Решение № 2406 от 2.3.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2454/2024 г.

Производство по реда чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „ТЕХ ФОРМЕН“ ЕООД, ЕИК 206088497, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 14, представлявано от управителя М. И. С., чрез адв. С., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 1, офис 5, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001623001190-091-001/15.07.2024г., издаден от Д. И. - началник сектор, възложил ревизията и Д. С. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 414/01.10.2024г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 49 827,06лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 342,32лв. Жалбоподателят иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и незаконосъобразен. Възразява се, че са изпълнени всички изисквания на материалния закон – ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Според него са представени съпътстващи доставките документи, включително такива за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците и за транспортиране на стоките. При позоваване на съдебна практика на СЕС и ВАС се иска отмяна на обжалвания РА. Ответникът по жалбата – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К., изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в посочената по-горе част. Така постановеният от директора на дирекция ОДОП - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост. Началото на ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623001190-020-001/08.03.2023г., издадена от Д. И. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, която обхваща установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2022г. до 31.05.2022г. и от 01.07.2022г. до 31.01.2023г. Определен е срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 14.03.2023г. Преди изтичане срока на ревизията, същата е спряна със заповед № Р-16001623001190-023-001/08.06.2023г. и възобновена съгласно заповед № Р-16001623001190-143-001/06.11.2023г. Със ЗИЗВР № Р-16001623001190-020-002/09.11.2023г., издадена от същия орган по приходите, е продължен срокът за приключване на ревизионното производство, като е определен краен срок до 12.01.2024г. Преди изтичане на посочения срок, със заповед № Р-16001623001190-023-002/11.01.2024г. ревизионното производство е спряно повторно, след което възобновено със заповед № Р-16001623001190-143-002/12.04.2024г. Определен е нов краен срок на ревизията до 15.04.2024г. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001623001190-092-001 от 26.04.2024г. Срещу констатациите в РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е депозирано възражение срещу РД, без представени към него писмени доказателства. На основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА от Д. И. – началник сектор, възложил ревизията, и Д. С. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията. Компетентните органи по приходите са обсъдили направените от РЛ възражения и са изложили подробни аргументи за тяхната неоснователност. Резултатът е обжалван, като с решение № 414 от 01.10.2024г. директор на дирекция ОДОП - гр. Пловдив е потвърдил обжалваният РА, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото заповеди №№ РД-09-1979/30.09.2021г. и РД-09-789/13.05.2022г., ведно с приложенията към тях на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив /за оправомощаване на органи по приходите на длъжност „началник сектор“ да възлагат ревизионни производства/, заповеди №№ РД-09-2514/29.11.2021г. и РД-09-2277/30.11.2023г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив /за определяне на длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. Пловдив за срок от 01.12.2021г. до 30.11.2023г. и за срок от 01.12.2023г. до 30.11.2024г./. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и в изискваната от закона форма. ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, РД и РА са подписани от компетентните органи по приходите с валидни квалифицирани електронни подписи. Не се констатират съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на атакувания РА. Извършената на жалбоподателя ревизия е с обхват определяне на задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.03.2022г. до 31.05.2022г. и от 01.07.2022 г. до 31.01.2023 г. През същите основната дейност на дружеството е покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, които ще се извършват в страната и чужбина. Извършва се електронна търговия, използвайки Facebook като платформа за реклама на предлаганите продукти, в собствен онлайн електронен каталог. За доставките до клиентите се използват услугите единствено на куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД. Предмет на оспорване е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „ТЕЛ МЕТАЛИ” ЕООД и „ДЕМО 77“ ЕООД в общ размер на 49 827,06лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 342,32лв., както следва: - 33 058,36 лв. по 26бр. фактури, издадени от „ТЕЛ МЕТАЛИ” ЕООД, изчерпателно изброени в таблица в РД /таблица на л. 55 – 55 гръб/ с предмет на доставката различни видове акумулатори и ръчни инструменти: ъглошлайф, електрическо ренде, пробивен трион, виброшлайф, перфоратор и други подобни. Правото на данъчен кредит по процесните фактури е упражнено от РЛ през данъчни периоди м. 07.2022г. – 2 306,28лв., м. 09.2022г. – 6 825,37лв., м. 10.2022г. – 8 605,67лв., м. 11.2022г. – 4 295,45лв., м. 12.2022г. – 9 712,81лв. и м. 01.2023г. – 1 312,78лв. В хода на ревизионното производство от страна на РЛ са представени копия на процесните фактури, придружени с фискални бонове, извлечения от счетоводни сметки за осчетоводяване на фактурите и плащанията по тях, както и съпътстващи доставката документи – стокови разписки и товарителници за обществена автомобилен транспорт с превозвач „Тел Метали“ ЕООД, без данни за водач на МПС. Депозирани са писмени обяснения, в които се сочи, че не е водена писмена кореспонденция с доставчика, не е сключен писмен договор, за предаването и приемането на стоки са съставени товарителници и фактическите действия по приемането и предаването на стоките се извършват от управителите на доставчика и получателя. От момента на закупуването до момента на последващата продажба на стоките същите се съхраняват в складово помещение на жалбоподателя, находящо се в гр. Пловдив, [улица], Руски пазар. Обикновено не се налага съхранение на стоките за дълъг времеви период, същите се реализират веднага след доставката, тъй като РЛ организира рекламни кампании на различни индивидуални продукти в определени времеви периоди – Best Deals или Black Friday с ограничени количества стоки. За повечето доставки на стоки транспортът е включен в цената, но има случаи, когато е посочен на отделен ред. При преглед на данните в представените документи, ревизиращите органи са направили констатация, че при жалбоподателя стоките се заприхождават стойностно по контрагент, без организирана аналитичност за индивидуализиране по видове и количества, както на закупените, така и на продадените стоки. За установяване реалността на извършените доставки на доставчика „ТЕЛ МЕТАЛИ” ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-16001623059264-141-001/10.04.2023г. При насрещната проверка, в отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по електронен път, са представени фактури за предходни доставки, стокови разписки, аналитични регистри на сметки от гр. 20, 30, 40 и 50, справка за движение на стоки за процесния период. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които доставчикът извършва доставки на стоки, включително акумулаторни и ръчни инструменти, техника, оградна мрежа и метални изделия за строителството чрез т.нар. „разносна търговия“ първоначално с наети, в последствие със собствени МПС. Продаваните стоки се сочи да се съхраняват на адрес: с. Войводиново, общ. Марица, [улица], за който имот се сочи, че разполага с дворно място за паркинг на МПС, използвани за дейността. Пояснява се, че имотът се използва от дружеството под наем, съгласно сключен с наемодателя „Ком-Трак“ ООД договор за наем от 01.05.2022г. Обичайно разплащанията по фактурите се извършват в деня на придобиване на стоките от клиентите, като за част от тях е договорено отложено плащане с максимален срок до 40 дни. Извършени са разплащания по всички процесни фактури, като в подкрепа на това обстоятелство се представя хронологичен регистър на сметка 501 Каса в лева. Сочи се, че стоките се транспортират до склада на получателя „Тех фор мен“ ЕООД в гр. Пловдив, [улица], Руски пазар със собствен транспорт, като се твърди, че МПС са управлявани от лицата А. А. Д. /назначен по трудово правоотношение за периода от 25.05.2022г. до 08.08.2022г./ и от А. И. В., назначен по трудово правоотношение, считано от 21.11.2022г. През периода от месец август до месец ноември МПС е управлявано от Н. Х., син на представляващата дружеството М. Х., който притежава правоспособност за управление на лекотоварен автомобил. Транспортните средства, с които се извършва дейността са първоначално ползвани под наем от собственото на Н. Х. дружество „Тел метал“, което пък го ползва под наем от дружеството „Дар транс“ ЕООД. В последствие, доставчикът е закупил 2бр. товарни автомобили, считано от 07.10.2022г. и от 08.11.2022г. Товаро – разтоварната дейност се извършва на място от служители на доставчика, управляващи транспортното средство в деня на разнос. При преглед на представените от доставчика документи и декларираните в писмените обяснения обстоятелства ревизиращите органи по приходите са установили, че не са представени доказателства за ползване под наем на недвижимия имот в с. Войводиново /договор за наем/, както и за ползване под наем на транспортното средство от „Тел метал“ ЕООД /не са представени договори за наем със страни „Тел метал“ ЕООД наемател и „Тел метали“ ЕООД наемател и „Дар транс“ ЕООД наемодател и „Тел метал“ ЕООД наемател/. Извършена е допълнителна проверка в ИС на НАП относно декларираните от дружеството – доставчик факти за наети лица по трудови правоотношения, наети лица по извънтрудови правоотношения, наети МПС и недвижим имот. При проверката е констатирано, че за периода м. 07 – 08.2022г. „Тел метали“ ЕООД е регистрирало трудов договор, сключен с лицето А. Д. на длъжност „шофьор“, но не е подадена информация за отработени дни през месец юли 2022г. и е подадена информация за отработени 4 дни през месец август 2022г. За периода от 21.11.2022г. до 01.03.2023г. е регистриран трудов договор, сключен с лицето А. В. на длъжност „шофьор“ при непълна заетост /на 4-часов работен ден/. За периода от 08.08.2022г. до 21.11.2022г. няма данни за наети лица по трудови правоотношения и няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми към лицето Н. Х. по извънтрудови правоотношения. По отношение ползването под наем на МПС е установено, че няма сключен договор между дружествата „Тел метал“ ЕООД и „Тел метали“ ЕООД, собственост на Н. Х. и М. Х. /син и майка/, няма и отразени в отчетните регистри по ЗДДС фактури с предмет наем на МПС. Относно ползвания недвижим имот в с. Войводиново, не е представен договор за наем между дружествата „Ком трак“ ООД и „Тел метали“ ЕООД и не е констатирано отразяване в отчетните регистри по ЗДДС фактури с предмет наем на недвижим имот. В хода на извършена ревизия на „Тел метали“ ЕООД са депозирани писмени обяснения от представляващия дружеството – наемодател, съгласно съдържанието на които отдаденият под наем недвижим имот е с предназначение за ползване жилище и към него няма прилежащи терени и складови помещения. Като е наемател на жилището, без право да го преотдава под наем, е посочен Н. Х.. След крайния срок на ревизията, от страна на РЛ е представен договор за наем със страни „Ком трак“ ООД наемодател и М. и Н. Х. наематели, с предмет недвижим жилищен имот в с. Войводиново, без право на преотдаване от страна на наемателя. Представен е и договор за наем от 23.05.2022г. със страни М. Х. - наемодател и „Тел метали“ ЕООД - наемател с предмет преотстъпване временно (за срок от 12 месеца) и възмездно право на ползване под наем на помещение за складиране и гаражна площ в с.Войводиново. Уговорено е договорената цена да е платима от наемателя в брой, в 6-месечен срок след изтичане срока на договора. От органите по приходите е прието, че е налице формално издаване на фактури от доставчика, без да е извършено фактическо изпълнение на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Този извод е обоснован с липсата на доказателства за материална, кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките, като специфичният начин на извършването им предполага капацитет за изпълнението им. Установено е, че не са представени несъмнени доказателства за ползване под наем на недвижим имот от дружеството – доставчик, доколкото съгласно писмените обяснения на наемодателя жилищният имот, без прилежащо дворно място, е отдаден под наем на семейство Хубенови с уговорена клауза да не бъде преотдаван. По отношение на договора за наем между М. Х. и „Тел метали“ ЕООД е прието, че като представен след края на ревизионното производство, е налице съмнение за достоверността на датата му на сключване и не са представени доказателства за изпълнението му, включително издадени от дружеството - последващ наемател фактури, отразени в отчетните регистри по ЗДДС. На следващо място е прието, че не са представени доказателства за техническа и кадрова обезпеченост при доставчика за изпълнение на доставките към жалбоподателя по декларирания начин „разносна търговия“. Установено е, че доставчикът е закупил 2бр. МПС, съответно на 07.10.2022г. и на 08.11.2022г., но през посочения период не е имал наето лице по трудово правоотношение на длъжност „шофьор“. В тази връзка, са изложени твърдения, че МПС-тата са управлявани от сина на М. Х., представляващ „Тел метали“ ЕООД, на не са представени доказателства в тази насока – сключен трудов или граждански договор. Считано от 21.11.2022г. до края на ревизирания период – 31.01.2023г. в дружеството – доставчик е било назначено лице по трудово правоотношение на длъжност „шофьор“, но в представените товарителници липсват данни, както за транспортното средство, така и за неговия водач. Аналогични са изводите по отношение данъчен период м. 07.2022г., когато при доставчика е имало назначено по трудово правоотношение лице на длъжност „шофьор“, но са налице противоречиви доказателства относно факта на отработени дни на това лице, както и относно факта дали е ползвано МПС под наем от свързаното лице „Тел метал“ ЕООД, представляващ което е Н. Х., син на представляващата „Тел метали“ ЕООД М. Х.. При ревизията са представени единствено доказателства, че МПС-то е наето от „Тел метал“ ЕООД от собственика „Дар транс“ ООД, но е установено, че липсват такива за последващото му предоставяне за ползване от „Тел метали“ ЕООД. Същото МПС е закупено от доставчика „Тел метали“ ЕООД на 08.11.2022г., поради което се установява, че за периода от 01.07.2022г. до посочената дата няма доказателства за фактическото предоставяне на МПС, под наем, на това дружество. Установено е също, че в представените товарителници липсват данни както за транспортното средство, така и за неговия водач, за да се направи несъмнен извод, че доставките на стоки до жалбоподателя са извършени по описания от доставчика начин – чрез ползване на МПС, пренаето от предходния наемател „Тел метал“ ЕООД и управлявано от представляващия това дружество Н. Х.. Прието е, че не са представени доказателства за извършени разплащания в брой по доставките, а само се излагат твърдения, че паричните средства са фактически получавани от представляващия доставчика М. Х.. Констатирано е, че в съпътстващите доставките документи – стокови разписки, издадени на същите дати като процесните фактури, е посочено, че именно на тези дати е извършено разплащане в брой, но това не се установява от представените фискални бонове от ЕКАФП, в които са посочени други дати. Предвид направения извод за липса на реални осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от издателя на фактурите, органите по приходите са приели, че начисляването на данъка е извършено неправомерно. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 33 058,36лв. По отношение упражненото през данъчен период м. 01.2023г. право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 20…70/16.12.2022г. е посочено допълнително основание за непризнаване, а именно, че се касае за данъчен кредит по получени след дерегистрацията на доставчика доставки. На следващо място се оспорва непризнато право на данъчен кредит по 12бр. фактури, издадени от „ДЕМО 77“ ЕООД с предмет на доставката различни по вид строителни материали – цимент, саморазливаща се замазка, варово – циментова мазилка, лепило, профил за гипсокартон, винтове, контакти и други подобни с начислен ДДС по тях в размер на 16 768,70лв. Правото на данъчен кредит по процесните фактури е упражнено от жалбоподателя през данъчни периоди: м. 03.2022г. в размер на 3 240лв., м. 04.2022г. – 11 928,70лв. и м. 05.2022г. - 1 600лв. В ревизионното производство от РЛ са представени копия на процесните фактури, придружени с фискални бонове, извлечения от счетоводни сметки за осчетоводяване на фактурите и плащанията по тях, фактура за извършен транспорт на стоки от превозвач „Транс ауто нова“ ЕООД, без приложен към нея фискален бон от ЕКАФП. При преглед на данните в представените документи, ревизиращите органи по приходите са направили констатация, че стоките се заприхождават при получателя само стойностно по контрагент, без да е организирана аналитичност за индивидуализиране на видове и количества, както на закупените, така и на продадените стоки. В депозирани в хода на ревизията писмени обяснения, се посочва, че стоките представляват строителни материали, заплатени са в брой в момента на фактическото им получаване и разтоварна дейност е извършена от управителя на получателя М. С.. Транспортирането им се сочи да е организирано от доставчика и извършено от трето лице - превозвач от гр. Хасково до гр. Пловдив. За установяване реалността на извършените доставки на доставчика „ДЕМО 77” ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-04001523059138-141-001/10.04.2022г., при която не са представени изисканите с ИПДПОЗЛ документи и писмени обяснения. За доставчика е констатирано, че е дружество регистрирано по ЗДДС на 08.11.2021г. и дерегистрирано по ЗДДС, считано от 14.09.2022г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Установено е относно процесните фактури, че са включени в дневниците за продажби с получател РЛ през съответните данъчни периоди; не са подавани уведомления за сключени трудови договори и декларации обр. 1 и обр. 6 за осигурени лица и не са внасяни дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на наетите по трудови правоотношения лица; няма данни за декларирани недвижими имоти и превозни средства /собствени или наети/; няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната икономическа дейност през 2022г. Извършена допълнителна проверка в ИС на НАП по отношение на превозвача „Транс ауто нова“ ЕООД, е установила, че не са подавани уведомления за сключени трудови договори и декларации обр. 1 и обр. 6 за осигурени лица и не са внасяни дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на наетите по трудови правоотношения лица; няма данни за декларирани недвижими имоти и превозни средства /собствени или наети/; няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от извършваната икономическа дейност през 2022г.; няма данни за регистрирано ФУ с дистанционна връзка с НАП. От органите по приходите е направен извод, че е налице формално издаване на фактури от доставчика, без да е извършено фактическо изпълнение на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като липсват доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките от доставчика и за извършен транспорт на стоките. В тази вързка е прието, че начисляването на данъка е извършено неправомерно. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 16 768,70лв. В хода на съдебното производство не се представят нови доказателства и не се предявяват нови доказателствени искания. По искане на жалбоподателя по делото е разпитан свидетел А. А. Д., който сочи, че е работил преди години в „ТЕЛ МЕТАЛИ” ЕООД като шофьор. Отрича да е работил в „ТЕХ ФОРМЕН“ ЕООД и да е правил доставки в Пловдив. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Спорът в настоящото производство касае реалноста на процесните доставки, т.е. обективирането им като проявени юридически факти, така както се твърди от жалбоподателя. На същия, при позоваване на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „ТЕЛ МЕТАЛИ” ЕООД и „ДЕМО 77“ ЕООД с предмет на доставките материали и инструменти. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. В посочения смисъл е и практиката на СЕС, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна. Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка. Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/. Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11. Внимание заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на чл. 22 § 3, б. в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това чл. 22 § 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. "Etat belge" е използвала възможността, предвидена в чл. 22 § 8 от Шеста директива, тъй като съгласно чл. 5 § 1, ал. 6 от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет. В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата. Тук следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР ДОПК, т. е. лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 "Разходи за външни услуги", с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантарни бележки; приемо-предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др. Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС. Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети. По описаните по-горе изискани при ревизията допълнителна информация и доказателства от доставчици не е спорно, че такива са представени. Спорен е въпросът дали с тях се доказва фактическо движение на стоки и дали получателят им е овластен да се разпорежда с тях като собственик. За да е налице реална доставка на стоките и на получателя им да се признае правото на приспадане на данъчен кредит във фактурите трябва да е начислен и вписан на отделен ред данък и документите към тези фактури - протоколи, стокови разписки и др. следва да се преценяват въз основа на всички останали факти и обстоятелства. За да е налице осъществена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да са установят с категоричност обстоятелствата по прехвърляне на правото на собственост между лицата, посочени като „продавач“ и „купувач“. В тази връзка и двете страни трябва да извършват съответните отразявания за доставката в счетоводните си регистри и да са налице и при двете страни писмени доказателства за реалното осъществяване на доставката. Без да е налице реалност на доставката, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие и не се поражда задължение по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. В случая липсват данни в товарителниците за лицата, подписани като изпращач, превозвач и получател, както и вписване за конкретен пътен лист. Не са доказани твърденията на жалбоподателя, че превозът на процесните стоки е осъществен от Н. Х., тъй като това лице не фигурира в товарителниците. Не се доказва и къде е мястото, на което са получени стоките - с адрес на обект, както и не се доказва къде са съхранявани същите до тяхното натоварване от мястото посочено в товарителниците в с.Войводиново. Отделно от това, за транспортирането на стоките също не са налице доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че същите са транспортирани с наемани автомобили. Такива данни не са установени при извършените от ревизиращите органи насрещни проверки на дружеството доставчик и при проверите в база данни на НАП. По отношение на процесните доставки, за които са издадени фактури от „ДЕМО 77“ ЕООД, видно от представените по делото доказателства също не се доказва прехвърлянето на собствеността върху стоките. Обстоятелството, че е налице плащане по доставките и/или последяващи доставки с участие на процесните стоки не сочат на категоричен извод, че стоката е получена от издателя на фактурите. Счетоводното отразяване на същите при получателя също не води до категоричен извод за реалност на процесните доставки. И при този доставчик не е установено при насрещната проверка наличието на материален ресурс - стока, която да продаде, както и кадрова обезпеченост. От страна на жалбоподателя се сочи, че транспортът е осъществяван от „ТРАНС АУТО НОВА“ ЕООД (представена е фактура № 2…107 от 31.03.2022г.) и че организиран изцяло от „ДЕМО 77“ ЕООД и е бил за сметка на „Тех фор мен“ ЕООД, плащането е извършено в брой, и стоките са разтоварвани на адрес, стопанисван от дружеството - жалбоподател. Правилно ревизиращите органи са приели, че фактурата от 31.03.2022г. не може да се обвърже с процесните доставки на стоки по фактури, издадени от „ДЕМО 77“ ЕООД. Същата не съдържа данни за вида на превозената стока - предметът ѝ е „транспортни услуги от гр.Хасково до гр.Пловдив, р-н Тракия“ (110 км. по 2,10 лв.), мярка курс, количество - 6, ед.цена 321 лв.“. Не са посочени данни за вида на превозваната стока, транспортно средство, с което е осъществен превоза, от кой и кога е извършен. Още повече, че при проверка в базата данни на НАП е установено, че за „ТРАНС АУТО НОВА“ ЕООД, за периода на издаване на фактурата не са налични данни за работещи в дружеството лица, подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО, финансов отчет за 2022 г., регистрирано ФУ, т.е. не са налице данни за реално осъществявана дейност от страна на дружеството във въпросния период. Съдът намира, че с оглед тези усановявания не се доказва реалността на процесните доставки, респ. предаването на стоките от посочените по-горе в настоящото решение доставчици на ревизираното лице. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство за дружеството-жалбоподател са представени доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност - хронологични и аналитични разпечатки на сметки, отчитащи материали, стоки, продукция, разплащания, както и доказателства относно ресурсната обезпеченост - обект, персонал, транспортни средства. Не са представени доказателства къде са съхранявани стоките, материалите, продукцията до продажбата им на РЛ за складова база или за търговски обект, както и информация и доказателства за транспортирането на стоките. Ревизираното лице също не е ангажирало доказателства, чрез които да установи и докаже правото си на данъчен кредит. Събраните при разпита на свидетеля гласни доказателства също не допринасят за изясняване на тезата на жалбоподателя. По отношение твърдението в жалбата за противоречие на изводите в РА с Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС по дела с идентичен предмет следва да бъде посочено, че изискването за наличие на реално осъществени доставки на стоки и услуги за упражняване правото на данъчен кредит произтича и от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО. В разпоредбата на 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се транспонира чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, който също постановява, че доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаеми сделки на данъчно задължено лице, то има правото в държавата - членка, в която извършва тези сделки, да приспадне от дължимия ДДС, който е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава - членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от данъчно задължено лице. След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 167 и чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО подлежи на упражняване при условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС вр. чл. 178, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО. Европейската регламентация еднозначно сочи, че без реално извършена доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО или доставка на услуга по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и чл. 24, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и чл. 62, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО не настъпва съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъкът не става изискуем по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС и чл. 62, т. 2 от Директива 2006/112/ЕО, без което право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО не възниква съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 67 от Директива 2006/112/ЕО. Правото на приспадане като неразделна част на механизма на ДДС може да има само данъчно задължено лице по отношение на данък по получени доставки, доставени му от друго данъчно задължено лице (решение на СЕО от 21.03.2000г. по дело С-110/98 - С-147/98 - т. 43; решение от 15.12.2005г. по дело С-63/04 - т. 50; решение от 06.07.2006г. по дело С-439/04 - С-440/04 - т. 47; решение от 08.11.2001г. по дело С-338/98 - т. 44; решение от 21.06.2012г. по дело С-80/11-С-142/11 - т. 38). Обратното, правото на приспадане не се прилага за данък, който се дължи само, защото е посочен във фактура (решение на Съда на ЕО от 13.12.1989 г. по дело С-342/87-т. 19; решение от 19.09.2000 г. по дело С-454/98 - т. 53; решение от 06.11.2003 г. по дело С-78/02-С-80/02 - т. 50). Затова данъчният кредит не се равнява на сумата на формално фактурирания ДДС или на неоснователно платения ДДС (решение от 15.03.2007 г. по дело С-35/05-т. 27), а само на дължимия данък, кореспондиращ на конкретна облагаема доставка. Останалите твърдения в жалбата също не сочат основания за отмяна на оспорвания РА, тъй като за реалното прехвърляне на собствеността върху стоката е необходимо всички съпътстващи фактурата документи да кореспондират едни с други, да се установи къде е съхранявана стоката, как е получена от предходния доставчик, кои са лицата осъществили приемането и предаване, с какъв транспорт е извършен превоза на стоката и пр. След като за основна част от тази доказателствена верига липсват всякакви данни, не може да се ценят като достоверни представените приемно–предавателни протоколи и товарителници, защото за да бъде предадена и транспортирана една стока, преди всичко тя трябва да е била в притежание на доставчика. В случая оспорващия не е проявил активност, съответно не се е справил с поставената от закона доказателствена тежест, поради което съдът е обвързан да приеме, че недоказаният факт не се е проявил в обективната действителност, като правно регулирана предпоставка за упражняване правото на данъчно предимство. Ето защо съдът намира, че процесните фактури, издадени от горепосочените доставчици не обосновават несъмнен извод, че спорните доставки са осъществени именно от тези доставчици, респ. че доставки въобще са били извършени. Жалбоподателят не доказа договорените между страните доставки да са реализирани, а оттук, че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. В този контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно недоказаност на произхода на стоките и липса на материална и техническа обезпеченост на доставчиците допълват основанието за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка. При това положение, след като не е доказана реалността на процесните доставки, при съобразяване на приложимото национално и европейско законодателство, правилно и обосновано органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчния кредит. Тук следва да се отбележи, че когато лицето претендира един благоприятен за себе си факт то е длъжно, при условията на пълно и пряко доказване да установи, че този факт е настъпил и е породил желаните правни последици. Законът при всички случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по начина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни документи, а след това и за правилното ѝ счетоводно отразяване. С оглед на изложеното се налага изводът, че оспореният РА е издаден от компетентен приходен орган, в необходимата писмена форма и при спазване на всички законови изисквания, съответно същият е законосъобразен. При посочения изход на спора искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита е основателно. При съобразяване на изложеното на ответната администрация се следват разноски за осъществена юрисконсултска защита в размер на 2834,37 евро.