Решение № 1975 от 17.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2658/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Н. А. Б., [ЕГН], гр. Варна, чрез адв. В. С. от ••• срещу отказ за връщане на СУМПС, обективиран в писмо рег. № 819000-42009/08.08.2025г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна. В жалбата са наведени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения отказ и липса на мотиви. Твърди се, че СУМПС е бил отнето на основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, за срок от 12 месеца, считано от 30.11.2022г., съгласно Споразумение по НОХД № 5062/2022г. по описа на Районен съд Варна. Според жалбоподателя, срокът за изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е изтекъл на 30.11.2023г. и неправилно в отказа е посочено, че срокът на наказанието изтича на 05.02.2026г. – една година след издаване на ново СУМПС /което е издадено на 05.02.2025г./, поради което отправя искане съдът да отмени отказа и да върне преписката на ответника с указания по прилагането на закона. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. В. С., която поддържа жалбата, като уточнява, че не оспорва фактът, че отнетото СУМПС на Б. е изтекло, че е издадено ново на 05.02.2025г., което „не са виждали“, поради отказа на ответника, както и че е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на 30.11.2022г., с която е отнето СУМПС със срок от 18 месеца, до решаване на въпроса с отговорността. Прави искане за присъждане на разноските по делото, като представя списък, като адвокатското възнаграждение бъде присъдено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради това, че с жалбоподателя са стари приятели и правната помощ е оказана безплатно. От страна на ответника е представена административната преписка, като в придружителното писмо е изразено становище за неоснователност на жалбата. Срокът за изтърпяване на наложеното наказание е една година и той започва да тече от датата на издаване на СУМПС – 05.02.2025г., съгласно указание на Районна прокуратура по повод изпълнението на наказанието. В съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юриск. Г. Г., който оспорва жалбата. Отправя искане съдът да я отхвърли и потвърди отказа като правилен и законосъобразен, тъй като ответникът не е орган по изпълнението на наложеното наказание – „лишаване от право да управлява МПС“, а изпълнител и доколкото отнетото при извършване на престъплението свидетелство е било невалидно – с изтекъл срок, съгласно указанията на районна прокуратура изтърпяването на наказанието започва от момента на издаване на ново СУМПС. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна: От доказателствата по делото се установява, че по НОХД № 5026/2022г. по описа на Районен съд, Варна Н. Б. е признат за виновен затова, че на 30.11.2022г. в гр. Аксаково е управлявал МПС – товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 2.98 на хиляда, установено по надлежния ред. С подписано по делото споразумение на 15.12.2022г. Б. е приел да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с тригодишен изпитателен срок и „глоба“ в размер на 150 лева. Освен това на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. На същата дата – 15.12.2022г. Н. Б. е предал доброволно СУМПС [номер], валидно до 10.03.2018г., в което имената му са посочени като Н. А. С., но по делото е представено удостоверение за идентичност на лицето. На 22.07.2025г. жалбоподателят Б. е подал заявление рег. № 819000-37679 до Директора на КАТ Варна с искане да му бъде върнато СУМПС като е изложил доводи, че срокът на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е изтекъл на 30.11.2023г., съобразно посоченото в подписаното споразумение но НОХД, че в срока следва да се зачита времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 30.11.2022г. Във връзка със заявлението, Началникът на сектор ПП към ОДМВР Варна с обжалваното писмо с изх. рег. № 819000-42009/08.08.2025г. е уведомил Б., че срокът на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, следва да бъде изпълнено считано от датата на издаване на ново СУМПС, а именно от 05.02.2025г. до 05.02.2026г., поради което е отказал връщането. По делото не е представено от ответника новото издадено СУМПС, но в с.з. на 28.01.2026г. страните са заявили изрично, че не оспорват факта на издаване на ново СУМПС на 05.02.2025г., както е посочено в писмо рег. УРИ№81900056400/04.11.2025г. , издадено от ответника, с което е изпратена на съда жалбата на Б.. При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Страните не спорят по фактите. Основният спор по делото е от кога е започнало да тече изтърпяването на наложеното от РС Варна наказание с влязлото в сила споразумение. Жалбоподателят твърди, че това е започнало от датата на нарушението – 30.11.2022г., а ответникът по делото с оспореното писмо счита, че наказанието е започнало да тече от момента на издаване на ново СУМПС - 05.02.2025г. /предвид липсата на валидно СУМПС към момента на нарушението, както и към датата на предаването на притежаваното от жалбоподателя изтекло СУМПС/. Съгласно чл. 190 ал. 2 от ЗДвП, наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ започва да тече от датата на изземване на СУМПС, а редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Предпоставките за връщане на отнетото свидетелство са уредени в чл. 24 ал. 1 от посочената наредба. В зависимост от основанието за отнемането му, СУМПС се връща след: 1. изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“; 2. отпадане на основанието по чл. 171 т. 1 б. „а“, „г“, „д“ или „ е“ от ЗДвП; 3. успешно полагане на проверочен изпит; 4. получаване на протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до 0, 5 на хиляда; 5. изминаване на шестмесечен срок от отнемането на свидетелството за управление на водач, за който е установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, без да има влязло в сила наказателно постановление или съдебен акт. В конкретния случай, дори да беше валидно СУМПС, датата на началото на изпълнението на наказанието би била датата на доброволното му предаване – 15.12.2022г., а не датата на извършване на престъплението - 30.11.2022г. В случая обаче, както на 30.11.2022г., така и към момента на „отнемането“, в случая – предаване доброволно, свидетелството не е валидно, тъй като срокът, за който е било издадено е изтекъл на 10.03.2018г. – 4 години преди извършването на престъплението. Поради това, с писмо УРИ № 819000-57892/2022г., ответникът е поискал от Районна прокуратура Варна разяснение кога да бъде приведено в изпълнение споразумението, доколкото той следва да го изпълни, съгласно чл. 237 ал. 1 от ЗИНЗС - наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му. В отговор на запитването, с писмо рег. № 1019/13.01.2023г. прокурор от РП е указал, че изтърпяването на наказанието може да започне да се изпълнява едва след като бъде издадено ново СУМПС. Това дали жалбоподателят е бил уведомен или не за указанията на РП не се отразява на началото на срока за изтърпяване на наказанието. С писмо УРИ № 819000-7417/10.02.2025г. ответникът е уведомил Районна прокуратура за привеждане в изпълнение на наказанието на Б., считано от 05.02.2025г. – датата на издаването на новото СУМПС. След подаване на заявление рег. № 819000-37679/22.07.2025г. по направеното от ответника ново запитване до Районна прокуратура относно изпълнение на наказанието, с писмо рег. № 1019/31.07.2025г. от прокурор в РП е посочено, че срокът за изтърпяването е до 05.02.2026г. Съдът споделя мотивите на ответника за отказа за връщане на СУМПС. Изпълнението на наказанието – лишаване от право, като форма на държавна принуда, има за цел да лиши наказаното лице от възможността да упражнява някаква дейност, която то би могло да изпълнява ако не беше наказанието. В настоящия случай, жалбоподателят не притежава валидно СУМПС, което да позволява привеждане в изпълнение на наказанието и което ако не му беше наложено наказанието би му позволило да управлява МПС, поради това, срокът за изтърпяване на наказанието може да започне да тече едва от датата, на която бъде издадено ново, валидно СУМПС на Б.. Предвид приетото за безспорно наличие на ново СУМПС от 05.02.2025г., срокът на наказанието изтича на 05.02.2026г. и само в случай, че органът не върне свидетелството след тази дата, за жалбоподателят би възникнало правото да обжалва фактическо бездействие по връщане на СУМПС, поради изпълнение на изискването на чл. 24 ал. 1 т. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Това означава, че подаденото на 22.07.2025г. заявление до Началника на сектор ПП при ОДМВР Варна с искане за връщане на СУМПС е неоснователно, тъй като към този момент Б. не е бил изтърпял срока на наказанието, поради което правилно и законосъобразно ответникът е постановил оспорения отказ. Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт. При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото. Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК