Решение № 81 от 6.6.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 166/2026 г.

наказателно дело № 20265140200166 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № •••• от 13.02.2026г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1100 евро на „Люкс Йонджа”ООД- Кърджали с ЕИК 203750087 за нарушение на чл.75а, ал.5 вр.ал.2 вр.чл.8 ал.1 т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност извършено на 05.05.2025г. Жалбоподателят „Люкс Йонджа”ООД- Кърджали счита наказателното постановление за незаконосъобразно- издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно наказателното производство и при неправилно приложение на материалния закон, поради което го обжалва. Настоява, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана като местен работодател за нарушение на чл.75а, ал.5 вр.чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, а тази разпоредба касае състав на нарушение със субект работодател. Твърди, че словесното описание на нарушението няма нищо общо с правната квалификация по чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, както и че не са спазени формалните изисквания на чл.34 от ЗАНН относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, тъй още на 05.05.2025г. контролните органи са разполагали с данни за началото на трудовото правоотношение по трудовия договор с М. Ш., а актът за установяване на административно нарушение е съставен едва на 22.01.2026г. Жалбоподателят сочи, че дружеството не е извършило описаното нарушение, както и наказателното постановление е издадено без да е извършена обстойна проверка относно наличието на всички елементи от състава на нарушението при неизяснени фактически положения. Моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно и да им присъди направените по делото разноски. Поддържа изцяло съображенията изложени в жалбата, а в допълнение моли съда да приеме, че нарушението не е доказано, тъй като не се установяват съществени съставомерни обективни признаци касаещи реално предоставяне на работна сила. Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата за неоснователна. В ход по същество настоява, че от събраните писмени и гласни доказателства по един безспорен и категоричен начин се установило, че дружеството жалбоподател е извършило нарушението обективирано в процесното наказателно постановление, тъй като М. Ш. към датата на приемането му на работа от работодателя не е имал достъп до пазара на труда в Република България и приемайки го на работа е извършено административното нарушение. Пледира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдените съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление като им се присъди юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя подробна писмена защита Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: В периода от 20.11.2025г до 20.01.2026г. свидетелите Х. Ч. и Д. В.- инспектори в ДИТ- Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по документи, при която установили, че лицето М. Ш. като гражданин на трета държава, а именно на Р. Т., имал разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България, на 05.05.2025г. бил приет на работа без да има достъп до пазара на труда в страната. С трудов договор № •• от 05.05.2025г. сключен между „Люкс Йонджа”ООД- Кърджали и лицето М. Ш., последният бил назначен на длъжност „шофьор на автобус“ с пълно работно време от 8 часа. Това правоотношение продължило до 12.07.2025г., през което време работникът имал връчена длъжностна характеристика, проведен му е инструктаж, както и получавал месечно трудово възнаграждение. По повод на проверката двамата свидетели съставили Протокол за извършена проверка № •••• от 20.01.2026г., в който описали констатираните от тях нарушения, измежду които и това свързано с постъпването на работа на М. Ш. в дружеството- жалбоподател без да има право на достъп до пазара на труда на територията на Република България. На тази база на 22.01.2026г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.75а, ал.5 вр.чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, връчен същия ден на упълномощено лице от дружеството. На 13.02.2026г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.79 ал.4 вр.чл.75а, ал.5 вр.ал.2 от ЗТМТМ наложил на „Люкс Йонджа“ООД- Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1100 евро за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ. Изложената фактическа обстановка безспорно се установява след анализ на показанията на свидетелите Х. Ч. и Д. В.; Акт за установяване на административно нарушение от 21.01.2026г., Протокол за извършена проверка изх.№ ••••••/ 20.01.2026г., Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 04.07.2023г., Писмо от ОДМВР-Кърджали от 12.11.2025г., Трудов договор от 05.05.2025г., Справка за приети уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 05.05.2025г., Длъжностна характеристика с дата 05.05.2025г., Уведомление на основание чл.37а от НРВПО от 16.06.2023г., Служебна бележка № ••/ 05.05.2025г., Декларации от 05.05.2025г. три броя, Уведомление от 05.05.2025г., Заповед № ••/ 05.05.2025г., Платежни ведомости, Регистър на уведомленията по чл.10 ал.1 от ЗТМТ, Справка от информационна система на ИАГИТ. Всички тези доказателства са еднопосочни, безспорни и взаимно се допълват, поради което им бе дадена вяра. Прочее по делото фактите не се оспорват. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. Отговорността на жалбоподателя „Люкс Йонджа”ООД- Кърджали е ангажирана за нарушение на чл.75а, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който текст гласи, че наказанията по ал.1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8 ал.1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. Самият текст на чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ разпорежда, че право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които: имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19, 20 и 23 от Закона за чужденците в Република България. Посочената в наказателното постановление санкционна норма 75а, ал.5 вр.ал.2 от ЗТМТМ предвижда, че на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8 ал.1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. Субектът на процесното нарушение е особен и може да бъде само физическо или юридическо лице, което има качеството на работодател. Случая отговорността на търговското дружество е ангажирана именно като такъв, за който чужденец предоставя работна сила без да има достъп до пазара на труда. Събраните доказателствени средства установяват фактическия състав на административното нарушение, а описаното деяние е доказано по несъмнен начин, тъй като е безспорно, че жалбоподателят има качеството на работодател на посочения чужд гражданин, съответно правилно е ангажирана отговорността му като такъв за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ. Установи се, че турският гражданин М. Ш. на датата 05.05.2025г. действително е започнал работа по трудово правоотношение с „Люкс Йонджа”ООД- Кърджали. Поради това за последния е съществувала забрана да допуска до работа лице, което няма право на достъп до пазара на труда, тъй като е безспорно, че лицето М. Ш. не е имал такова, защото е имал разрешение за продължително пребиваване с виза по чл.15 ал.1 от ЗЧРБ и е получил право на пенсия разполагайки с достатъчно средства за издръжка в страната съгласно чл.24 ал.1 т.10 от ЗЧРБ. При така установените данни, събрани по делото, се прие за установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.75а, ал.5 вр.ал.2 вр.чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ. Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение е съставен правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административно нарушение. Това нарушение, което е свързано и със сключения с чужденеца трудов договор е било открито едва при подробната проверка извършена за периода от 20.11.2025г. до 20.01.2026г. Същото е нямало как да бъде установено преди 20.11.2025г., тъй като актосъставителят не е разполагал с необходимата информация, нито относно съдържанието на сключения с чужденеца М. Ш. трудов договор, нито с другите документи съставени по повод трудовото правоотношение. Поради това съдът намира при съставяне на АУАН са били спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, като при неговото издаване са били спазени и сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Безспорно е това, че за да стартира срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН е необходимо да бъдат установени самото нарушение и нарушителя. Затова именно се извършва и проверката, при която се установяват фактите относими към състава на нарушението и която в конкретния случай е протекла през периода от 20.11.2025г. до 20.01.2026г. В хода на проверката от работодателя са изисквани документи, касаещи статута на проверяваното лице, включително и за М. Ш., като същите е следвало да бъдат представени на 26.11.2025г., поради което първият обективно възможен момент, в който контролният орган е можел да установи конкретното нарушение и респективно неговия автор- нарушителя, е 26.11.2025г. Затова и съставения на 22.01.2025г. акт не се явява извън 3-месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Не се споделя и довода, че субект на това нарушение може да бъде само работодател, а наказващият орган е вписал жалбоподателя като местен работодател, тъй като първото е общо понятие и разликата е само досежно къде може да осъществява дейността, първият- в България и в чужбина, а вторият- само в България, с което по никакъв начин не са нарушени правата на защита на жалбоподателя, защото последният притежава това качество. Независимо от горното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказан жалбоподателя, следва да се квалифицира като маловажен случай. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието маловажен случай- този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка настоящата инстанция отчете, че нарушението се изразява в приемане на работа за период от малко над два месеца- от 05.05.2025г., когато е приел лицето на работа и е приключило на 12.07.2025г., когато е прекратено трудовото правоотношение. Но въпреки това трябва да се вземе предвид, че работодателят е спазил всички свои задължения по Кодекса на труда и поднормативните актове касаещи трудовото правоотношение с посочения работник, както и че той самият е санирал нарушение като е издал заповед за прекратяване на трудовия договор на 12.07.2025г., което е много преди то да бъде констатирано от наказващия орган. Не на последно място, деянието е първо за жалбоподателя, не се твърди, а и не се установява преди инкриминираната дата да е наказван с влязъл в сила акт за подобно такова, а и от него не са настъпили никакви вредни последици нито за работника, нито за Държавата. Всички тези обстоятелства обуславят пониска степен на обществена опасност на конкретно извършеното в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление. Прочее не е налице и някои от забраните по чл.29 от ЗАНН за приложението на маловажен случай. Предвид изложеното и поради това, че процесният случай се явява маловажен, атакуваното постановление следва да бъде отменено, като на основание чл.63 ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 евро с ДДС. Това възнаграждение е минимално предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град С., именно същата на основание чл.2 ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото. При този изход на делото на административнонаказващия орган, не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, Съдът