Решение № 364 от 24.3.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1400/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. Х. П. от [населено място] [област] чрез адв. Д. Т. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г. за кампания 2024 изх. №02-230-6500/5260 от 17.09.2025г. на Изпълнителния директор на ДФЗ,в частта в която по интервенция ОМП е отказано изцяло финансово подпомагане. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че процесното уведомително писмо не е мотивирано, доколкото не са изложени мотиви относно причините, поради които административният орган е отказал изплащане на подпомагане по заявената интервенция ОМП „Опазване на местни породи /автохонни/ ,важни за селското стопанство". В тази връзка и по изложените съображения се отправя искане за отмяна на оспорвания в частта му акт. Претендират се направените разноски.Ответната страна - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,намира за установено следното: На 17.06.2024 г. от И. Х. П. е подадено общо заявление за подпомагане с вх. № 20212932/17.06.2024 г.,с УРН •••, форма за физически лица, за подпомагане за кампания 2024 по различни интервенции за подпомагане, сред които и "Опазване на местни породи /автохонни/,важни за селското стопанство с приложени към него документи, сред които таблица за отглежданите животни за 2024 г.За интервенция ОМП з заявлението са изброени 24 бр.говеда отглеждани в ЖО № 1528540096 / 2020-0435/. С Уведомително писмо от 27.12.2024г /без данни да е било връчено на заявителя/ зам.изп.директор на ДФЗ е уведомил И. П. за това,че е одобрен за участие в интервенция ОМП за тригодишен ,като одобрените животни са посочени в таблица 1-общо 24 бр.говеда. Съответно на 17.09.2025 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал оспореното УП с изх. № 02-230-6500 /17.09.2025г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 -2027 г. за кампания 2024 г. В УП е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)) на данните в подаденото заявление, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП, както и когато е приложимо с предоставените данни от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Описано е, че плащанията се предоставят в съответствие с чл. 67 ЗПЗП, като годишният размер по различните интервенции/операции е подробно описан в чл. 49 от Наредба № 9 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите "Биологично растениевъдство" и "Биологично пчеларство", включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (Наредба № 9 от 2023 г.) и в чл. 32 от Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (Наредба № 10 от 2023 г.). В табличен вид (в таблица – оторизирани плащания) е посочено относно интервенция/ОМП/опазване на местни породи/ дейност АЕИ 6.1 година от ангажимента – първа , че исканата сума е 9960.97 лв , а оторизираната сума е 0 лв. В следваща таблица – извършени плащания е отбелязано относно интервенция/операция "ОМП ", че е оторизирана сума 0 лв лв., прихваната сума – 0 лв. и съответно изплатена сума –0 лв. В поясненията към тази таблица е отбелязано, че колона "прихваната сума" отразява приспаднатите суми от оторизираното финансово подпомагане, в резултат на наложени административни санкции за бъдещ период, или недължимо оторизирани суми, за които има издаден акт за установяване на публично държавно вземане или акт за недължимо платената финансова помощ по чл. 73, ал. 1 ЗПЗП, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или "Удържан данък общ доход" – отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се удържа и внася от ДФ "Земеделие", в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Посочено е, че съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Съответно в таблица –неудържана административна санкция по интервенция ОМП е вписана санкция за бъдещ период 9130.89 лв. Отбелязано е също, че неразделна част от уведомителното писмо е Таблица № 2 – изчисление на финансовото подпомагане по интервенция "Опазване на местни породи /автохонни/ важни за селското стопанство /ОМП/. И Таблица 3- Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)".В Таблица 2 , видно от данните в редовете е вписано,че са заявени 24 бр.животни /24 ЖЕ/;исканата сума е 9130.89 лв. В ред 7-8 установени животни 1 бр. ,1 ЖЕ;в следващ ред –животни с нередноски-23 бр. ,23 ЖЕ; в редове 13-14 наддекларирани животни 23,бр.,23 ЖЕ.В ред 15-сума на санкция за наддеклариране 9960.97 лв и в ред 16-санкции за бъдещ период 9 130.89 лв.Последен 32 ред-оторизирана сума 0 лв. В Таблица 2.1. –недопустими за подпомагане животни по ОМП на 23 реда са описани ушните марки на 23 бр.говеда по код АЕИ 6.1. ,срещу които в колона 10 „В ЖО по чл.137“ е вписано срещу всяко животно„не“.В пояснението по долу е посочено,че : Колона 10: Извършена административна проверка в ИИС на БАБХ съгласно чл. 51 от ЗВД дали животновъдният обект, в който се отглеждат заявените за подпомагане животни, има регистрация по реда на чл. 137 от ЗВД, във връзка с изпълнение на изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10 от 2023 г. На основание чл. 108, т. 12 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10 от 2023 г., Държавен фонд "Земеделие" отказва финансово подпомагане за животни, които не отговарят на условията за одобрение за участие в многогодишен ангажимент. Съответно в таблица 3.2 ,неразделна част от приложението към оспореното УП ,озаглавена-недопустими за подпомагане животни са описани номерата на пет УМ животни по код АЕИ 7.1 ,като в единствената колона 6 с нанесени данни е вписано числото 61,а в последната колона 7-недопистимо животно е вписано “ да“.Пояснението под таблицата на колоните е бланкетно,като за колона 6 е вписано: Проверка в ИИС на БАБХ за всяко едно животно дали е спазено изискването съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10 от 2023 г. да се извеждат животните на определените пасищни райони 3 месеца от годината в периода май - октомври (90 дни), освен когато относно пашата в съответния национален парк е налице предписание от компетентен орган за преустановяване на пашата преди изтичане на периода или за преместване на други пасища. На основание чл. 108, т. 19 от Наредба № 10 от 2023 г., Държавен фонд "Земеделие" отказва финансово подпомагане за заявено за подпомагане животно по интервенцията по чл. 3, ал. 1, т. 6, когато не е спазил чл. 61, ал. 1, т. 2 и/или чл. 61, ал. 5.А относно последната Колона 7: Заявено животно, което не отговаря на поне едно от изискванията посочени в колона 4, 5 и/или 6. Писмото е изтеглено от заявителя 19.09.2025г / на 22.09.2025г/.Жалбата против УП е подадена на 02.10.2025г чрез ДФЗ. В с.з. по искане на оспорващия , по реда на чл.192 от ГПК, от БАБХ и след направена справка в ИИС на БАБХ ВетИС ,уведомяват съда, че И. Х. П. има четири броя животновъдни обекти: 1. Пасище за временно отглеждане на животни с рег. № 2020-0922, находящо се в Национален парк Рила с последно издадено удостоверение № 173/12.07.2023 г. с капацитет 35 бр. говеда. Удостоверението е издадено е за периода от 12.07.2023 г. до 31.10.2023 г. След изтичане на срока на удостоверението, в периода от 08.07.2024 г. до 21.10.2024 г., са издавани ветеринарномедицински свидетелства (ВМС) за придвижване на животни с номера № ВG2024-039141/17.09.2024 г., № ВG2024-039142/17.09.2024 г. и № ВG2024-045789/21.10.2024 г. от пасище с рег. № 2020-0922 към други животновъдни обекти. С тях са придвижени 34 бр. говеда. С ВМС № BG 2024-032208/17.07.2024 г. са постъпили 34 бр. говеда от ЖО № 2020-0435 собственост на И. Х. П.. 2. Животновъден обект с рег. № 2020-0730 с капацитет за отглеждане на 30 бр. коне, находящ се в землището на [населено място], [община], с издадено удостоверение № 53/О1.04.2015 г. Удостоверението е безсрочно. 3. Животновъден обект с рег. № 2020-0435 с капацитет за отглеждане на 20 бр. коне и 50 бр. овце, находящ се в землището на [населено място], [община], с издадено Удостоверение № 144/19.03.2021 г. Удостоверението е безсрочно. 4. Животновъден обект с рег. № 2020-0442 е вписан по чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) в ИИС на БАБХ ВетИС и няма издадено удостоверение за регистрация, съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВД Изпраща следните писмени документи:Удостоверение за регистрация №173/12.07.2023 г. Удостоверение за регистрация № 53/О1.04.2015 г; Удостоверение за регистрация № 144/19.03.2021 г.; Справка от регистър на обекти с епизоотично значение от ВетИС за ЖО с рег. № 2020-0442; 4 бр. ВМС за придвижване/транспортиране на животни от и към пасище с рег. № 2020-0922; Справки за животните на собственика към посочените дати. При тези фактически установявания,се налагат следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ по Стратегическия план /Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. - чл. 1, т. 9 ЗПЗП/. Следователно, уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. Административният акт е в необходимата писмена форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От съдържанието на таблиците и от разясненията под тях не се установява какви са основанията на административния орган да откаже подпомагане за дейност ОМП ,код АЕИ 6 .Както и са неясни причините да се откаже подпомагане за същата дейност. Единствената индиция за причините за постановения отказ може да се приеме,че се намират в обяснението на колона 10 от таблица 2 ,където е посочено , че при извършена административна проверка в ИИС на БАБХ съгласно чл. 51 от ЗВД дали животновъдния обект, в който се отглеждат заявените за подпомагане животни, има регистрация по реда на чл. 137 от ЗВД, във връзка с изпълнение на изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. Съответно е,че на осн. Чл. 108, т. 12 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10 от 2023 г. ДФЗ отказва финансово подпомагане за животни, които не отговарят на условията за одобрение за участие в многогодишен ангажимент. Едва в писмените бележки на ответника се пояснява,че животните са отглеждани в продължение на 90 дни в животновъден обект № 2020-0922, който няма регистрация по реда на чл. 137 ЗВД за 2024 г., която година е годината на кандидатстване на кандидата. Последната регистрация по посочения ЖО е за периода 12.07.2023 г. до 31.10.2023 г. Първо,съдът констатира,както и цитира по-горе,че ДФЗ е издал Уведомително писмо от 27.12.2024г /без данни да е било връчено на заявителя/с което е уведомил И. П. за това,че е одобрен за участие в интервенция ОМП за тригодишен ,като одобрените животни са посочени в таблица 1-общо 24 бр.говеда. В оспорваното УП е посочено,за лицето кандидатства по тази интервенция ОМП за 2024г за първа година.Същевременно данните в колоните на таблица 2 и таблица 2.1 са вътрешно данните в колоните на таблица 2 и таблица 2.1 са вътрешнопротиворечиви, като в обяснителните бележки не се съдържа пояснение зa тези противоречия. Посочено е, че са налице 23 животни с нередности, като в таблица 2.1 е посочено, че не са в животновъден обект, регистриран по чл.137 ЗВД. Едновременно с това съгласно таблица 2 са наложени 10 % санкции, заради липса «...на документ за неустановено животно», без да е ясно за кои животни и за какъв документ става въпрос, като в таблица 2.1 не е посочено, че има неустановени животни. Видно от заявлението за подпомагане от 05.07.2024г заявителят е посочил,че в Животновъден обект с рег. № 2020-0435 отглежда 24 бр.говеда ,подробно изброени по ушни марки по интервенция ОМП с код АЕИ 6. Същевременно по делото е приложено Удостоверение № 144/19.03.2021 за Животновъден обект с рег. № 2020-0435 предназначен за отглеждане на ЕКЖ и ДПЖ с капацитет за отглеждане на 20 бр. коне и 50 бр. овце, находящ се в землището на [населено място], [община], с отговорно лице И. Х..П.,издадено по реда на чл.137 ал.6 от ЗВмД. Удостоверението е безсрочно. Установява се още,че в периода от 08.07.2024 г. до 21.10.2024 г., са издавани ветеринарномедицински свидетелства (ВМС) за придвижване на животни с номера № ВG2024-039141/17.09.2024 г., № ВG2024-039142/17.09.2024 г. и № ВG2024-045789/21.10.2024 г. от пасище с рег. № 2020-0922 към други животновъдни обекти. С тях са придвижени 34 бр. говеда. С ВМС № BG 2024-032208/17.07.2024 г. са постъпили 34 бр. говеда от ЖО № 2020-0435 собственост на И. Х. П.. Следва да се посочи и,че съгл. удостоверение за регистрация на животновъден обект №173/12.07.2023г. на ОБДХ -, е видно,че същото е, че е издадено на основание чл.137 ЗВД. В конкретния случай не се установява прекратяване на регистрацията на този животновъден обект. Доказателство в подкрепа на извода, че животновъдният обект не е с прекратена регистрация през 2024 г. са и данните от ОДБХ - София област за движение на животните и обслужването им от ветеринарен лекар, относно което са представени и ветеринарномедицински свидетелства за придвижване на животните. В този смисъл е прието в мотивите на Решение № 12865 от 12.12.2025г., постановено по адм.д. № № 10233/2025г. на ВАС.,че съгл.чл.137 ал.8 от ЗВмД регистрацията на ЖО е безсрочна и законодателят не е предвидил регистрация на ЖО ,която да е ограничена във времето..От правно значение е регистрацията на ЖО, и отбелязването на срок на удостоверението следва да се разглежда като ограничаващо действието на официалния удостоверителен документ с оглед гарантиране на неговата относителна актуалност,но не и самата регистрация,която се прекратява на основания и ред предвиден в ЗВмД. Налага се изводът,че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. При това жалбоподателят е поставен в невъзможност да упражни правото си на защита, съответно, съдът не може да извърши дължимата преценка за материална законосъобразност на уведомителното писмо в тази му част. В обжалваното УП, изобщо не са изложени конкретни фактически съображения относно основанието за отказа от финансово подпомагане по интервенция " ОМП“, Отбелязването, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл. 70 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП , е текст идентичен при всички уведомителни писма, като в акта не е посочено какви конкретни факти са установени при проверките на жалбоподателя, които са обосновали отказ за плащане на исканата от него сума по интервенция "ОМП“ код АЕИ 6. От текста следва извод, че ДФ "Земеделие" при вземане на решението за отказ за плащане има право и задължение да прави проверки на фактите, върху които основава своята преценка, противно на аргументите на ответника в този смисъл. На следващо място, в Таблица № 2 данните в колоните са вътрешно противоречиви, посочено е ,че са установени 23 бр.животни ,съответно в следващ ред същият брой са животни с нередности,т.е. едно животно е било „редовно“./тъй като в заявлението жалбоподателят е посочил 24 бр./.Съответно в таблица 2.1 са изброени по ушни марки 23бр.говеда недопустими за подпомагане във вр с чл.137 ЗВмД. Напълно неясно остава,дали животните са наддекларирани, имат друга нередовност или се отглеждат в обект ,който не е регистриран по чл.137 ЗВмД. Липсва каквато и да е било конкретизация, поради което остава неизяснено коя от тях е относима за индивидуалния случай на кандидата и съответно защо му е било отказано подпомагане. Недопустимо е едва в съдебното производство чрез съответните доказателствени средства да се установяват съществените фактически основания за недопустимост на заявените за подпомагане животни и да се допълва волята на административния орган. Съдът извършва преценка за материалната законосъобразност на УП само в пределите зададени от органа, а след като такива липсват се прегражда възможността за анализ и преценка на фактите по спора. Следва да се посочи, че предвид констатираната липса на конкретни и ясни фактически основания за издаването на процесното УП, се препятства възможността съдът да преценява дали актът е издаден в съответствие с материалния закон, както и с неговата цел. Видно е,че заявителят е кандидатствал по интервенция по чл.3 т.5. от Наредба 10 „Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство. Съгл.чл. 22.ал.1 от Наредба №10 За да бъде одобрено за участие от ДФЗ заявено за подпомагане животно по интервенцията по чл. 3, ал. 1, т. 5, трябва да отговаря най-малко на следните изисквания:т.2. да се отглежда в животновъдни обекти, регистрирани по реда на ЗВД; В нормата на чл. 55. Ал.1 е предвидено,че заявените животни по интервенцията са допустими, когато:1. са породи, вписани в ИИС на БАБХ по чл. 51, ал. 3 от ЗВД съгласно приложение № 2;2. се отглеждат от земеделския стопанин най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане;3. е издаден зоотехнически сертификат от съответната развъдна организация, доказващ произхода им;4. са идентифицирани в съответствие с изискванията на ЗВД. Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ и в тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, като регистърът съдържа: 1. номер и дата на издаденото удостоверение; 2. ветеринарния регистрационен номер на обекта; 3. име и постоянен адрес на собственика или ползвателя на обекта; 4. адрес/местонахождение и вид на обекта; 5. капацитет на обекта, с изключение на пчелините, за които се вписва брой отглеждани пчелни семейства; 6. вид, категория и предназначение на животните в обекта; 7. информация за начина и технологията на отглеждане на животните; 8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията и 9. промени във вписаните обстоятелства. В конкретния случай, от една страна липсва заличаване на регистрацията както по отношение на ЖО с №144/19.03.2021г в който е посочено,че се отглеждат животните по процесната интервенция по заявление за кандидатстване,липсва заличаване и по отношение на ЖО №173/12.07.2023г,за който се сочи ,че е с временна регистрация за 2023г,и липсвала такава за 2024г .В случая липсва произнасяне за заличаване по чл.138 ЗВмД ,чиято ал.1 предвижда,че регистрацията по чл. 137 се заличава, а удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ:1. по молба на лицето, получило удостоверение за регистрация;2. при груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания;3. при прекратяване на правото на ползване на обекта или при изтичане на срока за ползването му. Друг е въпросът,че в оспореното УП изобщо липсва посочване за кой обект става дума. Изцяло липсват мотиви и относно основанието и начинът на определяне на санкцията за бъдещ период,освен цитираните бланкетни текстове от закона. В случая, с оглед възприетата форма на процесното уведомително писмо, от същото не могат да бъдат изведени конкретните относими правни норми с посочване на приложимите разпоредби - член, алинея и точка от съответната правна норма и подвеждането им под съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на административния орган и съображенията при прилагане на закона за всеки конкретен случай, което значително затруднява както защитата на жалбоподателя, така и съда при проверка законосъобразността на акта. Съдът намира, че независимо от факта, че оспореното уведомително писмо представлява автоматично генериран административен акт, то от данните в таблиците и поясненията към тях следва да могат да се извлекат правните и фактическите основания за конкретния случай, които са мотивирали акта и постановения с него краен резултат. Тези фактически и правни основания в случая са конкретизирани и относително ясно посочени за първи път едва в представеното в хода на делото становище на ответника по жалбата. Същото обаче не представлява доказателство, събрано в хода на административното производство, респективно не може да компенсира липсата на мотиви на органа към момента на постановяването на процесното уведомително писмо. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респективно в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган –изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", за ново произнасяне по същество по подаденото от оспорващия заявление, след изясняване на всички факти от значение за случая съгласно чл. 35 от АПК и конкретизиране на фактическите и правни основания, от които органът извежда изводите си съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Относно наведеното възражение за прекомерност от ответната страна, следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес (в настоящия случай същият възлиза на 9 960 лв лв.) минималното възнаграждение е в размер на 404 лв.Оспорващият претендира съобразно списък по чл.80 ГПК за адвокатско възнаграждение по ДПП сумата 1300 лв,плюс 10 лв д.т. Така договореното и изплатено възнаграждение от 1300 лв се явява три пъти над мнималното,поради което и предвид невисоката фактическа и правна служност на делото,и във вр с чл.78 ал.5 от ГПК следва същият да бъде намален на 1000 лв.Или ответникът следва да заплати на оспорващия за разноски по делото 1010 лв,равняващи се на 516.40 евро.