Решение № 31 от 12.3.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 174/2025 г.

Производството пред въззивния съд е за проверка на Присъда № 23 от 11.03.2025г. по НОХД № 1817/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимият Д. А. И. бил признат за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че от неустановена дата в началото на лятото на 2020г. до 15.03.2024г. в с. Славейково, общ.Провадия, обл.Варна, при условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол – Е. А. С., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не била навършила 14 години, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ВОС му определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС. На основание чл. 59 НК първоинстанционният съд е зачел времето, през което подсъдимият И. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.04.2024г. Подсъдимият Д. И. А. бил признат за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че от неустановена дата в началото на лятото на 2020г. до месец март 2024г. в с. Славейково, общ. Провадия, обл. Варна, и в гориста местност по пътя за с. Черноок, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице от женски пол – Е. А. С., като я принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не била навършила 14 години, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК ВОС му определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което след редукцията с 1/3 следва да бъде изтърпяно за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ при първоначален „строг“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС. Подс. А. бил признат за виновен и в извършване на деяние, наказуемо по чл. 149, ал. 1 от НК, за това, че на 12.04.2024г. в с. Славейково, общ. Провадия, обл. Варна, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на Е. А. С., като същата не била навършила 14 години, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК ВОС му определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което след редукцията с 1/3 следва да бъде изтърпяно за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален „строг“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС. На основание чл. 23, ал. 1 от НК Варненският окръжен съд му наложил най-тежкото от така определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС. На основание чл. 59 НК първоинстанционният съд е зачел времето, през което подсъдимият А. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.04.2024г. Със същата присъда Окръжен съд – Варна е ангаж ирал и гражданската отговорност на подс. И. като го осъдил да заплати на Е. А. С. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Ангажирана е гражданската отговорност и на подс. А. като ВОС го осъжда да заплати на Е. А. С. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата до 30 000 /тридесет хиляди/ лева. Подсъдимите И. и А. са осъдени да заплатят направените по делото разноски и държавната такса върху уважените граждански искове. Варненският окръжен съд се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото. Производството пред АС – Варна е образувано по протест на прокурор при ОП – Варна, с оплакване за неправилност на присъдата в частта, в която първоинстанционният съд е определил размера на наказанието на подс. А. за престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК след намаляване на същото с 1/3 съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, както и в частта, в която са посочени приложимите разпоредби на ЗИНЗС относно определените режими на изтърпяване на наказанията, наложени на подс. А. и подс. И.. По делото е постъпила и въззивна жалба от Е. С. – гр. ищец и частен обвинител – чрез повереника й адв. Н., в която се излагат аргументи за неправилно определяне размера на наказанието на подс. А. за престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК след редукцията на същото с 1/3 съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК. Присъдата е оспорена и в гражданската й част с твърдение за непроизнасяне на първостепенния съд досежно дължимата законна лихва по предявения срещу подс. А. граждански иск за сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Въззивна жалба е подадена и от подс. А. чрез защитника му адв. Х., като се акцентира върху несправедливостта на наложеното наказание. Твърди се, че първостепенният съд е допуснал грешка при правната квалификация доколкото приложима била нормата на чл. 151, ал. 2, т. 5 от НК, тъй като тя се явявала по-благоприятна за дееца и била нов закон. Алтернативно се изтъква, че част от деянията били извършени със съгласието на С., което обуславяло частична преквалификация на престъплението по чл. 151, ал. 2, т. 1 от НК. Излагат се съображения за неясноти в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като не били посочени деянията, включени в продължаваното престъпление. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа въззивния протест и изразява становище за неоснователност на жалбата на подс. А.. Адв. Н., повереник на ч. обв. С., поддържа жалбата и сч ита протеста на ВОП за основателен. Заявява обаче, че жалбата от подс. А. следва да бъде оставена без уважение, като изтъква правилното приложение на разпоредбата на чл. 152, ал. 4, т. 1 от НК. Подсъдимият Д. А. се явява лично, представляван от адв. Х., и чрез защитника си поддържа въззивната жалба. Присъединява се към становището на прокуратурата досежно режима на изтърпяване на наказанията. Подкрепя и тезата на ч. обв. относно непроизнасянето на първостепенния съд досежно дължимата законна лихва по единия от предявените граждански искове. Адв. П., защитник на подс. И., счита протеста на ОП-Варна за основателен по отношение на частта в присъдата за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Излагат се съображения за основателност и на въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец в тази й част, като се твърди, че същата е неоснователна в гражданскоосъдителната й част по отношение на увеличаване размера на присъденото обезщетение. В последната си дума подс. А. моли за намаляване на първоинстанционната присъда. Подс. И. в последната си дума заявява, че приема както присъдата, така и определения му режим на изтърпяване на наказанието. Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото и становището на страните, и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл. 313 и следващите от НПК, намери за установено следното: Съдебното производство пред ОС-Варна е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимите са направили подобно искане и са заявили, че признават фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обв. акт, както и че не желаят да се събират доказателства за тях или нови такива /л.111-113 от НОХД/; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти /л.111-113 от НОХД/. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанията на подсъдимите И. и А. се подкрепят от събраните по делото доказателства в ДП, след което е провел съдебно производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: С Решение №117/03.05.2018г. на PC - Провадия по гражданско дело №348/2018г., влязло в сила на 12.05.2018г. Е. А. С. била настанена в семейството на А.З. и подс. Д. И.. Заедно с тях живеели и родените от общото им съжителство деца - св. И. А. И., св. Н.А. И. и подс. Д. А. И.. Впоследствие, А.И. З. напуснала семейството и дома си, като подс. А. продължил да полага необходимите грижи за Е. С. въз основа на Решение №121/08.07.2021г. на PC - Провадия по гр. дело №622/2021г., влязло в сила на 11.09.2021г. На 19.03.2022г. св. А. З. - майка на св. Е. С., се завърнала в Р. България и се установила в къщата, обитавана от подс. А., подс. И., св. Н.Ю., двете им малолетни деца и Е. С., като поела отново грижите за дъщеря си. Вечерта на неустановена дата в началото на лятото на 2020г., св.Е. А. С. лежала в леглото в стаята си, когато при нея влязъл подс. Д. И.. Той започнал да я опипва през дрехите по гърдите, въпреки протестите на момичето. И. й казал да млъква, след което започнал да я съблича. Св. С. не била съгласна с тези негови действия. Започнала да го бута, за да го отблъсне, но не успяла. Няколко пъти му казала да спре, но той не преустановил действията си. Съблякъл С., след което съблякъл и своите дрехи. Бутнал я назад да легне на леглото, като едновременно с това й стискал ръцете. С. отново му казала да престане. Казала му и че ще каже на баща му. Подс. И. не се съобразил с думите й. Започнал да търка половия си член в половия орган на св. С., след което осъществил вагинално проникване. Същевременно я целувал по устните и гърдите. Половият акт продължил около 10-15 минути. С. изпитала болка. Видяла, че по влагалището й и по чаршафите имало кръв. До този момент не била имала сексуални контакти, била девствена. Преди да напусне стаята й, подсъдимият казал на св. С., че ще обвини нея за случилото се, ако се оплаче на баща му. Св. С. се притеснила и уплашила от тези думи, тъй като знаела, че подс. Д. А. ще повярва на сина си и вероятно ще я бие. Подс. Д. А. И. продължил многократно - по няколко пъти в месеца, през седмица, а понякога и по - често, да осъществява съвкупление със св. Е. С. против нейното желание и без съгласието й, принуждавайки я към това със сила и заплашване. Осъществявал полов акт с нея в различни помещения в къщата, както и на двора. Отивайки при момичето, И. най - напред започвал да я опипва по гърдите, а понякога и по половия орган, понякога я карал да докосва и да си играе с половия му член. След това обикновено я карал да легне и прониквал в нея вагинално. Имало случаи, в които подс. И. карал С. да застава в други пози и след това прониквал във влагалището й с половия си член. Не използвал презерватив. С. не желаела подс. И. да осъществява съвкупление с нея и му казвала това всеки път, когато той я насилвал. Опитвала се да го избута с ръце и крака, но не успявала, защото той бил по-голям и по-силен от нея и я хващал за ръцете, за да сломи съпротивата й. И. я заплашвал, че ще обвини нея, ако разкаже на някого за случващото се и тя се страхувала от последиците, включително от това, че ако И. я обвини пред баща си, последният ще я бие. Опасенията й не били неоснователни, тъй като в предходни моменти се било случвало подс. Д. А. да й нанася удари. Това поведение на подс. Д. А. И. продължило до месец март 2024г. Вечерта на неустановена дата в началото на лятото на 2020г. подс. Д. А., без да му е известно какви действия реализира сина му спрямо Е. С., осъществил сексуален контакт с момичето. Докато двамата лежали върху дунапрен, сложен като легло в стаята на А., последният започнал да опипва С. по гърдите през дрехите. След това продължил да я пипа надолу по тялото. С. го попитала защо прави това; казала му да не я п ипа и започнала да го бута, опитвайки се да го отблъсне от себе си. Подс. А. продължил да я опипва. След това я съблякъл. Съблякъл и своите дрехи, след което вкарал половия си член във влагалището на момичето. След като свършил, изчистил члена си с мокра кърпа. След този случай, подс. Д. И. А. продължил да осъществява по описания начин съвкупления със С. против волята и желанието й, като това се случвало често - понякога всеки ден от седмицата, понякога няколко пъти седмично. В някои от случаите подс. А. целувал момичето по устните, прегръщал я, независимо, че тя му бутала ръцете; друг път подсъдимият карал С. да докосва половия му член, а понякога искал от нея да „лапа" члена му. След това прониквал в нея вагинално с половия си член. С. всеки път казвала на подсъдимия да не прави това с нея. Имало случаи, в които плачела, докато подсъдимият се съвкупявал с нея. Подс. А. заплашвал момичето, че ако каже на някого какво прави с нея, ще я прати в дом, че там се грижат лошо за децата, бият ги и не им дават храна. Предвид възрастта си, С. възприемала тези думи като сериозна заплаха. В някои случаи подс. А. заплашвал момичето, че ще го бие, ако не му позволи да извърши полово сношение с нея. Сексуалните актове с момичето подс. А. осъществявал в различни помещения в къщата си, а така също и извън нея - в гориста местност по пътя за с. Черноок, на поляна до гора в края на с. Славейково, където пасял козите си, в изоставена къща. На 12.04.2024г. сутринта около 07.40 часа Е. С. б ила в къщата. Била се облякла и подготвила да отива на училище. Св. А. З. отишла при козите. Използвайки отсъствието й, подс. Д. А. отишъл в стаята при С., застанал зад нея и започнал да я пипа по тялото през дрехите - хванал и стиснал гърдите й, стиснал я за дупето и я пипал по половия орган. Тези негови действия не били приятни на С. и тя не желаела да бъде докосвана. Затова при първа възможност излязла от стаята на двора. Впоследствие, когато отишла на училище, разказала за случилото се на класния си ръководител и били ангажирани органите на полицията, прокуратурата и Дирекция „Социално подпомагане“. За да обоснове фактическите си изводи, първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимите; показанията на св. С., св. С., св. И.а, св. Г., св. Т., св. З., св. Н. И.а, св. И., св. Ю. и св. М.; писмените доказателства и доказателствени средства; приетите като компетентно изготвени заключения по СМЕ на живо лице №III 44/2024г. и КСППЕ. От заключението по СМЕ на живо лице №III 44/2024г. се установени следи от травматични увреждания по тялото на Е. А. С., а именно: ограничен белег от рана в лявата челна област на главата 1,5/0,4 см; белег с неправилна форма по задната повърхност на дясното рамо 4,5/4 см и друг със същата характеристика по предмишницата -2,5/1 см; белег с вретеновидна форма по предна повърхност на лявото коляно - 2/0,7 см; кръвонасядане по лявата мишница - 1,5 см. Установени са добре развити за възрастта външни полови белези, стари разкъсвания на девствената ципа с оформяне на отделни остатъци от нея и ограничен ръбец от повърхностно разкъсване по лигавицата на прехода към влагалището, асиметрично разделяне на малките срамни устни. Видът и характеристиките на ръбовете на дефлорационните щърбини показват пълна степен на епителизиране, което ги определя с давност по - голяма от 12-14 дни, без да може да се определи конкретно време на получаване. Раздалечаванията в основата между прекъсванията на пръстена и сформирането на отделни остатъци от ципата е косвен показател за многократни механични въздействия, което кореспондира с данните, изложени от момичето за честотата на осъществяваните контакти. Всички белези имат траен характер и са с давност по - голяма от 3-4 месеца. Според заключението по КСППЕ Е. А. С. не страда от психично разстройство. Претърпяното от нея сексуално насилие се превърнало в тежка хронична психотравма, която тя с времето не е могла да рационализира и да се освободи от болестотворното й въздействие. Това ще окаже негативно влияние върху бъдещия й сексуален, семеен и социален живот. Физическото и психичното състояние на Е. А. С. й позволява правилно да възприема фактите и обстоятелствата от значение за разследването по досъдебното производство, както и да дава достоверни показания за тях. Видно от заключението по КСППЕ на подс. Д. И., не се установява наличие на психично заболяване; същият е психично здрав. Подсъдимият отрича употреба на алкохол и психоактивни вещества. Към момента на изследването не се установяват сомато - вегетативни признаци на абстиненция, интоксикация или симптоми на зависимост. Подс. И. не страда от умствена недоразвитост. При него не се установява актуално психично разстройство; не се установяват данни за психично разстройство, вкл. съответстващо на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, за периода от началото на лятото на 2020 г. до 15.03.2024 г. Подс. И. е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на освидетелстването, като тези годности не са били нарушени и в периода от началото на лятото на 2020г. до 15.03.2024г. Той е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, както и да възприема действията си и да ги възпроизвежда правилно. Няма данни за разстройства на сексуалното влечение или на половия идентитет. Видно от заключението по КСППЕ на подс. Д. И. А., не се установява наличие на психично заболяване; същият е психично здрав. Подсъдимият отрича употреба на алкохол и психоактивни вещества. Към момента на изследването не се установяват сомато - вегетативни признаци на абстиненция, интоксикация или симптоми на зависимост. Подс. И. не страда от умствена недоразвитост. При него не се установява актуално психично разстройство. За периода от началото на лятото на 2020 г. до месец март 2024 г. не се установяват данни за състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Подс. А. е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на освидетелстването, като тези годности не са били нарушени и в периода от началото на лятото на 2020г. до месец март 2024г. Той е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, както и да възприема действията си и да ги възпроизвежда правилно. Няма данни за разстройства на сексуалното влечение или на половия идентитет. Настоящият състав на АпС Варна от своя страна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК. Правилно и обосновано първостепенният съд е съобразил, че волеизявленията на подсъдимите са обезпечени от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондират на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл. 31 от Конституцията, възпроизведено в чл. 116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Първоинстанционното съдебно производство е приключило със съдебен акт, с който съдът, при съблюдаване нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от това санкции. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявленията на подс. И. и подс. А.. Въззивната инстанция изцяло споделя и направените от първоинстанционния съд изводи, досежно приложимия материален закон - законосъобразно са приложени нормите на чл. 152, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 149, ал. 1 от НК, с оглед реализирания от подсъдимите съставомерен резултат. Окръжен съд – Варна правилно е констатирал обективната и субективната съставомерност на деянията. Подс. Д. И. многократно осъществявал съвкупление с лице от женски пол – Е. С., като я принуждавал към това със сила и заплашване, чрез които била преодолявана демонстрираната липса на съгласие от страна на пострадалата да участва в такъв вид сексуален акт. С. правила редица опити да преустанови сексуалния контакт като молила подсъдимия да престане, бутала го с цел да го отблъсне, казвала, че не е съгласна, но нейната съпротива всеки път била сломявана от И., чрез употребата на принуда. Последният употребявал сила спрямо момичето като я държал за ръцете, за да не може тя да го избута. Освен това я заплашвал, че ако разкаже за случващото се, щял да обвини нея пред подс. А.. Тези закани предизвиквали основателен страх у момичето, доколкото А. я бил удрял и заявявал, че ако тя не била добра и послушна щял да я прати в дом, където щели да я държат гладна. Извършените от подс. И. деяния осъществяват квалифициран състав по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК, доколкото пострадалата не била навършила 14 години към момента на реализирането им. От субективна страна И. е действал с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на престъпния резултат – осъществяване на съвкупление със С.. Съзнавал, че упражнявал принуда, годна да сломи съпротивата на пострадалата и целял именно това. В съзнанието му били сформирани представи досежно малолетието на С., доколкото двамата живели в едно домакинство в продължение на години. Споделят се от настоящият състав и изводите на окръжния съд за това, че в случая са налице признаците на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК – установени са множество деяния /показанията на пострадалата и обясненията на подс. И. съдържат факти за повече от едно осъществено насилствено съвкупление от подсъдимия спрямо С./, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК, извършени са през непродължителен период от време /по няколко пъти в месеца в продължение на 4 години/, при една и съща обстановка /в къщата, в която живеели пострадалата и извършителя, както и в двора/ и при еднородност на вината /пряк умисъл/, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Подс. Д. А. многократно осъществявал съвкупление с лице от женски пол – Е. С., като я принуждавал към това със сила и заплашване, чрез които била преодолявана демонстрираната липса на съгласие от страна на пострадалата да участва в такъв вид сексуален акт. С. правила редица опити да преустанови сексуалния контакт като молила подсъдимия да престане, бутала го с цел да го отблъсне, плачела по време на акта, казвала, че не е съгласна, но нейната съпротива всеки път била сломявана от А., чрез употребата на принуда. Последният употребявал сила спрямо момичето като я държал за ръцете, за да не може тя да го избута. Освен това я заплашвал, че ако разкаже на някого за случващото се щял да я прати в дом, където щели да я бият и да не й дават храна. Предвид крехката възраст на С., тя възприемала тези думи като сериозна заплаха. А. също така я заплашвал, че ако не се съвкупи с него, щял да я набие. Извършените от подс. А. деяния осъществяват квалифициран състав по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК, доколкото пострадалата не била навършила 14 години към момента на реализирането им. От субективна страна А. е действал с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на престъпния резултат – осъществяване на съвкупление със С.. Съзнавал, че упражнявал принуда, годна да сломи съпротивата на пострадалата и целял именно това. В съзнанието му били сформирани представи досежно малолетието на С., доколкото двамата живели в едно домакинство в продължение на години. Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че престъплението следвало да се преквалифицира по чл. 151, ал. 2, т. 5 от НК. Престъпният състав по чл. 151 от НК се прилага субсидиарно – в случаите, когато деянието не осъществява състава на чл. 152 от НК т.е. не трябва да има употреба на сила или заплашване, привеждане в безпомощно състояние или пострадалата да е лице, лишено от възможност за самоотбрана. Тъй като подсъдимият е употребил както сила, така и заплашване спрямо С. приложение намира разпоредбата на чл. 152 от НК. Не може да се подкрепи и твърдението, че част от деянията били извършени със съгласието на С., доколкото липсвала активна съпротива от нейна страна. Известно е, че насилие може да бъде осъществено не само когато върху пострадалата се упражняват преки насилствени действия, но и когато тя е поставена при такива условия и такава обстановка, че като не вижда друг изход, се съгласява на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие. В случая още първото посегателство върху половата неприкосновеност на С. въздействало интензивно върху крехката й психика и предизвикало у нея трайни чувства на страх, срам и безсилие. Многократните заплахи сформирали у нея представа, че нямало от къде да потърси помощ и за нея било по-добре да се примири със случващото се. Всичко това дало основата на изграждането на подчинителна връзка на детето с насилника, съобразяването с авторитета и волята му, съпроводени с изживяване на срам и силен страх. Споделят се от настоящият състав и изводите на окръжния съд за това, че в случая са налице признаците на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК – установени са множество деяния /показанията на пострадалата и обясненията на подс. А. съдържат факти за повече от едно осъществено насилствено съвкупление от подсъдимия спрямо С./, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК, извършени са през непродължителен период от време /по няколко пъти в седмицата в продължение на 4 години/, при една и съща обстановка /в къщата, в която живеели пострадалата и извършителя, в гориста местност, на поляна, в изоставена къща/ и при еднородност на вината /пряк умисъл/, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Подс. А. осъществил и престъпния състав по чл. 149, ал. 1 от НК. На 12.04.2024г. отишъл в стаята на С. и започнал да я пипа по тялото през дрехите – хванал и стискал гърдите й, стиснал я за дупето и я пипал по половия орган. Тези действия той извършил при условията на пряк умисъл. А. съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал общественоопасните последици и целял да възбуди полово желание у момичето, но без съвкупление. Пострадалата не била навършила 14 години към момента на деянието – факт, който бил известен на подсъдимия, тъй като тя е пребивавала продължително време в неговото жилище. Окръжен съд – Варна коректно е индивидуализирал наказанията на двамата подсъдими, като е приложил избраната процедура по гл. ХХVІІ от НПК. По отношение на подс. И. първоинстанционният съд правилно е съобразил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, изказаното искрено съжаление, младата му възраст, както и факта, че повечето от деянията били извършени от него като непълнолетен. Самопризнанията на подс. И. не следва да се вземат предвид като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото по силата на чл. 373, ал. 2 от НК те се съобразяват като безусловно предопределящи приложението на чл. 58а от НК. Предвид множеството смекчаващи и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, доколкото същата се явява по-благоприятна за дееца от редукцията предвидена в чл. 58а, ал. 2 от НК. В тази връзка, определеното от Окръжен съд – Варна наказание в размер на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“ настоящият състав на Апелативен съд - Варна намира за справедливо. Така определеното наказание действително следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, но първостепенният съд е допуснал грешка досежно приложимата разпоредба по ЗИНЗС. Като основание е посочен чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС, но доколкото подс. И. е извършил умишлено престъпление, за което е осъден на повече от 5 години „лишаване от свобода“, приложимата разпоредба досежно първоначалния режим е чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. По отношение на подс. А. първоинстанционният съд правилно е съобразил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и изказаното искрено съжаление, а като отегчаващи – системния характер на насилствените действия спрямо пострадалата и факта, че същата е била едва на девет години при първото деяние. Самопризнанията на подс. А. не следва да се вземат предвид като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото по силата на чл. 373, ал. 2 от НК те се съобразяват като безусловно предопределящи приложението на чл. 58а от НК. В тази връзка, определеното от Окръжен съд – Варна за престъплението по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 он НК наказание в размер на 15 /петнадесет/ години, което след редукцията по чл. 58а от НК е в размер на 10 /десет/ години „лишаване от свобода“ настоящият състав на Апелативен съд - Варна намира за справедливо. И тук е допусната грешка досежно приложимата разпоредба по ЗИНЗС, като законосъобразното основание за изтърпяване на наказанието при първоначален „строг“ режим е чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Наказанието в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ определено от първоинстанционния съд за престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК АС-Варна също намира за справедливо. Налице е неточност обаче при редукцията по чл. 58а от НК. ОС-Варна е посочил като краен размер на наказанието 2 /две/ години „лишаване от свобода“, а коректният срок на „лишаването от свобода“ е 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца. Неправилно е определен и първоначалният режим на изтърпяване на наложеното наказание като „строг“. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието на А. следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Законосъобразно първостепенният съд е наложил на подс. А. най-тежкото от така определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Следва да бъде коригирана посочената като основание разпоредба от ЗИНЗС и определеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. В този смисъл определените наказателни репресии за подс. А. и И. са съответни на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Настоящият съдебен състав намира, че първата инстанция законосъобразно е уважила изцяло предявените срещу подс. А. и подс. И. граждански искове за сума в размер от по 100 000 лв., представляваща обезщетение на претърпените от С. неимуществени вреди в резултат на извършените от тях престъпления по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Обезщетенията съответстват на причинените на ищцата вреди и в тези размери компенсират преживените от С. физически болки и психическите страдания, пряко свързани с продължителните принудителни сексуални посегателства от подсъдимите спрямо нея, започнали в крехката й детска възраст, съпроводили живота й в продължение на 4 години, оставили траен отпечатък при формиране на личността й, травмата от които не е отшумяла напълно и към момента на първоинстанционното производство. В този смисъл съставът установи, че присъденото общо и детайлизирано от първата инстанция обезщетение не противоречи на обществения критерий за справедливост, възведен от чл. 52 от ЗЗД и поддържан от житейските стандарти и съдебната практика. ОС – Варна законосъобразно е осъдил подс. И. да заплати и законна лихва върху така определеното обезщетение от деня на деянието до окончателното изплащане на сумата. Подобно произнасяне е пропуснато по отношение на подс. А.. Въззивната инстанция счита, че подс. А. също следва да бъде осъден да заплати законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. Първостепенният съд е осъдил подс. А. да заплати на С. и сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.149, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. Според настоящия състав размерът на обезщетението следва да бъде увеличен с 5000 лв., за да съответства на обществения критерий за справедливост, възведен от чл. 52 от ЗЗД. Правилно Окръжен съд – Варна се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства, както и досежно дължимите от подсъдимите разноски. При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложеното, Апелативен съд – Варна,