Решение № 25 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Дулово по дело № 59/2021 г.

Производството е по реда на глава Двадесет и девета от ГПК във втора фаза на делбата.

С Решение № •••• г., постановено по настоящото гражданско дело, влязло в законна сила на 01.02.2023 г. е допуснат до делба следния недвижим имот между страните по делото, както следва:

Дворно място цялото с площ от 1 630 кв. м. /хиляда шестстотин и тридесет квадратни метра/, съставляващо •••, по регулационния план на •••, общ.•••, от •••• г., ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 140 кв. м. /сто и четиридесет квадратни метра/ и мазе с площ 16 кв. м. /шестнадесет квадратни метра/, кухня и стопанска сграда със застроена площ от 80 кв. м. /осемдесет квадратни метра/, при съседи: •••

при следните квоти:

• 7/16 ид. части за Г. А. С.;

• 2/16 ид. части за М. Т. С.;

• 2/16 ид. части за С. Б. А.; и - 5/16 ид. части за Г. И. С..

В първото съдебно заседание след влизане на решението по допускане на делбата, проведено на ••• г., са приети за разглеждане в делбеното производство претенции по реда на чл. 346 ГПК по сметки, предявени от съделителя Г. А. С. срещу съделителите М. Т. С., С. Б. А. и Г. И. С.. Те са във връзка с извършени подобрения в имота и жилищната сграда, подробно описани в молбата, представена в ОСЗ на •••• г., уточнени като необходими и полезни разноски с молба вх.№ •• г. /след депозиране на заключението на вещото лице В. Й. по назначената съдебно-техническа и ценова експертиза/, за заплащане на сума в общ размер от 77 971.04 лв. /изменен в съдебно заседание на ••• г./. С молби депозирани по делото в ОСЗ на 11.09.2025 г. от всеки един от ответниците се претендира да заплатят на ищеца по-голямата от двете стойности измежду стойността на извършените от него подобрения в имота и стойността, с която се е увеличила пазарната му стойност вследствие на извършените подобрения:

От ответника М. Т. С. – сумата от 9 746.38 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в делбения имот, съобразно притежаваните - 2/16 идеални части, ведно със законната лихва, считано от ••• г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски в размер на 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение;

От ответника С. Б. А. – сумата от 9 746.38 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в делбения имот, съобразно притежаваните - 2/16 идеални части, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски в размер на 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение;;

От ответника Г. И. С. – сумата от 24 365.95 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в делбения имот, съобразно притежаваните - 5/16 идеални части, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски в размер на 7 300 лв. за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещи лица;

В тази връзка съделителят Г. А. С. твърди, че извършените от него подобрения в допуснатия до съдебна делба недвижим имот •••, по регулационния план на •••, общ. Дулово, ведно с построените в него сгради, са както следва:

I. ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦИМЕНТОВА ПЛОЩАДКА ПРЕД ВХОДА НА

ЖИЛИЩЕТО с площ от 180 кв. м., извършено през месец май 2018 г., на обща стойност 4 980 лева, включващо разходи за труд – 980 лева и разходи за материали - 4 000 лева;

II. ВЪНШНА МАЗИЛКА НА ЦЯЛАТА КЪЩА – извършено през месец август 2018 г., на обща стойност 4 500 лева, включващо разходи за материали - 2 500 лева и разходи за труд - 2 000 ;

III. ИЗГРАЖДАНЕ НА МАСИВНА КОНСТРУКЦИЯ ОТ ЖЕЛЯЗО, захваната за метални тръби трайно прикрепена със циментови постаменти в земята на аркада за прикрепване на трайни лозови насаждения /, АСМАЛЪК „ /, представляваща метална аркада, разположена по изградена пътека от входа на къщата до входната порта - с дължина - 15 метра – изградена през м. септември 2018г ,на обща стойност 1 500 лева, включващо разходи за труд - 700 лева и разходи за материали - 800 лева.

IV. ИЗГРАЖДАНЕ НА МАСИВНА КОНСТРУКЦИЯ ОТ ЖЕЛЯЗО, захваната за земята посредством дюбели и болтове и скрепена с циментови постаменти с обща дължина 25 метра, разположена обиколно около жилищната сграда, с широчина на конструкцията - 1.5 м., и височина - 2.20 м., изградена през м. септември – 2018 г. м. септември, на обща стойност 3 400 лева, с включени разходи за материали - 1 200 лева и разходи за труд - 2 200 лева;

V. ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕТАЛНА КОНСТРУКЦИЯ ЗА ПОКРИВАНЕ НА

ЦИМЕНТОВА ПЛОЩАДКА зад жилищната сграда, представляващо масивна метална конструкция за покриване на циментова площадка — от желязо, трайно прикрепена към земята с помощта на дюбели, болтове и циментови постаменти, изградена през месец септември 2018г. м. септември, на обща стойност 1 600 лева, с включени разходи за труд – 800 лева и разходи за материали – 800 лева;

VI. ДЕМОНТАЖ НА СТАРИЯ ПОКРИВ НА КЪЩАТА, премахване на цялостната стара покривна конструкция - изградена от цигли и изгнила дървена основа, извършено през м. май, 2018г., на обща стойност 2 500 лева, с включени разходи за бригада по демонтажа и извозването на сваления материал;

VII. ИЗГРАЖДАНЕ НА „ ДОЛНАТА „ ЧАСТ ОТ ПОКРИВА – 150 кв.м., извършено през м. юни, 2018г., на обща стойност 4 800 лева, с включени разходи за труд – 2 500 лева и разходи за материали – 2 300 лева;

VIII. ИЗГРАЖДАНЕ НА ПОКРИВ ВЪРХУ „ГОРНАТА „ ЧАСТ НА КЪЩАТА – 140 кв. м., извършено през м. август, 2018г., на обща стойност 4 900 лева, с включени разходи за труд – 2 500 лева и разходи за материали – 2 400 лева;

IX. СМЯНА НА ДЪРВЕНИ ВРАТИ НА СТАИТЕ – изразяващо се в демонтаж на стара дограма на къщата - врати и прозорци и закупуване и монтиране на 5 броя вътрешни врати дървени между стаите - всяка от които на цена за 1 брой дървена врата - 300 лева с включено закупуване, доставка и монтаж на всяка отделна дървена врата, на обща стойност 1500 лева, извършено през 2019г.;

X. СМЯНА НА ВЪНШНИ ПРОЗОРЦИ – изразяващо се в демонтаж на стари прозорци и закупуване и монтаж на нови дървени прозорци, общо 4 броя нови външни прозорци, на обща стойност 1200 лева, извършено през 2019г.

XI. ЗАКУПУВАНЕ, ДОСТАВКА И МОНТАЖ НА 9 бр. ПВЦ И АЛУМИНИЕВИ

ВЪТРЕШНИ и външни врати на къщата, на обща стойност 3600 лева, извършено през 2019 г.

XII. ЗАКУПУВАНЕ, ДОСТАВКА И МОНТАЖ НА 1 БРОЙ ДВОЙНА ВЪТРЕШНА

ПВЦ, ПЛЪЗГАЩА ВРАТА, от ПВЦ / или алуминиев / материал - двойна преградна врата между кухня и дневна стая, на стойност 1000 лева, с включени доставка и монтаж, извършено през 2019г.

XIII. МАЗИЛКА НА Т.НАР „ГОРНИ, СТАИ, разположени в едната част на къщата - четири стаи общо 2 броя холни стаи, един брой дневна и 1 брой спалня – извършено през 2020г., на обща стойност 4 000 лева, с включени разходи за труд - 2 500 лева и разходи за материали – 1 500 лева.

XIV. ОСТАВЯНЕ НА ЛАМИНАТ НА ПОДА НА 4-ТЕ „ ГОРНИ, СТАИ – извършено през 2020г., на обща стойност 4 000 лева, с включени разходи за труд - 2 000 лева и разходи за материали – 2 000 лева.

XV. ЗАМАЗВАНЕ НА СТАИ В Т.НАР., ДОЛНА, ЧАСТ НА КЪЩАТА - ДВЕ СТАИ ХОЛ И КУХНЯ. Подобрението представлява замазване на всяка отделна от 4 - те стаи в Долната, част на къщата с варов разтвор, циментова замазка и гипсова шпакловка. Поставяне на тапети в две от т.нар., долни, стаи. Година на извършване на ремонта 2019г. Обща стойност на подобрението с включени разходи за закупуване на строителни материали и разходи за труд- по 1 000 лева за всяка отделна стая. Съответно по 500 лева - разходи за закупуване на строителни материали и 500 лева - разходи за труд. Общо за 4 - те стаи - 4 000 лева.

XVI. РЕМОНТ НА САМОСТОЯТЕЛНА КУХНЯ Изливане на бетонна плоча — върху тази самостоятелна кухня и слято с нея помещение по предназначение, КИЛЕР „- с обща квадратура 25 кв.м. - с обща стойност 2500 лева, от които 1500 лева за труд на майсторите и 1000 лева за закупуване на строителните материали. Година на извършване на подобрението - 2019г.

XVII. ИЗГРАЖДАНЕ НА ОТДЕЛЕН САМОСТОЯТЕЛЕН ПОКРИВ ВЪРХУ

ОТДЕЛНАТА КУХНЯ И КИЛЕР – отделен от основния покрив на къщата. Върху излятата бетонна плоча върху отделната кухня и килер, слети в едно общо помещение общ изграден покрив от ондулин – на стойност 2 300 лева, от които 1500 лева за труд и 800 лева за материали. Година на изграждане - 2019г.

XVIII. ОСНОВЕН РЕМОНТ НА САМОСТОЯТЕЛНА БАНЯ. Закупуване на плочки и материали за цялостно облицоване на под и стени на банята с фаянс и теракот. Обща стойност на подобрението - 2 300 лева , от които 1 600 лева разходи за труд и 700 лева - разходи за материали. Година на изграждане - м. септември 2019г.

XIX. ОСНОВЕН РЕМОНТ НА ВТОРА САМОСТОЯТЕЛНА БАНЯ. Общо 21 кв.м.

стени и под - облицовани с фаянс - стени и под – теракот. Общо разходи за труд и материали - 1800 лева, от които 1100 лева - разходи за труд и 700 лева - разходи за закупуване на материали. Година на изграждане - м. октомври 2019г.

XX. ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВА ОГРАДА ОКОЛО ЦЯЛОТО ДВОРНО МАСТО.

Обща дължина - 45 метра. Вид на оградата - бетонова основа с височина 30 см. И нагоре мрежа, закрепена на 20 броя колове тръби от желязо. Обща стойност на съоръжението - 3500 лева, от които 2500 лева за закупуване на материали и 1000 лева разходи за труд. Година на изграждане на съоръжението - 2020г.

XXI. ЗАКУПУВАНЕ И МОНТАЖ НА МАСИВНА ПОРТА. Закупуване, доставка и монтаж на 1 брой масивна метална порта. Стойност - цена на портата, ведно с доставка и монтаж - 650 лева. Година на закупуване, доставка и монтаж - 2020г.

XXII. ЗАКУПУВАНЕ, ДОСТАВКА И МОНТАЖ НА ДВОЙНА МЕТАЛНА ПОРТА,

РАЗПОЛОЖЕНА НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕД БЕТОНОВАТА ПЛОЩАДКА НА КЪЩАТА -

Стойност на двойната метална порта, ведно с доставка и монтаж - 1 200 лева. Година на закупуване и монтаж - 2020г.

XXIII. ЗАКУПУВАНЕ, ДОСТАВКА И МОНТАЖ НА ТРЕТА ВХОДНА МЕТАЛНА

Стойност на третата метална порта с включени доставка и монтаж - 500 лева.Година на закупуване и монтаж - 2020г.

Ответниците М. Т. С., С. Б. А. не оспорват направеното от ищеца по реда на чл.346 от ГПК искане по сметки – за заплащане на направените от него подобрения.

Ответникът Г. А. депозира молба с вх. № •• /л.97 от делото/, с което заявява че от 1992 г. не живее в имота, не е живяла в имота и никой не е искал нейното съгласие за извършване на подобренията.

Направено е от ищеца, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, искане за възлагане на процесното дворно място, ведно със сградите, в негов дял.

Ответниците не оспорват искането за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Ответникът Г. А. заявява, че не възразява процесния имот да бъде възложен на ищеца.

В хода на устните състезания ищецът е поискал постановяване на съдебно решение. Ответниците не се явяват и не изразяват становище в хода по същество.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, установи следното:

I/. По извършването на делбата:

Съдебна делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, тъй като в него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти. Това обстоятелство не се спори между страните, а неподеляемостта се установява и от заключението на вещото лице инж. П. П. /л.141 – л.150 от делото/. Съдебно техническата експертиза относно поделяемостта на процесния имот и построените в него сгради е приета като доказателство по делото като неоспорена от страните.

При това положение прекратяването на съсобствеността върху недвижимия имот може да стане чрез основния предвиден в ГПК способ – изнасяне на имота на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл. 69, ал. 2 от ЗН – всеки съделител да получи дял в натура. Делбеният имот е реално неподеляем, а съделителите са четирима, което прави невъзможно извършването на делбата чрез разпределение.

Искане за изнасяне на публична продан не е направено от страните.

Относно претенцията за възлагане:

На основание чл.349 ал.2 ГПК е предявена претенция от ищеца Г. А. за възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот ведно с построени в него сгради. Чл.349, ал.2 от ГПК предвижда възлагане в полза на съделител, ако неподеляемият имот е жилище, поискалият възлагането при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова. Анализът на тази разпоредба показва, че основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди. По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.

По делото не се оспорва от ответниците и се установява от събраните по делото доказателства, че при откриване на наследството ищецът е живял в процесния недвижим имот, няма друго жилище и продължава да живее там, да го стопанисва и да полага грижи за него, включително е правил и подобрения.

Предвид това съдът намира, че са налице предпоставките на чл.349 ал.2 ГПК и съдът следва да уважи претенцията на ищеца.

От заключението на вещото лице В. С. Й., по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа и ценова експертиза /л.122 – л.138 от делото/, което съдът цени като компетентно и обективно дадено, се установява, че пазарната стойност на построените в имота сгради е 93 900 лева, а пазарната стойност на дворното място е 10 200 лв.

На база това заключение, съдът стигна до извод, че пазарната цена на всеки дял е както следва:

на Г. А. С. - 7/16 ид. части, на обща пазарна стойност – 45 543.75 лева (сгради – 41 081.25 лв. + дворно място – 4 462.50 лв.),

на М. С. Т. – 2/16 ид. части, обща пазарна стойност – 13 012.50 лева (сгради – 11 737.50 лв. + дворно място – 1 275 лв.),

на С. Б. А. – 2/16 ид. части, обща пазарна стойност – 13 012.50 лева (сгради – 11 737.50 лв. + дворно място – 1 275 лв.),

и на Г. И. С. – 5/16 ид. части, обща пазарна стойност – 32 531.25 лева (сгради – 29 343.75 лв. + дворно място – 3 187.50 лв.).

Тъй като процесният недвижим имот, ведно с построените в него сгради, ще бъде възложен в дял на ищеца Г. А. С., дяловете на останалите съделители следва да бъдат уравнени в пари при условията на чл.349, ал.5 от ГПК, като в предвидения от закона 6- месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане ищецът следва да заплати на ответниците за уравнение на полагащите им се дялове от съсобствеността, следните суми:

• на М. С. Т. – с квота от 2/16 ид. части, парично уравнение в общ размер на 6 653.19 EUR, равняващо се на 13 012.50 лева (сгради – 11 737.50 лв. + дворно място – 1 275 лв.);

• на С. Б. А. – с квота от 2/16 ид. части, парично уравнение в общ размер на 6 653.19 EUR, равняващо се на 13 012.50 лева (сгради – 11 737.50 лв. + дворно място – 1 275 лв.); и - на Г. И. С. – с квота от 5/16 ид.части, парично уравнение в общ размер на 16 632.96 EUR, равняващо се на 32 531.25 лева( сгради – 29 343.75 лв. + дворно място – 3 187.50 лв.)

По претенцията по сметки предявени по реда на чл.346 от ГПК:

Такава е предявена от ищеца Г. А. С. по реда на чл. 346 ГПК за извършени

подобрения, които са увеличили стойността на имота. За уважаване претенцията следва да се изясни дали се иска плащане на направени необходими или полезни разноски, тъй между двете съществуват съществени разлики. Според Решение № 113 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 3575/2022 г. на ВКС, II г. о., преценката как да бъдат обезщетени в делбата направените разноски (като необходими, полезни или луксозни) се извършва съобразно пазарната стойност на вещта към момента на постановяване на съдебното решение.

Необходимите разноски са тези, без които вещта би погинала или би се повредила. Полезните разноски увеличават стойността на вещта. В конкретния случай от наведените фактически обстоятелства в искането за уреждане на разноски по чл.346 ГПК става дума за направени полезни разноски, т. е. за така наречени подобрения.

Възстановяването на разходите на направените подобрения подлежи на различен режим в зависимост от две обстоятелства - намерението на лицето, което ги е извършило и наличието на знание и съгласие или противопоставяне от страна на останалите съсобственици по отношение на извършените подобрения в съсобствения имот. Ако съсобственикът е владелец на своята идеална част от общата вещ и държател идеалните части на останалите съсобственици без намерение да ги свои и подобренията са извършени със знанието и съгласието на останалите съсобственици, тогава отношенията между тях следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, който гласи, че всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Ако съсобственикът е действал със същото намерение, но е отсъствало съгласие на останалите съсобственици или те са се противопоставили на извършването на подобренията, отношенията следва да се уредят съгласно института на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 от ЗЗД и съответно при противопоставяне - от правилата на неоснователното обогатяване. Според цитираното решение, при липса на доказателства за необходими разноски, отношенията между съсобствениците следва да се уредят при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗС (разходите да са направени без съгласието на другия съсобственик, което в случая е безспорно). В такъв случай обезщетението е до размера на обогатяването, т. е. присъжда се по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на вещта.

От събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът при извършване на подобренията е действал като владелец на своята идеална част и държател на идеалната част от общата част на другата страна. Не се установи обаче ответната страна да е знаела и изразила съгласие за тези подобрения. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.М.А. (съпруга на ищеца) и Д.Г.А. (дъщеря на ищеца) не се установява ответниците да са знаели за извършваните ремонтни дейности или да са се противопоставили на същото, както и кога са разбрали. Свидетелите заявиха, че никой друг освен ищеца няма достъп до имота.

Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели като логични и последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал. Не се установява от показанията на свидетелите обаче някой от ответниците категорично да се е противопоставил на извършените

подобрения, което волеизявление да е достигнало до ищеца. Следователно отношенията между страните следва да се уредят на база правилата на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 ЗЗД.

Законът предвижда две хипотези при воденето на чужда работа без пълномощие - ако работата е предприета уместно и е водена добре в интерес на другите съсобственици, съсобственикът, извършил подобренията, има право да иска и да получи от останалите съсобственици, съразмерно на частите им в съсобствеността, всички необходими и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на извършването им. Ако работата е предприета едновременно и в свой собствен интерес, съсобственикът извършил подобренията има право да получи стойността на обогатяването, т. е. сумата, с която се е увеличила частта на всеки от другите съсобственици вследствие на подобренията. В случая от съвкупната оценка на доказателствата по делото може да се направи извод, че подобренията са предприети и в собствен интерес, т. е. налице е втората хипотеза.

От показанията на В.М.А. (съпруга на ищеца) и Д.Г.А. (дъщеря на ищеца) безспорно се установява, че ищецът е извършил всички претендираните подобрения в съсобствения имот през годините. Установява се, че вложените материали и труд са платени от ищеца. Показанията на свидетелите почиват на непосредствени наблюдения, тъй като те живеят в имота.

Тези подобрения са констатирани и от вещото лице при извършения оглед.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице В. Й. като обективно, безпристрастно, компетентно дадено и базиращо се на лични впечатления на експерта след оглед на място. Направените изводи са логични, изчерпателни и последователни, кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение всяка отделна претенция за подобрения експертът след оглед на място е заключил, че същите са реално извършени и е дал стойност по пера и в общ размер като е посочил, че стойността на жилищния обект вследствие на извършените подобрения се е увеличила със сумата 26 771.04 лева. Стойността на този обект към датата на оценката, без подобренията, вещото лице е определило в размер на 51 200 лева, а с подобренията е определило на 77 971.04 лв.

По делото е установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата, че процесният имот - дворно място и сгради - е съсобствен на страните при посочените квоти. Доказа се факта на самостоятелното ползване на делбения имот от ищеца в обем, надхвърлящ правата му в съсобствеността. Ответниците са били лишени от ползването на имота съобразно правата им. Това се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели, които заявиха, че никой друг освен ищеца няма достъп до имота и не може да прави никакви подобрения и ремонти в него.

Ищецът претендира ответниците да му заплатят следните суми за извършени подобрения, изчислени върху сумата от 77 971.04 лв., както следва:

• ответникът М. Т. С. да му заплати сумата от 9 746.38 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в делбения имот, съобразно притежаваните от същата делбена квота - 2/16 идеални части, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане;

• ответникът С. Б. А. да му заплати сумата от 9 746.38 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в делбения имот, съобразно притежаваните от същата делбена квота - 2/16 идеални части, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане.

• ответникът Г. И. С. да му заплати сумата от 24 365.95 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в делбения имот, съобразно притежаваните от същата делбена квота - 5/16 идеални части, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане.

По делото безспорно се доказа, че извършените от ищеца подобрения в процесния имот са извършени без знание и съгласие на другите съделители – ответниците. Липсват доказателства, че тези подобрения представляват необходими разноски. Заключението на вещото лице е категорично, че тези разноски са полезни и с извършването им се е увеличила стойността на имота.

Отношенията между съсобствениците следва да се уредят при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗС (разходите да са направени без съгласието на другия съсобственик, което в случая е безспорно). Обезщетението е до размера на обогатяването, т. е. присъжда се по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на вещта, която съда съгласно заключението на вещото лице определя в размер 26 771.04 лв. (77 971.04 лв. - увеличена стойност на имот вследствие на подобренията – 51 200 лв. без подобренията = 26 771.04 лв.).

Искането на ищеца по чл. 346 от ГПК е за сумата от 77 971.04 лв.

Съдът намира, че от сумата 26 771.04 лв. ответниците ще бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума в общ размер от 15 058.71 лв., разпределена както следва и при съобразяване с участието им в съсобствеността:

• ответникът М. Т. С. с квота от 2/16 ид.части – 3 346.38 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023г. до окончателното изплащане, а за разликата до претендираният размер от 9 746.38лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

• ответникът С. Б. А. с квота от 2/16 ид.части – 3 346.38 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023г. до окончателното изплащане, а за разликата до претендираният размер от 9 746.38лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

• ответникът Г. И. С. с квота от 5/16 ид.части – 8 365.95 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023г. до окончателното изплащане, а за разликата до претендираният размер от 24 365.95лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да уважи претенцията на ищеца по сметки до размера от 15 058.71 лв., а до предявеният размер от 77 971.04 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

1.Направени разноски по съдебната делба:

На основание чл. 355 от ГПК, страните следва бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Само ищецът претендира разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съгласно чл. 355 от ГПК, при делбените дела страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по чл. 78 от ГПК. Законът има предвид съдебни и деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността - заплатените от страните такси и възнаграждения за вещи лица.

Направените от страните разноски за адвокат не подлежат на възстановяване от другите съделители и са за сметка на страната, която ги е направила. Поради това,съдът не включва платеното от ищеца възнаграждение за адвокат по иска за делба, а и такова не се претендира от него.

Между страните не е било спорно, че имотите на които се иска делба, са съсобствени помежду им, поради което направените от тях разходи за правна защита и съдействие не се включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК, всяка страна в делбено производство има право да претендира. В този смисъл е и разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., в определение № 335 от 01.07.2015г. по гр.дело № 2020/2015г. на ВКС, I г.о. и в ППВС №7/1973г.

Ищецът Г. С. претендира ответника Г. С. да му заплати разноски в размер на 300 лв., представляваща заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза относно поделяемостта допуснатия до делба недвижим имот ведно със сградите. От другите двама ответниците ищеца не претендира разноски.

В настоящия случай ответникът Г. С. дължи на ищеца разноски за вещо лице съразмерно на дела в съсобствеността от 5/16 ид.части, а не повече, като това което тя ще дължи на ищеца ще е в размер на 47.93 €, евровата равностойност на 93.75 лв.

2.Направените разноски по иска по сметки за подобренията:

Ищецът претендира ответниците да му заплатят разноски по този иск за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице, съобразно представените списъци на разноските по чл.80 от ГПК, както следва: от ответника М. Т. – 2 500 лева за адвокатско възнаграждение, от ответника С. А. – 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение, от ответника Г. С. – 6 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 500 лв. за възнаграждение на вещото лице.

Във втората делбена фаза са спорни претенциите по сметки и направените за тях разноски за адвокатско възнаграждение се дължат, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от предявените в делбата облигационни искове. На ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и съдебно – деловодни разноски за уважените претенции по сметки, а за отхвърлените – да останат в нейна тежест.

По отношение внесения депозит за СТЦЕ в размер на 500 лева за доказване претенцията по сметки, и заплатения от ищцата адвокатски хонорар от 11 500 лева, която претенция се уважава частично, ответниците следва да заплатят на ищеца, следните разноски, съобразно уважената част, а именно:

• ответникът М. Т. – за адвокатско възнаграждение 438.82 €, евровата равностойност на 858.25лв.;

• ответникът С. А. – за адвокатско възнаграждение 438.82 €, евровата равностойност на 858.25лв.; и - ответникът Г. С. – за адвокатско възнаграждение 1 140.92 €, евровата равностойност на 2 231.45лв., и за възнаграждение на вещото лице 87.76 €, евровата равностойност на 171.65 лв.

Ответниците не претендират заплащане на разноски по този иск.

Относно дължимите държавни такси:

1. По иска за съдебна делба:

На основание чл.355, изр. първо от ГПК и чл.71 ал.1 ГПК, вр. чл.8 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК всяка от страните следва да заплати ДТ в размер на 4% върху стойността на своя дял в делбената маса, която за всяка една от тях са както следва:

• ищецът Г. С. - 931.45 €, левовата равностойност на 1 821.75 лв./45 543.75 лв.х 4%/;

• ответникът М. Т. - 266.13 €, левовата равностойност на 520.50 лв. /13 012.50 лв.х 4%/;

• ответникът С. А. -266.13 €, левовата равностойност на 520.50 лв. /13 012.50 лв.х 4%/;

• ответникът Г. С. – 665.32 €, левовата равностойност на 1 301.25 лв./32 531.25 лв.х 4%/;

2. По иска за подобрения:

На основание чл.71 ал.1 ГПК, вр. чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по уважената претенция по сметки на ищеца за подобрения, както следва:

• ответникът М. Т. – 68.44 €, левовата равностойност на 133.68 лв./3 346.38 лв.х 4%/;

• ответникът С. А. - 68.44 €, левовата равностойност на 133.68 лв. /3 346.38 лв.х 4%/;

• ответникът Г. С. – 171.10 €, левовата равностойност на 334.68 лв. /8 365.95 лв.х 4%/;

На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 1, предл. последно от Тарифата за ДТ по ГПК съделителката Г. А. С. следва да заплати по сметка на РС-Дулово, държавна такса върху отхвърлената претенция по сметки в размер на 1286.66 € /2 516.49 лв./, /77 971.04 лв. – 15 058.71 лв. = 62 912.33 лв. х 4% /.

По отношение на дължимите от ищеца на ответниците суми за парично уравнение на полагащите им се дялове:

Дължимите суми за парично уравнение, ведно със законната лихва върху тях, следва да бъдат заплатени от ищеца на ответниците в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, съгласно чл.349, ал.5 ГПК. На основание чл.349, ал.3 от ГПК на ответниците следва да се укаже, че за вземането си за уравнение на полагащия им се дял могат да впишат законна ипотека.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд