Решение № 6552 от 4.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 891/2026 г.

Т. Х. Ш., [населено място], [улица] ••• обжалва Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие рег. № 281з-106/24.02.2026г., издаден от За Началник на РУ – [община].

• Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен – издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Заявено е, че на 16.01.2026г. подал заявление, поради изтичане срока на валидност на вече издадено му разрешително за съхранение, носене и употреба на притежаваните къси огнестрелни оръжия – пистолет Макаров кал. 9х18 № КО18606 и Марголин кал. 22 № И1103Н. На 29.01.2026г. представил писмено обяснение, в което посочил, че като собственик на вилен имот в [населено място], м. •••, често посещава имота със съпругата си и остават да нощуват там. Вилният имот е в подножието на Стара планина и неведнъж е имало навлизане от мечки, вкл. има и кражби. В тази вр. са основателни страховете, че при внезапно нападение трябва да можеш да се самоотбраняваш. Твърди се, че в подножието на •••винаги е налице потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото му, личната неприкосновеност и опазване на движимо и недвижимо имущество. На това основание се поддържа за доказана необходимостта от подновяване на разрешението. Оспорващото лице се определя като отговорен и дисциплиниран човек, който е военен пенсионер и има необходимост да носи оръжие за граждански цели, за самоотбрана.

Твърди се в отказа да липсват фактически и правни основания, поради което не е мотивиран. Поддържа се, че за да е обоснована нуждата от съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, не е задължително да съществува реално застрашаване или опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е да съществува потенциална опасност, която винаги съществува с оглед собствеността му във вилната зона Я. Т.. В тази вр. се твърди, че не са обсъдени потенциалните опасности от административния орган. Посочено е, че фактическото основание в отказа за липса на необходимост от оръжие е относимо към хипотезата на производство по издаване на разрешение по чл.81 ал.1 ЗОБВВПИ, а в диспозитива на акта се отказва подновяване на срока на разрешението и се изземват късите огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях. Отказът е основан правно на чл. 58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ, което основание е относимо към отнемане на разрешение с решение на органа, издал същото. В тази вр. е посочено, че е издаден административен акт в производство, посочено от органа – по реда на чл.87 ал.1 ЗОБВВПИ, но е приложена нормата на чл. 58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ, поради което се счита допуснато смесване на три хипотези на закона, тъй като е постановен отказ за продължаване/подновяване срока на разрешение. Не е обсъдено, че в хипотезата на чл.87 ЗОБВВПИ се подновява разрешително, чийто срок не е изтекъл, а чл.81 касае издаване на разрешение. Необходимостта от отнемане следва да е доказана с обстоятелства, при които нуждата от издаване на разрешението вече не съществуват /Решение № 16087 / 2019г. по д. № 15027/2018г., ВАС/.

Поискана е отмяна на отказа и присъждане на направените съдебни разноски.

В ход по същество е поискано жалбата да бъде уважена във вр. с представените доказателства и се твърди, че скоро пак е имало набези на два броя мечки, което обстоятелство да бъде съобразено.

• Ответникът Началник на РУ К.при ОД МВР – [област] /За началник, главен инспектор Кр. С. съгласно Заповед № 317з-14476/14.11.2025г./ оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище. Отказът се счита за законосъобразен, издаден при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Поддържа се издаване на административния акт от компетентен орган при наличие на мотиви. При уважаване на жалбата е направено възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минималния, предвиден в Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа.

В писмено становище по същество на упълномощен процесуален представител гл. юрисконсулт И. П. /л.45 и сл./ е заявено, че жалбоподателят основава необходимост от оръжие като собственик на вилен имот за защита от животни и кражби, с цел превенция, които твърдения са обсъдени в оспорения отказ. Изводът на административния орган в насока – жалбоподателят не е поставен в по-рисково положение от останалите граждани се счита за правилен, тъй като действащото законодателство не предоставя право на притежаване на оръжие превантивно. В тази вр. е посочено, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използване на тази мярка. Самоотбраната по см. на чл.6 ал.3 т.1 ЗОБВВПИ е свързана със съществуваща непосредствена, реална или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на заявителя, като се преценя степента на застрашеност на охраняемите блага. Счита се, че жалбоподателят не е доказал наличие на изискванията за притежаване на огнестрелно оръжие съгласно предпоставките на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ, тъй като твърдените заплахи остават като потенциални рискове. Свидетелят също потвърди, че рисковете са потенциални, а не конкретни. Счита се, че към момента на издаване на обжалвания акт не е налице причина, обосноваваща несъмнено необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, поради което отказът е законосъобразен. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

• Окръжна прокуратура [област] не участва в съдебното производство.

Оспореният административен акт е връчен на 18.03.2026г. /л.6 гръб/, а жалбата подадена на 27.03.2026г. Жалбоподателят е адресат на неблагоприятен административен акт – отказ. Оспорването е допустимо – осъществено в 14 дневен срок и при наличие на правен интерес.

1. Ожалваният отказ е издаден в хипотеза на заместване съгласно Заповед № 317з-14476/14.11.2025г., поради което в съответствие с Т.Р. № 4/2004 г. на ВАС – ответник е титуляра /заместваното длъжностно лице/ : „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.“. Заповед № 317з-14476/14.11.2025г. е издадена от Директор на ОД МВР – [област] /л.37/ във вр. с отсъствие на началник на РУ – [община] /[населено място]/ поради временна неработоспособност – определен е негов заместник /гл. инспектор Кр. С./ до отпадане на необходимостта. В изпълнение на задължението, произтичащо от нормата на чл.168 ал.2 АПК /“Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това./, ответникът е задължен да представи : доказателства за временната неработоспособност на началника на РУ – [община], [населено място] по отношение дата на издаване на отказа – 24.02.2026г. /болничен лист или друг документ/, вкл. други данни за отсъствието на началника на посочената дата /напр. отпуск, командировка/. В съдебното производство е приет болничен лист № Е20252335596 от 18.02.2026г., удостоверяващ временна неработоспособност от 13.02.2026г. до 04.03.2026г., в който период е издаден обжалвания отказ /л.48/.

Няма данни за проведено производство по административно оспорване на отказа пред Директора на ОД МВР – [област].

Началникът на РУ К.при ОД МВР - [област] разполага с правомощия, пряко произтичащи от закона /чл.76 и сл. във вр. с чл.83 ЗОБВВПИ/. Към този орган е отправено заявление вх.№ 281000-518/16.01.2026г. от г-н Ш.за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на къси огнестрелни оръжия – пистолети „Макаров“ кал. 9х18 № КО18606 и „Марголин“ кал.22 № И1103Н /л.21/, предвид посочен постоянен адрес по лична карта в [населено място]. В заявлението е отразено за каква цел е оръжието – за самоотбрана като бивш служител на МО.

Към заявлението са приложени : декларация по см. на чл.98 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/; удостоверение за годност на оръжие от 16.01.2026г. /за пистолетите/; медицинско свидетелство от ЦПЗ [област] ЕООД, от 16.01.2026г. и удостоверение – справка от ЦПЗ [област] ЕООД от същата дата; служебна бележка от Военно формирование /ВФ/ 48340 / 06.02.2012г., удостоверяваща по отношение жалбоподателя, че е бил на служба във ВФ 48340 за период от 01.10.2000г. до 20.12.2002г. и е преминал резерва; протокол за изразходвани боеприпаси от 16.01.2026г.; електронна справка за съдимост – оспорващото лице не е осъждано; документ за внесена такса в административното производство.

Според данни от административната преписка : Във вр. със заявлението е установено писмено на 21.01.2026г., че за Т. Ш.няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. Образувана е административна преписка рег.№ 281р-897/19.01.2026г., който номер е отразен в докладна записка /л.32 и 32 гръб/, според данни от която – предоставените документи към заявлението отговарят на изискванията на чл.78 ал.1 ЗОБВВПИ и на основание чл.58 от същия закон и заповед на Директора на ОД – МВР [област] от 2019г. е извършена проверка в информационните фондове на МВР – АИС „Справки“, ЕАР-КОС, АИС-АНД, АИС „Съдебен статус“, получени уведомления от НАП по чл.182 ал.2 т.2 или чл.221 ал.6 ДОПК и ЗЗНД на 19.01.2026г., при което е установено, че към момента срещу лицето няма заведени заявителски материал и други нарушения по чл.58 ЗОБВВПИ. В тази вр. е предложено извършване на проверка за наличие на данни относно : определена принадлежност на лицето към категория ЛПИ, принадлежност към престъпни групи; близки отношения с лица, представляващи оперативен интерес; противообществени прояви. В докладна записка от 29.01.2026г. на ПИ Хр. В. /л.34 гръб/ са отразени установени факти и обстоятелства от извършена проверка по отношения жалбоподателя : няма склонност към злоупотреба с алкохол; няма констатирани противообществени прояви; ползва се с авторитет в района, в който живее; няма данни да използва упойващи или психотропни вещества; няма данни за нарушения на обществения ред по УБДХ и ЗООРПСМ; няма налагани мерки по ЗЗДН; не е настаняван за принудително лечение по ЗЗдр.; има създадени условия за съхранение на оръжията. От писмено обяснение на лицето е видно, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Предвид изложеното е предложено на Началника на РУ – К.да издаде разрешение. В докладна записка от 29.01.2026г. на разузнавач инспектор М. А. /л.35 гръб/ относно извършена проверка във вр. с издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие и съхранението му е посочено, че оръжието е необходимо за самоохрана като физическо лице и бивш служител на МО. Ш.не контактува с лица от престъпни групировки или с оперативно интересни лица, поради което е предложено да му бъде издадено разрешение. На тази докладна, отправена до Началника на РУ К.е вписано : „Съгласувано, 29.01.2026г.“и „Необосновано ! Отказ !“ – без дата. В докладна записка до началника на РУ [община], изготвена от ПИ КОС и ЧОД М. С., от 17.02.2026г /л. 36 гръб/ е вписано, че спрямо заявителя Ш.не е прилаган отказ на основание чл.58 ал.1 т.10 за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на ООБ по ЗОБВВПИ и не му е налагано административно наказание по ЗОБВВПИ до момента. Посочено е, че в хода на проверката Ш.не се е аргументирал обосновано за необходимостта му от издаване на разрешение, което представлява законово основание за отказ да му се поднови срока на разрешението, по см. на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ. Предвид изложеното е предложено да не се издава исканото разрешение.

В обстоятелствената част на оспорения отказ е отразено, че заявлението от 16.01.2026г. е разгледано и на основание чл.34 ал.3 АПК на г-н Ш.е предоставена възможност да изрази допълнително становище и посочи нови факти, доказващи необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие. В писмено обяснение на Ш.от 19.01.2026г. /л. 33 гръб/ е посочено, че е собственик на вилен имот в [община], м. ••• и редовно го посещава. Посещенията са през светлата част, но и през тъмната част на денонощието и често му се налага да нощува там. Поради тази причини счита, че има необходимост от оръжие за самоохрана.

Административният орган се е позовал на чл.6 ал.3 ЗОБВВПИ – предназначение на огнестрелното оръжие и защита посредством него на собствеността, живота и здравето на физическото лице. Приел е, че нормативната уредба възлага в тежест на лицето, което ще се ползва от разрешението – да докаже необходимостта от неговото издаване, а компетентния административен орган преценява наличието на основателна причина въз основа на твърденията на заявителя, като вземе предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. В тази вр. е посочено, че в заявлението не се навеждат твърдения за наличие на основателна причина, която да може да бъде проверена от органа, издаващ разрешителното.

Според началника на РУ [община] – заявеното желание за притежаване на оръжие не е правопораждащ факт за издаването му при пълна липса на данни за основателна причина. В тази вр. е посочено, че наличието на представени документите по чл.87 ЗОБВВПИ, не съставлява доказателство за необходимост от притежаване на оръжие, тъй като са относими единствено към преценката за персоналната пригодност на заявителя да упражни претендираното право.

Прието е, че поисканото разрешение е в хипотезата на чл.6 ал.3 от закона, но не са ангажирани доказателства за обосноваване нуждата от самоотбрана при съществуваща или вероятна причина. Цитирана е част от писменото обяснение на заявителя /“…Собственик съм на вилен имот, находящ се в [населено място], местността „•••“. Редовно посещавам вилния имот, като това се случва както през светлата, така и през тъмната част на денонощието, често ми се налага да нощувам…“/, като е вписано, че не са поддържани други факти, обосноваващи необходимостта му от оръжие, както и че не посочва да е получавал закани срещу личността му. Отразено е, че в РУ – К.няма постъпили данни за отправени заплахи срещу Ш.или член на неговото семейство. В тази вр. е преценено, че няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на заявеното разрешение.

Правни основания за издаване на отказа са чл.83 ал.5 вр. с чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ: „Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: т.10. което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение..”.

2. Към страните са отправени указания по доказателствената тежест, като за жалбоподателя – на основание чл.170 ал.2 АПК : „Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.”. Съобрази се нормата на чл.171 ал.4 АПК – „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.“.

В съдебното производство са приети : нотариален акт за собственост /л.38/; разрешение № 1693746 , валидно до 14.02.2026г. на жалбоподателя и протокол за изземване на взривни вещества, оръжие, боеприпаси и пиротехнически изделия от 18.03.2026г. /л.49 и сл./.

Свидетелят Е. В. М. познава жалбоподателя от 30-40 години – служили са заедно в армията. Във вилната зона – м. ••• съпругата му има имот, който посещават всяка събота и неделя. Заявено бе, че преки опасности няма, но съществуват потенциални, според преценката му на военен пенсионер, който не притежава оръжие и съжалява за това. Посочено бе, че районът е отдалечен от града и няма надеждна комуникация. Опасностите се изразяват в навлизане на животни в имотите и при жалбоподателят е имало случаи на навлизане на мечка – намирали следи от животното. Пояснено бе, че оръжието може да послужи за сплашване на животното, като се стреля във въздуха. Имало и хора, които ходели в тъмната част на деня и не се виждало по пътя ли са или в двора. Имало е случаи на изчезнали предмети – малоценни и не са заявени в полицията. Полицията издирвала емигранти и имало изоставени постройки.

• Заявените обстоятелства от свидетеля не разкриват по-рисково положение на г-н Ш.от това на останалите граждани, тъй като и други лица живеят в м. Я. Т., [населено място]. Обективно – посочените данни може да са основание за осигуряване надеждна защита на вилния имот посредством различни способи, но сами по себе си не доказват обоснована необходимост от издаване на разрешение. При сплашване на мечка с изстрел във въздуха няма сигурно предвидимо поведение на същата, което да се изрази в напускане на имота и е налице силна вероятност за проявяване на агресия. Твърдения за заплаха върху живота, здравето и имуществото на лицето и семейството му не са поддържани. В хипотеза на доказана обоснована необходимост от издаване на разрешение за оръжие, произтичаща единствено от местоположението на вилния имот, обстоятелството би имало последица – издаване на разрешение на всички лица, които живеят в същата местност или имат вилни имоти там и поискали разрешение за оръжие. Тази последица не съответства на разрешителния режим и целите на закона.

3. С обжалвания административен акт е отказано подновяване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие /пистолети Макаров и Марголини/. Оспореният отказ е фактически и правно мотивиран, при извършена самостоятелна преценка от органа-издател. Същият е преценил съображенията на лицето, като не е необходимо да ги вписва изцяло в административния акт. Писменото обяснение не съдържа твърдения за заплаха върху живота и здравето на лицето и семейството му, вкл. отсъстват и данни, които да представляват индиции за заплахи. Констатира се спазена процедура във вр. с подаденото заявление, в съответствие с предвидените в АПК правила, без процесуалните права на лицето да са ограничавани /арг. и от предписанието на чл. 83 ал. 2 от ЗОБВВПИ/. Не е предоставен 30-дн. срок за мотивиране на заявлението, но такъв не е бил необходим в случая, предвид данните от служебните проверки в хода на административното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си. Относно фактическите основания, обосновали отказа се отбелязва, че на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер. Законовото изискване към лицето, подало искането, е доказване необходимостта от издаване на разрешението /както при първоначално подаване на заявление, така и когато иска подновяване на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012г. , ВАС, Седмо О./. В тази насока са съображенията на органа - нуждата от самоохрана не е установена от Ш.убедително.

3.1. Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл. 76 и следващите от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. При всички случаи искането следва да отговаря на общите изискванията на чл. 58 ал. 1 ЗОБВВПИ, като според чл. 76 ал. 3 т. 3 ЗОБВВПИ, молителят е длъжен в заявлението да посочи основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна.

Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което са разграничени целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6 ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, вкл. лимитативно са определени и видовете граждански цели - чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели - чл. 6 ал. 3, съответно чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази вр. се отбелязва, че в заявлението са отразени граждански цели /самоотбрана/ и самоотбраната е съпоставена при преценката за обоснована необходимост от издаване на разрешително, тъй като не са заявени други - лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки.

3.2. В съдебното производство не бяха заявени други доказателствени искания от страна на жалбоподателя – извън свидетелски показания, посредством които да бъдат събрани доказателства, обосноваващи искането му и издаване на благоприятен акт, при доказателствената тежест при оспорване на отказ. Преценката на административния орган е съобразена с доводите на лицето в писменото му обяснение при съпоставка с регламентираните в закона цели. Изводът досежно отсъствие на конкретни данни за заплаха и опасност за здравето, живота и имуществото на жалбоподателя не е опроверган, нито разколебан.

Действително, липсва пряко изискване против дадено лице да са регистрирани противоправни действия или опити към такива, за да бъде прието, че е налице основателна причина за самоотбрана и преодоляна забраната по см. на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ. Независимо от това, законът изисква доказване на “основателна причина” за самоотбрана, тъй като според цитираната норма - основателна е причината, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно, за доказване основателност на причината за издаване на разрешителното, е необходимо да са налице убедителни доказателства, които изключват всякакво съмнение от необходимостта от оръжие. Същите следва да бъдат с достатъчно силен интензитет на убеждаващо въздействие, а не само да насочват към данни за необходимост. В обхвата на основателните причини попадат и регистрирани против заявителя противоправни действия, заплахи и др. от този характер. Интензитетът на проявено действие с последица заплаха към дадено лице се проявява различно в конкретна ситуация и може да има комплексен характер /източник на въздействие, обстановка, субективно възприятие за характера и степента на посегателството, др./, но винаги трябва да е конкретизирано, за да се извърши преценката за основателност. От този аспект, заявените в обосноваване на заявлението данни /писменото обяснение/, се определят като общи, тъй като липсва конкретна ситуация, разкриваща несъмнено обективна необходимост от снабдяване с оръжие.

Съобразява се, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6 ал. 3 т. 1 от ЗОБВВППИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими и лични блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка /“доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ; веднъж издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие не означава, че същото автоматично ще се подновява; периодът на доказване на оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението” - Решение № 1471/2013г., ВАС, Седмо О./. В тази вр. относно възражението за допуснато смесване на три хипотези на ЗОБВВПИ следва да бъде посочено, че неточно или непълно правно основание за издаване на административен акт не представлява съществено нарушение, самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност, тъй като законосъобразността се преценява въз основа на фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените. Съдът се позовава на Решение № 50/2021г. по д. № 2324/2020г., ВАС – „… грешката на административния орган при индивидуализацията на приложимата разпоредба не засяга материалната законосъобразност на заповедта, ако са налице юридическите факти, пораждащи упражненото правомощие …Въпросът за коректната правна квалификация е разрешен от съда като част от служебната проверка на административния акт, съдържаща в себе си по хипотеза и подвеждането на фактическите основания за издаването на заповедта под състава на приложимата материалноправна норма.“.

Съобрази се, че съгласно чл. 84 ал. 2 ЗОБВВПИ - разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е валидно за срок 5 години от датата на издаването му. Според чл. 87 ал. 1 ЗОБВВПИ - в едномесечен срок преди изтичането на този срок лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване до директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/ на Министерството на вътрешните работи /МВР/ или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от съответните документи, посочени в т. 1 – т. 3 от цитираната законова норма. Съгласно чл. 87 ал. 3 ЗОБВВПИ разрешението за подновяване по ал. 1 се издава по реда на чл. 83. Възприето е в съдебната практика и няма повод за отклонение от разбирането - подновяването на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие се извършва след провеждане на процедурата, приложима за първоначално издаване на разрешение за горните дейности /Решение № 7202 от 28.06.2023г. на ВАС по адм. д. № 3473/2023г., VII о. и др./. Тоест, в случая не е допуснато смесване на хипотези от самостоятелни административни производства. В цитираното съдебно решение е посочено също, че „…Началото на процедурата по издаване, съответно и подновяване, на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелни оръжия се поставя с подаването на заявление по образец от лицето, в чиято сфера ще рефлектира крайното волеизявление на компетентния орган – Арг.: чл. чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ. Законодателят е предвидил мотивираност на сезиращия акт, което задължава заявителя във всеки конкретен случай да посочи причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение - Арг.: чл. 81, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Регламентирана е служебна проверка единствено по отношение на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 3 с. з., както и дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. Това е ясна индиция за волята на нормотвореца да остави на преценката и възможностите на заявителя установяването на положителните, респ. отсъствието на отрицателните предпоставки за издаването на исканото разрешение, с изключение на факта дали по отношение на лицето е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и дали същото е обвиняем за извършването на деяние, квалифицирано от законодателя като престъпление от общ характер. Следователно именно изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя и гореописаните служебно установявани факти, предопределят обхвата на проверката, която компетентният административен орган е задължен да направи. Те поставят и рамките, в които органът може да се произнесе. (В този смисъл вж.: Решение № 3174/05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1140/2022 г., VII о. на Върховния административен съд).“. При подаването на заявлението, жалбоподателят е трябвало за установи, че към този момент отговаря на изискванията, предвидени от закона за издаване на индивидуалния административен акт. Неправилно в жалбата е направено позоваване на съдебна практика относно отнемане на разрешително, в който случай необходимостта от отнемането му следва да е подкрепена с доказателства за отпадане нуждата от издаването му, тъй като предмет на спора не е акт за отнемане на разрешително, а отказ за подновяване срока на разрешението.

Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Предвид установената доказателствена тежест не е предвидено задължение за административният орган да събира служебно данни или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя.

Ведно с това, разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ, въвежда доказаната обоснована необходимост като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на благоприятен акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона / Решение № 16149/2012г., ВАС, Седмо О./. Предвид това, наличието на положителни предпоставки за останалите критерии на закона не е обстоятелство, преодоляващо отсъствие на предпоставката по чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ.

В случая и в съдебното производство не бяха представени конкретни доказателства за реална или потенциална лична заплаха или заплаха против семейството на жалбоподателя или против личността му. Както бе посочено, местоположение на вилния имот, в който жалбоподателят ходи често и остава да нощува - може да е причина за осигуряване надеждна защита на имота и сградата в него посредством различни способи, но сам по себе си не доказва обоснована необходимост от издаване на разрешение. Отсъства позоваване на конкретна ситуация на проявена заплаха към живота, здравето или имуществото на жалбоподателя и семейството му, като напр. оплакване в РУ на МВР и извършена проверка по него с установено застрашаване живота, здравето или имуществото на г-н Ш., респект. по което да е образувано досъдебно производство със заключителни данни, от които произтича несъмнен извод за застрашени здраве, живот или имущество на лицето и семейството му, въпреки предприети мерки за повишаване сигурността на дома и имуществото. Тоест, не е установен опит за посегателство спрямо живот, здраве или имущество.

Предвид установен разрешителен, а не регистрационен режим, следва да бъде доказана необходимостта от носене на оръжие, като съответстваща на целта му. Несигурни събития не е възможно да бъдат подлагани на обективна преценка и в конкретиката на фактите отказът не е издаден при неизяснени обстоятелства, тъй като в допълнителната обосновка на заявлението и в жалбата не е посочена конкретна информация за непосредствена настояща опасност за живота и здравето на жалбоподателя. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ отрича издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, на лице, което няма основателна причина – в случая самоотбрана, следва извод за законосъобразност на оспорения отказ. При отсъствие на данни и доказателства, които да водят до еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота и здравето, както и имуществото на жалбоподателя, които да обосноват необходимост от придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя, следва, че преценката на административния орган е правилна. Същата не е опровергана в хода на съдебното производство посредством допълнителни относими факти, вкл. по см. на чл.142 ал.2 АПК.

По отношение твърдението по същество за нови набези на мечки са относими съображенията при оценка на свидетелските показания. Сплашването на мечка с изстрел от оръжие няма гарантирана последица – оттегляне на животното от имота, а е налице силна вероятност от агресивна реакция. В реда на изложеното е необходимо да бъде посочено, че изборът за придобиване на имот до планината е на лицето, което е могло да предвиди и неблагоприятните последици от местоположението на вилния имот.

В съдебната практика по прилагане на ЗОБВВПИ безпротиворечиво се приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие - при липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на заявителя и целостта на неговото имущество, необходимостта от придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не следва да бъде квалифицирана като доказана. Разрешителният режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към момента на упражняване на субективно право, поради което основанието – самоотбрана, следва да бъде мотивирано с конкретни и убедителни аргументи /в този см. Решение № 3587 от 31.03.2026г. на ВАС по адм. д. № 12509/2025 г., VII о. : „В тежест на иницииралото производството лице е да докаже необходимостта си от разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. За доказване основателност на причината за издаване на разрешителното е необходимо да са налице убедителни доказателства, които изключват всякакво съмнение от необходимостта от оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на заявителя и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана.“; Решения №№ 16145 / 2012г.; 16191/18г.; 15159/2018г. - ВАС, Седмо О. и др./.

Отчита се, че качеството на лицата, посочени изчерпателно в чл. 78 ал. 1 ЗОБВВПИ като държавни служители към конкретно изброени ведомства, както в случая на непрекратени, така и в случая на прекратени служебни правоотношения, не е основание да получат разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на лично късоцевно огнестрелно оръжие. Константно е възприето в съдебната практика, че нормата на чл. 78 ал. 2 ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, които се доказват с конкретни документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР / МО, то може да получи разрешение за ползване на оръжие, без да обоснове основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие /Решение № 13460/2018г., ВАС, Седмо О. и др./. Разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ЗОБВВПИ не изключва приложението на чл. 58 ал. 1 т. 10 с.з. Дори заявителят да е бивш служител от МО или лице от обхвата на чл.78 ал.1 от закона, това не го освобождава от задължението да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана / Решение № 2912 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8815/2025 г., VII о. :“… Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия". Следва да се има предвид, че фактът, че С. К. е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството му на служител на МВР с прекратено правоотношение, сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Правилното и систематично тълкуване на приложимите правни норми в тяхната систематична връзка обосновават извод, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешение, и като императивна, е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение, а визираното в чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата по ал. 1 от с. з. с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение, без да се извеждат аргументи, че след като на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то задължително следва да му бъде удължаван срокът на разрешението. Изцяло против нормативната регламентация, а и против целта на закона е извода на първоинстанционния съд, че при заявен мотив самоотбрана, предвид длъжността, която са изпълнявали заявителите – бивши служители на МВР, следва да получат поисканото разрешение.“/.

В случая издателят на отказа е инкорпорирал действието по изземване на огнестрелното оръжие в самия акт, което не представлява нарушение с оглед целта на специалния закон - регулиране на обществени отношения в насока защита на такива ценности като живота и здравето на гражданите. След като е отказано подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, притежаваните от адресата на отказа оръжия и боеприпаси не могат да останат у него. Задължителна предпоставка за изземване на огнестрелното оръжие е издаден отказ за подновяване на разрешение за носене на оръжие, като изземването е фактическа последица от административния акт /Определение № 4527 от 27.03.2019г. на ВАС по адм. д. № 2263/2019г., VII о./.

Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.24 пр.1-во от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът