Решение № 13 от 14.1.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 430/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от Х. М., гражданин на В., представляван от адвокат С. Ш. срещу решение № 257/17.06.2025 година постановено по търг. дело № 289/2024 година, по описа на Окръжен съд - Варна, в частта, в която е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г.: сумата от 80 879,84 лева /осемдесет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща усвоен кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.05.2024 година, до окончателното изплащане на задължението; 26 662,28 лева /двадесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва към главницата за гратисния период; 8 555,31 лева /осем хиляди петстотин петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ възнаградителна лихва за периода 28.11.2022 година до 28.05.2024 година; 972.80 лева /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода 28.11.2022 година до 28.05.2024 година, на основание чл. 17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл. 79, ал.1, чл. 86, ал.1 ЗЗД. В обжалваната част въззивното решение се определя като незаконосъобразно и необосновано, прави се искане за неговата отмяна. На първо място се оспорва да е налице валидна облигационна връзка, която да обвързва страните. Порокът на договора е свързан с липса на задължителни реквизити от съдържанието на същия, което води до нарушение изискванията на чл. 7 ЗКСД, чл. 17, ал. 1 и ал. 4 ЗКСД и чл. 18, ал. 3 ЗКСД. Договорът, на който се основава вземането на банката е недействителен, понеже банката не е предоставила погасителен план на задълженото лице. Липса уговорка, заложена в договора, според която да е определен фиксиран размер на възнаградителната лихва. Общата уговорка постигната в чл. 7 от договора, съгласно която размерът на лихвата е уговорен като не по-висок от 7 %, не отговаря на изискването за определяне на конкретен лихвен процент в отношенията между страните. Нарушена е потребителската защита по чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Неправилно първата инстанция е приела, че страните по договора са определили лихвен процент от 7 %, поради липса на съгласие за размер по-нисък от максималния предвиден в договора. Липсва фиксиран лихвен процент, определен по съглашение между страните. Позовава се на относима съдебна практика. При все това клаузата на чл. 7 от договора намира за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП. На следващо място, при употребата на термина „капитализира“, визиран в чл. 10.2 от ОУ на договора, банката е нарушила изискването за предоставяне на договорна информация на ясен и разбираем език. Позовава се на практика на касационната инстанция и на СЕС. Нарушени са и правилата на чл. 10 ал. 3 ЗЗД, което води до нищожност на целия договор за кредит и противоправност на уговорката по чл. 10.2 от ОУ към него. Начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се капитализира годишно, т.е. се прибавя към главницата, увеличавайки нейния размер. По този начин след изтичане на гратисния период размерът на главницата не е равен на размера на отпуснатите средства за такси и обучение, както изисква чл.24 ал.1 т.1 от ЗКСД, а обхваща и възнаграждението на банката за този период. От това следва, че след гратисния период лихвата се начислява и върху тази, начислена по време на гратисния период. Капитализирането на лихвата води и до неправилно формиране на приложимия към договора ГПР. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което процесният договор за кредит да бъде прогласен за нищожен, евентуално- недействителен и предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над 80 879,84лв – дължима главница по договора ведно с всички останали претенции за възнаградителна лихва и лихва за забава. Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Поддържа тезата, че е налице специална цел на кредита, която обуславя различия с общото потребителско кредитиране и налага съобразяване с нормативната уредба за студентското кредитиране, т.е. – преценката за валидността на договора следва да бъде съобразена с разпоредбите на ЗКСД. Тъй като договорът е двуезичен, а кредитополучателят се е подписал нееднократно, той е можел да се запознае подробно с него. Договорът е валиден, отговарящ на законовите изисквания за съдържание, поради което и обвързващ страните. Възраженията по липсата на постигнато съгласие между страните за размера на фиксираната лихва, намира за неоснователни. Същата е определена на 7 %, в какъвто смисъл са изводите на първата инстанция. Банката е изпълнила задължението си по предоставяне на погасителен план. Изпълнено е изискването на чл. 6, ал. 1 ЗКСД, като информацията за изискваните от закона обстоятелства е публично достъпна. Не претендира разноски. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното : Предявеният иск е с правно основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД. Ищецът „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 претендира от ответника Х. М., роден на •••••г., гражданин на Кралство В., ЛНЧ •••••••••• заплащане на следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015 г.: 112 343.54 лева, представляваща сбора на главница и възнаградителна лихва за гратисния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението; 11 817.92 лева възнаградителна лихва, начислена на основание чл. 7 от Договора за кредит за периода от 28.11.2022 г. до 28.05.2024г.; 1 079.49 лева лихвена надбавка за забава за периода от 28.11.2022 г. до 28.05.2024г. От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че на 28.09.2015г. между ищеца „Банка ДСК“ АД като кредитодател и ответника Х. М. като кредитополучател е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г., по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 93 879,84лв, със срок на издължаване от 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период, който обхваща времето от датата на първото усвояване, до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно квалификационна степен – т.3. Сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, като първата такса се заплаща от кредитополучателя и се възстановява от банката – т.4.1 и т.4.2. За предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база – т.7. Кредитополучателят не дължи такси, комисиони и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита – т.11. Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на специалния закон ЗКСД, които кредитополучателят получава и приема с подписването на самия договор. В тях (чл. 10.1 и 10.2) е пояснено олихвяването, като е предвидено фиксираната годишна лихва върху усвоената за съответния период главница да се капитализира ежегодно по време на гратисния период. Предвидени са и санкции при неизправност на клиента: дължимо от кредитополучателя допълнително лихвено плащане като надбавка от 10% над текущата договорна лихва (чл.17.1), което да компенсира допусната забава в плащания на главница, включена в просрочена месечна вноска по вече действащ погасителен план и предсрочна изискуемост при забава повече от 90 дни (чл.17.2) или неплащане на 3 последователни вноски (чл. 18.1), със съответно олихвяване с наказателната надбавка на целия остатък до предявяване на искане за принудително събиране и законната лихва след този момент. Погасителният план към договора е подписан от ответника. Представени са доказателства за поискано частично предсрочно погасяване от 24.11.2022г. за сумата от 13 000 лв., с признание за остатъчен размер на кредита 113 570.28 лв. От приетите по делото уверения от Медицински университет - гр. Пловдив се установява, че за периода 2015г. – 2021г. ответникът е бил записан като студент в редовна форма на обучение в специалност „Медицина“. Установено е още, че Х. М. е усвоил цялата отпусната сума, като е заплатил първата си семестриална такса. В полза на Медицински университет – гр.Пловдив са нареди 11 превода за оставащите до края на обучението му семестриални такси в размер на 7 823,32лв всеки или общо 86 056,52лв. Гратисният период е изтекъл на 30.09.22г. / при срок за полагане на последния държавен изпит 30.09.21г. – л.27/, като първата падежна дата се явява 28.10.22г. Извършените от кредитополучателя плащания, намаляването на дълга и остатъкът по него – главница, договорна лихва и лихва за забава, са посочени в заключението на ССчЕ в два варианта : при капитализиране на изтеклите през гратисния период договорни лихви и без тях. В.лице изчислява, че кредитът е в просрочие още на 28.11.22г., към която дата главницата е погасена частично. След 28.11.22г., за периода 22.12.22г. до 28.05.24г., просрочените вноски са 18 на брой. Налице е обективният критерий за отнемане преимуществото на срока спрямо кредитополучателя, като предсрочната изискуемост на кредита е обявена от банката с исковата молба на датата, на която препис от нея е връчен на ответника чрез неговия процесуален представител. Първият спорен между страните въпрос е наличието на валидна облигационна връзка между тях. Ответникът твърди / и поддържа във въззивната жалба/ пълна недействителност на договора за банков кредит предвид нарушаване според него на изискванията на специалния закон за неговата действителност - чл.17 ал.6 от ЗКСД поради противоречие на чл.10.2 и 10.3 от Общите условия с изискванията на чл.17 ал.4, чл.18 ал.3, чл.19 ал.2, чл.20, чл.24 ал.1 ЗКСД. В тази връзка съдът съобрази следното : Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено лице, което отговаря на определени изисквания - чл.3, ал.1 ЗКСД, сред които е качеството "студент" и което е гражданин на страна - членка на ЕС или на ЕИП. Този вид кредити се отпуска само от банки, които са сключили с министъра на образованието типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл.6, ал.1/. Характерна отлика на студентското финансиране е определяемостта както на гратисния период, така и на размера на кредита (според фактически ползвана от кредитополучателя услуга, предоставена при специфични условия от образователна институция и обусловена от постигане на определен академичен успех на обучаемия), както и заместването на преценката на бъдеща платежоспособност на клиента (студент, очакващ сигурна реализация по новопридобита професията поне за първите 10 години) с гарантирано от държавата обезпечение. Обратно, специфика на потребителско кредитиране за текущо потребление е съпоставка на разполагаем актуален остатъчен доход като разлика между сигурни очаквани доходи и типични битови разходи на клиента за фиксиран период на ползване на кредита, с поносими за клиента размери на разсрочени анюитетни вноски за връщане на нужна за еднократен извънреден разход главница. Затова при студентското, за разлика от общото потребителско кредитиране, постигането на предварително съгласие между страните за конкретен размер на равните месечни анюитети(комбинирани части от разсрочена главница и фиксирана лихва за 10-те години след приключване на образованието на студента) не може да се изисква. Не може да се посочат предварително и получена главница и размер на общото задължение, като сборуван разход по кредита. По законов ред са уредени въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит; началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв. Следователно специалната цел на кредита предпоставя приложение на нормативната уредба за студентско кредитиране, различно от общото потребителско кредитиране, уреждано в ЗПК. Затова и преценката на съответствие с императивни правила, ограничаващи договорна свобода за валидно обвързване следва да се извърши по правилата на ЗКСД. Чл.17 ал.5 ЗКСД изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл.143 - 148 ЗЗП касателно неравноправните клаузи в потребителски договори. На първо място съдът разглежда въпроса за капитализирането на възнаградителната лихва през гратисния период върху непогасената главница, извършено от банката на осн.чл.10.2 от Общите условия. Това капитализиране само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води до анатоцизъм. В случая обаче клаузата на чл.10.2 от Общите условия /ОУ/, предвиждаща, че начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно, е нищожна на основание чл. 10, ал. 3 от ЗЗД , тъй като е съчетана с олихвяване на вече изтеклите и капитализирани лихви. Този начин на процедиране е в противоречие и с императивната норма на чл. 24, ал. 1 ЗКСД. Визираната законова разпоредба единствено предвижда главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно, каквато уговорка е създадена в чл.10.2 от ОУ. Това е така, тъй като цитираната разпоредба допълва и пояснява правилото на чл.23, ал.3 ЗКСД, но не дава право на кредитора да начислява и лихви върху лихви в отклонение на правилото на чл.10, ал.3 ЗЗД, по който начин би се заобиколил и максималният размер на възнаградителната лихва, ограничен по императивен начин от чл.20 ЗКСД. При така констатираната нищожност на клаузите за капитализиране на договорната лихва съдът, при определяне на остатъчния дълг след извършените плащания, следва да съобрази съответното заключение на в.лице по ССчЕ – вариант втори, според който след приспадане на заплатените 13 000лв размерът на дължимата главница е 80 879,84лв, а сборът на дължимите лихви без капитализация до 27.11.2022г. възлиза на 29 356.12 лв., която сума на основание чл.24, ал.1 ЗКСД за гратисния период следва да се включи в общото задължение на кредитополучателя. От нея следва да бъде приспадната посочената от вещото лице в коригираното приложение 2 към експертизата платена от кредитополучателя сума от общо 2 693.84 лв. преди падежиране на първата вноска по кредита, при което дължимият размер на възнаградителната лихва за гратисния период възлиза на 26 662.28 лв. или общото задължение за гратисния период за главница и лихви в размер от 107 542.12 лв. Лихвата за забава, изчислена само върху чистия размер на главницата, без капитализация на възнаградителни лихви, т.е. в размер на 10 процентни пункта, а не 17 такива, съобразно изчислението на вещото лице за размера на лихвената надбавка за забава по коригираното приложение 2 от заключението за заявения от ищеца период и след приспадане на платената сума от 3.92лв., е в размер на 972.80 лв. В посочените по-горе размери исковете се явяван основателни и следва да бъдат уважени. В този смисъл, противно на твърдението във въззивната жалба, първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск / по отношение на размерите на дълга, заявени в исковата молба и отразените в диспозитива на решението/, доколкото е отчел начина на изчисляване на претендираната главница / с капитализация на лихвите/ и нищожността на клаузите за годишна капитализация на договорната лихва за гратисния период. Съгласно закона, договора, общите условия и погасителния план сума, отразяваща ГПР изобщо не е включена в задълженията на кредитополучателя, поради което оплакването във въззивната жалба за недействителност на договора поради неяснота относно изчисляването на ГПР е неоснователно. Оплакването във въззивната жалба, че в договора липсва определен по взаимно съгласие на страните фиксиран размер на възнаградителната лихва, тъй като в чл.20 ал.1 от ЗКСД и чл.7 от договора за кредит е предвидено, че размерът на тази лихва не може да е по-висок от 7 %, което не означава, че не може да е по-нисък от 7 % и да подлежи на взаимно договаряне, е неоснователно. Действително размерът на лихвата, приложима през целия срок на договора е посочен като не повече от 7%, но това не е неяснота, която да поражда затруднения във възприемането на разхода, който поема кредитополучателя. Същата формулировка на размера на иначе ясно обозначена като фиксирана годишна лихва е установена в чл. 20 ал.1 от ЗКСД. Целта на тази нормативна рамка е да изключи типичната за дългосрочно потребителско кредитиране банкова практика на предлагане на продукти с фиксирани погасителни анюитети, но с предоставено право на банката да ги променя въз основа на референтни променливи, формиращи лихвените проценти. Водещо за интереса на кредитополучателя е фиксирането на размер на разхода, който при никакви обстоятелства не може да нараства не само докато трае обучението, но и в следващи 10 години. Този резултат е изцяло постигнат с лимитиране до 7% годишно, така както е посочено и в процесната сделка. Няма основание да се отрече способността на разумен потребител, потърсил специализирано целево кредитиране за платено висше образование, при полагане поне на минимална грижа за личните си финанси да се ориентира в така формулираните условия и да разбере, че макар да не дължи плащания докато тече периода на обучение, услугата, която банката му предоставя, не е безвъзмездна и след като получи професионалната си квалификация ще трябва да върне както платените от негово име такси, така и възнаграждение в размер на не-повече от 7% годишно. Именно съгласието с такова лимитирано оскъпяване е потвърдил кандидатът за финансиране на обучението и като е подписал изготвения от банката въз основа на постигнатите договорености Погасителен план, където изрично е посочена и дължимата възнаградителна лихва. Доколкото съдът е отрекъл капитализирането на лихвата през гратисния период безпредметно се явява произнасянето по оплакването, че с липсата на дефиниране на това понятие в договора, общите условия към него и действащото законодателство е било нарушено изискването за предоставяне на договорна информация на ясен и разбираем език. Съдът намира, че посоченото по –горе незаконосъобразно съдържание на сделката досежно капитализирането на лихвата в главницата за гратисния период обаче не засяга съществените реквизити на самото кредитиране (срокове на ползване, размер на лихва и начин на разсрочено изплащане), поради което и така установената частична недействителност не може да изключи изцяло действието на договора(чл. 26 ал.4 ЗЗД), но засяга само размера на определяемите задълженията след изтичане на гратисния период. Съставеният въз основа на уговорката от чл. 10.2 от общите условия погасителен план за сборна сума неправомерно осчетоводена след анатоцизъм като консолидирана и лихвоносна занапред главница, не може да породи обвързващо за потребителя действие, но цялото останало съдържание на сделката може да се съхрани без да се загубят съществените за интереса на кредитополучателя уговорки (гратисен период, фиксирана лихва и разсрочване на изискуема главница), като се състави алтернативен погасителен план по реда, изрично указан в ЗСКД: цялата ползвана до края на гратисния период главница (без увеличаването й с текущо капитализирани лихви) се разсрочва на 120 равни месечни анюитета, формирани от вече изискуеми части за главница и текуща лихва от 7 %), като към тези ежемесечно падежиращи вноски допълнително се прибавят, но не се олихвяват и вече изискуеми за предходните години лихви. Именно такива изчисления е извършило вещото лице, което допълнително потвърждава, че договорът може да бъде изпълняван с конкретно определени задължения, съответни на законоустановените реквизити, но без прилагане на недействителните уговорки. Други непълноти на съдържанието на кредитния договор не са констатирани от първата инстанция, нито въззивният съд ги констатира при служебната си проверка. Затова остава необосновано и оплакването за цялостна недействителност, както поради несъответствие на съдържанието на сделката със специалните правила на ЗКСД (чл. 17 ал.6 ЗКСД), така и поради неразяснено в достатъчна степен задължаване на студента, останало неразбираемо за него като обвързване със съществените условия на сключения договор. Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Въззиваемата страна няма искане за разноски, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното, съдът