Решение № 4710 от 16.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 260/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на Д. Д. В. от гр. ••••••, [улица]ет.*ап.*против Заповед № ЗСПД/Д-В/32262/06.01.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) е отказано отпускане на месечна помощ за 3 деца. Жалбоподателката счита, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна; неправилно е изчислен брутния доход на семейството; в заповедта липсва конкретна разбивка на изчисления доход, което представлява нарушение на чл.59 от АПК; бланкетно без да изследва подробно фактите и обстоятелствата, административният орган е издал заповедта; нарушена е социалната функция на ЗСПД и принципа на съразмерност. Прави се искане оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателкта се явява лично като заявява, че поддържа жалбата. В депозирана по делото молба-становище пълномощника на жалбоподателката поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото – платена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Ответникът - Директорът на ДСП- Варна – в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В депозирана молба с.д. № 4760/09.03.2026г. от Х. Д. – Директор на ДСП-Варна, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, а оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Прави възражение относно претенцията за разноски. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Оспорващата Д. Д. В. е майка на децата Д. К., К. К. и В. К..Оспорващата подава заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-В/32262/29.12.2025г. за отпускане на месечна помощ по чл.7 от ЗСПД. Към заявлението са представени 3 броя служебни бележки за извършени задължителни имунизации на децата, както и 2 броя удостоверения за доход – за нея и съпруга й. С оспорената заповед е отказано изплащането на еднократна помощ, тъй като средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца, надвишава дохода, определен в Закона за държавния бюджет на РБ. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 13.01.2026г. Жалбата до съда е подадена на 26.01.2026г. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по арг. от чл. 149 от АПК, от лице, имащо правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното: Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Отказът за отпускането на семейна помощ за деца се мотивира. Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването й, по арг. на чл.10, ал. 5 от ЗСПД. Разпоредбата на чл. 2 от ППЗСПД предвижда, че семейни помощи при отглеждане на деца се отпускат от дирекциите "Социално подпомагане" въз основа на заявление-декларация, заедно с необходимите документи, която се подава по настоящия адрес на правоимащото лице. В случая, не е спорно, че настоящият адрес на жалбоподателката е в гр. Варна. Следователно оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на териториално и материално предоставените му правомощия. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, съдържа подпис на издателя, посочена е и възможността за оспорването – срок, в който следва да се подаде жалбата, както и органът, който трябва да се произнесе при обжалване. Заповедта обаче не отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл.59 ал.2 от АПК, във връзка с чл.10 ал.5 от ЗСПД – не е мотивирана от гледна точка на фактическото основание за постановения отказ. В случая обжалваният отказ е обоснован с това, че средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ, което според съда е крайно неясно и неконкретно, доколкото от него не става ясно защо е такава волята на административния орган. Съгласно чл.4а ал.1 от ЗСПД право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. В мотивите на органа обаче не е посочено колко е установения средномесечен доход на семейството за предходните 12 месеца и колко е доходът, определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ за съответна година, а и в кой точно Закон за държавния бюджет на РБ е определен този размер на дохода, доколкото в РБ всяка година се приема закон за държавния бюджет за следващата година. Следва да се посочи още, че цитираният в заповедта чл.4а от ЗСПД съдържа три алинеи. Според ал. 1, както вече беше упоменато, право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Според ал. 2 в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя: 1. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в пълен размер; 2. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. В заповедта обаче не е упоменато нищо по въпроса, ако евентуално жалбодателката няма право на семейната помощ по чл. 2, ал. 3, т. 2 от ЗСПДС – в пълен размер, дали евентуално има право на помощ в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Следва да бъде посочено и че Законът за държавния бюджет на РБ за 2025г. – чл. 64, ал. 2 и ал. 3, определят различен размер на средномесечния доход по т. 1 и по т.2 та чл.4а ал.2 от ЗСПД, но от мотивите на заповедта не става ясно дали наличието на различни законово регламентирани размери на този средномесечен доход е взет предвид от органа. Липсата на мотиви в контекста на гореизложеното, обусловили постановения отказ, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл.146 т.3 от АПК, но възпрепятства и възможността да се направи преценка за материалната законосъобразност на издадената заповед. По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл.146 т.3 от АПК. На основание чл.173 ал.2 от АПК преписката бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация на жалбоподателката, при съобразяване с указанията в мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона, като се определи срок за това. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. В приложения договор за правна защита и съдействие от 26.01.2026г. е посочено безплатно адвокатско възнаграждение на нование чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, което следва да се определи в минимален размер 1000лв. на основание чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 511.29 евро. В полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на 5.11 евро. – внесена държавна такса. Водим от горното, съдът