Решение № 2 от 15.2.2026 г. на Районен съд - Чепеларе по дело № 108/2025 г.

наказателно дело № 20255450200108 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по повод постъпила жалба от М. Н. Й., с ЕГН •••••••••• от гр.•••, против Наказателно постановление №25-0373-000777/05.11.2025 год. на Началник РУ-Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева /255,65 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Жалбоподателя твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Твърди, че извършеното нарушение е инцидентно, не са нарушени и засегнати някакви обществени интереси и се касае за неотложност и спешна необходимост, поради което няма основания за ангажиране на административната му отговорност. В случая санкцията била необосновано тежка, като лишаването от право да управлява МПС ще го лиши от възможност да работи и осигурява доходи на семейството си. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.А. К. - П, която поддържа жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като излага подробни доводи в подкрепа на това и претендира разноски. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от упълномощеният юрк. Н. Ш., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че от страна на жалбоподателя са осъществени обективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение, което се подкрепя от събраните по делото доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима за разглеждане, а по същество е основателна. Жалбоподателя М. Й. работи във фирма „•••“ ЕООД като „••• ••• •••“. На 11.09.2025 год. за нуждите на фирмената база дружеството закупило употребяван мотокар Linde •••-••• с номер на рама •••. Същият представлява специализирана самоходна машина за безрелсов транспорт, предназначена за повдигане, стифиране или транспортиране на товари, задвижвана от двигател с втечнен газ, с мощност 39,6 kW/53,10 конски сили, скорост на движение (максимална) 20-22 км./ч. На 18.09.2025 год. жалбоподателя бил в базата на фирмата като около 17 -17,30 часа горивото в мотокара свършило и тъй като имало спешна работа за изпълнение, решил да го закара на собствен ход до намиращата в близост бензиностанция на изхода на града в посока гр.Пловдив и да зареди гориво. Качил се на мотокара и потеглил с него по главния път II – 86 към изхода на града в посока гр. Пловдив. Около 17,32 часа полицейският служител А.П. видял на изхода на града движещото се МПС тип „мотокар“, което било без поставени регистрационни табели и се движело бавно. П. се обадил на св.Т. М. – мл. автоконтрольор, който бил назначен в наряд по контрол на пътя заедно със св. Н. М. и му съобщил за движещото се нерегистрирано МПС. Св. М. и св.М. незабавно се отправили към мястото като при пристигането установили посоченото МПС на бензиностанция „•••“. Малко по-надолу от бензиностанцията изчакали да проверят дали същото ще потегли по пътя. Кратко време след това превозното средство тип „мотокар“ потеглило в обратна посока към град Чепеларе. Св. М. и св.М. го последвали, като същото се движело бавно пред тях, а движението по пътя в този момент не било интензивно. Полицейските служители подали сигнал за спиране, като превозното средство било спряно на отбивката на пътя II – 86 при км.76+300. При проверката установили, че водач е жалбоподателя Й., а МПС-то било марка “Linde” модел „•• ••• •••”, което нямало поставени регистрационни табели и не било регистрирано по надлежния ред. За горното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя Й. бил съставен АУАН серия АД, с бл. № 002085/18.09.2025 г. Същият бил предявен и подписан от жалбоподателя и му бил връчен екземпляр от акта. В последствие с мотивирана резолюция №25-0373-М000039/19.09.2025 год. на Началника на РУ - Чепеларе е прекратено административно наказателното производство по отношение на нарушението по чл.140, ал.1 предл.1 от ЗДвП и преписката е изпратена в РП – Смолян, за извършване на проверка за наличието на данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 14.10.2025 год. на РП – Смолян, образуваното досъдебно производство е прекратено и преписката е изпратена по компетентност на Началника на РУ – Чепеларе. Въз основа на постановлението за прекратяване на наказателното производство на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН е издадено атакуваното наказателно постановление. Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели М. и М., чиито показания съдът кредитира изцяло, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, заповед №8121з-1632/02.12.2021 год. на МВР, постановление на РП – Смолян от 14.10.2025 год., справка нарушител/водач, материалите по досъдебно производство №157/2025 год. по описа на РУ Чепеларе /пр.пр. №1344/2025 год. по описа на РП – Смолян/, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. При така установеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло, поради следните съображения: Наказателното постановление е съставено от компетентно длъжностно лице, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП във връзка със заповед №8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи и съдържа изискващите се реквизити по чл.53, ал.2 ЗАНН във вр. с чл.57 ЗАНН. С изменението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 год. е предвидена възможност за образуване на административно наказателна преписка без АУАН в случаите, когато прокурорът е прекратил наказателно производство. Такъв именно е и разглежданият случай. С постановление от 14.10.2025 г. прокурор от РП - Смолян е прекратил образуваното срещу М. Н. Й. наказателното производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК за това че на 18.09.2025 год. около 17,40 часа в гр.Чепеларе, на път II-86 при км.76+300 е управлявал четириколесно МПС марка „Linde“ модел „••• ••• •••“, с номер на рама: •••, което не е регистрирано по надлежния ред, и е изпратил постановлението си на наказващия орган. Постановлението на РП Смолян е влязло в сила на 23.10.2025 год. Въз основа на този прокурорски акт е издадено процесното наказателното постановление, като в последното изрично е посочен номерът на досъдебното производство, номерът на прокурорската преписка и датата на постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е предпоставка за ползването на МПС по предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. По смисъла на ЗДвП "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства (ППС) или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците /§ 6, т. 1 от ДР на ЗДвП/. "Пътно превозно средство" /ППС/ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата /§ 6, т. 10 от ДР на ЗДвП/. "Моторно превозно средство" е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства /§ 6, т. 11 от ДР на ЗДвП/. Съгласно легалното определение на § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП, "Самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg, максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колеята - до 900 mm, и масата без товар - до 900 kg. „Регистрация” е административно разрешение за едно конкретно превозно средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер /§6, т.18а от ДР на ЗДвП/. А съгласно легалното определение на § 1, т. 26 от ДР на ЗРКЗГТ, по смисъла на този закон "Регистрация" е понятие по смисъла на чл. 3, т. 38 от Регламент (ЕС) № 167/2013, което означава административно разрешение за пускане в употреба включително за движение по пътищата, на превозно средство, включващо идентификацията на последното и издаването на сериен номер, известен като регистрационен номер, независимо дали е постоянен, временен или за кратък период. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лева. Ангажирането на административно наказателната отговорност по горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. По настоящото дело е безспорен факта на управлението от жалбоподателя на посочения автомобил на отразените в наказателното постановление време – 18.09.2025 год. и място – път II 86, който представлява път отворен за обществено ползване. Не е спорно, че на 18.09.2025 год. моторното превозно средство – газокар марка „Linde“ модел „••• ••• •••“, с номер на рама •••, не е било регистрирано по надлежния ред. Същото представлява специализирана самоходна машина и подлежи на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), съгласно чл.11 от същия закон. При това положение е очевидно, че жалбоподателя е осъществил вмененото му административно нарушение. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателят за допуснато съществено нарушение при квалифициране на нарушението, което следвало да бъде по чл.140 ал.7 от ЗДвП, а не по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.7 от ЗДвП, колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Цитираната разпоредба касае случаите, когато посочените превозни средства, които са регистрирани по ЗРКЗГТ, по изключение могат да се движат по пътищата отворени за обществено ползване и само ако отговарят на изискванията на Наредба № 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗРКЗГТ и е неотносима към настоящия случай. Съдът не споделя и наведеното от жалбоподателя възражение, че към датата на нарушението предвиденият в закона 30 дневен срок за регистрация от придобиване на собствеността, не бил изтекъл и че задължението за регистрация не било изискуемо. Настоящия съдебен състав счита, че разпоредбата на чл.11 ал.1 ЗРКЗГТ не изключва отговорността по чл.140 ал.1 от НК и същата не следва да се тълкува, че в този 30 дневен срок е разрешено водачите на такива машини, които не са регистрирани, да ги управляват по пътищата отворени за обществено ползване. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление поради непосочване на надлежния ред за регистриране, е неоснователно. Съществено е онова нарушение, което ограничава правата на дееца, която хипотеза в случая не е налице. В наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, като надлежният ред не е сред тях, а и в хода на досъдебното производство, в което жалбоподателят е участвал, изрично е посочен надлежния ред - на лицето е връчено постановлението на прокурора, в което е указан реда за регистрация /в този см. Решение № 668 от 11.06.2025 г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 130/2025 г./. По същите съображения съдът приема за неоснователно и възражението относно неправилно посочения номер на рамата на моторното превозно средство в наказателното постановление, като вместо „•••“ е вписан „•••“. При така установените факти по делото съдът намира, че жалбоподателят е осъществил обективните и субективните признаци на съставът на вмененото му нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на посочената дата е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът намира обаче, че процесното деяние осъществява признаците на маловажен случай, съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото съгласно Решение № 4/30.04.2025 г. по конституционно дело № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, обнародвано в ДВ, бр. 38 от 09.05.2025 г. е обявена за противоконституционна нормата на чл. 189з от ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Тоест нормата на чл. 28 от ЗАНН се явява приложима и за нарушенията по ЗДвП, какъвто е конкретния случай. Съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение. Събраните по делото доказателства не установяват от процесното деяние да са настъпили каквито и да било вредни последици. На следващо място, жалбоподателят е управлявал посоченото МПС при изпълнение на трудовите си функции като работник във фирма "•••" ЕООД, чиято собственост е превозното средство, т.е. не е лицето, от което зависи решението за регистрация на превозното средство. От друга страна – се касае за инцидентен, единичен случай породен от спешността на работата, която е трябвало да се свърши с мотокара в базата на фирмата. Освен това, разстоянието, в което е било налице управление на това МПС по пътя за обществено ползване е кратко, тъй като бензиностанцията се намирала в близост до фирмената база и от събраните гласни доказателства се установява, че движението на мотокара не е затруднило движещите се в този момент автомобили и не е създало предпоставки за ПТП, тъй като трафикът в този момент не бил интензивен. Събраните по делото данни за личността на нарушителя също не го определят като такава със завишена степен на обществена опасност или която системно не спазва установения в страната правов ред. От справката за съдимост е видно, че същият не е осъждан до момента, а от справката за нарушител водач се установява, че за периода от 1993 год. /когато е станал правоспособен водач/ до момента е наказван за няколко нарушения, но същите не могат да го определят като системен нарушител. Посочените обстоятелства определят процесния случай като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение, поради което и обосновават същият да се счете за маловажен случай. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, като нарушителят се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. С оглед горния резултат и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, то същото следва да се уважи по силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 АПК. По делото е приложен договор, съгласно който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е в минималния предвиден размер, съгласно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо тази сума следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Смолян, в структурата на което е РУ – Чепеларе. Мотивиран от гореизложеното, съдът