Решение № 599 от 18.12.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 602/2023 г.

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК. С решение № 77 от 19.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1139/2020 г. по описа на РС – С., С. И. Д. – Н. е осъдена да плати на МВР сумата от 120 лв., с която се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до окончателното плащане, както и е отхвърлен главният иск за разликата над уважения размер от 120 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство в частта, в която исковете са уважени, като са изложени доводи за неговата неправилност в тази част и се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство, депозирани са преди насроченото о. с. з. писмени бележки, в които е изложено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, съответно решението следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него следва да се постанови друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени и в частта за сумата от 120 лв. на главния иск, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до окончателното плащане, по следните съображения: Не е спорно по делото, а се установява и от представените по делото доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд, че в процесния период ответницата е била в служебно правоотношение с ищеца и във връзка със служебното си правоотношение се е явявала по дела в СГС и СОС в качеството си на вещо лице по наказателни дела, за което е получавала възнаграждения в размер, определен от съда. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на ищцата са платени следните възнаграждения в исковия период /за което също не се спори/: През 2016 г. са платени: възнаграждение в размер на 30 лв. за явяване и продължителен престой в о. с. з. на 27.01.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС, като делото е отложено по независещи от вещото лице причини; възнаграждение в размер на 50 лв., което, доколкото представените по делото справки от СГС не кореспондират в тази част, не е ясно дали е платено съгласно определение от 14.01.2016 г. по н. о. х. д. № 3455/2014 г. по описа на СГС /непредставено по делото/ или съгласно протоколно определение от о. с. з. на 18.02.2016 г. по същото н. о. х. д. /също непредставено по делото/, не е ясно съответно дали възнаграждението е определено за явяване в о. с. з. и отлагане на делото по независещи от вещото лице причини или за изслушване на заключение; През 2017 г. са платени: възнаграждение в размер на 20 лв. за явяване в о. с. з. на 20.12.2016 г. по н. о. х. д. № 765/2016 г. по описа на СОС, като делото е отложено по независещи от вещото лице причини; възнаграждения в размер на по 20 лв. всяко за явяване в о. с. з. на 29.03.2016 г., 18.05.2016 г., 27.06.2016 г. и 01.11.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС, като делото е отлагано по независещи от вещото лице причини; възнаграждение в размер на 40 лв. за изслушване на заключение в о. с. з. на 30.12.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС. Първоинстанционният съд е приел, че главният иск е неоснователен /и съответно го е отхвърлил/ в частта за общата сума от 80 лв., представляваща сбора от възнагражденията за явяване на вещото лице в четири заседания по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС, в които делото е било отлагано по независещи от вещото лице причини, като в тази част решението не е обжалвано /вкл. не е правено искане за допълването му с произнасяне и по акцесорния иск за обезщетение за забава върху сумата от 80 лв., за която главният иск е приет за неоснователен/, съответно в тази част решението не е предмет на настоящата въззивна проверка. Сборът от останалите възнаграждения, платени на вещото лице, е 140 лв. /формиран от възнаграждението в размер на 30 лв. за явяване и продължителен престой в о. с. з. на 27.01.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС, като делото е отложено по независещи от вещото лице причини, възнаграждението в размер на 50 лв., платено за участие по н. о. х. д. № 3455/2014 г. по описа на СГС, за което не е ясно дали е определено за явяване в о. с. з. и отлагане на делото по независещи от вещото лице причини или за изслушване на заключение, възнаграждението в размер на 20 лв. за явяване в о. с. з. на 20.12.2016 г. по н. о. х. д. № 765/2016 г. по описа на СОС, като делото е отложено по независещи от вещото лице причини и възнаграждението в размер на 40 лв. за изслушване на заключение в о. с. з. на 30.12.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС/. От горното е видно, че общата сума на платените на ответницата възнаграждения в исковия период е 220 лв. /в обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения за получени суми, които са посочени по пера по различен от гореизложения начин, тъй като са групирани, но сборът им също е 220 лв., макар този сбор да не е посочен изрично като цифра в обстоятелствената част на исковата молба/, но доколкото в петитума на исковата молба е посочена като претендирана обща сума сумата от 200 лв. по главния иск, а несъответствието между петитума и обстоятелствената част на исковата молба не е отстранено в хода на първоинстанционното производство, първоинстанционният съд се е произнесъл по главен иск с цена 200 лв. Доколкото не е искано допълване на решението или отстраняване на очевидна фактическа грешка в зависимост от това каква е била действителната воля на страната, не е налице и въззивна жалба в тази връзка, този въпрос също не е предмет на настоящата въззивна проверка. Съответно съобразно изложеното с оглед депозираната от ответницата в първоинстанционното производство въззивна жалба срещу решението в частта, в която исковете са уважени, предмет на настоящата въззивна проверка е дължи ли се на ищеца общата сума от 120 лв., представляваща част от общата сума от 140 лв., представляваща сбора /формиран по гореописания начин/ от получените от ответницата в първоинстанционното производство през исковия период възнаграждения, с която обща сума се твърди, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Настоящият въззивен състав намира, че на ищеца не се дължи тази сума. Чл. 59 ЗЗД урежда ангажиране на гражданската отговорност на правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като този субект бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 5 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г., при исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не е причинна, тъй като обогатяването не е следствие на обедняването и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. Поради което и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже настъпването на общ факт или обща група факти, от които произтича неговото обедняване и обогатяването на ответницата. Процесните суми са получени от ответницата при действието на чл. 60 ЗМВР в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 53 от 2014 г., и на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в редакцията й преди изменението и допълнението, обн. в ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 г. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 1 ЗМВР в посочената редакция, държавните служители, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научноприложни институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научно-приложните институти. Когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийни разноски. Съгласно чл. 20 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в цитираната редакция, на вещото лице, включително и когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.), и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004 г.). В чл. 21 от същата наредба е предвидено при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите да се заплаща и възнаграждение в размер не по - малко от 20 лв. В чл. 22 от наредбата е предвидено, че когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски. При извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на МВР, разходите за труд, консумативи и режийни разноски се установяват със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи - чл. 23, ал. 3 от наредбата. Действително според изменението на чл. 22, ал. 2 от наредбата, обн. в ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 г., определените възнаграждения по чл. 21, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на министерството. На правната норма на чл. 22, ал. 2 от наредбата обаче не е придадено обратно действие и същата се прилага от 05.10.2018 г., като нормативната уредба подчинява на един и същ режим условията и реда за определяне на всички разходи и изплащането им, когато вещото лице е служител на МВР, т. е. всички разходи трябва да бъдат установени със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. Доколкото на цитираната правна норма не е придадено обратно действие в съответствие с правилата на ЗНА, то следва, че същата не регулира спорното правоотношение, което се отнася за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г., тъй като е приета след получаване на претендираните суми от ответницата. Този извод не се опровергава от изложеното в решение № 2983 от 25.02.2020 г., постановено по адм. д. № 11286/2019 г. на ВАС, на което се позовава въззиваемият, тъй като предмет на проверка в него е противоречието на чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица с текста на чл. 60, ал. 3 ЗМВР, но за период, който е извън релевантния за конкретния спор, поради което и макар решението на административния съд да е задължително за гражданския съд на основание чл. 302 ГПК, то не следва да бъде съобразявано при постановяване на крайния съдебен акт. Дейността по извършване на експертизи /включваща и участие в съответните производства/ е възложена на служителите на съответните институти на МВР, в т. ч. Националния институт по криминалистика и криминология /понастоящем Национален институт по криминалистика/, като същата се явява специфична служебна дейност по смисъла на § 1, т. 26а ДР ЗМВР и според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения към основното месечно възнаграждение. Следователно за осъществяваните дейности служителите на НИК получават възнаграждение, което се полага за изпълнение на всички техни задължения, в т. ч. за изготвяне на експертни заключения като вещи лица, както и такова за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/ и за полагане на труд на официални празници /чл. 179, ал. 1 ЗМВР/. Следва да се има предвид, че в представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи не се съдържа утвърден механизъм за определяне на разходите във връзка с явяването на вещото лице, което е служител на МВР, и отлагане на делото по независещи от него причини, както и при явяване на вещото лице пред съда за изслушване на изготвеното заключение /за разлика от утвърдените механизми за определяне на останалите разходи – за консумативи и за труд, които са предвидени в съответните заповеди/. Същевременно ищецът не твърди и не представя доказателства относно създадени от него правила за начина, по който се определят разходите при явяване на вещото лице пред съд за изслушването му във връзка с изготвено от него експертно заключение, които да намерят приложение в конкретния случай. В хода на първоинстанционното производство ищецът не е представил по делото и доказателства, от които да е видно, че процесните суми съставляват реално сторени от него разходи по експертизите, изготвени от ответницата. Поради това е недоказано твърдението на ищеца, че в правната му сфера е настъпило обедняване, а ответницата от своя страна се е обогатила неоснователно за негова сметка с получаването на процесните суми. Без значение за основателността на предявения иск е дали действието по явяване пред съда за изслушване и защита на експертното заключение представлява последния заключителен етап от извършването на експертизата, т. е. включва се в понятието „труд“ по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР, тъй като ищецът не е установил обедняването си с процесните суми, които не са претендирани в съответните съдебни производства като сторени разходи за експертизите. Тъй като ищецът не е доказал осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, които следва да бъдат установени в условията на кумулативност, предявеният главен иск се явява неоснователен и в частта, в която е уважен от първоинстанционния съд, а предвид тази неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в съответната част. С оглед изхода на делото искането на въззивницата за присъждане на разноски е основателно. Същата претендира разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, същите са реално сторени според представените доказателства, съответно тези разноски следва да й се присъдят. Въззиваемият не претендира разноски, такива и не биха му се дължали с оглед изхода на делото.