Присъда № 17 от 12.10.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 288/2026 г.

МОТИВИ към Присъда № 17 от 12.10.2026 г., постановена по ВНОХД № 288/2026 г. по описа на Окръжен съд - Разград Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК. Настоящото производство е образувано по постъпил протест от РП-Разград против присъда от 15.10.2025 г. по НОХД № 157/2024г. по описа на Районен съд – Исперих. В протеста се сочи, че с посочената присъда състав на РС-Исперих е приел, че подс. М. Д. Н. от гр.В. не е осъществил състава на престъплението по чл. 316 пр. 2 във вр.с чл. 308 ал.2 във вр.с ал.1 от НК - че на 01.03.2019г. в гр. Исперих обл. Разградска, при сключване на Договор за покупко-продажба на 38.168 дка нИ., за което е съставен НА №144, том 1, рег. №1180 дело 115 от 2019 г., пред нотариус Р.А. рег. №••, съзнателно се ползвал от преправен официален документ - Удостоверение за наследници №34/15.02.2019 г., издаден от Кметство с.Ж., обл. Разград, в което е бил заличен като наследник И.А.С., с цел да се удостовери, че наследник на А.С.А. е само НА.Н., като от него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорности го оправдал. Счита присъдата за неправилна и необоснована. В допълнително изложение прокурорът посочва, че неправилно съдът е приел, че обвинението не е доказано. Излага доводи за това, че след издаденото от кмета на с.Ж. удостоверение за наследници на А.С.А. с №34/15.02.2019г., в което били вписани двама наследника - Н.А. Н.а и И.А.С., екземпляр от което му бил предаден, подс. Н. вече знаел, за съществуването на втория наследник, освен неговата А.Н..а Н.а. След което е предал комплекта документи за изповядване на сделката за продажба и пред нотариус Р.А. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот - нИ. с площ 38.168 дка в землището на с. Ж., обективиран в НА №144, том І, рег. №1180, дело №115/2019г. Продавачи били лица, представлявани от подс.Н. и св. Й. Г., а купувач бил св. Х.Х.А.. В нотариалното дело било приложено копие на УН №34/15.02.2019г., в което като наследник на А.С.А. фигурирала единствено НА.Н.. От приетите от съда комплексни графически и технически експертизи се установява, че в копието предоставено от Кметство с.Ж., не са били открити следи от механично заличаване на текст. Не са били установени такИ. следи и по копието от нотариалното дело. Подписът в графата „длъжностно лице“ върху документа от нотариалното дело не е бил изпълнен от св. Н.Р., а отпечатъка не е положен с печата на Кметство с.Ж.. Съдът приел, че не са събрани преки доказателства, подсъдимия да е съставил, поръчал, получил от трето лице или подменил инкриминирания екземпляр както, че обстоятелството, че подс. Н. е имал интерес от осъществяване на сделката и е посочил първоначално само баба си, като наследник, създава подозрение, но само по себе си, не доказвало по несъмнен начин знанието за неистинността или преправянето на документа. Прокурорът твърди, че от момента, в който подс. Н. е получил документа от Кметството, той е бил с ясното съзнание, че освен неговата баба има и друг наследник, а изводът на съда, че липсвал първоначален умисъл, тъй като при първоначалното подаване на искане за издаване на удостоверение за наследници той е посочил само баба си, не доказвало пряк умисъл, е неправилен. Искането е съдът да отмени присъдата и постанови нова, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 316 пр.2 във вр.с чл. 308 ал.2 във вр.с ал.1 от НК, и му се наложите съответното наказание. Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия защитник. Депозирано е възражение от адвокат М. И. П., защитник на подс. Н., който счита присъдата за правилна, обоснована, мотивирана в достатъчна степен, поради което моли да бъде потвърдена изцяло, тъй като намира, че обвинението е несъставомерно. Както това, че не е налице изискуемия умисъл на деянието, за което е повдигнато обвинението. С молба протеста да бъде оставен без уважение. Представителят на ОП-Разград в с.з. пред настоящата инстанция поддържа протеста. Счита, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е извършил превратно тълкуване и невярно интерпретиране на обстоятелствата, довело до грешни правни изводи. Както, че е безспорно доказано, че подсъдимият е бил наясно с наличието на друг наследник, предвид свидетелските показания на Р. и А., както и от представения от него акт за смърт. Намира, че съдът е следвало да постанови осъдителна присъда за ползване на неистински документ, тъй като в случая не се е налагало изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК. Излага доводи за това, че не е била налице промяна на фактите, като в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал всички фактически белези на неистинския документ - подписа и печата не са на кмет и кметство. Както, че е налице закон за еднакво наказуемо престъпление, като неистинския и преправен документ попадат под един общ състав на чл.308 ал.1, към която препраща разпоредбата на чл.316 от НК. А по отношение на наличието на пряк умисъл са налице данни – безспорно знание у подсъдимия за това какво би следвало да бъде отразено в правилния официален документ. Пледира за отмяна на атакуваната присъда, признаване на подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, като бъде определено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки. В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. Д. Н. - адв. М. И. П., изразява несъгласие със заявеното от представителя на държавното обвинение. Не намира, че е доказано обстоятелството за съзнателно ползване на документа, тъй като подсъдимият е оставил цял комплект с документи, като не е изяснено какви са били те. За да се твърди, че е използвал съзнателно неистински документ той е следвало в деня на самата сделка да го представи и едва тогава, ще е налице ползване на такъв документ. Излага доводи за това, че са налице процесуални пречки съдът сам да измени обвинението внесено от прокурора, тъй като в диспозитИ. на обвинението е посочен преправен документ, както че не може да се преценява обвинение извън посоченото от прокуратурата. Пледира за потвърждаване на присъдата. Подсъдимият Н. се придържа към становището на защитника си. В последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена. Окръжен съд – Разград, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното: Протестът е допустим, като подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт от процесуално легитимирани да го атакуват страни, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Разгледан по същество е основателен. След като обсъди събраните по делото доказателства съдът констатира, че са налице основания по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 337 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият М. Д. Н. да бъде признат за виновен за извършено на 01.03.2019г. в гр. Исперих обл. Разградска, престъпление по чл. 316 пр.1 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Първоинстанционното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура - Разград, обвинителен акт, с който против подсъдимия Н. е повдигнато обвинение за престъпление по 316, пр. 2 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 01.03.2019г. в гр. Исперих, обл. Разград, при сключване на договор за покупкопродажба на 38.168 дка нИ. – за което е съставен Нотариален акт № 144, том I, рег. № 1180, дело 115 от 2019г., пред нотариус Р.А., рег. № ••, съзнателно се ползвал от преправен официален документ - Удостоверение за наследници № 34/15.02.2019г., издаден от Кметство с. Ж., обл. Разград, в което е бил заличен като наследник И.А.С., с цел да се удостовери, че наследник на А.С.А. е само НА.Н., като от него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност. Въззивният съд, след преценка на всички доказателства по делото, възприе следната фактическа обстановка: Подсъдимият М. Д. Н. живеел в гр. В.. В началото на 2019 г. свидетелят Й. Г. Г., който се занимава с изкупуване на земеделска земя в Шумен, Търговище, Разград, Враца и Монтана се свързал с него, по повод земеделска земя в землището на с. Ж., общ. Самуил останала в наследство за подсъдимия от А.С.А. – негов прадядо. Подсъдимият заедно със св.Г. посетил Кметство с. Ж., за да се снабди с удостоверение за наследници. Тогавашен кмет бил свидетелят Н-.А. Р., а технически сътрудник – свидетелката Е.Х. А.. Поради давността на събитията и липсата на данни в националната база се наложило издирване в старите семейни регистри на наследниците на А.С.А., съответно представяне на препис-извлечение от акт за смърт. Св. Р. казал на подсъдимия да дойде след 2-3 дни поради това, че следвало да извърши по-обстойна проверка, тъй като имали данни за сегашното поколение, а от 1800 година нямали данни и следвало да провери в регистъра на населението, тъй като прадядото на подсъдимия бил роден ••. През това време св. А. казала на подсъдимия да представи акт за смърт на А.С., което първият сторил. В представения акт за смърт пишело като лице, което е обявило смъртта И.А.С. – син на А.С.А.. Подсъдимият попълнил искане за издаване на удостоверение за наследници, в което посочил известната му наследница - негова А.Н..а Н.а. След извършената проверка в регистъра на населението кметът и служителката установили наличието на друг наследник - И.А.С.. Свидетелката А. изготвила удостоверение за наследници № 34/15.02.2019 г., в което били вписани двама наследници – посочената от подсъдимия НА.Н. и И.А.С.. Свидетелят Р. го подписал и подпечатал. Един екземпляр останал в кметството, а друг предал на подсъдимия. Впоследствие подсъдимият организирал събирането на необходимите документи за разпореждане със земята. Той действал лично и като пълномощник на сестра си А.Д.К.. Свидетелят Й. Г. участвал като пълномощник на други лица. Подсъдимият предал комплект документи в нотариалната кантора на нотариус Р.А. преди датата на сделката, включително удостоверение за наследници №34/15.02.2019 г., в което като наследник на А.С.А. била посочена единствено НА.Н., а не издаденото му удостоверение от кметството. С този документ подсъдимият се снабдил по неустановен в хода на разследването начин. На 01.03.2019 г. пред нотариус Р.А. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – нИ. с площ 38,168 дка в землището на с. Ж., обективиран в Нотариален акт № 144, том I, рег. № 1180, дело № 115/2019 г. Продавачи били лица, представлявани от подсъдимия и свидетеля Г., а купувач – свидетелят Х.Х.А.. В нотариалното дело било приложено копие на представено от подсъдимия Н. Удостоверение за наследници № 34/15.02.2019 г., в което като наследник на А.С.А. фигурирала единствено НА.Н., а не издаденото от кметство с.Ж., в което фигурирали двама наследници. От приетата комплексна графическа и техническа експертиза се установява, че: Саморъчният подпис за „длъжностно лице“ върху документа от нотариалното дело не е изпълнен от свидетеля Н-.А. Р.. Не е на Е.Х. Х.. Отпечатъкът от печат не е положен с печата на Кметство с. Ж.. Саморъчният подпис и ръкописният текст в Искане за издаване на удостоверение за наследници вх. №34/15.02.2019г. са изпълнени от М. Д. Н.. Заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство втора комплексна графическа и техническа експертиза сочи, че: Не е установено преправяне на печатния текст в копие на удостоверение за наследници с №34/15.02.2019г. представено от Кметство с.Ж.. Не са открити следи от механично заличаване в копието от нотариалното дело. Подписите и отпечатъците в двата документа не са идентични. Отпечатъкът от печат в удостоверение за наследници с №34/15.20.2029г. намиращо с в архИ. на нотариус А. не е положен с печата на Кметство с.Ж.. Саморъчният подпис на длъжностно лице в същия документ, не е изпълнен от Н-.А. Р.. Същият не е на Е.Х. Х.. Назначената експертиза в хода на съдебното следствие на двата документа – представения на нотариус А./том I, л.103 от ДП/ и от Кметство с.Ж./нохд №157/2024г., л.85/ потвърждава, изводите на предходните експерти: Подписът на длъжностно лице в удостоверението, предоставено от архИ. на нотариус А. не е изпълнен от Н-.А. Р.. Подписът на длъжностно лице в удостоверението представено от кметство с.Ж. е изпълнен от Н-.А. Р.. Съответно отпечатъкът от печат в удостоверението от архИ. на нотариус А. не е положен с печат на кметство с.Ж., а този в удостоверението представено от кметството е положен с печата на кметството. За създаване на удостоверение за наследници с №34/15.02.2019г. намиращо се в архив на нотариус А. е използвано удостоверение за наследници с №34/15.02.2019г. представено от Кметство с.Ж.. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните на съдебното следствие пред първоинстанционния съд гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели - Н-.А. Р., Е.Х. А., Й. Г. Г., заключението на назначените на досъдебното и в съдебното следствие комплекси графически и технически експертизи, както и от приложените по делото писмени доказателства – удостоверения за наследници № 34/15.02.2019г./л.85 от нохд №157/2024г. и т.I, л.103/, искане за издаване на удостоверение за наследници, нотариална преписка и др., както обясненията на подсъдимия относно получаването на заявения от него документ и представянето му на нотариуса ведно с останалите необходими по нотариалното производство документи. От гласните доказателствени средства – в частност показанията на свидетелите Р. и А. се установява времето и обстоятелствата във връзка с издаване на исканото удостоверение за наследници на прадядото на подсъдимия. Експертните заключения изясняват авторството на документа, както липсата на следи от механично заличаване, или преправяне на текста в него. Въз основа на правилно установените и от първия съд факти, настоящия съдебен състав не споделя крайния извод за постановяване на оправдателна присъда, тъй като такава се постановява само, когато деянието не представлява престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление по повдигнатото обвинение. /Р. №195/19.05.1997 н.д. №656/1996г. I н.о. ВКС; Р. №3/17.01.2001г. н.д. №682/2000г. II н.о. ВКС; Р. №566/12.09.2007г. н.д. №237/2007г. I н.о ВКС и др./ От заключенията на вещите лица по изготвените експертизи изследвали подписите на издателя в процесното удостоверение безспорно е установено, че порочният инкриминиран документ представен в нотариалното дело - удостоверение за наследници №34/15.02.2019г. е неистински, тъй като отговаря на законовата дефиниция в чл.93 т.6 НК, която е свързана с авторството, т.е. с автентичността на автора на документ. В случая е безспорно установено, че подписа не е положен от лицето сочено като издател - кмета на с.Ж., съответно и печата е неавтентичен. Вещите лица и по двете експертизи са категорични, че подписа положен на документа представен във връзка със сделката, не е изпълнен от св. Р.. Това следва и от показанията на свидетелите Р. и А., които сочат, че в издаденото от кметството удостоверение за наследници, в което подписа действително е положен от св. Р., са били вписани двама наследници на лицето А.С.А. - бабата на подсъдимия НА.Н. и И.А.С. и който е бил предаден лично на подсъдимия. От кметството не е бил издаван документ, в който да е вписан само един наследник. Подс.Н. обаче предал на нотариуса не този документ, а документ - удостоверение за наследници със същия номер и дата, в който като наследник на А.С.А. била посочена единствено неговата баба - НА.Н.. В случая настоящият състав намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.316 пр.1 във вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 НК. Деянието по чл.316 НК изисква деецът да се ползва съзнателно от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като е криминализирано съзнателното ползване на четири вида документа. Удостоверението за наследници е официален документ, попадащ в първата хипотеза на чл.308 ал.2 НК. На този документ е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Тази дефиниция както бе посочено се съдържа в чл.93 т.6 от НК, съответно такИ. обстоятелства са посочени и в обвинителния акт. Подсъдимият съзнателно се е ползвал от инкриминирания документ – употребил го е като го е представил пред нотариуса, с оглед удостоверяването на обстоятелството, че баба му е наследник на прадядо му, което удостоверение е било необходимо за разпореждане с наследствените земеделски земи, с което е осъществена обективната страна на това престъпление. Подсъдимият Недечев е осъществил деянието при пряк умисъл бил е наясно, че представеният от него пред нотариуса документ, не е издадения от органа посочен в него – кметство с.Ж.. Неоснователни са възраженията на защитата, че не е доказан фактът на съзнателно ползване на документа. Това се установява от показанията на кмета и секретаря, които неотклонно и последователно сочат, че са издали удостоверението с друг брой наследници/екземпляр от който е останал в кметството/, за което са уведомили подсъдимия, което той не отрича/в обясненията си сочи, че кмета може да му е казал, че освен баба му има още един наследник/, както и че същото лично му е било предадено. В обясненията си пред първият съд и самият подсъдим заявява, че е получил удостоверението от кметството и с всички документи лично го занесъл на нотариуса. В тази си част обясненията му с припокрИ.т с показанията на кмета – св. Р., че в донесения от подсъдимия Акт за смърт на лицето пишело, че смъртта му е обявена от неговия син А.С., като единствено този наследник открили в регистъра на населението, а бабата на подсъдимия била вписана като наследник, поради попълненото саморъчно от подсъдимия искане, че тя е наследник на А.С.. В такъв случай няма как подс.Н. да не е бил запознат с предаденото му действително удостоверение от кметството, а обясненията му в частта, за липсата на знание за втори наследник и предаденото от него на нотариуса инкриминирано удостоверение, противоречат на посочените гласни и писмени доказателства и съдът ги приема за негова защитна позиция. Следва да се отбележи, че в случая и първият съд е установил, че се касае за неистински, а не за преправен документ, за което е изложил съображения в мотивите си, базирайки се на разясненията дадени в ППВС №3/1982г. Неправилно обаче според настоящият състав, не е осъществил правомощията си да преквалифицира юридическия състав на престъплението, което следва да бъде сторено от съда, тъй като се касае за същото престъпление и не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Неправилни са разсъжденията изложени в мотивите към присъдата, че съдът не е имал такИ. правомощия, тъй като не е било извършено изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК. Изменение на обвинението е необходимо, ако се променят съставомерните фактите – относно начина, по който документът е станал нередовен. В случая обаче липсва промяна във фактите изложени от обвинението, същите са изцяло и точно описани в обвинителния акт и районният съд е бил длъжен да даде точна квалификация на деянието, като го преквалифицира по чл.316 пр.2 НК, тъй като се касае за същото престъпление. С оправдаването на подсъдимия и неосъждането му за действително извършеното престъпление съгласно обвинението, присъдата противоречи на практиката на ВКС, че оправдателна присъда се постановява само, когато деянието не представлява престъпление изобщо. В този смисъл не се споделят и доводите на защитата изразени в пледоарията пред настоящия състав, относно правомощията на настоящия съд. Въззивната инстанция при упражняване на правомощието си по чл.336 ал.1 т.2 НПК включващо възможността с новата присъда да осъди оправдан подсъдим и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си да измени квалификацията на престъплението за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В обвинителния акт се съдържат фактите, вида и характеристиките на ползвания от подсъдимия документ, а посочването в диспозитИ., че това представлява преправен документ, не нарушава правото на защита на подсъдимия. Подсъдимият се е запознал с обстоятелствата в обвинителния акт, в който е отразено, че документът покрИ. признаците на неавтентичен – според посочените експертни заключения, като и сам прокурорът е посочил, че подсъдимият е представил пред нотариус удостоверението, в което фигурирала като наследник само Неделя Н.а, т.е. документът, който не носел подписа на кмета на с.Ж.. Отразеното пред предпоследния абзац в обвинителния акт /л.7 от нохд №15782024г. на РС Исперих/ в който прокурорът посочва, че документът, в който е заличен единия наследник е преправен, според настоящия състав представлява правния извод на прокурора, а не фактическо обстоятелство от предмета на доказване. Това е така, тъй като в акта на прокурора не е посочено, че са налице поправки, заличавания в действителния документ издаден от кметството, при което положение документът би бил преправен. В случая както бе споменато вече, фактите са изцяло и точно описани в обвинителния акт, прокурорът в действителност е приел, че документът е изцяло фалшифициран, т.е. по същество е неистински/не подписан от лицето, което го издало, липсват поправки добавяни в така вече издадения документ/ но в диспозитИ. е отразил, че е „преправен“. Не на последно място следва да се отбележи също така, че подсъдимият чрез защитника си също е изразил становище в пледоарията си пред първия съд, че процесния документ е неистински, т.е. е бил наясно с естеството му. Съдът може сам да приложи правилния закон при постановяване на присъда и това е така, защото подсъдимият се е защитавал срещу фактите, а не срещу правната квалификация. /В т.см. Р. №225/10.04.2024г. н.д. №160/2024 г. III н.о. ВКС; Р.№522/09.11.2010г. н.д. №575/2010г. III н.о. ВКС; Р. №151/7.06.2011г. н.д. №724/2010г. II н.о. ВКС и др./ Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия М. Д. Н. за виновен за това, че на 01.03.2019г. в гр. Исперих, обл. Разград, при сключване на договор за покупкопродажба на 38.168 дка нИ., за което е съставен Нотариален акт № 144, том I, рег. № 1180, дело 115 от 2019г., пред нотариус Р.А., рег. № ••, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – Удостоверение за наследници № 34/15.02.2019г., на който е придаден вид, че е издаден от Кмет при Кметство с. Ж., обл. Разград, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, пр. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. По отношение на наложеното наказание, настоящият състав го определи при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК. В случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. На първо място и с най - голяма тежест следва да се посочи продължителния период на протеклото досъдебно и съдебно производство и изминалия повече от седем годишен период от извършване на деянието, неотличаващо се с особена фактическа и правна сложност, което не се дължи на виновно поведение на подсъдимия. Липсата на осъждане, извършени противообществени прояви, добрите характеристични данни допълват наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като в случая и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Тъй като предвиденото в разпоредбата на чл.308 ал.2 НК наказание лишаване от свобода, към която препраща чл.316 НК не е предвиден минимум, следва да бъде заменено с наказание пробация. Съответно на деянието и дееца настоящият състав намери, че са задължителните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител в минималния законов срок от шест месеца. По този начин съдът намира, че ще се постигнат целите на генералната и лична превенция и същото се явява справедливо. В тежест на подсъдимия следва да се присъдят сторените разноски в досъдебното и съдебното производство. По отношение на обстоятелството, че ползвания инкриминиран документ не е преправен, поради което подсъдимият не е осъществил състава на чл.316 пр.2 вр. с чл.308 ал.2 НК, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като присъдата в тази част следва да бъде потвърдена. По изложените фактически и правни съображения Окръжен съд – Разград постанови присъдата си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.