Решение № 154 от 11.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 550/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-16 от 02.07.2025г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложена имуществена санкция с еврова равностойност 15338,76 евро /30 000 лв./

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление с доводи за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Делото се гледа за втори път от РС-Пловдив след постановено решение на Административен съд-Пловдив по КАНД № 2698/2025г., с което делото е върнато за ново разглеждане с дадени задължителни указания.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

АУАН и НП са издадени затова, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е издало в срок до 29.09.2023 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 4,69 kW, отговаряща на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ , ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г., предвидена за изграждане в УПИ XIII-215, кв. 14, с. Столетово, общ. Опан, обл. Стара Загора.

Като дата на извършване на нарушението в АУАН и НП е посочена 02.10.2023г.

Между страните не се формира спор, че:

Мирослав Танев е подал на 29.08.2023 г. заявление за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната

мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД на ФЕЦ с мощност 4,69 kW,

отговаряща на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г., предвидена

за изграждане в УПИ XIII-215, кв. 14, с. Столетово, общ. Опан, обл.

Стара Загора.

На 24.10.2023 г. „Електроразпределение Юг" ЕАД с издало

Становище № 4589358/24.10.2023г. за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа.

Освен, че не са спорни, тези вменени с АУАН и НП съставомерни факти се установяват по несъмнен начин и от приложените по преписката писмени доказателства:

-Заявление от 29.08.2023г. за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ;

• Становище № 4589358/24.10.2023г. за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа;

-протокол за извършена комплексна проверка;

-показания на актосъставителя, който в съдебно заседание потвърди изцяло констатациите в АУАН.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, в приложимата редакция към датата на вмененото нарушение: „За обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането.“

Обектите по чл. 24, т.1 ЗЕВИ в приложимата редакция са тези: „ с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии“.

Противно на възраженията в жалбата, както в АУАН, така и в НП по достатъчно пълен и подробен начин са изложени всички съставомерни факти, които да позволят извод, че наказващият орган законосъобразно е квалифицирал деянието.

ОТНОСНО ДАТАТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

Споделят се като принципно положение доводите в жалбата, че в АУАН и НП неправилно е определен крайният срок, до който жалбоподателят правомерно е могъл да изпълни задължението си.

Съгласно чл. 60, ал.5 ГПК: „Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.“

Съгласно чл. 72 ЗЗД: „Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.“

Всъщност макар и словесно редактирано по различен начин, правилото, обективирано и в двете разпоредби е изцяло аналогично и навежда на следния извод:

• 30-дневният срок по смисъла на чл. 26, ал.3 ЗЕВИ в процесния случай е започнал да тече на датата на подаване на заявлението-29.08.2023г;

-30-дневния срок по смисъла на чл. 26, ал.3 ЗЕВИ е изтекъл в края на работния ден на 28.09.2023г., (работен ден четвъртък) като това е бил последния възможен момент, в който жалбоподателят правомерно е могъл да изпълни задължението си;

-считано от 29.09.2023г. (работен ден петък) нарушението се явява извършено.

Същевременно в НП се сочи, че нарушението е извършено на покъсна дата- 02.10.2023г. ( три дни по-късно).

Въпросът дали посоченото обстоятелство представлява съществен порок на НП вече е разрешен с влязлото в сила решение по к.а.н.д № 2698/25 на Административен съд-Пловдив, в което се сочи: „За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства е приел, че в наказателното постановление неправилно е посочена датата на извършване на нарушението, като тридесетдневния срок по чл. 26 ал.3 от ЗЕВИ е изтекъл на 28.09.2023 г., поради което нарушението е извършено на 29.09.2023 г., а не на 02.10.2023 г., както е приел АНО. Решението на Районен съд Пловдив е валидно и допустимо, но неправилно. Нарушението по чл. 26 ал.3 от ЗЕВИ е от категорията на продължените и се осъществява с бездействие в непрекъснат период от време след изтичането на нормативно определения тридесетдневен срок, което бездействие продължава до момента, в който не бъде преустановено- в случая докато дружеството не издаде изискуемото се от него становище. С други думи, нарушението не се извършва на една конкретна дата, както е приел районният съд, а е налице трайно състояние, в което се осъществява непрекъснато състава и което е продължило до 24.10.2023 г./датата на издаване на становището/. Посочената от органа дата- 02.10.2023 г. попада в обхвата на периода на бездействие и следва да се приеме за дата на извършване на нарушението.“

Посочените тълкувания освен, че са задължителни за настоящия състав, отговарят и на вътрешното му убеждение за правилното приложение на материалния закон. За яснота на жалбоподателя следва да се посочи, че трябва да се прави разлика между действие и бездействие като форми на изпълнителното деяние:

-при нарушение, изразило се в действие, безспорно датата на извършване на нарушението е датата, на която е реализирано действието и приемането на различна дата на нарушението е равносилно на осъждане по непредявено обвинение, което съществено накърнява правото на защита;

-при нарушение, изразило се в бездействие, се създава едно трайно противоправно състояние, като се приема, че деецът извършва нарушението във всеки един ден и във всеки един момент, докато това трайно противоправно състояние бъде прекратено. В този изричен смисъл са задължителните указания на ТР 3/1971 на ОСНК на ВС, като в посоченото тълкувателно решение изрично е уточнено, че продълженото престъпление/нарушение не се извършва с отделно деяние на всяка отделна дата, а само с едно единно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определеното време.

В този смисъл, наказващият орган не е длъжен да повдига административно обвинение за първата възможна дата от периода, в който трае това противоправно състояние, като напълно достатъчно за законосъобразност на НП е вменената дата да е след началото на този период и преди прекратяването му.

Точно такъв е процесният случай, в който вменената в АУАН и НП дата-

02.10.2023г. попада в обхвата на създадения период на трайно противоправно състояние: 29.09.2023-24.10.2023г.

Съвсем различно би било положението, ако с АУАН и НП се вменяваше като дата на извършване на нарушението по-ранна дата, която е още преди да е започнал периодът на трайното противоправно състояние. Тогава деянието би било несъставомерно към вменената с НП дата и за съда не съществува процесуална възможност да осъди дееца за различна дата, доколкото би се касаело до съществено изменение на обвинението. Така решение на настоящия състав по дело 4417/2025г. между същите страни, потвърдено с решение по КАНД 2234/2025 на Административен съд-Пловдив.

ПО НАЛИЧИЕТО НА ПОВТОРНОСТ.

Съгласно легалната дефиниция на повторност, дадена в пар.1, т.14 от ЗЕВИ: "Повторно" е административно нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

В процесния случай повторността се извежда от НП-106/01.12.2021г. на Председател на КЕВР, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 20 000 лв., за нарушение на чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката, вр. чл. чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

Съгласно установилата се трайна съдебна практика, не може да се приеме, че нарушенията по чл. 26, ал.3 ЗЕВИ и чл. 206 ЗЕ са от един и същи вид.

Така решения по КАНД № 20257180702822/2025 г., КАНД № 20257180702178/2025, КАНД № 20257180702704/2025 на Административен съд-Пловдив. Тоест погледнато чисто формално на пръв поглед повторност не би следвало да е налице.

Следва да бъде съобразено, обаче, че НП-106/01.12.2021 е обжалвано по съдебен ред, като с постановеното Решение № 180 от 21.04.2022 г. по адм. н. д. № 105 / 2022 г. на Районен съд - Сливен същото е изменено като:

-наложената санкция е намалена от 20 000 на 10 000 лева;

-допуснатото от „Електроразпределение Юг“ ЕАД нарушение е преквалифицирано от такова по чл. 206 ЗЕ в нарушение по чл. 26, ал.3 ЗЕ.

Действително диспозитивът на съдебното решение на РС-Сливен не представлява образец за юридическа прецизност, но всъщност волята на съда е достатъчно ясна, доколкото в диспозитива изрично е посочено, че:

-с НП-106/01.12.2021 е наложена санкция 20 000 за нарушение по чл. чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката, вр. чл. чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.;

-че наложената санкция се намалява от 20 000 на 10 000 лева;

-че нарушението, за което е наложена санкцията от 10 000 лева от съда е с правна квалификация чл. 26, ал.3 ЗЕВИ.

Тоест от самия диспозитив на съдебното решение, вън и независимо от мотивите му, е повече от видно, че макар и по юридически неиздържан начин, РС-Сливен е упражнил правомощията си по чл. 63, ал.1, т.7 от ЗАНН, вр. ТР 8/2021 на ВАС като е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение.

Посоченото е още по-видно, ако се съобразят и мотивите на решението на РС-Сливен, в които изрично се сочи: „Доколкото ЗЕВИ е акт от по-висока степен следва да намери приложение именно той, а не Наредбата по която е подведено нарушението“.

Съобразно трайната съдебна практика съдебният акт е единство от мотиви и диспозитив, като действителната воля на съда, изразена в диспозитива, винаги следва да се разглежда във връзка с мотивната част.

Така Решение №444/22.10.2025 по дело №528/2025 на ВКС, Решение №389/29.09.2025 по дело №596/2025 на ВКС.

Именно поради това единство на мотиви и диспозитив разминаванията между същите винаги са СПН и основание за отмяна.

Още повече, че в случая волята на РС- Сливен от диспозитива на съдебното решение всъщност, макар и непрецизна, е ясна и изрично изразена. След упражненото правомощие на РС-Сливен да преквалифицира деянието следва извод, че по въпросното дело жалбоподателят е наказан със същото по вид нарушение, както по настоящото дело.

Решението на РС-Сливен е потвърдено с Решение № 189/19.10.2022г., постановено по КАНД 190/2022 г. по описа на Административен съд- Сливен, като от датата на влизането му в сила-19.10.2022г. (доколкото е окончателно и не подлежи на обжалване) е видно, че повторността е доказана.

ПО ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА САНКЦИЯТА.

Въпреки изложеното НП подлежи на отмяна, доколкото наложената санкция е непропорционална.

Съгласно § 2 от ДР на ЗЕВИ: „ Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.“

Посоченото обуславя приложението на общия принцип на правото на съюза за „пропорционалност“ и към посочения кръг обществени отношения, като този принцип налага държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни на преследваните легитимни цели и възпиращи.

В същия смисъл е и правилото на чл. 49, ал.3 от Харта за основните права на европейския съюз, според който „Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.“

В тази връзка следва да се съобрази, че чл.26 от ЗЕВИ е част от цял комплекс от норми на ЗЕВИ, които уреждат преддоговорните и договорните отношения между електроразпределителните дружества и производителите на енергия от възобновяеми източници. Особеност на тези отношения е, че една от страните в тези отношения (електроразпределителното дружество) има характер на монополист на съответната територия, поради което законът предвижда засилена защита за производителите на енергия от възобновяеми източници, включително и срокове за произнасяне от електроразпределителните дружества, ред и срокове за издаване на становища, за сключване на предварителни и окончателни договори и др.

В този смисъл, предвиждането на санкция за липса на срочно изпълнение на задълженията на страната, имаща господстващо положение в договорните отношения, принципно се явява легитимна цел по смисъла на практиката на СЕС.

Остава да се прецени съответствието на санкцията към преследваните цели.

Според чл. 60а ЗЕВИ в редакцията към момента на деянието:

(1) На енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в размер на 150 000 лв.

След датата на деянието, но преди издаване на НП, е приета нова редакция на чл. 60а ЗЕВИ, която подлежи на преценка с оглед евентуално приложение на чл. 3, ал.2 ЗАНН, според която:

(1) На оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв .

При повторно извършване на нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 30 000 до 3 000 000 лв.

В случая наложената санкция за твърдяно нарушение, извършено в условията на повторност, е в минимален размер 30 000 лева.

Според настоящия състав, както предвидените в закона санкции като цяло, така и реално наложената се явяват явно несъответни на характера и тежестта на конкретното нарушение.

На първо място следва да се съобрази, че с АУАН и НП не е вменено пълно неизпълнение на задължението по чл. 26, ал.3 ЗЕВИ, а само просрочие в същото. От друга страна, нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства от това твърдяно просрочие да са настъпили каквито и да било реални вредни последици за по-слабата страна в облигационната връзка. Точно обратното, от приложените по преписката доказателства се установява, че в максимално кратки срокове след издаването на положително становище е сключен окончателен договор за присъединяване, като към момента на издаване на АУАН и НП производителят на енергия от възобновяеми източници вече реално е бил включен към електроразпределителната мрежа на жалбоподателя още от февруари 2024г. (видно от представения по преписката констативен протокол), при положение, че АУАН е от 25.03.2025г.

Следва да се съобрази и срокът на забава, който е незначителеноколо 20 дни, тоест по-малко от месец, както и обстоятелството, че нарушението е отстранено доброволно, по собствена инициатива на наказания субект дълго преди образуване на административнонаказателното производство.

Действително нарушението не е за първи път, поради което чл. 28 ЗАНН не се обсъжда.

Посоченото обаче не отменя обективното положение, че наложената санкция в размер на 30 000 се явява непропорционална и откъсната от преследваните легитимни цели, които реално вече са били постигнати към момента на издаване на НП, което е допълнително основание за отмяна на санкцията.

Действително наказващият орган е обвързан в дейността си от изключително високите санкции, уредени на законодателно ниво. Именно тези санкции, обаче задължават да се извърши внимателна преценка за степната на обществена опасност на всеки случай и да не се налагат санкции за случаи, разкриващи незначителна степен на обществена опасност, какъвто е настоящия случай.

В този смисъл са и мотивите, изложени по КАНД № 20257180702704/ 2025 и № 20257180702178 / 2025 на Административен съд-Пловдив.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски за трите инстанции /два пъти разглеждане на делото от РС-Пловдив и веднъж от Административен съд-Пловдив жалбоподателят, доколкото е защитаван в производството от юрисконсулт.

Предвид фактическата и правна сложност на делото и служебно известното обстоятелство, че се осъществява еднотипна защита по десетки дела, присъденият размер следва да тангира към минималния възможен според актуалната редакция на чл. 27а НЗПП, а именно 70 евро или общо за трите инстанции 210 евро.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Така мотивиран, съдът