Решение № 75 от 5.5.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 14/2026 г.

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Приети са за общо разглеждане въззивна жалба, подадена от името на Д. М. Ш. срещу решение № 376 от 06.10.2025 г. по електронно дело № 20243100900661(ТД 661/2024 г.) на Окръжен съд – Варна, с което е бил отхвърлен частичния му иск, предявен срещу ПРОГРЕС ПЕРФЕКТ ДИЗАЙН ЕООД за присъждане на сума 13293.59 евро(превалутирани 26000 лева), представляваща част от обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор за изработване на екзекутивна документация, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и частна въззивна жалба срещу определение № 1740/28.11.2025 г. по същото търговско дело, с което е отхвърлено искането на същата страна за изменение на същото решение в частта, с която на ищеца по отхвърлена претенция са били възложени прекомерни разноски в размер на 2505.33 евро (превалутирани 4900 лева). Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрол върху двата обжалвани акта са разгледани в определение №36/28.01.2026г., ведно с доклада на изложените подробни оплаквания и оспорвания на насрещните страни. І. по въззивната жалба: Въззивникът Д. М. Ш., чрез адв. И., като възложител, предявил претенцията за компенсаторно обезщетение по договора за изработка, излага оплаквания за неправилно установени факти при превратна преценка на събраните доказателства и тълкуването на съдържанието на дължимата от изпълнителя престация. Оспорва се обосновката на извода за ограничаване на възлагането до фактическо изготвяне на екзекутивна документация, като въззивникът счита, че съдът необосновано е пренебрегнал както съдържание на уговорката, предвиждаща окончателно плащане след постигане на нужния на възложителя резултат – одобрени проекти, така и кореспондиращото на този резултат законоустановено задължение на проектанта по чл. 162 ал.3 ЗУТ. Според въззивника ангажиментът на изпълнителя на предадения проект за авторски надзор за точно изпълнение, продължаващ и по време на строителството, изисква от проектанта да осигури започване на изграждането на проектираните СМР само след съответно одобрение от компетентни административни органи, съответно и това одобрение е неотделимо от задължението му да изработи дължимите на възложителя проекти. Оплаквания са изложени и по изводите относно обема на задълженията на проектанта (оферирани при договаряне), като се обосновава невъзможност на лице без специални знания да прецени, че одобряването от административните органи на строителните книжа не е изрично уговорено и не е било довършено при предлагане за окончателно приемане на изготвените чертежи и при получаване от изпълнителя на окончателното му възнаграждение. В жалбата са изложени и редица доводи по същество с посочена съдебна практика по прилагане на общите законови разпоредби, уреждащи възможностите за защита на кредитор, неполучил дължима договорна престация и правилата за одобряване на приет от възложител изработен от специалист резултат. Съответни на конкретния казус са само хипотезите на възникване на отговорност за компенсиране на загуби, причинени от непълно (недовършено в цялост съгласуване с администрацията) изпълнение на възложената проектантска услуга по екзекутивната документация. В подробна писмена пледоария по същество, представена в допълнение към писмено становище, преупълномощен адвокат обоснова тезата за установяване на предмета на договора по фактическото състояние на сградата, чието довършване по първоначален инвестиционен проект водело до неотстраним покривен теч и налагало изработване на екзекутивна документация при спазване на нормата на чл. 175 ЗУТ именно от първоначалния проектант, като условие за окончателно приключване на строителството и въвеждането на обекта в експлоатация. Предлага на въззивния съд да тълкува уговорката по чл. 4.1 от договора в съответствие с тази крайна цел, а това несъмнено следва да включва в поетите задължения на изпълнителя не само изготвянето на променения проект, но и предаването му на компетентната администрация за одобрение, без което възложителят не би могъл да достигне търсения при сключване на договора и обявен на изпълнителя резултат. Позовава се и на кореспондиращите на този резултат уговорки за заплащане на възнаграждението в цялост едва след одобряването на екзекутива, като акцентира на разликата в процедурите по подлежащо на одобрение проектиране на ново строителство и по предаване на изменени проекти за съхранение(удостоверява се само с поставяне на печат върху изготвените от проектанта книжа), за което не е било необходимо нарочно упълномощаване на изпълнителя от задължен по чл. 161 ЗУТ възложител. Изложени са и подробни доводи по установяване на последиците от недовършеното в цялост изпълнение на проектанта, констатирани като липса на документация за извършването строителство при нареденото от РДНСК премахване на незаконна реконструкция, пораждащо щети съответни на вложените средства за негодно проектирания стоеж. Макар че и в това становище представителят на ищеца се е позовавал отново и на неотносими към предявената претенция доводи за некачествено изпълнение на получения от възложителя резултат, във финалните си доводи е обосновал доказано причиняване на вреди, причинени от непълното изпълнение на възложената услуга, поради неизвършеното предаване на администрацията като окончателен екзекутив на изготвения проект, отразяващ изменения в хода на действащо разрешение за строеж. Моли за присъждане на основателно претендираната от изпълнителя част от стойността на всички извършени по недовършеното проектиране строително монтажни работи, след отмяна на неправилното решение на първата инстанция. Въззиваемият ответник ПРОГРЕС ПЕРФЕКТ ДИЗАЙН ЕООД, чрез адвокат Б., като изпълнител на възложено проектиране, оспорва жалбата като сочи необосновано разширяване на предмета на спора с нови факти и законова регламентация, относима към консултантски услуги, а не към процесния договор за изработка по възлагане в рамките на конкретно посочен в индивидуална поръчка на възложителя резултат. Изложени са доводи в подкрепа на извода на първата инстанция по тълкуването от съдържание на сделката, като се сочи, че обвързването на крайния срок на плащането с одобрение на книжата е обичайна гаранция за качеството на изработения проект, но не може да се интерпретира като допълнително задължение и за друг вид мандатна или консултантска услуга, вкл. и за натоварване за осигуряване на подписи на администрацията и за последващ авторски надзор върху изпълнението на СМР. Въззиваемият също е посочил доводи по съществото на претенцията, включително и по преценката на обстоятелствата, останали извън мотивите на обжалвания акт (причиняването на конкретните загуби от незаконно строителство именно поради непълното изпълнение на възложеното проектиране на екзекутиви). В бланкетна пледоария се поддържат доводите за възприемане на правилно установените в първата инстанция факти по параметрите на възложената изработка и предадения на възложителя резултат, към които посочените от въззивника нормативни правила, касаещи отношенията на участници в строителния процес не са относими. Моли за потвърждаване на обжалваното решение за отхвърляне на неоснователна претенция, обосновано с правни изводи, съответни на закона. Страните претендират за насрещно присъждане на разноските във въззивното производство, като претенциите се поддържат в размери, конкретизирани в неоспорени списъци по чл. 80 от ГПК (л. 68 и 75). За да се произнесе по тази жалба, въззивният съд съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена ЧАСТИЧНА претенция за неимуществени вреди, понесени от възложител по договор за изработване на екзекутивна документация, породени от неизпълнение на задълженията на проектанта. При произнасянето на обжалвания диспозитив съдът не е обозначил конкретно вида на неизпълнението, но при обосноваване на мотивите са изложени съображения по докладваните твърдения за непълно изпълнение по отношение на частта от дължимото поведение на изпълнителя за осигуряване на заверка на изготвения проект в общинска техническа администрация. При съпоставка с обосновката на предявеното за защита право в исковата молба и уточнението към нея (л.64), въззивният съд също констатира, че ищецът се позовава именно на неизпълнение на уговорка за депозиране на изготвена екзекутивна документация за одобрение от администрация на община Варна, като счита, че задължение за такова действие изпълнителят (носител на авторски права за проекта на разрешен строеж), е поел като е приел да изработи нов проект на необходимите на възложителя промени в първоначално проектирания покрив, според изискванията на компетентните органи по съгласуване и одобрение на екзекутивната документация, срещу възнаграждение, платимо след като бъде получен уговорения краен резултат (разрешено строителство на годна за експлоатация сграда без системни течове от покривна козирка). В тази връзка са и твърденията(поддържани и във въззивната жалба), че е получил екземпляр от изработени нови строителни книжа, но е очаквал според уговореното(съответно според нормативните изисквания за изпълнение на този резултат) същият комплект да бъде и „внесен“ за одобрение от администрацията, за да бъде довършена престацията на изпълнителя. Тези твърдения съответстват и на посочените като понесени от възложителя вреди, доколкото намаляването на имуществото му се свързва с извършено по получения екзекутивен проект строителство, което обаче подлежи на премахване поради констатирана от администрацията незаконност на строежа(резултат от липса на одобрени строителни книжа за промени на първоначалния проект). При така очертания вид на исканата защита(докладвана от първата инстанция и възприета без възражения в първото по делото заседание), единствената възможна квалификация на предявеното за защита право на ищеца е като претенция за компенсаторно обезщетяване на вреди от неполучено в цялост изпълнение според уговореното предназначение на проекта, при съхраняване на договорната връзка (чл. 79 ал. 1 пр.2 ЗЗД вр. чл. 261 ал.1 пр. 2 ЗЗД). Нито в исковата молба, нито в становище по доклада на първата инстанция, ищецът не е заявил, че след като е приел изработеното е констатирал недостатъци по проекта, за да бъде ангажирана отговорност за некачествено изпълнение и затова и въззивната инстанция не намира основание да променя приложимия закон, установен в мотивите на обжалвания акт. В рамките на служебната проверка за допустимост, съдът констатира, че обжалваното решение отговаря на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество. Извън настоящия процес остават всички доводи на въззивника, извлечени от съдебна практика, установена по хипотезите на чл. 265 ЗЗД. Съдът, въз основа на чл. 269 от ГПК и на база извършената преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: В производството пред въззивната инстанция не се спори, че ищецът – собственик на недовършена сграда, като възложител и ответното дружество - специализирано в областта на архитектурния дизайн, като изпълнител на комплексни проектантски услуги в строителството, сключили на 27.11.2020г. договор за изработка на екзекутивната документация за архитектурна и конструктивна част на наличен, по-рано одобрен проект на еднофамилна сграда(л.13 от делото на ВОС). Няма спор, че възложителят е избрал изпълнителя след издирване на архитекта, автор на първоначален проект за закупената в груб строеж сграда, като е поискал корекция на плоска покривна конструкция, поради появата на множество течове, и съответно е търсил ново авторско решение, с което да се подобри хидроизолацията(без нужда от постоянни ремонти) за да може да довърши строежа по начин, позволяващ въвеждането му в експлоатация с подобрен покрив. В тази насока са и показанията на свидетеля, участвал в преговорите по сделката (л. 152-гръб). Безспорен е и факта, че въз основа на това договаряне арх. Тодоров, съвместно с други проектанти, ангажирани от дружеството-изпълнител, са изготвили проекти-екзекутив, с нанесени в червен цвят промени, които да заменят чертежите на съответните нива от одобрения вече проект на същата сграда, с поясняващото техническо становище към тях. Разработката предвижда като промяна, извършена по време на строителството, изграждане на нов едноскатен покрив над дотогавашна покривна плоча, без нужда от усилване на вертикални елементи и основи и при запазване на вече разрешени нива на кота корниз и плътност на застрояване, като наред с това е предвидено ново изграждане на използваеми подпокривни пространства, достъпни с нова външна стълба, без завишаването на РЗП да надхвърля допустимата за имота(л.39-50). Въпреки, че в договора страните уговорили, че плащането на извършената работа е отложено със срок 15 дни от одобрението на така изработените проекти от административните органи, ищецът изрично признава, че след като е получил книжата, носещи подписите на всички проектанти(съответни на приложените от него копия към исковата молба), е заплатил сумата, договорена за окончателно плащане и започнал строителни работи. Спорни са обстоятелствата по обема на поетото задължение от изпълнителя на услугата в резултат на съгласие на насрещните страни. В съдебната практика трайно се налага като критерий за издирване на действителната воля на участниците в договарянето, освен връзките между формално изявено съдържание на уговорки за престациите и общата цел на договора(чл. 20 ЗЗД), да се преценява и поведението на страните при преговорите и при предприетото от всяка от спорещите страни изпълнение (Решение № 430 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 220 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г., IV г. о., ГК). Тези критерии прилага и въззивния състав. Според изричния текст на чл. 4.1. от договора (предложен като стандартизиран вариант за този вид услуга от изпълнителя по обясненията на законния представител на л. 153), дружеството е следвало да извърши възложената работа по изготвяне на екзекутивна документация в срок от 20 дни от получаване на копията от съществуващ вече одобрен проект в качество, съответно на изисквания на компетентните органи по съгласуване и одобряване на такъв вид документация. Не е уговорен оглед на вече извършено на място строителство. Насрещната престация за този резултат е фиксирана в чл. 3.2. като платимо по банков път възнаграждение от 1800лв (без ДДС), изискуемо в срок, чието начало се поставя на датата на одобряването на изготвените книжа от администрацията. Съвкупната преценка на тези уговорки не може да обоснове убедително тезата на ищеца, тъй като в описаното задължение на изпълнителя липсва изрично посочване и на действия по провеждане на процедурата по чл. 175 ал.2 ЗУТ от самия проектант. Съществено за преценката на съда е безспорното обстоятелство, че към момента на възлагането на тази услуга, промяната на покривната конструкция не е била изпълнена фактически, и възложителя недвусмислено е обявил, че желае да получи ново, различно от проектираното техническо решение, което да изгради преди да обяви официално строежа за окончателно приключен. В тази насока са признанията му пред съда в първата инстанция (л. 153–гръб). Този предмет на договора изцяло съответства и на предприетото изпълнение на насрещните страни - несъмнено възложителя е получил коригирани проекти с чертежи с нанесени в червено корекции, включващи именно леко повдигане без надхвърляне на параметрите на височините и етажността на разрешения строеж и ново покривно решение с използваемо подпокривно пространство, вместо наводняваща се терасовидна плоча, а след като ги е прегледал е изплатил сума, покриваща според него окончателен размер на договореното възнаграждение, въпреки че монтажни работи по новия покрив не е са били още започнати и съответно проектираното още не е представлявало фактическо отклонение, което да може да се заяви с „екзекутив“ по смисъла на чл. 175 ЗУТ. Безспорно такъв „предварителен“ характер на корекциите, които да се изпълнят в бъдеще, не се покрива със стандартното вторично проектиране, чрез „заснемане“ на фактическо изпълнение и нанасянето му като несъществено изменение върху вече одобрени книжа. Разминаването обаче не е в обема на дължимото поведение, а в момента, в който резултатът може да бъде ползван от възложителя. Именно тази разлика обуславя и извършения фактически отказ на възложителя от стандартно уговорения срок за „отложено“ плащане – при типично екзекутивно последващо „проектиране“ на вече готово за експлоатация изпълнение, коригирането на одобрените проекти е последен етап, предшестващ непосредственото сезиране на административните органи за констатиране на годност за ползване. При това положение отлагането на плащането до предвидимото в кратък срок произнасянето на административния орган е разумно и оправдано отклонение от принципа на едновременност на изпълнението, като гарантира, че достигнатото качество на изпълнението ще бъде удостоверено в края на финален етап. Обратно, в конкретния случай на изготвена корекция на проект за предстоящи в хода недовършеното строителство строително-монтажни работи, обвързването на престацията на възложителя със същото условие не е оправдано, като именно отказът от него е съответен на едновременното постигане на кредиторовия интерес и на двете насрещни страни. Самото строителство, предприето от възложителя по стопански начин при такова възлагане на предварителен „екзекутив“ предстои като междинен етап и едва след като и той приключи, би бил възможен и финалния етап на сезиране на администрацията. Волята именно таза такова проектиране е недвусмислена при липса на уговорено посещение на служители на Софийското проектантско бюро на самия обект (изграждан във Варна), което би било несъмнено необходимо за техническо „заснемане“, ако възложителят действително е обявил че търси не проектиране на нов, още неизграден покрив, а на узаконяване на вече налично строителство, изпълнено в отклонение от първоначален проект. Затова окончателното плащане към момента на получените коригирани строителни книжа, без каквато и да е заверка на представянето им в техническа служба точно съответства на волята на договорящите се за довършен тогава обем на възложената услуга и по-конкретно на намерението на възложителя първо да довърши обекта в цялост с новия покрив и едва тогава да заяви приключване на строителството по „екзекутива“ за настъпилите несъществени изменения от одобрените книжа. Именно в този следващ, обусловен вече не от усилията на изпълнителя, а изцяло от поведението на възложителя момент, по-рано получените книжа подлежат на преценка и от администрацията, заедно с книжата за цялостното изпълнение на сградата. Показателно е, че върху комплекта, приет от възложителя липсва само неговия подпис като инвеститор, заявил съгласието си с новото проектиране за бъдещата промяна, което несъмнено индикира, че в този вид книжата не може вече да са били представени в общинска техническа служба, за да е настъпил формално посочения в договора „падеж“ и въпреки това той е заплатил цялата цена. Затова и въззивният съд преценява, че не формалната стандартизирана уговорка за отложено плащане, а конкретното поведение на страните, е поубедителен индикатор за по-точното определяне на спорния уговорен обем на процесната проектантска услуга. Съхранената в текста уговорка от стандартните условия би могла да има приложение само като индикатор на качество на предварителния екзекутив(като годен за възприемане наред с порано одобрените книжа) и то само при условие, че се построи именно проектираната несъществена промяна. Същевременно по делото няма никакви убедителни данни, че изпълнителят е приел да коригира съществени параметри на началния проект (каквито са етажността, максималните коти и външните очертания за застрояването с масивни стълбища), които изискват цялостно ново одобрение на книжата по реда на чл. 154 ал. 5 ЗУТ, като условие за фактическото им изпълнение до годен за експлоатация нов строеж. Нито в показанията на свидетелите(възпроизвеждащи впечатленията си от поведението на възложителя – инвеститор на л. 188 - 189), нито в обясненията на насрещната страна се установяват факти по недвусмислено изявено съгласие на ответното дружество да проектира нещо различно от корекция на покрив със „задигане“ за преустановяване на течове от сифони в хоризонтално проектирана покривна плоча. Особено показателни са обясненията на св. Ангелов, който е посочен от ищеца като строител, изградил през 2022г. „проектираното“ изменение. Този свидетел потвърждава, че няколко месеца преди договарянето с инвеститора е отказал да ремонтира плоския покрив поради нужда от цялостно решение, а след това е работил по предоставените му планове с допълнителна плоча и завишени нива на кота било на скатния покрив, което категорично не съотвества на книжата, изработени от ответника (според сравнението, направено от вещото лице на л. 132). Именно това, различно от планирано с предварителния екзекутив строителство е било санкционирано от техническата администрация като заварен при проверката незаконен строеж. При това положение не може да има съмнение, че собственика, закупил сграда в процес на недовършено окончателно строителство е променял своите намерения, като в рамките на няколко години е търсил различни варианти за решаване на техническия проблем, проявил се още през 2017г. (според показанията на св. Христов на л. 189), за да постигане крайната си цел – въвеждане на обекта в експлоатация. Няма събрани преки доказателства за заявени възражения на ищеца към предложеното от ответното дружество екзекутивно проектиране на по-ниските нива без допълнителен етаж, прието и платено през 2020г. Свидетелят Христов препредава впечатленията от разговорите си със самия собственик, в които по повод на различни пътувания до София е останал с впечатление, че след първия платен проект, е търсил втори път проектантите преди фактическото строителство и е получил обещание за съдействие при узаконяването му. Явно е, че тези по-късни впечатления не могат да се отнесат към процесния договор, предвиждащ пониските нива от фактически построения допълнителен етаж. В тази връзка са и показанията на самия проектант Тодоров (л. 153) за втора среща през 2022г, когато преговорите за изработване на нов екзекутив на извършеното вече строителство са приключили без съгласие, като вместо да приеме възлагането и на други промени, проектантът е отстъпил от своите авторски права по първоначално одобрения проект, за да позволи на другиго да изработи „проектирането“ на по-същественото изменение. В заключение, при отчитане на всички събрани доказателства се налага единствен извод, че по процесния договор от 2020г. е установено съгласието на възложителя да приеме получения проект като резултат, съответен на поисканата от него нетипична изработка на предварителен екзекутив на промяна в покрив(без съществени изменения на котите и етажността), подлежащ на оповестяване от самия инвеститор като фактическо „заснемане“ пред административните органи едва при приключване на строежа, а не с отделна „междинна“ административна процедура. Затова не може да се приеме за съответно на житейската логика възложителят по този договор да е очаквал в бъдеще да получи освен изплатения изцяло проект на предстоящото строителство, допълнително и някакво друго изпълнение – било като отразяване във вече предадените му за подпис и приети от него без възражения книжа и на всякакви други фактически отклонения, които в бъдеще би предприел по своя инициатива, било като някакви „остатъчни“ действия на проектанта по подпомагане или консултиране на инвеститора в процеса по извършване на строителството и сезирането на администрацията за финалното приемане на сградата за експлоатация, които да произтичат именно от планираното изменение на покрива. При така установения обем на възлагането, ограничен до несъществени корекции на вече одобрения проект, не може да преценяват всички доводи, които въззивника свързва с „проектирането“ на онези работи, които сам е преценил да извърши през 2022г. след като е получил предварителния екзекутив и които са се оказали толкова съществени, че изискват предварително одобрение на новото им проектиране след вече издадено разрешение за строеж (чл. 154 ал.5 ЗУТ). При недоказано такова възлагане, не е възникнало задължение по чл. 260 ЗЗД за проектанта да предупреждава възложителя (било в преговорния процес, било след като е приел ангажимента за проектирането през 2020г.), за несъотвествие на намерението му да „повдигне“ покрива с нормативния ред за планиране на „екзекутив“, нито да разяснява нуждата от пълно предварително одобряване на изменението на одобрен проект. Едва когато този клиент е заявил през 2022г. вече изграденото повишаване на нивата на подпокривно пространство над проектираните в екзекутива коти и новото стълбище, търсенето ново „заснемане“ на новия обем на подпокривен етаж вече се е оказало съществено и авторът на проекта е отказал да приеме да го проектира като екзекутив(като е декларирал изрично и отказ от авторските си права занапред). Не са съответни на естеството на престацията на изпълнителя на проектантската услуга и доводите, свързани с нужда от предварително или последващо разясяване на търсения резултат от изработените книжа, доколкото строителството е било предприето от собственик, който сам е поел инициативата като инвеститор да довършва по стопански начин закупена в недовършен вид сграда. В случая не се касае за възлагане на краен резултат с пряко потребителско предназначение, тъй като строителното проектиране може да се ползва пряко само от друг участник в строителен процес, а не непосредствено в бита от физическото лице (което би ползвало готова сграда като строителен резултат, а не проектирането й). Затова този вид сделка няма потребителски характер и остава извън приложението на повишените изисквания към доставчиците на потребителски услуги, предвидени в ЗЗП. Напротив като организатор на строителството в собствен интерес, инвеститорът е следвало да полага сам грижата на добрия стопанин при договаряне на нужните за този строеж технически услуги, респективно при недостатъчна подготовка за избор на този вид дейности, да ползва съвети на собствени консултанти. Така се оказват неоснователни оплакванията за пропуснатото от първата инстанция установяване на недобросъвестност на ответника в преговорния процес и неизпълнение на задължения за разясняване на последиците по договорената изработка както при първоначалното определяне на обема на възложеното проектиране, така и при окончателното приемане и одобрение на полученото от възложителя изпълнение. Изцяло неотносими към обема на дължимата от проектанта услуга са доводите на въззивника за нормативно определено съществено съдържание на тази сделка, приложимо независимо от волята на страните. Нанасянето на несъществени отклонения в одобрени строителни книжа представлява индивидуално уговорена услуга, изискваща определена квалификация на проектант, но е съществено различна от правомощията, уредени в чл. 162 от ЗУТ, произтичащи от императивни благоустройствени изисквания. Действително, общата уредба на отношенията между участниците в строителния процес предвижда в публичен интерес (застрояване в съответствие с регулаторни режими) права на авторски надзор на проектанта, изготвил одобрения проект, като чрез тези правила се гарантира, че другите участници (инвеститорът – възложител и строителят – изпълнител на строителни работи) ще се съобразяват именно с проектираните параметри. Затова и всяко изменение на първоначалното авторско решение следва да бъде възприето именно от автора на проекта и съответно негова е компетентността да укаже начина на извършване на несъществени промени, наложили се в хода на изпълнението(чл. 162 ал.3 ЗУТ). Това правомощие обаче няма каквото и да е отношение към отклонения които не са били обявени на проектанта предварително, а са резултат от колебанията в инвестиционните намерения на собственика на строежа (поискал първоначално корекция на покрив, а в последствие предприел изпълнение на нов етаж). Затова, след като е проектирал допустими несъществени отклонения, авторът е изчерпил възложеното му изпълнение, без каквито и да са „остатъчни“ нормативни задължения, произтекли от първоначалното авторско проектиране, да са се пренесли автоматично и в съдържанието на новата сделка за екзекутива. Изцяло погрешна е и тезата на въззивника за съвпадение на авторският надзор в хода на строителния процес с част от административните задължения на самия инвеститор по удостоверяване на законното изпълнение на собствената му сграда. Действително проектантът участва в съгласуването на нужен екзекутив при допуснато фактическо отклонение от проектирано строителство по чл. 175 ал.2 ЗУТ, както и във финалния акт за приключване на строежа по чл. 176 ЗУТ, но предвиденото в закона поведение в тези случаи се изчерпва с поставяне на подпис върху съответния документ, а не и с последващо фактическо комплектоване на документацията и обявяването й в техническата служба. Както първоначалния проект, евентуално негови съществени изменения, така и окончателното му изпълнение се „внасят“ за разглеждане от компетентната администрация по заявление на заинтересован собственик – инвеститора на обекта (чл. 144 ал.1, чл. 154 ал.5 и чл. 177 ал.1 ЗУТ) и затова не може да се очаква подобно изпълнение от друг участник в строителството, ако той не е изрично упълномощен от заявителя. В случаи на несъществени изменения („заснети“ с екзекутив), както вече се посочи, действията по фактическо предаване на документацията за прилагане към вече налични в архива одобрени книжа за този строеж изискват последна „заверка“ с подписа и на възложителя, а това действие само по себе си изцяло съвпада с удостоверяване на одобрението му като приемане на резултата по възложената изработка (чл. 264 ЗЗД). Затова и в тези случаи административната процедура изисква заявление на този участник (чл. 8, ал. 3 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството), съответно каквото и да е друго фактическо или правно действие, осигуряващо наличието на екзекутив в архива на общинската служба, не е предвидено като резултат от правомощия на проектанта нито в специалния благоустройствен закон, нито в диспозитивните правила за договора за изработка. Ако възложителят е очаквал подобно поведение, той е следвало да го уговори изрично или поне да го възложи конклудентно като върне подписаните и от него книжа с пълномощно за представителството пред административни служби в община Варна. В заключение, въззивният съд при самостоятелна преценка на доказателствата достига до същия извод за изчерпване на уговореното изпълнение по процесния договор с фактическо изготвяне на екзекутивна документация от автора на одобрения строителен проект, която да послужи за изпълнение на несъществено отклонение от одобрени строителни книжа, подлежащи на обявяване в техническа служба едва след като самия възложител организира и фактическо изпълнение на този финален етап от строителния процес и предприеме действия по приключване на строежа. Оплакванията за допуснати нарушения по преценка на доказателствата и обосновка на фактическите изводи се оказват неоснователни. При това фактическо установяване остават безпредметни оплакванията относно прилагането на закона, доколкото те всички се основават на недоказаните твърдения на ищеца за друг вид договорена услуга, съответно и за друг вид накърнен от неизпълнени задължения на проектанта кредиторов интерес. При липса на неполучено изпълнение няма основание за ангажиране на отговорност на изпълнителя по тази изработка. При категорично установено от вещото лице изпълнение на организираните от възложителя строителни работи, което съществено се отличава от проектирания екзекутив, получен и одобрен с плащане от същия инвеститор, липсва каквато и да е връзка между последиците от незаконността на строежа (констатиран в акт на общинска строителна администрация) и процесния договор. Правният извод на първата инстанция за липса на породено в полза на възложителя право на компенсаторно обезщетение от неизпълнен договор изцяло се възприема и от въззивния съд. Затова не се налага каквато и да е допълнителна обосновка по въпроса за вида и обема на вреди, понесени от ищеца. При пълно съвпадение на изводите на двете инстанции, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното отхвърляне на неоснователната претенция следва да се потвърди. ІІ. По частната жалба: Първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил с обжалваното определение молба на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на обжалваното решение в частта за определени в негова тежест разноски в размер на 4900лв.,включваща поискано адвокатско възнаграждение от 3700лв. посочен в списък по чл. 80 ГПК. Оплакванията на частния жалбоподател Д. Ш. касаят нарушения на процесуалния закон при преценка на основанието за исканото преразглеждане на размера на разноските, като сочи, че възражението за прекомерното възнаграждение е било обосновано още преди приключването на последното заседание, а бланкетното искане за изменение на преценката на съда е било пояснено с изрично уточнение, което първоинстанционният съд неправилно е отказал да разгледа. Моли за отмяна на определението и уважаване на възраженията му срещу размера на разноските до поискана редукция на адвокатския хонорар до съответен на защитен материален интерес при невисока фактическа и правна сложност на казуса. Въззиваемият ответник е оспорил жалбата, като е изложил доводи по съществото на искането с обосноваване на адекватност на размера на хонорара с параметри, установени в НВАР за защита по частичен иск и значителна фактическа и правна сложност поради изследване на множество обстоятелства, извън фактически състав на спорната сделка и преценката на сложна и обемна строителна документация, наложила двукратно ползване на вещо лице и нетипичната аргументация на тезите на ищеца. За да се произнесе по частната жалба въззивният съд съобразява следното: В последното по делото заседание по съществото на спора, първоинстанционният съд е докладвал представени списъци на двете спорещи страни, в които са били изброени направени от тях разноски, включващи и възнагражденията на процесуалните им представители ( л.184 и л.185). В списъка на ответното дружество, наред с внесените депозити за заплащане на експертизи изрично е посочен хонорара от 3700лв., съответстващ на представения с отговора по исковата молба договор за правна защита, удостоверяващ плащане на тази сума като договорено възнаграждение на натоварения с пълномощно за тази инстанция адвокат(л.86 от делото на ВОС). След докладването на списъка, представителят на насрещната страна е заявил изрично, но бланкетно, възражение за прекомерност на посочените в него разходи, което е било квалифицирано като защита по чл. 78 ал.5 ГПК и разгледано от съда при постановяване на решението по същество. Именно преразглеждането мотивацията за извода за неоснователност на това възражение е предмет на процедурата по чл. 248 ГПК, независимо дали молителят, сезиращ същия съд, излага нова обосновка на обстоятелствата, отчетени от съда или просто изразява недоволството си от резултата. Интересът на осъдената за разноски страна от повторно разглеждане на възражението без да добавя каквато и да е аргументация, произтича от възможността да пренесе пред по-горна инстанция контрола върху първоначалната преценка, в случай че първата инстанция не намери собствени причини да промени произнасянето си. Именно такъв е и настоящия случай, доколкото недоволството срещу размера на разноските е заявено първо ненадлежно директно пред въззивния съд и след това се поддържа като молба за издаване на обжалваем акт по чл. 248 ГПК. Затова, независимо кога е било извършено уточняването на аргументацията за прекомерност на хонорара на адвоката на ответника, то не може да има значение на „оплаквания“ срещу изменяемото решение, а на обосновка на началното възражение. Съответно, като не е изискал уточняване на доводи по прекомерността на хонорара още при заявяването му в последното съдебно заседание, първоинстанционният съд неправилно е счел за преклудирана възможността за по-късно такова обосноваване. Затова оплакванията на жалбоподателя за неправилно ограничаване на предмета на сезирането с молбата по чл. 248 ГПК са основателни и това налага въззивният съд да разгледа по същество и конкретните доводи, посочени в уточнението ( л. 204 от делото на ВОС), за да прецени правилността на крайния му извод за адекватен размер на адвокатския хонорар. При самостоятелната преценка на посочените от ответника доказателства, се установява, че ответното дружество е направило всички, описани в списъка разходи от 1200лв. за събиране на доказателства (двукратно внасяне на депозит, изплатено като начален и окончателен размер на възнаграждение на експерта, работил по делото) и е заплатило удостоверената като получена от адв. Б. сума от 3700лв. за възложената адвокатска защита. Към този размер следва да се отнесе и възражението за прекомерност. Въззивният съд отчита, че към момента на договаряне на това възнаграждение стандартизираният размер за адвокатска услуга по критериите, въведени с НРАВ за защита в една инстанция на интерес с имуществена стойност, ограничена в рамките на сезирането с частичен иск до 26 00лв. възлиза на само 2730лв. Макар установената в наредбата методика за остойностяване на адвокатските услуги да има препоръчителен характер, предвид възприемането в съдебната практика (Определение № 1468 от 5.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1578/2023 г. , I т. о. и Определение №2948/12.06.2024 на ВКС по к. ч. т. д. №1567/2024, I г. о.) на несъответствието на нормативния характер на такъв акт със стандартите на защита на права в рамките на Европейската общност (след тълкуване дадено с решения на СЕС по съединени дела C-427/16, C-428/16 и C-438/22), прилагането й не може да не се ползва поне като ориентир за най-адекватно и предвидимо публично оповестено възнаграждение за изпълнената в цялост типична услуга. Съществен за преценката на размера на ориентировъчния размер на разход на насрещна страна, очакван от ищеца, предявил частичен иск, е и същественото завишаване на хонорар за защитата на ответника, която изисква пълна активност на представителя на страната, застрашена от непререшаемо обвързване с акт за съществуване на оспорено право с пълна стойност 102 000лв. Конкретното договаряне, макар и над усреден размер за частта, е останало в рамките на половината от хонорара за цялото право(достигащ до 8730лв.). Отделно от това, доводите на въззиваемия за повишена фактическа сложност не могат да не бъдат споделени. Действително по делото са сочени и събирани множество доказателства от различен характер; ползвана е видеоконферентна връзка; наред със съдържание на писмен договор са били установявани и множество други обстоятелства по поведение на не само на насрещните страни, но и на други участници в строителство; преценявани са действия на административни органи и актове, касаещи благоустройствени норми. При тези особености на конкретния случай, възражението за прекомерност на направения разход за защита се оказва неоснователно. В заключение, въззивният съд не намира никакво основание за коригиране на решението в частта, с която на ищеца са били възложени в цялост доказаните разноски на ответника. Молбата за намаляване на размера по чл. 248 ГПК е неосноватална. В същия смисъл е постановено и обжалваното определение и затова и този акт следва да се потвърди. По разноските: Неоснователността на въззивната жалба ангажира отговорност на въззивника за разноските, направени в настоящата инстанция. Претенцията на въззиваемата страна, конкретизирана в нарочен списък по чл. 80 ГПК се изчерпва с внесено и изплатено на адвоката възнаграждение от 3700лв., договорено и получено в брой като цена на услугата по защита и представителството само в настоящата инстанция. Възражения по обявения размер не са заявени, нито в докладвано от съда становището на неприсъствалия в последното заседание пълномощник на въззивника, нито в следващата писмена пледоария на тази страна. Съответно и неоспорената превалутирана сума от 1891.78 евро следва да се възложи на страната, причинила неоснователно второинстанционното производство. Акцесорното право на вземане за разноски възниква само при защита по същество и затова в обусловеното от него производство по частната жалба срещу акт по чл. 248 ГПК не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски за адвокат в процеса, в който смисъл е трайната практика на ВКС(определения № 218 от 3.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО и др.).Затова разноски по частната жалба не се определят. По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд,