бр. 28 от 08.04.2016 г., в сила от 15.04.20216 г.). В НП № 11-01-559/29.10.2024г., издадено от Директора на АДФИ, е преповторена изложената в АУАН фактическа обстановка, възприета е същата правна квалификация на административното нарушение и на основание чл. 256а от ЗОП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева. В НП е посочено, че датата на извършване на нарушение е 27.07.2023г., когато е постановено решението за откриване на процедурата по обществена поръчка. След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало вмененото на лицето нарушение, тъй като Директорът Я. С., в качеството на публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, не е публикувал на профила на купувача цялата информация, разменена по повод подготовката за възлагане на обществена поръчка, включително получения от възложителя резултат. Коментирал е, че правилно АНО приложил санкционната разпоредба на чл.256а от ЗОП в редакцията й към ДВ, бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019г., която е действала към датата на извършване на административното нарушение. Тъй като е наложена глоба в предвидения минимален размер, съдът е приел, че е недопустимо намаляване размера на глобата. Приел, че фактическите обстоятелства не водят до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието разкрива типичната обществена опасност. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП като законосъобразно. Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция, след като с решение № 4295/12.05.2025г., постановено по КАНД № 539/2025г. на АдмС Бургас, е отменено решение № 59/29.01.2025г., постановено по АНД № 4702/2024г. на РС Бургас, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прието е, че разминаването в датите, посочени като време на извършване на нарушението, е нередовност на АУАН. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По делото липсва спор, че в преписката по ЗОП с предмет : „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за помещенията на общежитието на СУ „Юрий Гагарин“ Бургас са налични три оферти, подадени до СУ „Юрий Гагарин“, преди откриване на процедурата по възлагане на обществена поръчка. В касационното производство бяха изискани доказателства от фирмите, подали офертите, с указание да изяснят по какъв повод и по чие искане са подадени офертите : От „Бизнес Офис Корект“ ЕООД е постъпил отговор, че изпратената от това дружество оферта е подадена по „запитване за оферта“, постъпило по имейла на дружеството, съгласно приложен списък. От „Ню Медия България“ ЕООД и „Балистик сел“ ЕООД са постъпили отговори, че не са открити отправени до тях искания за представени оферти. В текста на оферта № NM004/08.06.2023г., подадена от „Ню Медия България“ ЕООД, е посочено „с настоящото Ви представяме настоящата оферта за „Доставка на мебели и оборудване“ по подаден от Вас списък, както следва“. Същият текст се съдържа и в оферта № 12062023/12.06.2023, подадена от „Балистик сел“ ЕООД. Следователно до тези две дружество е бил изпратен списък с искане за оферта, независимо че такъв списък не се пази и не се представя по делото. Според чл.36, ал.1, т.17 от ЗОП, регистърът на обществените поръчка представлява електронна база данни – част от платформата по чл.39а, ал.1, с информация за възлаганите обществени поръчка от възложителите по този закон, в който се публикуват редица данни, вкл. информацията, свързана с проведените пазарни консултации. Според чл.44, ал.3 от ЗОП, възложителят предприема действия, които гарантират, че лицата, участвали в пазарните консултации и/или в подготовката на процедурата, нямат предимство пред останалите кандидати или участници. Тези действия включват най – малко следното : т.1/публикуване на профила на купувача на цялата информация, разменена по повод подготовката за възлагане на обществена поръчка, вкл. получения от възложителя резултат, а ако това е невъзможно – посочване чрез профила на купувача на мястото, от което тази информация може да бъде получена; т.2/определяне на подходящ срок за получаване на оферти, вкл. като прецени дали съкращаването на срокове не води до нарушаване на принципа за равнопоставеност. Според чл.19а, ал.2 от ППЗОП, информацията по чл.44, ал.1, т.1 от ЗОП се публикува на профила на купувача в петдневен срок след приключване на пазарните консултации или на подготовката на кандидата. Не е спорно по делото, че : касаторът има качеството на възложител на обществени поръчки; че с решение от 27.07.2023г. обявил решение peг. № 01174-2023-0003 за откриване на обществена поръчка с наименование: „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за помещенията на общежитието на СУ „Юрий Гагарин“ Бургас по Процедура BG-RRP-1.011 „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“, по три обособени позиции; че в регистъра на обществените поръчка не са обявени получените оферти, даващи прогнозни стойности. В НП датата на извършване на административното нарушение е отнесена към датата, на която касаторът е открил възлагането на обществената поръчка, т.е. на 27.07.2023г. В касационната жалба се твърди съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се неяснота как е определена датата на извършване на административното нарушение. Доводът е неоснователен, поради липса на сигурни данни кога са приключили пазарните консултации, още повече че касаторът отрича да е провеждал такива. Именно и затова е правилен подходът на АНО да отнесе датата на извършване на извършване на административното нарушение към датата, на която е обявена обществена поръчка. Предложеното в касационната жалба тълкуване на ППЗОП – че датата следвало да бъде 02.08.2023г., е несподелимо, тъй като на 27.07.2023г. е обявено възлагането на обществената поръчка, но не е дата на приключване на пазарните консултации. Неоснователен и доводът за неприложимост на ППЗОП, който, според касатора, не можело да противоречи на нормативен акт от по – висока степен, в случая на ЗОП, който не предвиждал срок за обявяване на пазарните консултации. В случая ППЗОП не противоречи на ЗОП, а го доразвива и регламентираният в ППЗОП петдневен срок съответства на предназначението на правилника, който по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за нормативните актове, е нормативен акт, който се издава за прилагане на закона. Ако се приеме предложеното в касационната жалба тълкуване, би се обезсмислило изобщо съществуването на правилника като подзаконов нормативен акт. Именно и затова не са налице основанията на чл.15, ал.3 от ЗНА, какъвто по съществото си е доводът на касатора. В чл.44 от ЗОП се транспонира Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24.02.2014г. за обществените поръчка, в чл.40 от която се сочи, че възлагащите органи могат да проведат обществени консултации с цел подготовка на възлагането на обществената поръчка и информиране на икономическите оператори за своите планове и изисквания. От представените оферти е видно, че на възложителя са изпратени списъци с изброени в 56 пункта вещи – маси, бюра, ученически столове, ученически шкафчета, посетителски столове, стелажи за книги, етажерки за обувки, директорски стол, диван, холна маса, ламинатор и пр., с посочване на исканото от възложителя количество, както и предложените цени - с и без ДДС. Изисквайки оферти от потенциални участници в обществената поръчка, възложителят е целял да се ориентира и да придобие представа за съществуващите условия на пазара и реалната стойност на доставката и така е определил прогнозната стойност на поръчката. Именно и затова е правилен изводът на първоинстанционния съд, че изискването на оферти несъмнено е част от подготовката за възлагане на обществената поръчка и представлява пазарни консултации по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗОП. Такава възможност изрично е предвидена в чл.21, ал.2 от ППЗОП, според който прогнозната стойност трябва да е актуална към датата на откриване на обществената поръчка, като възложителят може да изчисли прогнозната стойност в резултат на проведи пазарни консултации. Възложителят е бил длъжен да публикува информацията на основание чл.44, ал.3, т.1 от ЗОП, тъй като с извършените консултации е дадена принципна възможност на подалите оферти дружества да предприемат планиране на ресурсите, които са им необходими за изготвяне на предложението и да създадат предварителна организация за участие в обществена поръчка, за разлика от други, които стават наясно с параметрите на обществената поръчка едва когато се публикува решението за обявяване на поръчката. За съставомерността на нарушението по чл.36, ал.1, т.17 от ЗОП е без значение как е приключила обществената поръчка, поради което съдът не коментира процедурата, макар да изиска цялата преписка по обществената поръчка. Неоснователен е другият довод в касационната жалба е за липса на виновно поведение, тъй като пазарните консултации били проведени не по повод обявяване на обществена поръчка, а по повод определяне на прогнозна стойност за кандидатстване по Оперативна програма „План за възстановяване и устойчивост“ по Процедура BG-RRP-1.011 „Ремонт и рехабилитация на общото образование в системата на националното училищно образование“. Неоснователността на довода се корени в допуснато смесване на двете процедури. Процедурата по ЗОП е за избор на изпълнител, а при кандидатстване с проект по посочената оперативна програма целта е да се получи финансиране, което самият възложител е посочил в Указанията за участие в обществената поръчка, т.7.1. „Финансиране“ – че към момента на обявяване на поръчката финансирането не е осигурено и изпълнението на дейностите ще започне при осигуряване на финансиране по посочената по – горе оперативна програма, затова договорът е с отложено изпълнение. В случай че възложителят не осигури финансиране на обществената поръчка, всяка от страните по договора може да поиска прекратяването му след изтичане на тримесечен срок от сключването му, съгласно чл.114 от ЗОП. Неколкократно посоченото решение № 4348/25.04.2023г., постановено по административно дело № 9018/2022г. на ВАС, е постановено при различна фактическа обстановка и в него е дадено разрешение на спор, който съществено се различава от настоящия. Основната разлика е, че по посоченото дело на ВАС е обжалвано решение, постановено от административен съд, с което е отменено решение на управляващ орган за определяне на финансова корекция, наложена по реда на ЗУСЕФСУ. В обобщение, правилно в решението на първоинстанционния съд е прието, че касаторът виновно е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Деянието не може да се [жк], според дефиницията на това понятие, дадена в §1, т.4 от ДР на ЗАНН, а и позоваването на тази разпоредба в касационната жалба е декларативно и единственото съображение, поради което си иска обявяването на деянието за маловажно, е това, че било първо за касатора. Доводът е неоснователен, тъй като това обстоятелство не води до отпадане на вредните последици от извършеното. Обратното би означавало всяко извършено за първи път административно нарушение да е маловажно. Нито се твърди, нито са събрани доказателства да са се налице други смекчаващи обстоятелства. Всеобхватната преценка на установените по делото факти води до извод, какъвто е направен и в обжалваното решение – че деянието не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Правилно в НП е приложена действащата към датата на извършване на административното нарушение санкционна разпоредба на чл.256а от ЗОП, предвиждаща глоба от 200лв. [рег. номер]. С последващото изменение с ДВ, бр.88 от 2023г., в сила от 22.12.2023г., размерът е изменен в диапазона от 400 [рег. номер]. Очевидно, изменената разпоредба е по – неблагоприятна за извършителя, поради което е приложим чл.3, ал.1 т ЗАНН, според който за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Наложената глоба е в минимален размер. Не е възможно предвиденото административно наказание глоба нито да се замени с друго по вид, нито да се определи в размер по – нисък от предвидения, тъй като разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не допуска подобна намеса от проверяващия съд. Касационната инстанция, след като направи и собствената проверка за спазване на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, не установи да са били допуснати такива, вкл. и тези, посочени в касационната жалба. Твърдяното нарушаване на правото на защита на касатора, поради неучастието му при съставяне на констативния протокол, не е налице, тъй като съставянето на такъв протокол не е санкционирано като форма и съдържание в ЗАНН, поради което няма как да се възприеме като процесуално нарушение, дори и твърдението на касатора да е вярно. Ако касаторът твърди наличие на съпроводителни писма, имейли и пр. документи в преписката по ЗОП, то той следваше да ги представи, вкл. пред настоящата инстанция. Не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие в съдържанието между АУАН и НП в частта им, посочваща нарушените правни разпоредби и по – специално приложимите им редакции. Волята както на актосъставителя, така и на АНО е ясна – че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е извършило административно нарушение на чл.36, ал.1, т.17 от ЗОП (обн, ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., нова-ДВ, бр.107 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.) вр. чл.44, ал.3, т.1 от ЗОП и чл.19а, ал.4 от ППЗОП (обн., ДВ, бр.28 от 08.04.2016г., в сила от 15.04.2016г. (поради технически грешка е посочено 20216г.). Неправилно е посочена приложимата редакция на чл.19а, ал.4 от ППЗОП, тъй като чл.19а от ППЗОП е нова разпоредба, приета с §15 от Постановление на № 49 на МС от 23.03.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗОП, приет с Постановление № 73 на Министерския съвет от 2016 г. - 27.03.2020 г., обн., ДВ, бр. 29 от 27.03.2020 г., в сила от 01.04.2020 г. Допусната грешка обаче не е съществена и няма как да е нарушила правото на защита на касатора, тъй като от приемането й до настоящия момент разпоредбата на чл.19а, ал.4 от ППЗОП не е претърпяла промени и погрешното посочване в АУАН и в НП изобщо не може да поражда съмнение коя редакция е приложима. Изцяло несподелим е и другият довод – че на стр.5 от НП било посочено, че касаторът е нарушил чл.36, ал.1, т.17 от ЗОП, без да е уточнено в коя редакция и към кой ДВ. При посочване на приложимата редакция е допусната неточност, подобна на описаната в предходния абзац. Разпоредбата на чл.36, ал.1, т.17 от ЗОП е нова, приета с ДВ, бр.107 от 2020г., в сила от 01.01.2021г., следователно не е била съществуваща към 15.04.2016г. И тази разпоредба от приемането й до настоящия момент не е претърпяла промени и действа и към момента във вида, в който е приета, поради което няма как касаторът да е изпаднал в затруднение при издирване на приложимата към случая редакция. Като краен извод, касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски в размер на 1175.97 евро. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 67.00 евро, съгласно чл.27е от НЗПП. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав