Решение № 46 от 10.2.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 356/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.84 ал.3 от ЗЗД. Депозирана е искова молба от Е. Л. Н., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С., ж.к. О., ••••••, със съдебен адрес гр.С. район С., ул.“К.“ •••, адв.Г. Б. Х., срещу М. Д. Ш., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.П., ул. „Н.П.“ •••, със съдебен адрес гр.П. ул.“И.В.“ •••• адв.Н.П. за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. Ищцата е изложила съображения, че била блъсната от куче собственост на ответника, като в резултат паднала и получила сериозни телесни увреждания. Твърди се, че е била образувана пр. пр. •••904/20г., ведно с ДП №•••г., които имали значение за делото и било установено, че собственик на кучето порода „П.“ бил ответникът. Производството било прекратено, тъй като прокурорът приел, че настъпилият общественоопасен резултат - причинената средна телесна повреда е вследствие непредпазливите действия на М. Ш., като не били налице признаци от субективна страна, покриващи състав на престъплението по чл. 325в, ал. 1 от НК. Изложени са подробни съображения. Сочи се, че непосредствено след инцидента ищцата посетила „МБАЛ З. - П.“, където левият й крак бил шиниран, като на 29.04.2020 г., същата продължила лечението си в „МБАЛ - П.“ АД с оплаквания от невъзможно движение на крака в областта на ставата, която била оточна и болезнена при допир. Твърди се, че след извършените прегледи и изследвания, лекарите са установили хемартроза на колянна става, палпаторна болка в областта на латерален кондил на тибията, хематом на мястото, тотална лезия на функцията на коляното, кондилна фрактура с разместване на ставна повърхност. Поставена й била окончателна диагноза: „Счупване на горния край на тибията (голям пищял), закрито“. В същия ден на пострадалата била извършена спешна оперативна интервенция на крайника, изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация чрез мануална репозиция на кондила и задържане на място с 2x2 мм. киршнерови спици и поставяне на два канюлирани спонгеозни винта, след което крайникът бил обездвижен с гипсова шина. Ищцата била изписана от болничното заведение на 05.05.2020г. Посочва се, че на 12.05.2020г. ищцата била освидетелствана от съдебен лекар, който установил следните увреждания: масивно синкаво-зеленикаво кръвонасядане с размери 26 х18 см. в лява странична поясна област; две охлузвания, в хоризонтална посока, с размери 5x1 см., покрити с кафеникави корички в същата област, над нивото на околността; силно оточна странична повърхност на лява длан; тъмно синкаво кръвонасядане с размери 23х9 см. в областта на предна и странична срединна повърхност на лява предмишница, с две окръглени рани сред него, от краищата покрити с корички и в средата леко сълзящи; счупване на латералния (страничен) кондил на лява тибия, с разместване на ставната повърхност, както и че съдебният лекар е достигнал до заключение, че в резултат на инцидента, на пострадалата са нанесени една средна телесна повреда и няколко леки такива. В исковата молба са изложени обстоятелства, че възстановяването на ищцата продължило в домашна обстановка, съпътствано от силни болки в областта на травмите и невъзможност за самостоятелно придвижване, поради което се налагало да разчита на помощта на близки и познати за ежедневните си битови нужди. През цяло време тя била на легло, а кракът й бил обездвижен. Освен от силни болки страдала и от проблеми със съня. Твърди се, че на 20.07.2020 г. ищцата отново била хоспитализирана в „МБАЛ В.“ ЕООД – С., с оплаквания от болка, ограничен обем на движенията в областта на колянна става и наблюдаваща се накуцваща походка, като болката се усилвала при натоварване. При проведените прегледи и изследвания лекарите констатирали променен контур на лява колянна става, вътреставен излив, променен пателарен контур, екстензия - 0, флексия - 100°, силно подкожно проминиране на винтовете в областта на тибиалния кондил. Поради риск от увреждане на кожата и с цел извършване на остеопластика на оформилия се епиметафизарен дефект на кожата и отстраняване на винтовете, същата била насочена за оперативно лечение. Сочи се, че на 21.07.2020 г. на Е. Н. е извършена втора операция, при която са отстранени остеосинтезните материали, като е извършена костна пластика на оформилия се обширен костен дефект под латералното тибиално плато чрез втори оперативен достъп в областта на таза, откъдето е взет костен шпан и поставен в областта на дефекта. След повторната хоспитализация последвал нов период на възстановяване, който отново бил съпътстван от силни болки в областта на травмата и оперативните рани. Пострадалата изпитвала трудност да се придвижва и обслужва самостоятелно, което от своя страна отново наложило да й бъде оказвана помощ от страна на близките й при ежедневните битови и хигиенни нужди. В исковата молба се посочва, че преживеният инцидент, последвалите две оперативни интервенции и влошеното физическо състояние на Н., се отразили и на психическото й здраве. Вследствие на изживения силен стрес тя се оплаквала нарушения на съня и постоянно връщане съм спомена за случилото се. Притеснявала се, че няма да се възстанови напълно, като се сочи, че през месец април 2024 г. тя била хоспитализирана отново в „МБАЛ - П.“ АД с оплаквания от изтръпване в областта на фрактурата. Престоят й продължил няколко дни. Твърди се, че към настоящия момент ищцата имала сериозни трайни последици от получената фрактура при процесния инцидент - не можела да движи малките пръсти на крака си, коляното й отичало, имала ограничени движения в областта на колянната става, придвижвала се с накуцваща походка. Болките в областта на коляното продължавали, като били особено интензивни при влошаване на времето и натоварване. Предвид изминалия дълъг период от време прогнозите на специалистите били, че, тези увреждания ще останат до живот. Сочи се в исковата молба, че съобразно нормата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Именно това обуславяло отговорността на ответника. Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника М. Д. Ш. да заплати на Е. Л. Н. обезщетение за претърпените от н е я неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., вследствие на причинените й телесни увреди при нападение от собственото на М. Д. Ш. домашно куче, настъпило при инцидент на 27.04.2020 г., в гр. П., на ул. „М.“ •••, ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от 28.04.2022 г. до окончателното им изплащане. Претендират се и сторените разноски в производството. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Н. П., като пълномощник на ответника М. Ш.. Сочи се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва го, както по основание, така и по размер. Сочи се, че на 27.04.2020 г., около 19:00 ч., М. Ш., с познати хора от квартала, седнали пред кварталния хранителен магазин „П.“ на приказка, като с него било и неговото куче порода „П.“ К., която тогава била на около една година и тежала около 10 кг. Въпросния ден, кучето, както обикновено било с каишка, с повод на врата и намордник, и края на повода бил вързан на китката му. Кучето му било легнало до него на земята. По негови твърдения кучето не било агресивно и никога не било посягало на други животни или хора. Това твърдение било потвърдено от всички свидетели, разпитани в досъдебното производство ДП № ••• г., на РУ П.. Твърди се, че докато говорели, покрай тях минали две бездомни квартални кучета с имена М. и С., с които неговото куче израснало и много си играели заедно. Кучето К., като ги видяло, побягнало в тяхната посока, откачило се от повода и той останал в ръката на китката му. Впоследствие видял, че карабината на края на повода, с който била закачена каишката на кучето, била счупена и това позволило на кучето да избяга. Двете квартални кучета били пред магазина, когато К. се затичала към тях, и М. видял, че ищцата Е. Н. също стояла там права пред магазина. Кучето К. тичешком минало покрай Н., без да я докосне, и продължило към двете кучета. М. тръгнал след кучето, догонил го и го хванал. Не бил видял кучето да бута ищцата, нито тя да пада на земята. Когато се обърнал да се връща към пейката, видял, че Е. е седнала на земята пред магазина. Той прибрал кучето в къщи и пак се върнал при останалите. Сочи се, че му било чудно, как кучето се е откачило от карабината на повода, и като го прегледал, установил, че е счупена. Едва след като се върнал, видял, че К. била седнала на пейка - там, където бил седял той преди това, и си говорела с А.М. - /М./, като казвала, че я боли коляното, и че именно неговото куче я бутнало, което според ответника не отговаряло на истината. В писмения отговор се твърди, че кучето на ответника въобще не било докосвало ищцата. Това било потвърдено от всички свидетели, разпитани по досъдебното производство. Въпросната вечер на 27.04.2020 г. – ищцата Н. е била в нетрезво състояние, пияна, и поради това вероятно е паднала на земята, без да има никакво въздействие от страна на кучето. Личало й, че е употребила голямо количество алкохол и поради това един час след като казала, че е паднала и си е ударила крака, започнала да усеща болки. Твърди се, че тя злоупотребявала с алкохол от години и то постоянно, което се потвърждавало от показанията, дадени отново в досъдебното производство. Сочат се изводи, въз основа на направените разпити в досъдебното производство. Оспорва се, че Н. продължавала да търпи болки от счупване на лява колянна става и до настоящия момент. Цитира се съдебномедицинска експертиза от прокурорската преписка, като в тази връзка се сочи, че не би следвало за нея да има последици и трайно затруднение на движенията, тъй като от експертизата се установявало, че това било за период от 6-7 месеца. Твърди се, че след инцидента, през изминалите 5 години от събитието, Н. била започнала работа на различни места, движила се нормално, не куцала, продължавала да употребява алкохол и да посещава игрални зали в гр. П., в които пребивавала продължително време, което било причина за наличието на болки и страдания в коляното. Правят се правни изводи за уважаване на иска по чл. 50 от ЗЗД, като се твърди, че не са налице предпоставките на тази хипотеза. В отговора се прави възражение за изтекла погасителна давност и недължимост на сумата. Развиват се доводи за приложението на чл. 114 ал.1 от ЗЗД. Сочи се съдебна практика. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на искането за заплащане на мораторните лихви за забава по чл. 111, б. „в“, предл. 2 от ЗЗД. Отново се сочи съдебна практика. И на последно място се прави подробно възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като са изложени твърдения, че с поведението и най-вече състоянието й, тя била основния виновник и била допринесла за настъпването на причинените вреди. Развити са отново доводи, че кучето само е преминало покрай нея, като тя била паднала на земята без причина, без да е бутана от кучето. Ако алтернативно се приемело, че кучето е тичало към нея, тя е имала възможност да го види от голямо разстояние, не била предприела никакви действия, за да се предпази, да се дръпне леко настрани и да не допуска да бъде бутната, както тя твърдяла. Обуславя се отговорността за съпричиняване с това, че ищцата сама била застанала на пътя на кучето и поведението на пострадалия е от значение за обема на отговорността, в случай, че претенцията бъде уважена и обезщетението следвало да бъде намалено съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Генералното становище е, че искът е неоснователен. Моли се да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер. Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги при условията на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното: От представеното постановление за прекратяване на ДП от 11.02.2022 г. от РП П. се установява, че ДП №••• г. образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, срещу ответника М. Ш. в качеството му на обвиняем е било прекратено. В мотивите на постановлението е прието, че причинената средна телесна повреда на ищцата Е. Н. е настъпила поради непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици и не е можел да ги предвиди. Посочено е също, че счупването на карабинката било довело до невъзможност стопанинът на кучето да го удържи. Представени са материали от ДП относно разпити на свидетели, част от които съдът е разпитвал и в настоящото производство. Свидетелят К.Д. установява, че познавал Е. Н. повече от 10 години и знаел за инцидента, като в деня на настъпването, сочи че минавали със съпругата му от там с кола. Когато минали покрай магазина на ул. „М.“ и видели ищцата съпругата му казала, че иска да се види с К./ищцата/. Свидетелят сочи, че в момента на отминаването с автомобила видял ищцата на земята и някакво черно куче отгоре, върху нея. Тогава намерили къде да спрат и паркират автомобила и свидетелят отишъл на място. Попитал някаква жена и му казали, че ищцата - К., била качена на такси и закарана в болницата. Установява, че кучето било черно, голямо, порода П., а когато попитал на кого е това куче, събралите се хора отговорили, че не знаят на кого е. Категорично установява, че не е видял момента в който кучето бута ищцата, но при преминаването с автомобила видял, че ищцата е паднала, а кучето било върху нея. Жена му шофирала, за това той имал възможност добре да види ситуацията. От разпита на свидетелката М. Д.а, се установява, че били до магазин „Б.“ и си тръгвали, когато минали покрай улицата, като в един момента К./св.Д./, с когото съжителства от 15 - 16 години и казал да спре, тъй като видял К.. Свидетелката установява, че докато намери място къде да спре и паркира изминало време, а К. й казал: “К. падна за земята“. Свидетелката установява, че тя не била слизала от колата, а само той отишъл на място за да види какво се е случило. Установява, че тя видяла ищцата К. десетина дни по-късно, но веднага след инцидента се чули и разбрала, че К. е гипсирана, не може да излиза и че има нужда от помощ. Установява, че й пазарували, помагали й и ходели до вкъщи да я виждат. Първият път, когато я видели била в тежко състояние и не можела да става от леглото, оплаквала се от болки, и била на легло около 5 – 6 месеца. Свидетелката установява, че след тези 5 – 6 месеца ищцата започнала да ходи с проходилка, но инцидента й се отразил психически и физически. Установява също така, че е разстроена след инцидента, страхувала се от кучета и от всякакви животни. Те, със свидетеля Д. живеели в къща в с.В. и имали две кучета, но когато ищцата им ходела на гости се налагало да ги заключват /затварят/. Свидетелката установява също така, че заради травмата на крака ищцата все още накуцвала и не можела да се натоварва. Установява, че в нейно присъствие ищцата не е употребявала алкохол. По делото е разпитан свидетелят К.Т., който установява, че познава добре ищцата още от времето, когато учела в гр. Б., повече от 30 години. Сочи, че вечерта, когато се случва инцидента, той бил близо до нейната квартира, която се намира на улица зад магазин „Б.“, посочва адрес на ул. „М.“. В този момент бил видял, пред малкото магазинче, събрали се много хора и като минавал покрай магазина видял „как едно куче бута, удря жена“. В първия момент, не могъл да познае, че това е К., защото имало и други хора“. Установява, че се затичал към нея, вече видял че е К., която била паднала. Имало много хора покрай нея, имало и куче, което го дърпал един човек. Когато вече бил на място, попитал К. какво се е случило, а тя му отговорила - „кучето ме бутна“. Опитала се да стане, но усетила, че много я боли кракът, извикали такси и тя тръгнала с такси към болницата. Свидетеля установява, че той не се качил с нея в таксито, имал ключ за квартирата й, и се качил да я изчака там. Установява, че кучето било порода П., черно на цвят. К. му казала, че не си чувства целия ляв крак, но в суматохата той не видял в коя част на крака й имало следи. Свидетелят, на въпрос формулиран към него установява, че кучето е било водено от ответника/посочва го в залата/. Установява, че знае че ищцата е оперирана, но тъй като не била сполучлива операцията, доста време била на легло, била подпомагана от приятели и изобщо доста хора са се грижили за нея, тъй като тя живеела на квартира на пети, тавански етаж, като дори собственичката на ресторант „С.“, с която са познати й носела храна много пъти. Установява, че след първата операция ищцата не можела да ходи, кракът й започнал да почернява, което наложило втора операция, но след втората операция също много трудно се възстановила, оплаквала се от постоянни болки – особено когато застудее времето, била с патерици, после с проходилка, като и в настоящия момент се оплаквала от болки. Освен това, в резултат на инцидента била отслабнала с 25 килограма, будела се и се оплаквала, че не може да спи, имала страх като видела куче. Установява, че психически инцидента й се отразил много зле, изпадала в нервни кризи и имала страхова невроза, като преди това не е била такава. Свидетелят установява, че след инцидента се опитвала да започне работа на едно-две места, но й било тежко, много й отичал кракът и не била в състояние да извършва тежка работа, поради което била безработна. Установява, че пострадал левия й крак в коляното, а кучето, стопанинът му се опитал да го скрие, било черен П.. Собственикът на кучето бил с нея в таксито и отишли заедно в болницата. Свидетелят установява, че според ищцата кучето било насъскано и за това я бутнало. На въпрос от пълномощника на ответника, дали ищцата употребява алкохол, свидетелят отговаря: “К. употребявал алкохол като всеки нормален човек, пие каквото й е сладко.“ Свидетелят установява, че са били в интимни отношения, но сега вече са просто приятели, поради което не бил заинтересован от изхода на делото. Свидетелят Б.П. установява, че работи в собствения си магазин „П.“ от 20 години и познава Н. около 8-9 години. Установява, че по време на инцидента бил вътре в самия магазин, а преди това ищцата влезнала да пазарува, като закупила 200 гр. уиски – „патронче“ и цигари. Свидетелят установява, че ищцата употребявала често алкохол, който закупувала от магазина. Установява, че не бил пряк свидетел на случката, но разбрал от съседи, които били отвън, че ищцата е паднала и си е счупила крака, като са я закарали в болница. Установява също, че Е. посещавала магазина, била с гипс, после с патерици общо около 2 – 3 месеца. След свалянето на гипса си ходела нормално, посещавала магазина и продължила да пазарува алкохол и цигари. Установява също, че не я е виждал да куца след като е премахнала патериците. Свидетелят Б. Д., установява, че познава ищцата по физиономия от много години, тъй като работел като охрана в казино “Е.“ срещу общината. В момента ищцата не посещавала казиното, защото имала забрана, но преди време, когато посещавала казиното, ходела за да пие безплатно бира с водка, играела по 4 – 5 часа на машинките, излизала за малко, после пак се връщала и така денонощно. Свидетелят установява, че това можело да се докаже, тъй като имало камери. Установява, че не я е виждал да не може да ходи, да куца или да не може да стои права. Никога не я е бил виждал с патерици. Забрана да посещава казиното имала за период от 6 месеца от датата на съдебното заседание-14.10.2025 г. По делото е разпитан свидетелят Г.К., която установява, че познава ищцата Е. от много време, откакто била на квартира близо до тях. Установява, че Е. била златен човек, но се е пропила, /свидетелката не знаела причината/. Установява, че имала заплахи в телефона си и че има обаждания от ищцата. Установява, че Е. още през 2020 г. пиела алкохол. Установява, че сутринта след инцидента, я е закарала на болницата, като й заплатила осигуровките за да я оперират. От там ищцата дължала на свидетелката още 120-130 лева. Установява, че не е била на инцидента, но не знае какво е правила ищцата пред магазина. Пиела с компанията, с която е била. Чакала е за бира ли, за уиски ли, за какво, и кучето е минало покрай нея и я е ударило. Свидетелката установява, че се е грижела за ищцата през цялото време. В началото била на инжекции след операцията и не е пиела. После започнала да пие. Изпращала и свидетелката да и купува уиски. Установява, че след случката Е. е ходила с патерици, но след 2 месеца започнала да си ходи нормално. Свалили й гипса и заедно със свидетелката била направила първите крачки. След 2 месеца започнала да си се движи нормално. Установява също, че след инцидента Е. започнала работа. Свидетелката установява, че знае, че ищцата посещавала игрални зали, но й била давала пари и не я интересувало. Свидетелката установява, че имала куче там, където живее. К. минавала покрай кучето след инцидента. Свидетелката установява, че знае за операцията в гр.С.. Не знае колко време е продължило възстановяването след втората операция – не било „кой знае колко време“. От представената справка от ТД НАП –С. за регистрирани трудови доходи на ищцата се установява, че същата е била работоспособна на 9.10.2020 година, когато е сключила трудов договор с Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ гр.П.. От ДПБ гр.П. е издадено медицинско удостоверение от което се установява, че ищцата не е била хоспитализирана в Психиатричната болница. От допуснатата СМЕ се установява, че ищцата Н. е обслужена първоначално в УМБАЛ „З.", където не е хоспитализирана поради нередовен здравно-осигурителен статус, като е наложена имобилизация с туторна шина на левия долен крайник. За оперативно лечение ищцата била постъпила в Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ-П. на 29.04.2020 г. Установило се, че е получила: Счупване на горния край на тибията/ голям пищял/, закрито. В деня на постъпването пострадалата е оперирана със спинална анестезия, като е извършено открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация- провизорна с две Киршнерови игли и терминална с два канюлирани спонгиозни винта. Наложена е превръзка на оперативната рана и гипсова имобилизация. Интраоперативно е установено счупване на външния кондил на голямопищялната кост на левия крак. На 5.05.20 г. била изписана от стационара, а на 12.05.2020 г. Н. била освидетелствана в ОКПСМ на МБАЛ- П. от съдебен лекар и е издадено СМУ № 88/20 г. с описание на нейните травматични увреждания. При прегледа са установени и мекотъканни увреждания- две разкъсно-контузни рани на лявата предмишница, оток по страничната повърхност на лявата длан, кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците. На 20.07.20 г. ищцата постъпва за лечение в Ортопедотравматологичното отделение на „МБАЛ В.“ ЕООД - С. с диагноза: Последици от други счупвания на долен крайник, поради проминирани на винтовете от извършената остесинтеза на външния кондил на тибията и опасност от пробив на кожата. Установени са данни за остеолиза около остесинтезните средства, което налага оперативното им премахване и извършване на автоостеопластика на дефекта на костта с костен шпан от хълбочната кост на пострадалата. Наложена била имибилизация. На 26.07.20 г. пострадалата е изписана за домашно лечение. Според СМЕ, описаните травматични увреждания са в причинна връзка с настъпилия инцидент, като механизмът на получаването им ще бъде обсъден подробно в отговора на следващи въпроси. Обичайният период за оздравяване и възстановяване при счупвания на външния кондил на големия пищял, лекувани оперативно е около 6-7 месеца в не усложнените случаи. В конкретния случай се е развила остеолиза около остеосинтезните винтове, което е наложило премахването им извършване на автоостеоластика с костен шпан. Това води до удължаване на оздравителния процес с още около 2 месеца. В острия период на травмата, който продължавал до 6 седмици имала интензивна болка и невъзможност за стъпване на крайника с всички произтичащи от това затруднения в ежедневието. Постепенно болката намалявала и започнало умерено натоварване на крака до към края на четвъртия месец и ходене с помощни средства до 6 месеца, последвано от постепенно възстановяване на функцията му и подобряване на обема движения в колянната става. Според СМЕ се касае се за вътреставно счупване със засягане на ставния хрущял, лекувано оперативно. Към момента на прегледа от д-р М. е установил леко ограничаване на флексията / сгъването в колянната става, което е на 125 градуса, /а нормално е от 135 до 150 градуса/, но за оперирани болни това бил много добър функционален резултат. При ищцата нямало данни за скъсяване на крайника и свързано с това накуцване. Възможно било да има спорадични болки в коляното при метеорологични промени и пренатоварване. Счупване на външния кондил на тибията (латерален тибиален кондил) може да се получи при падане от собствен ръст, макар и рядко- при възрастни болни и при наличие на остеопороза / намалена костна плътност/. Към момента на процесния инцидент, ищцата е на ••• и това не е характерно счупване за тази възраст. От СМЕ се установява още, че куче порода „П.“ с тегло 10 кг., тичащо със 5–8 м/с. /каквито са възможностите на тази порода кучета/, има импулс 50–80 kg·m/s. и сила на удара 500–1600 N (в зависимост от времето на контакта). Ако времето на контакта е 0.1 s (говорим за „мек“ удар; ако е 0.05 s. (по-рязък удар).Посоката на удара е изключително важна. Външен страничен удар по коляното е особено рисков, защото колянната става не е проектирана да издържа силни странични натоварвания. Според експерта д-р М., следва да отчете и реакцията на тялото: При такъв удар центърът на тежестта може да се измести, балансът да се наруши и човек да падне, особено ако не очаква удара. От изложеното следва, че при куче 10 кг., тичащо със 5–8 м/с., силата на удара може да достигне 500–1600 N, в зависимост от времето на контакта. Това е значителна сила, но счупването на костта при ищцата е резултат от комбинирана травма (удар + усукване + падане). Установява се още, че при направена справка в информационната система на МБАЛ- П. Н. е била хоспитализирана през 2024 г. в периода от 7.08.24 г. до 14.08.24 г. в неврологично отделение на болницата с диагноза: Световъртеж от централен произход- история на заболяване Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, собственикът и лицето, под чийто надзор се намира едно животно, отговарят за вредите, причинени от него, не поради свои виновни действия, а само защото е собственик и животното се намира под надзора на съответното лице. Отговорността е обективна и за да възникне не е необходимо животните да имат особени качества – да са носители на повишена опасност и др. подобни, а е достатъчен фактът на нападението, в случая съприкосновението с животното. За успешното провеждане на иска по чл. 50 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че в резултат на поведението напр.бутане от куче, което е собственост на ответника или се намира под неговия надзор, са му причинени твърдените неимуществени вреди, причинно – следствената връзка между тях и нападението, както и размера на тези вреди. Спорен между страните е въпросът дали е бил осъществен физически контакт между кучето и ищцата, в резултат от които да са били причинени въпросните телесни увреждания на Н.. Настоящият съдебен състав приема, че такъв контакт е бил осъществен, като това се установява от свидетелските показания на К.Т. и Д.. Св.Т. подробно и последователно описва затичването на кучето и блъскането съответно падането на ищцата.Вещото лице д-р М. безспорно установява, че причинените травми са в резултат на механизъм счупването на костта при ищцата от от комбинирана травма (удар + усукване + падане). Безспорно е, че кучето К. порода „П.“ е собственост на ответника. Според чл. 177, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник. „Агресивни кучета" са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт - §1, т.1 от ЗВМД. Съгласно чл. 172, т. 2 ЗВМД собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни. Несъмнено ответникът е бил взел мерки според посочените разпоредби, тъй като кучето е било с намордник и повод, който обаче се е откачил поради счупена „карабинка“ и кучето е побягнало в посока на ищцата/според показанията и на самия ответник Ш./. Предвид поведението на кучето К. в процесната ситуация, което поведение ответникът М. Ш. не е бил способен да овладее, последното несъмнено попада в определението на ЗВМД за агресивно куче, поради което той е бил длъжен да вземе всички мерки то да не уврежда други хора или животни. Предвид гореизложеното, съдът счита, че по делото се установиха всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл.50 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на ответникът, спрямо ищцата Н. за обезщетение на причинените вреди. За ангажиране отговорността на ответника на основание посочения законов текст е необходимо да се установи че той е собственик на кучето или е лице, под чиито надзор е било животното; че са причинени вреди на ищцата и техния вид; че кучето е причинило същите вреди (причинно-следствена връзка между причинените вреди и бездействието на лицето, под чийто надзор се е намирало животното по време на инцидента). Както бе посочено и по-горе от материалите по делото се установи по безспорен начин, че собственик на това куче е именно ответникът, че към сочения момент кучето е било под неговият надзор, което налага извода, че собственикът не е положил достатъчна грижа или необходимото за опазване на животното, като по такъв начин се премахне възможността да причини другиму вреди, в което се изразява и неговата вина. Следователно и доколкото събитието се е случило внезапно /откъсване на кучето от повода на стопанина/ логически невъзможно е да се реагира в такава ситуация с отместване от пътя на кучето. Не се ангажираха категорични доказателства ищцата да е провокирала или предизвикала реакцията на кучето, поради което възражението за съпричиняване се явява неоснователно. Ето защо, поради изложеното и доколкото са налице елементите, включени във фактическия състав на чл.50 от ЗЗД, настоящият състав намира, следва да бъде ангажирана отговорността на ответникът М. Ш. за непозволено увреждане. Недоказани останаха възраженията на ответника, че ищцата е паднала сама в резултат на прекомерна употреба на алкохол, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като същата били възприела тичащото към нея куче и не се била отместила. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на деликвента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС •••7/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. В настоящият случай, не се установи чрез безспорни доказателства ищцата да е имала такова поведение, което да предизвика затичване на кучето към нея, не се установи също да е имала времева възможност да успее да се отмести, нито се доказа, че тя е възприела кучето тичащо към нея. Не се проведе от ответника насрещно доказване, че ищцата на процесното място просто сама е паднала. Логически това не се обяснява и с поведението на ответника, който пръв се е затичал към нея и именно той я е придружил с такси до болницата. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; в този смисъл справедливостта, по смисъла на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. След събиране на доказателства обсъдени по-горе се установи, че претенцията за заплащане на неимуществени вреди съдът установява, че причинените на пострадалата травматични увреждания са довели до болки и страдания от нейна страна. В тази връзка видно от материалите по делото –Съдебно-медицинско удостоверение №••• год. и от изготвената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: вътреставно счупване със засягане на ставния хрущял, лекувано оперативно. Интензивните болки са продължили около 6 седмици според СМЕ и св.показания, а окончателното отшумяване е настъпило между 4-тия и шестия месец.След 6-тия месец ищцата е започнала и работа по трудово правоотношение. При преценка на причинените на пострадалата болки и страдания след съобразяване на събраните в хода на производството гласни доказателства от които се установява, че ищцата е имала затруднения, болки и страдания интензивни в първите 2 месеца, преживеният от нея уплах и стрес, съдът намира за справедливо на ищцата да бъде определено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази освен събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства, липсата на данни за имущественото състояние на ответникът и константната съдебна практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за неимуществени вреди. В този смисъл съдът съобрази Решение •••34 от 01.03.2010 год. на ВКС по гр.дело №529/2009 год., ІV г.о., ГК, което има за цел уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, както и Постановление №7 от 1959 год. на Пленум на ВС, Постановление №4 от 23.XII.1968 год. на Пленум на ВС и др. Във връзка с така изложените мотиви, следва исковата претенция за размера над 10 000 лева за неимуществени вреди до претендирания размер от 30 000 лева, да се отхвърли като неоснователен. С оглед уважаването на главният иск се явява основателен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от датата на настъпване на съответния деликт. Същевременно разпоредбата на чл. 111, б. „в”, предл. 2-ро ЗЗД предвижда, че с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви Принципно плащането на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва да е считано от датата на увреждането – 27.04.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, в настоящият случай обаче е направено защитно възражение за изтекла погасителна давност. Обезщетението за забава в размер на законната лихва се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл.111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД. Затова погасени по давност са сумите за периода от три години преди депозиране на иска на - 28.04.2025г. или погасени по давност се явяват обезщетенията за забава за периода от 28.04.2020 година до 28.04.2022 година. Оформената претенция е именно да бъдат присъдени лихви, считано от 28.04.2022 година, поради което възражението е неоснователно за посоченият период. По разноските. Ищецът е представил списък с разноските в които са посочени такива отделно за проведеното обезпечително, така и за исковото производство. В представения списък чл. 80 ГПК за обезпечителното производство са посочени сторени разноски в общ размер на 2160 лв., от които 40 лв. ДТ за образуване на делото; 5 лв. – ДТ за издаване на обезпечителна заповед; 5 лв. – ДТ за вписване на възбрана и адв. хонорар от 2100 лв. с ДДС, по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. Г. Х.. За исковото производство в списъка по чл. 80 ГПК са описани разноски в общ размер на 5160 лв., от които 1200 лв. - внесена ДТ, 350 лв. – депозит за СМЕ; 10 лв. – ДТ за издаване на удостоверения и 3600 лв. с ДДС – адв. хонорар по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. Г. Х.. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Следва да се посочи, че страната е включила дължимото възнаграждение в полза на адвоката в своя списък с разноските по чл. 80 ГПК, което се явява неправилно, доколкото и както стана ясно, дължимото адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено не в полза на страната, а в полза на самия адвокат. В полза на ищеца след следва съразмерно уважената част на претенцията от 10 000 лв. да бъдат присъдени останалите разноски, за които реално са представени доказателства, а именно общо 60 лв. - за обезпечителното производство и общо 1560 лв. - за исковото или общо 1620 лв. При тези данни в полза на ищеца съразмерно уважения иск следва да бъдат присъдени разноски в размер на 540 лв. или 276,10 евро. С оглед преценката на дължимото адв. възнаграждение съдът съобрази по този въпрос и становището на ВКС (съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., и Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т.о. и др.), според което нормата на чл.38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага, а посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения биха могли да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Съгласно § 2а от ДР на НМРАВ, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по НМРАВ и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адв. възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати е приложим, както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА, когато размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ЗДДС, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по НМРАВ, изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави и 20 % ДДС. (В този смисъл е и константата практика на ВКС - Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 736/2023 г.; Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. №2559/2016 г., ІІ т.о.; Определение № 490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г., ІІ т.о.; Определение № 91/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 1700/2017 г., ІІ т.о.; Опр. № 660/03.12.2018 г. по ч.т.д. № 2784/2018 г., ІІ т.о.; Опр. № 50207/11.10.2023 г. по т.д. № 1940/2022 г. I и др.). В случая съдът намира, че следва да се съобрази минималните размери по наредбата с оглед защитения интерес на страната в размер на 10000 лв., които съгласно чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.7 от същата наредба възлизат съответно в размер на 400 лв., т.е. 480 лв. с ДДС, или 245,42 евро с ДДС - за исковото и съответно 200 лв., т.е. 240 лв. с ДДС или 122,71 евро с ДДС - за обезпечителното производство. Именно тези суми с ДДС ответникът М. Ш., следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. Б. Х.. Ответникът претендира разноски по делото в общ размер на 2650 лв., от които 2300 лв. – заплатен адв. хонорар и 350 лв. – депозит за СМЕ, за реалното заплащане на които са ангажирани и надлежни доказателства. Затова при тези данни в случая с оглед отхвърлената част на иска, в негова полза следва да бъдат присъдени такива в размер на 1766,67 лв. или 903,28 евро. С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,