Решение № 755 от 23.6.2020 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 735/2020 г.

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от И.М.М. ••• против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 1440 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 240 часа, за периода от 01.10.2016г до 30.09.2019 година, получени при преизчисляване на положения 1680 часа нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 01.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на 12 -часови смени на длъжност младши инспектор в ГОДГ-Царево-ГПУ-Царево при РД”ГП”-Бургас. Същата е на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 240 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 1683, 14 лв за 242, 53 часа извънреден труд. Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №8121з-776/29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл.31, ал.2, урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ, издадена на основание КТ се прилага само за трудови правоотношения. Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9, ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.1, 143.Неприлагането на цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.Изложени са мотиви относно различните основания, на които се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд от 0, 25лв на час и възнаграждението за извънреден труд. На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното: Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал длъжността младши инспектор в ГОДГ -Царево-ГПУ-Царево към РД”ГП”-Бургас. Безспорно е също така, че за периода от 01.10.2016г до 30.09.2019г той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 1696 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1, 143, той възлиза на 1938, 53 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 242, 53 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението, е в размер на 1683, 14лв. Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден нощен труд.При извършено преизчисление се цели да се установи има ли положен извънреден труд, а няма за цел да определя часовете нощен труд над нормата за такъв, за който се дължи допълнително възнаграждение. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 ЗМВР/.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187, ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.Разпоредбата на чл.143, ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Чл.187, ал.3 МВР е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в предходен период- от 2014г съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0, 143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г, но разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл.и тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта-чл.46, ал.2 ЗНА.В случая става дума за непълнота, а не за празнота на законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове.След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл.С ъгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ, бр.69/2008г, отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140, ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.приложимият коефициент е 1, 143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ ), са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР и че след превръщането на нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.В пледоарията по същество процесуалният представител на въззивника сочи, че от заключението на вещото лице не е установено, че положеният труд надвишава нормата за процесния период, а е прието автоматически преобразуване на нощния труд с коефициент 1, 143 и е определен като извънреден. Счита, че дори да е доказан по основание, искът не е доказан по размер. Следва да се отбележи, че подобно възражение не е направено във въззивната жалба и то представлява оспорване на приетите фактически констатации на районния съд. При липса на такова оспорване в жалбата и при липса на направени в тази връзка доказателствени искания от страна на въззивника, както и при липса на оспорване на заключението на вещото лице в указаните за това срокове, съдът намира това оплакване за неоснователно.На осн.чл.162 ГПК, при доказан по основание иск, съдът не може да отхвърли същият поради недоказаност на размера, а следва да го определи по своя преценка или да назначи вещо лице, което в случая е сторено. С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, а постановеното решение да бъде потвърдено с горните мотиви. По разноските: В отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски от въззиваемия, което с оглед изхода от спора е основателно.Налице са доказателства за реално сторени разноски в размер на 360лв – договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в посочения размер, което е платено в брой.