Решение № 7860 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2774/2025 г.

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1.Производството по делото е по реда на Г. Е. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от М. И. Ю., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Пазарджик, чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лв. с еврова равностойност 5112,92 евро, за периода от 04.11.2023г. до 10.07.2024г. за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Посочената сума се претендира като претърпени от ищеца неимуществени реди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, изразяващи се в следното:

1) липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек);

2) лоша хигиена в стаите (никой от администрацията на затвора Пловдив не се грижил за поддържане на хигиената в стаите);

3)липса на каквото и да е охлаждане и проветрение през летния сезон;

4)без санитарен възел на определените и задължителни места и без топла вода. Допълнително посочва, че на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна;

5) наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове). Допълнително се сочи,че е получавал алергии от ухапвания от дървеници, но не бил преглаждан във връзка с тези му оплаквания и не е получавал адекватно лечение;

6) липса на адекватно лечение (имал нужда от зъболекар, но не му бил предоставен);

7) липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което се образува мухъл и плесен и дишат влага).

8) наличие на котки, които влизали в соловата, качвали се на масите, ядели от храната, което било предпоставка за разпространение на болести и зарази; котките обикаляли и свободно по килиите, разнасяли бълхи и паразити и създавали дискомфорт.

Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Първоначално с исковата молба е със заявен исков период за претърпените неимуществени вреди от 24.05.2023г. до 10.07.2024г., но с оглед оттегляне на исковата претенция съгласно чл.232, ал.1 от ГПК за периода от 24.05.2023г. до 03.11.2023г., исковата молба в тази част е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото/така протоколно определение от 18.02.2026г./.

При това положение процесният исков период, съобразно изричното изявление на пълномощника на ищеца, обхваща времето от 04.11.2023г. до 10.07.2024г.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4.Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

ІІ. За фактите:

5.От данните по делото ( Справка към рег.№ 11005/12.12.2025г., от 15.12.2025г. на НС „ФЛКР“-л.41-л.42;Справка към Рег.№ 11005/12.12.2025г., от 16.12.2025г. на инспектор „СДВР“– л.76-л.77; Справка от 16.12.2025г. на Инспектор „СДВР“ – л.79;Справка от 15.12.2025г. на Инспектор „СДВР“ – л. 84; Становище от 16.12.2025г. на Инспектор „СДВР“ – л.81-л.82;С. Р..№11-1681-19 от 18.12.2025г. на специалист ТРЗ - л. 66; График за разпределение на времето на л.св. от Трети пост- л.80;График за разпределение на времето на л.св. от Пети пост- л.74-л.75;График за разпределение на времето на л.св. от Шести пост- л.78;Седмичен график на служебната пералня в затвора Пловдив- л. 18 - гръб, Таблица № 6 за разпределение на перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи - л. 17гръб и л.64;Справки за изписване на перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи- л.64 гръб-л.72) се установява, че М. И. Ю. е постъпил в Затвор Пловдив на 18.08.2023г. за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ и е пребивавал там до 10.07.2024г., когато е преместен в Затвор Пазарджик.

Лишеният от свобода М. И. Ю. търпи присъда лишаване от свобода от 3 години НОХД № 4714/2023г. на Районен съд – Пловдив.

Тоест налага се извода, че за целия исков период от 04.11.2023г. до 10.07.2024г. ищецът е пребивавал на територията на Затвор Пловдив.

5.1.1. За времето от 04.11.2023г. до 07.11.2023г. лишения от свобода М. И. Ю. е настанен на пост Пети в спално помещение № 65.Размерите на спалното помещение са 27,24 кв.м., без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,99м Х 1,17м. и 0,50м. Х 1,17м.Санитарният възел е обособено помещение с размери 2,65 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,34м. Х 1,17 м.

Населеност на помещение № 65 на пост Пети :

От 04.11.2023г. до 07.11.2023г. са били настанени 3 л.св.

При тези данни се налага извод, че минималната жилищна площ за лишения от свобода е над изискуемия минимум от 4,00 кв.м.

5.1.2. За времето от 08.11.2023г. до 12.04.2024г. лишения от свобода М. И. Ю. е настанен на пост Пети в спално помещение № 58. Размерите на спалното помещение са 27,06 кв.м., без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,96м. Х 1,19м. и 0,47м.Х1,19м.Санитарният възел е обособено помещение с размери 2,41 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,30 м. Х 1,17 м.

Населеност на помещение № 58 на пост Пети :

От 07.11.2023г. до 12.04.2024г. са били настаненявани съответно 3,4,5 и 6 л.св.

При тези данни се налага извод, че минималната жилищна площ за лишения от свобода е над изискуемия минимум от 4,00 кв.м.

5.1.3. За времето от 13.04.2024г. до 16.05.2024г. лишения от свобода М. И. Ю. е настанен на пост Трети в спално помещение № 37.Размерите на спалното помещение са 46,55 кв.м., без санитарен възел с два отваряеми прозорци с размери 1,20 м. Х 1,20м. и 0,40м. Х 1,20 м. Санитарният възел е обособено помещение с размери 4,44 [жк],50м. Х 1,20 м.

Населеност на помещение № 37 на пост Трети:

От 12.04.2024г. до 16.05.2024г. са били настанени съответно л.св.5,6,7,8,9,10,11 л.св.

При тези данни се налага извод, че минималната жилищна площ за лишения от свобода е над изискуемия минимум от 4,00 кв.м.

5.1.4. За времето от 17.05.2024г. до 10.07.2024г. лишения от свобода М. И. Ю. е настанен на пост Шести в спално помещение № 17. Размерите на спалното помещение са 28,75 кв.м., без санитарен възел с един отваряем прозорец с размери 1,00 м. Х1,00м.Санитарният възел е обособено помещение с размери 3,14 [жк],10.

Населеност на помещение № 17 на пост Шести :

От 17.05.2024г. до 10.07.2024г. са били настанени съответно 6 и 7 л.св.

При тези данни се налага извод, че минималната жилищна площ за лишения от свобода е над изискуемия минимум от 4,00 кв.м.

Установява се, че на всеки лишен от свобода се осигурява, легло, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Л.св. имат право да притежават нагреватели, с които могат да се топлят водата. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения, със самостоятелен вход и нямат визуален контакт със спалните помещения. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня), съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност за баня всеки работен ден. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. Прането на дрехите и спалното бельо на л св става по усмотрение на самите л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. За периода на пребиваване на л.св. М. И. Ю. е имало налична професионална пералня, която е функционирала. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода - по техни молби, според конкретните им нужди. Простори има в общите помещения на всеки пост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на Затвор - [населено място] или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

Банята е обща за л.св., подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, ползва се от л.св. по утвърден график. Всички работещи л.св. имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключването му. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага л.св. да се придвижват без дрехи по „карето”. През исковите периоди са извършвани текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и други. Своевременно се остъкляват счупени прозорци.

За времето на целия си престой лишения от свобода М. И. Ю. е устроен на работа като ръчник в "Обособено производство" към ДП ФЗД - ТП Пловдив. Назначените на работа спазват работно време.При започване на работа на л.св. се прави инструктаж, раздава им се работно облекло и лични предпазни средства.Не е установено Ю. да е имал оплаквания по време на работа, свързани с условията на труд. Съгласно утвърден график с рег.№1421/12.03.2024г. от Началника на Затвора работещите ползват престой на открито от 15:30ч. до 16:30 ч. в районана цеховата зона, пост Четвърти.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за ДДЦ обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график по които се извършва дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДЦ обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Обработката се извършва от нарочно обучен служител.

5.2. Представени са писмени доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против насекоми (хлебарки, дървеници и гризачи), протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив, приемо- предавателни протоколи, фактури за извършени услуги и докладни записки (л.43-л.63) В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

5.3. От страна на затворническата администрация е представена и Медицинска справка Вх.№ 11005/12.12.2025г. от Д-р Д. Т. – л.87. От въпросната справка се установява, че л.св. е посещавал Медицинския център и кабинета по дентална медицина към Медицинския център в Затвор Пловдив по утвърден график на разпределение на времето на л.св. в съответната група, както и извънредно по спешност. В периода от 24.05.2023г. до 10.07.2024г. Ю. е посетил веднъж кабинета по дентална медицина към МЦ на Затвор Пловдив, на 04.09.2023г. През въпросния период л.св.Ю. многократно е бил преглеждан в Медицинския център на Затвор Пловдив, в подкрепа на което са и данните от медицинския журнал, в който са отразени конкретно извършените на Ю. прегледи и назначеното лечение - л.90-л.98. В писмото е посочено, че л.св е клинично здрав и няма данни да страда от определени заболявания(включително и твърдяната алергия). По делото са представени и График за провеждане на амбулаторни прегледи и посещения на Медицинския център в Затвор Пловдив, изготвен от д-р Ж. П. – Директор на МЦ при Затвор Пловдив, утвърден от Началник на Затвор Пловдив, Работно време на МЦ- Затвор Пловдив и АИППМП „Д-р Ж.Д., Д. З. от Д - р Р. Д. – лекар ординатор в Затвор Пловдив относно График на амбулаторни прегледи в Медицински център при Затвор Пловдив,Писмо от Началник на Затвор Пловдив изх.№ 1505/29.03.2022г. относно начина на осъществяване на медицинското обслужване на л.св. в Затвор Пловдив(л.26-л.30). От посочените писмени доказателства се установява, че на ищеца са били извършвани съответните амбулаторни прегледи и са му изписвани медикаменти по преценка на медицински специалист в случаите когато е била налице медицинска необходимост за това, включително и му е оказана дентална помощ чрез извършен стоматологичен преглед и лечение.

6. По делото като свидетел е разпитан С. П. П.. Същият заявява, че познава М. И. Ю. от затвора [населено място], били са заедно два, три пъти в затвора. През 2023г. били заедно на трети пост от месец юли, лятото, до 2024г. август или септември. В. Ю. бил настанен на Шести пост, стая № 17, след това на Трети пост бил настанен в стая № 37, а на Пети пост бил настанен в стая № 65. Свидетелят заявява, че и на трите поста бил заедно с Ю., но в съседни килии. В килия № 37 на Трети пост, която е много голяма стая, били настанени 16 души. В килията всичко било изпочупено, изкорубено, имало хлебарки, мишки, котки и дървеници, влага и мухъл. В килиите над леглата си простирали прането, което си перяли на ръка, защото нямало пералня, постоянно била развалена. Нямало обособено място за перално помещение или за дрехите, които трябва да се сушат. На Пети пост в стая № 65 в която пребивавал Ю., били 10 души, на Шести пост в стая № 17 били 12 души, а на Трети пост били 16 души. Медицинското обслужване в Затвор Пловдив е под всяка критика. М. И. Ю. е имал много пъти нужда от медицинска помощ и му е отказвана. Бил болен един, два пъти от сериозен „грип“ или „ковид“, но не го диагностицирали с „ковид“, защото трябвало да карантинират л.св. Нямало постоянно зъболекар в Затвора Пловдив. Общата баня се намирала извън спалните помещения, трябвало да се излезе на двора и на петдесет метра вън на двора имало една друга сграда, в която се влизало и там била банята, която не била обособена за баня, защото нямало душове, имало само три тръби, които стърчали. Къпели се по 15-16 души на групи, при 140 души коридор, по 10-15 човека са къпели заедно, и не можело да се изкъпят. Имало една дъска с три пирона закрачени, там си закачвали дрехите. Имало котки в столовата, които влизали през счупените прозорци на Затвор Пловдив, качвали се на масата, докато се хранели л.св.

По отношение на посочения свидетел на съда е служебно известно, че е водил дела по ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца и за сходни периоди, поради което за същият е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства. От друга страна по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват, като същите не могат да се считат опровергани със свидетелските показания, с оглед на което показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, с оглед разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

7. Други доказателства не са ангажирани от ищеца, въпреки указанията на съда относно подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

ІV. За правото:

8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

10. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

11.На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Ч. С. от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 ЗИНЗС към затворите се създават медицински центрове, в които се осъществява следната медицинска дейност: 1 спешна медицинска и дентална помощ; 2 първична медицинска помощ; 3 специализирана извънболнична медицинска помощ; 4 дентално обслужване; 5 профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и 6 медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време – чл. 143 ЗИНЗС. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1 в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2 се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3 са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. Съгласно чл. 115, ал. 2 ППЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в лечебните заведения по ал. 2 без охрана – чл. 115, ал. 3 ППЗИНЗС. Идентична правна регламентация се съдържа и в чл. 60 от издадената на основание чл. 128, ал. 3 ЗИНЗС Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/22.03.2010 г. /, в която е регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 3 ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

12. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

От събраните и неоспорени от ищеца писмени доказателства, се установява, че помещенията, които е обитавал Ю. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през периода 04.11.2023г. до 10.07.2024г. вкл. в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно отопление. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответния пост, ищецът е имал достъп до баня с топла вода два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Като работещ Ю. е имал право да ползва банята и топлата вода и всеки ден. Преминаването през „карето“, за да се достигне до банята, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени, както е осигурено и съответното помещение – съблекалня със закачалки за събличане и обличане на дрехите. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не е нормативно установено задължение на ответника. Независимо от това, от представените писмени доказателства от ответника се установява, че по време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост Пети и пост Шести е осигурено ползване на тоалетна, разположена между двете групи.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях и не е нормативноустановено задължение на администрацията на Затвор Пловдив. Действително, от твърденията на ищеца се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил настанен Ю., се е задържала влага. Нейният произход, обаче, както и наличието на мухъл в килиите, според твърдението на ищеца и показанията на свидетеля, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение със сушилня и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за естествено проветряване на помещенията, с оглед незадържането на влага в тях, чрез отваряне на прозорците. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца, в т.ч и образуването на влага и мухъл.

Както вече се посочи по-горе, прането се осъществява в пералнята на Затвора по молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото), а сушенето на дрехите е възможно да се осъществи на простор в общите помещения или в сушилня за дрехи в общите помещения. В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята и сушилнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел, които каза се, се преценяват при условията на чл.172 от ГПК като заинтересовани.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

Не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно М. И. Ю. да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Непротиворечиви в тази насока са данните, съдържащи се в представената информация от ГД“ИН“, от които се установява, че нетната площ във всички помещения, в които ищецът е изтърпявал накаванието лишаване от свобода, е била над 4,00 кв.м. Данни за противното не могат да бъдат извлечени включително и от показанията на разпитания по делото свидетел, които каза се, се преценяват при условията на чл.172 от ГПК като заинтересовани. Освен това, общото твърдение че ищецът е бил поставен в условия на пренаселеност в Затвора Пловдив, не е достатъчно да обоснове извод в желаната от ищеца насока.

Що се касае до наведените твърдения за неосигуряване на необходимите прегледи и лечение (в т.ч предоставяне на медицинска и дентална помощ), от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани. Напротив, от представените по делото медицински документи, се установява, че по времето на престоя си в „Затвора“ Пловдив, л/св. Ю. е посещавал Медицинския център в Затвора Пловдив, по утвърден график и в случаите, когато е имал оплаквания от соматичен характер,като своевременно, при преценка на лекарите към МЦ, са му отпускани лекарствени средства налични в МЦ. Посещавал е и кабинета по дентална медицина, като на 04.09.2023г. му е била извършена съответната стоматологична манипулация. Казано с други думи, установява се по делото, че на ищеца са били извършвани съответните амбулаторни прегледи и са му изписвани лекарства по преценка на медицински специалист, в случаите когато е била налице медицинска необходимост за това, респектувно окозвана му е дентална помощ, посредством извършени стоматологични манипулации, когато е била налице медицинска необходимост от това. Или, не се установява М. И. Ю. да е имал някакви здравословни оплаквания и да не е получил адекватно медицинско обслужване в съответствие с нормативноустановените медицински стандарти. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско, в т.ч и дентално обслужване по конкретно посочени заболявания в съответствие с нормативноустановените медицински стандарти.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, че в затвора има много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото същите не са подкрепени с никакви доказателства. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел П., които в тази част съдът не кредитира по посочените вече по-горе съображения.

При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени описаните по горе и твърдяни в исковата молба незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС при престоя му в Затвор Пловдив.

Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца при условията на пълно главно доказване), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

Горното обосновава извод за неоснователност на главната искова претенция.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата.

Крайният извод на съда е, че предявените искови претенции са неоснователни и недоказани. Това налага същите да бъдат отхвърлени изцяло.

V. За разноските:

13.Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки неоснователноста на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,