Решение № 4604 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 598/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.213, ал.5 и ал.7 от ЗОБВВПИ и е образувано по жалба от К. П. Я. от [населено място], общ.Любимец срещу Заповед №271з- 389 от 14.04.2026г., с която се отнема в полза на държавата оръжие. Твърди се, че обжалваната заповед била лишена от мотиви и била неясна. Не ставало ясно какво е установил административният орган, за да изземе оръжието. Жалбоподателят притежавал оръжие и разрешение за носене, съхранение и употреба за него, което било валидно до 14.06.2023г. Пистолетът бил наследство от бащата на жалбоподателя и повече от 20 години се притежавал и съхранявал от К.Я.. До този момент разрешение за носене, съхранение и употреба винаги било подновявано от РУ Хасково, тъй като до 2023г. адресната регистрация била в този район. Иска съдът да отмени заповедта, както и претендира направените по делото разноски. Ответната страна Началник РУ Харманли към ОД МВР Хасково не взема становище по жалбата. От събраните по делото доказателства, преценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: На 31.07.2023г. по подадено от К. П. Я. заявление е постановен Отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см и боеприпаси за него - Отказ рег.№ 271р-22864 от 07.08.2023г., издаден от Началник РУ Харманли. При отказа е разпоредено на основание чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ в срок от 1 година К.Я. да прехвърли собствеността на пистолет Б./442, кал.9х18мм с фабричен номер АТМ 4567 и боеприпаси на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване, както и изрично е указано, че при неизпълнение на посоченото оръжието и боеприпасите ще бъдат отнети в полза на държавата. Отказ рег.№ 271р-22864 от 07.08.2023г. е обжалван, като пред Хасковски АС е образувано а.д.№173/2024г. и с Решение №2083/20.05.2024г. съдът е отхвърлил жалбата. Решението е влязло в законна сила след касационно обжалване пред ВАС – а.д.№7078/2024г., по което е постановено Решение №249/13.01.2025г., с което е оставено в сила решението на ХАС. Процесното оръжие – пистолет Б./442, кал.9х18мм с №АТМ 4567, е било иззето поради изтичане на срока за носене и съхранение с Протокол за приемане на ОБВВПИ рег.№271р-16812/09.06.2023г., като изрично в протокола има посочване, че предалият оръжието К.Я. е запознат с разпоредбата на чл.213 от ЗОБВВПИ и че може да прехвърли собствеността на оръжието в едногодишен срок на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване, както и че ако това не случи, то оръжието ще бъде отнето в полза на държавата. Видно от Писмо вх.№5609 от 21.07.2026г. на Началник РУ Харманли пистолет Б./442, кал.9х18мм с №АТМ 4567 е собственост на К.Я., след като през 2003г. е придобил собствеността като наследник на починалия си баща П. Я.. С оспорения акт Заповед рег.№271р-389 от 14.04.2026г., издаден от Началник РУ Харманли към ОД МВР Хасково, на основание чл.213, ал.2 във вр. с ал.5 от ЗОБВВПИ се отнема в полза на държавата от К. П. Я. пистолет Б./442, кал.9х18мм с №АТМ 4567, като в мотивите на заповедта се сочи, че след постановяване и влизане в сила на решението на ХАС на 13.01.2025г. Я. не е прехвърлил в законоустановения срок собствеността върху притежаваното от него оръжие. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 04.05.2026г., като на 18.05.2026г. в деловодството на съда е постъпила жалбата. От установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице, което пряко е засегнато от издадения и обжалван административен акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като проверява дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Съгласно посочената като правно основание за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал.2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл.155, ал.1 – т.е. органът, който е издал съответното разрешение. В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че К.Я. е имал издадено разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие, поради което именно Началник РУ Харманли е органът, компетентен да се постанови отнемането на огнестрелното оръжие, за което това разрешение се е отнасяло. Не се спори и че през 2023г. Я. е променил адресната си регистрация и е заживял в [населено място], още повече че за това има изявление от самия жалбоподател в жалбата по а.д.№173/2024г. на ХАС. Поради това оспорената заповед е издадена от материално компетентния административен орган по чл.213, ал.5 във вр.с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, който орган е постановил и отказа да се поднови срока на същото разрешение. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити и при издаването ѝ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В случая няма изрично уведомяване на жалбоподателя за започване на производството по отнемане. Спазването на изискването на чл.26, ал.1 от АПК е от значение за надлежното упражняване на правото на защита на засегнатия субект в административната процедура и тази разпоредба е гаранция, че органът ще постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като обсъди възраженията на заинтересованите лица. Но в случая още при предаване на оръжието с Протокола от 09.06.2023г. К.Я. е запознат с разпоредбата на чл.213 от ЗОБВВПИ, както и че ако не се прехвърли собствеността в едногодишния срок, то вещта ще бъде отнета в полза на държавата. А дори да се приеме, че не е спазено изискването за уведомяване на засегнатото лице за образуваното административно производство, същото не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото неуведомяването на адресата за проведеното административно производство не би повлияло върху съдържанието на акта и не би променило обективирания в заповедта на административния орган правен резултат – в срока няма предприети действия относно прехвърляне на собствеността. Нарушението на чл.26 от АПК попада в обхвата на чл.146, т.3 от АПК само, ако рефлектира върху съдържанието на властническото волеизявление. Поради това няма съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на акта. В съответствие с изискването на чл.35, ал.1 от АПК заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за упражняването на административното правомощие по чл.213, ал.5 от ЗОВВПИ. От фактическа страна не е спорно по делото, а и се установява от представения и приет като доказателство Протокол от 09.06. 2023 г., че на посочената дата оспорващият Я. е предал притежаваното от него огнестрелно оръжие – пистолет Байкал/442, кал.9х18мм с №АТМ 4567, за които е имал издадено разрешение за носене и съхранение, но същото е било валидно до 14.06.2023г. и има постановен Отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см и боеприпаси за него рег.№ 271р-22864 от 07.08.2023г. Няма данни, а и не се твърди от К.Я. да е подавал заявление за издаване на ново разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, нито да е прехвърлил собствеността върху процесното оръжие. Съгласно посочената като правно основание за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл.155, ал.1. Регламентирани са две хипотези за упражняване на административното правомощие по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ за издаване на заповед с разпореждане за отнемане в полза на държавата на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, а именно: 1./ когато собственикът не прехвърли собствеността; 2./ когато не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 2 или ал. 4. В случая разпореденото отнемане в полза на държавата от фактическа и от правна страна е обосновано с непредприемането на действия по прехвърлянето на собствеността. При издадено решение по чл.155 от ЗОБВВПИ или при прекратено действие на разрешението, т.е. при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема. При постановеното отнемане на разрешението на К.Я. собственикът не е прехвърлил собствеността на оръжието в едногодишен срок и за държавата е възникнало правото да го отнеме, като компетентният орган е постановил отнемането. Собственикът няма разрешение за придобиване, съхраняване, носене или употреба на оръжие, не е подал ново заявление за издаване на съответното разрешение или за връщане на отнетото разрешение. Като собственик на процесното оръжие К.Я. е бил с отнето разрешение и се явява лице, което притежава без надлежно разрешение вещите по чл.3, 4, чл.7 и чл.8 от ЗОБВВПИ. Независимо от това дали са предадени или иззети вещите, в случаите, когато лице без разрешение, не поиска подновяване/издаване на ново разрешение или не предприеме действия по прехвърлянето на собствеността на вещите в нормативно определените срокове, то тези вещи могат да бъдат отнети в полза на държавата при прилагането на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ. В настоящия случай вещта е била предадена на 09.06.2023г. – преди влизане в сила на постановения отказ, т.е. на 13.01.2025г. Правните последици на отказа за подновяване на разрешението са настъпили и нито в едногодишен срок след предаване на вещта, нито след влизане в сила на отказа, К.Я. няма издаден разрешителен административен акт за съответната дейност по ЗОБВВПИ и не е прехвърлил собствеността на пистолета. Целта на изземването е вещите, предмет на разрешителния режим, е да не бъдат във владение/държане на лице, което няма съответното разрешение. В съответствие и при правилно приложение на закона Началник РУ Харманли е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, поради което съдът намира, че оспореният акт и разпореденото със заповедта отнемане в полза на държавата на притежавания от оспорващия пистолет Б./442, кал.9х18мм с №АТМ 4567, е съобразено материалните изисквания на закона. Поради изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът