Решение № 148 от 15.7.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 287/2026 г.

Производството е образувано по въззивна частна жалба на В. Б. И., в качеството му на учредител на фондация „Темида – 7“ и Ю. Н. Б., в качеството му на наследник на НХБ., председател на УС и учредител на фондация „Темида – 7“ със седалище гр.Варна срещу решение № 226 от 17.05.2024г. по ч.търг.дело № 104/26г., с което е оставена без уважение молбата им за попълване на органите на фондацията на УС, в евентуалност за попълване състава на ОС и извършване на промени в учредителния и акт. В жалбата се твърди, че изводът на съда, че наличието на двама живи учредители на фондацията, които могат да вземат съответните решения е необоснован и в разрез с доказателствата по делото. Твърдят, че първоинстанционният съд е подходил неправилно и формалистично от гледна точка на прилагането на чл.35 ал.3 предл.второ от ЗЮЛНЦ, в която са очертани хипотези за попълване състава на органите на фондацията. Твърдят, че съдът е игнорирал изцяло разпоредбите на Устава на фондацията, при съобразяване на които следва да се извърши това попълване, включително относно кворума и мнозинството и не е формирал волята си, съобразно неговите предвиждания. Сочат, че от мотивите на съда не става ясно защо при наличие на само двама живи учредители, то същите биха могли да проведат легитимен избор, при формиране на изисквания от Устава кворум и мнозинство, за попълване на състава на УС и да вземат решение евентуално за изменение на Устава. Твърдят, че при формирана от учредителите воля за наличие на повече от един орган на управление, предвидения специфичен ред за попълване на състава и/или вземане на решения, както и настъпила смърт на всички лица от състава на УС и на 2/3 от учредителите, обуславят в своята съвкупност приложимостта на чл.35 ал.3 предл.второ от ЗЮЛНЦ и намесата на съда за попълване на органите на фондацията. Твърдят, че са налице предпоставките на чл.35 ал.3 предл.второ от ЗЮЛНЦ. Към момента на подаване на искането е налице непълнота в членския състав на УС, поради настъпила смърт на тримата вписани членове на УС. Обективно невъзможно е да се стигне до надлежно свикване и вземане на решение за попълване състава на органите на фондацията предвид нормата на чл.11 ал.1 от Устава, съобразно която общото събрание се свиква от Председателя на УС, първоначално свикване на УС, а в последствие и на ОС. Твърдят, че дори и да се игнорират разпоредбите за свикване на ОС от УС, като по своя инициатива проведат събрание, останалите двама учредители не биха могли да попълнят състава на органите на фондацията, без да нарушат нейния Устав. Позоват се на нормата в Устава, регламентираща, че ОС взима решения с мнозинство 2/3 от състава си, а в определени случаи и с пълно мнозинство. Излага, че от граматическото тълкуване на тези разпоредби следва, че за да бъде взето валидно решение, е необходимо съставът на съответния орган да наброява не по-малко от 3 лица като минимум на базата, на която следва да се изчисли мнозинството от 2/3. Твърдят, че на практика е невъзможно както свикването на събранието, така и евентуалното му законосъобразно провеждане в съответствие с изискванията на Устава, поради което и единствения резонен и законосъобразен ред за разрешаване на този казус е допустимата съдебна намеса. Молят са да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да попълни състава на УС с посочените в искането лице, в отношение на евентуалност да попълни състава на ОС на фондацията и да извърши промени в Устава. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Производството е по искане за попълване от съда по седалището на състава на органи на фондация „Темида – 7“ по реда на чл.35 ал.3 предл.второ от ЗЮЛНЦ. Фондация „Темида – 7“ е вписана в вписана в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден при Варненски окръжен съд с решение от 07.07.1999г. по фирм.дело № 1307/99г. След вписване на фондацията по партидата и няма вписани промени, включително и след приемане на ЗЮЛНЦ. Фондацията не е пререгистрирана в регистъра на АВ в срока по § 25 ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ. По допустимостта на производството е налице произнасяне на АС – Варна с определение № 197 от 22.04.2026г. Фондация „Темида – 7“ е вписана по правилата на ЗЛС. Вписаните органи на фондацията са общо събрание, управителен съвет и контрольор. Представителен орган е председателят на УС. Вписан е тричлен състав на УС. Фондацията е учредена от шест физически лица. Представени са доказателства, установяващи, че към момента от шестимата учредители на фондацията четирима са починали. Живи учредители са молителят И. и ЯКБ. Сред починалите са и тримата членове на УС, включително и представляващия фондацията председател на УС. Чл.35 ал.3 от ЗЮЛНЦ регламентира, че органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им, както и всяко лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището и да попълни състава на органите в съответствие с волята, изразена в учредителния акт. Предвид смъртта на тримата членове на УС е налице невъзможност органът УС сам да вземе решение за попълване на състава си на основание чл.35 ал.3 предл.първо от ЗЮЛНЦ. Поставеният пред въззивния съд въпрос е може ли Общото събрание да вземе решение за избор на нов персонален състав на УС. Въззивният съд намира, че на този въпрос следва да бъде отговорено положително. Съобразно волята на учредителите в учредителния акт фондацията има общо събрание и управителен съвет. Правомощията на УС и на председателя на УС са регламентирани в чл.13 и чл.15 от учредителния акт. На основание чл.11 ал.4 от него ОС изслушва и утвърждава отчета на управителните органи на фондацията и осъществява други функции, възложени му с устава. Такава функция, изрично регламентирана в чл.12 ал.2 от учредителния акт на фондацията, е правомощието на Общото събрание да извършва промените в състава и числеността на УС с единодушно решение. Поради което и съдът намира, че учредителният акт регламентира ясно кой орган и с какво мнозинство може да попълни състава на УС. Запазено право на учредителите е регламентирано в чл.20 от учредителния акт и това е правото да извършват промени в Устава. Общото събрание се състои от учредителите на фондацията, присъединили се по-късно лица, както и спомоществователи на фондацията /чл.11 ал.2 от учредителния акт/. Няма твърдения, че има лица, присъединени към фондацията по реда на чл.11 ал.3 от учредителния акт. Установено е по делото, че двама от първоначалните учредители от 1999г. са живи. Няма твърдения в молбата, за това че учредителите - молителят В. Б. И. и ЯКБ са опитали да вземат единодушно решение за избор на нов състав на УС. Няма данни дали учредителят Бобева е търсена във връзка с дейността на фондацията и необходимостта от вземане на решение за попълване на УС. Съдът намира, че в конкретната хипотеза, при която няма кой да свика общо събрание, е допустимо учредителите сами да инициират свикване на събрание и да вземат решение за избор на УС. Чл.35 ал.2 от ЗЮЛНЦ предвижда съответно прилагане на правилата за органите на сдружението. Поради което и предвид спецификата на фондацията, като персонифицирано имущество, посветено с едностранна сделка за определена от учредителя цел, правилата за свикване на общо събрание за сдруженията, каквито са изискванията за свикване и кворум, не следва да се абсолютизират. При наличие на общо събрание с двама члена е възможно както провеждането на събранието, така и вземането на единодушно решение за избор на състав на УС. Изискване членовете на УС да бъдат измежду учредителите, или измежду лица, участващи в общото събрание учредителният акт не поставя. Намесата на съда е допустима по закон, но същата е крайна, само когато вземане на решение за попълване на състава от орган на фондацията е невъзможно. Поради което и при липсата на твърдения в молбата за невъзможност двамата учредители да вземат единодушно решение, искането по реда на чл.35 ал.3 от ЗЮЛНЦ следва да бъде оставено без уважение. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.