Решение № 244 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 267/2026 г.

наказателно дело № 20263630200267 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №27-2500225/10.12.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.79 ал.4, във вр. с чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД с ЕИК202756436, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 1175.97 евро / равностойност 2300 лева/, за нарушение на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита , че от страна на дружеството не е осъществено вмененото нарушение, тъй като чуждите граждани не са полагали труд на строителния обект, а са били там за да огледат обекта и да се заползнаят с естеството на работата, докато чакали финализиране на процедурата по издаване на необходимите документи за постъпване на работа. Намира за съществено процесуално нарушение обстоятелството, че на лицата не е бил осигурен преводач, поР. което не са имали възможност да обяснят на проверяващите по какъв повод се намирали в близост до обекта, което опорочило изцяло процедурата по установяване на нарушението. Намира за нарушено изискването за пълно описание на нарушението по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Излагат се и доводи, че се касае за маловажен случай. При условията на евентуалност моли НП да бъде изменено като бъде намален размера на наложената санкция. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален представител – адв.В.П. от ШАК. Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като излага съображенията си за това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поР. което се явява процесуално допустима. ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Въз основа на сключен на 19.09.2025г. договор за възлагане на обществена поръчка между Община Шумен като възложител и “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД като изпълнител, дружеството - жалбоподател извършвало строително-монтажни работи на стоеж „Реконструкция на канализация по ул.“Тича“ от ОК533 до ОК 531 и нова канализация до ул.“Ген.Ганецки“ от ОК531 до ОК569А-гр.Шумен“. На 14.10.2025г. свидетелите М. А. Я. и Р. А. И. - служители на Дирекция „ИТ” – Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строежа . Пристигайки на обекта контролните органи установи 5 лица – един багерист български гражданин и четирима граждани на Узбекистан, които извършвали ръчни изкопни работи с лопати. По време на проверката на обекта чуждите граждани не представили документи за самоличност и се представили с чужда самоличност. Контролните органи получили информация от лицата, че са отседнали в хотел в гр.Шумен. Посетили хотела, от където била получена информация, че лицата били настанени там от няколко дни, но самоличността им не съвпадала с посочената от лицата при проверката на обекта, поР. което по – късно същият ден свидетелите М. А. Я. и Р. А. И. , заедно със слижители на Дирекция «Миграция» отново посетили обекта. Там заварили същите лица, които продължавали да извършват ръчни изкопни работи с лопати, а багериста копаел с багера. Със съдействието на служителите от Дирекция «Миграция» при МВР била установена самоличността на чуждите граждани, а именно - У. Х. У. К., У. А. У. А., М.М.Х., Р.Р. У. А., всички граждани на Узбекистан. На 15.10.2025г. в 16 часа в саморъчно попълнена на основание чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ декларация, предоставена му от контролните органи на узбекски език, св. У. К. декларирал, че работи за ”Н. ВИ СТРОЙ” от 09.10.2025г. като работник, с работно място Шумен, въз основа на трудов договор, с работно време 08:00 часа до 17:00 часа, почивни дни събота и неделя, с основни задължения – помощ при изкопни работи. От изисканата в хода на проверката информация от Дирекция «Миграция» при МВР, било установено, че за лицата У. А., М. Х., Р. А. има издадени решения за продължително пребиваване в Р България от 12.09.2025г., а за У. К. от 07.08.2025г., които към датата на изготвяне на справката – 25.10.2025г. не били платени и лицата нямат попадени заявления за изваждане на БЛД «разрешение за пребиваване». Представени са и копия на представени към първоначалния пакет от документи от работодателя “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД двустранно подписани трудови договори, сключени с лицата, между които и двустранно подписан трудов договор с лицето У. Х. У. К., без вписана дата на сключване на договора. В хода на проверката на 10.11.2025г. били снети и писмени обяснения на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ от И.М.С., в качеството му на упълномощето лице да представлява дружеството пред органите на ИА «ГИТ» - София, според които С. не познавал лицата У. К., У. А., М. Х., Р. А. и не били служители на “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД. За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР2541006 от 14.11.2025г., в който са описани и констатираните нарушения, между които и нарушение на разпоредбата на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ изразяващо се в това, че работодателят “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД приел на работа на строеж «Реконструкция на канализация по ул. «Тича» и нова канализация до ул. «Ген. Ганецки» в гр.Шумен на 15.10.2025г. законно пребиваващият чужденец – гражданин на трета държава /Узбекистан/ У. К. с виза ”D“ без да има издадено съответно разрешение за работа по установения ред. За констатираното нарушение на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ на 14.11.2025г. св. М. А. Я. съставил срещу “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД с ЕИК202756436, гр. София АУАН №27-2500225, в присъствието на упълномощеното лице И. С., на когото е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения или обяснения. Такива не са направени и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД с ЕИК202756436, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 1175.97 евро /равностойност 2300 лева/, за нарушение на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ. Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, по-специално от показанията на свидетелите М. А. Я. и Р. А. И., които съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват . Същите са очевидци на факти и обстоятелства имащи значение по делото. В своята съвкупност изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на лицата на проверявания обект. Същите съставляват пряко доказателство, тъй като свидетелите Я. и И. са очевидци на действията на лицата. Показанията, които тези свидетели дават за основните факти и обстоятелства, съотносими към предмета на доказване в хода на съдебното следствие, съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви. Св.Б. Р. У. Т. не е присъствал на обекта при извършване на проверката, поР. което показанията му не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства имащи значение по делото. По отношение на свидетеля У. Х. У. К. съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която същия заявява, че на посочената дата се е намирал на обекта на фирма „Н. ВИ СТРОЙ“ ЕООД в гр.Шумен, присъствал при извършване и на двете проверки на 15.10.2025г., саморъчно е попълнил и подписал предоставената му декларация, както и че при първата се е представил с чужда самоличност. В останалата част показанията на св.К. противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение на този свидетел съдът намира, че има индиция за неговата заинтеросованост, поР. което съдът не кредитира показанията му , в частта, че е работил на обекта. Същият към момента е работник в дружеството – жалбоподател, намира се в служебна зависимост с работодателя, поР. което е заинтересован казуса да се реши в полза на дружеството – жалбоподател. При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съгласно чл. 24и ал.1 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл.15 ал.1 от ЗЧРБ – дългосрочна виза. Съгласно чл. 15 ал.1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Администртивнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ изразяващо се в това, че в качеството на работодател е приело на работа на строеж «Реконструкция на канализация по ул. «Тича» и нова канализация до ул. «Ген. Ганецки» в гр.Шумен на 15.10.2025г. законно пребиваващият чужденец – гражданин на трета държава /Узбекистан/ У. К. с виза ”D“ без да има издадено съответно разрешение за работа по установения ред. Нормата на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ съдържа едновременно правилото за поведение и санкцията за неговото неизпълнение, т. е. явява се и материална и процесуална норма. Фактическия състав на административното нарушение по чл.75а ал.2 от ЗТМТМ, предвижда налагането на наказание на работодател, за който чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Това предполага установяването по безспорен начин на следните факти – работодател по смисъла на закона да е наело законно пребиваващ чужденец на територията на Република България, без обаче да е налице разрешение за това наемане или регистрация в Агенцията по заетостта. В случая дружеството-жалбоподател е санкционирано, защото за него на строеж «Реконструкция на канализация по ул. «Тича» и нова канализация до ул. «Ген. Ганецки» в гр.Шумен, е престирал труд на 15.10.2025г. законно пребиваващият чужденец – гражданин на трета държава /Узбекистан/ У. К. с виза ”D“ без да има издадено съответно разрешение за работа по установения ред. Налице е пълна идентичност между описаната фактическа обстановка и посочената като нарушена правна норма. По делото не е спорно, че У. К. е гражданин на трета държава – Узбекистан, както и, че към 15.10.2025г. същият законно е пребивавал в Р България с виза ”D“ /виза за дългосрочно пребиваване/ с цел работа, но без да има издадено съответно разрешение за пребиваване и работа към 15.10.2025г. Единно разрешение за пребиваване и работа му е издадено на 21.11.2025г. от МВР за длъжност «общ работник» и работодател - “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД. Спорно е обстоятелството дали на 15.10.2025г. е бил на проверявания обект в гр.Шумен и дали е престирал труд като работник на дружеството. От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. А. Я. и Р. А. И., които съдът кредитира по изложените по – горе съображения и от приобщеното писмено доказателство декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, съдът намира за безспорно установено, че на 15.10.2025 год. св.У. К. е бил на обекта и е престирал труд за „Н. ВИ СТРОЙ“ ЕООД, като е извършвал ръчни изкопни дейности. В тази връзка свидетелите Я. и И. при разпитът им в съдебно заседание са категорични, че четирите лица чужди граждани установени на обекта, между които и св.У. К., и при двете посещения на обекта в деня на проверката са работили на обекта, като са били с лопати в ръце, с които са извършвали спомагателни дейности, като разхвърляли изкопаната от багера пръст настрани и подравнявали терена. В същата насока са и декларираните от св.К. обстоятелства в саморъчно попълнената от него и подписана декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ . Твърденията на дружеството-жалбоподател, че към датата на проверката св.К. не е полагал труд за дружеството, а заедно с останалите чужди граждани е стоял извън обекта и е наблюдавал работния процес с цел да се запознаят с естеството на работата, се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите Я. и И. и от декларираните от св.К. обстоятелства. Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото на лицата не владеели български език и не е бил осигурен преводач, поР. което не са имали възможност да обяснят на проверяващите по какъв повод се намирали в близост до обекта, както и, че св. К. не е могъл да разбере какъв документ попълва. При проведеният разпит на св.К., съдът му предяви декларацията по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ и същият заяви, че е попълнена саморъчно от него. Същата е приобщена като писмено доказателство по делото и от нея се установява, че е била предоставена на св.К. на родния му – узбекски. Декларацията представлява бланка, в която на узбекски език са изписани обстоятелствата, които лицето следва на посочи и предвид данните, които е отразил, св.К. е разбрал текста и смисъла на същата. Въз основа на установената фактическа обстановка и изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД с ЕИК202756436 е нарушило разпоредбата на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ. Предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с трудовата заетост на чужденците-граждани на трети страни и изпълнение на вменени на работодателите задължения, съдът намира, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Въведените в ЗТМТМ правила за постъпване на работа на граждани на трети държави имат за цел да не се допусне незаконосъобразна експлоатация на работници от трети държави на територията на Република България. Норма на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1022.58 евро /2000 лева/ до 10225.84 евро /20 000 лева/, за работодател – юридическо лице, за който чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. В конкретният случай е наложена имуществена санкция в размер над минималния, а именно 1175.97 евро / равностойност 2300 лева/. Наказващият орган е мотивирал определеният размер на наказанието с това, че са нарушени важни обществени отношения, свързани с контрола върху заетостта на чужденци, нарушението е установено по отношение на повече от едно лице, което сочело, че не е изолиран случай и с оглед необходимостта от ефективна превенция. По делото не се ангажираха доказателства дружеството да е извършвало други идентични нарушения на ЗТМТМ, за които да е било санкционирано, поР. което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. Мотива, че извършеното нарушение било констатирано по отношение на повече от едно лице, този факт сам по себе си не би следвало да обоснове по – тежка отговорност. Това обстоятелство по принцип е основание за ангажиране отговорността на дружество за извършване на нарушение на същата разпоредба по отношение на другите лица, както в конкретният случай е станало. Също така следва да бъде отчетено и обстоятелството, че след извършване на нарушението на св.К. е издадено Единно разрешение за пребиваване и работа за длъжност «общ работник» и работодател - “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД, и същият престира труд за дружеството въз основа на сключен трудов договор. Съдът намира, че минималния размер на наказанието, би бил достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение. Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде изменено като наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 1175.97 евро /равностойност 2300 лева/ бъде намалена на 1022.58 евро /2000 лева/. По отношение искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съответно искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски съдът намира следното: Съгласно чл.63д от ЗАНН страните имат на право присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото, искането на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 66.46 евро /130 лева/ до 97.15 евро /190 лева/. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в открити съдебни заседания, поР. което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 67 евро. В чл.63д ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При преценката за прекомерност съдът прилага критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36 ал.3 от закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36 ал.4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.В писменото становище наказващият орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар е над минималните размери. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. Също така е регламентирано в чл.14 ал.2 от Наредба №1 допълнително заплащане по 127.82 евро за всяко следващо заседание за защита по административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания. С обжалваното НП е била наложена имуществена санкция в размер на 1175.97 евро /равностойност 2300 лева/, поР. което съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 размерът на минималното възнаграждение е бил 530 лева или 270.99 евро към момента на договарянето и към настоящия момент. В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е осъществил процесуално представителство в три открити съдебни заседания, поР. което има право на допълнително заплащане в размер на 127.82 евро. Т.е. минималното възнагражение за осъществената от процесуалният представител на жалбоподателя защита е в размер на 398.81 евро. В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, което съдът намира, че не е прекомерно, тъй като е в минимално предвидения размер и възражението за намаляването му е неоснователно. В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в чл.143 и касае случаите, когато съдът отмени обжалвания акт или отхвърли оспорването. Липсва изрична уредба как следва да се процедира ако искането за отмяна е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение следва на намерят общите правила на чл.78 от ГПК, в който е регламентиран принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Доколкото съдът намира, че наложената глоба следва да бъде намалена, наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с намалената част от наложеното наказание, а именно – 52.02 евро. Направените в хода на съдебното производство разноски за възнаграждение на преводача, остават за сметка на съда. Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът