Решение № 1712 от 29.7.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 384/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Делото е образувано по касационна жалба от „С К ” ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. А. Д., срещу Решение № 116/06.04.2026 г., постановено по АНД № 25/2026 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено НП № 008068/10.11.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Защита на потребителите при продажба от разстояние“ в Комисия за защита на потребителите. С посоченото наказателно постановление на „С К 01” ЕООД на основание чл. 207 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл. 50 от с. з. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на решението. Направено е искане за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адв. Д., който излага подробни мотиви за това. Ответникът не се явява, представлява се от юк. П., която оспорва изцяло подадената касационна жалба и моли решението на ДРС да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложените основания, намира решението на районния съд за правилно и обосновано. Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на въззивно обжалване е НП № 008068/10.11.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Защита на потребителите при продажба от разстояние“ в Комисия за защита на потребителите. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 19.06.2025 г. е направена проверка в обект [интернет адрес] по повод постъпила в КЗП жалба с вх. № Ц-03-7331/16.06.2025 г., в която потребителят е посочил, че на 16.05.2025 г. е получил пратка от „С К ” ЕООД, приета с наложен платеж (видно от приложената товарителница № 5300671923178, с куриерска фирма „Е"). Закупената рокля се оказала голяма и поради това, че не отговаря на очакванията, потребителят решил да я върне. Единствената посочена на сайта информация, как се връща продукт била: Свържете се с нас чрез [Наименование]или на [тел. номер], за да ни уведомите за връщането, ние ще ви дадем указания в рамките на 24 часа. Приложена към жалбата е снимка на екрана. Седмица след получаването е направена връзка с фирмата и запитано на кой адрес да се върне продукта. Било отговорено, че не може да се върне роклята, поради закъснение. Никъде в сайта на „С К ” ЕООД не бил посочен срок за връщане. Нямало и приложен формуляр за връщане, какъвто потребителят получавал при други покупки. Приложена е снимка на екрана от сайта им. Решила да върне роклята на 26 май (приложена кореспонденция). Минали само 10 дни и била уверена, че разполага, както при всички други покупки, с 14 - дневен срок за реакция. При проведени няколко разговора с представител на „С К” ЕООД потребителят правил опити да върне закупената стока, но всеки път му било отговаряно, че не е спазен 7 - дневния срок за връщане. Във връзка с постъпилата жалба е направена проверка на интернат страница: [Наименование]://[Наименование]Установено е, че през нея се предлагат стоки за закупуване, чрез сключване на договор за продажба от разстояние, регламентиран в глава IV, раздел I от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). На интернет страницата не са посочени условията за връщане и право на отказ, когато потребителят има право на отказ от договора, се посочват условията, срокът и начинът за неговото упражняване съгласно чл. 52 ал. 1 и 2; търговецът е длъжен да предостави на потребителя и стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6. Така потребителят не е информиран за по - краткия срок на връщане и бива подведен и препятствай да извърши връщането на стоката. С оглед гореизложеното, с отказа на търговеца да приеме стоката, той е възпрепятствал правото на потребителя да се откаже от договора, което е нарушение на чл. 50 от ЗЗП. За установеното при проверката нарушение, при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН (въпреки изпратената покана, представител на дружеството не се е явил на посочената дата), срещу дружеството е съставен АУАН № 008068/10.11.2025 г., в който нарушението е квалифицирано по чл. 50 от ЗЗП. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна компетентност на административнонаказващия орган, липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано административно нарушение. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление. В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено в съответствие с материалния закон – правилно. Неоснователно е оплакването, че неправилно е прието надлежно уведомяване за производството и прилагането на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. По делото са представени доказателства, че поканата за съставяне на акта е изпратена по пощата. Получаване на поканата от служител на дружеството не може да доведе до несъставяне на акт за установеното нарушение. Затова правилно е приложен чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Отделно от горното, съгласно чл. 233 ал. 4 от Закона за защита на потребителите актовете за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуалните актове по смисъла та АПК може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. Чрез редовното връчване на така съставения АУАН на жалбоподателя е обезпечено правото му на защита, което той впоследствие е реализирал чрез възражение и в производството по обжалване в посочения в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН седемдневен срок от подписването му. По отношение на довода за датата на нарушението той също е неоснователен, като хронологията на събитията по отказ от договора и бездействията на търговеца е ясно описана и няма съмнение във времето, в което нарушението е извършено, чрез бездействието на касатора да приеме върнатата стока и да възстанови сумата за нея. Независимо от посочените две дати, нарушението е описано ясно, чрез отказите на търговеца да приеме от куриера върнатата му пратка, което представлява изпълнителното деяние на нарушението, тъй като с него се препятства правото на потребителя по чл. 50 от ЗЗП да се откаже от договора от разстояние. Разпоредба на чл. 50 ЗЗП дава възможност на потребителят в 14 дневен срок да развали сключен договор за продажба на стока от разстояние, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54 ал. 3 и чл. 55 в 14-дневен срок. В настоящият случай от страна на потребителят Ю. М. този срок е бил спазен. Затова и направеният отказ от страна на „С К“ ЕООД е неправомерен и незаконосъобразен. По този начин потребителят е бил задължен да вземе стока, от която има право да се откаже без да сочи причини за това, което безспорно е нелоялна търговска практика. Именно поведението на дружеството жалбоподател е нарушило правата на потребителя и то законосъобразно е било санкционирано. Общите условия не могат да противоречат на императивни разпоредби на закона – на ЗЗП и на Директива /ЕС/2019/2161 и Директива 2011/83/ЕС. Наложеното наказание е определено в минимума на предвиденото за това нарушение в чл. 207 от ЗЗП ( [рег. номер]. [рег. номер].) като не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ЗАНН. Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 63д ал. 4, вр. ал. 5 от ЗАНН касаторът следва да заплати в полза на ответника сумата от 66.46 евро, равностойност на 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, съдът