Решение № 1775 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 363/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 205, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование. Образувано е по жалба на И. А. В., действащ чрез своя родител А. И. Т., против Заповед № 1547/10.07.2026 г., издадена от директора на •••– [населено място], с която на ученика е наложена санкция •• В жалбата и в с. з., чрез процесален предствавител адв.И. И. от •• се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна по всички основания по чл.146 АПК – издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, без достатъчна конкретизация на нарушенията и в несъответствие с целта на закона, за което се излагат подробни съображения. Навеждат се доводи, че в административната преписка не се съдържа справка за направените неизвинени отсъствия, не са описани приложените дейности и резултат от тях, липсва мнение на класния ръководител, не става ясно взето ли е предвид предишното наказание и отсъствията, за които то е наложено дали са отчетени. По отношение на другото нарушение – •••на жалбоподателя не се установява в какво се изразява този * /както *, така и */, спрямо кого е осъществен и как е установен. Иска се отмяна на оспорения административен акт и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът — Директорът на•• – [населено място], е изпратил административната преписка с писмо изх. № 1116/27.07.2026 г. Не е изразил становище по жалбата. По делото са приети и приложени представените с административната приписка писмени доказателства. От процесуалния представител на жалбоподателя – адв.И. И. от •• е представено заверено копие от Правилника за дейността на •••. Разпит бе като свидетел М. Н. В., водена от адв.И.. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Със Заповед № 1547/10.07.2026 г. Директорът на•••– [населено място] е наложил на И. А. В. ученик от * за учебната 2025/2026г., санкция ••на основание чл.199, ал.1, т. 3 ЗПУО, поради допуснати 9 неизвинени отсъствия и •••Посочено е, че наказанието влиза в сила от началото на учебната 2026/2027 година, поради налагане на санкцията в периода 30 учебни дни преди края на втория учебен срок. В заповедта, като мотиви за налагане на санкцията, е посочено единствено " допуснати 9 неизвинени отсъствия и •• На 11.06.2026г. е изготвено Уведомление до родителя на И. В. – г-жа Т. изх. № 826, в което е посочено, че ученикът до 11.06.2026г. е допуснал 9 неизвинени отсъствия, както и ••, което е неизпълнение на задълженията му по чл.172, ал.1, т.3 от ЗПУО и чл.32, ал.1, т.1 от Правилника за дейността на училището. В него е посочено, че на 22.06.2026г. от 14,00 часа ще се проведе изслушване на ученика и родителя има право да присъства и участва в процедурата по налагане на санкция. Това уведомление, обаче не е връчено на майката на ученика И. В. и не става ясно кога и по какъв начин е съобщено на А. И. Т.. На същата дата е изготвено и Писмо до Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин изх. № 827/11.06.2026 г., в което са посочени нарушенията на И. В. и датата за неговото изслушване, без отново да има отбелязване връчено ли е това писмо, на кого и кога. На 22.06.2026г. е изготвен протокол от проведен разговор с посочен час 14,00 часа. От него се установява, че И. В. е за първа учебна 2025/2026г. в това училище, че е приет добре от съучениците си. Според *А. Т. синът й се прибирал с *Д., както и че тези проблеми са започнали от 15.09.2025г. В самия протокол е установено, че самия Д. е заявил на класния си ръководител, че И. го е ••, защото той го е *. Установи се също така, че другото дете със ••, което според класния ръководител е с ••. *не е била запозната с отсъствията на сина си. Отбелязано е в протокола, че повечето отсъствия са от закъснения след голямото междучасие, 3 броя са от края на първия срок, някои са от отстраняване от час, като в същия час е имал забележка за дисциплина. Този протокол от проведен разговор е изготвен на бланка на Агенция за социално подпомагане, Дирекция „СП“ – Видин. Липсва данни от кого е изготвен, но от него е видно, че са присъствали представител на отдел „Закрила на детето“, педагогически съветник, заместник директор по учебната дейност и класния ръководител на И. В.. На 09.07.2026г. се провело заседание на педагогическия съвет, в което е взето единодушно решение И. А. В. по предложение на класния ръководител да бъде наказан с •• по чл.199, ал.1, т.3 от ЗПУО, поради •• на съученици и ••. Решението е обективирано в Протокол № 7/09.07.2026 г. от заседание на педагогическия съвет, копие от което се намира в административната преписка. Въз основа на този протокол на 10.07.2026г. е издадена и процесната заповед № 1547, с която на И. В., като •••му е наложена санкция •••. Към преписката има е приложена и Заповед № 961/20.03.2026г., с която на В. е наложена санкция •••••••••••••••••••• При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспорената заповед е индивидуален административен акт, издаден от директор на училище в изпълнение на правомощието му да издава заповеди. Заповедта за налагане на санкция на ученик подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс съгласно чл.205, ал. 5 ЗПУО. Жалбоподателят е адресат на неблагоприятния административен акт, поради което има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Жалбата е подадена на 20.07.2026 г. срещу Заповед № 1547, издадена на 10.07.2026 г., поради което е спазен 14-дневният срок за съдебно оспорване по чл.149, ал.1 АПК. С оглед на горното жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения: Съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл.146 АПК, независимо от наведените от жалбоподателя доводи. Оспорената Заповед № 1547 от 10.07.2026 година е издадена от материално и териториално компетентния административен орган Директор •••при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 203, ал. 1 от ЗПУО. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, но съдът намира за основателни оплакванията на жалбоподателя, че при издаването й не са спазени изискванията към съдържанието й, въведени с чл. 205, ал. 2 от ЗПУО. Съгласно посочената разпоредба, в заповедта за налагане на санкция се посочват видът на санкцията, срокът и мотивите за налагането й. Цитираната законова разпоредба е възпроизведена в чл. 55, ал.2 от Правилника за дейността на •••. В случая в обжалваната заповед се съдържа посочване на вида на санкцията и нейния срок, но според настоящия състав липсва надлежна мотивировка на административния акт. В чл.199, ал. 1 от ЗПУО е предвидено, че за неизпълнение на задълженията определени в този закон, в нормативни актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, могат да бъдат налагани санкции, една от които е и "•• /чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО/. Тук не е приложим трайният принцип в съдебната практика, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в друг документ от преписката, предхождащ издаването му, стига да е налице ясна връзка между акта и този документ (ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС ). В случая мотивите липсват. От приложените документи: протокола от изслушването, уведомлението за откриване на процедурата, протокола с решението на Педагогическия съвет, не може да се извлече мотивировката на органа за налагане именно на това наказание, наличието на предходно такова, броя на отсъствията и т. н. Следователно възражението за липса на мотиви е основателно. Посочени са само общи формулировки — •••••••••• без да са индивидуализирани датите на твърдените нарушения; конкретните действия на ученика; броят и видът на проявите; доказателствата, въз основа на които са приети за установени; кои отсъствия са включени в посочените 9 отсъствия; дали част от тези отсъствия вече са били предмет на санкция „Забележка“; защо е избрана именно санкцията „Предупреждение за преместване в друго училище“. Липсата на конкретни фактически основания препятства както правото на защита на ученика и родителя, така и съдебния контрол за законосъобразност. В производството по издаването на оспорената заповед са допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на процедурата по налагане на санкциите, която е подробно разписана в Глава IX, Раздел III "Санкции на учениците" /чл. 199 - чл. 207 от ЗПУО, както и в Глава трета от Наредбата за приобщаващото образование /по по надолу Наредбата или НПО/. Там е предвидена и санкцията •••. Конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 от ЗПУО се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Този стандарт е определен с Наредба за приобщаващото образование, приета с ПМС № 323/20.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.63 от Наредбата, по-тежката санкция ••може да се наложи и за допуснати повече от 15 отсъствия по неуважителни причини през учебна година. Съгласно приетия и качен на сайта на училището Правилник за дейността на ••• представен и приет като доказателство по делото, наказанието •••може да се прилага при направени 15 отсъствия по неуважителни причини. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗПУО, за откриване на процедурата по налагане на санкциите, директорът задължително уведомява родителя, а в случаите по чл.199, ал.1, т.3 - 5 от ЗПУО, в каквато хипотеза попада разглеждания в настоящото производство, и съответните териториални структури за закрила на детето. Съгласно чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от ЗПУО, ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение, като изслушването се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник. Родителят на ученика има право да присъства на изслушването и да изрази мнение, както и да участва в процедурата по налагане на санкцията при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. В изпълнение на делегацията по чл. 204, ал. 5 от ЗПУО, в чл. 65, ал. 1 от НПО е конкретизирано, че изслушването/запознаването с обясненията се извършва от директора на училището или упълномощено от него лице, като освен задължителното присъствие на психолог или на педагогически съветник, на изслушването присъства и социален работник в съответствие с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето. На първо място в настоящия случая не е изпълнено изискването изслушването да се осъществи от директора на училището, съгласно чл. 65 от Наредбата: „Преди налагане на санкция директорът или упълномощено от него лице задължително изслушва ученика в присъствието на психолог или на педагогически съветник и/или се запознава с писменото обяснение на ученика на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Видно от представения протокол на изслушването, директорът не е присъствал, а също така няма данни по делото да се е запознал с протокола от изслушването. Съгласно отразеното в протокола от 22.06.2026 г. /л.15/, при изслушването на ученика е присъствал заместник директор по учебната дейност, заедно с педагогически съветник и класния ръководител на *клас. В делото не се съдържат доказателства заместник директорът по учебната дейност да е бил упълномощен от директора на ••• да проведе изслушването на И. В. или общо да са му възлагани правомощия по чл. 65, ал. 1 от НПО. При това положение съдът намира, че изслушването на жалбоподателя не е проведено в съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 3 от ЗПУО и чл.65, ал.1 от НПО. Доколкото липсват доказателства за упълномощаване, пропускът ученикът да бъде изслушан от директора на училището не може да бъде саниран от присъствието на заместник директор, при положение, че посочените норми лимитативно определят лицата, които следва да участват/присъстват при изслушването. Това нормативно решение има своята логика, доколкото една от целите на изслушването е наказващият орган лично и по възможност непосредствено да придобие впечатление за съответния ученик, за неговото отношение към налагането на санкцията и евентуално за преценка доколко същата би довела до промяна в поведението му. Ето защо изслушване от заместник директор не може да има заместващо значение, при положение, че не са му възлагани такива правомощия, съответно същият е орган, в чиято компетентност е да проведе този етап от процедурата по налагане на санкция. Отделно от това, както вече се посочи, за изслушването на жалбоподателя не е уведомена ДСП по настоящия му адрес, съответно не присъствал социален работник нито е изготвен социален доклад, в нарушение на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 от Закона за закрила на детето. Видно от справка направена от Адм.Съд Видин в Национална база данни „Население“ И. В. е с постоянен и настоящ адрес [населено място], [жк],•• На изслушването са присъствали служители на ДСП *. Не става ясно кой е водил изслушването и в какво качество, тъй като протокола от проведен разговор е съставен на бланка на Дирекция „Социално подпомагане“-* Съгласно ал.5 на чл.65 от Наредбата за всяка процедура по налагане на санкция и на мярка по чл.199, ал.2 или 3 ЗПУО се определя лице, което да представи обстоятелствата, свързани с извършеното нарушение – класният ръководител или учител, който преподава на ученика. В конкретния случай такъв определен няма. По делото няма нито едно становище на класния ръководител на ученика или друг преподавател. Налице е и противоречие с материално правната разпоредба на чл.199, ал.1 от НПО, съгласно която на учениците се налагат санкции след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната им мотивация и за преодоляване на проблемното поведение. Административният орган следва да установи не само наличието на нарушение, но и че преди санкцията са приложени и изчерпани други механизми за въздействие и подкрепа. Въпросните механизми са регламентирани в чл.45 от НПО, като нормативно определената им цел е преодоляване на проблемното поведение на детето или ученика, справяне със затрудненията му с приобщаването в образователния процес и в институционалната среда, с участието му в дейността на институцията и с поведенческите му прояви. В разглеждания случай по делото не са налице доказателства за прилагане на дейността по чл.45, т.1 от НПО - обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му и тази по чл. 45, т. 3 от НПО - консултиране на ученика с педагогически съветник. Липсват доказателства, а не се и твърди да са приложени някои от останалите мерки за въздействие, регламентирани в посочената норма. При липсата на доказателства да са изчерпани всички мерки за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученика, и тези мерки да не са дали резултат, налагането на обжалваната санкция е извършено в нарушение на чл.199, ал.1 от ЗПУО, при липсата на установената в тази норма задължителна предпоставка за налагане на санкция - предварителното изчерпване на останалите механизми за преодоляване на проблемното поведение на ученика. По делото от разпитания свидетел, който е ••на В. се установява, че единствено * е търсила класния ръководител за справяне с проблем, възникнал от поведението на••спрямо И. В.. Реакция от страна на класния ръководите не е имало, като тя е заявила на * на В., че •• не могат да бъдат наказвани. Никакви мерки не са предприети от страна на класния ръководител, въпреки подаваните сигнали. Обсъдените по-горе изисквания относно изслушването на ученика, за уведомяване на съответните териториални структури за закрила на детето и за изчерпване на останалите механизми за преодоляване на проблемното поведение на ученика, са императивни и неспазването им съставлява съществено нарушение на процесуални правила, самостоятелно обуславящо незаконосъобразността на обжалваната заповед. Както вече се посочи, допуснатите нарушения във формата на оспорената заповед в голяма степен препятстват съда да извърши проверка за материална законосъобразност на същата, тъй като не дават яснота за част от конкретните прояви на проблемно поведение на ученика, а от там и налагането на процесната санкция По гореизложените доводи съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна. Жалбата срещу нея се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на оспорващата страна и на основание чл. 143, на жалбоподателя се следва присъждане на разноски. Такива са сторени за държавна такса – 5. 11 евро и за възнаграждение за адвокат – 510,00 евро, договорено и заплатено в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие на л.63 от делото или общо разноските възлизат на 515,11 евро /петстотин и петнадесет евро и единадесет евроцента/. На основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца