Решение № 786 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 130/2026 г.

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – охранително. Образувано е по молба на „Банка ДСК“ АД. Молителят сочи, че е кредитор на Н. Ю., притежавала ЕГН: ••••••••••, от гр. ••••••• по силата на Договор за кредит от •••••••г. Постъпила информация, че лицето е починало. С оглед представено удостоверение за наследници се установило, че кредитополучателят, след смъртта си, оставил наследници по закон. Това обусловило интереса на молителя по реда на чл. 51 от Закона за наследството, да бъдат призовани лицата, които имат право да наследяват, като им се определи срок, в който да заявят приемат ли наследството, или се отказват от него. Ето защо се поддържа искане по реда на чл. 51 от Закона за наследството, за започване на производство по реда на чл. 51, ал.1 от Закона за наследството (ЗН) - за призоваване на наследниците на починал кредитополучател — Н. Ю., притежавала ЕГН: ••••••••••, от гр. •••••••, в което същите да заявят приемат ли наследството оставено от него, или се отказват, с указанията по чл., 51, ал. 2 от ЗН, като им се определи срок, в който да приемат/се откажат от наследството. По искане на молителя и на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН, с Определение на съда рег. №119/21.01.2026г., като заинтересована страна в производството са конституирани наследниците на починалото лице. ПРЕПИС от молбата, както и уточнителната такава, и доказателства към тях са връчени на новоконституираните наследници. В определения срок по делото Л. К. не е депозирал посочената писмена декларация с нотариална заверка на подписа, в която да заяви приема ли наследството на починалия си кредитополучател, или се отказва от него. К. Н. се явява лично в съдебно заседание, като е депозирала молба, ведно с приложено към нея удостоверение за вписан под № 91/2026г. в особената книга на съда отказ от наследството на починалия кредитополучател. Р. Б. не е бил открит на известните негови адреси, в т.ч. и след справка за вписан работодател. Съдът, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Установимо от представеното заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление от •••••••г. е това, че между молителя и починалия кредитополучател Н. Ю. е бил сключен процесния договор, по повод на който банката е отпуснала в полза на кредитополучателя кредит в размер на 7000,00 лв., платим при предвидени в същия условия. Видно от препис-извлечение от акт за смърт е това, че Н. Ю. е починала на ••••••., за което е издаден акт за смърт № •••/•••••г. в гр. •••••••. Съгласно удостоверение за наследници № •••••••••г., издадено от Община •••••••, кредитополучателят е починал е оставил за свои наследници дъщеря и трима синове. В съдебно заседание Л. К. не се е явил като не е депозирал и писмена декларация с нотариална заверка на подписа, в която да заяви приема ли наследството на починалия си кредитополучател, или се отказва от него. К. Н. се явява лично в съдебно заседание, като е депозирала молба, ведно с приложено към нея удостоверение за вписан под № ••/••••. в особената книга на съда отказ от наследството на починалия кредитополучател. Р. Б. не е бил открит на известните негови адреси, в т.ч. и след справка за вписан работодател. Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл. 60 от ЗН, те да са приели наследството. Поради това и доколкото не е спорно, че починалото лице има задължения, съдът приема, че молителят е заинтересовано лице по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗН и има право да иска от районния съд, след като призове лицата, които имат право да наследяват починалия кредитополучател, да им определи срок, в който да заявят приемат ли наследството му. От друга страна наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, като наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60 от ЗН). Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН, наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването му - с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството; с извършване на действие от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество). По правило в кръга на наследниците по закон влизат лицата, които се намират в родствена връзка с наследодателя – спр. чл. 5-12 от ЗН. В случая конституираните заинтересовани страни са негови наследници по закон, които попадат в кръга на лицата по чл. чл. 5-12 от ЗН. По отношение на наследника Л. Н. К.: В настоящия случай последният е надлежно конституиран като наследник на починалия кредитополучател; не са установени данни да са извършили волеизявление за отказ/приемане на наследството, вписано по надлежния за това ред в особената книга на РС – •••••••; не е представена декларация с нотариално заверени подписи в дадения му едномесечен срок, като въпреки редовното си призоваване, не са е явил в съдебно заседание. Поради това и на осн. чл. 51, ал.1 от ЗН, следва да се впише в особената книга към Районен съд – •••••••, че същият е изгубил правото си да приеме откритото на починалия си наследодател наследство. По отношение на наследника К. Д. Н.: Предвид представеното в съдебно заседание от същата удостоверение за вписан отказ от наследство, т.е. гореупоменатото лице е направило своя избор касателно наследственото имущество на починалия кредитополучател, вписвайки отказа си в особената за това книга към Районен съд - •••••••, то производството спрямо нея се явява недопустимо и същото следва да бъде прекратено именно поради невъзможността да бъде извършено повторно волеизявление в изложения смисъл. По отношение на наследника Р. А. Б.: За провеждане на процедурата по приемане или отказ от наследство лицето, имащо качеството на наследник, следва да се яви лично, а приложението на чл. 51, ал.2 ЗН предполага известен негов адрес, редовно уведомяване с ясно дадени указния и определен срок. В случая е направено всичко възможно за призоваването на горепосочения наследник на починалия кредитополучател. Той е търсен по постоянен и настоящ адрес, като е направен опит да бъде издирен и чрез вписан работодател, какъвто не се е установил. При това положение се налага извод, че обективно същият не може да бъдат призован за осъществяване на процедурата по чл. 51 ЗН, респ. не може да бъде осигурено личното му явяване. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗН дава право на всеки заинтересуван да поиска от районния съд да призове лицето, което има право да наследява и да му определи срок, в който да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗН, ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК на ВКС, в производството по чл. 51 от ЗН са неприложими фикциите на чл. 40, чл. 41, чл. 47, ал. 5 и чл. 48 от ГПК, налагащи назначаването на особен представител на наследника на починалото лице. Изявлението за приемане или отказ от наследство е едностранно и неотменимо, има строго личен характер и зависи изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, поради което при невъзможност за връчване на призовка на наследника за явяване пред съда, е недопустимо назначаването на особен представител, който да изрази становище дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството. Противното би ограничило или нарушило правото на лицето на приемане на наследството. В този смисъл е и определение № 37 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 418/2021 г., I г. о. и определение № 154 от 15.01.2024 г. по ч. гр. д. № 4592/2023 г., Г. К., І г. о. на ВКС, в които е прието, че когато молбата по чл. 51 от ЗН с искане за определяне на срок е подадена от лице с правен интерес, а в случая молителят като кредитор на починалия длъжник безспорно има качеството на заинтересувано лице да сезира съда с искане по чл. 51 от ЗН, не е допустимо съдът да прекрати производството със съображения, че призованото лице не може да бъде намерено, за да му бъде връчена лично призовката. Прието е, че охранителното производство се прекратява само на основанията по чл. 539, ГПК - когато бъде оттеглена молбата за издаването на акта или молителят не бъде намерен на посочения адрес. Ако тези предпоставки не са налице, производството е допустимо и съдът се произнася с решение по същество по молбата, като я отхвърля, а не прекратява производството по делото. По тези именно съображения и доколкото призования към наследяване не може да бъде открит за връчване на призовката, съотв. налице е невъзможност да му бъдат разяснени правилата на чл. 51 от ЗН, то съдът следва да отхвърли молбата за определяне на срок по чл. 51 от ЗН. Водим от горното, съдът