Решение № 1233 от 8.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18030/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба от ••• срещу наказателно постановление/НП/ № Р-10-233/17.11.2025 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 108 ал. 1 КЗ. В жалбата се сочи, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като се изтъква, че се касае за забавяне в плащането от 6 дни. Счита се, че е нарушен принципът на пропорционалност , въведен с първичното и вторично европейско право. Моли се за отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Д., който пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на НП. Алтернативно моли за редуциране на наказанието под определения минимум, като бъде приложен принципът на пропорционалност. Счита, че санкция от 2000 лева за забавено плащане от 6 дни на обезщетение от 180 лева противоречи на принципа на пропорционалност. Въззиваемата страна се представлява от юрк. С., който моли НП да бъде потвърдено. Счита, че не е налице маловажност. Изтъква, че случаят не е представлявал фактическа и правна сложност. Обръща внимание, че нарушението е извършено при условията на повторност, като наказанието по НП, обуславящо повторност също е за нарушение, извършено повторно. С оглед на това счита, че е налице трайност в поведението на застрахователя да не спазва нормата на чл. 108 КЗ. Наложеното наказание в минимален размер юрк. С. приема, че отговаря на целите по чл. 12 ЗАНН и е пропорционално. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 10.11.2024г. пре „••• е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило събитие – ПТП, вследствие на което е увреден лек автомобил „•••“ с рег. № •••. Завеждането на претенцията е удостоверено с № ••• на основание договор за имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № •••. На 12.11.2024г. „••• е изискало допълнителни доказателства по претенцията, част от които са представени още на същия ден, а на 13.11.2024г. застрахованото лице е предоставило оригинал от протокола за ПТП. На 12.11.2024г. е извършен оглед на увредения автомобил, въз основа на който изготвен опис на уврежданията. На 18.11.2024г. застрахователят е издал възлагателно писмо, с което е възложил извършването на ремонт по автомобила на автосервиз „Порше Интер Ауто БГ“. На 20.11.2024г. застрахованото лице е представило пред застрахователя фактура за пътна помощ на стойност 180 лева. Заедно с фактурата пред застрахователя са представени данни за банковата сметка, по която да бъдат възстановени разходите за репатриране на увредения автомобил. На 17.12.2024г. застрахователят е изплатил сумата 180 лева по банкова сметка на Радослав Георгиев Георгиев. При така установените факти на 22.07.2025г. св. М.С. съставила на „••• АУАН № Р-06-183/22.07.2025г. за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ. АУАН е предявен на упълномощено лице, като срещу АУАН в срока по чл. 44 ЗАН не е постъпило писмено възражение. Въз основа на АУАН е издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, атакуваното наказателно постановление № Р-10-233/17.11.2025г.., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ. Въз основа на заповед № З-118/20.05.2025 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят М.С., да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му, с изключение на административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 КЗ. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката М.С. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по реда на чл. 283 НПК. Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка, като не се налага обстойният им анализ. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна. При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед на което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. В случая в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ – от 20.11.2024г., когато е представено последното доказателство, имащо значение за установяване на основанието и размера на претенцията, застрахователят е следвало да се произнесе по един от законовите начини, посочени в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба, като определи и изплати обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано откаже плащане. За застрахователя, считано от 20.11.2024г., е възникнало задължение в срок до 15 работни дни, но не по-късно от 11.12.2024г., да се произнесе по претенцията. Неизпълнението в срок на установеното задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ от страна на застрахователя е правнорелевантният факт, пораждащ неговата отговорност и основание за налагането на имуществена санкция. От приобщените по надлежния процесуален ред към доказателствения материал по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установен фактът, че застрахователят не се е произнесъл в срока по предявената претенция. На 20.11.2024г. е представен последният изискуем документ по чл. 106 КЗ и от тази дата са започнали да текат 15 работни дни за произнасяне на застрахователното дружество, като този срок е изтекъл преди застрахователят да заплати застрахователното обезщетение. Видно от представените по преписката документи дружеството-жалбоподател се е произнесло, като е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 180 лева на 17.12.2024г. Т.е. безспорно установено е, че застрахователят не е изпълнил своето задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ в законоустановения срок. Извършеното административно нарушение по смисъла на чл. 108, ал. 1 КЗ е формално и съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. В случая на 12.12.2024 г. застрахователното дружество е осъществило състава на вмененото му административно нарушение. Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 644, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, като е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер от 2000 лева. В случая се касае за повторно извършено нарушение. Съобразно пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. В случая от приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението, предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10- 84/26.04.2024г., влязло в сила на 23.05.2024г., с което ••• е наказано за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ. Съдът намира, че случаят не е маловажен и не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Непроизнасянето в срок по предявена претенция винаги засяга интересите на застрахованото лице, независимо дали се касае за изплащане на застрахователно обезщетение или за мотивиран отказ от изплащането му. Забавеното изплащане лишава застрахования от възможността да ползва полагащата му се сума, за да възстанови претърпените вреди, а от друга страна да обжалва по съдебен ред размера на изплатеното обезщетение или мотивирания отказ за изплащането му. Предявената претенция не се е характеризирала с фактическа и правна сложност и липсва основание за непроизнасяне в срок. Фактът, че се касае за парична сума в размер на 180 лева не намалява степента на обществена опасност на нарушението. Застрахователните дружества акумулират финансов ресурс, чрез който да компенсират претърпените от застрахованите лица вреди. Неизпълнението на тази основна функция на застрахователите в законоустановените срокове засяга имуществената сфера на тези лица и в определена степен обезсмисля целта на застраховането. С оглед на това съдът не счита, че осъществяването на състав на административно нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ може да се квалифицира като маловажен случай, като забавяне от 6 дни при липса на фактическа и правна сложност не прави нарушението маловажно. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер от 2000 лева за нарушение, извършено повторно. Съдът намира размерът на имуществената санкция за законосъобразен. Не се споделя възражението на жалбоподателя за нарушаване на принципа на пропорционалност. Касае за нарушение, извършено повторно, като нарушението, за което е издадено НП, и обосноваващо повторност, също е извършено повторно. С оглед на това не се касае за инцидентно нарушение, а за трайно неспазване от страна на застрахователя на нормата на чл. 108, ал. 1 КЗ. На застрахователя е наложено имуществена санкция в минимален размер, с оглед на което според настоящия съд не може да се приеме както, че нарушението е маловажно, така и че се нарушава принципът на пропорционалност. По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на КФН следва да се присъди възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя ••• да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд