Решение № 211 от 14.8.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 303/2025 г.

Производството е по реда на чл. 331 и сл. ГПК. Образувано е по предявен иск от А. Н. Н., с ЕГН •••••••••• и А. Х. В., с ЕГН ••••••••••, двамата с постоянен адрес ••• срещу Б. А. В., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ••• и настоящ адрес •••, с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК - за прекратяване на осиновяване. Ищците излагат в исковата молба, че с решение № 193 от 29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 380/2024 г. по описа на Окръжен съд Видин е допуснато пълно осиновяване на малолетното дете Б. Н. Ц., родено на ••• год. в гр. •••. Осиновители били ищците. Постановено било детето за в бъдеще да носи името Б. А. В.. Въз основа на това решение бил съставен нов акт за раждане на осиновения № 0212 от дата 16.12.2024 г. на Община Бяла Слатина. По силата на съдебното решение между ищците и осиновения била създадена родствена връзка майка, баща-син. След осиновяването ищците с огромна любов приели в дома си Б., когото чакали с години. Първите няколко дни детето било спокойно, осиновителите закупили всичко необходимо - облекло, храна, играчки, книжки, помагала с които да се учи да смята и други принадлежности. Поканили техни приятели и роднини да се запознаят с новия член на семейството. Направили всичко нужно за правилното упражняване на родителските си задължения, които да бъдат в интерес на детето. Въпреки това, обаче след преместването при родителите Б. станал нервен и агресивен. Малолетното дете твърдяло, че не харесва ищците, мрази ги, стари са. Казвал на баща си - "старец", а на майка си - "оная". Ищцата положила неимоверни усилия да предразположи детето, опитала да играе с него, да му чете книжки, да оцветяват заедно. Направило й впечатление, че Б. не помни прочетеното, не може да брои до десет, не разпознава цветовете, не може да говори с пълни, сложни изречения, не може да изразява ясно и обмислено идеите си, а по-скоро реагира, като дете на три годишна възраст, трудно може да се задържи вниманието му, няма изградени хигиенни навици, не желае да се къпе, при посещение в магазин пищи и краде. Вкъщи е кротък само когато всичките му капризи се изпълняват. Нервничи, когато го карат да пише буквички, драска по листа, разхвърля цветните пръчици, с които броят, става агресивен когато трябва да спазва някакви правила - бие по масата и се търкаля по пода. Ако ищците го накарат да направи нещо, което не му е по волята, казва, че ги мрази за това и иска да се върне при приемните си родители. Не могат да го оставят дори за малко сам вкъщи, защото започва да пищи. Ищците след като положили усилия според разбиранията си и възможностите си, взели категорично решение, че не могат да се справят с отглеждането на дете със специални потребности. Ищците били на възраст на която и двамата са със сериозни здравословни проблеми. А. Х. В. бил с установена давностна артериална хипертония, усложнена след преживян мозъчен инсулт, ос.стван с ТЕЛК 60 % ТНР, с противопоказания нервно-психическо напрежение, което към момента обжалва. А. Н. Н. страдала от анемия, дължаща се на нарушения в метаболизма на нуклеотидите, вследствие на която изпитва слабост и лесно заморяване при умерени физически усилия, ос.ствана била с ТЕЛК 74 % ТНР, с диагноза световъртеж от централен произход. Имала и други придружаващи заболявания, които налагат системно лечение. Откакто взели детето ищцата от притеснение престанала да се храни и да спи, изпадала в нервни кризи. Със съпруга си преценили, че няма смисъл да чакат проявите на агресивност и отчуждение към тях от страна на детето да се засилят във времето. Сигнализирали в ОЗД/ДСП Бяла Слатина, че детето има изоставане в развитието, което е нямало как да установят от двете кратки срещи с него преди осиновяването, че желаят да бъде изведено от тяхното семейство и да бъде настанено в подходяща социална услуга. За краткото време, което ищците прекарали с Б., те не успели да създадат пълноценна връзка помежду си, въпреки положените усилия. Дезинтересирали се един към друг. Осиновителна връзка нямало реално изградена и налице били формални отношения. Със Заповед № ЗД/Д-ВР-БС-107/19.12.2024 г. детето Б. А. В. било настанено в професионалното семейство на Й. и И. Г. в с. •••, където било отглеждано и преди това. Ищците считат, че е налице състояние на необратимо разтройство в отношенията по осиновителното правоотношение, като обективно тяхно състояние, при което съдът е длъжен да прецени, дали е обществено оправдано съхраняването на такава осиновителна връзка, като изхожда не само от интересите на осиновения, но и от тези на осиновителите. В конкретния случай ищците предвид възрастта си и здравословното си състояние заявили, че имат желание да осиновят и отгледат дете в добро физическо и психическо здраве. Не били информирани от служителите на ДСП за реалното състояние на малолетното дете, поради което нямало как да се изгради чувство за близост с осиновителите като семейство и благоприятна среда за развитие на детето в която при условията на взаимност да живее то. Считат, че продължаването на такава връзка би се отразило негативно и на двете страни и би довело до състояние на трайно безразличие и отчуждение между тях и осиновения. Предвид изложеното искат постановяване на решение, с което да бъде прекратено пълното осиновяване, допуснато с решение № 193 от 29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 380/2024 г. по описа на Окръжен съд Видин от ищците на ответника. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на малолетния ответник Б. А. В.. В отговора ответника заявява, че иска е недоказан по безспорен начин. На първо място счита, че периодът, който детето е прекарало със своите осиновители е недостатъчен за адаптацията му към новата среда. Касаело се за дете, което е било в приемна грижа /т.е. друга среда, с други хора, които е възприемало като родители/ допреди осиновяването. Намира, че именно липса на достатъчно продължителен адаптационен период би могла да е причината за неспокойното поведение на Б. В., а не формирано лошо отношение на същия спрямо осиновителите. Следвало да се отчете и възрастта на детето, в която принципно всички деца са много чувствителни към промени и все още не могат да владеят напълно емоциите си. Счита, че ползването на социална услуга - Център за обществена подкрепа и работата със специалисти, квалифицирани да оказват подкрепа в периода на адаптация би могло да спомогне за хармонизиране на отношенията между осиновители и дете. Доколкото по делото имало данни, че такава услуга е отказана от госпожа Н. счита, че противно на изложеното в исковата молба осиновителите не са положили всички усилия за взаимно адаптиране. Относно твърденията, че детето е с умствено изоставане - на този етап те били недоказани. Намира, че дори детето да има някаква форма на умствена изостаналост и респективно специални потребности, то при предоставена подкрепа от компетентните институции би могло да се осигури нормално съжителство между него и осиновителите. Предвид, че не са налице данни за специфики в умственото развитие на детето, особения представител не може да изрази становище доколко осиновителите са могли узнаят за евентуални такива при срещите преди осиновяването. Относно изложените твърдения досежно възрастта и здравословното състояние на осиновителите като пречка да полагат грижи за осиновения счита същите за неоснователни от една страна, защото разликата във възрастта им към момента на осиновяване и подаване на молбата за прекратяване на осиновяването е само няколко седмици и от друга страна, тъй като видно от приложените доказателства здравословното състояние и на двамата е било влошено далеч преди допускане на осиновяването. Намира, че семейството е взело решението за осиновяване, съобразявайки възрастта и здравния си статус, а ОС Видин е приел, че същите им позволяват да бъдат осиновители. Действително грижата за дете със специални потребности е възможно да изисква повече внимание, но на първо място към този момент не било доказано наличието на такива потребности, а на следващо място в такива ситуации се предвиждала институционална подкрепа. В съдебно заседание ищците, поддържат предявеният иск, по съображенията в исковата молба. В съдебно заседание малолетния ответник, чрез особения си представител изразява становище за постановяване на решение, в интерес на детето, при съобразяване на доказателствата по делото. Представителят на ОП - Враца изразява становище, че искът е основателен, тъй като детето изисква специални грижи, поради хиперактивност, а здравословното състояние на ищците на позволява това. Независимо дали ищците са положили необходимите грижи по отношение на детето, това е довело до прекалено бързото им решение до извеждането му от семейната среда, като тези обстоятелства могат да бъдат разглеждани като друго обстоятелство по чл. 106 СК. След като анализира и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Не се спори по делото, а същото е видно и от събраните писмени доказателства, че с решение № 193/29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 380/2024 г. по описа на ОС - Видин, е допуснато пълно осиновяване при условията на чл. 101 от СК на детето Б. Н. Ц., родено на ••• г., с ЕГН •••••••••• от ищците А. Н. Н., с ЕГН •••••••••• и А. Х. В., с ЕГН ••••••••••. С решението е постановено съставяне на нов акт за раждане на детето, в който осиновителите да се впишат за родители на детето, а детето се впише с имена Б. А. В., на основание чл. 18 от ЗГР. Установява се от социални доклади, изготвени от служители на Дирекция „Социално подпомагане" – Бяла Слатина, гр. Бяла Слатина и Дирекция „Социално подпомагане" – •••, следното: След осиновяването на оответника от ищците със съдебно решение на Окръжен съд - Видин, влязло в законова сила на 09.12.2024 г. на 17.12.2024 г. осиновителите взели категорично решение да разсиновят детето Б. тъй като не е "психично здраво", не искал да се къпе, не разпознавал цветовете, когато отивали до магазин да пазаруват пищял и се съмнявала, че краде. Изразили желание по - скоро то да бъде изведено от тяхното семейство и да бъде настанено в подходяща социална услуга. Със заповед на директора на ДСП Бяла Слатина детето Б. било настанено в професионално приемно семейство, на територията на с. •••, общ. •••, обл. Видин. От връщането на детето в приемното семейство неговите осиновители не го потърсили. По наблюдение на ОЗД ••• в приемното семейство се полагат необходимите грижи за Б. и адекватно се задоволяват неговите потребности. При посещения и срещи детето е с добра лична хигиена, облечено подходящо за сезона и възрастта, има осигурена храна, облекло, принадлежности. Към настоящия момент за детето е осигурена адекватна грижа в семейна среда, при приемното семейство. Установява се от заключението на вещите лица по събраната съдебна психолого - психиатрична експертиза, и от изслушването на същите в съдебно заседание, съвкупно преценено с приложените документи, следните обстоятелства: Б. А. В. има дефицит на вниманието и не може да се концентрира. В. трябва вече да чете, смята и пише на тази възраст, но детето не може и има ресурсен учител и е дете със специални образователни потребности, за което се полагат допълнително специфични грижи. Детето няма умствена изостаналост, но има затруднения в усвояването на училищни знания - не може да чете, пише и смята. Не познава парите, не познава цветовете, не знае кой ден, месец и година сме, като това се дължи на дефицита на вниманието и хиперактивността му. Когато детето е агресивно, има изблици на гняв - това не е нормално поведение за възрастта му. Тези изблици на гняв при Б. се дължат на Хиперактивния синдром. Детето има Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Осем годишна възраст отговаря по развитие си детето, но няма познания за тази възраст от дефицита на вниманието му и хиперактивността му. А. Н. Н. и А. Х. В. имат сериозни здравни проблеми. А. Х. В. има хипертония и е прекарал мозъчен инсулт - има ТЕЛК с 64 % ТНР, а А. Н. Н. има анемия, изпитва слабост и лесно заморяване. Има ТЕЛК с 74% ТНР. Б. А. В. е дете, диагностицирано от специалист психиатър и психолог със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, започнал е обучение с ресурсен учител като дете със специални образователни потребности. Това състояние на детето налага допълнителна работа в училище и в къщи с него. Детето е осиновено от двама родители, които са болни и нямат родителски капацитет да полагат грижи за него, тъй като самите те имат нужда от помощ и подкрепа, което е видно от ТЕЛК решенията им. Необходими са продължителни и ежедневни допълнителни специални грижи с детето, които осиновителите не могат да извършват. При детето Б. А. В. е засегнат самоконтрола и организацията на поведението му. Той знае какво трябва да направи, но има проблем с изпълнението, като това състояние е трайно и необратимо. От показанията на разпитаната с.ка Р. С., се установяват следните обстоятелства: с.ката заявява, че познавам А. от 26 години; при срещи с детето, опитвала се да се занимавам с него, да пишат, но започвало да драска, детето не изглеждало като нормално дете на шест години; не се заигравало с нищо, не гледало детски филмчета и искало само телефон; детето пищяло в магазин без причина, започвало да натиска копчета; една вечер казало на бъдещият си вуйчо, че ще го заколи. От показанията на разпитания с. С. Г., се установяват следните обстоятелства: с.я заявява, че виждал детето, на вторият или третият ден, след осиновяването; майката на А. започнала да играе с това дете, да си рисуват; тя се опитвала да му покаже как да напише буква, но детето не можело изнервило се, хванало рязко химикала и го дръпнало, надраскало, изпищяло и се хванало за ушите. При тази фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: За да бъде уважен иска с правно основание чл.106, ал. 1, т. 2 СК - за прекратяване на осиновяване в тежест на ищците е да докажат тежко провинение от едната страна или наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителите и осиновения, като те могат да са проява на виновно или невиновно поведение на една от страните или на всички страни, могат да не са свързани с такова, а да са обективни, или да са резултат на поведение и действия на трети лица. При установените факти, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 106, ал. 1, т. 2, предл. 2 СК предпоставки за прекратяване на осиновяването предвид настъпилите обстоятелства, довели до трайно и дълбоко разстройство. От събраните доказателства е видно, че това осиновяване е лишено и от минималното съдържание, което законът дава, а именно изграждане на пълноценно семейство с родители и деца, отношенията между които са основани на взаимопомощта, привързаността и уважението между всички негови членове, каквито между страните по делото не съществуват. Настъпил е такъв срив във взаимоотношенията между осиновител и осиновен, че връзките между тях са трайно влошени, налице е необратимо отчуждение между тях и липса на желание за контакти. Установеното негативно отношение между осиновителите и осиновения, продължава и понастоящем след напускане на съвместно обитаваното от тях жилище, като е налице продължително прекъсване на контактите между тях. А. Н. Н. и А. Х. В. имат сериозни здравни проблеми. А. Х. В. има хипертония и е прекарал мозъчен инсулт - има ТЕЛК с 64 % ТНР, а А. Н. Н. има анемия, изпитва слабост и лесно заморяване, същата има ТЕЛК с 74% ТНР. Б. А. В. е дете, диагностицирано от специалист психиатър и психолог със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, започнал е обучение с ресурсен учител като дете със специални образователни потребности. Това състояние на детето налага допълнителна работа в училище и в къщи с него. Осиновителите са болни и нямат родителски капацитет да полагат грижи за него, тъй като самите те имат нужда от помощ и подкрепа, което е видно от ТЕЛК решенията им. Необходими са продължителни и ежедневни допълнителни специални грижи с детето, които осиновителите не могат да извършват. При детето Б. А. В. е засегнат самоконтрола и организацията на поведението му. Той знае какво трябва да направи, но има проблем с изпълнението, като това състояние е трайно и необратимо. Горното несъмнено сочи на невъзможността за заздравяване на създадената по правен път, чрез осиновяването роднинска връзка. Същата е изчерпана, тъй като близостта между осиновители и осиновен не се явява необходима, а същата предизвиква единствено негативни емоции. В случая е без значение, чия е вината за настъпване на разрива в комуникацията между страните. Съобразно установената съдебна практика когато е доказано такова състояние на трайно отчуждение и необратимо разстройство в отношенията по осиновителното правоотношение като обективно тяхно състояние, съдът е длъжен да прецени дали е обществено оправдано съхраняването на такава осиновителна връзка като изхожда не само от интересите на осиновения, но и от тези на осиновителя. Доказано е настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между страните вследствие на посочените по-горе причини, което разстройство на отношенията напълно е опразнило от съдържание осиновителната им връзка и тя съществува само формално. Това обстоятелство покрива основанието на посочената разпоредба, поради което осиновяването следва да бъде прекратено. Съдът счита, че е налице основанието на чл. 18 ал. 4 от Закона за гражданската регистрация, съобразно която разпоредба при прекратяване на осиновяването по съдебен ред, на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Същата разпоредба предвижда запазване на името на осиновения само с изрично съгласие на осиновителите. Затова и на основание чл. 18 ал. 4 ЗГР съдът намира, че следва да възстанови на ответника му преди осиновяването. По изложените съображения и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК, Врачанският окръжен съд